Съдържание
356 отношения: °C, Homo georgicus, UTC+5, UTC-1, Кюрасао, Кура, Култура на шнуровата керамика, Куести, Крим, Кримска автономна република, Кримски полуостров, Кроманьонски човек, Каспийско море, Кашубски език, Каталонски език, Карско море, Карпати, Кабу да Рока, Кавказ, Калабрия, Кама (река), Кишинев, Киев, Корсика, Корсикански език, Корнуолски език, Коронни владения, Колски полуостров, Копенхаген, Първа световна война, Първата световна война, Пулия, Пруски език, Прага, Прагермански език, Причерноморска низина, Прищина, Приднепровска низина, Прикаспийска низина, Приполярен Урал, Протестантство, Париж, Парижки басейн, Паданска низина, Пиренеи, Пиренейски полуостров, Пикардски език, Пиемонтски език, Португалски език, Подгорица, ... Разширете индекс (306 Повече ▼) »
- Континенти
°C
#виж Градус Целзий.
Виж Европа и °C
Homo georgicus
Homo georgicus е вид от род Човек, изчезнал преди 1,8 милиона години.
UTC+5
дясно Часово отместване UTC+5 се използва.
Виж Европа и UTC+5
UTC-1
Часово отместване UTC-1 се използва.
Виж Европа и UTC-1
Кюрасао
Кюрасао (Curaçao; Корсоу, Kòrsou) е автономна островна държава, бивша колония на Кралство Нидерландия.
Виж Европа и Кюрасао
Кура
Карта на водосборния басейн на река Кура Сателитна снимка на делтата на река Кура Река Кура (Мтквари) при Тбилиси Кура (Карасую, Мтквари) (Kura; ჭოროხი; Kür) е най-голямата река в Закавказието, протичаща по територията на Турция, Грузия и Азербайджан.
Виж Европа и Кура
Култура на шнуровата керамика
Културата на шнуровата керамика, още наричана Култура на бойните брадви (секири) е огромен европейски археологически хоризонт, който започва в края на новокаменната епоха (неолит), процъфтява през каменно-медната епоха (енеолит), за да достигне кулминация в началото на бронзовата епоха, развивайки се в различните територии от около 3200–2900 г.
Виж Европа и Култура на шнуровата керамика
Куести
#пренасочване Куеста.
Виж Европа и Куести
Крим
Кримският полуостров, Крим (Крим, Кримський півострів; Qırım, Qırım yarımadası / Къырым, Къырым ярымадасы; Крым, Крымский полуостров) е полуостров в северната част на Черно море, на югозапад от Азовско море.
Виж Европа и Крим
Кримска автономна република
#виж Крим.
Виж Европа и Кримска автономна република
Кримски полуостров
#виж Крим.
Виж Европа и Кримски полуостров
Кроманьонски човек
Череп на Кроманьонски човек, съхраняван в ''Музея на човека'', в Париж Tool from Cro-Magnon Кроманьонският човек (Cro-Magnon) е общо наименование използвано да опише първите анатомично модерни хора (Ранни хомо-сапиенс) от Европейския късен палеолит.
Виж Европа и Кроманьонски човек
Каспийско море
Каспийско море (Каспи́йское мо́ре; Каспий теңізі;; دریای خزر – Daryâ-ye Xazar) е най-големият безотточен басейн на Земята.
Кашубски език
Кашубски език (kaszëbsczi jãzëk, pòmòrsczi jãzëk, kaszëbskò-słowińskô mòwa; język kaszubski) е западнославянски език.
Каталонски език
Каталонският език (самоназвание: català, произнесено или) е романски език, говорен от около 11 милиона души (за 6.5 млн. – роден, за 5 млн. – втори или трети език) в Испания, Франция, Андора, Италия и други.
Карско море
Катер на въздушна възглавница Хивус-10 на брега на Карско море Ка̀рско море (Карское море) е периферно море на Северения ледовит океан.
Карпати
Саваe Днестърf Прут Сателитна снимка на Карпатите. Карпатите (Карпати; Karpaty; Karpaty; Kárpátok; Carpaţi; Карпати) са планинска система в централната част на Европа, която се простира на територията на Чехия, Словакия, Полша, Унгария, Украйна, Румъния и Сърбия.
Виж Европа и Карпати
Кабу да Рока
#пренасочване Кабу да Рока (нос).
Кавказ
Кавказ е планинска верига в Евразия, простираща се между Черно и Каспийско море и дала името си на историко-географската област Кавказ.
Виж Европа и Кавказ
Калабрия
Кала́брия (Calabria, на местен диалект: Calàbria, на гръцки: Καλαβρία, на грико: Calavrìa, Калаври́я; старо латинско име: Bruttium, Брутциум) e административен регион в Южна Италия с население – 2 009 124 жители (2008).
Кама (река)
Карта на водосборния басейн на река Волга Карта на водосборния басейн на река Кама Река Ка̀ма (Кам; Чулман) е голяма река в Европейска Русия ляв приток (най-голям) на Волга.
Кишинев
Кишинев (или Кишинеу; на румънски: Chișinău,, Кишинъу; Кишинёв, Кишиньов, разпространено и в български източници) е столицата на Република Молдова.
Виж Европа и Кишинев
Киев
Кѝев (Київ,, Киев, Kijów) е столица и най-голям град в Украйна.
Виж Европа и Киев
Корсика
Корсика (Corsica; Corse) е четвъртият по големина остров в Средиземно море, разположен на запад от Италия, на югоизток от Франция и на север от остров Сардиния.
Виж Европа и Корсика
Корсикански език
Корсиканските диалекти. Корсикански език (самоназвание: corsu или lingua corsa) е романски език от подгрупата на италороманските езици.
Корнуолски език
Корнуолският език (или още корнски език) (Kernowek) е келтски език от подгрупата на бритските езици (бритски езици).
Коронни владения
Остров Ман е разположен между Великобритания и Ирландия, а Гърнси и Джърси са в Ламанша на запад от полуостров Нормандия Коронни владения или владения на Короната (Crown dependencies) са британски владения, управлявани пряко от Короната (кралската институция).
Колски полуостров
Ко̀лският полуостров (Кольский полуостров) е полуостров в най-северната част на Европейска Русия, част от Мурманска област.
Виж Европа и Колски полуостров
Копенхаген
Копенхаген (København) е столица и най-голям град на Дания.
Първа световна война
Първата световна война е военен конфликт, продължил от 28 юли 1914 до 11 ноември 1918 година.
Виж Европа и Първа световна война
Първата световна война
#виж Първа световна война.
Виж Европа и Първата световна война
Пулия
Пулия (Апулия) (Puglia; Απουλία; тарантски диалект: Pugghie; неаполитански: Pùglia; Apulia) е административен регион в Югоизточна Италия.
Виж Европа и Пулия
Пруски език
Пруският (Prūsiskai Bilā) е мъртъв западнобалтийски език, който се използва до началото на XVIII век от племето пруси в части от днешна Германия и Полша.
Прага
Прага (Praha) е столицата и най-големият град на Чехия.
Виж Европа и Прага
Прагермански език
#пренасочване Протогермански език.
Виж Европа и Прагермански език
Причерноморска низина
Причерноморската низина на картата на Украйна е оцветена Причерноморската низина (Причорноморська низовина; Причерноморская низмеввость) е обширна низина в крайната югозападната част на Източноевропейската равнина, разположена в южните части на Украйна и Молдова.
Виж Европа и Причерноморска низина
Прищина
Прѝщина (Prishtine; Приштина или Priština) е най-големият град, административен център на Прищински окръг, и столица на обявилата независимост през 2008 г.
Виж Европа и Прищина
Приднепровска низина
На картата Приднепровската низина е оцветена Приднепровска низина (Придніпровська низовина; Приднепровская низменность) е обширна низина в югозападната част на Източноевропейската равнина, разположена в централната част на Украйна, обхващаща предимно левият бряг на река Днепър.
Виж Европа и Приднепровска низина
Прикаспийска низина
Прикаспийската низина (Прикаспийская низменность), позната и като Каспийска депресия, е обширна низина в югоизточната част на Източноевропейската равнина, простираща се на територията на Русия (Дагестан, Калмикия, Астраханска и Волгоградска област) и Казахстан (Атърауска, Мангистауска и Западноказахстанска област).
Виж Европа и Прикаспийска низина
Приполярен Урал
Пприполярен Урал (Приполярный Урал) е планина, най-високата част на планината Урал, разположена в източната част на Република Коми и западната част на Ханти-Мансийски автономен окръг в Русия.
