Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
ИзходящIncoming
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Сфера

Index Сфера

Сфера е повърхнина в пространството, която се получава чрез въртене на окръжност около неин диаметър; центърът на завъртяната окръжност е център и на сферата, а радиусът на завъртяната окръжност е равен на радиусът на сферата.

Съдържание

  1. 45 отношения: Крива на Вивиани, Косинусова теорема, Координата, Псевдосфера, Права (геометрия), Питагорова теорема, Пеленг, Ортогоналност, Ортодромия, Архимед, Аксиома, Аксиома за успоредните прави, Антипод, Аналитична геометрия, Аполоний Пергски, Нормала, Риманова геометрия, Сферична тригонометрия, Сфероид, Синусова теорема, Северно полукълбо, Тригонометрична функция, Точка (геометрия), Цицерон, Цилиндър, Цилиндрични координати, Ъгъл, Масов инерционен момент, Морска навигация, Меркаторова проекция, Истински курс, Интеграл, Гравитационно поле, Голяма окръжност, Географски полюс, Давид Хилберт, Двустенен ъгъл, Двумерно пространство, Диференциал (математика), Дескриптивна геометрия, Декартова координатна система, Евклид, Евклидова геометрия, Елементи, Енциклопедия Британика (11-о издание).

  2. Диференциална геометрия
  3. Повърхнини
  4. Топология

Крива на Вивиани

Кривата на Вивиани в пространството и с трите ѝ проекции върху координатните равнини Кривата на Вивиани е пространствена алгебрична крива, която се получава при пресичането на цилиндър със сфера.

Виж Сфера и Крива на Вивиани

Косинусова теорема

Косинусовата теорема в геометрията гласи: Квадратът на коя да е страна в триъгълник е равен на сбора от квадратите на другите две страни минус удвоеното произведение на тези две страни и косинуса на ъгъла, заключен между тях.

Виж Сфера и Косинусова теорема

Координата

#пренасочване Координатна система.

Виж Сфера и Координата

Псевдосфера

Псевдосфера. Псевдосфера или трактрикоид е двумерна повърхнина с постоянна отрицателна кривина.

Виж Сфера и Псевдосфера

Права (геометрия)

наклон, а червената и зелената имат обща пресечна точка с абсцисната ос Прàвата (също прàва линия) е едно от основните понятия в геометрията, което се определя само по косвен начин чрез аксиомите.

Виж Сфера и Права (геометрия)

Питагорова теорема

Питагоровата теорема: сборът от площите на двата квадрата със страни катетите на правоъгълен триъгълник е равен на площта на квадрата със страна хипотенузата Питагоровата теорема е една от най-важните теореми в евклидовата геометрия, изразяваща връзката между дължините на страните на правоъгълен триъгълник: където c е дължината на хипотенузата, a и b са дължините на двата катета.

Виж Сфера и Питагорова теорема

Пеленг

Пеленг (ъгъла QDM) и разликата му от истинския пеленг. TN, MN – истински и магнитен север, съответно Пе́ленгът в навигацията се нарича хоризонталният ъгъл между северната част на меридиана на наблюдателя и направлението от точката на наблюдение на обекта; измерва се по часовниковата стрелка от нула (направление север, N) до пълната дъга на окръжността (360°, или 32 румба в морската терминология).

Виж Сфера и Пеленг

Ортогоналност

Ортогонален (от гр.: orthos „прав“ + gōnos „ъгъл“) – „правоъгълен“ или „сключващ прав ъгъл с“.

Виж Сфера и Ортогоналност

Ортодромия

голямата окръжност, начертана с червена линия. голямата окръжност. Само между противоположните точки '''u''' и '''v''' на идеална сфера има безкраен брой ортодроми.

Виж Сфера и Ортодромия

Архимед

Архимед (Αρχιμήδης) е древногръцки математик, астроном, физик и инженер.

Виж Сфера и Архимед

Аксиома

Папирус, съдържащ част от Втора книга от „Елементи“ на Евклид Еварист Галоа (1811 – 1832) Аксиома или постулат в класическата логика е твърдение, което не е доказано, а се разглежда като самоподразбиращо се или като неизбежно произволно приемане.

