Византийско владичество над българските земи и Първа българска държава

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Византийско владичество над българските земи и Първа българска държава

Византийско владичество над българските земи vs. Първа българска държава

Византийско владичество 1018 – 1185 Византийско владичество 1018 – 1185 Грамотите на император Василий II за диоцеза и правата на Охридската архиепископия(карта на Димитър Ризов, 1917 г.''Българите в техните исторически, етнографически и политически граници'', http://www.promacedonia.org/en/dr/dr_10-19_bg.htm#11. карта 11) Византийско владичество е термин, използван в българската историография, с който се означава почти двувековното владение от Византия на българските земи. Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.

Киевска Рус

Киевска Рус между 1015 и 1113 г. Киевска Рус през 11 векКиевска Рус (на староруски: Кїѥвскаіа Рѹсь; на украински: Київська Русь; на руски: Киевская Русь; на беларуски: Кіеўская Русь; на латински: Ruthenia) е термин, въведен в употреба от по-късни историци за обозначаване на периода от съществуването на източнославянската държава Рус в Източна Европа от края на 9 век, като резултат от пренасянето на столицата ѝ от Ладога в Киев през 882 г.

Византийско владичество над българските земи и Киевска Рус · Киевска Рус и Първа българска държава · Виж повече »

Константинопол

Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).

Византийско владичество над българските земи и Константинопол · Константинопол и Първа българска държава · Виж повече »

Преслав

#пренасочване Велики Преслав.

Византийско владичество над българските земи и Преслав · Преслав и Първа българска държава · Виж повече »

Плиска

Първото българско царство Плѝска е български град в община Каспичан, област Шумен, Северна България.

Византийско владичество над българските земи и Плиска · Плиска и Първа българска държава · Виж повече »

Охрид

Охрид (Охрид) е град в югозападната част на Северна Македония, осми по големина в страната, център на Община Охрид.

Византийско владичество над българските земи и Охрид · Охрид и Първа българска държава · Виж повече »

Албания

Република Албания (Republika e Shqipërisë, изговаря се Републѝка е Шкипърѝсъ, кратка форма Алба̀ния (Shqipëria, изговаря се Шкипърѝя) е страна в Южна Европа. Границите на Албания са с Черна гора на север, Косово на североизток, Северна Македония на изток и Гърция на юг. Има излаз на Адриатическо море на запад и на Йонийско море на югозапад. Площта ѝ е 29 176 km², от които 27 805 km² суша и 1371 km² водна площ.

Албания и Византийско владичество над българските земи · Албания и Първа българска държава · Виж повече »

Самуил

Самуѝл (на старобългарски) е български цар, управлявал България от 997 г.

Византийско владичество над българските земи и Самуил · Първа българска държава и Самуил · Виж повече »

Скопие

Скопие (Скопје; Shkupi, Шкуп или Шкупи; Skoplje; Üsküb, Юскюб) е столицата и най-населеният град на Северна Македония.

Византийско владичество над българските земи и Скопие · Първа българска държава и Скопие · Виж повече »

Солун

Солун (Θεσσαλονίκη, Тесалоники) е вторият по големина град в Гърция след столицата Атина.

Византийско владичество над българските земи и Солун · Първа българска държава и Солун · Виж повече »

Мизия

Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.

Византийско владичество над българските земи и Мизия · Мизия и Първа българска държава · Виж повече »

Иван Владислав

#пренасочване Йоан Владислав.

Византийско владичество над българските земи и Иван Владислав · Иван Владислав и Първа българска държава · Виж повече »

Бесарабия

Бесарабия е историко-географска област в днешна Молдова и Украйна, разположена между реките Прут и Днестър.

Бесарабия и Византийско владичество над българските земи · Бесарабия и Първа българска държава · Виж повече »

Василий II Българоубиец

Василий II Българоубиец (Βασίλειος Β΄ Βουλγαροκτόνος) е император на Византия от Македонската династия, управлявал от 976 до 1025 година.

Василий II Българоубиец и Византийско владичество над българските земи · Василий II Българоубиец и Първа българска държава · Виж повече »

Византийска империя

Византийска империя, Византия или Източна Римска империя са въведени през XVI век съвременни названия, обозначаващи източната част от Римската империя, просъществувала до 1453 г.

Византийска империя и Византийско владичество над българските земи · Византийска империя и Първа българска държава · Виж повече »

Дунав

Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.

Византийско владичество над българските земи и Дунав · Дунав и Първа българска държава · Виж повече »

Добруджа

До̀бруджа (на старобългарски: До̀бротица, Dobrogea; произнася се: Доброджя) е историко-географска област, представляваща в голямата си част плато, заемаща площ над 23 000 км2 (9000 мили2).

Византийско владичество над българските земи и Добруджа · Добруджа и Първа българска държава · Виж повече »