Списък на математически понятия

Няма описание.

Ползвай AI

Съдържание

1. 456 отношения: Куб, Кубоктаедър, Кръстни ъгли, Кръг, Критична точка, Критерий, Крива, Криптография, Катет, Кардиналитет, Кардиоида, Кватернион, Квадрат, Квадратен корен, Квадрант, Квантор, Косинус, Котангенс, Корен (математика), Ковектор, Колона, Комутативен закон, Комбинаторика, Комбинация (Математика), Компютърна програма, Компланарност, Комплексно число, Конюнкция, Конструкция, Конус, Континуум, Конично сечение, Координата, Координатна система, Коефициент, Път, Псевдопръстен, Пръстен (алгебра), Прав ъгъл, Права, Права линия, Правилен многоъгълник, Правоъгълник, Правоъгълен триъгълник, Празно множество, Присвояване, Приложна математика, Приложен софтуер, Пространство, Просто число, ... Разширете индекс (406 Повече ▼) » « Свиване индекс

2. Списъци, свързани с математиката

Куб

Анимиран въртящ се куб Развивка на куб Куб или хексаедър е стереометрична фигура, правилен многостен, който има.

Виж Списък на математически понятия и Куб

Кубоктаедър

Кубоктаедър Кубоктаедър е многостен, едно от тринадесетте Архимедови тела.

Виж Списък на математически понятия и Кубоктаедър

Кръстни ъгли

Кръстни ъгли Кръстните ъгли са ъгли получени при пресичането на две прави с трета.

Виж Списък на математически понятия и Кръстни ъгли

Кръг

#виж Окръжност#Кръг.

Виж Списък на математически понятия и Кръг

Критична точка

1. Подкритичен етан, течност и газ съществуват съвместно 2. Критична точка (32,17 °C; 48,72 bar), опалесциране 3. Свръхкритичен етан, течност Под критична точка в термодинамиката, физикохимията, химията и пр.

Виж Списък на математически понятия и Критична точка

Критерий

Крите́рий (от гр. kriterion – признак за определяне) е признак, основание, мерило за оценка на нещо.

Виж Списък на математически понятия и Критерий

Крива

Тризъбецът на Нютон е пример за равнинна алгебрична крива от трета степен Крива в математиката е понятие, което се опитва да дефинира формално интуитивната представа за едномерен и непрекъснат обект.

Виж Списък на математически понятия и Крива

Криптография

Втората световна война за шифриране на супер-секретни съобщения Науката за Тайнопис, или Криптография (от гр. κρυπτός, криптос – „скрит“, и γράφω, графо – „пиша“), изучава принципите, средствата и методите за преобразуване на данни (криптиране) с оглед прикриване на тяхната семантика, предотвратяване на неоторизиран достъп или тяхната подмолна промяна и манипулация от трети лица (Противникът).

Виж Списък на математически понятия и Криптография

Катет

#виж Правоъгълен триъгълник.

Виж Списък на математически понятия и Катет

Кардиналитет

#виж Равномощни множества.

Виж Списък на математически понятия и Кардиналитет

Кардиоида

Конструкция на кардиоида Кардиоидата (1) в множеството на Манделброт В геометрията кардиоида е равнинна алгебрична крива от четвърта степен, вид епициклоида с единствена рогова точка.

Виж Списък на математически понятия и Кардиоида

Кватернион

Кватернио́ните (Quaternion) са система на хиперкомплексни числа, предложена от Уилям Роуън Хамилтон през 1843 година.

Виж Списък на математически понятия и Кватернион

Квадрат

Квадратът (quadrātum – „четириъгълник“) представлява равнинна геометрична фигура, правилен четириъгълник.

Виж Списък на математически понятия и Квадрат

Квадратен корен

Математическият израз „Квадратен корен от x“. В математиката, квадратен корен от число a е такова число y, че.

Виж Списък на математически понятия и Квадратен корен

Квадрант

#виж Декартова координатна система.

Виж Списък на математически понятия и Квадрант

Квантор

Кванторите са символи на дадено предикатно смятане (или формален език), които служат за означаване на квантифициращи функции.

Виж Списък на математически понятия и Квантор

Косинус

Графика на косинус Косинус е тригонометрична функция, означавана с cos φ, където φ е ъгъл.

Виж Списък на математически понятия и Косинус

Котангенс

Котангенсът е тригонометрична функция, дефинирана като: за всяко реално x ≠ k.π, където к е цяло число.

Виж Списък на математически понятия и Котангенс

Корен (математика)

#виж Коренуване.

Виж Списък на математически понятия и Корен (математика)

Ковектор

Преди да дадем дефиницията за ковектор е нужно да изведем няколко важни правила относно връзката между координатни системи и трансформацията на координати при смяна на векторната база.

Виж Списък на математически понятия и Ковектор

Колона

Акрополът в Атина Колоната е вертикален конструктивен елемент, който пренася, основно чрез натиск, натоварванията от конструкцията над него към конструктивните елементи под него.

Виж Списък на математически понятия и Колона

Комутативен закон

#виж Комутативност.

Виж Списък на математически понятия и Комутативен закон

Комбинаторика

Комбинаториката е сред най-старите и силно развити дялове на математиката и по-специално на дискретната математика.

Виж Списък на математически понятия и Комбинаторика

Комбинация (Математика)

#пренасочване Комбинация (математика).

Виж Списък на математически понятия и Комбинация (Математика)

Компютърна програма

Микроконтролерът отдясно на тази USB флашка се контролира от вградената в него компютърна програма. Компютърната програма или още софтуерна програма, или накратко програма е съвкупност от инструкции към компютъра, които трябва да дадат някакъв определен изходен резултат.

Виж Списък на математически понятия и Компютърна програма

Компланарност

Компланарност в геометрията се нарича условието n \ge 4 точки или n \ge 2 прави (или криви) да лежат в една и съща равнина.

Виж Списък на математически понятия и Компланарност

Комплексно число

1.

Виж Списък на математически понятия и Комплексно число

Конюнкция

Конюнкцията \scriptstyle A \land B представена чрез диаграмите на Вен като сечение на множества: нещата, които са както ''А'', така и ''В'' Конюнкция се нарича както едно сложно (съобщително) изречение, възникнало от свързването на две (съобщителни) изречения чрез съюза „и“ (които в случая играят ролята на негови „подизречения“, наричани „конюнкти“), така и самият съюз „и“, разбиран в смисъла на логическа частица или логически оператор, който създава следната истинностно-функционална зависимост: едно конюнктивно изречение е истинно (има стойност по истинност И), когато всички негови подизречения са истинни, и неистинно (има стойност по истинност Н), когато поне едно от тяхе неистинно.

Виж Списък на математически понятия и Конюнкция

Конструкция

Конструкция – съвкупност от взаимно свързани елементи, която изпълнява определена функция; направа, строеж, устройство.

Виж Списък на математически понятия и Конструкция

Конус

Конус Кòнус в геометрията е геометрично тяло, заградено от конична повърхнина и едно равнинно сечение.

Виж Списък на математически понятия и Конус

Континуум

#пренасочване Диалектен континуум.

Виж Списък на математически понятия и Континуум

Конично сечение

Конични сечения. А) парабола. В) елипса или окръжност. С) хипербола Конично сечение в математиката е алгебрична крива от втора степен, която може да се получи от сечението на правилна конична повърхнина с равнина.

Виж Списък на математически понятия и Конично сечение

Координата

#пренасочване Координатна система.

Виж Списък на математически понятия и Координата

Координатна система

Сферичната координатна система е често използвана във физиката: тя свързва три числа (наричани координати) с всяка точка от евклидовото пространство – полярен радиус ''r'', полярен ъгъл ''θ'' и азимут ''φ'' Координатната система е система в геометрията, която използва числа, наричани координати, за да определи еднозначно положението на точките или на други геометрични обекти в дадено пространство или по-общо – в дадено математическо многообразие.

Виж Списък на математически понятия и Координатна система

Коефициент

Коефициент в математиката е постоянен множител на даден обект.

Виж Списък на математически понятия и Коефициент

Път

Път в щата Индиана, САЩ Път е начин и система за комуникация, чрез която се осъществява преминаване или движение, по която преминава или се движи нещо или някой (търговски път, въздушен път, воден път, наземен път и т.н.).

Виж Списък на математически понятия и Път

Псевдопръстен

Псевдопръстен в теория на пръстените е алгебрична структура, удоволетворяваща условията за пръстен, без единичен елемент относно умножението.

Виж Списък на математически понятия и Псевдопръстен

Пръстен (алгебра)

В алгебрата едно множество се нарича пръстен, ако в него са дефинирани две бинарни операции (за яснота събиране — '+'; умножение — '.') и множеството бива абелева група относно операцията събиране, както и са налице асоциативност, относно умножението и дистрибутивност.

Виж Списък на математически понятия и Пръстен (алгебра)

Прав ъгъл

Прав ъгъл се нарича ъгъл, равен на 90°, 100 градa или \pi \over 2 радиана.

Виж Списък на математически понятия и Прав ъгъл

Права

Махатма Ганди Карамчанд. Правата са юридически, социални или етични принципи на свобода и право.

Виж Списък на математически понятия и Права

Права линия

#пренасочване Права (геометрия).

Виж Списък на математически понятия и Права линия

Правилен многоъгълник

Правилен многоъгълник се нарича прост многоъгълник (многоъгълник, който не се самопресича), който е равностранен и равноъгълен (с равни по дължина страни и по големина ъгли).

Виж Списък на математически понятия и Правилен многоъгълник

Правоъгълник

Правоъгълник с диагонали Правоъгълникът е равнинна (двуизмерна) геометрична фигура.

Виж Списък на математически понятия и Правоъгълник

Правоъгълен триъгълник

дясно Правоъгълен триъгълник е вид триъгълник, на който един от ъглите е прав (90°).

Виж Списък на математически понятия и Правоъгълен триъгълник

Празно множество

Празно множество е термин в математиката, използван за множество, което не съдържа нито един елемент.

Виж Списък на математически понятия и Празно множество

Присвояване

Присвояването е престъпление против собствеността, акт на неправомерно удържане на активи в частна полза и за лична изгода с цел незаконно придобиване (кражба) на тези активи от едно или повече физически лица, на които тези парични средства са били поверени да бъдат съхранявани и/или ползвани за други цели и в полза на трети лица.

Виж Списък на математически понятия и Присвояване

Приложна математика

Приложна математика е клон на математиката, който изучава приложението на математически методи в други области на науката.

Виж Списък на математически понятия и Приложна математика

Приложен софтуер

362пкс Приложен софтуер (application software, app, на немски Applikation) (също приложно програмно осигуряване или накратко приложение) е софтуер, предназначен за изпълнението на определени потребителски задачи, като е направен така, че да взаимодейства непосредствено с потребителя.

Виж Списък на математически понятия и Приложен софтуер

Пространство

Триизмерно пространство в декартова координатна система Пространството е безгранична триизмерна непрекъснатост, в която се разполагат всички предмети и събития.

Виж Списък на математически понятия и Пространство

Просто число

Просто число е естествено число, по-голямо от 1, което има точно два естествени делителя – 1 и самото себе си.

Виж Списък на математически понятия и Просто число

Противоположни ъгли

#виж Връхни ъгли.

