Първа българска държава

Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в.

Ползвай AI

Съдържание

1. 353 отношения: Кюстенджа, Кюстендилска епархия, Кутригури, Кутмичевица, Кубер, Куберова България, Купа на Народна република България, Кръстоносен поход, Кръгла църква (Преслав), Крум, Кранево, Кардам, Кавхан, Киевска Рус, Климент Охридски, Костур (град), Косовско-моравски говор, Котор, Кочан, Корсис, Корча, Кормисош, Кормесий, Коронация на българския монарх, Колубара, Комит, Комитат, Комитат (пояснение), Константин V Копроним, Константин VII Багренородни, Константин Дука († 913), Копаоник, Първа българска империя, Първата българска държава, Първо българско царство, Първо Българско царство, Първо Българско Царство, Първото българско царство, Първото Българско царство, Първото Българско Царство, Прабългарски родове, Прабългари, Приздрияна, Провадия (вилает Одрин), Пресиян, Преславски народен събор, Преспа (град), Презвитер Козма, Паган, Писменост, ... Разширете индекс (303 Повече ▼) » « Свиване индекс

Кюстенджа

Кюстѐнджа (Constanța, Констанца; Köstence, Кьостендже) или Констанца е град в Северна Добруджа, административен център на окръг Кюстенджа, най-големият град в Добруджа и най-голямото румънско пристанище.

Виж Първа българска държава и Кюстенджа

Кюстендилска епархия

Кюстендилската епархия е историческа православна епархия с епископски център Кюстендил, която през вековете в зависимост от промените в името на епископалния и град, последователно се нарича Пауталийска епископия, Велбъждска (Банска) епископия, Коласийска епископия, Кюстендилска епархия.

Виж Първа българска държава и Кюстендилска епархия

Кутригури

Кутригурите и утигурите на север от Черно море ок. 600 г. Кутригурите (Kutrigoroi; Kutrigur; Kwrtrgr Κουτρίγουροι, Κουτούργουροι, Κοτρίγουροι, Κοτρίγοροι, Κουτρίγοροι, Κοτράγηροι, Κουτράγουροι, Κοτριαγήροι) са група прабългарски племена, обитаващи през 5-7 век степната зона северно от Черно море и западно от река Дон.

Виж Първа българска държава и Кутригури

Кутмичевица

Кутмичевица, наричана също Деволски комитат, е историческа област в Югоизточна Европа по време на Средновековието.

Виж Първа българска държава и Кутмичевица

Кубер

Хан Ку̀бер е прабългарски владетел в Панония и Македония.

Виж Първа българска държава и Кубер

Куберова България

Куберова България е предполагаема ранносредновекова българска държава в централната част на Балканския полуостров съществувала за кратко.

Виж Първа българска държава и Куберова България

Купа на Народна република България

Купа на Народна република България (КНРБ) е български футболен трофей, който е връчен за първи път през 1981 г.

Виж Първа българска държава и Купа на Народна република България

Кръстоносен поход

Кръстоносните походи са мащабни военни и религиозно-доктринални кампании през Средновековието, инициирани, подкрепяни и понякога ръководени от Римокатолическата църква.

Виж Първа българска държава и Кръстоносен поход

Кръгла църква (Преслав)

Кръглата църква, известна също като Златната църква или църква „Свети Йоан“, е частично запазена днес средновековна църква в град Велики Преслав, някогашна столица на Първата българска държава.

Виж Първа българска държава и Кръгла църква (Преслав)

Крум

Крум е средновековен български монарх, възкачил се на престола след Кардам.

Виж Първа българска държава и Крум

Кранево

Кранево е село в Североизточна България.

Виж Първа българска държава и Кранево

Кардам

Карда̀м е български владетел в периода 777 – 803 г.

Виж Първа българска държава и Кардам

Кавхан

Кавха̀н (според някои изследователи титлата трябва да се чете капхан, във византийски източници е отбелязана като καυκάνος, καπχάνης, κoπχάνων) е едно от най-важните длъжностни лица в Първата българска държава.

