Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
ИзходящIncoming
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Първа българска държава

Index Първа българска държава

Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в.

Съдържание

  1. 152 отношения: Кубрат, Кубратова България, Кубан (река), Кубер, Куберова България, Крушевац, Крум, Кардам, Карл Мартел, Карл Велики, Киевска Рус, Княз, Котраг, Коринт, Кормесий, Константин IV Погонат, Константин V Копроним, Константин-Кирил Философ, Константинопол, Праславянски език, Прабългарски език, Прабългари, Православие, Пресиян, Пресиян II, Преслав, Патриарх Никифор, Павел Дякон, Паисий Хилендарски, Панония, Папа, Плиска, Плисковско-Преславска култура, Поволожие, Покръстване на България, Петър I (България), Петър Петров (историк), Персия, Охрид, Обсада на Солун (685), Одрин, Омуртаг, Аспарух, Аспарухови прабългари, Ашхарацуйц, Арабски халифат, Армения, Аварски хаганат, Азовско море, Алцек, ... Разширете индекс (102 Повече ▼) »

  2. Исторически държави

Кубрат

Кубра̀т (или Кроват, Курт, Хор Бат, Куврат, Курдбард, Χουβρατις, Κροβατον, Κουβρατος) е владетел от рода Дуло, вожд на племето уногондури,Голяма енциклопедия България, том 7, Българска академия на науките, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“, София 2012, с.

Виж Първа българска държава и Кубрат

Кубратова България

#пренасочване Стара Велика България.

Виж Първа българска държава и Кубратова България

Кубан (река)

Куба́н (Кубань; Къобан; Псыжь; Псыжъ; ‛Ύπανις Хюпанис, Hypanis, Vardanes) е река в Северен Кавказ, Русия с дължина 870 km, която ѝ отрежда 56-о място сред реките на Русия.

Виж Първа българска държава и Кубан (река)

Кубер

Хан Ку̀бер е прабългарски владетел в Панония и Македония.

Виж Първа българска държава и Кубер

Куберова България

Куберова България е предполагаема ранносредновекова българска държава в централната част на Балканския полуостров съществувала за кратко.

Виж Първа българска държава и Куберова България

Крушевац

Крушевац (Kruševac) е град в Поморавието, Централна Сърбия.

Виж Първа българска държава и Крушевац

Крум

Крум е средновековен български монарх, възкачил се на престола след Кардам.

Виж Първа българска държава и Крум

Кардам

Карда̀м е български владетел в периода 777 – 803 г.

Виж Първа българска държава и Кардам

Карл Мартел

Битката при Поатие и кампаниите си, спиращи инвазията на Омеядите в Европа Карл Мартел (Carolus Martellus, Карл Чука) е франкски държавник, роден около 686/688 в Ерстал, Валония, Белгия, незаконен син на Пипин II (Пипин Средни) и неговата наложница Алпаида.

Виж Първа българска държава и Карл Мартел

Карл Велики

Карл Велики (Carolus Magnus, Karolus Magnus; Charlemagne; Karl der Große; * вероятно на 2 април 747 или 748; † 28 януари 814 в Аахен) от фамилията на Каролингите е от 9 октомври 768 г.

Виж Първа българска държава и Карл Велики

Киевска Рус

Киевска Рус между 1015 и 1113 г. Киевска Рус през 11 векКиевска Рус (на староруски: Кїѥвскаіа Рѹсь; на украински: Київська Русь; на руски: Киевская Русь; на беларуски: Кіеўская Русь; на латински: Ruthenia) е термин, въведен в употреба от по-късни историци за обозначаване на периода от съществуването на източнославянската държава Рус в Източна Европа от края на 9 век, като резултат от пренасянето на столицата ѝ от Ладога в Киев през 882 г.

Виж Първа българска държава и Киевска Рус

Княз

Княз е аристократична титла на славянски владетел или феодал без вселенски характер.

Виж Първа българска държава и Княз

Котраг

Котра̀г е вторият син на хан Кубрат.

Виж Първа българска държава и Котраг

Коринт

Корѝнт (Κόρινθος, Коринтос) е древногръцки полис и съвременен град в Южна Гърция, област Пелопонес, административен център на дем Коринт.

Виж Първа българска държава и Коринт

Кормесий

Хан/Кан Кормесий или Кормес е третият владетел на България.