Виж Списък на математически понятия и Противоположни ъгли

Програмиране

колцентрове, писана на Java Програмирането е процесът на създаване на компютърни програми – програмен код или алгоритъм, който може да бъде разчетен и изпълнен от компютър.

Виж Списък на математически понятия и Програмиране

Производна

Диференчното частно на допирателната е равно на производната в дадената точка. Производна на функция е основно понятие в диференциалното смятане, което характеризира скоростта на изменение на функцията.

Виж Списък на математически понятия и Производна

Променлива (математика)

#пренасочване Променлива величина.

Виж Списък на математически понятия и Променлива (математика)

Проекция

#пренасочване Графична проекция.

Виж Списък на математически понятия и Проекция

Парабола

Парабола Параболата е геометрично място на всички точки от равнината, които се намират на равни разстояния от една фиксирана точка F и от фиксирана права l в същата равнина.

Виж Списък на математически понятия и Парабола

Паралелепипед

Паралелепипед Паралелепѝпед (παράλλος – паралелен; επιπεδον – плоскост) е геометрично тяло с шест стени и дванадесет ръба, които се състоят от три групи от по четири успоредни помежду си ръба, както и осем върха.

Виж Списък на математически понятия и Паралелепипед

Пи (математика)

#виж Пи.

Виж Списък на математически понятия и Пи (математика)

Питагорова теорема

Питагоровата теорема: сборът от площите на двата квадрата със страни катетите на правоъгълен триъгълник е равен на площта на квадрата със страна хипотенузата Питагоровата теорема е една от най-важните теореми в евклидовата геометрия, изразяваща връзката между дължините на страните на правоъгълен триъгълник: където c е дължината на хипотенузата, a и b са дължините на двата катета.

Виж Списък на математически понятия и Питагорова теорема

Пирамида

Шестоъгълна пирамида Пирамѝдата (πυραμίς, род. п. πυραμίδος) е геометрично тяло, многостен, образуван от свързването на всеки от върховете на n-ъгълник (n.

Виж Списък на математически понятия и Пирамида

Площ

Общата площ на трите показани фигури е между 15 и 16 единични квадрата Площ (също и лице на повърхнина) е величина, изразяваща големината на даден двуизмерен обект.

Виж Списък на математически понятия и Площ

Последна теорема на Ферма

Последната теорема на Ферма (известна още като великата или голямата теорема на Ферма) е знаменито твърдение от теорията на числата.

Виж Списък на математически понятия и Последна теорема на Ферма

Повърхност

Отворена повърхност с изобразени контури по ''x'', ''y'', и ''z''. В математиката, повърхност или повърхнина е двуизмерно многообразие.

Виж Списък на математически понятия и Повърхност

Подгрупа

Подгрупа на една група G\, е подмножество на групата, което, относно операцията в G\,, на свой ред образува група.

Виж Списък на математически понятия и Подгрупа

Подмножество

Ойлерова диаграма, показваща ''A'' като строго подмножество на ''B'', ''A⊂B'' В математиката, множеството A е подмножество на множеството B (или B е надмножество на A), ако всички елементи на A са също и елементи на B.

Виж Списък на математически понятия и Подмножество

Подобност

#виж Подобие.

Виж Списък на математически понятия и Подобност

Полугрупа

В теория на групите, полугрупа е алгебрична структура изпълняваща само някои от условията за група.

Виж Списък на математически понятия и Полугрупа

Полином

#виж Многочлен.

Виж Списък на математически понятия и Полином

Полиномиална функция

Полиномиална функция в математиката е функция получена при изчисление стойността на даден полином.

Виж Списък на математически понятия и Полиномиална функция

Поле (алгебра)

В алгебрата поле (F, +, ·) се нарича множество F, в което са дефинирани две бинарни операции (наричани обикновено събиране и умножение и обозначавани с „+“ и „·“), ако отговаря на следните условия.

Виж Списък на математически понятия и Поле (алгебра)

Перспектива

Перспектива на стълбище. Перспектива (perspectiva, от perspicio – „виждам отвъд“, „виждам ясно“) е графична проекция на обемни обекти върху равнинна повърхност, за да се наподоби начина, по който те се възприемат от човешкото око.

Виж Списък на математически понятия и Перспектива

Периметър

Периметърът е сборът от дължините на правите и кривите линни, образуващи затворен контур, наречен геометрична фигура.

Виж Списък на математически понятия и Периметър

Период

Периодът е времето за извършване на един пълен цикъл при периодичните явления.

Виж Списък на математически понятия и Период

Периодична функция

В математиката, периодична функция е функция, която повтаря стойностите си на определени интервали (периоди).

Виж Списък на математически понятия и Периодична функция

Периодична дроб

#виж Дроб_(математика)#Видове дроби.

Виж Списък на математически понятия и Периодична дроб

Пермутация

Пермутация се нарича всяка редица от елементи.

Виж Списък на математически понятия и Пермутация

Перпендикуляр

Фиг. 1 - Правата AB перпендикулярна на CD, защото двата ъгъла, които образува с нея (съответно оранжев и син) са равни. В геометрията две прави се наричат перпендикулярни, ако едната образува с другата два равни съседни ъгъла.

Виж Списък на математически понятия и Перпендикуляр

Перпендикулярен

#виж Перпендикуляр.

Виж Списък на математически понятия и Перпендикулярен

Пентаграм

Пентаграм Пентаграм или пентаграма е символ, представляващ петолъчна звезда, начертана с пет прави линии.

Виж Списък на математически понятия и Пентаграм

Пентагон

Пентагонът (The Pentagon, от гръцки – pentagonon) е седалището на Министерство на отбраната на САЩ.

Виж Списък на математически понятия и Пентагон

Ос

Ос е конструктивен неподвижен машинен елемент, който служи като опора на въртящи се части (елементи) от конструкцията на машина или механизъм.

Виж Списък на математически понятия и Ос

Остър ъгъл

a - прав ъгъл; b - тъп ъгъл Остър ъгъл се нарича ъгъл, по-малък от правия.

Виж Списък на математически понятия и Остър ъгъл

Остатък

Остатък в аритметиката съществува, когато резултатът от делението на две цели числа, не може да бъде изразен с цяло число.

Виж Списък на математически понятия и Остатък

Осмична бройна система

Осмичната бройна система е бройна система с основа 8 и използва цифри от 0 до 7.

Виж Списък на математически понятия и Осмична бройна система

Отрицателен

Отрицателен/на/но/ни е признак на отрицателност и може да се отнася за.

Виж Списък на математически понятия и Отрицателен

Отрицание

Отрицанието в логиката представлява съждение, което е противоположно на друго съждение.

Виж Списък на математически понятия и Отрицание

Отношение

#пренасочване Съотношение.

Виж Списък на математически понятия и Отношение

Ортогонален

#виж Ортогоналност.

Виж Списък на математически понятия и Ортогонален

Орбита

Във физиката, орбита е траекторията, която описва обект в движението си около друг обект под действието на консервативни сили като гравитацията и електромагнетизма.

Виж Списък на математически понятия и Орбита

Ордината

#пренасочване Координатна система.

Виж Списък на математически понятия и Ордината

Обратна функция

Функцията f и обратната ѝ f^-1. Ако f(a).

Виж Списък на математически понятия и Обратна функция

Обратна матрица

#пренасочване Обратима матрица.

Виж Списък на математически понятия и Обратна матрица

Обикновено диференциално уравнение

Обикновено диференциално уравнение (ОДУ) е диференциално уравнение, съдържащо една или повече функции на независима променлива и производните на тези функции.

Виж Списък на математически понятия и Обикновено диференциално уравнение

Област (математика)

Област в математиката се нарича всяко непразно отворено свързано множество от точки в топологично пространство.

Виж Списък на математически понятия и Област (математика)

Обединение (теория на множествата)

Обединение на две множества:~A \cup B Под обединение на две множества А и В се разбира множеството C.

Виж Списък на математически понятия и Обединение (теория на множествата)

Обем

Обем е количественият израз на това каква част от пространството заемат обектите (телата).

Виж Списък на математически понятия и Обем

Овал на Касини

Овал на Касини Овал на Касини или крива на Касини е плоска алгебрична крива от четвърта степен, представляваща множеството от точките, произведението на разстоянията от които до две зададени точки е постоянно число (лемниската с два фокуса).

Виж Списък на математически понятия и Овал на Касини

Октаедър

Правилен октаедър Октаедърът е обемна триизмерна геометрична фигура имаща 8 триъгълни стени, 12 ръба и 6 върха.

Виж Списък на математически понятия и Октаедър

Окръжност

Окръжност с радиус ''r'', диаметър ''d'' и център ''М'' Окръжността е геометрична затворена крива, образувана от множеството от точките в дадена равнина, намиращи се на определено разстояние (радиус, r) от определена точка (център).

Виж Списък на математически понятия и Окръжност

Определен интеграл

#виж Интеграл.

Виж Списък на математически понятия и Определен интеграл

Описана окръжност

Описана окръжност е окръжност с център, пресечната точка на всички симетрали на изпъкнал многоъгълник, и радиус, равен на разстоянието от тази точка до кой да е от върховете му.

Виж Списък на математически понятия и Описана окръжност

Оператор (математика)

Оператор (работник, изпълнител, operor – работа, акт) в математиката е изображение между множества, при което всяко от тяхпритежава някаква допълнителна структура (ред, топология, алгебрични операции).

Виж Списък на математически понятия и Оператор (математика)

Астроида

Астроида Конструиране на астроида Астроидата е равнинна крива, частен случай на хипоциклоида с четири рогови точки.

Виж Списък на математически понятия и Астроида

Асимптота

Хиперболата има две асимптоти (в червено) Тангенсът има безброй много асимптоти (в синьо) В математиката асимптота на равнинна крива е права, която се приближава неограничено до клон на кривата, но никога не я допира.

Виж Списък на математически понятия и Асимптота

Асоциативност

Асоциативността е свойство на някои математически операции.

Виж Списък на математически понятия и Асоциативност

Асоциативен закон

#виж Асоциативност.

Виж Списък на математически понятия и Асоциативен закон

Афинна геометрия

Афинната геометрия е дял от математиката изучаващ свойствата на геометрични обекти, които остават непроменени (инвариантни) под действие на неособени линейни преобразувания.

Виж Списък на математически понятия и Афинна геометрия

Афинно пространство

Афинно пространство в математиката е множество от точки A\, заедно с векторно пространство V\,(множество от вектори), като на всеки две точки от пространството се съпоставя точно един вектор от V\, и на всяка двойка точка - вектор от пространството се съпоставя единствена точка от A\,, т.е.

Виж Списък на математически понятия и Афинно пространство

Арабски цифри

Арабските цифри Арабски цифри е традиционното название на десетте знака 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9, които се използват за записване на числа в позиционна десетична бройна система.

Виж Списък на математически понятия и Арабски цифри

Аргументация

Аргументация (също и теория на аргументацията) изучава как хората могат и трябва да достигат до заключения чрез логическо разсъждение, въз основа на предпоставки.

Виж Списък на математически понятия и Аргументация

Аркуссинус

Аркуссинус е математическа функция, която се определя като обратна на функцията синус в интервала.

Виж Списък на математически понятия и Аркуссинус

Аркустангенс

Аркустангенс е математическа функция, която се определя като обратна на функцията тангенс в интервала (- \pi / 2\;,\;\pi / 2).