Виж Първа българска държава и Кавхан

Киевска Рус

Киевска Рус между 1015 и 1113 г. Киевска Рус през 11 векКиевска Рус (на староруски: Кїѥвскаіа Рѹсь; на украински: Київська Русь; на руски: Киевская Русь; на беларуски: Кіеўская Русь; на латински: Ruthenia) е термин, въведен в употреба от по-късни историци за обозначаване на периода от съществуването на източнославянската държава Рус в Източна Европа от края на 9 век, като резултат от пренасянето на столицата ѝ от Ладога в Киев през 882 г.

Виж Първа българска държава и Киевска Рус

Климент Охридски

Паметник на Климент и Наум в Скопие. Свети Климент Охридски е средновековен български учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език.

Виж Първа българска държава и Климент Охридски

Костур (град)

Ко̀стур (Καστοριά, Кастория) е град в северозападната част на Егейска Македония, Гърция.

Виж Първа българска държава и Костур (град)

Косовско-моравски говор

Говори на територията на бивша Югославия (без Словения и Македония) 7. сиво – власи – виж и власи в Сърбия Косовско-моравският говор или косовско-ресавският говор, среща се и като косово-моравски говор или косово-ресавски говор, също и като левачки говор, е крайно западно наречие на българския език.

Виж Първа българска държава и Косовско-моравски говор

Котор

Котор е крайбрежен град в югоизточната част на Черна гора.

Виж Първа българска държава и Котор

Кочан

Ко̀чан (старо паралелно име: Ко̀чен) е село в Югозападна България.

Виж Първа българска държава и Кочан

Корсис

Корсис е български военачалник от IX век, служил при кан Омуртаг.

Виж Първа българска държава и Корсис

Корча

Корча в 1916 г. Корча Корча (Korça; Κορυτσά) е град в Югоизточна Албания и има население от 79 697 души (2009).

Виж Първа българска държава и Корча

Кормисош

Кормисо̀ш от рода Вокил е хан, управлявал България в периода 753 – 756 г.

Виж Първа българска държава и Кормисош

Кормесий

Хан/Кан Кормесий или Кормес е третият владетел на България.

Виж Първа българска държава и Кормесий

Коронация на българския монарх

Българските монарси са използвали титлите: канасубиги, хан, княз (княз) и цар (равно на император).

Виж Първа българска държава и Коронация на българския монарх

Колубара

Колубара е река в Западна Сърбия, десен и последен голям приток на Сава.

Виж Първа българска държава и Колубара

Комит

Комит или комес, от която e и френската comte, е висока длъжностна, впоследствие благородническа титла, която е предадена от късната Римска империя на редица средновековни държави, в т.

Виж Първа българска държава и Комит

Комитат

Комитат e наименование на административна териториална единица, управлявана от комит, използвана в различни държави през различни епохи, включително в България през IX век.

Виж Първа българска държава и Комитат

Комитат (пояснение)

Комитат (от латински Comitatus) може да се отнася за.

Виж Първа българска държава и Комитат (пояснение)

Константин V Копроним

Константин V Копроним (Κωνσταντίνος Ε' Κοπρόνυμος) е византийски император от Исаврийската династия (наричана и Сирийска; основателят ѝ Лъв III Исавър, по народност – исавриец, е роден в сирийската област Комагена).

Виж Първа българска държава и Константин V Копроним

Константин VII Багренородни

Константин VII Порфирогенит (Κωνσταντίνος Ζ' ο Πορφυρογέννητος; Constantinus VII Porphyrogenitus) е ромейски (източноримски) император (василевс), управлявал Източната римска империя (Византия) от 913 г.

Виж Първа българска държава и Константин VII Багренородни

Константин Дука († 913)

Константин Дука (или Дукс) (Κωνσταντίνος Δούκας/Δούξ; починал през 913 г.) е изтъкнат византийски генерал от първото десетилетие на X век.