Виж Първа българска държава и Кормесий

Константин IV Погонат

Константин IV (Κωνσταντίνος Δ') е византийски император от 668 до смъртта си през 685 година.

Виж Първа българска държава и Константин IV Погонат

Константин V Копроним

Константин V Копроним (Κωνσταντίνος Ε' Κοπρόνυμος) е византийски император от Исаврийската династия (наричана и Сирийска; основателят ѝ Лъв III Исавър, по народност – исавриец, е роден в сирийската област Комагена).

Виж Първа българска държава и Константин V Копроним

Константин-Кирил Философ

Свети Кирил Философ (Κύριλλος, Kyrillos, Kiril, Cyril; Кѷрїллъ) е учен богослов от Византия, създател на глаголицата.

Виж Първа българска държава и Константин-Кирил Философ

Константинопол

Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).

Виж Първа българска държава и Константинопол

Праславянски език

Праславянският език не е засвидетелстван писмено.

Виж Първа българска държава и Праславянски език

Прабългарски език

Прабългарски рунически знаци Прабългарският език е мъртъв език, говорен някога от прабългарите.

Виж Първа българска държава и Прабългарски език

Прабългари

Златното съкровище от Над Сент Миклош с предполагаем прабългарски произход. '''Прабългари посичат ромеи''', миниатюра от Минология на Василий II, XI век.

Виж Първа българска държава и Прабългари

Православие

Православното християнство или Източно православие е една от трите деноминации в християнството и трета по численост, след католицизма и протестантството.

Виж Първа българска държава и Православие

Пресиян

Хан Пресия̀н I или Персиан/Персиян е български владетел от Крумовата династия, управлявал Първата българска държава от 836 до 852 г.

Виж Първа българска държава и Пресиян

Пресиян II

Пресия̀н II (познати са също варианти на името му Прусиан, Персиан, Пресиан и Пресиам) е първородният син и престолонаследник на цар Иван Владислав.

Виж Първа българска държава и Пресиян II

Преслав

#пренасочване Велики Преслав.

Виж Първа българска държава и Преслав

Патриарх Никифор

#пренасочване Никифор I Константинополски.

Виж Първа българска държава и Патриарх Никифор

Павел Дякон

Павел Дякон (Paulus Diaconus или Paul Warnefried, Warnfridus; * 720 г. във Фриули, Италия, † 799 г. в Монтекасино) е теолог, историк и поет.

Виж Първа българска държава и Павел Дякон

Паисий Хилендарски

Паисий Хилендарски, често наричан още Отец Паисий, e български народен будител, духовник и светия, автор на „История славянобългарска“.

Виж Първа българска държава и Паисий Хилендарски

Панония

Панония (Pannonia) е историческа област в Средна Европа и римска провинция.

Виж Първа българска държава и Панония

Папа

Папа Римски (papa, и πάππας – в пр. отец, баща) е глава и върховен суверенен йерарх(понтифекс, понтифик) (Pontifex Romanus – римски понтифекс, или Pontifex Maximus – върховен суверенен понтифекс) на Римокатолическата църква, а в международното право – суверенно лице с изключителни пълномощия (persona sui generis), защото едновременно притежава три неразделни функции на властта.

Виж Първа българска държава и Папа

Плиска

Първото българско царство Плѝска е български град в община Каспичан, област Шумен, Северна България.

Виж Първа българска държава и Плиска

Плисковско-Преславска култура

#пренасочване Плисковско-преславска култура.

Виж Първа българска държава и Плисковско-Преславска култура

Поволожие

#виж Поволжие.

Виж Първа българска държава и Поволожие

Покръстване на България

Покръстването на България е процес на приемане и утвърждаване на християнството като официална държавна религия в България, който започва през 864 г.

Виж Първа българска държава и Покръстване на България

Петър I (България)

Пѐтър е български цар, управлявал България от 927 г.

Виж Първа българска държава и Петър I (България)

Петър Петров (историк)

Петър Христов Петров е виден български историк.

Виж Първа българска държава и Петър Петров (историк)

Персия

Пе́рсия произлиза от Персис – древногръцката форма на Парс (или Фарс) и е латинизирано название на историческата област Фарс в Южен Иран, използвана в западните страни до 1935 г.

Виж Първа българска държава и Персия

Охрид

Охрид (Охрид) е град в югозападната част на Северна Македония, осми по големина в страната, център на Община Охрид.