Протестантство
Протестантството или протестантизмът е религиозно, християнско движение, възникнало в Европа от католицизма по време на Реформацията през 16 век, което си поставя за цел връщането на християнството към учението на Исус Христос и апостолите.
Париж
Шан-з-Елизе с Триумфалната арка и бизнес квартала Дефанс в далечината Люксембургската градина, изглед от Монпарнас. Вляво в далечината е катедралата „Нотр Дам“ Париж (Paris) е столицата и най-големият град на Франция.
Виж Европа и Париж
Парижки басейн
Парижкият басейн (Северофренска низина) (Bassin de Paris) е обширна хълмиста равнина в северната част на Франция (частично в Белгия), като заема около 1/4 от територията на страната.
Паданска низина
Равнината на р. По Паданската равнина (Pianura Padana, на латински Padanus – названието на река По у древните римляни) е обширна низина в северната част на Италия и част от кантона Тичино в Швейцария, разположена между Алпите на запад и север, Апенините на юг и Адриатическо море на изток, обхващаща предимно басейна на река По.
Пиренеи
Brecha de Rolando), отвъд който е Франция. Пиренеите (Pirineos; Pyrénées; Pirineus; Pirenèus; Perinés; Pirinioak) са планинска система в Югозападна Европа, чието бѝло формира естествената граница между Испания и Франция и се явява важен природен рубеж, отделящ Средиземноморието от Средна Европа.
Виж Европа и Пиренеи
Пиренейски полуостров
Физическа карта на Пиренейския полуостров Пиренейският полуостров, Иберийският полуостров или Иберия (на португалски и Península Ibérica) е голям полуостров в Южна Европа.
Виж Европа и Пиренейски полуостров
Пикардски език
Пикардският език е романски език, говорен от неизвестен брой души във Франция и Белгия.
Пиемонтски език
Пиемонтският език (Lenga piemontèisa или Piemontèis) е романски език, говорен в северозапаните провинции на Италия.
Португалски език
Португалският език (português или língua portuguesa) е романски език, единствен официален език в Португалия, Бразилия, Мозамбик, Ангола, Кабо Верде, Гвинея-Бисау и Сау Томе и Принсипи и един от официалните езици на Екваториална Гвинея и Източен Тимор.
Подгорица
Подгорица (Podgorica) е столицата на Черна гора.
Подолско възвишение
Подилското възвишение (Поді́льська височина́) е обширна хълмиста област в югозападната част на Украйна, като се явява междинна зона между Източноевропейската равнина на север и североизток и склоновете на Източните Карпати на югозапад.
Виж Европа и Подолско възвишение
Полски език
Полският език (самоназвание: język polski или polszczyzna) е западнославянски език, говорен най-вече от поляци в Полша.
Полесия
Полесия (Палессе, Палесьсе; Полісся; Полесье; Polesie, букв. „изобилие от гори“) е историко-географска и физико-географска област, разположена в западната част на Източноевропейската равнина.
Виж Европа и Полесия
Осло
Òсло (Oslo – Ушлу), наричан между 1624 и 1925 г.
Виж Европа и Осло
Осетински език
Осетинският език (ирон æвзаг) е езикът на осетинците.
Обединено кралство
#виж Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия.
Виж Европа и Обединено кралство
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (United Kingdom of Great Britain and Northern Ireland, съкратено Обединеното кралство (United Kingdom или UK), Великобритания (Great Britain) или рядко Британия (Britain), е островна държава в Северозападна Европа.
Виж Европа и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия
Одер
Одер (Oder, на полски и чешки: Odra, на старолатински език: Viadua, Viadrus, на средновековно латински език: Odera, Oddera) е голяма река в Централна Европа, една от главните водни артерии в региона, протичаща по територията на Чехия (краища Оломоуцки и Моравско-Силезки), Полша (войводства Силезко, Ополско, Долносилезко, Великополско, Любушко и Западнопоморско) и Германия (провинция Бранденбург), вливаща се в Балтийско море.
Виж Европа и Одер
Окситански език
Окситанският език (occitan, lenga d'oc) е романски език, говорен от около 700 000 души в Южна Франция и някои съседни области на Испания.
Океания
Океания е географски регион, обединяващ множество държави и територии, предимно острови в Тихия океан и в близост до него.
Виж Европа и Океания
Онега (река)
Карта на водосборния басейн на река Онега. Онега (Онега) е река в западната част на Архангелска област на Русия, вливаща се в Бяло море.
Онежко езеро
Басейнът на Онежкото езеро и изтичащата р. Свир Батиметрична карта на езерото от енциклопедията на Брокгауз и Ефрон Онѐжкото езеро (Онежское озеро), наричано също Онего, е езеро в Европейската част на Русия – Република Карелия, Вологодска и Ленинградска област.
Астурски език
Астурският език (asturianu или bable) е астуро-леонски език, говорен в западната част на Испания, част от няколко взаимно разбираеми западноромански диалекта, говорени и в Испания и Португалия.
Астана
Астана̀ (Астана), в миналото Нур Султа̀н, Акмола̀, Целиногра̀д и Акмо̀линск, е столицата на Казахстан от 1998 г.
Виж Европа и Астана
Атина
Атѝна (Αθήνα) е столицата и най-големият град на Гърция, както и седалище на областта Атика.
Виж Европа и Атина
Атлантически океан
Атлантическият океан е вторият по големина океан на Земята (след Тихия океан), заемащ приблизително една пета от нейната площ и е част от Световния океан.
Виж Европа и Атлантически океан
Африка
Африка е вторият по големина и по население континент в света след Азия.
Виж Европа и Африка
Аруба
Аруба (Aruba; Aruba) е бивше (до 2010 г.) задморско владение на Кралство Нидерландия с автономен статут.
Виж Европа и Аруба
Арумънски език
Арумънският или армънският език (armãneashti, armãneashte, armãneashci, armãneashce), известен и като влашки, цинцарски и куцовлашки език, е източноромански език, който принадлежи към индоевропейските езици и се говори от арумъните на Балканите.
Арагонски език
Арагонски (aragonés) е романски език, който се говори от около 10 000 души по долината на река Арагон, Собрарбе и Рибагорса в провинцията Уеска, Арагон, Испания.
Арктика
Арктика Топографска карта на арктическия регион в изкуствени цветове Арктика (ἄρκτος, мечка) е северната полярна област на Земята, включваща краищата на материците Евразия и Северна Америка, почти целия Северен ледовит океан с островите (освен крайбрежните острови на Норвегия), а така също и прилежащите части на Атлантическия и Тихия океан.
Виж Европа и Арктика
Арменски език
Арменският език е древен индоевропейски език, говорен предимно в Република Армения и сред част от арменците в арменската диаспора по цял свят.
Арменско плато
#пренасочване Арменска планинска земя.
Абхазки език
Абхазкият език (аҧсуа бызшәа, аҧсшәа) е кавказки език, говорен от народа абхазци, които живеят предимно в Грузия, Абхазия, Русия, Турция, но има малки групи от изселници в някои държави от Близкия изток (Сирия, Йордания).
Адриатическо море
Адриатическо море (Mare Adriatico; Jadransko morje; Jadransko more; Jadransko more; Deti Adriatik; Mare Hadriaticum) е полузатворено море, явяващо се залив на Средиземно море.
Виж Европа и Адриатическо море
Азия
Азия е най-големият и най-населеният континент на планетата Земя.
Виж Европа и Азия
Азорските острови
#виж Азорски острови.
Виж Европа и Азорските острови
Азовско море
Градове около Азовско море. Азовско море (Азовское море; Азовське море; Azaq deñizi или Азакъ денъизи) е море в басейна на Атлантическия океан, като на юг чрез Керченския проток се свързва с Черно море.
Азербайджански език
Азербайджанският език (Azəri, Azərbaycan dili; آذربايجان ديلی; Азәрбајҹан дили; известен и като азерски, азери, Azəri, Türki azəri) е тюркски език.
Виж Европа и Азербайджански език
Аквитания (регион)
---- Аквитания (Aquitaine; на окситански Aquitània; на баски Akitania) е регион в Югозападна Франция до 2016 година, когато е включен в новосъздадения регион Аквитания-Лимузен-Поату-Шарант.
Виж Европа и Аквитания (регион)
Алфьолд
Алфьолд (Alföld – букв. низина) e най-обширната, най-равната и най-плодородната част на Среднодунавската низина, разположена източно от река Дунав и заемаща повече от половината от територията на Унгария, а периферните ѝ части попадат на север в Украйна, на изток в Румъния и на ют в Сърбия.
