Съдържание
51 отношения: Кирил Мирчев, Константин-Кирил Философ, Първо българско царство, Панония, Аугуст Шлайхер, Ананиев надпис, Руси, Родителен падеж, Редакции на старобългарския език, Супин, Старобългарска азбука, Старобългарски писмени паметници, Стефан Младенов, Симеонов сборник, София, Сегашно деятелно причастие, Творителен падеж, Франц Миклошич, Хан Аспарух, Число в българския език, Черноризец Храбър, Шестоднев (Йоан Екзарх), Юрий Венелин, Мостич, Местен падеж, Методий, Иван Гълъбов, Иван Грозни, Иван Дуриданов, Иван Добрев (славист), Източна Европа, Измаил Срезневски, Именителен падеж, Звателен падеж, Български език, България, Балкански полуостров, Битолски триод, Варна, Винителен падеж, Дателен падеж, Двойствено число, Добрейшово евангелие, Любомир Милетич, Лексикология, Йозеф Добровски, Йерней Копитар, 12 век, 19 век, 1991, ... Разширете индекс (1 Повече ▼) »
- Великоморавия
- История на Македония
- Сърбия през Средновековието
- Църковнославянски език
Кирил Мирчев
Кирил Спиридонов Мирчев е български езиковед, член-кореспондент на БАН, един от най-големите специалисти по старобългарски език, история на българския език и българска диалектология.
Виж Старобългарски език и Кирил Мирчев
Константин-Кирил Философ
Свети Кирил Философ (Κύριλλος, Kyrillos, Kiril, Cyril; Кѷрїллъ) е учен богослов от Византия, създател на глаголицата.
Виж Старобългарски език и Константин-Кирил Философ
Първо българско царство
#пренасочване Първа българска държава.
Виж Старобългарски език и Първо българско царство
Панония
Панония (Pannonia) е историческа област в Средна Европа и римска провинция.
Виж Старобългарски език и Панония
Аугуст Шлайхер
#виж Август Шлайхер.
Виж Старобългарски език и Аугуст Шлайхер
Ананиев надпис
Ананиевият надпис е палеографски паметник върху каменен блок, с противобогомилско съдържание.
Виж Старобългарски език и Ананиев надпис
Руси
Руси може да се отнася за.
Виж Старобългарски език и Руси
Родителен падеж
Родителният падеж, или генитивът (casus genitivus; γενική), е падежна форма, която в зависимост от езика може да се съчетава с различни части на речта: глагол, име (съществително, прилагателно, числително), наречие (в сравнителна степен), предлози и в най-общ смисъл изразява значение на обект, принадлежност, количество, материал, произход и др.
Виж Старобългарски език и Родителен падеж
Редакции на старобългарския език
В Средновековието старобългарският език се използва като писмен език в редица славянски и неславянски страни.
Виж Старобългарски език и Редакции на старобългарския език
Супин
Супинът е нелична глаголна форма, близка до инфинитива, която изразява цел и се използва при глаголите за движение.
Виж Старобългарски език и Супин
Старобългарска азбука
Страните по света, ползващи официална азбука, базирана на кирилица Старобългарските азбуки са две: глаголица и кирилица.
Виж Старобългарски език и Старобългарска азбука
Старобългарски писмени паметници
Старобългарските писмени паметници са източниците за изследване на старобългарския език.
Виж Старобългарски език и Старобългарски писмени паметници
Стефан Младенов
Стефан Младенов Младенов е български езиковед и диалектолог, специалист по индоевропейско езикознание, славистика, балканистика, българистика и учен със световна известност и авторитет, академик.
Виж Старобългарски език и Стефан Младенов
Симеонов сборник
Симеоновият сборник е пергаментов сборник със съчинения на гръцки автори, главно с богословски характер, преведени на старобългарски език.
Виж Старобългарски език и Симеонов сборник
София
Со̀фия е столицата и най-големият град на България.
Виж Старобългарски език и София
Сегашно деятелно причастие
Сегашно деятелно причастие е нелична глаголна форма – причастие, изразяващо действие, което се извършва едновременно с действието, изразено от сказуемото.
Виж Старобългарски език и Сегашно деятелно причастие
Творителен падеж
Творителният падеж, или инструментал (casus instrumentalis), е падежна форма, която най-общо обозначава дадено съществително като оръдие (инструмент) или средство, чрез което даден субект осъществява или извършва дадено действие.
