По-бързо от браузъра!
54 отношения: Кладово, Косовска битка, Косово поле, Корфу, Пистоя, Поморавие, Ръмнику Вълча, Рязан, Русия, Румъния, Расински окръг, Стара Загора, Стоян Протич, Стефан Веркович, Стефан Лазаревич, Сръбска православна църква, Света Троица, Словения, Сентендре, Травник, Тракия, Трогир, Унгария, Хърватия, Централна Сърбия, Марин Дринов, Македония (област), Македоно-одринско опълчение, Мизия, Италия, Иван Шишманов, Източна Сърбия, Израел, Жалец, България, Балканска война, Биелина, Босна и Херцеговина, Видовден, Волгоград, Гърция, Град, Георги Мяхов, Дардания, Елена Димитриевич, 1387, 1389, 15 юни, 1806, 1833, ..., 1878, 1879, 1892, 28 юни. Разширете индекс (4 Повече ▼) »
Кладово
Кладово (Кладово) е сръбски град на Дунава с община в Тимошко, Борски окръг.
New!!: Крушевац и Кладово · Виж повече »
Косовска битка
Битката на Косово поле на 15 юни 1389 г.
New!!: Крушевац и Косовска битка · Виж повече »
Косово поле
Косово поле (Косово поље / Kosovo polje, Fushë Kosovë) е междупланинска котловина, на която е наречена областта Косово поле и по-късно държавата Косово.
New!!: Крушевац и Косово поле · Виж повече »
Корфу
Корфу (Κέρκυρα; Corfù; Corcyra) е гръцки остров в Йонийско море.
New!!: Крушевац и Корфу · Виж повече »
Пистоя
Писто̀я (Pistoia) е град и община в Италия, в региона Тоскана, между Пиза и Флоренция.
New!!: Крушевац и Пистоя · Виж повече »
Поморавие
Водосборни басейни в Сърбия: в центъра са басейните на Велика Морава и на нейните притоци Западна Морава и Южна Морава Поморавието на картата на Сърбия Поморавието (Pomoravlje), също Моравско и по-рядко Моравия, е историко-географска област, заедно с Тимошко, съставляваща Източна Сърбия.
New!!: Крушевац и Поморавие · Виж повече »
Ръмнику Вълча
Ръмнику Вълча (в исторически план Римник и Ръмник, Râmnicu Vâlcea) е град в Румъния, окръжен център и най-големия град в окръг Вълча.
New!!: Крушевац и Ръмнику Вълча · Виж повече »
Рязан
Ряза́н е град в Русия, административен център на Рязанска област.
New!!: Крушевац и Рязан · Виж повече »
Русия
Русѝя (Росси́я) или Ру̀ска федера̀ция (Росси́йская Федера́ция), съкратено РФ е държава в Европа и Азия, заемаща източната част (38,6 %) на Европа и северната част (30,7 %) на Азия.
New!!: Крушевац и Русия · Виж повече »
Румъния
Румъ̀ния (România) е държава в Югоизточна Европа.
New!!: Крушевац и Румъния · Виж повече »
Расински окръг
Расински окръг е разположен в централната част на Сърбия, с площ от 2668 км2.
New!!: Крушевац и Расински окръг · Виж повече »
Стара Загора
Ста̀ра Заго̀ра е град в Южна България, един от основните икономически центрове в страната, както и основен транспортен възел на Южна България.
New!!: Крушевац и Стара Загора · Виж повече »
Стоян Протич
Стоян Протич (Stojan Protić) е сръбски политик, държавник и публицист.
New!!: Крушевац и Стоян Протич · Виж повече »
Стефан Веркович
Стефан Илич Веркович (Stjepan Ilija Verković), известен и като Антикаджията, е изтъкнат фолклорист, етнограф, нумизмат и археолог от босненско-хърватски произход, видна фигура в борбите за църковно-национална независимост на българите.
New!!: Крушевац и Стефан Веркович · Виж повече »
Стефан Лазаревич
Стефан Лазаревич (Стефан Лазаревић) е княз на Моравска Сърбия през 1389 – 1402 година и деспот на Сръбското деспотство през 1402 – 1427 г.
New!!: Крушевац и Стефан Лазаревич · Виж повече »
Сръбска православна църква
Сръбската православна църква (Srpska pravoslavna crkva) е православна автокефална поместна църква, включваща около 11 милиона души, начело с патриархПорфирий (интронизиран на 18 февруари 2021 г.). Тя включва православните епархии в Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Хърватия, Словения, Италия и Унгария.
New!!: Крушевац и Сръбска православна църква · Виж повече »
Света Троица
В християнското богословие (теология) Светата Троица е основна доктрина, която се поддържа от повечето направления на християнството.
New!!: Крушевац и Света Троица · Виж повече »
Словения
Република Словения (Slovenija) е държава в южната част на Централна Европа.
New!!: Крушевац и Словения · Виж повече »
Сентендре
Сентендре (Szentendre) е град в Унгария с население от 26 447 души (по приблизителна оценка за януари 2018 г.). Намира се в голяма близост до Будапеща и е туристически град, известен с красотата си.
New!!: Крушевац и Сентендре · Виж повече »
Травник
Травник е село в Североизточна България.
New!!: Крушевац и Травник · Виж повече »
Тракия
Етнографска карта на Източна и Западна Тракия през 1912 година Територии в Източна и Западна Тракия и Македония освободени от българските войски към 1913 година Стара карта на Тракия (в зелено), Македония и Мизия (1907 г.) Стара карта на Тракия (1585 г.) Тракия (Θράκη, Траки, Trakya, Тракя, Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която в днешно време обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция.