Виж Европа и Алфьолд
Албански език
Алба̀нският езѝк (shqip) е език, който се говори от около шест милиона души, населяващи западната част на Балканския полуостров в Югоизточна Европа (албанци), както и от малко хора в Калабрия в Южна Италия.
Алпи
Алпи (Alpi; Alpen; Alpes; Aups/Alps; Alpe) е една от големите планински вериги в Европа, простираща се от Австрия и Словения на изток през Италия, Швейцария, Лихтенщайн и Германия до Франция и Монако на запад.
Виж Европа и Алпи
Амстердам
Амстердам (Amsterdam) най-големият град в Нидерландия.
Америка
Америка е географски регион, обхващащ континентите Северна и Южна Америка и прилежащите към тяхострови.
Виж Европа и Америка
Антанта
Формални и неформални военни и дипломатически отношения в Европа през 1914 г. Антантата е в зелено, а Централните сили – в кафяво. Антантата или Съглашението, понякога наричан Тройната Антанта или Тройното съглашение (Triple Entente; Triple-Entente; Тройственное Согласие) е военен блок от Първата световна война, сформиран през 1907 г.
Виж Европа и Антанта
Античност
Античността̀ (antiquitas) е период от историята на Средиземноморието, обхващащ приблизително времето от VIII век пр.
Англия
А̀нглия (England) е най-големият по територия и население съставен историко-географски район в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и заема южните две трети от остров Великобритания.
Виж Европа и Англия
Английски език
Англѝйският езѝк (English language) е част от подгрупата на западногерманските езици, официален език на редица държави, включително Великобритания, Австралия, Нова Зеландия и други.
Андалуска низина
Андалуската низина е обширна низина простираща се в южната част на Пиренейския полуостров, на територията на Испания.
Андора ла Веля
Андора ла Веля (на каталонски Andorra la Vella, буквално „Старата Андора“) е столицата на Андора и се намира високо в източните Пиренеи, между Франция и Испания.
Анкара
А̀нкара (Ankara, до 1930 г. известен под името Ангора, а в античността като Анкира) е столицата на Турция, има 25 административни района, които образуват населението на града и на едноименния вилает.
Виж Европа и Анкара
Апенински планини
Апенинските планини (Appennini; Απεννινος; Appenninus), съкращавано като Апенини, са планинска верига в Италия.
Виж Европа и Апенински планини
Апенински полуостров
Физическа карта на Апенинския полуостров Апенинският полуостров (Penisola appenninica), или Италиански полуостров (Penisola italiana), е най-малкият от трите големи полуострова в Южна Европа.
Виж Европа и Апенински полуостров
Апенини
#виж Апенински планини.
Виж Европа и Апенини
Нидерландски език
Нидерландският език, наричан още холандски, принадлежи към групата на германските езици и се говори от около 21 милиона души, главно нидерландци и фламандци.
Виж Европа и Нидерландски език
Нидерландия
Кралство Нидерландия (Koninkrijk der Nederlanden) или само Нидерландия (Nederland) е държава, конституционна монархия, разположена основно в Северозападна Европа и включваща територии извън Европа (Аруба, Бонер, Кюрасао, Синт Мартен, Синт Еустациус, Саба).
Никозия
Никозия (Λευκωσία, Лефкосия; Lefkoşa, Лефкоша) е най-големият град на остров Кипър, столицата на Република Кипър и на частично признатата Севернокипърска турска република.
Виж Европа и Никозия
Норвежки език
Норвежкият език е северногермански език, който се говори като майчин от около 5 милиона души, предимно в Норвегия, където е официален.
Норкюн
#пренасочване Норкюн (нос).
Виж Европа и Норкюн
Норланд
Норланд или Норландско плато (Norrland, „Северна земя“) е обширно плато в северната част на Швеция и частично в крайната северозападна част на Финландия.
Виж Европа и Норланд
Нормански език
Норманският език (Normaund) е галоромански език, говорен от около 100 хиляди души в Нормандия и на Нормандските острови.
Нова земя
Нова земя (Новая Земля) е архипелаг в Северния ледовит океан.
Неандерталец
Неандерталецът (Homo neanderthalensis) е изчезнал вид човек, живял в Европа и Западна Азия в епохата на средния палеолит (350 000 – 24 500 г. преди новата ера).
Неаполитански език
Неаполитанският език е романски език, говорен основно в Неапол в Италия и в близките му региони, както и сред някои емигрантски общности извън страната.
Виж Европа и Неаполитански език
Немски език
Нѐмският езѝк (deutsche Sprache или само, звучащо като дойч) е западногермански език, близък до люксембургския, нидерландския и английския.
Русински език
Русинският език се говори в няколко централно- и източноевропейски държави: Украйна, Полша, Унгария, Словакия, Австрия, Румъния, Сърбия и Хърватия, както и от голям брой емигранти в Северна Америка и Австралия.
Руски език
Ру̀ски езѝк – географски най-разпространеният език в Евразия, също така е и най-използваният славянски език в света.
Рурска област
Рурска област или Област Рур (Ruhrgebiet) е историко-географски район в Западна Германия, провинция Северен Рейн-Вестфалия.
Румънски език
Румъ̀нският език (наричан и дакорумънски език, самоназвание: română, букв. „румънски“, или românește, букв. „по румънски“, „като румънците“) е романски език, говорен от около 24 милиона души в Румъния, Молдова, Сърбия, Атон и други.
Рига
Рига (Rīga) е столицата на Латвия и главен търговски, културен, индустриален и финансов център на страната.
Виж Европа и Рига
Рим
Рим (на италиански и латински: Roma, Ро̀ма; на готски: ̼̰͂̿; латинска транскрипция Ruma; Ρώμη) е столицата на Италия и област Лацио.
Виж Европа и Рим
Римокатолическата църква
#пренасочване Католическа църква.
Виж Европа и Римокатолическата църква
Рона
Рона (Rhône, Рон) е река в Швейцария (кантони Вале, Во и Женева) и Франция (департаменти Ен, Горна Савоя, Изер, Рон, Ардеш, Дром, Гар, Воклюз и Буш дю Рон), вливаща се в Средиземно море.
Виж Европа и Рона
Реторомански език
#пренасочване Романшки език.
Виж Европа и Реторомански език
Рейкявик
Рѐйкявик (Reykjavík,, буквално означава „Пушещия залив“) е столицата и най-големият град на Исландия.
Рейн
Рейн (Rhein,; Rhin) е една от най-важните и големи реки в Европа, с дължина от 1233 km и среден дебит от над 2000 m³/s.
Виж Европа и Рейн
Рейнски шистови планини
Рейнските шистови планини (Rheinisches Schiefergebirge, Massif schisteux rhénan) са ниска планина в Германия, и частично на териториите на Белгия, Люксембург и Франция, заемащи северозападния край на Средноевропейските херцински планини.
Виж Европа и Рейнски шистови планини
Република Карелия
Физико-географска карта на Република Карелия Република Карелия или само Карелия е федерален субект в състава на Руската федерация.
Виж Европа и Република Карелия
Съюз на съветските социалистически републики
Съю̀зът на съвѐтските социалистѝчески репу̀блики (СССР) (Сою́з Сове́тскихСоциалисти́ческихРеспу́блик, СССР), наричан още Съвѐтски съю̀з (Сове́тский Сою́з) е бивша държава, разположена в северната част на Евразия.
Виж Европа и Съюз на съветските социалистически републики
Сухуми
Суху̀ми (სოხუმი; Аҟәа; Сухум) е град в Северозападна Грузия, столица на автономната република Абхазия.
Виж Европа и Сухуми
Страни по БВП
#пренасочване Списък на страните по БВП (по номинална стойност).
Стромболи
Стрòмболи (Stromboli) е активен вулкан и едноименен остров в Италия.
Стара планина
Стара планина (в Античността: Хемос или Хемус, Αίμος, Haemus, на славянски: Маторни гори, Коджабалкан или Балкан) е планинска верига на Балканския полуостров, на територията на България (предимно) и Сърбия.
Стоунхендж
Стоунхендж е най-известният мегалитен паметник в света – кромлехс диаметър около 100 метра.
Стокхолм
Стокхолм (Stockholm) е столицата на Швеция.
Столица
Столицата е главният град на една държава.
Виж Европа и Столица
Степанакерт
#пренасочване Ханкенди.
Сръбски език
Райони, в които абсолютно или относително е застъпен говорът на сръбски, хърватски, босненски или черногорски език (2006 г.) – данни на ниво община Сръбският език (српски језик) се говори от около 8,5 милиона души главно в Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора и е официален език в Сърбия, Черна гора и Босна и Херцеговина.
Средиземно море
Средиземно море е междуконтинентално море, разположено между Европа на север, Африка на юг и Азия на изток.