Виж Първа българска държава и Охрид

Обсада на Солун (685)

Обсадата на Солун (685 г.) е опит на брата на кан АспарухКубер да превземе Солун в съюз със славянските племена.

Виж Първа българска държава и Обсада на Солун (685)

Одрин

О̀дрин (наричан в исторически контекст Адрианопол, Edirne, Едирне, Αδριανούπολη, Адриануполи, катаревуса: Αδριανούπολις, Адриануполис), е град в турската част на Тракия, близо до границите с България и Гърция.

Виж Първа българска държава и Одрин

Омуртаг

Омурта̀г е български владетел, син на Крум.

Виж Първа българска държава и Омуртаг

Аспарух

Хан Аспарух(681 – 701) и хан Тервел (701 – 721) Карта на битката при Онгъла в делтата на р. Дунав, на която се вижда несъществуващият днес о-в Певки. На този остров се заселват Аспаруховите прабългари и изграждат главното си укрепление при пристигането си на Балканите.

Виж Първа българска държава и Аспарух

Аспарухови прабългари

Карта на битката при Онгъла в делтата на река Дунав, на която се вижда несъществуващият днес о-в Певки. На този остров се заселват Аспаруховите прабългари и изграждат главното си укрепление при пристигането си на Балканите.

Виж Първа българска държава и Аспарухови прабългари

Ашхарацуйц

„Ашхарацуйц“ (Աշխարհացույց) е арменска книга от 7 век с географско и картографско съдържание.

Виж Първа българска държава и Ашхарацуйц

Арабски халифат

Арабският халифа̀т е общото название на теократична арабско-мюсюлманска държава, възникнала в резултат от арабските завоевания през VII – IX век и оглавявана от халифи – „наместници“ на Мохамед, представляващи всички мюсюлмани и притежаващи пълната религиозна и политическа власт.

Виж Първа българска държава и Арабски халифат

Армения

Армения (Հայաստանի Հանրապետություն, Hayastani Hanrapetut’yun) е унитарна полупрезидентска република от Югозападна Азия, но политически и културно тя е приемана като част от Европа.

Виж Първа българска държава и Армения

Аварски хаганат

Аварският хаганат е държава на аварите, просъществувала в Панония и съседните земи от около 562 година до края на осми век.

Виж Първа българска държава и Аварски хаганат

Азовско море

Градове около Азовско море. Азовско море (Азовское море; Азовське море; Azaq deñizi или Азакъ денъизи) е море в басейна на Атлантическия океан, като на юг чрез Керченския проток се свързва с Черно море.

Виж Първа българска държава и Азовско море

Алцек

Алцѐк (Alzeco, Alcek, Aldigar, Altsek, Altzek, Alzec, Altsikurs) според Теофан Изповедник е вероятно брат на хан Аспарухи пети син на хан Кубрат, гасталд (княз) в Самниум, живял в Гало Матезе, Сепино, Бояно и Изерния на регион Молизе в Централна Италия.

Виж Първа българска държава и Алцек

Албания

Република Албания (Republika e Shqipërisë, изговаря се Републѝка е Шкипърѝсъ, кратка форма Алба̀ния (Shqipëria, изговаря се Шкипърѝя) е страна в Южна Европа. Границите на Албания са с Черна гора на север, Косово на североизток, Северна Македония на изток и Гърция на юг.

Виж Първа българска държава и Албания

Никифор (патриарх)

#пренасочване Никифор I Константинополски.

Виж Първа българска държава и Никифор (патриарх)

Никифор I

#пренасочване Никифор I Геник.

Виж Първа българска държава и Никифор I

Румъния

Румъ̀ния (România) е държава в Югоизточна Европа.

Виж Първа българска държава и Румъния

Рашо Рашев

Рашо Станев Рашев е български археолог, специалист по прабългарска археология.

Виж Първа българска държава и Рашо Рашев

Сърбия

Република Сърбия (Republika Srbija) е държава в Югоизточна Европа.

Виж Първа българска държава и Сърбия

Струма

Струма (Στρυμόνας, Стримонас, катаревуса: Στρυμών, Стримон) е река в Югозападна България, области Перник, Кюстендил и Благоевград и Северна Гърция, област Централна Македония, извираща от Витоша и вливаща се в Орфанския залив на Бяло море.