Виж Сфера и Аксиома

Аксиома за успоредните прави

Аксиомата за успоредните прави за първи път е формулирана явно от Евклид в неговите „Елементи“ като постулат за успоредните прави (известен като V постулат на Евклид).

Виж Сфера и Аксиома за успоредните прави

Антипод

южното полукълбо към центъра на Тихия океан Антипо́д (от гр.anti - против и podos - крак) (ἀντίπους, мн.ч. ἀντίποδες) в общия смисъл е нещо коренно противоположно (обратното) на нещо друго.

Виж Сфера и Антипод

Аналитична геометрия

Аналитичната геометрия е дял от математиката, която с помощта на алгебрични средства изследва геометричните обекти въз основа на въведени координати и координатни системи.

Виж Сфера и Аналитична геометрия

Аполоний Пергски

Аполоний Пергски е древногръцки математик, известен с изследванията си върху коничните сечения, оказали влияние на математиката чак до 16-17 век, както и на астрономията, механиката и оптиката.

Виж Сфера и Аполоний Пергски

Нормала

Многоъгълник и два от нормалните му вектори. Нормала към повърхност в точка е същото като нормала към допирателната равнина на същата повърхност в същата точка. Нормала в геометрията е обект (права или вектор), който е перпендикулярен на даден обект.

Виж Сфера и Нормала

Риманова геометрия

Римановата геометрия, още наричана геометрия на Риман, е една от неевклидовите геометрии, предложена от немския математик Бернхард Риман.

Виж Сфера и Риманова геометрия

Сферична тригонометрия

Сферичната тригонометрия е учение да решаване на сферичните триъгълници с помощта на тригонометричните функции.

Виж Сфера и Сферична тригонометрия

Сфероид

''a'' (вдясно). Сфероидът е повърхнина в тримерното пространство, образувана при въртене на елипса по главната ѝ ос.

Виж Сфера и Сфероид

Синусова теорема

В тригонометрията синусовата теорема се отнася до триъгълник в равнината.

Виж Сфера и Синусова теорема

Северно полукълбо

Северното полукълбо (оцветено в жълто) Северното полукълбо Северно полукълбо се нарича условна част от планетата Земя, която се намира на север от екватора, т.е.

Виж Сфера и Северно полукълбо

Тригонометрична функция

Тригонометричните функции в математиката са функции на ъгли.

Виж Сфера и Тригонометрична функция

Точка (геометрия)

Крайно множество от точки в двумерно Евклидово пространство. В геометрията, точка е наименование за 0-мерен обект.

Виж Сфера и Точка (геометрия)

Цицерон

Марк Тулий Цицерон (Marcus Tullius Cicero) е римски държавник, най-прочутият оратор на Рим, адвокат, писател, философ и консул.

Виж Сфера и Цицерон

Цилиндър

Прав цилиндър Наклонен цилиндър В геометрията цилиндърът се дефинира като геометрично тяло, заградено от цилиндрична повърхнина и две равнинни сечения.

Виж Сфера и Цилиндър

Цилиндрични координати

#пренасочване Координатна система#.D0.A6.D0.B8.D0.BB.D0.B8.D0.BD.D0.B4.D1.80.D0.B8.D1.87.D0.BD.D0.B8.D0.BA.D0.BE.D0.BE.D1.80.D0.B4.D0.B8.D0.BD.D0.B0.D1.82.D0.B8.

Виж Сфера и Цилиндрични координати

Ъгъл

∠ - символът за ъгъл Ъгъл (или равнинен ъгъл) е геометричен обект, съставен от два лъча с обща начална точка, наричана връхна ъгъла.

Виж Сфера и Ъгъл

Масов инерционен момент

В класическата механика, инерционният момент, наричан също масов инерционен момент или инерчен момент, (SI единици kg·m²·rad-2) е мярка за „съпротивата“, която едно тяло оказва на промяна в състоянието си на въртеливо движение.

Виж Сфера и Масов инерционен момент

Морска навигация

Морската навигация (от лат. navigato) е наука и практическа дейност за управление на кораба, която решава следните задачи: - определяне на мястото на кораба относно околната обстановка - избор на движението (посоката, скоростта, маршрута) към желано крайно място.