Виж Старобългарски език и Творителен падеж
Франц Миклошич
Франц (Франьо, Франтишек) Миклошич (Franz von Miklosich, Franz Xaver von Miklosisch, Franc/Fran Miklošič) (20 ноември 1813 – 7 март 1891) е политик и езиковед от Австрийската империя и Австро-Унгария от словенски произход, първият виден представител на австрийската славистика.
Виж Старобългарски език и Франц Миклошич
Хан Аспарух
#виж Аспарух.
Виж Старобългарски език и Хан Аспарух
Число в българския език
Число в българския език е граматическа категория, изразяваща по най-общ начин количеството на назованите предмети.
Виж Старобългарски език и Число в българския език
Черноризец Храбър
Черноризец Храбър (Чрьноризьць Храбръ) е средновековен български духовник и писател.
Виж Старобългарски език и Черноризец Храбър
Шестоднев (Йоан Екзарх)
„Шестоднев“ е известно произведение на българския средновековен книжовник Йоан ЕкзархБългарски, представител на Преславската книжовна школа.
Виж Старобългарски език и Шестоднев (Йоан Екзарх)
Юрий Венелин
Ю̀рий Ива̀нович Венѐлин (псевдоним на Георги Хуца) е украински славист, българист, фолклорист, етнограф, филолог.
Виж Старобългарски език и Юрий Венелин
Мостич
Надгробната плоча на Мостич Чъргубилят Мо̀стич (Мостичь) е висш държавен сановник и военачалник при царете Симеон I и Петър I. Води войски по времето, когато България е с най-обширна територия.
Виж Старобългарски език и Мостич
Местен падеж
Местният падеж, или локативът (casus locativus), е падеж, който преди всичко означава място на действие или местоположение на обект, откъдето идва и названието на падежа.
Виж Старобългарски език и Местен падеж
Методий
Икона Кирил (дясно) и Методий, Букурещ, XIX век Старата капела в Регенсбург, на която има паметна плоча за затвора на Методий Паметна плоча по повод затварянето на Свети Методий, Регенсбург, Старата Капела Свети Методий (Μεθόδιος, Methodios; на църковнославянски: Мєѳодїи) е високопоставен духовник, политически и културен деятел от Византия, по-голям брат на Константин-Кирил Философ.
Виж Старобългарски език и Методий
Иван Гълъбов
Иван Петков Гълъбов е професор по история на българския език и по славянско езикознание в Залцбургския университет (Австрия).
Виж Старобългарски език и Иван Гълъбов
Иван Грозни
#виж Иван IV.
Виж Старобългарски език и Иван Грозни
Иван Дуриданов
Иван Василев Дуриданов е български учен, академик, един от най-утвърдените изследователи, преподаватели и автори на трудове по езикознание, етимология и ономастика в България, известен с диренията си в областта на езика на траките.
Виж Старобългарски език и Иван Дуриданов
Иван Добрев (славист)
Иван Добрев Добрев е български езиковед-славист, член-кореспондент на БАН.
Виж Старобългарски език и Иван Добрев (славист)
Източна Европа
Източна Европа Ѝзточна Евро̀па е термин, който се отнася за геополитически регион обхващащ източната част на Европейския континент.
Виж Старобългарски език и Източна Европа
Измаил Срезневски
Изма̀ил Ива̀нович Срезнѐвски (Измаил Иванович Срезневский) е руски филолог славист, етнограф, палеограф, професор в Санктпетербургския университет, академик на Петербургската академия на науките, откривател и издател на редица древнославянски ръкописи, сред които „Савина книга“.
Виж Старобългарски език и Измаил Срезневски
Именителен падеж
Именителният падеж, или номинативът (casus nominativus), е падеж, който обичайно обозначава подлога на изречението.
Виж Старобългарски език и Именителен падеж
Звателен падеж
Звателният падеж (лат. вокатив) е падежна форма, посочваща лицето, към което е насочена речта.
Виж Старобългарски език и Звателен падеж
Български език
Бъ̀лгарският езѝк е индоевропейски език от групата на южнославянските езици, като образува неговата източна подгрупа.
Виж Старобългарски език и Български език
България
Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.
Виж Старобългарски език и България
Балкански полуостров
Географска карта на Балканския полуостров Балканският полуостров, съкратено Балкани, е географски и исторически район в Югоизточна Европа, разположен между Черно, Мраморно, Егейско, Йонийско и Адриатическо море, явяващ се третия, най-източен полуостров на Южна Европа.
