4 отношения: Конюнкция, Пропозиционална логика, Импликация, Логическа импликация.
Конюнкция
Конюнкцията \scriptstyle A \land B представена чрез диаграмите на Вен като сечение на множества: нещата, които са както ''А'', така и ''В'' Конюнкция се нарича както едно сложно (съобщително) изречение, възникнало от свързването на две (съобщителни) изречения чрез съюза „и“ (които в случая играят ролята на негови „подизречения“, наричани „конюнкти“), така и самият съюз „и“, разбиран в смисъла на логическа частица или логически оператор, който създава следната истинностно-функционална зависимост: едно конюнктивно изречение е истинно (има стойност по истинност И), когато всички негови подизречения са истинни, и неистинно (има стойност по истинност Н), когато поне едно от тяхе неистинно.
New!!: Дизюнкция и Конюнкция · Виж повече »
Пропозиционална логика
Пропозиционалната логика или логиката на изказванията (по-стар термин: съждителната логика) се занимава с целите пропозиции в ролята им на носители на стойности по истинност и съотв.
New!!: Дизюнкция и Пропозиционална логика · Виж повече »
Импликация
B Импликация (също „кондиционал“ или „субюнкция“) или по-точно материална импликация се нарича в логиката както едно сложно изречение, възникнало от свързването на две изречения чрез съюзната връзка „ако – то“ (при което въведеното с „ако“ условно подизречение се нарича „антецедент“, а следващото частицата „то“ подизречение – „консеквент“), така и самата съюзна връзка „ако – то“, разбирана в смисъла на логическа частица или логически оператор, който създава следната истинностно-функционална зависимост: едно импликативно изречение е неистинно (има стойност по истинност Н), когато антецедентът е истинен, а консеквентът – неистинен, и истинно (има стойност по истинност И) във всички останали случаи.
New!!: Дизюнкция и Импликация · Виж повече »
Логическа импликация
#виж Импликация#Логическа импликация.