Виж Сфера и Морска навигация

Меркаторова проекция

Меркаторова проекция на света между 82 ° S и 82 ° N. Меркаторовата проекция описва Гренландия като по-голяма от Австралия; в действителност Австралия е повече от три и половина пъти по-голяма от Гренландия.

Виж Сфера и Меркаторова проекция

Истински курс

Истински курс е ъгълът, заключен между северното направление на меридиана в мястото на измерване и направлението на проекцията на надлъжната ос на обекта спрямо хоризонталната плоскост, отмерва се по часовниковата стрелка от направлението на географския север.

Виж Сфера и Истински курс

Интеграл

Графика на интеграла на реалната функция f(x) – площта от a до b. Интегралът е един от основните оператори в съвременния математически анализ.

Виж Сфера и Интеграл

Гравитационно поле

Гравитационно поле е физически модел, използван за да се представи въздействието, което масивно тяло произвежда в околното пространството, пораждайки сила действаща върху друго масивно тяло.

Виж Сфера и Гравитационно поле

Голяма окръжност

Голяма окръжност разделя една сфера на две еднакви полусфери. Голяма окръжност е такава окръжност от повърхността на сфера, чиято дължина е равна на периметъра на сферата и я разделя на две равни полусфери.

Виж Сфера и Голяма окръжност

Географски полюс

Географският полюс е фиксирана точка на въртящо се тяло или планета на 90 градуса от екватора, зависеща от оста на въртене на Земята (лежи близо до пресечната точка на оста на въртене на тялото около себе си и повърхността на тялото, но не съвпада с нея).

Виж Сфера и Географски полюс

Давид Хилберт

Давѝд Хѝлберт (David Hilbert) е германски математик, нареждан сред най-влиятелните на 19 и 20 век.

Виж Сфера и Давид Хилберт

Двустенен ъгъл

Двустенен ъгъл Множеството от точки в пространството, състоящо се от две полуравнини с общ контур, се нарича двустенен ъгъл.

Виж Сфера и Двустенен ъгъл

Двумерно пространство

Двумерна Декартова координатна система. Двумерното пространство е геометричен модел, при който са нужни два параметъра за определяне на позицията на даден елемент (например точка).

Виж Сфера и Двумерно пространство

Диференциал (математика)

Диференциал е понятие в математическия анализ, въведено от Лайбниц и Бернули като описание на така наречените „безкрайно малки величини“ и „безкрайно малки промени“.

Виж Сфера и Диференциал (математика)

Дескриптивна геометрия

200px дясно Дескриптивната (описателната) геометрия е дял от геометрията, разработен за определяне на форми и размерите на телата.

Виж Сфера и Дескриптивна геометрия

Декартова координатна система

В математиката Декартовата координатна система (наричана още правоъгълна координатна система) се използва, за да се определят положенията на точките в равнина (или в някакво пространство) чрез числа.

Виж Сфера и Декартова координатна система

Евклид

Евклид (Εὐκλείδης) е древногръцки математик, живял в египетския град Александрия при управлението на Птолемей I (323 – 283 година пр.н.е.). Често определян като баща на геометрията, той е автор на книгата „Елементи“, един от най-влиятелните трудове в историята на математиката, служил като основен учебник при преподаването на математика и най-вече на геометрия от времето на своята поява до края на XIX век и началото на XX век.

Виж Сфера и Евклид

Евклидова геометрия

Геометрията на Евклид е система, разработена в Египет от древногръцкия математик Евклид от Александрия.

Виж Сфера и Евклидова геометрия

Елементи

„Елементи“ (Στοιχεῖα Stoicheia) е математически трактат, състоящ се от 13 книги.

Виж Сфера и Елементи

Енциклопедия Британика (11-о издание)

Единадесетото издание на енциклопедия „Британика“ излиза през 1910 – 1911 година в 29 тома.

Виж Сфера и Енциклопедия Британика (11-о издание)

Вижте също

Диференциална геометрия

Повърхнини

Топология