Виж Първа българска държава и Константин Дука († 913)

Копаоник

Копаоник (Kopaonik), позната още и със старата си българска форма Копалник и като Сребърна планина е планина в днешна Южна Сърбия и Северно Косово.

Виж Първа българска държава и Копаоник

Първа българска империя

#виж Първа българска държава.

Виж Първа българска държава и Първа българска империя

Първата българска държава

#виж Първа българска държава.

Виж Първа българска държава и Първата българска държава

Първо българско царство

#пренасочване Първа българска държава.

Виж Първа българска държава и Първо българско царство

Първо Българско царство

#виж Първа българска държава.

Виж Първа българска държава и Първо Българско царство

Първо Българско Царство

#виж Първа българска държава.

Виж Първа българска държава и Първо Българско Царство

Първото българско царство

#виж Първа българска държава.

Виж Първа българска държава и Първото българско царство

Първото Българско царство

#пренасочване Първа българска държава.

Виж Първа българска държава и Първото Българско царство

Първото Българско Царство

#виж Първа българска държава.

Виж Първа българска държава и Първото Българско Царство

Прабългарски родове

От Именника на българските ханове и от някои възпоменателни надписи са известни имената на няколко прабългарски рода.

Виж Първа българска държава и Прабългарски родове

Прабългари

Златното съкровище от Над Сент Миклош с предполагаем прабългарски произход. '''Прабългари посичат ромеи''', миниатюра от Минология на Василий II, XI век.

Виж Първа българска държава и Прабългари

Приздрияна

Калето с каньона на Призренска Бистрица в посока Призренец Приздрияна или Призренското кале е средновековен град, съществувал до днешния Призрен на хълма досами града над река Призренска Бистрица.

Виж Първа българска държава и Приздрияна

Провадия (вилает Одрин)

Провадия или Синанкьой (Provadi, Sinanköy) е село в община Лахна (Лалапаша), област Одрин, Турция.

Виж Първа българска държава и Провадия (вилает Одрин)

Пресиян

Хан Пресия̀н I или Персиан/Персиян е български владетел от Крумовата династия, управлявал Първата българска държава от 836 до 852 г.

Виж Първа българска държава и Пресиян

Преславски народен събор

Обстановка в България към 893 г.

Виж Първа българска държава и Преславски народен събор

Преспа (град)

Преспа е средновековен град, разположен в едноименната област в Югозападна Македония.

Виж Първа българска държава и Преспа (град)

Презвитер Козма

Страници от „Беседа против богомилите“ на Презвитер Козма Презвитер Козма е български църковен писател от Х в., написал беседите „Беседа против богомилите“ и „За монасите“.

Виж Първа българска държава и Презвитер Козма

Паган

Пага̀н е български владетел, управлявал България от 767 до 768 г.

Виж Първа българска държава и Паган

Писменост

Писмеността е система от знаци, предназначена за представянето на езици в писмена форма (текстово).

Виж Първа българска държава и Писменост

Плиска

Първото българско царство Плѝска е български град в община Каспичан, област Шумен, Северна България.

Виж Първа българска държава и Плиска

Плисковско-преславска култура

Голямата базилика в Плиска, реконструкция Плисковско-преславската култура е понятие, с което се обозначава материално-художествената култура на Първата българска държава.

Виж Първа българска държава и Плисковско-преславска култура

Пловдив

Пло̀вдив е вторият по големина град в България.

Виж Първа българска държава и Пловдив

Пот Аргир (доместик на схолите)

Пот Аргир (Πόθος Ἀργυρός) е византийски аристократ и генерал, активен през първата половина на X век.

Виж Първа българска държава и Пот Аргир (доместик на схолите)

Покръстване на България

Покръстването на България е процес на приемане и утвърждаване на християнството като официална държавна религия в България, който започва през 864 г.

