Отваряне в Google MapsСъдържание
116 отношения: Крагуевац, Кралство Сърбия, Кралство на сърби, хървати и словенци, Карагеорги Петрович, Караджорджевичи, Княжеско-сръбски театър, Косово, Косово и Метохия, Православие, Протестантизъм, Президент на Сърбия, Поморавие, Османска империя, ООН, ОНД, ОССЕ, Обреновичи, Албания, Александър Вучич, Ана Бърнабич, Ньойския мирен договор, Народна скупщина на Сърбия, Ниш, Нови Сад, Русия, Румъния, Рашка, Република Косово, Съюзна република Югославия, Сърбия и Черна гора, Съвет на Европа, Съвета на Европа, Суботица, Стефан Първовенчани, Стефан Неманя, Стефан Душан, Сръбска революция, Сръбска академия на науките и изкуствата, Сръбски динар, Сръбските земи под османско владичество, Сръбско царство, Сръбско кралство, Сръбско кино, Сръбско княжество, САЩ, СФРЮ, Сава (река), Славяни, Северна Македония, Тиса, ... Разширете индекс (66 Повече ▼) »
- Балкански държави
- Държави без излаз на море
Крагуевац
Крагуевац (Kragujevac) е град в Централна Сърбия, един от центровете на историко-географската област Шумадия.
Кралство Сърбия
Кралство Сърбия (Краљевина Србија / Kraljevina Srbija) е названието на сръбската държава в периода 1882 – 1918.
Кралство на сърби, хървати и словенци
#виж Кралство Югославия *.
Виж Сърбия и Кралство на сърби, хървати и словенци
Карагеорги Петрович
Георги или Джордже Петрович, по прякор Карагеорги или Караджордже (Ђорђе Петровић, Карађорђе или Đorđe Petrović, Karađorđe), е сръбски вожд и основоположник на династията на Караджорджевичите.
Виж Сърбия и Карагеорги Петрович
Караджорджевичи
Караджорджевичи или Карагеоргиевичи (Карађорђевићи) е сръбска княжеска, а от 1903 г.
Княжеско-сръбски театър
Княжевско-сръбски театър (Књажевско-српски театар) е най-старият театър в Сърбия.
Виж Сърбия и Княжеско-сръбски театър
Косово
Република Косово (Kosovë; Kosovo i Metohija) със столица Прищина е частично призната държава на Балканския полуостров и Европа.
Виж Сърбия и Косово
Косово и Метохия
#виж Социалистическа автономна област Косово.
Православие
Православното християнство или Източно православие е една от трите деноминации в християнството и трета по численост, след католицизма и протестантството.
Протестантизъм
#виж Протестантство.
Президент на Сърбия
Президентът на Република Сърбия (Predsednik Republike Srbije) е държавен глава на страната.
Виж Сърбия и Президент на Сърбия
Поморавие
Водосборни басейни в Сърбия: в центъра са басейните на Велика Морава и на нейните притоци Западна Морава и Южна Морава Поморавието на картата на Сърбия Поморавието (Pomoravlje), също Моравско и по-рядко Моравия, е историко-географска област, заедно с Тимошко, съставляваща Източна Сърбия.
Османска империя
Османската империя (на османски турски: دولتْ علیّه عثمانیّه Devlet-i Âliye-yi Osmâniyye, в превод „Велика Османска държава“, на новотурски език: Osmanlı İmparatorluğu или Osmanlı Devleti, в превод Османска империя или Османска държава), която на Запад е позната и като Турска империя или просто Турция, е историческа многонационална държава – ислямска теократична абсолютна монархия.
ООН
#виж Организация на обединените нации.
Виж Сърбия и ООН
ОНД
#виж Общност на независимите държави.
Виж Сърбия и ОНД
ОССЕ
#виж Организация за сигурност и сътрудничество в Европа.
Виж Сърбия и ОССЕ
Обреновичи
Обре́новичи (Обреновићи) е княжеска, а от 1882 г.
Албания
Република Албания (Republika e Shqipërisë, изговаря се Републѝка е Шкипърѝсъ, кратка форма Алба̀ния (Shqipëria, изговаря се Шкипърѝя) е страна в Южна Европа. Границите на Албания са с Черна гора на север, Косово на североизток, Северна Македония на изток и Гърция на юг.