Средиземноморие
Средиземноморският регион - с червено е означена границата на виреене на маслината Средиземноморието е географска област, обхващаща териториите около Средиземно море.
Средноруско възвишение
Среднору̀ското възвишение (Среднерусская возвышеность) е възвишение в централната част на Източноевропейската равнина, разположено в югозападната част на Европейска Русия и североизточната част на Украйна.
Виж Европа и Средноруско възвишение
Среднодунавска низина
Карта на Среднодунавската низина Среднодунавската низина e обширна низина в Централна Европа в басейна на средното течение на река Дунав с дължина от североизток на югозапад около 550 km и около 500 km от северозапад на югоизток, простираща се на площ от около 200 хил.km², основно на територията на Унгария, а периферните ѝ части – в пределите на Австрия, Словакия, Украйна, Румъния, Сърбия, Хърватия и Словения.
Виж Европа и Среднодунавска низина
Средноевропейска равнина
Разположение в Европа Средноевропейската равнина e обширна равнина в Централна Европа с дължина от запад на изток около 600 km и ширина от 200 до 500 km, простираща се на териториите на Белгия, Нидерландия, Германия, Дания и Полша.
Виж Европа и Средноевропейска равнина
Среден Урал
Среден Урал (Средний Урал) е планина в средната, най-ниска част на планината Урал, разположена в източната част на Пермски край и западната част на Свердловска област в Русия.
Сараево
Сараево (bs и Sarajevo; Сарајево) е столицата на Босна и Херцеговина и най-големият град в страната.
Виж Европа и Сараево
Сардински език
Сардинският език е романски език, говорен от населението на остров Сардиния.
Сардиния
Сардиния (Sardegna; Sardigna; на каталански Sardenya; Sardinia) е административен регион в Италия, разположен на остров Сардиния, който се ползва със специален автономен статут от 1948 г.
Саба
Саба е остров в Карибско море, част от островната група Малки Антили.
Виж Европа и Саба
Сан Марино
Сан Марино (San Marino, произношение), официално Светлейшата Република Сан Марино (Serenissima Repubblica di San Marino), но обикновено се нарича само Република Сан Марино (Repubblica di San Marino), е държава в Южна Европа, в североизточната част от апенинския полуостров, изцяло обградена от Италия.
Санторин
#виж Санторини.
Свалбард
Архипелагът Свалбард (Svalbard) в Северния ледовит океан, наричан до 1925 г.
Сицилия
Сицилия (Sicilia) е единият от двата острова, съставящи Островна Италия.
Виж Европа и Сицилия
Сицилиански език
Сицилианският език е език от романския клон на индоевропейските езици.
Силезийски език
#пренасочване Силезийски диалект.
Синт Мартен
Синт Мартен (Sint Maarten) е южната част на едноименния остров в Карибско море от групата Малки Антили.
Синт Еустациус
Синт Еустациус (Sint Eustatius) е остров в Карибско море и специална община на Нидерландия.
Скандинавски планини
Скандинавските планини са планинска система на Скандинавския полуостров, разположени основно в Норвегия и Швеция и частично в най-северната част на Финландия.
Виж Европа и Скандинавски планини
Скандинавски полуостров
Скандинавският полуостров е най-големият полуостров на Европа с площ, която се изчислява между 750 и 800 хиляди кв.
Виж Европа и Скандинавски полуостров
Сконе (полуостров)
Сконе (Skåne) е полуостров в крайната южна част на Скандинавския полуостров, част от територията на Швеция.
Виж Европа и Сконе (полуостров)
Скопие
Скопие (Скопје; Shkupi, Шкуп или Шкупи; Skoplje; Üsküb, Юскюб) е столицата и най-населеният град на Северна Македония.
Виж Европа и Скопие
Словашки език
Слова̀шкият езѝк (slovenčina) е славянски език от групата на западнославянските езици, говорен от около 5 600 000 души в Словакия, Сърбия, Унгария.
Словенски език
Словенският език (slovenščina) принадлежи към групата на южнославянските езици.
Смоленско-Московско възвишение
Смолѐнско-Моско̀вското възвишение (Смоленско-Московская возвышеность) е обширно възвишение в централната част на Източноевропейската равнина, простиращо се на територията на Смоленска, Московска, Владимирска и Ярославска област в Русия и на Витебска област в Беларус.
Виж Европа и Смоленско-Московско възвишение
София
Со̀фия е столицата и най-големият град на България.
Виж Европа и София
Списък на страните по гъстота на населението
Това е списък на страните и зависимите територии по гъстота на населението.
Виж Европа и Списък на страните по гъстота на населението
Списък на страните по население
Това е списък на страните (независимите държави и зависимите територии), подредени по население.
Виж Европа и Списък на страните по население
Списък на страните по площ
Това,е списък на страните в света, подредени по площ.
Виж Европа и Списък на страните по площ
Сеута
Сѐута (Ceuta) е автономен испански град, разположен на средиземноморския бряг на Северна Африка, срещу Гибралтар.
Виж Европа и Сеута
Северна Двина
дясно Сѐверна Двина̀ е голяма река в североизточната част на Европейска Русия и заема 38-о място по дължина в Русия.
Северни Ували
Северни Ува̀ли (Северные Увалы) е вълнисто, на места заблатено възвишение в източната част на Източноевропейската равнина, простиращо се на територията на Вологодска (югоизточната част), Костромска (северната част) и Кировска област (северната част), Република Коми (южната част) и Пермски край (северозападната част) в Русия.
Северно море
Северно море е полузатворено море в Атлантическия океан, намиращо се между Британските острови и Скандинавския полуостров.
Северен Урал
Северен Урал (Северный Урал) е планина в средната част на планината Урал, разположена в югоизточната част на Република Коми, западната част на Ямало-Ненецки автономен окръг, североизточната част на Пермски край и северозападната част на Свердловска област в Русия.
Северен ледовит океан
Северният ледовит океан, известен още като Арктически океан, е разположен предимно в района, ограничен на север от Северния полярен кръг и наричан Арктика.
Виж Европа и Северен ледовит океан
Сейнт Питър порт
#пренасочване Сейнт Питър Порт.
Сейнт Хелиър
Сейнт Хелиър (Saint Helier; Saint-Hélier; Saint Hélyi) е една от дванадесетте енории на Джърси, както и най-голям град на остров Джърси, най-големия остров в Ла Манша.
Турски език
Ту̀рският език (Türk dili или кратко Türkçe) е език, говорен от над 77 милиона души като първи език и други 6 милиона души като втори език, което го прави най-разпространения тюркски език в света.
Трансилвания
Трансилвания или Седмиградско, Седмоградско (Transilvania или Ardeal, Erdély; Siebenbürgen; Τρανσυλβανία) е историко-географска област, обхващаща северозападната част на днешна Румъния.
Тахо (река)
Тахо (от гръцки Тахо – скала, Tajo; Tejo, Тежу) е най-дългата река на Пиренейския полуостров, протичаща през Централна и Западна Испания (автономни области Арагон, Кастилия и Леон, Кастилия-Ла Манча, Мадрид и Естремадура) и Централна Португалия (окръзи Кащелу Бранку, Сантарем и Лисабон), вливаща се в Атлантическия океан.
Тарифа
Тарифа (Tarifa) е град в Испания, влизащ в състава на провинция Кадис, Андалусия.
Виж Европа и Тарифа
Тайван
#пренасочване Република Китай (Тайван).
Виж Европа и Тайван
Талин
Та̀лин (Tallinn, исторически Reval, Ревель) е столица и най-голям град на Естония.
Виж Европа и Талин
Тбилиси
Тбили́си (თბილისი, до 1936 г. Тифлис) е столицата на Грузия.
Виж Европа и Тбилиси
Тираспол
Тираспол (Tiraspol) е град в Югоизточна Молдова, столица на стремящата се към отделяне от страната Приднестровска република.
Тирана
Изглед от юг на север, над града Тирана (Tirana) е столицата и най-големият град в Албания.
Виж Европа и Тирана
Тиманско възвишение
Тима̀нското възвишение (Тиманский кряж) е възвишение в североизточната част на Източноевропейската равнина, простиращо се на територията на Архангелска област (Ненецки автономен окръг) и Република Коми в Русия.
Виж Европа и Тиманско възвишение
Торсхавн
Торсхавн и Торсхавън (Tórshavn,, То̀ушхаун) е административен център на Фарьорските острови.
Урал (река)
Карта на водосборния басейн на река Урал Урал (Ура́л; Яйыҡ; Жайық) е река в Европейска Русия, Република Башкортостан, Челябинска област и Оренбургска област и Казахстан, Актобенска област, Западноказахстанска област и Атърауска област.