New!!: Крушевац и Тракия · Виж повече »
Трогир
Трогир (Trogir; Traù; Tragurium) e град в историческата област Далмация, Хърватия.
New!!: Крушевац и Трогир · Виж повече »
Унгария
Унгария (Magyarország) е вътрешноконтинентална държава в Централна Европа.
New!!: Крушевац и Унгария · Виж повече »
Хърватия
Хърватия (Hrvatska), наричана също Хърватско или Хърватска, е държава в Югоизточна Европа.
New!!: Крушевац и Хърватия · Виж повече »
Централна Сърбия
Централна Сърбия (Centralna Srbija) е термин, с който се обозначава територията на Сърбия, която не е част от автономната област Войводина и провъзгласилата независимост автономна област Косово.
New!!: Крушевац и Централна Сърбия · Виж повече »
Марин Дринов
Марин Стоянов Дринов е български възрожденски историк, филолог и държавник, работил през по-голямата част от живота си в Русия.
New!!: Крушевац и Марин Дринов · Виж повече »
Македония (област)
Македония (Μακεδονία; Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души.
New!!: Крушевац и Македония (област) · Виж повече »
Македоно-одринско опълчение
Македоно-одринското опълчение е специална българска военна част, действала по време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913).
New!!: Крушевац и Македоно-одринско опълчение · Виж повече »
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
New!!: Крушевац и Мизия · Виж повече »
Италия
Италия (Italia), официално название Италианска република (Repubblica Italiana), е държава, разположена в Южна и Западна Европа, чиято територия до голяма степен съвпада с географския регион Италия.
New!!: Крушевац и Италия · Виж повече »
Иван Шишманов
Иван Димитров Шишманов е български филолог, писател, университетски преподавател и политик от Народнолибералната партия.
New!!: Крушевац и Иван Шишманов · Виж повече »
Източна Сърбия
7. сиво – власи – виж и власи в Сърбия Източна Сърбия е физико-географски дял от Централна Сърбия.
New!!: Крушевац и Източна Сърбия · Виж повече »
Израел
Израел (מְדִינַת יִשְׂרָאֵל) е съвременна частично непризната държава в Близкия изток, югоизточната част на Средиземно море.
New!!: Крушевац и Израел · Виж повече »
Жалец
Жалец (на словенски: Žalec) е името на община и едноименен град в Словения, който е нейният административен център.
New!!: Крушевац и Жалец · Виж повече »
България
Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.
New!!: Крушевац и България · Виж повече »
Балканска война
Балканската война, наричана още Първата балканска война, е военен конфликт между Османската империя, от една страна, и съюзените България, Сърбия, Гърция и Черна гора, от друга, продължил от 26 септември (9 октомври по нов стил) 1912 до 17 (30) май 1913 г.
New!!: Крушевац и Балканска война · Виж повече »
Биелина
Биелина (Bijeljina) е град в Република Сръбска, Босна и Херцеговина.
New!!: Крушевац и Биелина · Виж повече »
Босна и Херцеговина
Босна и Херцеговина е планинска държава, разположена в западната част на Балканския полуостров.
New!!: Крушевац и Босна и Херцеговина · Виж повече »
Видовден
Видовден е всенароден празник в Сърбия и най-вече в източната част на страната – Расинско, включително и в Западните покрайнини.
New!!: Крушевац и Видовден · Виж повече »
Волгоград
Волгогра̀д (на руски) е град в Южна Русия, център на Волгоградска област, Южен федерален окръг.
New!!: Крушевац и Волгоград · Виж повече »
Гърция
Гърция, официално Република Гърция (Ελλάδα, Елада или катаревуса: Ελλάς, Елас, пълно име: Ελληνική Δημοκρατία, Елиники Димократия, Гръцка република), е държава в Югоизточна Европа, заемаща най-южната част на Балканския полуостров.
New!!: Крушевац и Гърция · Виж повече »
Град
Париж Градът е голямо населено място, обикновено много по-голямо от селотоGoodall, B. (1987) The Penguin Dictionary of Human Geography.
New!!: Крушевац и Град · Виж повече »
Георги Мяхов
Георги Ан.
New!!: Крушевац и Георги Мяхов · Виж повече »
Дардания
#пренасочване Дардания (Европа).
New!!: Крушевац и Дардания · Виж повече »
Елена Димитриевич
Елена Димитриевич е сръбска писателка.
New!!: Крушевац и Елена Димитриевич · Виж повече »
1387
Християнски войски побеждават султан Мурад в битката при Плочник.
New!!: Крушевац и 1387 · Виж повече »
1389
Няма описание.
New!!: Крушевац и 1389 · Виж повече »
15 юни
15 юни е 166-ият ден в годината според григорианския календар (167-и през високосна).
New!!: Крушевац и 15 юни · Виж повече »
1806
1806 (MDCCCVI) година е обикновена година, започваща в сряда според Григорианския календар.
New!!: Крушевац и 1806 · Виж повече »
1833
Няма описание.
New!!: Крушевац и 1833 · Виж повече »
1878
Няма описание.
New!!: Крушевац и 1878 · Виж повече »
1879
Снимка на първото българско правителство, 1879. Експонат на НИМ.
New!!: Крушевац и 1879 · Виж повече »
1892
Няма описание.
New!!: Крушевац и 1892 · Виж повече »
28 юни
28 юни е 179-ият ден в годината според григорианския календар (180-и през високосна).
New!!: Крушевац и 28 юни · Виж повече »