Виж Списък на математически понятия и Аркустангенс

Аркускосинус

Аркускосинус е математическа функция, която се определя като обратна на функцията косинус в интервала (0,\;\pi).

Виж Списък на математически понятия и Аркускосинус

Аркускотангенс

Аркускотангенс е тригонометрична функция, която се определя като обратна на функцията котангенс в интервала (0,\;\pi).

Виж Списък на математически понятия и Аркускотангенс

Абсциса

Абсцисата (от лат. linea abscissa – „отрязана линия“) е първата правоъгълна координата на една точка в афинна координатна система, когато се определя точка върху права, от равнина или в пространството.

Виж Списък на математически понятия и Абсциса

Абсолютна стойност

Абсолютна стойност или още модул на число се бележи с |x| и е разстоянието от числото до нулата.

Виж Списък на математически понятия и Абсолютна стойност

Абсолютна грешка

#виж Грешки от закръгляне.

Виж Списък на математически понятия и Абсолютна грешка

Абелова група

Абелова (абелева) група, или още комутативна група, се нарича всяка алгебрична група, в която важи комутативният закон.

Виж Списък на математически понятия и Абелова група

Адюнгирано количество

В линейната алгебра адюнгираното (или допълнително) количество на квадратна матрица по ред i и стълб j е детерминантата на тази матрица без въпросните ред и стълб, със знак зависещ от четността на сбора на i и j (+ при четно и − при нечетно).

Виж Списък на математически понятия и Адюнгирано количество

Аксиома

Папирус, съдържащ част от Втора книга от „Елементи“ на Евклид Еварист Галоа (1811 – 1832) Аксиома или постулат в класическата логика е твърдение, което не е доказано, а се разглежда като самоподразбиращо се или като неизбежно произволно приемане.

Виж Списък на математически понятия и Аксиома

Алгоритъм

Алгоритъм (от името на учения ал–Хорезми) е термин от математиката, информатиката, лингвистиката и други области, с който се описва сложно действие чрез редица от елементарни (достатъчно прости) действия, които изпълняващият може да извърши в последователни стъпки без допълнителни обяснения.

Виж Списък на математически понятия и Алгоритъм

Алгоритъм на Евклид

Алгоритъмът на Евклид е алгоритъм за намиране на най-големия общ делител (НОД) на две естествени числа.

Виж Списък на математически понятия и Алгоритъм на Евклид

Алгебра

c Алгебрата (الجبر, „наместване на счупена кост“) е един от основните дялове на математиката, наред с теорията на числата, геометрията и анализа.

Виж Списък на математически понятия и Алгебра

Алгебрична топология

Алгебрична топология (или комбинаторна топология) е дял от математиката, който използва средства от алгебрата за изследване на топологични пространства.

Виж Списък на математически понятия и Алгебрична топология

Алгебрична теория на числата

Алгебрична теория на числата е дял от теория на числата изучаващ алгебричните цели числа, използвайки набор средства от модерната абстрактна алгебра: теория на идеалите, разширения на Галоа, области на Дедекинд, теория на представянията и др.

Виж Списък на математически понятия и Алгебрична теория на числата

Алгебрична геометрия

Алгебрична геометрия е раздел от математиката изучаващ алгебрични многообразия - обекти, които геометрически представляват решения на системи от уравнения.

Виж Списък на математически понятия и Алгебрична геометрия

Алгебрично число

Алгебрично число се нарича всяко комплексно число което е корен на ненулев полином с рационални (или еквивалентно цели) коефициенти.

Виж Списък на математически понятия и Алгебрично число

Алгебрично многообразие

Алгебрично многообразие е основен обект в алгебричната геометрия представляващ съвкупност (множество) от решения на полиномиални уравнения.

Виж Списък на математически понятия и Алгебрично многообразие

Аналитична теория на числата

Аналитична теория на числата е дял от теория на числата, използващ средства от реалния и комплексен анализ за решаване на проблеми, свързани с целите числа.

Виж Списък на математически понятия и Аналитична теория на числата

Аналитична функция

В математиката под аналитична функция се разбира функция, която е зададена локално със сходящ степенен ред.

Виж Списък на математически понятия и Аналитична функция

Аналитична геометрия

Аналитичната геометрия е дял от математиката, която с помощта на алгебрични средства изследва геометричните обекти въз основа на въведени координати и координатни системи.

Виж Списък на математически понятия и Аналитична геометрия

Аналитична механика

Аналитичната механика е раздел на Теоретична механика, в която се откриват и разработват общи принципи на механиката, от които се получават условията за равновесие и диференциалните уравнения за движение на различните механични системи.

Виж Списък на математически понятия и Аналитична механика

Аналогов компютър

Аналогов компютър TR-10 от края на 1960-те години. Аналогова изчислителна машина в лаборатория на НАСА, 1949 г. Аналогов компютър от 1960 г., използван за решаване на диференциални уравнения.

Виж Списък на математически понятия и Аналогов компютър

Аномалия

Аномалията е отклонение от нормата или типичната закономерност.

Виж Списък на математически понятия и Аномалия

Апроксимация

Апроксимация (приближение) е математически термин, с който се означава замяната на едни математически обекти с други, по-прости, но същевременно близки в някакъв смисъл до изходните.

Виж Списък на математически понятия и Апроксимация

Нютонов бином

Биномната теорема е математическа теорема за разлагането на двучлен, повдигнат на степен.

Виж Списък на математически понятия и Нютонов бином

Нула

0 (нула, от лат. nulla – нищо) е цяло число, следващо -1 и предхождащо 1.

Виж Списък на математически понятия и Нула

Нулев ъгъл

#виж ъгъл.

Виж Списък на математически понятия и Нулев ъгъл

Нулев вектор

#виж Вектор#Определение.

Виж Списък на математически понятия и Нулев вектор

Нулев елемент

#виж Неутрален елемент.

Виж Списък на математически понятия и Нулев елемент

Най-голям общ делител

Най-голям общ делител (НОД) на две цели числа, поне едното от които е различно от нула, в математиката е най-голямото цяло число, което дели и двете числа без остатък.

Виж Списък на математически понятия и Най-голям общ делител

Най-малко общо кратно

В аритметиката и теорията на числата, най-малко общо кратно на две цели числа a и b е най-малкото положително цяло число, което може да се раздели както на a, така и на b. Тъй като делението на нула попада в неопределено множество, това определение има значение само тогава, когато a и b са различни от нула.

Виж Списък на математически понятия и Най-малко общо кратно

Низ

Низът в компютърните науки е крайна поредица от символи (представляващи краен брой знаци).

Виж Списък на математически понятия и Низ

Неравенство на триъгълника

300px В математиката, неравенство на триъгълника се нарича твърдението, че във всеки триъгълник, която и да е страна, е по-малка от сбора на другите две и по-голяма от тяхната разлика.

Виж Списък на математически понятия и Неравенство на триъгълника

Неравенство на Бернули

Илюстрация на неравенството на Бернули An illustration of Bernoulli's inequality, with the graphs of y.

Виж Списък на математически понятия и Неравенство на Бернули

Недетерминиран

Недетерминиран означава неопределен.

Виж Списък на математически понятия и Недетерминиран

Неопределен интеграл

#виж Интеграл.

Виж Списък на математически понятия и Неопределен интеграл

Непрекъсната функция

#виж Непрекъснатост.

Виж Списък на математически понятия и Непрекъсната функция

Непрекъснатост

Казваме че функцията f(x) е непрекъсната в точка a, ако границата: Графика на непрекъсната функция в интервала -5,9 Интуитивно, една функция е непрекъсната в даден интервал, ако можем да нарисуваме графиката ѝ без да вдигаме молива от листа.

Виж Списък на математически понятия и Непрекъснатост

Неперово число

Неперово число се нарича ирационалното число e.

Виж Списък на математически понятия и Неперово число

Ръб

Ръб е външният, издаден край на две допиращи се плоскости (повърхности).

Виж Списък на математически понятия и Ръб

Рационално число

В математиката рационално число се нарича отношението между две числа a и b. Рационалните числа най-често се записват като обикновени дроби във вида a/b, където a и b са цели числа и b е различно от нула, или като десетични дроби.

Виж Списък на математически понятия и Рационално число

Равнина (математика)

триизмерното пространство. Равнината в геометрията е основен двуизмерен обект.

Виж Списък на математически понятия и Равнина (математика)

Равностранен триъгълник

Равностранен триъгълник Равностранният триъгълник е правилен многоъгълник, триъгълник с три равни страни и ъгли.

Виж Списък на математически понятия и Равностранен триъгълник

Равнобедрен триъгълник

#виж Триъгълник#Видове триъгълници.

Виж Списък на математически понятия и Равнобедрен триъгълник

Равенство

Равенство може да се отнася за.

Виж Списък на математически понятия и Равенство

Радиус

250п Радиус (остар. полупречник) наричаме разстоянието от центъра до периферията на окръжност или сфера.

Виж Списък на математически понятия и Радиус

Радиан

градуси и радиани Радиан е единица за измерване на равнинен ъгъл.

Виж Списък на математически понятия и Радиан

Разстояние

В червено, жълто и синьо са означени различни пътища между двете точки, в зелено - евклидовото разстояние Разстояние е величина, използвана в математиката и физиката като мярка за това колко близко или колко далече е едно тяло от друго.

Виж Списък на математически понятия и Разстояние

Разлика

#виж Изваждане.

Виж Списък на математически понятия и Разлика

Размито множество

Графика на размито множество Размито множество е множество, за всеки от елементите на което се дефинира степен на принадлежност.

Виж Списък на математически понятия и Размито множество

Размерност

Размерност или измерение е понятие, с което в математиката се уточнява и формализира обичайното разбиране, че в пространството има три посоки (напред, встрани, нагоре) и съответно предметите могат да имат дължина, ширина и височина, т.е да са тримерни (или три-измерни).

Виж Списък на математически понятия и Размерност

Разностранен триъгълник

#виж Триъгълник#Видове триъгълници.

Виж Списък на математически понятия и Разностранен триъгълник

Римско число

#виж Римски цифри.

Виж Списък на математически понятия и Римско число

Риманова повърхнина

Риманова повърхнина за функцията ''ƒ''(''z'').

Виж Списък на математически понятия и Риманова повърхнина

Рогова точка

Петте варианта на рогови точки (РТ). '''(1)''' Единична РТ от първи род. '''(2)''' Единична РТ от втори род. '''(3)''' Двойна РТ от първи род.

Виж Списък на математически понятия и Рогова точка

Ромб

Пример за ромб Ромбът е равнинна (двуизмерна) геометрична фигура, която се дефинира като четириъгълник с четири равни страни.

Виж Списък на математически понятия и Ромб

Ромбоид

#виж Успоредник.

Виж Списък на математически понятия и Ромбоид

Решетка на Ератостен

#виж Решето на Ератостен.

Виж Списък на математически понятия и Решетка на Ератостен

Реципрочна стойност

Графика на функцията 1/хРеципрочната стойност на дадена стойност x е тази стойност, която при умножение с x дава 1 (едно).

Виж Списък на математически понятия и Реципрочна стойност

Реално число

В математиката реалните числа могат интуитивно да бъдат дефинирани като елементи на множество, съответстващи на всички точки на една права.