Виж Първа българска държава и Струма

Стара планина

Стара планина (в Античността: Хемос или Хемус, Αίμος, Haemus, на славянски: Маторни гори, Коджабалкан или Балкан) е планинска верига на Балканския полуостров, на територията на България (предимно) и Сърбия.

Виж Първа българска държава и Стара планина

Стара Велика България

alt.

Виж Първа българска държава и Стара Велика България

Старобългарски език

Старобългарският език е най-ранният писмено засвидетелстван славянски език.

Виж Първа българска държава и Старобългарски език

Средновековие

„Света София“, построена между 532 и 537 г. (Минаретата са от турския период.) Византийската империя съществува през цялото Средновековие Средновековие, или Средни векове, е средният период от схематичното разделяне на европейската история на три периода: Античност, Средновековие и Ново време.

Виж Първа българска държава и Средновековие

Средногръцки език

Средногръцкият или византийският гръцки език (Μεσαιωνική Ελληνική), по-известен като Ρωμαϊκή γλώσσα (римски език), е средновековният етап в развитието на гръцкия език.

Виж Първа българска държава и Средногръцки език

Самуил

Самуѝл (на старобългарски) е български цар, управлявал България от 997 г.

Виж Първа българска държава и Самуил

Свещена Римска империя

Свещената Римска империя (Sacrum Romanum Imperium; Heiliges Römisches Reich) е историческо, многоетническо държавно образувание в Западна и Централна Европа, което се формира в Ранното средновековие и съществува до разпускането си през 1806 година, по време на Наполеоновите войни.

Виж Първа българска държава и Свещена Римска империя

Симеон I

Печат на цар Симеон I Мадридска Скилица България при цар Симеон I. След 896 година българската държава губи териториите на север от Дунав. isbn.

Виж Първа българска държава и Симеон I

Симеон I Велики

#виж Симеон I.

Виж Първа българска държава и Симеон I Велики

Скопие

Скопие (Скопје; Shkupi, Шкуп или Шкупи; Skoplje; Üsküb, Юскюб) е столицата и най-населеният град на Северна Македония.

Виж Първа българска държава и Скопие

Славянски език

#виж Славянски езици.

Виж Първа българска държава и Славянски език

Славяни

Славянските поселения към 300 г. пр.н.е. (в синьо) и прародината им (в тъмносиньо) Славяните представляват етнолингвистична група, обитавала Централна и Източна Европа от средата или края на бронзовата епоха (ок.

Виж Първа българска държава и Славяни

Словакия

Словакия (Slovensko), официално име Словашка република (Slovenská republika) е република в Централна Европа.

Виж Първа българска държава и Словакия

София

Со̀фия е столицата и най-големият град на България.

Виж Първа българска държава и София

Солун

Солун (Θεσσαλονίκη, Тесалоники) е вторият по големина град в Гърция след столицата Атина.

Виж Първа българска държава и Солун

Севар

Сева̀р е български владетел, управлявал България в периода от 738 до 753 година (според Васил Златарски: 724 – 739, Моско Москов: 721 – 737, Иван Венедиков: 722 – 738).

Виж Първа българска държава и Севар

Тракия

Етнографска карта на Източна и Западна Тракия през 1912 година Територии в Източна и Западна Тракия и Македония освободени от българските войски към 1913 година Стара карта на Тракия (в зелено), Македония и Мизия (1907 г.) Стара карта на Тракия (1585 г.) Тракия (Θράκη, Траки, Trakya, Тракя, Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която в днешно време обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция.

Виж Първа българска държава и Тракия

Трансилвания

Трансилвания или Седмиградско, Седмоградско (Transilvania или Ardeal, Erdély; Siebenbürgen; Τρανσυλβανία) е историко-географска област, обхващаща северозападната част на днешна Румъния.

Виж Първа българска държава и Трансилвания

Татарстан

Република Татарстан, наричана също Татарстан и Татария (на български: Република Татарстан) е субект в състава на Руската Федерация.

Виж Първа българска държава и Татарстан

Тервел

Тѐрвел e вторият владетел на България.

Виж Първа българска държава и Тервел

Телериг

Телерѝг е владетел на България от 768 до 777 година.

Виж Първа българска държава и Телериг

Теофан Изповедник

Теофан Изповедник (Θεοφάνης, Теофанис) е византийски духовник и летописец, ревностен защитник на иконопочитанието.

