Съдържание
115 отношения: Кюрдски езици, Кралство Гърция, Крит, Кафяви въглища, Карст (плато), Китай, Косово, Преспанско езеро, Пирин, Пиренеи, Пиренейски полуостров, Пинд, Пелопонес, Охридско езеро, Одрин, Адриатическо море, Албанска низина, Албански език, Албания, Александруполис, Апенински полуостров, Апенини, НРБ, Румънска православна църква, Румънски език, Румъния, Рила, Родопи, Романски езици, Сърбия, Сърбохърватски език, Струма, Стара планина, Сръбска православна църква, Сръбски език, Средиземноморски климат, Среднодунавска низина, СССР, Сава (река), Славянски езици, Словенски език, Словения, Социалистическа федеративна република Югославия, Солун, Солунски залив, Солунско поле, Северна Македония, Турски език, Турция, Трансилвания, ... Разширете индекс (65 Повече ▼) »
- Региони в Европа
- Югоизточна Европа
Кюрдски езици
Кюрдският език е ирански език, който се говори в областта, наречена Кюрдистан, в това число кюрдското население в Иран, Ирак, Сирия и Турция.
Виж Балкански полуостров и Кюрдски езици
Кралство Гърция
Кралство Гърция (Βασίλειον τῆς Ἑλλάδος) е наименованието на гръцката държава от 1832 до обявяването на страната за република през 1974 година.
Виж Балкански полуостров и Кралство Гърция
Крит
Крит (Candia; Girit) е една от тринадесетте административни области на Република Гърция.
Виж Балкански полуостров и Крит
Кафяви въглища
Кафявите въглища са вид въглища с по-висока калоричност (2500 – 5000 kcal) в сравнение с лигнитните въглища.
Виж Балкански полуостров и Кафяви въглища
Карст (плато)
Карст (Carso) е варовиково плато в крайната северозападна част на Динарските планини, разположено в Словения и частично (западния му край) на територията на Италия.
Виж Балкански полуостров и Карст (плато)
Китай
Китайската народна република, съкратено КНР ( – Джунхуа Рънмин Гунхъгуо), или просто Китай, е държава, разположена в Източна Азия.
Виж Балкански полуостров и Китай
Косово
Република Косово (Kosovë; Kosovo i Metohija) със столица Прищина е частично призната държава на Балканския полуостров и Европа.
Виж Балкански полуостров и Косово
Преспанско езеро
Охридското, Голямото и Малкото Преспанско езеро Преспанското езеро или Голямо Преспанско езеро ((Големо) Преспанско Езеро; Liqeni i Prespës; Λίμνη Μεγάλη Πρέσπα) е езеро в Северна Македония, Гърция и Албания и е второто по големина езеро в географската област Македония.
Виж Балкански полуостров и Преспанско езеро
Пирин
Пѝрин, още Пирѝн и Перѝн, е планина в Югозападна България, част от Рило-Родопския планински масив, с най-висок връхВихрен (2914,3 м).
Виж Балкански полуостров и Пирин
Пиренеи
Brecha de Rolando), отвъд който е Франция. Пиренеите (Pirineos; Pyrénées; Pirineus; Pirenèus; Perinés; Pirinioak) са планинска система в Югозападна Европа, чието бѝло формира естествената граница между Испания и Франция и се явява важен природен рубеж, отделящ Средиземноморието от Средна Европа.
Виж Балкански полуостров и Пиренеи
Пиренейски полуостров
Физическа карта на Пиренейския полуостров Пиренейският полуостров, Иберийският полуостров или Иберия (на португалски и Península Ibérica) е голям полуостров в Южна Европа.
Виж Балкански полуостров и Пиренейски полуостров
Пинд
Пинд на физикогеографската карта на Средна Гърция Каменния мост на река Мегдова при Виняни (Аграфа) Пинд (Πίνδος, Пиндос) е планинска система в западната част на Балканския полуостров, в Гърция и Албания (крайните северни разклонения).
Виж Балкански полуостров и Пинд
Пелопонес
Пелопонес (на гръцки Πελοπόννησος, Пелопонисос) е полуостров в Гърция, оформящ най-южния край на Балканския полуостров.
