Съдържание
80 отношения: Крумова династия, Католицизъм, Климент Охридски, Княгиня Анна Българска, Константин Багренородни, Константин-Кирил Философ, Константинопол, Първа българска държава, Православие, Пресиян, Пресиан, Преслав, Преславски народен събор, Плиска, Петър Петров (историк), Петър Мутафчиев, Отговорите на папа Николай I, Охрид, Адриан II, Албания, Анастасий Библиотекар, Ангеларий, Анна Българска, Наум Преславски, Надпис от Балши, Николай I (папа), Рашо Рашев, Рим, Ростислав (Великоморавия), Сръбско княжество, Силистра, Симеон I, Симеон Велики, Северна Македония, Тадеуш Василевски, Теофан Продължител, Учителното евангелие, Фотий, Формоза (папа), Хърватия, Четвърти Константинополски събор, Шестоднев (Йоан Екзарх), Яков (син на Борис I), Яков (княз), Мария (съпруга на Борис I), Манасиева летопис, Михаил III (Византия), Моско Москов, Методий, История на България, ... Разширете индекс (30 Повече ▼) »
- Крумова династия
- Починали през 907 година
- Средновековни български светци
- Християнски светци от IX век
Крумова династия
ляво Разширение на България по времето на хан Крум. Крумовата династия е наименованието, с което съвременните историци обозначават прабългарската владетелска династия, управлявала България през 9 и 10 век.
Виж Борис I и Крумова династия
Католицизъм
Католицизъм е най-разпространеният клон на християнството, наброяващ приблизително 1,3 милиарда последователи.
Климент Охридски
Паметник на Климент и Наум в Скопие. Свети Климент Охридски е средновековен български учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език.
Виж Борис I и Климент Охридски
Княгиня Анна Българска
#пренасочване Анна Българска.
Виж Борис I и Княгиня Анна Българска
Константин Багренородни
#виж Константин VII Багренородни.
Виж Борис I и Константин Багренородни
Константин-Кирил Философ
Свети Кирил Философ (Κύριλλος, Kyrillos, Kiril, Cyril; Кѷрїллъ) е учен богослов от Византия, създател на глаголицата.
Виж Борис I и Константин-Кирил Философ
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в.
Виж Борис I и Първа българска държава
Православие
Православното християнство или Източно православие е една от трите деноминации в християнството и трета по численост, след католицизма и протестантството.
Пресиян
Хан Пресия̀н I или Персиан/Персиян е български владетел от Крумовата династия, управлявал Първата българска държава от 836 до 852 г.
Пресиан
#пренасочване Пресиян.
Преслав
#пренасочване Велики Преслав.
Преславски народен събор
Обстановка в България към 893 г.
Виж Борис I и Преславски народен събор
Плиска
Първото българско царство Плѝска е български град в община Каспичан, област Шумен, Северна България.
Виж Борис I и Плиска
Петър Петров (историк)
Петър Христов Петров е виден български историк.
Виж Борис I и Петър Петров (историк)
Петър Мутафчиев
Петър Стоянов Мутафчиев е български историк византолог и специалист по средновековна история, член на Българската академия на науките (1937), редовен професор в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ (1937).
Отговорите на папа Николай I
„Отговорите на папа Николай до българите“ (Responsa Nicolai ad consulta Bulgarorum) са изпратени до княз Борис I във връзка с въпросите му относно християнската вяра и качествата, които трябва да притежава един владетел.
Виж Борис I и Отговорите на папа Николай I
Охрид
Охрид (Охрид) е град в югозападната част на Северна Македония, осми по големина в страната, център на Община Охрид.
Виж Борис I и Охрид
Адриан II
Адриан II е римски папа от 867 до 872 г.
Албания
Република Албания (Republika e Shqipërisë, изговаря се Републѝка е Шкипърѝсъ, кратка форма Алба̀ния (Shqipëria, изговаря се Шкипърѝя) е страна в Южна Европа. Границите на Албания са с Черна гора на север, Косово на североизток, Северна Македония на изток и Гърция на юг.