Виж Сърбия и Албания
Александър Вучич
Александър Вучич (Александар Вучић) е сръбски политик, настоящ президент на Сърбия от 2017 г.
Ана Бърнабич
Ана Бърнабич (Ана Брнабић) е сръбска политичка, настояща министър-председателка на Сърбия от 29 юни 2017 г.
Ньойския мирен договор
#пренасочване Ньойски договор.
Виж Сърбия и Ньойския мирен договор
Народна скупщина на Сърбия
Народната скупщина на Република Сърбия (Народна скупштина Републике Србије) е парламентът на Сърбия.
Виж Сърбия и Народна скупщина на Сърбия
Ниш
Ниш (Niš) е град в югоизточната част на Сърбия, административен център на град Ниш и Нишавски окръг.
Виж Сърбия и Ниш
Нови Сад
Нови Сад (Нови Сад; Nový Sad; Újvidék; Neusatz) е град в Северна Сърбия, център на областта Войводина.
Русия
Русѝя (Росси́я) или Ру̀ска федера̀ция (Росси́йская Федера́ция), съкратено РФ е държава в Европа и Азия, заемаща източната част (38,6 %) на Европа и северната част (30,7 %) на Азия.
Виж Сърбия и Русия
Румъния
Румъ̀ния (România) е държава в Югоизточна Европа.
Виж Сърбия и Румъния
Рашка
Рашка (Рашка) е историческа област в западната част на Балканския полуостров.
Виж Сърбия и Рашка
Република Косово
#виж Косово.
Съюзна република Югославия
Съюзна република Югославия (съкратено СРЮ, Савезна република Југославија/Savezna Republika Jugoslavija) или остатъчна Югославия е бивша държава в Югоизточна Европа, създадена на 27 април 1992 г.
Виж Сърбия и Съюзна република Югославия
Сърбия и Черна гора
Държавен съюз Сърбия и Черна гора е бивша държава в централната част на Балканския полуостров, наследник на Съюзна република Югославия.
Виж Сърбия и Сърбия и Черна гора
Съвет на Европа
Внимание: Европейският съвет, Съветът на Европейския съюз и Съветът на Европа са различни организации, като последната не е институция на ЕС. Съветът на Европа (СЕ), (Council of Europe; Conseil de l'Europe) е политическа международна организация на страните от Европа (т.нар.
Съвета на Европа
#виж Съвет на Европа.
Суботица
Суботица (Суботица; Szabadka; Mariatheresiopel) е град в Северна Сърбия, а автономната област Войводина.
Стефан Първовенчани
Стефан II Неманич, известен още като Стефан Първовенчани (1165 – 24 септември 1228), е велик жупан на Рашка (1196 – 1217) и сръбски крал (1217 – 1228) от династията на Неманичите.
Виж Сърбия и Стефан Първовенчани
Стефан Неманя
Стефан Неманя (Стеван Немања) е средновековен владетел, велик жупан на Велико княжество Сърбия.
Стефан Душан
Елена, съпругата на Стефан Душан Стефан Урош IV Душан (Цар Душан/ Стефан Урош IV Душан Немањић/ Стефан Душан/ Душан Силни) е средновековен сръбски цар от 8 септември 1331 до 20 декември 1355 г., създател на Душановото царство през 1346 г.
Сръбска революция
Сръбската революция (Српска револуција) е поредица от въстания в началото на XIX век, довели до създаването на самостоятелно Княжество Сърбия.
Виж Сърбия и Сръбска революция
Сръбска академия на науките и изкуствата
Сръбската академия на науките и изкуствата (Srpska Akademija Nauka i Umetnosti) е учредена със закон от Скупщината, обнародван с указ на крал Милан от 1 ноември 1886 година в Ниш.
Виж Сърбия и Сръбска академия на науките и изкуствата
Сръбски динар
Динарът е официалната валута на Сърбия.
Сръбските земи под османско владичество
Сръбските земи в Османската империя са обединени в Босненски еялет (1609) Османски Белград. Османската власт над сръбските земи продължава фактически за период от около пет века (1389–1912).
Виж Сърбия и Сръбските земи под османско владичество
Сръбско царство
Цар Стефан Душан Цар Стефан Урош Сръбско царство (Srpsko carstvo), е мултиетническо средновековно царство на Балканите, което възниква на основата на средновековната сръбска държава на Стефан Неманя (наричана още и Рашка по името на едноименната река) през XIV век и се разпростира в земи, населени със сърби, българи, гърци, албанци и власи (във и от Велика Влахия).