Виж Балкански полуостров и Пелопонес
Охридско езеро
Охридското езеро (Охридско Езеро; Liqeni i Pogradecit) е най-дълбокото езеро на Балканския полуостров, разделено между Северна Македония и Албания.
Виж Балкански полуостров и Охридско езеро
Одрин
О̀дрин (наричан в исторически контекст Адрианопол, Edirne, Едирне, Αδριανούπολη, Адриануполи, катаревуса: Αδριανούπολις, Адриануполис), е град в турската част на Тракия, близо до границите с България и Гърция.
Виж Балкански полуостров и Одрин
Адриатическо море
Адриатическо море (Mare Adriatico; Jadransko morje; Jadransko more; Jadransko more; Deti Adriatik; Mare Hadriaticum) е полузатворено море, явяващо се залив на Средиземно море.
Виж Балкански полуостров и Адриатическо море
Албанска низина
Музакия на заден план е най-обширната равнина от цялата низина. На преден план е манастира Света Богородица (Аполония) Албанската низина (Ultësira Perëndimore e Shqipërisë) е един от четирите географски региона в Албания, а именно единствения равнинен и разположен западно от т.нар.
Виж Балкански полуостров и Албанска низина
Албански език
Алба̀нският езѝк (shqip) е език, който се говори от около шест милиона души, населяващи западната част на Балканския полуостров в Югоизточна Европа (албанци), както и от малко хора в Калабрия в Южна Италия.
Виж Балкански полуостров и Албански език
Албания
Република Албания (Republika e Shqipërisë, изговаря се Републѝка е Шкипърѝсъ, кратка форма Алба̀ния (Shqipëria, изговаря се Шкипърѝя) е страна в Южна Европа. Границите на Албания са с Черна гора на север, Косово на североизток, Северна Македония на изток и Гърция на юг.
Виж Балкански полуостров и Албания
Александруполис
#виж Дедеагач.
Виж Балкански полуостров и Александруполис
Апенински полуостров
Физическа карта на Апенинския полуостров Апенинският полуостров (Penisola appenninica), или Италиански полуостров (Penisola italiana), е най-малкият от трите големи полуострова в Южна Европа.
Виж Балкански полуостров и Апенински полуостров
Апенини
#виж Апенински планини.
Виж Балкански полуостров и Апенини
НРБ
#виж Народна република България.
Виж Балкански полуостров и НРБ
Румънска православна църква
Румънската православна църква (Biserica Ortodoxă Română) е автокефална поместна православна църква.
Виж Балкански полуостров и Румънска православна църква
Румънски език
Румъ̀нският език (наричан и дакорумънски език, самоназвание: română, букв. „румънски“, или românește, букв. „по румънски“, „като румънците“) е романски език, говорен от около 24 милиона души в Румъния, Молдова, Сърбия, Атон и други.
Виж Балкански полуостров и Румънски език
Румъния
Румъ̀ния (România) е държава в Югоизточна Европа.
Виж Балкански полуостров и Румъния
Рила
Най-високият дял на Рила с връхМусала, гледан от подножието на връхМечит. Мальовица през зимата (2729 m) Рѝла е най-високата планина в България и на Балканския полуостров.
Виж Балкански полуостров и Рила
Родопи
Родопите (вариант на името Родопа, Ροδόπη) е планина в Южна България и Северна Гърция, част от Рило-Родопския масив.
Виж Балкански полуостров и Родопи
Романски езици
Романските езици са подгрупа на италийските езици, произлезли от диалектите на простонародния латински, говорен в различните части на разпадащата се Римска империя.
Виж Балкански полуостров и Романски езици
Сърбия
Република Сърбия (Republika Srbija) е държава в Югоизточна Европа.
Виж Балкански полуостров и Сърбия
Сърбохърватски език
300px Етнополитически варианти на сърбохърватската диасистема (за 2006) Сърбохърватски език е сборно наименование на няколко южнославянски езика, които се говорят в страните от бивша Югославия.