Урал (планина)
Поток в горите на планина Урал Планината Урал (Уральские горы) е планинска система, ориентирана север-юг, която разделя Русия на изток и запад.
Украински език
Украинският език (українська мова, исторически: руська или русиньска мова) е източнославянски език, говорен от около 32 000 000 – 45 000 000 души (основно етнически украинци) в Украйна, Полша, Словакия, Румъния, Молдова, Русия и други.
Унгарски език
Унгарският език е угро-фински език, нямащ нищо общо с останалите езици от Централна Европа.
Уелс
Уелс (Wales; Cymru – Къмри) e историко-географска област в Северозападна Европа и сред 4-те съставни части на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия.
Виж Европа и Уелс
Уелски език
Уелският език (Cymraeg, Къмрайг или y Gymraeg, ъ Гъмрайг) е келтски език от бритската подгрупа на келтските езици.
Франц-Йосифова земя
#виж Земя на Франц Йосиф.
Виж Европа и Франц-Йосифова земя
Франция
Франция (France) е държава в Западна Европа, включваща също няколко отвъдморски територии, разположени на други континенти.
Виж Европа и Франция
Фриулски език
Фриулският език е романски език, говорен в североизточните провинции на Италия.
Фризийски езици
Фризийските езици са група от германски езици, тясно свързани един с друг, използвани от около 500 хил.
Френски език
Френският език (français или française) е трети сред романските езици по отношение на броя на хората, които го говорят като роден език, след испанския и португалския.
Фарьорски език
Фарьорският (ферьорският) език (самоназвание: føroyskt) е индоевропейски език, който е част от западноскандинавската езикова група.
Фински залив
Финският залив (Suomenlahti; Soome laht; Финский залив) е залив в източната част на Балтийско море, между Финландия на север, Естония на юг и Русия на североизток, изток и югоизток.
Фински език
Фѝнският езѝк (или suomen kieli) е един от основните фински езици, които от своя страна са част от уралското езиково семейство.
Финикия
Финикия (на гръцки Φοινίκη) е историческа област в Близкия Изток, средище на антична цивилизация, процъфтявала между 15.
Виж Европа и Финикия
Феноскандия
Географско положение на Феноскандия Феноскандия е физикогеографска област от Северна Европа, обхващаща териториите на Скандинавския и Колския полуостров, Финландия и части от Карелия.
Хърватски език
Хърватският език е официален език в Република Хърватия, един от трите официални езика в Босна и Херцеговина и един от седемте официални езика в Автономна област Войводина (Република Сърбия).
Хронологична таблица за откриването и изследването на Европа (XIX в.)
#пренасочване Хронологична таблица за откриване и изследване на Европа (XIX в.).
Виж Европа и Хронологична таблица за откриването и изследването на Европа (XIX в.)
Халщатска култура
Град Халщат с едноименното езеро Находки от могилата край Халщат Халщатската култура е група от археологически находки, принадлежащи към ранножелязната епоха в Средна Европа и на Балканите.
Виж Европа и Халщатска култура
Хелзинки
Хелзинки (Helsinki,Helsingfors, Хелсингфорс) е столицата и най-големият град на Финландия.
Цхинвали
Цхинва̀ли (Цхинвал, Чъреба; Цхинвал) е столица на обявилата се за независима от Грузия (2008), призната от Русия, Венецуела, Никарагуа, Науру и Тувалу, държава Южна Осетия, до 1990 г.
Централни сили
Централните сили (в кафяво) Централни сили (Mittelmächte, Мителмехте; Központi hatalmak; İttifak Devletleri) е името на военно-политическия блок между две големи централноевропейски държави – Германия и Австро-Унгария, в навечерието на Първата световна война.
Централен френски масив
#виж Централен масив.
Виж Европа и Централен френски масив
Чешки език
Чешкият език е един от западнославянските езици.
Чеченски език
Чеченският език е кавказки език.
Черно море
Изключителни икономически зони в Черно море към 2015 г. Черно море (შავი ზღვა) е вътрешноконтинентално море между Югоизточна Европа и Мала Азия.
Черногорски език
Черногорският език, съгласно конституцията на Черна гора, е официален език в Черна гора и е резултат на нормирането в стандартен език на един от т.нар.
Шампански език
Шампанският език е регионален диалект на френския, говорен във френската провинция Шампан, както и в Белгия.
Шведски език
Швѐдският езѝк е северногермански език, говорен от около 10 млн.
Шотландски германски език
Шотландският германски език (Scots leid) е език от германското езиково семейство, говорен в Шотландия и части от Ълстър.
Виж Европа и Шотландски германски език
Шотландия
Шотландия (Scotland; Alba) е историко-географски район на Великобритания в Северозападна Европа, една от четирите съставни части на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия.
Шпаньолски език
#пренасочване Ладински език (ибероромански).
Ютланд
Полуостров Ютланд Ютланд, или стара паралелна форма Ютландия (Jylland, Юлан, Jütland, Ютланд) е полуостров в Северна Европа, разделен между Дания (по-голямата част) и Германия.
Виж Европа и Ютланд
Юра (планина)
Юра̀ (Jura, на френски Жюра̀, в България се утвърждава немското название) е планина в западната част на Швейцария и източната част на Франция.
Югославия
Югосла̀вия (sh и Jugoslavija; sh и Југославија) е държава, съществувала в последователни държавни форми и наименования на Балканския полуостров от 1918 до 2006 година.
Южна Корея
Репу̀блика Корѐя (хангъл: 대한민국; ханча: 大韓民國; Теханмингук), наричана по-често Ю̀жна Корѐя, е суверенна държава в Източна Азия, заемаща южната половина на Корейския полуостров или 98 480 km² от площта му.
Южни Карпати
Южните Карпати, наричани още Трансилвански Алпи (Carpaţii Meridionali; Južni Karpati; Transsilvanischen Alpen; Déli-Kárpátok) е мощна планинска верига, част от Карпатите, разположена на тероторията на Южна Румъния.
Южен Урал
Южен Урал (Южный Урал) е планина в южната част на планината Урал, разположена в източната част на Република Башкортостан, западната и северозападната част на Челябинска области централната част на Оренбургска област в Русия.
Мъгленорумънски език
Мъгленорумънският (също и мегленорумънски, мъгленски влашки или мъгленитски, самоназвание Vlăheşte, Влъхеще) е източноромански език или диалект, говорен от мъгленорумъните, обитаващи традиционно няколко села в областта Мъглен (на гръцки Моглена) в Егейска Македония, както и от мъгленорумънската диаспора в Румъния и наследниците на мъгленорумъните мюсюлмани в Турция.
Виж Европа и Мъгленорумънски език
Мугоджари
Мугоджари (Мұғалжар тауы; Мугоджары) е ниска планина в западната част на Казахстан (Актобенска област), южно продължение на планината Урал.
Мариехамн
Мариехамн (Mariehamn, Maarianhamina, Маарианхамина) е град във Финландия, център на провинция и лян Оландски острови, автономна територия в състава на Финландия.
Мадрид
Мадрѝд (Madrid) е столицата и най-големия град на Испания.
Виж Европа и Мадрид
Мадейра
Готическа кула от XV век, Католическа катедрала, Фуншал Мадейра (Madeira – дървесина) е архипелаг и автономен регион на Португалия, разположен в Атлантическия океан на северозапад от континента Африка.
Виж Европа и Мадейра
Македонски език
#пренасочване Македонска литературна норма.
Мански език
Манският език (Gaelg, Gailck, Manx language, алтернативен спелинг Manks) е език, който се говори на остров Ман.
Манселкя
Ма̀нселкя или Маанселкя (Maanselkä; Манселькя, Маанселькя) е обширен ридово-хълмист комплекс от възвишения и понижения в северозападната част на Източноевропейската равнина, разположено в северната и източната част на Финландия, северозападната част на Република Карелия и западната част на Мурманска област в Русия и частично в северната част на Норвегия.
Мирандски език
Мирандският език (Mirandês или língua mirandesa; Lhéngua mirandesa) е астуро-леонски език, говорен в източната част на Португалия, част от няколко взаимно разбираеми западноромански диалекта, говорени и в Испания.
Минск
Минск (Мінск; Минск; Mińsk) е град, столица и най-големия град на Беларус, седалище на Общността на независимите държави, както и административен център на Минска област (без да влиза в нейния състав) – има статут на отделна административна област.
Виж Европа и Минск
Москва
Москва (Москва) е столицата и най-населеният град на Русия.