Сръбско кралство
Сръбското кралство (Српска краљевина), наричано също Кралство Рашка (Regnum Rasciae) е средновековна държава в Югоизточна Европа, просъществувала в периода от 1217 г.
Сръбско кино
Киното на Сърбия представлява филмовото изкуство на филмите, създадени от сръбската нация.
Сръбско княжество
Сръбското княжество (Српска кнежевина) е държава в Югоизточна Европа, съществувала през VIII-X век.
Виж Сърбия и Сръбско княжество
САЩ
#виж Съединени американски щати.
Виж Сърбия и САЩ
СФРЮ
#виж Социалистическа федеративна република Югославия.
Виж Сърбия и СФРЮ
Сава (река)
Карта на водосборния басейн на река Сава Сава (Sava; Sava; Sava и Sava) е река в Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина и Сърбия, десен приток на Дунав.
Славяни
Славянските поселения към 300 г. пр.н.е. (в синьо) и прародината им (в тъмносиньо) Славяните представляват етнолингвистична група, обитавала Централна и Източна Европа от средата или края на бронзовата епоха (ок.
Виж Сърбия и Славяни
Северна Македония
Северна Македония (Северна Македонија; Maqedonia e Veriut), официално Република Северна Македония (Република Северна Македонија; Republika e Maqedonisë së Veriut), е независима държава в централната част на Балканския полуостров в Югоизточна Европа.
Виж Сърбия и Северна Македония
Тиса
Карта на река Тиса и нейния водосборен басейн Тиса (Тиса; Tisa; Tisza; Tisa; Tisa) е голяма река в Европа, протичаща по територията на Украйна (Закарпатска област), Румъния (окръг Марамуреш), Словакия (Кошицки край), Унгария (области Саболч-Сатмар-Берег, Боршод-Абауй-Земплен, Хайду-Бихар, Хевеш, Яс-Надкун-Солнок, Бач-Кишкун и Чонград) и Сърбия (автономен край Войводина), ляв приток на Дунав.
Виж Сърбия и Тиса
Тимошко
Тимошко (Timočka Krajina; Valea Timocului или Timocul) е историко-географска област в Източна Сърбия, разположена по течението на река Тимок, на границата с България и Румъния.
Виж Сърбия и Тимошко
Тимок
Тимок, понякога членувано Тимокът/Тимока (Timok, понякога Велики Тимок; Timacus) е река в Сърбия (Пиротски окръг, Нишавски окръг, Зайчарски окръг, Борски окръг), която в долното си течение в протежение на 15,5 километра е гранична с България (Видинска област – община Брегово).
Виж Сърбия и Тимок
Унгария
Унгария (Magyarország) е вътрешноконтинентална държава в Централна Европа.
Виж Сърбия и Унгария
Унитарна държава
Унитарна държава е форма на държавно устройство.
Хърватия
Хърватия (Hrvatska), наричана също Хърватско или Хърватска, е държава в Югоизточна Европа.
Химн на Сърбия
Боже правде или Боже справедливи (Bože pravde, в превод Боже справедливи) е химнът на Сърбия.
Централна Сърбия
Централна Сърбия (Centralna Srbija) е термин, с който се обозначава територията на Сърбия, която не е част от автономната област Войводина и провъзгласилата независимост автономна област Косово.
Централна Европа
Държавите от Централна Европа Европа Центра̀лна Евро̀па е географски регион, който обхваща площ от 1 253 371 km², или 11,9% от повърхността на Европа.
Централноевропейско време
#виж UTC+1.
Виж Сърбия и Централноевропейско време
ЦЕФТА
#виж Централноевропейско споразумение за свободна търговия.
Виж Сърбия и ЦЕФТА
Черна гора
Черна гора (Crna Gora, „Черна планина“) е държава на Балканския полуостров.
Черна гора (държава)
#виж Черна гора.
Виж Сърбия и Черна гора (държава)
Черно море
Изключителни икономически зони в Черно море към 2015 г. Черно море (შავი ზღვა) е вътрешноконтинентално море между Югоизточна Европа и Мала Азия.
Шумадия
Шумадия (Šumadija) е историко-географска и етнографска област в Сърбия, разположена в централната част на страната.