Виж Балкански полуостров и Сърбохърватски език
Струма
Струма (Στρυμόνας, Стримонас, катаревуса: Στρυμών, Стримон) е река в Югозападна България, области Перник, Кюстендил и Благоевград и Северна Гърция, област Централна Македония, извираща от Витоша и вливаща се в Орфанския залив на Бяло море.
Виж Балкански полуостров и Струма
Стара планина
Стара планина (в Античността: Хемос или Хемус, Αίμος, Haemus, на славянски: Маторни гори, Коджабалкан или Балкан) е планинска верига на Балканския полуостров, на територията на България (предимно) и Сърбия.
Виж Балкански полуостров и Стара планина
Сръбска православна църква
Сръбската православна църква (Srpska pravoslavna crkva) е православна автокефална поместна църква, включваща около 11 милиона души, начело с патриархПорфирий (интронизиран на 18 февруари 2021 г.).
Виж Балкански полуостров и Сръбска православна църква
Сръбски език
Райони, в които абсолютно или относително е застъпен говорът на сръбски, хърватски, босненски или черногорски език (2006 г.) – данни на ниво община Сръбският език (српски језик) се говори от около 8,5 милиона души главно в Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора и е официален език в Сърбия, Черна гора и Босна и Херцеговина.
Виж Балкански полуостров и Сръбски език
Средиземноморски климат
Средиземноморският климат е климатичен тип в класификацията на Кьопен, означаван със символа Cs.
Виж Балкански полуостров и Средиземноморски климат
Среднодунавска низина
Карта на Среднодунавската низина Среднодунавската низина e обширна низина в Централна Европа в басейна на средното течение на река Дунав с дължина от североизток на югозапад около 550 km и около 500 km от северозапад на югоизток, простираща се на площ от около 200 хил.km², основно на територията на Унгария, а периферните ѝ части – в пределите на Австрия, Словакия, Украйна, Румъния, Сърбия, Хърватия и Словения.
Виж Балкански полуостров и Среднодунавска низина
СССР
#виж Съюз на съветските социалистически републики.
Виж Балкански полуостров и СССР
Сава (река)
Карта на водосборния басейн на река Сава Сава (Sava; Sava; Sava и Sava) е река в Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина и Сърбия, десен приток на Дунав.
Виж Балкански полуостров и Сава (река)
Славянски езици
Славянските езици са езици от индоевропейското езиково семейство, които са обединени от съвременната лингвистика в една група.
Виж Балкански полуостров и Славянски езици
Словенски език
Словенският език (slovenščina) принадлежи към групата на южнославянските езици.
Виж Балкански полуостров и Словенски език
Словения
Република Словения (Slovenija) е държава в южната част на Централна Европа.
Виж Балкански полуостров и Словения
Социалистическа федеративна република Югославия
Социалистическа федеративна република Югославия, обикновено наричана СФР Югославия или просто Югославия, е държава в Централна и Югоизточна Европа.
Виж Балкански полуостров и Социалистическа федеративна република Югославия
Солун
Солун (Θεσσαλονίκη, Тесалоники) е вторият по големина град в Гърция след столицата Атина.
Виж Балкански полуостров и Солун
Солунски залив
Карта на Солунския залив. Солунският залив, известен в древността като Термейски залив (Θερμαϊκός Κόλπος, Термаико̀с ко̀лпос) е най-големият залив на Егейско море, разположен южно от областна единица Солун, източно от Пиерия и ном Иматия, западно от Халкидики.
Виж Балкански полуостров и Солунски залив
Солунско поле
Солунското поле или Солунската равнина (Ο κάμπος της Θεσσαλονίκης) е най-голямата равнина в Гърция, разположена в центъра на Егейска Македония и обградена от Солунския залив на юг, планините Голен и Фламбуро (Пиерия) на юг и югозапад, Каракамен (Вермио) на запад, Паяк (Пайко) и Круша (Дисоро) на север, Карадаг (Мавровуни) на североизток и Хортач (Хортиатис) на изток.
Виж Балкански полуостров и Солунско поле
Северна Македония
Северна Македония (Северна Македонија; Maqedonia e Veriut), официално Република Северна Македония (Република Северна Македонија; Republika e Maqedonisë së Veriut), е независима държава в централната част на Балканския полуостров в Югоизточна Европа.