Виж Списък на математически понятия и Реално число

Регулярен израз

Резултат от търсене с шаблона (?: търсят се поне два поредни интервала, разположени между точка (.) и главна буква. Стивън Коул Клийни, спомогнал за разработването на техниката В информатиката регулярен израз (regular expression, съкращавано понякога като regex или regexp) е последователност от знаци, която дефинира шаблон за търсене.

Виж Списък на математически понятия и Регулярен израз

Ред (математика)

#пренасочване Числов ред.

Виж Списък на математически понятия и Ред (математика)

Ред на Тейлър

Колкото по-голяма е степента на реда на Тейлър, толкова по-близо са неговите стойности до истинската функция. Тук е показана графиката на \sin x и развития по Тейлър от степен 1, 3, 5, 7, 9, 11 и 13.

Виж Списък на математически понятия и Ред на Тейлър

Ред на Фурие

В математиката ред на Фурие е вид тригонометричен ред, чрез който периодична функция може да се представи като сума от (възможно и безкрайно много) прости периодични функции – синуси и косинуси или комплексни експоненти.

Виж Списък на математически понятия и Ред на Фурие

Редица на Коши

Редица на Коши или фундаментална редица в математиката, се нарича редица, чиито елементи стават все по-близки с увеличаване на поредния си номер.

Виж Списък на математически понятия и Редица на Коши

Редица на Фибоначи

#виж Числа на Фибоначи.

Виж Списък на математически понятия и Редица на Фибоначи

Рекурсия

Реклама върху кутия с какао, илюстрираща идеята за рекурсията: жената държи обект, който съдържа нейно изображение, държащо същия обект и т.н. Рекурсията е понятие, използвано в области като математическата лингвистика, програмирането и особено в математиката, което означава един обект да се дефинира чрез самия себе си, чрез по-проста версия на самия себе си или като част от самия себе си.

Виж Списък на математически понятия и Рекурсия

Релация

Релацията представлява препокриващо съпоставяне между елементи от две или повече множества.

Виж Списък на математически понятия и Релация

Състояние

Състояние е абстрактен термин с много значения.

Виж Списък на математически понятия и Състояние

Събитие

Събитие, събития може да се отнася до.

Виж Списък на математически понятия и Събитие

Събиране

Събирането е едно от четирите прости математически действия, които са в основата на аритметиката (заедно с изваждане, умножение и деление), и представлява една от основните двоични математически операции (аритметични операции) на два аргумента (термина), резултатът от която е ново число (сума), получено чрез увеличаване на стойността на първия аргумент със стойността на втория аргумент.

Виж Списък на математически понятия и Събиране

Съвършено число

Съвършено число в математиката (ἀριθμὸς τέλειος) се нарича естествено число, което е равно на сумата от своите по-малки делители (т.е. различни от самото число).

Виж Списък на математически понятия и Съвършено число

Съждение

В логиката, съждението или пропозицията е мисъл, утвърждаваща или отричаща признак на предмет.

Виж Списък на математически понятия и Съждение

Сюрективен

#виж Сюрекция.

Виж Списък на математически понятия и Сюрективен

Сюрекция

областта ''X'' върху кообластта ''Y''. Сюрекция е всяко изображение от множество A в множество B, при което всеки елемент на B е образ на поне един елемент от A.

Виж Списък на математически понятия и Сюрекция

Страна (геометрия)

Страна в геометрията може да се отнася за две различни понятия според вида фигура, за която се отнася.

Виж Списък на математически понятия и Страна (геометрия)

Строфоида

Конструкция на строфоида Строфоидата е вид равнинна алгебрична крива с уравнение в декартови координати y^2.

Виж Списък на математически понятия и Строфоида

Статистика

централната гранична теорема Диаграмите на разсейване се използват в описателната статистика, за да визуализират наблюдаваните отношения между различни променливи Статистиката е наука, която се занимава със събирането, организирането, анализа, интерпретацията и представянето на данни.

Виж Списък на математически понятия и Статистика

Степен

#виж Степенуване (математика).

Виж Списък на математически понятия и Степен

Степен на свобода

#виж Степени на свобода.

Виж Списък на математически понятия и Степен на свобода

Сфера

Сфера е повърхнина в пространството, която се получава чрез въртене на окръжност около неин диаметър; центърът на завъртяната окръжност е център и на сферата, а радиусът на завъртяната окръжност е равен на радиусът на сферата.

Виж Списък на математически понятия и Сфера

Сферична тригонометрия

Сферичната тригонометрия е учение да решаване на сферичните триъгълници с помощта на тригонометричните функции.

Виж Списък на математически понятия и Сферична тригонометрия

Сходимост

Сходимостта е едно от основните понятия в математическия анализ, означаващо, че за даден математически обект – например редица, ред, функция, интеграл, е вярно, че той има граница, към която клони, т.е.

Виж Списък на математически понятия и Сходимост

Система

Логическа схематизация на екосистема Система в математиката се нарича пространство с участващите в него геометрични елементи, например координатна система.

Виж Списък на математически понятия и Система

Система линейни уравнения

равнина, а решението на системата съответства на пресечната точка между трите равнини Система линейни уравнения е набор от алгебрични уравнения от първа степен, включващи едни и същи променливи.

Виж Списък на математически понятия и Система линейни уравнения

Сигнум

Графика на функцията sgn(x). В математиката, знаковата функция или сигнум функция (от signum, Латински за "знак") е нечетна математическа функция, която връща знака на реално число.

Виж Списък на математически понятия и Сигнум

Симетрала

Построението на симетрала на отсечка е едно от най-лесните построения с линийка и пергел. Симетрала на дадена отсечка в математиката е права, перпендикулярна на отсечката и минаваща през нейната среда.

Виж Списък на математически понятия и Симетрала

Симетрична матрица

Симетричната матрица е квадратна матрица, чиито елементи са симетрични относно главният диагонал.

Виж Списък на математически понятия и Симетрична матрица

Синус (математика)

Графика на синусоидата Синус е една от тригонометричните функции.

Виж Списък на математически понятия и Синус (математика)

Скалар

Скаларът (scalaris, от scala – стълба) е величина, чиято стойност може да се изрази с едно число.

Виж Списък на математически понятия и Скалар

Скаларно произведение

Скаларното произведение на два вектора \vec и \vec е число (скалар), което е равно на произведението от големините им и косинуса на ъгъла между тях.

Виж Списък на математически понятия и Скаларно произведение

Скоба

Скобите, или често (умалително) скобки, са препинателни знаци, които се използват в съответстващи двойки в рамките на текст, с цел да се отдели или да вмъкне друг текст.

Виж Списък на математически понятия и Скоба

Случайна величина

В математиката и по-специално в теорията на вероятностите и статистиката, случайната величина се използва за моделирането и изучаването на конкретни аспекти, принадлежащи на даден случаен експеримент.

Виж Списък на математически понятия и Случайна величина

Собствен вектор

#виж Собствени стойности и собствени вектори.

Виж Списък на математически понятия и Собствен вектор

Собствена стойност

#виж Собствени стойности и собствени вектори.

Виж Списък на математически понятия и Собствена стойност

Списък на математическите атрибути

В този речник се добавят единствено атрибути (прилагателни имена).

Виж Списък на математически понятия и Списък на математическите атрибути

Спирала

Архимедова спирала Спирала на Ферма Спиралата (от гр. σπειρα – „извивка“, от лат. spira – „извивка“, „пръстен“) е равнинна трансцендентна крива, която описва намотки около една (или повече) точка, приближавайки или отдалечавайки се от нея.

Виж Списък на математически понятия и Спирала

Сечение

#пренасочване Сечение (теория на множествата).

Виж Списък на математически понятия и Сечение

Семейство

При човека семейство се нарича група индивиди, които живеят съвместно с ангажимент и обвързаност едни с други, формират обща икономическа единица, може да полагат грижи за деца, а идентичността им е значимо свързана с групата.

Виж Списък на математически понятия и Семейство

Трактриса

Конструкция на трактриса Трактрисата е равнинна трансцендентна крива, дефинирана за пръв път от Клод Перо по следния начин: „Да се намери кривата, по която се движи хоризонтална равнина точка закрепена към края на нишка, чийто втори край се движи по права, лежаща в същата равнина“.

Виж Списък на математически понятия и Трактриса

Трансцендентно число

\pi) е най-известното трансцендентно число. Трансцендентно число е число, което не може да се получи като решение на уравнение, изградено от многочлен с рационални коефициенти и неравно на нула.

Виж Списък на математически понятия и Трансцендентно число

Транслация

Транслацията е операция по преместване на отправната точка на дадена отправна система.

Виж Списък на математически понятия и Транслация

Транспонирана матрица

Транспонираната матрица '''AT''' може да се получи от обръщането на матрицата '''A''' по нейния главен диагонал; резултатът от транспониране на матрицата '''AT''' е матрица '''A''' В линейната алгебра резултатът от транспонирането на матрица A е друга матрица AT (също така може да се среща като A', Atr, tA или At).

Виж Списък на математически понятия и Транспонирана матрица

Трапец

трапец Трапецът е равнинна геометрична фигура.

Виж Списък на математически понятия и Трапец

Триъгълник

Триъ̀гълникът е една от основните фигури в геометрията.

Виж Списък на математически понятия и Триъгълник

Триъгълник на Паскал

Триъгълникът на Паскал е аритметичен триъгълник, съдържащ биномните коефициенти.

Виж Списък на математически понятия и Триъгълник на Паскал

Триъгълник на Пенроуз

Триъгълник на Пенроуз (трибар) Триъгълникът на Пенроуз, още известен като трибар, е изображение, създаващо оптична илюзия за съществуването на невъзможен във физическото пространство предмет.

Виж Списък на математически понятия и Триъгълник на Пенроуз

Тригонометрия

Тригонометрична таблица в енциклопедичен речник от 1728 година Тригонометрията (τρίγωνον и μέτρον, „триъгълник“ и „мярка“) е дял на математиката, изучаващ отношенията на ъглите и страните в триъгълника.

Виж Списък на математически понятия и Тригонометрия

Тригонометрична функция

Тригонометричните функции в математиката са функции на ъгли.

Виж Списък на математически понятия и Тригонометрична функция

Трептене

#пренасочване Трептение.

Виж Списък на математически понятия и Трептене

Тангенс

Тангенсът е тригонометрична функция, дефинирана като за всяко реално x ≠ (2k + 1)π/2.

Виж Списък на математически понятия и Тангенс

Точка (геометрия)

Крайно множество от точки в двумерно Евклидово пространство. В геометрията, точка е наименование за 0-мерен обект.

Виж Списък на математически понятия и Точка (геометрия)

Точка на сгъстяване

Редица, изброяваща всички положителни рационални числа. Всяко положително реално число е точка на сгъстяване. В математиката, точката x се нарича точка на сгъстяване за множеството E, когато всяка нейна околност съдържа безкрайно много точки от E.

Виж Списък на математически понятия и Точка на сгъстяване

Тор (геометрия)

Тор Визуализация на получаването на тор от равнина В геометрията тор се нарича ротационна повърхнина с форма на геврек, описана при завъртането на окръжност около ос, лежаща в нейната равнина.

Виж Списък на математически понятия и Тор (геометрия)

Торзия

Торзия (усукване) на дадена крива в елементарната диференциална геометрия е величина, която измерва как кривата се усуква в пространството, т.е.

Виж Списък на математически понятия и Торзия

Тогава и само тогава, когато

Тогава и само тогава е математически термин, който се отбелязва със знака и показва еквивалентност между твърденията, поставени от двете му страни.