Виж Първа българска държава и Покръстване на България

Поморавие

Водосборни басейни в Сърбия: в центъра са басейните на Велика Морава и на нейните притоци Западна Морава и Южна Морава Поморавието на картата на Сърбия Поморавието (Pomoravlje), също Моравско и по-рядко Моравия, е историко-географска област, заедно с Тимошко, съставляваща Източна Сърбия.

Виж Първа българска държава и Поморавие

Петър I (България)

Пѐтър е български цар, управлявал България от 927 г.

Виж Първа българска държава и Петър I (България)

Петър Делян

Пѐтър Делян е български цар в периода 1040 – 1041 г.

Виж Първа българска държава и Петър Делян

Петрич

Пѐтрич (Πετρίτσι; Petriç) е град в Югозападна България.

Виж Първа българска държава и Петрич

Петревене

Петревене (Пéтревене, Петревéне) е село в Северна България, разположено на левия бряг на река Панега (още: Златна Панега, в миналото: Панег, Алтън Панег).

Виж Първа българска държава и Петревене

Пентархия (християнство)

page.

Виж Първа българска държава и Пентархия (християнство)

Островска битка

Битката при Острово между византийските и българските войски се провежда в 1041 г.

Виж Първа българска държава и Островска битка

Отче наш

Второ Българско Царство – на Кирилица. „Отче наш“ или Господнята молитва е най-известната молитва в християнския свят, която по Евангелието от Матея 6:9 – 13 и Евангелието от Лука 11:2 – 4) е завещана от Самия Иисус Христос.

Виж Първа българска държава и Отче наш

Охсун

Охсун, Хсун или Шун е български военачалник от IX век, служил на кан Омуртаг.

Виж Първа българска държава и Охсун

Обсада на Константинопол (813)

Обсадата на Константинопол през 813 г. е опит на българския владетел Крум да превземе византийската столица.

Виж Първа българска държава и Обсада на Константинопол (813)

Обсада на Одрин (813)

Обсадата на Одрин през 813 г.

Виж Първа българска държава и Обсада на Одрин (813)

Обсада на Сердика (809)

Обсадата на Сердика е сражение между българи и византийци, състояло се през март и април 809 г.

Виж Първа българска държава и Обсада на Сердика (809)

Обсада на Лариса

Обсадата на Лариса (977 – 983), с цел превземането ѝ, е първа стратегическа задача в началото на управлението на комитопулите.

Виж Първа българска държава и Обсада на Лариса

Образуване на българската народност

Карта на Западна Евразия показваща значимите генетичните влияния (преселения) в региона през Средновековието. Цветовете на стрелките посочват настоящата национална идентичност на донорите, а дебелината им представя дела на генетичното им влияние.

Виж Първа българска държава и Образуване на българската народност

Образование в България

Развитието на образованието в България е тясно свързано със създаването на славянобългарска държава (681).

Виж Първа българска държава и Образование в България

Олга Киевска

Княгина Олга заедно със свитата си в Константинопол. Олга (Ольга; Helga); с християнско име Елена e киевска княгиня – съпруга на княз Игор I и майка на княз Светослав I, от чието име управлява между 945 г.

Виж Първа българска държава и Олга Киевска

Омуртаг

Омурта̀г е български владетел, син на Крум.

Виж Първа българска държава и Омуртаг

Омаядски халифат

Омаядският халифат е феодална държава, халифат, съществувал от 661 до 750 година.

Виж Първа българска държава и Омаядски халифат

Опака

Опака̀ е град в Североизточна България.

Виж Първа българска държава и Опака

Аспарух

Хан Аспарух(681 – 701) и хан Тервел (701 – 721) Карта на битката при Онгъла в делтата на р. Дунав, на която се вижда несъществуващият днес о-в Певки. На този остров се заселват Аспаруховите прабългари и изграждат главното си укрепление при пристигането си на Балканите.