Виж Балкански полуостров и Северна Македония
Турски език
Ту̀рският език (Türk dili или кратко Türkçe) е език, говорен от над 77 милиона души като първи език и други 6 милиона души като втори език, което го прави най-разпространения тюркски език в света.
Виж Балкански полуостров и Турски език
Турция
Ту̀рция (Türkiye) или Репу̀блика Ту̀рция (Türkiye Cumhuriyeti) е държава, чиято територия е почти изцяло разположена в Азия (97%), а останалите 3% – на Балканския полуостров в Югоизточна Европа, но повече от 20% от населението ѝ живее на Балканския полуостров.
Виж Балкански полуостров и Турция
Трансилвания
Трансилвания или Седмиградско, Седмоградско (Transilvania или Ardeal, Erdély; Siebenbürgen; Τρανσυλβανία) е историко-географска област, обхващаща северозападната част на днешна Румъния.
Виж Балкански полуостров и Трансилвания
Триест (провинция)
Триест (Provincia di Trieste; Tržaška pokrajina) е провинция в Италия, в региона Фриули-Венеция Джулия.
Виж Балкански полуостров и Триест (провинция)
Триестки залив
Триестки залив (Golfo di Trieste; Tržaški zaliv; Tršćanski zaljev; Golf von Triest) е плитък залив на Адриатическо море, разположен в крайната му северна част.
Виж Балкански полуостров и Триестки залив
Тесалийско поле
Тесалия е подарена de jure от великите сили на Гърция на Берлинския конгрес. Берлинския договор от 1878 г. С червено е указана линията, до която е предвидено да бъдат анексирани османски територии от Кралство Гърция.
Виж Балкански полуостров и Тесалийско поле
Умереноконтинентален климат
Зони в света с умереноконтинентален климат Умереноконтиненталният климат е вид климат, характеризиращ се с горещо лято, хладна зима и малки количества валежи.
Виж Балкански полуостров и Умереноконтинентален климат
Унгарски език
Унгарският език е угро-фински език, нямащ нищо общо с останалите езици от Централна Европа.
Виж Балкански полуостров и Унгарски език
Хърватска
#виж Хърватия.
Виж Балкански полуостров и Хърватска
Хърватски език
Хърватският език е официален език в Република Хърватия, един от трите официални езика в Босна и Херцеговина и един от седемте официални езика в Автономна област Войводина (Република Сърбия).
Виж Балкански полуостров и Хърватски език
Хърватия
Хърватия (Hrvatska), наричана също Хърватско или Хърватска, е държава в Югоизточна Европа.
Виж Балкански полуостров и Хърватия
Хари Труман
#виж Хари С. Труман.
Виж Балкански полуостров и Хари Труман
Холокост
Холокостът (от гръцкото ὁλόκαυστον – ὁλόν „напълно“ и καυστον „изгаряне“) е геноцидът над приблизително шест милиона европейски евреи по времето на Втората световна война, като елемент от програма за целенасочено унищожаване, планирана и изпълнена от Нацистка Германия.
Виж Балкански полуостров и Холокост
Хелзинки
Хелзинки (Helsinki,Helsingfors, Хелсингфорс) е столицата и най-големият град на Финландия.
Виж Балкански полуостров и Хелзинки
Цигански език
Романи, романес, цигански или ромски език (на цигански: romani ćhib, романи чхиб) е майчин език на част от циганите и е част от групата индоарийски езици.
Виж Балкански полуостров и Цигански език
Черна гора
Черна гора (Crna Gora, „Черна планина“) е държава на Балканския полуостров.
Виж Балкански полуостров и Черна гора
Черни въглища
Черен въглен Черните въглища са вид въглища с висока калоричност (до 6000 kcal).
Виж Балкански полуостров и Черни въглища
Черно море
Изключителни икономически зони в Черно море към 2015 г. Черно море (შავი ზღვა) е вътрешноконтинентално море между Югоизточна Европа и Мала Азия.
Виж Балкански полуостров и Черно море
Черногорски език
Черногорският език, съгласно конституцията на Черна гора, е официален език в Черна гора и е резултат на нормирането в стандартен език на един от т.нар.