Виж Европа и Москва
Мордовски езици
Мордовски езици (мокшэрзянь) е събирателно название на група езици от волго-финския клон на угро-финските езици.
Молдовски език
Молдовски език е официалното име на румънския език, използвано по политически причини от правителството на Република Молдова.
Монако
Княжество Монàко (Principauté de Monaco; Principato di Monaco; на окситански: Principat de Mónegue), е конституционна монархия и град-държава в Западна Европа.
Виж Европа и Монако
Месета
Месета (Meseta – плато), също Иберийска Месета или Кастилска Месета, е обширна платовидна област, заемаща голяма част от Пиренейския полуостров, простираща се на територията на Испания и Португалия.
Виж Европа и Месета
Мегалитни храмове в Малта
Мегалитните храмове в Малта са най-древните праисторически сгради, изградени в 3 времеви периода (приблизително между 3600 г. пр. Хр. и 700 г. пр. Хр.) на островите Малта и Гозо от Малтийския архипелаг.
Виж Европа и Мегалитни храмове в Малта
Мезен (река)
Карта на водосборния басейн на река Мезен Мезѐн е голяма река в североизточната част на Европейска Русия.
Мелиля
Мелѝля (Melilla, произнася се по-близко до Мелийя) е автономен испански град, разположен в Северна Африка, в източната част на планинската верига Риф, на брега на Средиземно море, срещу бреговете на Иберийски полуостров.
Виж Европа и Мелиля
Истрорумънски език
Истрорумънският език (Vlășește, Rumârește, Rumêri-kuvinta) е език от източнороманската подгрупа на романската група от индоевропейското езиково семейство.
Виж Европа и Истрорумънски език
Истанбул
Истанбу̀л (İstanbul, /isˈtanbuɫ/), известен в миналото още като Цариград, Константинопол и Византион, е най-големият град в Турция, който служи като икономически, културен и исторически център на страната.
Исландски език
Исландският език (íslenska) е северногермански език, говорен от над 300 хил.
Исландия
Исландия (Ísland, произнася се, „ледена страна“) е островна държава в северната част на Атлантическия океан.
Испански език
Испанският език (самоназвание: español, произнесено), наричан и кастилски език (castellano) е иберо-романски език и е най-разпространеният романски език – говорен от ок.
Испания
Кралство Испания (Reino de España, или Испания (España на Конституцията на Испания.) е държава, разположена в Югозападна Европа. Намира се на Иберийския полуостров (Пиренейския полуостров), където са и Португалия, Гибралтар и Андора.
Виж Европа и Испания
Италия
Италия (Italia), официално название Италианска република (Repubblica Italiana), е държава, разположена в Южна и Западна Европа, чиято територия до голяма степен съвпада с географския регион Италия.
Виж Европа и Италия
Италиански език
Италианският език (italiano или lingua italiana) е език от романския клон на индоевропейските езици.
Иран
Иран (ایران), официално име: Ислямска република Иран (جمهوری اسلامی ایران), наричана в миналото и Персия, е унитарна президентска република в Югозападна Азия.
Виж Европа и Иран
Ирландски език
ирландския остров Ирландският език (Gaeilge na hÉireann или само Gaeilge) е келтски език, говорен от около 355 000 души, главно в Ирландия и Великобритания.
Ирландия
Ирландия или Ейре (Éire; Poblacht na hÉireann – Поблахт нъ х'Ейрън) е държава в Северозападна Европа, която заема около 5/6 от територията на остров Ирландия.
Източна Европа
Източна Европа Ѝзточна Евро̀па е термин, който се отнася за геополитически регион обхващащ източната част на Европейския континент.
Източни Карпати
Източните Карпати (Carpaţii Orientali; Východné Karpaty; Karpaty Wschodnie; Східні Карпати) са една от трите части на планинската система на Карпатите, простиращи се на територията на Полша (в югоизточната част), Словакия (в североизточната част), Украйна (в западната част) и Румъния, между Таличкия проход (между Полша и Словакия) на северозапад и прохода Предял (1033 m, в Централна Румъния) на юг.
Източноевропейска равнина
Изто̀чноевропѐйската равнина или Руска равнина е сред най-големите на Земята.
Виж Европа и Източноевропейска равнина
Ингушки език
Ингушкият език (самоназвание: ГІалгІай Ğalğaj) е кавказки език, разпространен в Ингушетия и някои съседни области.
Индоевропейски езици
Родословно дърво на индоевропейските езици Индоевропейските езици (в миналото наричани още индогермански) са езиково семейство, обхващащо около 443 езика и диалекта (оценка на SIL), говорени от около три милиарда души.
Виж Европа и Индоевропейски езици
Желязна завеса
КНР. „Желязната завеса“ е израз, използван за първи път от Йозеф Гьобелс и популяризиран от Уинстън Чърчил, който описва границата, която символично, идеологически и физически разделя Европа на две отделни зони от края на Втората световна война до края на Студената война, приблизително в периода от 1945 до 1990.
Желязна епоха
Желязната епоха е исторически период, характеризиращ се с широкото използване на желязо за изработването на инструменти и оръжия.
Женевско езеро
Женевското езеро (Lac Léman, Lac de Genève; Genfersee) е второто по големина езеро в Централна Европа след Балатон и най-голямото в Швейцария (кантони Вале, Женева и Во), Франция (департамент Горна Савоя) и Алпите.
Загреб
Загреб (Zagreb), предишно име Аграм (докато е в Австро-Унгария), е столицата и най-големият град на Хърватия.
Виж Европа и Загреб
Западна Европа
Западна Европа Западна Европа е регионът, включващ западните страни в Европа.
Западнорумънски планини
Западнорумънските планини, известни още и като Планини Апусени (Munţii Apuseni; Erdélyi-szigethegység) са обширен планински масив, самостоятелна част от Карпатската планинска система, простиращ се западно от главното им било.
Виж Европа и Западнорумънски планини
Български език
Бъ̀лгарският езѝк е индоевропейски език от групата на южнославянските езици, като образува неговата източна подгрупа.
Будапеща
Будапеща (Budapest) е най-големият град и столицата на Унгария.
Букурещ
Букурѐщ (București) е столицата на Румъния, най-големият град и основният културен, промишлен и финансов център на страната.
Виж Европа и Букурещ
Брюксел
Брюксел (Bruxelles; Brussel; Brüssel) е столица на Белгия.
Виж Европа и Брюксел
Братислава
Бра̀тислава (Bratislava,; Pozsony; Preßburg) е столицата и най-големият град на Словакия, административен център на Братиславски край.
Британски острови
Спътникова снимка на Британските острови. В долния десен край е брегът на Франция Британските острови са най-голямата островна група (архипелаг) в близост до Европа.
Виж Европа и Британски острови
Бронзова епоха
Разпространение на металургията в Мала Азия и Европа – по-тъмните зони са с по-ранна металургия Бронзовата епоха е исторически период, характеризиращ се с използването на бронза, а в някои региони и с протописменост, както и с първите прояви на градска цивилизация.
Бретан
Бретан (Breizh, Bretagne) e полуостров във Франция.
Виж Европа и Бретан
Бретонски език
Бретонският език (самоназвание: Brezhoneg) е келтски език от бритската група, говорен от около 300 000 души (257 000 през 1999 г.) във Франция, главно в областта Бретан (Западна Франция).
Баски език
Диалектите на баския език Баски (самоназвание: euskara) е езикът, говорен от баските, обитаващи Пиренеите в централната част на Северна Испания и съседния район на Югозападна Франция.
Баварско плато
Баварското плато (Bayerisches Alpenvorland) е плато в южна Германия, в южната част на провинция Бавария и югоизночния край на Баден-Вюртемберг.
Байдарацка губа
Байдарацката губа (Байдарацкая губа) е залив, тип губа, на Карско море, край северозападните брегове на Ямало-Ненецкия автономен окръг на Русия.
Байдарацкая губа
#пренасочване Байдарацка губа.
Баку
Баку́ (Bakı, МФА (азърб.):, Бакъ̀) е столицата на Азербайджан, както и най-големият град на Каспийско море и в региона на Кавказ.
Виж Европа и Баку
Балтийско море
Балтийско море (море Варяжское, Östersjön; Itämeri; Балтийское море; Morze Bałtyckie; Ostsee; Läänemeri; Baltijas jūra; Baltijos jūra) е вътрешно море в Североизточна Европа.
Балатон
Балатон (Balaton) е тектонско езеро в Западна Унгария (области Веспрем, Шомод и Зала), най-голямото в Централна Европа.