Виж Първа българска държава и Аспарух

Аспарухов вал при Кранево

Аспаруховият вал при Кранево в мрежата на българската ранносредновековна отбранителна система Аспаруховият вал при Кранево е землено прабългарско укрепление, затварящо долината при село Кранево, построено в началото на Първото българско царство.

Виж Първа българска държава и Аспарухов вал при Кранево

Асеневци

313x313пкс Династията на Асеневци (Asseniden, Asseniter, във Византия са наричани Ασάνης, Asanes) управлява Второто българско царство между 1187 и 1280 г.

Виж Първа българска държава и Асеневци

Аул на хан Омуртаг

Копие на Чаталарския надпис в музея на град Плиска Аулът на хан Омуртаг (или Омуртагов аул) е военно укрепление (укрепен дворец), изграждането на който се свързва със строителните дейности на хан Омуртаг през 822 година.

Виж Първа българска държава и Аул на хан Омуртаг

Ахил Лариски

Ахил Лариски (Αχίλλειος)е християнски светец, известен още и като Ахил Преспански, по името на град Преспа, в днешна Северна Македония, където мощите му са пренесени от българския цар Самуил.

Виж Първа българска държава и Ахил Лариски

Арта

Артенският мост. А̀рта (Άρτα; Narta) е град в Епир, Гърция.

Виж Първа българска държава и Арта

Арабско-византийски войни

Арабско-византийските войни са серия военни конфликти в периода 7 – 12 век между Византия и Арабския халифат и неговите наследници.

Виж Първа българска държава и Арабско-византийски войни

Аарон (пояснение)

Арон (или Аарон, на иврит Ахарон – значението на името не е точно установено, възможно е да съответства на египетското „велико име“:M17-G1-D21-G43-M2-M2-M2 Арон може да се отнася до.

Виж Първа българска държава и Аарон (пояснение)

Аврен

Аврен е село в Североизточна България.

Виж Първа българска държава и Аврен

Аварски хаганат

Аварският хаганат е държава на аварите, просъществувала в Панония и съседните земи от около 562 година до края на осми век.

Виж Първа българска държава и Аварски хаганат

Адемар от Шабан

Адемар от Шабан е аквитански духовник от знатен произход, живял край Лимож и Ангулем.

Виж Първа българска държава и Адемар от Шабан

Алусиан

Алусиан е български и византийски политик и предводител, втори син на българския цар Иван Владислав.

Виж Първа българска държава и Алусиан

Албания под българска власт

Териториите на днешна Албания са под българска власт през част от съществуването на Първата и Втората българска държава.

Виж Първа българска държава и Албания под българска власт

Александър (Византийска империя)

Александър или Александър III (Αλέξανδρος, „защитник на мъжете“, Alexander III), ок.

Виж Първа българска държава и Александър (Византийска империя)

Ангеларий Охридски

Ангеларий Охридски е средновековен книжовник, почитан като светец от Българската православна църква, един от светите седмочисленици.

Виж Първа българска държава и Ангеларий Охридски

Наум Охридски

Свети Наум Охридски или Преславски е средновековен български богослов, книжовник и светец.

Виж Първа българска държава и Наум Охридски

Национално знаме на България

Националното знаме на България има правоъгълна форма и се състои от три цвята: бял, зелен и червен, разположени хоризонтално от горе надолу, като цветните полета са еднакви по форма и размери.

Виж Първа българска държава и Национално знаме на България

Наръшки надпис

Наръшкият надпис е български граничен надпис на гръцки език от началото на X век.

Виж Първа българска държава и Наръшки надпис

Надпис от Филипи

Надписът от Филипи или Пресияновият надпис е средновековен български епиграфски паметник от времето на кан Пресиян (836 – 852).

Виж Първа българска държава и Надпис от Филипи

Ниш

Ниш (Niš) е град в югоизточната част на Сърбия, административен център на град Ниш и Нишавски окръг.

Виж Първа българска държава и Ниш

Никола (комит)

Битолски надпис в Националния исторически музей на България Никола е влиятелен български болярин от времето на цар Петър I (927 – 969).