Виж Сърбия и Шумадия
Шар планина
#виж Шар.
Щатски долар
Щатският долар (United States dollar), наричан също американски долар, е официалната парична единица в Съединените американски щати и основната световна резервна валута.
Югославия
Югосла̀вия (sh и Jugoslavija; sh и Југославија) е държава, съществувала в последователни държавни форми и наименования на Балканския полуостров от 1918 до 2006 година.
Южна Морава
Карта на водосборните басейни на реките в Сърбия Южна Морава или Българска Морава (Južna Morava) е река в Северна Македония, Косово и Сърбия, дясна съставяща на Велика Морава (десен приток на Дунав).
Матица сръбска
Матица сръбска Матица сръбска (ср. Матица српска) е най-старото научно, книжовно и културно дружество в Сърбия със седалище в Нови Сад, Войводина.
Министър-председател на Сърбия
Министър-председателят на Сърбия (Председник Владе Србијe) е глава на правителството в страната.
Виж Сърбия и Министър-председател на Сърбия
Метохия
Метохия (Метохија; Rrafshi i Dukagjinit) е историко-географска област на Балканския полуостров, обхващаща приблизително югозападната третина на Косово.
Виж Сърбия и Метохия
Международен Валутен Фонд
#виж Международен валутен фонд.
Виж Сърбия и Международен Валутен Фонд
История на Сърбия
Славянската прародина на сърбите, известна като Бела Сърбия или Бойка, се е намирала в Бохемия или Галиция.
Виж Сърбия и История на Сърбия
Ибър (река)
Карта на водосборните басейни на реките в Сърбия Ибър (Ibar) е река в Черна гора, Сърбия и Косово, десен приток на Западна Морава, от басейна на Дунав.
Източна Сърбия
7. сиво – власи – виж и власи в Сърбия Източна Сърбия е физико-географски дял от Централна Сърбия.
Западна Сърбия
Западна Сърбия включва т.нар.
Западна Морава
Карта на водосборните басейни на реките в Сърбия Западна Морава или Сръбска Морава (Zapadna Morava) е река в Сърбия, лява съставяща на Велика Морава (десен приток на Дунав).
Западни покрайнини
archiveurl.
Виж Сърбия и Западни покрайнини
Българи в Сърбия
Етническа карта на Поморавието през 1918 година Знаме на българите в Сърбияhttp://www.crwflags.com/fotw/flags/rs-nm.html#bul www.crwflags.com Българите в Сърбия са 18 543 души според преброяване, проведено през 2011 г.
Българи в община Сурдулица
По официалните данни от преброяването през 2002 г.
Виж Сърбия и Българи в община Сурдулица
Българи в община Враня
#пренасочване Българи в Град Враня.
Виж Сърбия и Българи в община Враня
България
Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.
Балканския полуостров
#виж Балкански полуостров.
Виж Сърбия и Балканския полуостров
Банат
Герб на областта Банат Бана̀т (Banat; Banat; Bánság) е историко-географска област в Югоизточна Европа, част от Среднодунавската равнина.
Виж Сърбия и Банат
Босна и Херцеговина
Босна и Херцеговина е планинска държава, разположена в западната част на Балканския полуостров.
Виж Сърбия и Босна и Херцеговина
Боже справедливи
#виж Химн на Сърбия.
Берлински договор
Берлинският договор от 1/13 юли 1878 г.
Виж Сърбия и Берлински договор
Белград
Белград (Београд) е столицата и най-големият град в днешна Сърбия.
Виж Сърбия и Белград
Византия
#пренасочване Византийска империя.
Властимировичи
Властимировичите са първата сръбска владетелска династия след заселването на сърбите в т.нар.
Войводина
Автономната област Войводина или Автономен край Войводина (Аутономна Покрајина Војводина; Vajdaság Autonóm Tartomány; Autonomna pokrajina Vojvodina; Provincia Autonomă Voievodina; Autonomna Pokrajina Vojvodina; Автономна Покраїна Войводина) е административно-териториална единица в Северна Сърбия с административен център Нови Сад.
Велика Морава
Карта на водосборните басейни на реките в Сърбия Карта на етносите по река Велика Морава Велика Морава или само Морава (Velika Morava) е река в Сърбия, десен приток на Дунав.
Велико княжество Сърбия
Великото княжество Сърбия (Велика кнежевина Србија), наричано също и Рашка по името на столицата Рас, е средновековна държава на Балканите от 1090/91 г.