Виж Европа и Балатон
Балкански полуостров
Географска карта на Балканския полуостров Балканският полуостров, съкратено Балкани, е географски и исторически район в Югоизточна Европа, разположен между Черно, Мраморно, Егейско, Йонийско и Адриатическо море, явяващ се третия, най-източен полуостров на Южна Европа.
Виж Европа и Балкански полуостров
Балеарски острови
Разположение на Балеарските острови Балеарските острови (срещани и като Балеари) (Illes Balears, Islas Baleares) са архипелаг в западната част на Средиземно море, на 200 km от Пиренейския полуостров, принадлежащи на Испания.
Виж Европа и Балеарски острови
Бангладеш
Народна република Бангладеш (গণপ্রজাতন্ত্রী বাংলাদেশ) е държава в Азия, разположена на брега на Бенгалския залив от Индийския океан.
Босненски език
#виж Бошняшки език.
Ботнически залив
Сателитна снимка на Феноскандия през зимата. Северната част на Ботническия залив е покрита с морски лед. Ботнически залив (Pohjanlahti; Bottniska viken) е залив в северната част на Балтийско море, разположен между западното крайбрежие на Финландия, източното крайбрежие на Швеция и Аландските острови на юг.
Болшеземелска тундра
Болшеземелската тундра (Большеземельская тундра) е хълмиста моренна равнина в крайната североизточна част на Източноевропейската равнина, разположена между долините на реките Печора на запад и десният ѝ приток Уса на юг, планините Приполярен Урал и Пай-Хой на изток и североизток и брега на Печорско море на север, в пределите на Ненецкия автономен окръг на Архангелска област и Република Коми, в Русия.
Виж Европа и Болшеземелска тундра
Бонер
Бонер (Bonaire; Boneiru) е остров на Нидерландия в Карибско море, част от архипелага Малки Антили, северно от южноамериканското крайбрежие.
Виж Европа и Бонер
Берлин
Берлѝн (Berlin) е столицата и една от 16-те провинции на Германия.
Виж Европа и Берлин
Берн
Берн (Bern; Berne; италиански и реторомански Berna; на бернски немски Bärn) е „федералният град“ (Bundesstadt) и де факто столица на Швейцария – седалище на Федералния съвет (правителството) и Федералното събрание (двукамерния парламент).
Виж Европа и Берн
Беларуски език
Беларуският език, наричан още белоруски, (самоназвание: беларуская мова) е славянски език, говорен от около 6,4 милиона души в Беларус, Източна Полша и Литва.
Белград
Белград (Београд) е столицата и най-големият град в днешна Сърбия.
Виж Европа и Белград
Втора световна война
Втората световна война е глобална война, която продължава от 1 септември 1939 г.
Виж Европа и Втора световна война
Втората световна война
#виж Втора световна война.
Виж Европа и Втората световна война
Ватикана
#пренасочване Ватикан.
Варшава
Варшава (Warszawa) е столицата на Полша и най-големият град в страната.
Виж Европа и Варшава
Вадуц
Ваду̀ц (Vaduz, немско произношение Фаду̀ц или) е столицата на Лихтенщайн.
Виж Европа и Вадуц
Валонски език
Валонският език (Walon) е романски език, говорен от около 600 000 души в Белгия.
Валета
Валета (Valletta) е столица на Малта, разположена на най-големия остров в държавата.
Виж Европа и Валета
Висла
Карта на водосборния басейн на река Висла Ви́сла (Wisła; Weichsel) е голяма река в Източна Европа, една от главните водни артерии в региона, протичаща по територията на Полша (войводства (Силезко, Малополско, Подкарпатско, Швентокшиско, Люблинско, Мазовско, Куявско-Поморско и Поморско), вливаща се в Балтийско море.
Виж Европа и Висла
Вилнюс
Вѝлнюс (Vilnius; Wilno; Вільня; Вильнюс; Wilna) е столицата на Литва.
Виж Европа и Вилнюс
Виена
Виена (Wien; на австро-баварски: Wean, Bécs) е столицата и най-големият град на Австрия, със статут на една от нейните девет провинции.
Виж Европа и Виена
Влашко
Влашко или Влахия (Țara Românească, в превод „Романска страна“) е историко-географска област, разположена в съвременна Румъния.
Виж Европа и Влашко
Волга
Карта на водосборния басейн на река Волга Волга (Во́лга) е голяма река в европейската част на Русия, най-дългата в Европа, трета в Русия след Лена и Об и една от най-големите реки на Земята.
Виж Европа и Волга
Волинско възвишение
Волинското възвишение (Воли́нська височина́; Волынская возвышенность) е обширно възвишение в югозападната част на Източноевропейската равнина, разположено на територията на Западна Украйна (Волинска, Ровненска, Хмелницка и Житомирска области).
Виж Европа и Волинско възвишение
Везувий
Вулканът Везувий (Vesuvio) се извисява на височина 1281 m над морското ниво, близо до Неаполитанския залив, Италия.
Виж Европа и Везувий
Великобритания
#виж Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия.
Венециански език
Венецианският език е романски език, говорен в североизточните провинции на Италия.
Венерн
Карта на езерото Венерн Венерн (Vänern) е най-голямото езеро в Швеция (ленове Вермланд и Вестра Йоталанд) и трето по големина в Европа, след Ладожкото и Онежкото езера.
Виж Европа и Венерн
Гълфстрийм
На това изображение, показващо температурата на водите в Атлантическия океан, Гълфстрийм е в оранжево. Източник: НАСА. Гълфстрийм (Gulf Stream, също и Голфщром, Golfstrom, Заливно течение) е мощно, бързо, топло и повърхностно океанско течение в Северния Атлантически океан.
Гръцки език
Гръцкият език (самоназвание: ελληνικά, произнесено елиника̀, старогръцко произношение хеленика̀) е индоевропейски език, говорен от около 13 000 000 души в Гърция, Кипър и гръцката диаспора в целия свят.
Грузия
Грузия (საქართველო, Сакартвело) е държава в Източна Европа,International Geographic Encyclopaedia and Atlas.
Виж Европа и Грузия
Грузински език
Грузинският език (ქართული ენა) е картвелски език, говорен от грузинците.
Гренландия
Гренландия (Kalaallit Nunaat; Grønland; букв. на български: „Земя на гренландците“, „Зелена земя“) е самоуправляваща се провинция, намираща се между Северния ледовит океан и Атлантическия океан.
Галисия
Сантяго де Компостела Галисия (Galicia или Galiza на галисийски) e автономна област в Северозападна Испания, граничеща на запад с Атлантическия океан, на юг с Португалия, на изток с областите Астурия и Кастилия и Леон и на север с Кантабрийско море.
Виж Европа и Галисия
Галисийски език
Галисийският език (самоназвание: galego) e западноиберийски език, говорен в Галисия.
Гибралтар
Гибралтар (Gibraltar ) е задморска територия и град (city) на Великобритания в най-южната част на Пиренейския полуостров.
Горна Силезия
Горна Силезия или Горни Шльонск (на силезки: Gōrny Ślōnsk; Górny Śląsk; Oberschlesien; Horní Slezsko; Silesia Superior) е историческа област в Южна Полша и Североизточна Чехия.
Горна Лотарингия
Горна Лотарингия (Lotharingia Superior) е през Средновековието южната половина на Херцогство Лотарингия.
Горнорейнска низина
Горнорейнска низина. (Низината е в средата на снимката в синьо, разположена между градовете Франкфурт и Базел) Горнорейнската низина (Oberrheinische Tiefebene; Fossé rhénan) e дълга около 300 km и широка до 40 km низина по средното течение на река Рейн, разположена на територията на югозападната част на Германия, източната част на Франция и крайната северна част на Швейцария.
Виж Европа и Горнорейнска низина
Горнолужишки език
Горнолужишкият език се говори от населението на историческата област Горна Лужица (в югоизточната част на съвременната провинция Саксония, Германия, нем. Оберлаузиц).
Виж Европа и Горнолужишки език
Германия
Герма̀ния (Deutschland), официално име Федерална република Германия (Bundesrepublik Deutschland), ФРГ (BRD), е федерална парламентарна република в Централна Европа.
Дъблин
Дъ̀блин (Dublin; Baile Átha Cliath – Балъ Аахъ Клиъх) е столица и най-голям град на Република Ирландия.
Виж Европа и Дъблин
Дъглас (остров Ман)
Дъглас е столица и най-голям град на остров Ман.
Виж Европа и Дъглас (остров Ман)
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
Виж Европа и Дунав
Дунантул
Дунантул (Dunántúl) e западната по-висока част на Среднодунавската низина, разположена южно и западно от река Дунав и заемаща западната половина от територията на Унгария, а периферните ѝ части попадат на северозапад в Австрия, на югозапад в Словения и на юг в Хърватия.