Виж Първа българска държава и Теофан Изповедник

Умор

Умо̀р е монарх, управлявал България едва за 40 дни през 766 г.

Виж Първа българска държава и Умор

Унгария

Унгария (Magyarország) е вътрешноконтинентална държава в Централна Европа.

Виж Първа българска държава и Унгария

Франция

Франция (France) е държава в Западна Европа, включваща също няколко отвъдморски територии, разположени на други континенти.

Виж Първа българска държава и Франция

Франкска империя

Експанзията на Франкската империя през годините Франкската империя (Imperium Francorum), Франкия, Франкско кралство (на латински: Regnum Francorum, Кралство на франките) представлява територия, населена и управлявана от франките от III до X век.

Виж Първа българска държава и Франкска империя

Хазарски хаганат

#пренасочване Хазарски каганат.

Виж Първа българска държава и Хазарски хаганат

Хазарски каганат

Хазарският каганат е голяма средновековна номадска държава, създадена в средата на 7 век на територията на днешен Дагестан върху останките на Западнотюркския (Тюркския) хаганат в съседство с Кубратова Стара Велика България.

Виж Първа българска държава и Хазарски каганат

Хан (титла)

Хан е владетелска титла, произлизаща от Централна Азия и разпространена най-вече сред монголите и тюрките.

Виж Първа българска държава и Хан (титла)

Цар

Цар е монархическа титла, използвана предимно от българските, сръбските и руските монарси в периода ІХ-ХХ век.

Виж Първа българска държава и Цар

Цезар (титла)

Цезар (кесар) е най-високата титла в йерархията на средновековните западноевропейски владетели със значение „император“.

Виж Първа българска държава и Цезар (титла)

Черно море

Изключителни икономически зони в Черно море към 2015 г. Черно море (შავი ზღვა) е вътрешноконтинентално море между Югоизточна Европа и Мала Азия.

Виж Първа българска държава и Черно море

Юстиниан II

Юстиниан II (Ιουστινιανός Β΄) е византийски император в периода 685 – 695 г.

Виж Първа българска държава и Юстиниан II

Югоизточна Европа

#виж Балкански полуостров.

Виж Първа българска държава и Югоизточна Европа

Магнаурска школа

Магнаурската школа (също Магнаура или Магнавра, вероятно от латински: Magna aula – „Голяма зала“) е най-висшето и престижно училище във Византийската империя, основано през 425 г.

Виж Първа българска държава и Магнаурска школа

Македония (област)

Македония (Μακεδονία; Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души.

Виж Първа българска държава и Македония (област)

Мала Перешчепина

Мала Перешчепина (Мала Перещепина) е село в Централна Украйна, Новосанжарски район на Полтавска област с население 2025 души (2004).

Виж Първа българска държава и Мала Перешчепина

Маламир

Маламѝр е средновековен български владетел от Крумовата династия, управлявал Първата българска държава от 831 до 836 г.

Виж Първа българска държава и Маламир

Малка Скития

Древни градове и колонии в ''Scythia Minor'' Малка Скития (Scythia Minor) е античното означение на днешна Добруджа.

Виж Първа българска държава и Малка Скития

Мизия

Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав.

Виж Първа българска държава и Мизия

Методий

Икона Кирил (дясно) и Методий, Букурещ, XIX век Старата капела в Регенсбург, на която има паметна плоча за затвора на Методий Паметна плоча по повод затварянето на Свети Методий, Регенсбург, Старата Капела Свети Методий (Μεθόδιος, Methodios; на църковнославянски: Мєѳодїи) е високопоставен духовник, политически и културен деятел от Византия, по-голям брат на Константин-Кирил Философ.

Виж Първа българска държава и Методий

Искър

Карта на разположението на водосборния басейн на Искър в България Река Искър при с. Герман Река Искър в района на град Мездра Искър (в античността) е река в България, която извира от Рила планина и минава през областите Софийска, София-град, Враца, Ловеч и Плевен.

Виж Първа българска държава и Искър

Ислям

Ислямът (الإسلام) е монотеистична авраамическа религия, основана на Корана – книга, смятана от мюсюлманите за буквално слово на единствения Бог (Аллах).

Виж Първа българска държава и Ислям

Испания

Кралство Испания (Reino de España, или Испания (España на Конституцията на Испания.) е държава, разположена в Югозападна Европа. Намира се на Иберийския полуостров (Пиренейския полуостров), където са и Португалия, Гибралтар и Андора.