Виж Списък на математически понятия и Тогава и само тогава, когато

Топология

Лист на Мьобиус, обект само с една повърхност и с един ръб. Подобни форми са обект на изследване в топологията. Топологията (τόπος – място и λόγος – учение, наука) е раздел в математиката, произлизащ от геометрията, който изучава непрекъснатостта, особено тези свойства на телата в пространството, които остават непроменени при деформации и за разлика от геометрията не изследва метричните им свойства.

Виж Списък на математически понятия и Топология

Топологично пространство

В топологията, топологично пространство може да бъде определено като множество от точки, заедно с множество от околности за всяка точка, които удовлетворяват множество от аксиоми за точките и околностите.

Виж Списък на математически понятия и Топологично пространство

Тетраедър

Анимация на правилен тетраедър Тетраедърът е вид многостен с формата на триъгълна пирамида.

Виж Списък на математически понятия и Тетраедър

Тензор

напреженията (сили на единица площ), действащи върху стените '''e'''1, '''e'''2, и '''e'''3 на куба Тензорите са категория математически обекти.

Виж Списък на математически понятия и Тензор

Тензорно произведение

Тензорно произведение е операция в тензорния анализ, в релултат на която от два еднотипни тензора се получава трети с валентност равна на сумата от валентностите на изходните.

Виж Списък на математически понятия и Тензорно произведение

Теория

Думата теория има няколко различни значения в различните сфери на познанието.

Виж Списък на математически понятия и Теория

Теория на числата

Класическата теория на числата е клон на математиката който изследва свойствата на целите числа.

Виж Списък на математически понятия и Теория на числата

Теория на хаоса

Теория на хаоса е математически апарат, опериращ на базата на поведението на някои нелинейни динамични системи и описващ явление, известно като хаос – още и като термина „чувствителност към началните условия“.

Виж Списък на математически понятия и Теория на хаоса

Теория на вероятностите

Теорията на вероятностите е приложна математическа дисциплина, която изучава оценката за възможността да се случи дадено събитие.

Виж Списък на математически понятия и Теория на вероятностите

Теория на групите

Теорията на групите изучава алгебричните структури, наречени групи.

Виж Списък на математически понятия и Теория на групите

Теория на графите

Теорията на графите е клон от математиката, който изучава свойствата на графите.

Виж Списък на математически понятия и Теория на графите

Теория на игрите

Теория на игрите е дял от приложната математика за изследване на операциите, който изучава стратегически математически модели и взимането на решения в конфликтни ситуации.

Виж Списък на математически понятия и Теория на игрите

Теория на множествата

множества. Теория на множествата е дял от математиката, която изучава множествата, като съвкупност от обекти.

Виж Списък на математически понятия и Теория на множествата

Теория на наредбите

Теория на подредбите или теория на наредбите е дял от математиката, в който се изучават различните бинарни релации - множествата от наредени двойки от елементи на дадено множество.

Виж Списък на математически понятия и Теория на наредбите

Теория на пръстените

Теория на пръстените е алгебрична наука изучаваща едноименната структура пръстен.

Виж Списък на математически понятия и Теория на пръстените

Теория на полетата

Теория на полетата е дял от математиката, изучаващ алгебричните структури наречени полета.

Виж Списък на математически понятия и Теория на полетата

Теорема

Теоремата е доказано логическо твърдение.

Виж Списък на математически понятия и Теорема

Теорема на Питагор

#виж Питагорова теорема.

Виж Списък на математически понятия и Теорема на Питагор

Теорема на Ойлер

Теоремата на Ойлер е твърдение от елементарната теория на числата, наречено на Леонард Ойлер.

Виж Списък на математически понятия и Теорема на Ойлер

Теорема на Уилсън

В математиката Теоремата на Уилсън гласи: Теоремата носи името на Джон Уилсън, ученик на британския математик Едуард Уаринг, въпреки че е била доказана близо 7 века преди създаването на доказателството на Уилсън през 1770 г.

Виж Списък на математически понятия и Теорема на Уилсън

Теореми за граници на функции

Ако функциите f(x) и g(x) имат граница при x\to a, то.

Виж Списък на математически понятия и Теореми за граници на функции

Успоредни прави

#виж Успоредност.

Виж Списък на математически понятия и Успоредни прави

Успоредник

Успоредник Успоредник е равнинна (двуизмерна) геометрична фигура, образувана от пресичането на две двойки успоредни прави.

Виж Списък на математически понятия и Успоредник

Успореден

#виж успоредност.

Виж Списък на математически понятия и Успореден

Уравнение

date.

Виж Списък на математически понятия и Уравнение

Умножение

Умножението е едно от четирите прости математически действия, които са в основата на аритметиката (заедно с изваждане, събиране и деление).

Виж Списък на математически понятия и Умножение

Универсална алгебра

Универсалната алгебра е дял на математиката, който се занимава с изучаването на алгебричните структури сами по себе си, а не, както в много други дялове, конкретни примери на алгебрични структури.

Виж Списък на математически понятия и Универсална алгебра

Функция

Графика на функцията\beginalign&\scriptstyle \\ &\textstyle f(x).

Виж Списък на математически понятия и Функция

Функция на Ойлер

work.

Виж Списък на математически понятия и Функция на Ойлер

Функция на Мьобиус

Функцията на Мьобиус μ(n) е важна функция в теорията на числата и комбинаториката.

Виж Списък на математически понятия и Функция на Мьобиус

Функционал

В математиката, функционал е изображение от линейно пространство на функции в съответното му поле, обикновено това са комплексните числа.

Виж Списък на математически понятия и Функционал

Фрактал

итерации, необходими за отдалечаването на резултата на дадено разстояние от нула. Фракталът е структура, за която се установява нетривиално самоподобие със собствените ѝ части.

Виж Списък на математически понятия и Фрактал

Факторизация

В математиката факторизация (или понякога факторизиране) е декомпозицията (разлагането) на един обект (например число, полином, матрица) на произведение от други обекти или множители, които след това умножение дават оригинала.

Виж Списък на математически понятия и Факторизация

Факториел

Факториел е функция, дефинирана за всички цели неотрицателни числа n (n \in \mathbb), равна на произведението на всички естествени числа, по-малки или равни на n. Така, n!.

Виж Списък на математически понятия и Факториел

Филтър

Електромеханичен филтър. Филтърът е устройство, което ограничава или спира изцяло определени въздействия на (частици, честоти, флуиди и т.н.). Различните електронни филтри могат да работят на принципа на трептящия кръг, а също и на електромеханичен принцип.

Виж Списък на математически понятия и Филтър

Формула

В областта на математиката, формулата се изписва чрез използването на символите и правилата за формиране, които са налични в даден логически език.

Виж Списък на математически понятия и Формула

Формула на Хорнер

Формула на Хорнер, още известна като Схема на Хорнер или Правило на Хорнер е алгоритъм за изчисляване на полиноми, който се състои от трансформирането на полинома с цел залагането му на множители.

Виж Списък на математически понятия и Формула на Хорнер

Формула на Моавър

В математиката Формулата на Моавър се отнася за всяко едно комплексно число (следователно и за всички реални числа) x и степенен показател n и гласи, че: където i е имагинерно число, за което.

Виж Списък на математически понятия и Формула на Моавър

Формули на Виет

Формулите на Виет изразяват зависимостите между коефициентите на даден полином и неговите корени.

Виж Списък на математически понятия и Формули на Виет

Формален език

Синтактично подразделение в рамките на формална система Формален език в математиката, логиката и компютърните науки е множество от думи и изрази с определена крайна дължина, извлечено от дадена крайна азбука.

Виж Списък на математически понятия и Формален език

Характеристична функция

Характеристична функция е математически термин, който може да се срещне в различни контексти, но най-често в два.

Виж Списък на математически понятия и Характеристична функция

Хаос

#пренасочване Хаос (митология).

Виж Списък на математически понятия и Хаос

Хистограма

258x258пкс Хистограма (Histogram) е графично представяне на емпирично разпределение, т.

Виж Списък на математически понятия и Хистограма

Хипотрохоида

Конструкция на хипотрохоида при ''R.

Виж Списък на математически понятия и Хипотрохоида

Хипотеза

Хипотеза (от старогръцки – ὑπόθεσις под-теза) е предложено обяснение на дадено явление.

Виж Списък на математически понятия и Хипотеза

Хипотенуза

#виж Правоъгълен триъгълник.

Виж Списък на математически понятия и Хипотенуза

Хипоциклоида

Конструкция на хипоциклоида В геометрията, хипоциклоида е равнинна крива, която се дефинира като геометричното място на фиксирана точка от окръжност, която се търкаля по вътрешната страна на друга окръжност, наречена направляваща, с радиус по-голям от радиуса на първата.

Виж Списък на математически понятия и Хипоциклоида

Хипербола

Хиперболите ''x2-y2.

Виж Списък на математически понятия и Хипербола

Хиперкуб

Конструкция на хиперкуб от ''n''.

Виж Списък на математически понятия и Хиперкуб

Хиперкомплексно число

Хиперкомплексните числа представляват разширение на концепцията за комплексните числа.

Виж Списък на математически понятия и Хиперкомплексно число

Хорда

Хорда се нарича отсечка, която свързва две точки от дадена окръжност.

Виж Списък на математически понятия и Хорда

Холоморфна функция

Холоморфните функции са основният обект, изучаван от комплексния анализ.

Виж Списък на математически понятия и Холоморфна функция

Хомеоморфизъм

url.

Виж Списък на математически понятия и Хомеоморфизъм

Хексаграм

Хексаграм Хексаграмата (още известна като „магьосническата звезда“) е шестоъгълна звезда, звездовиден многоъгълник.

Виж Списък на математически понятия и Хексаграм

Хексагон

#виж шестоъгълник.

Виж Списък на математически понятия и Хексагон

Цяла функция

Цяла функция, в математиката, е всяка комплексно-значна функция, холоморфна върху цялата комплексна равнина (откъдето идва и името - цяла).

Виж Списък на математически понятия и Цяла функция

Цяло число

Целите числа са числова област \mathbb, която се получава чрез разширяване на множеството на естествените числа с изискването операцията изваждане a−b (като обратна операция на събирането) да може да се извършва в него еднозначно за всяка наредена двойка естествени числа (а,b).

Виж Списък на математически понятия и Цяло число

Цифра

Цифра наричаме символ от азбуката на дадена бройна система; всички числа от тази бройна система могат да се запишат като крайна (или безкрайна в някои случаи) последователност от нейните цифри.

Виж Списък на математически понятия и Цифра

Цилиндър

Прав цилиндър Наклонен цилиндър В геометрията цилиндърът се дефинира като геометрично тяло, заградено от цилиндрична повърхнина и две равнинни сечения.

Виж Списък на математически понятия и Цилиндър

Централен ъгъл

200px Централен ъгъл се нарича този ъгъл, чийто връхсъвпада с центъра О на дадена окръжност, а рамената му пресичат окръжността в една точка.

Виж Списък на математически понятия и Централен ъгъл

Частна производна

Частна производна е производна по кой да е от аргументите (независими променливи) на функция на много променливи.

Виж Списък на математически понятия и Частна производна

Частно

#виж Деление#Наименования.

Виж Списък на математически понятия и Частно

Чиста математика

#пренасочване Математика#Чиста математика.

