Волжка България и Първа българска държава

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Волжка България и Първа българска държава

Волжка България vs. Първа българска държава

Волжка България (Волжская Булгария), също Волжко-Камска България (Волжско-Камская Булгария) или Итилска България (Идел Болгары; Атӑлçи́ Пӑлха́р), са названия, ползвани в историографията, за означаване на средновековна прабългарска държава от VII до ХІІІ век, основана от прабългарите на Котраг, обхващала територията около сливането на реките Волга (Итил) и Кама. Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.

Киевска Рус

Киевска Рус между 1015 и 1113 г. Киевска Рус през 11 векКиевска Рус (на староруски: Кїѥвскаіа Рѹсь; на украински: Київська Русь; на руски: Киевская Русь; на беларуски: Кіеўская Русь; на латински: Ruthenia) е термин, въведен в употреба от по-късни историци за обозначаване на периода от съществуването на източнославянската държава Рус в Източна Европа от края на 9 век, като резултат от пренасянето на столицата ѝ от Ладога в Киев през 882 г.

Волжка България и Киевска Рус · Киевска Рус и Първа българска държава · Виж повече »

Котраг

Котра̀г е вторият син на хан Кубрат.

Волжка България и Котраг · Котраг и Първа българска държава · Виж повече »

Прабългарски език

Прабългарски рунически знаци Прабългарският език е мъртъв език, говорен някога от прабългарите.

Волжка България и Прабългарски език · Прабългарски език и Първа българска държава · Виж повече »

Прабългари

Златното съкровище от Над Сент Миклош с предполагаем прабългарски произход. '''Прабългари посичат ромеи''', миниатюра от Минология на Василий II, XI век. Виждат се характерните за прабългарите права сабя, кафтан, номадска кожена шапка, и тънък, богато украсен с метална пластика колан. Прабългарите (също първобългари, тюркобългари, или хунобългари) са група полуномадски племена, които се появяват за пръв път в историята в Източна Европа през късната античност.

Волжка България и Прабългари · Прабългари и Първа българска държава · Виж повече »

Поволожие

#виж Поволжие.

Волжка България и Поволожие · Поволожие и Първа българска държава · Виж повече »

Средновековие

„Света София“, построена между 532 и 537 г. (Минаретата са от турския период.) Византийската империя съществува през цялото Средновековие Средновековие, или Средни векове, е средният период от схематичното разделяне на европейската история на три периода: Античност, Средновековие и Ново време.

Волжка България и Средновековие · Първа българска държава и Средновековие · Виж повече »

Татарстан

Република Татарстан, наричана също Татарстан и Татария (на български: Република Татарстан) е субект в състава на Руската Федерация.

Волжка България и Татарстан · Първа българска държава и Татарстан · Виж повече »

Унгария

Унгария (Magyarország) е вътрешноконтинентална държава в Централна Европа.

Волжка България и Унгария · Първа българска държава и Унгария · Виж повече »

Хазарски каганат

Хазарският каганат е голяма средновековна номадска държава, създадена в средата на 7 век на територията на днешен Дагестан върху останките на Западнотюркския (Тюркския) хаганат в съседство с Кубратова Стара Велика България.

Волжка България и Хазарски каганат · Първа българска държава и Хазарски каганат · Виж повече »

Велика България

#пренасочване Стара Велика България.

Велика България и Волжка България · Велика България и Първа българска държава · Виж повече »

Европа

Европа е най-западният полуостров на Евразия, обикновено разглеждан като самостоятелен континент.

Волжка България и Европа · Европа и Първа българска държава · Виж повече »