Математическо доказателство

Математическо доказателство е убедителното демонстриране, че дадено математическо твърдение е вярно при зададените логически и математически операции и ползвани теореми.

Ползвай AI

Съдържание

1. 13 отношения: Прогноза (наука), Пап Александрийски, Платон, Теорема, Математика, ИИ, Великата теорема на Ферма, Дидактика, Довеждане до абсурд, Дедукция, Евклид, Език (лингвистика), Лема.

2. Математическа логика
3. Математически доказателства

Прогноза (наука)

Прогноза или също като научна прогноза (от старогръцки πρόγνωσις,, буквално „предварително знание, предвиждане, предварително взето решение“) означава научно обосновано предвиждане на бъдещето състояние или развитие на процес или явление въз основа на характерни белези и известни данни (като универсален научен термин).

Виж Математическо доказателство и Прогноза (наука)

Пап Александрийски

''Mathematicae Collectiones'' от Пап Александрийски, преведен от Федерико Командино (1589). Пап Александрийски (Πάππος ὁ Ἀλεξανδρεύς Páppos ho Alexandreús; Pappus Alexandrinus, Pappos) е гръцки математик и астроном през 4 век от Александрия и е един от последните значими математици на древността.

Виж Математическо доказателство и Пап Александрийски

Платон

Пла̀тон (Πλάτων) е древногръцки учен, математик и философ.

Виж Математическо доказателство и Платон

Теорема

Теоремата е доказано логическо твърдение.

Виж Математическо доказателство и Теорема

Математика

Формули Математика (μάθημα, матема – знание, изучаване, учене) е изучаването на области като количествата (т.е. теория на числата) Определение за „математика“ от Оксфордския речник на английския език,, математически – абсктрактни структури (включително пространствените структури), типовете физично пространство, извършването на изчисления и математически анализ.

Виж Математическо доказателство и Математика

ИИ

#виж Изкуствен интелект.

Виж Математическо доказателство и ИИ

Великата теорема на Ферма

#виж Последна теорема на Ферма.

Виж Математическо доказателство и Великата теорема на Ферма

Дидактика

Дидактиката (или още дидактическият метод) се употребява за думите: уча, обучавам, преподавам, учителствам; знанията/науката за преподаването, обучаването, учителстването) е учебен метод, който следва последователен научен подход или образователен стил за въвличане (завладяване), привличане на вниманието (спечелвам) и възбуждане (събуждане на интереса на) съзнанието на ученика (или студента) с цел подобряване на учебния процес и осмисляне на същността на изучавания учебен материал.

Виж Математическо доказателство и Дидактика

Довеждане до абсурд

Довеждане до абсурд (на латински: reductio ad absurdum) e логическа техника представляваща серия от съждения, всяко от които логически е основано на предхождащото го.

Виж Математическо доказателство и Довеждане до абсурд

Дедукция

Схемата на класическото представяне на връзката между теорията, емпиризма, индукцията и приспадането Дедукция произлиза от латинската дума deductio (извеждам, продължавам) и във философията означава извеждане на особеното и единичното от общото, както и схващане на единичния случай на базата на един всеобщ закон.

Виж Математическо доказателство и Дедукция

Евклид

Евклид (Εὐκλείδης) е древногръцки математик, живял в египетския град Александрия при управлението на Птолемей I (323 – 283 година пр.н.е.). Често определян като баща на геометрията, той е автор на книгата „Елементи“, един от най-влиятелните трудове в историята на математиката, служил като основен учебник при преподаването на математика и най-вече на геометрия от времето на своята поява до края на XIX век и началото на XX век.

Виж Математическо доказателство и Евклид

Език (лингвистика)

Езѝкът е система от звукове и/или знаци за кодиране и декодиране на информация.

Виж Математическо доказателство и Език (лингвистика)

Лема

Лема в математиката е доказано твърдение, което се използва като база за други заключения.

Виж Математическо доказателство и Лема

Вижте също

Математическа логика

• Аксиоми на Пеано
• Алгоритъм
• Изброен тип
• Изчислителна теория
• Индикаторна функция
• Истина
• Математическа логика
• Математическо доказателство
• Основи на математиката
• Променлива величина
• Релация
• Съждение
• Таблица на математически символи
• Тавтология (логика)
• Теорема на Гьодел за непълнота
• Теория на множествата
• Теория на моделите

Математически доказателства

• Q.E.D.
• Закон за големите числа
• Математическо доказателство
• Теорема
• Теория на моделите

Юнионпедия е понятие карта или семантична мрежа организирана като една енциклопедия - речника. Тя дава кратко определение на всяка концепция и неговите взаимоотношения.

Това е гигантска онлайн умствена карта, която служи като основа за концептуални схеми. Той е свободен да използва и всяка статия или документ може да бъде изтеглена. Това е инструмент, ресурс или справка за проучване, изследвания, образование, обучение или преподаване, която може да се използва от учители, възпитатели, ученици или студенти; за академичния свят: за училище, основно, средно, средно училище, средно, техническо степен, колеж, университет, студент, магистърска или докторска степен; за документи, доклади, проекти, идеи, документация, изследвания, резюмета, или дисертация. Тук е определение, обяснението, описанието, или значението на всяка значителна, на която имате нужда от информация, както и списък на свързаните с тях понятия като речник. Предлага се в Български, Английски, Испански, Португалски, Японски, Китайски, Френски, Немски, Италиански, Полски, Холандски, Руски, Arabic, Хинди, Шведски, Украински, Унгарски, Каталонски, Чехия, Иврит, Датски, Фински, Индонезийски, Norwegian, Румънският, Турски, Виетнамски, Корейски, Thai, Гръцки, Хърватският, Словашки, Литовски, Филипински, Латвийски, Естонски и Словенски Още езици.

Информацията се основава на статии от Уикипедия и други проекти на Уикимедия и е достъпна съгласно лиценза Creative Commons Признание - Споделяне на споделеното.

Юнионпедия не е одобрена от или свързана с Фондация Wikimedia.

Google Play, Android и логото на Google Play са запазени марки на Google Inc.

Декларация за поверителност