Виж Списък на математически понятия и Чиста математика

Числител

#виж дроб (математика).

Виж Списък на математически понятия и Числител

Число

Числото представлява абстрактно математическо понятие за означаване на количество, броене и измерване.

Виж Списък на математически понятия и Число

Число на Бернули

#виж Числа на Бернули.

Виж Списък на математически понятия и Число на Бернули

Числова редица

#виж Редица.

Виж Списък на математически понятия и Числова редица

Четириъгълник

Четириъгълник Четириъгълникът е равнинна фигура — многоъгълник с четири ъгъла и четири страни.

Виж Списък на математически понятия и Четириъгълник

Четна функция

#пренасочване Четна и нечетна функция.

Виж Списък на математически понятия и Четна функция

Четно число

#пренасочване Четност.

Виж Списък на математически понятия и Четно число

Шестнайсетична бройна система

Шестнайсетичната бройна система е позиционна бройна система, с основа 16, в която числата се представят с помощта на 16 динамични символа.

Виж Списък на математически понятия и Шестнайсетична бройна система

Шестоъгълна призма

Шестоъгълна призма Шестоъгълната призма е геометрично тяло (осмостен) с 8 лица (6 еднакви правоъгълника и 2 еднакви шестоъгълника), 18 ръба и 12 върха.

Виж Списък на математически понятия и Шестоъгълна призма

Шестоъгълник

Правилен шестоъгълник Шестоъгълникът (също и хексагон, ἕξ + γωνία – „шест“ + „ъгъл“) е многоъгълник с шест страни и ъгли.

Виж Списък на математически понятия и Шестоъгълник

Ъгъл

∠ - символът за ъгъл Ъгъл (или равнинен ъгъл) е геометричен обект, съставен от два лъча с обща начална точка, наричана връхна ъгъла.

Виж Списък на математически понятия и Ъгъл

Ъглополовяща

Ъглополовящата (наричана още бисектриса) в един триъгълник е лъч, който се спуска от някой от ъглите му, разделя го на две равни части и пресича лежащата срещу него страна.

Виж Списък на математически понятия и Ъглополовяща

Мултиграф

Пример за мултиграф Мултиграф е термин математиката който се означава с G(V,E,fG), където.

Виж Списък на математически понятия и Мултиграф

Машина на Тюринг

Художествено представяне на машината на Тюринг Машина на Тюринг е абстрактно изчислително устройство, описано от английския математик Алън Тюринг през 1936 г.

Виж Списък на математически понятия и Машина на Тюринг

Матрица (математика)

Означение на елементите в матрица m × n Матриците са основен елемент от линейната алгебра.

Виж Списък на математически понятия и Матрица (математика)

Математическа индукция

Математическата индукция е метод за математическо доказателство, използван за доказване на свойства на естествените числа и на други множества, равномощни с множеството на естествените числа.

Виж Списък на математически понятия и Математическа индукция

Математическа операция

Математическата операция е функция, която приема нула или повече входни стойности (наречени операнди) и добре дефинирана изходна стойност.

Виж Списък на математически понятия и Математическа операция

Математически модел

Математическият модел използва математически език, за да опише физична система.

Виж Списък на математически понятия и Математически модел

Математическо доказателство

Математическо доказателство е убедителното демонстриране, че дадено математическо твърдение е вярно при зададените логически и математически операции и ползвани теореми.

Виж Списък на математически понятия и Математическо доказателство

Математика

Формули Математика (μάθημα, матема – знание, изучаване, учене) е изучаването на области като количествата (т.е. теория на числата) Определение за „математика“ от Оксфордския речник на английския език,, математически – абсктрактни структури (включително пространствените структури), типовете физично пространство, извършването на изчисления и математически анализ.

Виж Списък на математически понятия и Математика

Марковска верига

Марковска верига в теорията на вероятностите, е Марковски процес, който приема стойности от дискретно множество, наречено пространство на състоянията, като стойността му се изменя във фиксирани моменти от времето.

Виж Списък на математически понятия и Марковска верига

Минор

Минор (minor – „малък“) е музикален термин, който обозначава звученето на определен акорд или тоналност.

Виж Списък на математически понятия и Минор

Многоъгълник

Някои видове многоъгълници Многоъгълникът (наричан също полигон) е геометрична фигура, която обикновено се дефинира като затворена начупена линия.

Виж Списък на математически понятия и Многоъгълник

Многостен

Многостен, или още полиедър, е всяка затворена повърхнина, съставена от краен брой равнинни многоъгълници, наречени стени.

Виж Списък на математически понятия и Многостен

Многообразие

Върху сфера, сумата на ъглите на един триъгълник не е равна на 180°. Сферата не е евклидово пространство. Локално, обаче, законите от евклидовата геометрия са добри приближения.

Виж Списък на математически понятия и Многообразие

Множител

#виж Умножение#Наименования.

Виж Списък на математически понятия и Множител

Множество

В математиката множеството представлява съвкупност от различни обекти, наричани още елементи, която се разглежда като едно цяло.

Виж Списък на математически понятия и Множество

Мощност

Мощността е физична величина (означавана обикновено с P) и представлява отношението на пренесената енергия (или работата извършена от дадена сила) за определен интервал от време към големината на този интервал.

Виж Списък на математически понятия и Мощност

Морфизъм

#виж Категория (математика).

Виж Списък на математически понятия и Морфизъм

Монотонност

#пренасочване Монотонна функция.

Виж Списък на математически понятия и Монотонност

Моном

#пренасочване Едночлен.

Виж Списък на математически понятия и Моном

Метрично пространство

В математиката под метрика се разбира функция, задаваща разстоянието между елементите на дадено множество.

Виж Списък на математически понятия и Метрично пространство

Метод на най-малките квадрати

Методът на най-малките квадрати (НМК) в числения анализ е един от най-разпространените методи за решаване на системи уравнения с повече неизвестни от броя на уравненията.

Виж Списък на математически понятия и Метод на най-малките квадрати

Мерсеново число

#пренасочване Число на Мерсен.

Виж Списък на математически понятия и Мерсеново число

Мероморфна функция

Мероморфна функция е функция на комплексни променливи в дадена област D^n \in \mathbb^n, която може да се представи локално като частно на две холоморфни функции (със знаменател различен от нула).

Виж Списък на математически понятия и Мероморфна функция

Медицентър

Медицентърът на триъгълник се нарича пресечната точка на медианите на триъгълника.

Виж Списък на математически понятия и Медицентър

Медиана

Медиани и медицентър в триъгълник В геометрията, медианата е отсечката в триъгълника, която свързва всеки негов връхсъс средата на срещуположната му страна.

Виж Списък на математически понятия и Медиана

Истина

„Истината“, 1870 г., маслени бои „Времето спасява истината от лъжата и завистта“, 1737 г. Истината е философско понятие, което няма едно-единствено определение, но най-често се дефинира като твърдение, изказване, в съответствие с фактите или действителността.

Виж Списък на математически понятия и Истина

Итерация

Итерацията (на, „повтарям“) е термин, обозначаващ, най-общо казано, повторението на даден процес.

Виж Списък на математически понятия и Итерация

Ирационално число

Числото\scriptstyle\sqrt2 е ирационално. В математиката ирационално число е всяко реално число, което не е рационално.

Виж Списък на математически понятия и Ирационално число

Ирационален

#виж Ирационално число.

Виж Списък на математически понятия и Ирационален

Идеал (теория на пръстените)

Идеал в теория на пръстените е подмножество на пръстен притежаващо специални свойства.

Виж Списък на математически понятия и Идеал (теория на пръстените)

Изброим

#виж Изброимо множество.

Виж Списък на математически понятия и Изброим

Изваждане

Изваждането е едно от четирите прости математически действия, които са в основата на аритметиката (заедно със събиране, умножение и деление), и представлява отнемане на едно число от друго число.

Виж Списък на математически понятия и Изваждане

Изображение (алгебра)

#пренасочване Изображение (математика).

Виж Списък на математически понятия и Изображение (алгебра)

Изолирана точка

"0" is an isolated point of A В топологията елемент a\in\mathcal\subset\mathcal в топологично пространство (\mathcal,T) се нарича изолирана точка на \mathcal, ако съществува отворено множество \mathcal_a\in T: \mathcal_a \cap \mathcal.

Виж Списък на математически понятия и Изолирана точка

Изоморфизъм

В математиката изоморфизъм (гръцки: изо „еднакъв, равен“ и морф „форма“) е биекция, при която алгебричните връзки между елементите на крайното множество са същите, като тези на съответстващите им елементи в началното множество.

Виж Списък на математически понятия и Изоморфизъм

Изопериметрична задача

Изопериметричната задача (от лат. „изо“ + „периметър“) е задача за намиране на максимална площ при зададена обиколка.

Виж Списък на математически понятия и Изопериметрична задача

Изпъкнала и вдлъбната функция

#пренасочване Изпъкнала функция.

Виж Списък на математически понятия и Изпъкнала и вдлъбната функция

Изправен ъгъл

#виж ъгъл.

Виж Списък на математически понятия и Изправен ъгъл

Импликация

B Импликация (също „кондиционал“ или „субюнкция“) или по-точно материална импликация се нарича в логиката както едно сложно изречение, възникнало от свързването на две изречения чрез съюзната връзка „ако – то“ (при което въведеното с „ако“ условно подизречение се нарича „антецедент“, а следващото частицата „то“ подизречение – „консеквент“), така и самата съюзна връзка „ако – то“, разбирана в смисъла на логическа частица или логически оператор, който създава следната истинностно-функционална зависимост: едно импликативно изречение е неистинно (има стойност по истинност Н), когато антецедентът е истинен, а консеквентът – неистинен, и истинно (има стойност по истинност И) във всички останали случаи.

Виж Списък на математически понятия и Импликация

Имена на числата

Имената на числата е система за наименуването на числа в речта, за да бъдат те по-лесни за изговаряне.

Виж Списък на математически понятия и Имена на числата

Интервал (математика)

В математиката интервал е множество от реални числа, което се състои от всички числа, които се намират между дадени 2 числа.

Виж Списък на математически понятия и Интервал (математика)

Интерполация

Интерполация в числовия анализ е метод на конструиране на нови числови стойности в област от множество на изолирани точки от известни числови стойности.

Виж Списък на математически понятия и Интерполация

Интеграл

Графика на интеграла на реалната функция f(x) – площта от a до b. Интегралът е един от основните оператори в съвременния математически анализ.

Виж Списък на математически понятия и Интеграл

Интегриране по части

Интегриране по части в диференциалното и интегрално смятане или най-вече в математическия анализ е един от методите на интегриране (или правилата), по които се решава даден интеграл.

Виж Списък на математически понятия и Интегриране по части

Инфлексна точка

В областта на математиката и в частност на диференциалното смятане (математически анализ) инфлексна точка или точка на инфлексия на една функция е точка от кривата, описваща тази функция, при преминаване през която функцията от вдлъбната се променя в изпъкнала, или обратното.

Виж Списък на математически понятия и Инфлексна точка

Инекция

Инекция е математическо изображение, което на всеки елемент а от множество A (първообраз) съпоставя най-много един елемент b от множество B (образ).

Виж Списък на математически понятия и Инекция

Затворено множество

Затворено множество е множество се нарича, ако неговата разлика е отворено множество.