Виж Балкански полуостров и Черногорски език
Шкодренско езеро
Шкодренско езеро в 1920 г. Шкодренското езеро, или Скадърско езеро (Shkodër; Skadarsko) е най-голямото езеро на Балканския полуостров, разположено на границата между Черна гора и Албания, на 5 m н.в., с площ от 356 до 370 km² (в зависимост от сезонното колебание на нивото му).
Виж Балкански полуостров и Шкодренско езеро
Югоизточна Европа
#виж Балкански полуостров.
Виж Балкански полуостров и Югоизточна Европа
Мусала
Мусала̀ (от 14 март 1950 до 19 януари 1962 г. Сталин) е най-високият планински връхв България и на целия Балкански полуостров.
Виж Балкански полуостров и Мусала
Мраморно море
Мраморно море (Marmara Denizi; Θάλασσα τουΜαρμαρά) е вътрешно море, част от Атлантическия океан, разположено между Балканския полуостров на северозапад и север и Мала Азия на североизток, изток и юг.
Виж Балкански полуостров и Мраморно море
Марица
Маричините езера в Рила Река Марица при Радуил Пролетно пълноводие на река Марица при Харманли Река Марица при Одрин Марѝца (гр. Έβρος, новогръцко произношение Еврос, старогръцко Хеброс, тур.
Виж Балкански полуостров и Марица
Македонска литературна норма
Македонската литературна норма, често наричана македонски език, е официалният език на Република Северна Македония, принадлежащ към южнославянската езикова група, като част от нейната източна подгрупа.
Виж Балкански полуостров и Македонска литературна норма
Македонска православна църква
#пренасочване Македонска православна църква – Охридска архиепископия.
Виж Балкански полуостров и Македонска православна църква
Македонци (нация)
Македонците (македонци), наричани понякога славомакедонци, съгласно идеологията на македонизма са славяноезичните жители на географската област Македония или произхождащите от нея такива, които имат македонска национална идентичност.
Виж Балкански полуостров и Македонци (нация)
Мед (елемент)
#виж Мед.
Виж Балкански полуостров и Мед (елемент)
МВФ
#виж Международен валутен фонд.
Виж Балкански полуостров и МВФ
Искър
Карта на разположението на водосборния басейн на Искър в България Река Искър при с. Герман Река Искър в района на град Мездра Искър (в античността) е река в България, която извира от Рила планина и минава през областите Софийска, София-град, Враца, Ловеч и Плевен.
Виж Балкански полуостров и Искър
Италия
Италия (Italia), официално название Италианска република (Repubblica Italiana), е държава, разположена в Южна и Западна Европа, чиято територия до голяма степен съвпада с географския регион Италия.
Виж Балкански полуостров и Италия
Иран
Иран (ایران), официално име: Ислямска република Иран (جمهوری اسلامی ایران), наричана в миналото и Персия, е унитарна президентска република в Югозападна Азия.
Виж Балкански полуостров и Иран
Източна Тракия
Източна Тракия (Doğu Trakya; Ανατολική Θράκη, Анатоликѝ Тра̀ки) е част от Тракия, отговаряща приблизително на територията на Европейска Турция или турските вилаети Лозенград (Къркларели), Родосто (Текирдаг) и Одрин (Едирне), както и европейските части от вилаетите Истанбул и Чанаккале.
Виж Балкански полуостров и Източна Тракия
Израел
Израел (מְדִינַת יִשְׂרָאֵל) е съвременна частично непризната държава в Близкия изток, югоизточната част на Средиземно море.
Виж Балкански полуостров и Израел
Индоевропейско езиково семейство
#виж Индоевропейски езици.
Виж Балкански полуостров и Индоевропейско езиково семейство
Залцбург
За̀лцбург (Salzburg) е град в Западна Австрия и център на провинция Залцбург.
Виж Балкански полуостров и Залцбург
Българска православна църква
#пренасочване Българска православна църква – Българска патриаршия.
Виж Балкански полуостров и Българска православна църква
Български евреи
#пренасочване История на евреите по българските земи.
Виж Балкански полуостров и Български евреи
Български език
Бъ̀лгарският езѝк е индоевропейски език от групата на южнославянските езици, като образува неговата източна подгрупа.