Древна Гърция
Древна Гърция или древногръцка цивилизация е период в историята на Гърция, но и на източното Средиземноморие, който започва след края на бронзовата епоха и преминава в елинистическа епоха след смъртта на Александър III Македонски (323 г.
Датски език
Датският език (dansk) е източноскандинавски език, произхождащ от древния нордически език.
Динарски планини
Динарските планини или просто Динарите, е най-обширната планинска система на Балканския полуостров, с дължина около 650 km от Юлийските Алпи на северозапад до река Дрин на югоизток и ширина от 60 km на северозапад до 230 km на югоизток и се простира на територията на Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна Гора, Косово и Албания.
Дмитрий Медведев
Дмитрий Анатолиевич Медведев е руски политик, президент (7 май 2008 – 7 май 2012) и министър-председател (8 май 2012 – 16 януари 2020) на Русия.
Днепър
Днепър в Смоленск Карта на водосборния басейн на река Днепър Днѐпър (Днепр; Дняпро; Дніпро) е четвъртата по дължина река в Европа след Волга, Дунав и Урал, протичаща по териториите на Русия (485 km), Беларус (595 km) и Украйна (1006 km) и още 115 km от течението на реката, протичащо по граница между Беларус и Украйна.
Виж Европа и Днепър
Добруджа
До̀бруджа (на старобългарски: До̀бротица, Dobrogea; произнася се: Доброджя) е историко-географска област, представляваща в голямата си част плато, заемаща площ над 23 000 км2 (9000 мили2).
Долнодунавска равнина
#пренасочване Долнодунавска низина.
Виж Европа и Долнодунавска равнина
Долнодунавска низина
Физикогеографска карта на Влашката низина, част от Долнодунавската равнина Долнодунавската низина или Румънска низина е обширна низина в Югоизточна Европа в басейна на долното течение на река Дунав с дължина от запад на изток около 560 km и ширина от 60 – 70 km на запад до над 200 km на изток, простираща се основно на територията на Румъния, а периферните ѝ части – в пределите на Сърбия на запад и България на юг.
Виж Европа и Долнодунавска низина
Долнолужишки език
Долнолужишкият език е един от официално признатите малцинствени езици в Германия.
Виж Европа и Долнолужишки език
Долнонемски език
Долнонемски или долносаксонски (долнонемски: Plattdütsch, Plattdüütsch, Plattdütsk, Nedderdüütsch, Platduuts, Nedderduuts; Plattdeutsch, Niederdeutsch; Nedersaksisch или Nederduits) е западногермански език, говорен главно в Северна Германия и източните части на Нидерландия.
Дон (река)
#виж Дон.
Донбас
Донбас в Украйна Икономическа карта на Донбас Донбас, съкратено от Донецки басейн (Донецький басейн), също Донецки каменовъглен басейн, е икономически, исторически и културен регион, разположен на територията на днешна Източна Украйна.
Виж Европа и Донбас
Донецко възвишение
Северните склонове на кряжа. Река Северски Донец и Светогорската лавра Донецкото възвишение (Донецкий кряж) е обширно възвишение в южната част на Източноевропейската равнина, на територията на Украйна (Луганска, Донецка и Харковска области) и Русия (Ростовска област).
Виж Европа и Донецко възвишение
Естонски език
Естонският език (eesti keel) принадлежи към балто-финската група на угро-финското езиково семейство.
Етна
Изригването на Етна през 2002 г., видяно от Международната космическа станция Изригването от 1669 г., изобразено на фреска в катедралата на Катания Етна (Etna) е активен вулкан в североизточната част на остров Сицилия, (Италия).
Виж Европа и Етна
Ергени
Ергенѝ (Ергени) е ниско възвишение в южната част на Източноевропейската равнина, простиращо се на територията на Волгоградска и Ростовска област и Република Калмикия в Русия.
Виж Европа и Ергени
Ереван
Ереван (Երևան) е столицата и най-големият град на Армения.
Виж Европа и Ереван
Евразия
Евразия е общата земна повърхност на континентите Европа и Азия.
Виж Европа и Евразия
Европейски съюз
Европейският съюз (съкратено ЕС, Евросъюз) е политически и икономически съюз между 27 европейски държави.
Егейско море
#пренасочване Бяло море.
Ексклав
C e анклав на А и ексклав на B C е ексклав на B, но не е анклав на A, защото граничи също с D Ексклав (Exclavis; от ex – „от“ + clavis – „ключен“) е част от територията на страна, нямаща обща граница с нейната основна част и обкръжена от чужда територия.
Виж Европа и Ексклав
Елбрус
ВръхЕлбрус с Кавказ и Черно море – спътникова снимка. Елбрус Кабардино-Балкария – Кавказ през лятото. Елбрус Кабардино-Балкария – Кавказ спътникова снимка.
Виж Европа и Елбрус
Елба
Карта на водосборния басейн на река Елба Елба или Лаба (Elbe, Елбе; Labe, Лабе; на долногермански Елв, Elv) е голяма река в Централна Европа, една от главните водни артерии в региона, протичаща по територията на Чехия (краища Краловохрадецки, Пардубицки, Средночешки и Устецки) и Германия (провинции Саксония, Саксония-Анхалт, Долна Саксония, Шлезвиг-Холщайн и Хамбург), вливаща се в Северно море.
Виж Европа и Елба
Емба
#пренасочване Емба (река).
Виж Европа и Емба
Любляна
Любляна (Ljubljana) е столицата на Словения.
Виж Европа и Любляна
Люксембург (град)
Люксембург ( – Лецебург; Luxembourg; Luxemburg) е столица на Великото Херцогство Люксембург.
Виж Европа и Люксембург (град)
Люксембургски език
Люксембургският език (Lëtzebuergesch) е източнофранконски вариант на немския език, говорен от около 300 000 души в Люксембург и Белгия.
Виж Европа и Люксембургски език
Латвийски език
Латвийският език (latviešu valoda) е балтийски език.
Ладински език (реторомански)
Ладинският език е романски език, говорен в североизточните провинции на Италия.
Виж Европа и Ладински език (реторомански)
Ладожко езеро
Ладожкото езеро (Ладога, Ладожское озеро) е езеро в Европейската част на Русия, Ленинградска област и Република Карелия с площ от 18 300 km2 и принадлежи към водосборния басейн на Балтийско море от Атлантическия океан.
Лисабон
Лисабон (Lisboa, изговор на португалски Лижбо̀а) е столица и най-голям град на Португалия с население (2001 г.) на града 564 477 жители, а агломерацията – около 2 700 000 души.
Виж Европа и Лисабон
Литовски език
Литовският език (lietuvių kalba) е индоевропейски език, говорен от около 4 000 000 души в Литва.
Лигурски език
Лигурският език е вероятно прединдоевропейски език, говорен в Северозападна Италия, преди римляните да се заселят в областта.
Лоара
Лоара при Сен Назер. Карта на водосборния басейн на Лоара Лоа̀ра (Loire, Лоар) е най-голямата река във Франция (департаменти Ардеш, Горна Лоара, Лоар, Сона и Лоара, Алие, Ниевър, Шер, Лоаре, Лоар и Шер, Ендър и Лоара, Мен и Лоара и Атлантическа Лоара), вливаща се в Атлантическия океан.
Виж Европа и Лоара
Лонгирбюен
Лонгирбюен (Longyearbyen, Лонгьирбюен – Град на Лонгир), с име Лонгиър Сити (Longyear City) до 1926 г., съкращавано до Лонгир, е най-голямото селище в архипелага Шпицберген и административен център на Свалбард.
Лондон
Ло̀ндон (London) е столицата на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.
Виж Европа и Лондон
Леонски език
Леонският език (Llionés) е астуро-леонски език, говорен в западната част на Испания, част от няколко взаимно разбираеми западноромански диалекта, говорени и в Испания и Португалия.
16 век
16 век започва на 1 януари 1501 г.
Виж Европа и 16 век
20 век
20-и век започва на 1 януари 1901 г.
Виж Европа и 20 век
3 хилядолетие пр.н.е.
Третото хилядолетие обхваща периода от началото на 3000 пр.н.е. до края на 2001 пр.н.е.
Виж Европа и 3 хилядолетие пр.н.е.
Вижте също
Континенти
- Австралия (континент)
- Азия
- Америка
- Антарктида
- Африка
- Европа
- Зеландия (континент)
- Индийски субконтинент
- Континент
- Океания
- Сахул
- Северна Америка
- Субрегион
- Суперконтинент
- Южна Америка