Виж Първа българска държава и Испания

Италия

Италия (Italia), официално название Италианска република (Repubblica Italiana), е държава, разположена в Южна и Западна Европа, чиято територия до голяма степен съвпада с географския регион Италия.

Виж Първа българска държава и Италия

Иван IV

Иван IV Василиевич Грозни (Иван IV Васильевич Грозный) е велик княз на Великото московско княжество (1533 – 1547 г.) и първи цар на Русия (1547 – 1584 г.). Той е основател на Руското царство и най-дълго управлявалият владетел на Русия, като по време на управлението му е завладяно Поволжието, започва завладяването на Сибир и са създадени много основни държавни институции, просъществували до 18 век.

Виж Първа българска държава и Иван IV

Иван Владислав

#пренасочване Йоан Владислав.

Виж Първа българска държава и Иван Владислав

Източноправославие

#виж Православие.

Виж Първа българска държава и Източноправославие

Именник на българските канове

#пренасочване Именник на българските ханове.

Виж Първа българска държава и Именник на българските канове

Загоре

Загоре (известна още като Загора, Загорие и Загория) е историческото название на областта между Средна гора на север, Чирпанските възвишения – на запад, Черно море на изток и Родопите, Сакар и Странджа на юг, намираща се на територията на днешна България.

Виж Първа българска държава и Загоре

Западнотюркски хаганат

Западнотюркският хаганат или каганат възниква с разпадането в 603 г.

Виж Първа българска държава и Западнотюркски хаганат

Златарски

#виж Васил Златарски.

Виж Първа българска държава и Златарски

Златен рог

Златният рог (Haliç, Халич; на гръцки Χρυσό Κέρας, Хрисо Керас) е залив на границата между Босфора и Мраморно море с дължина 12,2 km, широчина 92 – 120 m и дълбочина 47 m.

Виж Първа българска държава и Златен рог

Златен век (българско средновековие)

Златен век е наричан периодът на културен разцвет на българската държава при управлението на цар Симеон Велики.

Виж Първа българска държава и Златен век (българско средновековие)

Българи

Българите са южнославянски, балкански народ, чийто майчин език е българският.

Виж Първа българска държава и Българи

Българо-византийски войни

Българо-византийските войни са поредица от сблъсъци между българи и византийци, които протичат през по-голямата част от Средновековието предимно на Балканския полуостров.

Виж Първа българска държава и Българо-византийски войни

Бунт на боилите (866)

Бунтът на боилите е бунт на български боили срещу княз Борис I заради това, че налага християнската религия в България.

Виж Първа българска държава и Бунт на боилите (866)

Башкортостан

Република Башкортостан, наричан също Башкортостан или Башкирия (на башкирски: Башҡортостан Республикаһы) е субект в състава на Руската Федерация.

Виж Първа българска държава и Башкортостан

Батбаян

Ба̀тбаян (Големият Баян или Боян; също Бат Бай или Бат Боян) от рода Дуло е последният владетел на Стара Велика България.

Виж Първа българска държава и Батбаян

Балкански полуостров

Географска карта на Балканския полуостров Балканският полуостров, съкратено Балкани, е географски и исторически район в Югоизточна Европа, разположен между Черно, Мраморно, Егейско, Йонийско и Адриатическо море, явяващ се третия, най-източен полуостров на Южна Европа.

Виж Първа българска държава и Балкански полуостров

Битка при Поатие

Битката при Поатие от 732 г.

Виж Първа българска държава и Битка при Поатие

Битка при Онгъла

Битката при Онгъла се състои през 680 г.

Виж Първа българска държава и Битка при Онгъла

Битка при Ахелой

Победата на българите в битката при Ахелой Битката при Ахело̀й се е състояла на 20 август 917 г.

Виж Първа българска държава и Битка при Ахелой

Битка при Върбишкия проход

Битката във Върбишкия проход се разиграва на 26 юли 811 г. между български войски, водени от хан Крум, и войските на Византийската империя.

Виж Първа българска държава и Битка при Върбишкия проход

Битоля

Битоля (на местния говор: Битола, Битола; Bitolj; Μοναστήρι; Manastır; Manastiri; Bitule, Bituli) е град в югозападната част на Северна Македония, център е на община Битоля.

Виж Първа българска държава и Битоля

Борис I

България при Борис I Княз Борѝс I (срещан и като Богор, Богорис), почитан от Православната църква като Св.