Виж Балкански полуостров и Български език
България
Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.
Виж Балкански полуостров и България
Босна и Херцеговина
Босна и Херцеговина е планинска държава, разположена в западната част на Балканския полуостров.
Виж Балкански полуостров и Босна и Херцеговина
Бошняшки език
Босненски или бошняшки (самоназвание: bosanski jezik/босански језик, bošnjački jezik; бошњачки језик) е южнославянски език.
Виж Балкански полуостров и Бошняшки език
Борис III
Борѝс III Обединител (официално: Негово Величество Борисъ III, по Божията милость и Народната воля, Царь на Българитѣ, Принцъ Саксъ-Кобургъ-Гота и Херцогъ Саксонски) е престолонаследник и княз Търновски от раждането си на 30 януари 1894 до 2 октомври 1918 г.
Виж Балкански полуостров и Борис III
Варна
Брегът на Морската градина Ва̀рна е най-големият град в Североизточна България, разположен по бреговете на Черно море и Варненското езеро и е административен център на едноименните община и област.
Виж Балкански полуостров и Варна
Водноелектрическа централа
Схема на ВЕЦ под язовирна стана ВЕЦ Копринка Водноелектрическа централа ('съкратено ВЕЦ') е електрическа централа, използваща енергията на водна маса за произвеждане на електричество.
Виж Балкански полуостров и Водноелектрическа централа
Велика Морава
Карта на водосборните басейни на реките в Сърбия Карта на етносите по река Велика Морава Велика Морава или само Морава (Velika Morava) е река в Сърбия, десен приток на Дунав.
Виж Балкански полуостров и Велика Морава
Гърция
Гърция, официално Република Гърция (Ελλάδα, Елада или катаревуса: Ελλάς, Елас, пълно име: Ελληνική Δημοκρατία, Елиники Димократия, Гръцка република), е държава в Югоизточна Европа, заемаща най-южната част на Балканския полуостров.
Виж Балкански полуостров и Гърция
Гръцка православна църква
#виж Църква на Гърция.
Виж Балкански полуостров и Гръцка православна църква
Гръцки език
Гръцкият език (самоназвание: ελληνικά, произнесено елиника̀, старогръцко произношение хеленика̀) е индоевропейски език, говорен от около 13 000 000 души в Гърция, Кипър и гръцката диаспора в целия свят.
Виж Балкански полуостров и Гръцки език
Гагаузки език
Гагаузкият език (гагаузки: Gagauz dili / Гагауз дили, Gagauzça / Гагаузча) е тюркски език, говорен от гагаузите и е официален език в молдовската република Гагаузия.
Виж Балкански полуостров и Гагаузки език
Горнотракийска низина
Горнотракѝйската низинà е най-обширната низина в България.
Виж Балкански полуостров и Горнотракийска низина
Германска империя (1933 – 1945)
Германска империя (Deutsches Reich, от 1943 г. Великогерманска империя (Großdeutches Reich) е официалното наименование на Германия между 1933 и 1945 г. През този период страната е наричана в историографията също Националсоциалистическа Германия, Нацистка Германия или Трети райх(Reich букв.
Виж Балкански полуостров и Германска империя (1933 – 1945)
Германи
Германите са група исторически народи и племена от индоевропейски произход, населявали Западна, Северна и Североизточна Европа от античността до късното средновековие.
Виж Балкански полуостров и Германи
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
Виж Балкански полуостров и Дунав
Дунавска равнина
Ком Дунавската равнина (или Дунавска хълмиста равнина) е една от петте физикогеографски зони на България.
Виж Балкански полуостров и Дунавска равнина
Драч
Драч(Durrësi, Дуръс,Dyrrhachium, Дирахиум, Durazzo, Дурацо, Δυρράχιο, Дирахио, катаревуса: Δυρράχιον, Дирахион) е град в Албания, административен център на едноименните област и окръг.
Виж Балкански полуостров и Драч
Динарски планини
Динарските планини или просто Динарите, е най-обширната планинска система на Балканския полуостров, с дължина около 650 km от Юлийските Алпи на северозапад до река Дрин на югоизток и ширина от 60 km на северозапад до 230 km на югоизток и се простира на територията на Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна Гора, Косово и Албания.