Анастасий Библиотекар
Анастасий Библиотекар (Anastasius Bibliothecarius; р. ок. 800 – поч. 878 или 879 г.) е бил църковен писател в Рим, през 855 г.
Виж Борис I и Анастасий Библиотекар
Ангеларий
#пренасочване Ангеларий Охридски.
Анна Българска
Анна е българска княгиня (принцеса), втора дъщеря на княз Борис I.
Наум Преславски
#пренасочване Наум Охридски.
Надпис от Балши
250п Надписът от Балши е летописен надпис от времето на Борис I (852 – 889), посветен на покръстването на българите.
Николай I (папа)
Николай I „Велики“ (лат: Nicolaus I, * 800 в Рим; † 13 ноември 867 в Рим) е римски папа от 24 април 858 година до смъртта си 13 ноември 867 година.
Виж Борис I и Николай I (папа)
Рашо Рашев
Рашо Станев Рашев е български археолог, специалист по прабългарска археология.
Рим
Рим (на италиански и латински: Roma, Ро̀ма; на готски: ̼̰͂̿; латинска транскрипция Ruma; Ρώμη) е столицата на Италия и област Лацио.
Виж Борис I и Рим
Ростислав (Великоморавия)
Ростислав (Rastislav; Rostislav; Rastiz; Ραστισλάβος) (починал след 870), е вторият княз на Великоморавия между 846 и 870 година.
Виж Борис I и Ростислав (Великоморавия)
Сръбско княжество
Сръбското княжество (Српска кнежевина) е държава в Югоизточна Европа, съществувала през VIII-X век.
Виж Борис I и Сръбско княжество
Силистра
Силѝстра е пристанищен град на река Дунав в Североизточна България.
Симеон I
Печат на цар Симеон I Мадридска Скилица България при цар Симеон I. След 896 година българската държава губи териториите на север от Дунав. isbn.
Симеон Велики
#виж Симеон I.
Северна Македония
Северна Македония (Северна Македонија; Maqedonia e Veriut), официално Република Северна Македония (Република Северна Македонија; Republika e Maqedonisë së Veriut), е независима държава в централната част на Балканския полуостров в Югоизточна Европа.
Виж Борис I и Северна Македония
Тадеуш Василевски
Тадѐуш Лю̀двик Василѐвски (Вашилевски) (Tadeusz Ludwik Wasilewski) е полски историк медиевист, византолог и дипломат, професор във Варшавския университет, посланик на Полша в България (1991 – 1995).
Виж Борис I и Тадеуш Василевски
Теофан Продължител
Теофа̀н Продължѝтел (на гръцки: συνεχισταί Θεοφάνους или Οἱ μετὰ Θεοφάνην, „тези след Теофан“) е латинското название (Continuatus) на съвкупност от писания, целящи да продължат летописите на Теофан Изповедник, чиято хроника спира през 813 г.
Виж Борис I и Теофан Продължител
Учителното евангелие
#виж Учително евангелие.
Виж Борис I и Учителното евангелие
Фотий
#пренасочване Фотий I Константинополски.
Виж Борис I и Фотий
Формоза (папа)
Формоз Портуенски (Formosus Portvenus, формата Формоза е историческа грешка.) е глава на Римокатолическата църква, 111-ият папа в традиционното броене от 6 октомври 891 г.
Хърватия
Хърватия (Hrvatska), наричана също Хърватско или Хърватска, е държава в Югоизточна Европа.
Четвърти Константинополски събор
#пренасочване Четвърти константинополски събор.
Виж Борис I и Четвърти Константинополски събор
Шестоднев (Йоан Екзарх)
„Шестоднев“ е известно произведение на българския средновековен книжовник Йоан ЕкзархБългарски, представител на Преславската книжовна школа.
Виж Борис I и Шестоднев (Йоан Екзарх)
Яков (син на Борис I)
Яков е български княз, четвърти син на княз Борис I и на княгиня Мария.
Виж Борис I и Яков (син на Борис I)
Яков (княз)
#пренасочване Яков (син на Борис I).