Виж Сърбия и Велико княжество Сърбия
Герб на Сърбия
Гербът на Сърбия се появява за първи път по времето на цар Стефан Душан, на чиито печати има изобразен двуглав орел, а също и на деспот Йоан Оливер.
Германец
#виж Германци.
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
Виж Сърбия и Дунав
Дрина
Карта на водосборните басейни на реките в Сърбия (водосборният басейн на река Длина е в западната част на страната и е оцветен в светлокафяво) Дрина (Drina; Дрина) е река в Босна и Херцеговина и Сърбия, десен приток на Сава.
Виж Сърбия и Дрина
Евростат
Евростат (на латиница: Eurostat) (Statistical Office of the European Communities) е статистическа служба към Европейската комисия, която събира информация за страните в Европейския съюз и хармонизира статистическите методи за събиране на данни в различните страни членки.
Европа
Европа е най-западният полуостров на Евразия, обикновено разглеждан като самостоятелен континент.
Виж Сърбия и Европа
Европейския съюз
#виж Европейски съюз.
Лужица
Лу́жица (Lausitz; Łužica; Łužyca; Łużyce) e историческа област, която обхваща основно части от източните германски провинции Саксония и Бранденбург и малки територии от Югозападна Полша (Долносилезко войводство) и Северна Чехия.
Виж Сърбия и Лужица
Лесковац
Централният парк в Лесковац Лѐсковац или Лѐсковъц (изписване до 1945 година: Лѣсковецъ, Leskovac), е град в Югоизточна Сърбия, административен център на Ябланишки окръг и град Лесковац.
.rs
.rs е интернет домейнът от първо ниво за Република Сърбия.
Виж Сърбия и .rs
12 век
12 век започва на 1 януари 1101 г.
Виж Сърбия и 12 век
15 февруари
15 февруари е 46-ият ден в годината според григорианския календар.
1804
1804 (MDCCCIV) е високосна година, започваща в неделя според Григорианския календар.
Виж Сърбия и 1804
1813
1813 (MDCCCXIII) година е обикновена година, започваща в петък според Григорианския календар.
Виж Сърбия и 1813
20 век
20-и век започва на 1 януари 1901 г.
Виж Сърбия и 20 век
2002
2002 (MMII) година е обикновена година, започваща във вторник според Григорианския календар.
Виж Сърбия и 2002
2003
Новогодишна украинска пощенска марка за 2003 година. 2003 (MMIII) година е обикновена година, започваща в сряда според Григорианския календар.
Виж Сърбия и 2003
2006
2006 (MMVI) е обикновена година, започваща в неделя според Григорианския календар.
Виж Сърбия и 2006
2008
2008 (MMVIII) е високосна година, започваща във вторник според Григорианския календар.
Виж Сърбия и 2008
2011
2011 ('''MMXI''') е обикновена година, започваща в събота според Григорианския календар.
Виж Сърбия и 2011
29 октомври
29 октомври е 302-рият ден в годината според григорианския календар (303-ти през високосна).
7 век
VІІ век започва на 1 януари 601 г.
Виж Сърбия и 7 век
9 век
9 век започва на 1 януари 801 г.
Виж Сърбия и 9 век
Вижте също
Балкански държави
- Албания
- Босна и Херцеговина
- България
- Гърция
- Косово
- Румъния
- Северна Македония
- Словения
- Сърбия
- Турция
- Хърватия
- Черна гора
Държави без излаз на море
- Австрия
- Азербайджан
- Андора
- Армения
- Афганистан
- Беларус
- Боливия
- Ботсвана
- Буркина Фасо
- Бурунди
- Бутан
- Ватикан
- Есватини
- Етиопия
- Замбия
- Зимбабве
- Казахстан
- Киргизстан
- Континентални държави
- Косово
- Лаос
- Лесото
- Лихтенщайн
- Люксембург
- Малави
- Мали
- Молдова
- Монголия
- Непал
- Нигер
- Парагвай
- Приднестровие
- Руанда
- Сан Марино
- Северна Македония
- Словакия
- Сърбия
- Таджикистан
- Телурократия
- Уганда
- Узбекистан
- Унгария
- Централноафриканска република
- Чад
- Чехия
- Швейцария
- Южен Судан
- Южна Осетия
Известен като Србия.