Виж Балкански полуостров и Динарски планини
Добруджа
До̀бруджа (на старобългарски: До̀бротица, Dobrogea; произнася се: Доброджя) е историко-географска област, представляваща в голямата си част плато, заемаща площ над 23 000 км2 (9000 мили2).
Виж Балкански полуостров и Добруджа
Доктрина Труман
#пренасочване Доктрина „Труман“.
Виж Балкански полуостров и Доктрина Труман
Долнодунавска низина
Физикогеографска карта на Влашката низина, част от Долнодунавската равнина Долнодунавската низина или Румънска низина е обширна низина в Югоизточна Европа в басейна на долното течение на река Дунав с дължина от запад на изток около 560 km и ширина от 60 – 70 km на запад до над 200 km на изток, простираща се основно на територията на Румъния, а периферните ѝ части – в пределите на Сърбия на запад и България на юг.
Виж Балкански полуостров и Долнодунавска низина
Евреи
Дял на евреите през 2010 г., по страни. (в проценти) Евреите (יְהוּדִים, йеудим; ייִדן, иден) са народ, наброяващ над 13 милиона души, повечето от които живеят в Израел и САЩ, но в продължителната си история формират широко разпръсната диаспора.
Виж Балкански полуостров и Евреи
Егейско море
#пренасочване Бяло море.
Виж Балкански полуостров и Егейско море
Енциклопедия Британика
„Британска енциклопедия“ или „Енциклопедия Британика“ (на латински, откъдето идва и нейното английско название Encyclopædia Britannica), първоначално публикувана с името Енциклопедия Британика, или Речник на изкуствата и науките, изготвен следвайки нов план (Encyclopædia Britannica, or, A dictionary of arts and sciences, compiled upon a new plan), е най-пълната обща англоезична енциклопедия, която отначало се издава от частната компания Инсайклъпидия Британика инкорпорейтид (Encyclopædia Britannica, Inc.) Britannica е най-старата англоезична енциклопедия, която продължава да се преиздава.
Виж Балкански полуостров и Енциклопедия Британика
Ладински език (ибероромански)
Ладинският или шпаньолският или ладино (самоназвание: ladino или djudeo-espanyol) е романски език, произлязъл от староиспанския, говорен от сефарадските евреи, заселили се по света след изгонването им от Испания в 1492 година.
Виж Балкански полуостров и Ладински език (ибероромански)
Йосиф Сталин
Йо̀сиф Висарио̀нович Ста̀лин (Иосиф Виссарионович Сталин), с рождено име Ио̀себ Бесарио̀нис дзе Джугашвѝли (იოსებ ბესარიონის ძე ჯუღაშვილი), е грузински революционер и съветски политик, генералисимус.
Виж Балкански полуостров и Йосиф Сталин
Йосип Броз Тито
Йосип Броз Тито (Josip Broz Tito) е югославски комунистически деец, ръководил Социалистическата федеративна република Югославия от края на Втората световна война до своята смърт през 1980 година.
Виж Балкански полуостров и Йосип Броз Тито
Йонийско море
Йонийско море (Deti Jon, Нашето море, гр. Ιόνιο Πέλαγος, ит. Mare Ionio) е море в централната част от акваторията на Средиземно море.
Виж Балкански полуостров и Йонийско море
1808
1808 (MDCCCVIII) е високосна година, започваща в петък според Григорианския календар.
Виж Балкански полуостров и 1808
Вижте също
Региони в Европа
- Апенински полуостров
- Баварско плато
- Балкански полуостров
- Бенелюкс
- Беотия
- Британски острови
- Галиция
- Задкавказие
- Западна Европа
- Източна Европа
- Източна Прусия
- Италия (географски регион)
- Кавказки регион
- Континентална Европа
- Пиренейски полуостров
- Прибалтийски републики
- Скандинавия
- Скандинавски страни
- Средиземноморие
- Судетска област
- Централна Европа
- Централна и Източна Европа
- Южна Европа
Югоизточна Европа
- Балкански полуостров
- Централна и Източна Европа