Мария (съпруга на Борис I)
Княгиня Мария Българска е съпругата на Борис I Покръстител.
Виж Борис I и Мария (съпруга на Борис I)
Манасиева летопис
Манасиевата летопис, или Манасиева хроника, е български средновековен писмен паметник, превод на Световната летопис на ромейския писател Константин Манасий.
Виж Борис I и Манасиева летопис
Михаил III (Византия)
Михаил III Пияницата (Μιχαήλ Γ΄ ο Μέθυσος) е император на Византия от 842 до 867 година, от Аморийската (Фригийската) династия.
Виж Борис I и Михаил III (Византия)
Моско Москов
Моско Добрев Москов (р. 24 ноември 1927 г. в Хасково – п. 8 март 2001 г. в София) е български езиковед.
Методий
Икона Кирил (дясно) и Методий, Букурещ, XIX век Старата капела в Регенсбург, на която има паметна плоча за затвора на Методий Паметна плоча по повод затварянето на Свети Методий, Регенсбург, Старата Капела Свети Методий (Μεθόδιος, Methodios; на църковнославянски: Мєѳодїи) е високопоставен духовник, политически и културен деятел от Византия, по-голям брат на Константин-Кирил Философ.
История на България
Историята на българските земи може да бъде условно разделена на 5 основни периода: Праистория, Античност, Средновековие, Османско владичество и Съвременна история.
Виж Борис I и История на България
Иван Снегаров
Иван (Януш) Йончев Снегаров е виден български църковен историк, архивист и археограф, академик.
Източнофранкско кралство
Източното франкско кралство (Regnum Francorum orientalium) е създадено след разпадането на Франкската империя, в резултат на Вердюнския договор от 843 година.
Виж Борис I и Източнофранкско кралство
Българска православна църква
#пренасочване Българска православна църква – Българска патриаршия.
Виж Борис I и Българска православна църква
Българо-сръбски войни (Средновековие)
Българо-сръбските войни са серия от конфликти между Първата и Втората българска държава и ранните средновековни сръбски държави, Рашка (също Велико княжество Сърбия), Дукля, Кралство Рашка (също Сръбско кралство) и др.
Виж Борис I и Българо-сръбски войни (Средновековие)
Балши
Балши или Балш (Ballshi), известен през средновековието с българските имена Главеница или Главиница, а също и с гръцкото: Κεφαληνια, Кефаления е град в Албания, център на окръг Малакастро, част от административната област Фиер.
Виж Борис I и Балши
Бертински летописи
Бертинските летописи са наративен източник за историята на Франкската империя и Германия от VIII-IX в.
Виж Борис I и Бертински летописи
Берат
Средновековната българска крепост Православен манастир Бера́т (от старобългарското Бѣлградъ, Berati) е град в Южна Албания, административен център на област Берат и окръг Берат.
Виж Борис I и Берат
Вселенска патриаршия
Вселенската, наричана още Цариградската или Константинополската патриаршия (Oικουμενικό Πατριαρχείο Kωνσταντινουπόλεως, катаревуса: Οἰκουμενικόν Πατριαρχεῖον Κωνσταντινουπόλεως, İstanbul Ekümenik Patrikhanesi) е автокефална поместна православна църква със седалище в Истанбул, Турция.
Виж Борис I и Вселенска патриаршия
Васил Златарски
Васил Николов Златарски е български историк-медиевист, археолог и епиграф, останал като едно от най-големите имена на българската медиевистика със своята тритомна „История на българската държава през средните векове“.
Васил Гюзелев
Васил Тодоров Гюзелев е виден български историк, изследовател на българското средновековие, академик на Българската академия на науките.
Византия
#пренасочване Византийска империя.
Владимир Расате
Владимѝр Раса̀те е княз на България от 889 до 893 г.
Владимир-Расате
#пренасочване Владимир Расате.
Веселин Бешевлиев
Веселин Иванов Бешевлиев е български историк, епиграф и филолог.