Виж Първа българска държава и Борис I

Богомил

Поп Богомил е български духовен учител, считан за създател на новата християнска ерес на богомилите, живял през Х век, по времето на цар Петър I (927 – 969) Поп Богомил е споменат в редица средновековни исторически източници, между които с голяма известност се ползва „Борилов синодик“, от него научаваме, че поп Богомил е имал ученик, наречен Михаил, както и неколцина видни последователи, измежду които били добре известни Тодор, Стефан, Добри, Василий и Петър.

Виж Първа българска държава и Богомил

Бесарабия

Бесарабия е историко-географска област в днешна Молдова и Украйна, разположена между реките Прут и Днестър.

Виж Първа българска държава и Бесарабия

Беломорска Тракия

#виж Западна Тракия.

Виж Първа българска държава и Беломорска Тракия

Беневенто

Беневенто (Benevento; Beneventum, Беневентум) е град и община в Южна Италия, административен център на провинция Беневенто.

Виж Първа българска държава и Беневенто

Върбишки проход

Карта на Върбишки проход Върбишки проход Хижа Върбишки проход Върбишки проход е планински проход (седловина) между Котленска планина на запад и Върбишка планина на изток (части от Източна Стара планина), в Община Върбица, област Шумен и Община Сунгурларе, област Бургас.

Виж Първа българска държава и Върбишки проход

Втора българска държава

Втората българска държава е създадена през 1185 г. след въстанието на Асен и Петър срещу ромейската власт. Коронясването на Петър IV за български цар и сключеното впоследствие примирие с ромейския император Исак II Ангел установява възобновяването на българската държава.

Виж Първа българска държава и Втора българска държава

Василий II (Византийска империя)

#пренасочване Василий II Българоубиец.

Виж Първа българска държава и Василий II (Византийска империя)

Василий II Българоубиец

Василий II Българоубиец (Βασίλειος Β΄ Βουλγαροκτόνος) е император на Византия от Македонската династия, управлявал от 976 до 1025 година.

Виж Първа българска държава и Василий II Българоубиец

Византийска империя

Византийска империя, Византия или Източна Римска империя са въведени през XVI век съвременни названия, обозначаващи източната част от Римската империя, просъществувала до 1453 г.

Виж Първа българска държава и Византийска империя

Византийско владичество

#пренасочване Византийско владичество над българските земи.

Виж Първа българска държава и Византийско владичество

Византийско владичество над българските земи

Византийско владичество 1018 – 1185 Византийско владичество 1018 – 1185 Грамотите на император Василий II за диоцеза и правата на Охридската архиепископия(карта на Димитър Ризов, 1917 г.''Българите в техните исторически, етнографически и политически граници'', http://www.promacedonia.org/en/dr/dr_10-19_bg.htm#11.

Виж Първа българска държава и Византийско владичество над българските земи

Винех

Кан Винѐхе монарх, управлявал България от 756 до 760 г.

Виж Първа българска държава и Винех

Владимир-Расате

#пренасочване Владимир Расате.

Виж Първа българска държава и Владимир-Расате

Волжка България

Волжка България (Волжская Булгария), също Волжко-Камска България (Волжско-Камская Булгария) или Итилска България (Идел Болгары; Атӑлçи́ Пӑлха́р), са названия, ползвани в историографията, за означаване на средновековна прабългарска държава от VII до ХІІІ век, основана от прабългарите на Котраг, обхващала територията около сливането на реките Волга (Итил) и Кама.

Виж Първа българска държава и Волжка България

Велика България

#пренасочване Стара Велика България.

Виж Първа българска държава и Велика България

Велики Преслав

Старата столица Преслав Дворцов комплекс Общ изглед на Преслав, 22 юли 1912 г. 4-ти селскостопански културен и национален събор, 28 – 29 август 1938 г., гр. Варна. Велѝки Пресла̀в (само Преслав до 1993 година) е град в област Шумен, Североизточна България.

Виж Първа българска държава и Велики Преслав

Гримуалд

#пренасочване Гримоалд I (Беневенто).

Виж Първа българска държава и Гримуалд

Гаврил Радомир

Гаврил (Гавраил, Габриел) Радомир е български цар в периода 1014 – март 1015 г., първороден син на цар Самуил и Агата.