Виж Списък на математически понятия и Затворено множество

Закон за големите числа

Закон за големите числа е принцип в теорията на вероятностите, по силата на който при дадени общи условия, съвместното действие на случайни фактори води до слабо зависещ от случайността резултат.

Виж Списък на математически понятия и Закон за големите числа

Златно сечение

Златно сечение (известно още като златна пропорция, златен коефициент или божествена пропорция) в математиката е число, което изразява такова съотношение на двете части на цяло a+b, че по-голямата част a се отнася към по-малката b така, както цялото към по-голямата: Златно сечение \fraca+ba.

Виж Списък на математически понятия и Златно сечение

Знаменател

#виж Дроб (математика).

Виж Списък на математически понятия и Знаменател

Бутилка на Клайн

Модел на бутилка на Клайн в тримерно пространство Бутилка на Клайн в математиката е двумерна повърхнина, която има само една страна, т.е.

Виж Списък на математически понятия и Бутилка на Клайн

Булева алгебра

Булевата алгебра (или алгебра на съжденията) е специална алгебрична структура, която съдържа логическите оператори И, ИЛИ, НЕ, както и множествените функции сечение, обединение, допълнение.

Виж Списък на математически понятия и Булева алгебра

Бройна система

Бройната система представлява символен метод за представяне на числата посредством ограничен брой символи, наречени цифри.

Виж Списък на математически понятия и Бройна система

Базис

Базис на дадено линейно пространство е система, състояща се от линейно независими вектори, такива че всеки елемент на линейното пространство се представя като тяхна линейна комбинация.

Виж Списък на математически понятия и Базис

Бином

В елементарната алгебра биномът е полином с два члена, сума на два едночлена.

Виж Списък на математически понятия и Бином

Биномен коефициент

Биномен коефициент на естествените числа k и n е броят на всички възможни k-елементни подмножества на дадено n-елементно множество.

Виж Списък на математически понятия и Биномен коефициент

Биективен

#виж Биекция.

Виж Списък на математически понятия и Биективен

Биекция

Биекция е всяко изображение, което е едновременно сюрективно и инективно.

Виж Списък на математически понятия и Биекция

Безкрайна периодична дроб

#виж Дроб (математика)#Видове десетична дроб.

Виж Списък на математически понятия и Безкрайна периодична дроб

Безкрайно множество

В теория на множествата безкрайно множество е множество, което не е крайно.

Виж Списък на математически понятия и Безкрайно множество

Безкрайност

Математическият символ за безкрайност Безкрайността е категория в човешкото мислене, използвана в области като математиката, физиката, философията и теологията, и означава количество без граници или без край, или нещо, което е по-голямо от всяко реално или естествено число.

Виж Списък на математически понятия и Безкрайност

Въртене

Въртене на сфера около оста ѝ. Въртене или ротация на абсолютно твърдо тяло в математиката и механиката е относително преместване / усукване на това тяло спрямо една определена точка.

Виж Списък на математически понятия и Въртене

Външно-вписана окръжност

#пренасочване Външновписана окръжност.

Виж Списък на математически понятия и Външно-вписана окръжност

Външен ъгъл

Външният ъгъл е равен на разликата между 180° и вътрешния ъгъл.

Виж Списък на математически понятия и Външен ъгъл

Връх

ВръхДамаванд в планината Алборз, Иран Върхът е висока точка от земната повърхност в планина, откъдето теренът се понижава във всички посоки.

Виж Списък на математически понятия и Връх

Връхни ъгли

Връхни ъгли Връхните ъгли са ъгли, които се образуват при пресичането на две прави.

Виж Списък на математически понятия и Връхни ъгли

Вариация (математика)

Вариацията е съединение без повторение.

Виж Списък на математически понятия и Вариация (математика)

Височина (математика)

#виж Височина (триъгълник).

Виж Списък на математически понятия и Височина (математика)

Вибрация

#пренасочване Трептение.

Виж Списък на математически понятия и Вибрация

Винтова линия

Винтова линия или витлова линия в математиката, е триизмерна крива, усукана подобно на резбата на винт.

Виж Списък на математически понятия и Винтова линия

Вписан ъгъл

200п Вписан ъгъл се нарича такъв ъгъл, чийто връхлежи на окръжност, а раменете му пресичат окръжността.

Виж Списък на математически понятия и Вписан ъгъл

Вписана окръжност

Вписана окръжност е окръжност с център, пресечната точка на всички ъглополовящи в изпъкнал многоъгълник, и радиус, равен на разстоянието от тази точка до коя да е от страните му.

Виж Списък на математически понятия и Вписана окръжност

Вероятност

Плътност на вероятността на нормално разпределение Вероятността е количествена оценка на възможността дадено събитие да настъпи, на основата на наличната информация.

Виж Списък на математически понятия и Вероятност

Вероятностно пространство

В теорията на вероятностите, вероятностното пространство (англ. probability spacе) е понятие, с което се описва случайно (стохастично) явление, наричано още „опит“ (англ.

Виж Списък на математически понятия и Вероятностно пространство

Вектор

В математиката и физиката вектори се наричат елементите на линейните пространства.

Виж Списък на математически понятия и Вектор

Векторно пространство

#виж Линейно пространство.

Виж Списък на математически понятия и Векторно пространство

Векторно произведение

Векторното произведение на два вектора \mathbf и \mathbf е вектор, перпендикулярен на равнината, определена от векторите \mathbf и \mathbf, образува дясна тройка с тяхи има дължина, равна на произведението от големините на двата вектора и синуса на ъгъла между тях.

Виж Списък на математически понятия и Векторно произведение

Векторно подпространство

Едномерни подпространства в двумерно векторно пространство върху крайно поле. В математиката, векторно подпространство е векторно пространство, което е подмножество на по-голямо векторно пространство.

Виж Списък на математически понятия и Векторно подпространство

Векторно поле

Част от векторно поле (sin ''y'', sin ''x''). Векторно поле във векторния анализ е задаване на вектор във всяка точка от подмножеството на дадено пространство.

Виж Списък на математически понятия и Векторно поле

Граф (математика)

203x203px Графът се разглежда като съвкупност от върхове (възли) и дъги (ребра).

Виж Списък на математически понятия и Граф (математика)

Графика на функция

Графика на функцията f(x).

Виж Списък на математически понятия и Графика на функция

Градус (ъгъл)

Градусът (gradus – скално деление, стъпка, степен) е единица за измерване на равнинен (плосък) ъгъл, представляваща 1/360 от пълния кръг.

Виж Списък на математически понятия и Градус (ъгъл)

Градиент

---- Градиентът на функцията f(x,y).

Виж Списък на математически понятия и Градиент

Граница (математика)

Граница в математиката е стойността, до която дадена функция или числова редица се доближава, когато аргументът се доближава до някаква стойност.

Виж Списък на математически понятия и Граница (математика)

Гранична стойност

Методи за защита при експозиция на химични агенти и др. (wNIOSH) Граничната стойност (остарял термин – Максимално допустимата концентрация; Permissible Exposure Limit) представлява пределните нива на експозиция, под които, като цяло, не се очакват вредни последици от конкретното вещество, след краткотрайна или ежедневна експозиция в течение на трудовия живот.

Виж Списък на математически понятия и Гранична стойност

Глобален екстремум

#виж Eкстремум.

Виж Списък на математически понятия и Глобален екстремум

Геометрия

Илюстрация на теоремата на Дезарг Геометрията (γεωμετρία; от γῆ-, „земя“, и μέτρον, „измерване“) е клон на математиката, един от най-ранните, наред с аритметиката.

Виж Списък на математически понятия и Геометрия

Дърво (математика)

Пример за (неориентирано) дърво с корен върха 4: има 4 листа. Височината му е 2, а разклонеността е 3 Дърво в математиката представлява свързан граф без цикли.

Виж Списък на математически понятия и Дърво (математика)

Дължина

Дължина Дължина е физична величина, характеризираща линейното измерение на даден обект, обикновено по направления на най-големия размер.

Виж Списък на математически понятия и Дължина

Дуално пространство

В математиката дуално пространство се нарича множеството от функционали на линейното пространство V. Обикновено се бележи с V'.

Виж Списък на математически понятия и Дуално пространство

Дроб (математика)

Дроби са числа, които представят части от една цяла единица.

Виж Списък на математически понятия и Дроб (математика)

Двоична система

#виж Двоична бройна система.

Виж Списък на математически понятия и Двоична система

Двоично число

#виж Двоична бройна система.

Виж Списък на математически понятия и Двоично число

Двоично дърво

Двоично дърво в информатиката се нарича дърво с разклоненост 2.

Виж Списък на математически понятия и Двоично дърво

Дискриминанта

Дискриминанта на полином (многочлен) на една променлива е число, което е равно на нула, тогава и само тогава, когато полиномът има повтарящ се корен.

Виж Списък на математически понятия и Дискриминанта

Дискретна математика

Дискретната математика е част от математиката, която разглежда крайни или изброими математически структури.

Виж Списък на математически понятия и Дискретна математика

Дисперсия (теория на вероятностите)

Дисперсия на случайна величина е мярка за разпределението на дадена случайна величина, тоест нейното отклонение от математическото очакване.

Виж Списък на математически понятия и Дисперсия (теория на вероятностите)

Диференцируемост

#виж Производна.

Виж Списък на математически понятия и Диференцируемост

Диференциране

#виж Производна.

Виж Списък на математически понятия и Диференциране

Диференциал (математика)

Диференциал е понятие в математическия анализ, въведено от Лайбниц и Бернули като описание на така наречените „безкрайно малки величини“ и „безкрайно малки промени“.

Виж Списък на математически понятия и Диференциал (математика)

Диференциална топология

Диференциална топология е дял от математиката, занимаващ се с изучаването на глобални въпроси за диференциалните (гладки) многообразия.

Виж Списък на математически понятия и Диференциална топология

Диференциална геометрия

Диференциалната геометрия е дял от геометрията, в който геометричните обекти се изучават с методите на математическия анализ, преди всичко диференциалното смятане и теорията на диференциалните уравнения, на което се дължи името.

Виж Списък на математически понятия и Диференциална геометрия

Диференциално уравнение

Графично представяне на разпространението на топлината в машинен елемент, изчислено чрез решаване на диференциалното уравнение на топлопроводимостта Диференциалните уравнения са математически уравнения, които свързват стойностите на търсена неизвестна функция и тези на нейните производни от различен ред.

Виж Списък на математически понятия и Диференциално уравнение

Диференциално уравнение на Бернули

Уравнението на Бернули е диференциално уравнение от първа степен от вида: където \alpha е дадено число, а P и Q са функции на x. Формулирано е през 1695 г.

Виж Списък на математически понятия и Диференциално уравнение на Бернули

Диаграма

Примерна икономическа диаграма Диаграма (διάγραμμα – геометрична фигура, рисунка, чертеж) е дву- или триизмерно графично изображение на данни, факти или информация.

Виж Списък на математически понятия и Диаграма

Диагонал

''AC'' е диагонал в квадрата, който формира горната основа на куба. ''AC''' е неговият телесен диагонал. Диагонал е математическо, основно геометрично понятие.

Виж Списък на математически понятия и Диагонал

Диаметър

Диаметър В геометрията диаметър (остар. пречник) на окръжност се нарича всяка отсечка, преминаваща през центъра и с краища върху окръжността, или, в съвременната употреба, дължината на тази отсечка.