Виж Борис I и Веселин Бешевлиев
Велики Преслав
Старата столица Преслав Дворцов комплекс Общ изглед на Преслав, 22 юли 1912 г. 4-ти селскостопански културен и национален събор, 28 – 29 август 1938 г., гр. Варна. Велѝки Пресла̀в (само Преслав до 1993 година) е град в област Шумен, Североизточна България.
Великоморавия
Великоморавия, или Велика Моравия (Velká Morava, Velkomoravská říše – Великоморавска царство; Moravia Magna), е средновековна славянска държава в Централна Европа.
Гавраил (син на Борис I)
Гавраил или Гавриил е вторият син на княз Борис I и на княгиня Мария.
Виж Борис I и Гавраил (син на Борис I)
Гавраил (аристократ)
#пренасочване Гавраил (син на Борис I).
Виж Борис I и Гавраил (аристократ)
Главеница
#пренасочване Главиница (средновековен град).
Георги (архиепископ)
#пренасочване Георги Преславски.
Виж Борис I и Георги (архиепископ)
Димитър Ангелов (историк)
Димитър Симеонов Ангелов е български историк.
Виж Борис I и Димитър Ангелов (историк)
Димитър Дечев
Димитър Фердинандов Дечев е български учен, класически филолог, историк и епиграф, академик на БАН.
Докс Български
Докс е български аристократ от IX век.
Евпраксия Българска
Евпраксия Българска или Персика е българска аристократка, княгиня.
Виж Борис I и Евпраксия Българска
Лудвиг Немски
Лудвиг II, наречен Лудвиг Немски (Ludwig der Deutsche), от династията на Каролингите, е крал на Бавария (817 – 843) и от 840 до 876 година крал на източните франки.
Йосиф I (български архиепископ)
#пренасочване Йосиф (български архиепископ).
Виж Борис I и Йосиф I (български архиепископ)
Йосиф Генезий
Йосиф Генезий (Ἰωσὴφ Γενέσιος, Genesios, Josephus Genesius, Josephus Byzantinus) е византийски историк и хронист от първата половина на 10 век.
Йоан Екзарх
Йоан Екзарх(на старобългарски: Їѡаннъ Єѯархъ) е средновековен български писател и преводач, един от най-важните представители на Преславската книжовна школа от края на 9 и началото на 10 век.
13 ноември
13 ноември е 317-ият ден в годината според григорианския календар (318-и през високосна година).
893
893 – Преславски народен събор, на който се взимат следните решения.
Виж Борис I и 893
Вижте също
Крумова династия
- Анна Българска
- Борис I
- Борис II
- Владимир Расате
- Звиница
- Крумова династия
- Омуртаг
- Петър (дипломат)
- Петър I (България)
- Пресиян
- Роман (цар)
Починали през 907 година
Средновековни български светци
- Ангеларий Охридски
- Борис I
- Гавриил Лесновски
- Евтимий Български
- Енравота
- Иван Рилски
- Йоаким I Български
- Йоан Кукузел
- Кирил и Методий
- Климент Охридски
- Козма Зографски
- Макарий Български
- Наум Охридски
- Петър I (България)
- Прохор Пчински
- Ромил Видински
- Сава Седмочисленик
- Седмочисленици
- Теодосий Търновски
Християнски светци от IX век
- Адриан III
- Ангеларий Охридски
- Ансгар
- Антонино от Соренто
- Арн (Вюрцбург)
- Борис I
- Бруно (Саксония)
- Гийом от Гелон
- Енравота
- Игнатий I Константинополски
- Йосиф Студит
- Кирил и Методий
- Лазар Иконописец
- Лъв III (папа)
- Лъв IV (папа)
- Методий I Константинополски
- Никита Мидикийски
- Никифор I Константинополски
- Николай I (папа)
- Пасхалий I
- Петър Атонски
- Рабан Мавър
- Рихарда Швабска
- Стефан I Константинополски
- Тарасий I Константинополски
- Теодор Студит
- Теодора Солунска
- Теофан Изповедник
- Теофания (императрица)
- Фотий I Константинополски
Известен като Борис Михаил.