Виж Първа българска държава и Гаврил Радомир

Дунав

Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.

Виж Първа българска държава и Дунав

Дарданели

Карта на Дарданелите Дарданели (Çanakkale Boğazı; Δαρδανελλια), в миналото известен като Хелеспонт, е тесен пролив и воден път от международно значение разположен в Северозападна Турция, който формира част от континенталната граница между Европа и Азия и разделя азиатската от европейската част на Турция.

Виж Първа българска държава и Дарданели

Днепър

Днепър в Смоленск Карта на водосборния басейн на река Днепър Днѐпър (Днепр; Дняпро; Дніпро) е четвъртата по дължина река в Европа след Волга, Дунав и Урал, протичаща по териториите на Русия (485 km), Беларус (595 km) и Украйна (1006 km) и още 115 km от течението на реката, протичащо по граница между Беларус и Украйна.

Виж Първа българска държава и Днепър

Добруджа

До̀бруджа (на старобългарски: До̀бротица, Dobrogea; произнася се: Доброджя) е историко-географска област, представляваща в голямата си част плато, заемаща площ над 23 000 км2 (9000 мили2).

Виж Първа българска държава и Добруджа

Дон (река)

#виж Дон.

Виж Първа българска държава и Дон (река)

Етническа група

Етническа група, етнос или народност, е обособила се група от хора, членовете на която се идентифицират един с друг въз основа на действително или предполагаемо общо наследство – история, раса, родствени връзки, религия, език, култура, територия, националност или външен вид.

Виж Първа българска държава и Етническа група

Европа

Европа е най-западният полуостров на Евразия, обикновено разглеждан като самостоятелен континент.

Виж Първа българска държава и Европа

Лъв Фока

Лъв Фока Стари (Λέων Φωκᾶς, fl.  900 – 919) e висш византийски военачалник от X в.

Виж Първа българска държава и Лъв Фока

Лъв Дякон

Лъв Дякон (гръцки: Λέων ο Διάκονος) e византийски историк от 10 век, описал събитята в периода от 959 г.

Виж Първа българска държава и Лъв Дякон

Йосиф (Хазария)

Йосиф (Йосиф бен Аарон, на иврит: יוסף‎, Joseph ben Aaron) е хаган (цар) на хазарите през 950-е – 960-е г.

Виж Първа българска държава и Йосиф (Хазария)

Йоан Никиуски

Йоа̀н Никиу̀ски е египетски коптски епископ на Никиу (Пашати) – град в делтата на Нил, назначен през 696 г.

Виж Първа българска държава и Йоан Никиуски

Вижте също

Исторически държави

, Албания, Никифор (патриарх), Никифор I, Румъния, Рашо Рашев, Сърбия, Струма, Стара планина, Стара Велика България, Старобългарски език, Средновековие, Средногръцки език, Самуил, Свещена Римска империя, Симеон I, Симеон I Велики, Скопие, Славянски език, Славяни, Словакия, София, Солун, Севар, Тракия, Трансилвания, Татарстан, Тервел, Телериг, Теофан Изповедник, Умор, Унгария, Франция, Франкска империя, Хазарски хаганат, Хазарски каганат, Хан (титла), Цар, Цезар (титла), Черно море, Юстиниан II, Югоизточна Европа, Магнаурска школа, Македония (област), Мала Перешчепина, Маламир, Малка Скития, Мизия, Методий, Искър, Ислям, Испания, Италия, Иван IV, Иван Владислав, Източноправославие, Именник на българските канове, Загоре, Западнотюркски хаганат, Златарски, Златен рог, Златен век (българско средновековие), Българи, Българо-византийски войни, Бунт на боилите (866), Башкортостан, Батбаян, Балкански полуостров, Битка при Поатие, Битка при Онгъла, Битка при Ахелой, Битка при Върбишкия проход, Битоля, Борис I, Богомил, Бесарабия, Беломорска Тракия, Беневенто, Върбишки проход, Втора българска държава, Василий II (Византийска империя), Василий II Българоубиец, Византийска империя, Византийско владичество, Византийско владичество над българските земи, Винех, Владимир-Расате, Волжка България, Велика България, Велики Преслав, Гримуалд, Гаврил Радомир, Дунав, Дарданели, Днепър, Добруджа, Дон (река), Етническа група, Европа, Лъв Фока, Лъв Дякон, Йосиф (Хазария), Йоан Никиуски.