Виж Списък на математически понятия и Диаметър

Дизюнкция

Дизюнкцията \scriptstyle A \lor B, представена чрез диаграмите на Вен като обединение на множества: нещата, които са ''А'' или ''В'' Дизюнкция се нарича както едно сложно (съобщително) изречение, възникнало от свързването на две (съобщителни) изречения чрез съюза „или“ (които играят ролята на негови „подизречения“, наричани „дизюнкти“), така и самият съюз „или“, разбиран в смисъла на логическа частица или логически оператор, който създава следната истинностно-функционална зависимост: едно дизюнктивно изречение е истинно (има стойност по истинност И), когато поне едно от неговите подизречения е истинно, и неистинно (има стойност по истинност Н), когато всяко от тяхе неистинно.

Виж Списък на математически понятия и Дизюнкция

Диофантово уравнение

Диофантово се нарича всяко алгебрично уравнение с цели коефициенти, решенията на което се търсят отново в множеството на целите числа.

Виж Списък на математически понятия и Диофантово уравнение

Додекаедър

Правилен додекаедър Разгъвка на правилен додекаедър Додекаедър се нарича всеки многостен с 12 стени, но обикновено под това име се има предвид правилен додекаедър – платоново тяло с 12 стени, всяка от които е правилен петоъгълник.

Виж Списък на математически понятия и Додекаедър

Допирателна

Допирателна Представяне на допирателнатата като граница Допирателна (наречена още тангента) в геометрията е права линия, която има само една допирна точка с дадена крива и е перпендикулярна на радиуса на кривата в тази точка.

Виж Списък на математически понятия и Допирателна

Дескриптивна геометрия

200px дясно Дескриптивната (описателната) геометрия е дял от геометрията, разработен за определяне на форми и размерите на телата.

Виж Списък на математически понятия и Дескриптивна геометрия

Десетична бройна система

Десетичната бройна система е позиционна бройна система с целочислена основа десет (10).

Виж Списък на математически понятия и Десетична бройна система

Десетична дроб

#виж Дроб (математика)#Десетична дроб.

Виж Списък на математически понятия и Десетична дроб

Детерминанта

Детерминанта в алгебрата е функция, съпоставяща на квадратна матрица над комутативен пръстен с единица K елемент от пръстена – многочлен, в който всеки едночлен е произведение от по един множител от всеки ред и стълб на матрицата с определен знак в зависимост от четността на пермутацията от елементи.

Виж Списък на математически понятия и Детерминанта

Дефиниция

Дефиницията (лат. definitio – предел, граница) или още определението (не в езиковедски смисъл, а в по-общ смисъл) е логическа процедура на придаване на строго фиксиран смисъл на езиков термин.

Виж Списък на математически понятия и Дефиниция

Дефиниционно множество

#виж Област на определение на функция.

Виж Списък на математически понятия и Дефиниционно множество

Декартов лист

Декартов лист Декартов лист е вид равнинна алгебрична крива, с уравнение в декартови координати: и в полярни координати: където \varphi e ъгълът между радиус-вектор към точка от кривата и абсцисната ос.

Виж Списък на математически понятия и Декартов лист

Декартова координатна система

В математиката Декартовата координатна система (наричана още правоъгълна координатна система) се използва, за да се определят положенията на точките в равнина (или в някакво пространство) чрез числа.

Виж Списък на математически понятия и Декартова координатна система

Декартово произведение

Декартово произведение A x B Декартово произведение на множествата A и B се нарича множеството, чиито елементи са всички наредени двойки от елементите на A и B. Всеки елемент от първото множество се комбинира с елемента със същия индекс от второто множество.

Виж Списък на математически понятия и Декартово произведение

Делител

#виж Деление#Наименования.

Виж Списък на математически понятия и Делител

Делимо

#виж Деление#Наименования.

Виж Списък на математически понятия и Делимо

Деление

Делението е едно от четирите прости математически действия, които са в основата на аритметиката (заедно със събиране, изваждане и умножение).

Виж Списък на математически понятия и Деление

Деление на полиноми

Делението на полиноми е математически алгоритъм за решаване на уравнение от вида: p(x).

Виж Списък на математически понятия и Деление на полиноми

Естествен логаритъм

320x320пксЕстественият логаритъм (logarithmus naturalis), наричан понякога и натурален, е логаритъм с основа математическата константа e.

Виж Списък на математически понятия и Естествен логаритъм

Естествено число

В математиката естествено число е цяло положително число (1, 2, 3, …).

Виж Списък на математически понятия и Естествено число

Ермитов полином

Под n-ти ермитов полином (n.

Виж Списък на математически понятия и Ермитов полином

Евклидов алгоритъм

#виж Алгоритъм на Евклид.

Виж Списък на математически понятия и Евклидов алгоритъм

Евклидово пространство

В математиката евклидово пространство е вид линейно пространство, в което могат да се дефинират понятията дължина на вектор и големина на ъгъл между два вектора.

Виж Списък на математически понятия и Евклидово пространство

Единична окръжност

Тригонометрични функции на ъгъл θ в единична окръжност Единичната окръжност е една окръжност с радиус равен на единица и център в началото на равнината на комплексните числа.

Виж Списък на математически понятия и Единична окръжност

Единичен вектор

Два единични вектора в равнина Единичен вектор е вектор с дължина (модул) единица, съобразно избрана метрика.

Виж Списък на математически понятия и Единичен вектор

Екстраполация

Илюстрация на задача с екстраполация, съставена от определяне на смислена стойност в синята кутийка при x.

Виж Списък на математически понятия и Екстраполация

Ексцентричност

#виж Ексцентризъм.

Виж Списък на математически понятия и Ексцентричност

Експоненциална функция

Експоненциалната функция y.

Виж Списък на математически понятия и Експоненциална функция

Елипса

Елипса (от гр. έλλειψη – липса) в геометрията е геометрично място на точки M, за които сумата от разстоянията до две дадени точки F_1 и F_2 (наречени фокуси) е постоянна, т.е.

Виж Списък на математически понятия и Елипса

Елипсоид

Сфероид Елипсоид Елипсоидът е триизмерна повърхност, която е аналог на елипса в триизмерното пространство.

Виж Списък на математически понятия и Елипсоид

Епитрохоида

В геометрията епитрохоида е равнинна трансцендентна крива, описана от точка фиксирана спрямо окръжност, която се търкаля по външната страна на друга, направляваща, окръжност.

Виж Списък на математически понятия и Епитрохоида

Епициклоида

Конструкция на епициклоида Епициклоида в геометрията е равнинна крива от четвърта степен, получена като геометричното място на фиксирана точка от окръжност, наречена епицикъл, която се търкаля от външната страна на друга окръжност, наречена направляваща, с радиус равен или по-голям от радиуса на епицикъла.

Виж Списък на математически понятия и Епициклоида

Епиморфизъм

Епиморфизъм в математиката е сюрективно изображение между алгебрични структури (групи, пръстени, алгебри и пр.).

Виж Списък на математически понятия и Епиморфизъм

Лъч

Лъч, това е част от права линия с начало в дадена точка и без край.

Виж Списък на математически понятия и Лъч

Лъжа

Лъжата е съзнателно изречено неистинно твърдение, с цел въвеждане в заблуда на адресата ѝ, или обществото.

Виж Списък на математически понятия и Лъжа

Линия

Линия е реална или мислена черта, която съединява две точки.

Виж Списък на математически понятия и Линия

Линейна алгебра

Триизмерното евклидово пространство '''R'''3 е линейно пространство, а правите и равнините, преминаващи през координатното начало са линейни подпространства в '''R'''3.

Виж Списък на математически понятия и Линейна алгебра

Линейна независимост

Линейна независимост е термин от алгебрата, който изразява вътрешната зависимост на множество вектори.

Виж Списък на математически понятия и Линейна независимост

Линейно изображение

#виж Линеен оператор.

Виж Списък на математически понятия и Линейно изображение

Линейно пространство

'''v''' + 2'''w'''. Линейно пространство (или векторно пространство) в математиката е съвкупност от обекти (наричани вектори), които могат да бъдат умножавани с число или събирани.

Виж Списък на математически понятия и Линейно пространство

Логаритъм

1.

Виж Списък на математически понятия и Логаритъм

Логика

Грегор Райш (* ок. 1480, † 1525), „Логиката представя своите централни теми“, ''Margarita Philosophica'', 1503. Двете кучета ''veritas'' и ''falsitas'' преследват заека ''problema'', логиката бърза след тях, въоръжена с меча ''syllogismus''.

Виж Списък на математически понятия и Логика

Локален максимум

#пренасочване Eкстремум.

Виж Списък на математически понятия и Локален максимум

Локален минимум

#пренасочване Eкстремум.

Виж Списък на математически понятия и Локален минимум

Локален екстремум

#пренасочване Eкстремум.

Виж Списък на математически понятия и Локален екстремум

Лема

Лема в математиката е доказано твърдение, което се използва като база за други заключения.

Виж Списък на математически понятия и Лема

Лемниската

Лемниска̀та (от гръцки λεμνισκος – „превръзка“, „лента“, „панделка“) е термин за обозначаване на равнинни алгебрични криви, който има две възможни значения в зависимост от математическата школа, която го използва.

Виж Списък на математически понятия и Лемниската

Лемниската на Бернули

Лемниската на Бернули Лемниска̀та на Бернули е лемниската, представляваща равнинна алгебрична крива от четвърта степен, която се дефинира геометрично като множество на точките в равнина \alpha, произведенията на чиито разстояния до два фокуса в \alpha са равни на квадрата на половината от разстоянието между двете точки (a^2).

Виж Списък на математически понятия и Лемниската на Бернули

Вижте също

Списъци, свързани с математиката

• Признаци за делимост
• Списък на математически понятия
• Таблица на производни

Юнионпедия е понятие карта или семантична мрежа организирана като една енциклопедия - речника. Тя дава кратко определение на всяка концепция и неговите взаимоотношения.

Това е гигантска онлайн умствена карта, която служи като основа за концептуални схеми. Той е свободен да използва и всяка статия или документ може да бъде изтеглена. Това е инструмент, ресурс или справка за проучване, изследвания, образование, обучение или преподаване, която може да се използва от учители, възпитатели, ученици или студенти; за академичния свят: за училище, основно, средно, средно училище, средно, техническо степен, колеж, университет, студент, магистърска или докторска степен; за документи, доклади, проекти, идеи, документация, изследвания, резюмета, или дисертация. Тук е определение, обяснението, описанието, или значението на всяка значителна, на която имате нужда от информация, както и списък на свързаните с тях понятия като речник. Предлага се в Български, Английски, Испански, Португалски, Японски, Китайски, Френски, Немски, Италиански, Полски, Холандски, Руски, Arabic, Хинди, Шведски, Украински, Унгарски, Каталонски, Чехия, Иврит, Датски, Фински, Индонезийски, Norwegian, Румънският, Турски, Виетнамски, Корейски, Thai, Гръцки, Хърватският, Словашки, Литовски, Филипински, Латвийски, Естонски и Словенски Още езици.

Информацията се основава на статии от Уикипедия и други проекти на Уикимедия и е достъпна съгласно лиценза Creative Commons Признание - Споделяне на споделеното.

Юнионпедия не е одобрена от или свързана с Фондация Wikimedia.

Google Play, Android и логото на Google Play са запазени марки на Google Inc.

Декларация за поверителност