Виж Старобългарски език и Балкански полуостров
Битолски триод
Битолският триод e среднобългарски книжовен паметник, постен триод (трипесник) от последната четвърт на XII век.
Виж Старобългарски език и Битолски триод
Варна
Брегът на Морската градина Ва̀рна е най-големият град в Североизточна България, разположен по бреговете на Черно море и Варненското езеро и е административен център на едноименните община и област.
Виж Старобългарски език и Варна
Винителен падеж
Винителният падеж, или акузативът (casus accusativus), е падежна форма, която се съчетава с преходен глагол или с дума, означаваща състояние.
Виж Старобългарски език и Винителен падеж
Дателен падеж
Дателният падеж, или дативът (casus dativus; δοτική), е падежна форма, която се съчетава с глагол, съществително и прилагателно име и изразява обектни, определителни и други отношения.
Виж Старобългарски език и Дателен падеж
Двойствено число
Двойственото число е форма на граматическото число, която показва, че съответната част на речта назовава две лица или два предмета.
Виж Старобългарски език и Двойствено число
Добрейшово евангелие
Добрейшово евангелие е среднобългарски илюстрован ръкопис от началото на 13 век.
Виж Старобългарски език и Добрейшово евангелие
Любомир Милетич
Любомир Георгиев Милетич е един от най-видните български учени и интелектуалци от края на XIX век и първата половина на XX век.
Виж Старобългарски език и Любомир Милетич
Лексикология
Дял от езикознанието, изследващ лексиката (речника) на езика и лексемата (думата) като речникова единица.
Виж Старобългарски език и Лексикология
Йозеф Добровски
Йозеф Добровски е чешки филолог, основоположник на славистиката като наука, един от основоположниците на Чешкото национално възраждане.
Виж Старобългарски език и Йозеф Добровски
Йерней Копитар
Йерней (Ерней, Вартоломей) Бартол Копитар (Jernej Bartol Kopitar) (21 август 1780 — 11 август 1844, Виена) е словенски възрожденец, езиковед и славист, сред основателите на славянската филология.
Виж Старобългарски език и Йерней Копитар
12 век
12 век започва на 1 януари 1101 г.
Виж Старобългарски език и 12 век
19 век
Карта на света mрез 1897 г. Британската империя е маркирана с червено Юлската революция от 1830 XIX век започва на 1 януари 1801 г.
Виж Старобългарски език и 19 век
1991
Карта на трите балтийски държави и техните национални цветове.
Виж Старобългарски език и 1991
2012
2012 (MMXII) година е високосна година, започваща в неделя според Григорианския календар.
Виж Старобългарски език и 2012
Вижте също
Великоморавия
- Братиславски замък
- Великоморавия
- Глаголица
- Девин (крепост)
- Кирил и Методий
- Копчани
- Микулчице
- Моймир
- Моймир II
- Моймировичи
- Моравци
- Нитра
- Нитранско княжество
- Прибина
- Ростислав (Великоморавия)
- Святополк I (Великоморавия)
- Святополк II (Великоморавия)
- Славомир
- Старобългарски език
История на Македония
- Автономия за Македония и Одринско
- Български освободителни братства
- Върховен македоно-одрински комитет
- Глаголица
- Илинденска организация
- Историография в Северна Македония
- Македония за македонците
- Македоно-одринско опълчение
- Македонски българи
- Македонски ренесанс
- Меморандум за независимостта на Македония (1913)
- Независима държава Македония
- Северна Македония (книга)
- Стара Сърбия
- Старобългарски език
- Създаване на македонската нация
Сърбия през Средновековието
- Велико княжество Сърбия
- Воиславлевичи
- Гепиди
- Душанов законник
- Иван Църноевич
- Кралство Унгария
- Михаил (Дукля)
- Моравска Сърбия
- Неманичи
- Печатница на Църноевич
- Сакалиби
- Сирмиум (тема)
- Сремска земя
- Сръбско деспотство
- Сръбско княжество
- Сръбско кралство
- Стара Рашка
- Стара Сърбия
- Старобългарски език
- Стефан Владислав II
- Стефан Душан
- Травуния
Църковнославянски език
- Влахо-молдовска редакция на старобългарския език
- Глаголица
- Кирилски цифри
- Старобългарски език
- Титло
- Църковнославянски език