Виж Първа българска държава и Никола (комит)

Николай Монах

Николай Монахе византийски военачалник и духовник и християнски светец.

Виж Първа българска държава и Николай Монах

Новград

Новград е село в Северна България.

Виж Първа българска държава и Новград

Нови пазар

Нови пазар е град в област Шумен, Североизточна България.

Виж Първа българска държава и Нови пазар

Несторица

Несторица (Νεστορἰζης) е велможа и военачалник в Първото българско царство по времето на цар Самуил (997 – 1014).

Виж Първа българска държава и Несторица

Негавон

Негавон или Онегавон е зера-таркан, служил при българския кан Омуртаг.

Виж Първа българска държава и Негавон

Неманичи

Неманичите или Неманчите са средновековна сръбска династия управлявала Рашка.

Виж Първа българска държава и Неманичи

Рудозем

Рудозѐм е малък град в Южна България, област Смолян, административен център на община Рудозем, в която влизат 22 населени места.

Виж Първа българска държава и Рудозем

Руйно

Руйно е село в Североизточна България.

Виж Първа българска държава и Руйно

Радовец

Радовец е село в Южна България, община Тополовград, област Хасково.

Виж Първа българска държава и Радовец

Развито средновековие

Развитото средновековие е периодът на европейската история, който продължава от около 1000 до 1250 г.

Виж Първа българска държава и Развито средновековие

Раковски (град)

Раковски е град в Южна България, Област Пловдив, административен център на община Раковски.

Виж Първа българска държава и Раковски (град)

Ранно средновековие

Ранното средновековие е период от човешката история и етап от Средновековната епоха, който е преход между Късната античност и Развитото средновековие.

Виж Първа българска държава и Ранно средновековие

Регионален исторически музей (Шумен)

Регионалният исторически музей в Шумен е сред най-старите и големи музеи в България.

Виж Първа българска държава и Регионален исторически музей (Шумен)

Съвместна мултидисциплинарна комисия между България и Северна Македония

Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси на България и Северна Македония е създадена в резултат на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония, подписан на 1 август 2017 г.

Виж Първа българска държава и Съвместна мултидисциплинарна комисия между България и Северна Македония

Съвет на Великите боили

Великият болярски съвет е държавен орган към владетеля (царя) по времето на Първата и Втората българска държава.

Виж Първа българска държава и Съвет на Великите боили

Сънниколау Маре

Сънниколау Маре (Sânnicolau Mare, Sînnicolau Mare; Nagyszentmiklós, Надсентмиклош; Groß Sankt Nikolaus, Грос Занкт Николаус; на банатски български: Smikluš; Sent Nikolaš; всички означават „Свети Николай Велики“) е градче в окръг Тимиш, Румъния, най-западният град на територията на страната.

Виж Първа българска държава и Сънниколау Маре

Сюлейманкьойски надпис

Сюлейманкьойският надпис е български епиграфски паметник от времето на кан Омуртаг. Намерен е при село Сечище, Новопазарско (бивше Сюлейманкьой). Надписът съдържа условия на 30-годишния мирен договор между България и Византия, сключен през 815 г.

Виж Първа българска държава и Сюлейманкьойски надпис

Струмица

Стру̀мица (понякога в по-старата литература Струмница, Струмица; Στρώμνιτσα, Стромница, Usturumca, Устурумджа, както и Струмджа и Егри-су) е град в Северна Македония, десети по големина в страната, общински център на община Струмица (25 селища).

Виж Първа българска държава и Струмица

Стримон (тема)

Византийските теми на Балканския полуостров през 900 година Тема Стримон е византийска военноадмнистративна единица край северното крайбрежие на Егейско море и долините на реките Струма и Места.

Виж Първа българска държава и Стримон (тема)

Стари Рас

Стари Рас, или само Рас, е средновековен град-крепост в Сърбия.

Виж Първа българска държава и Стари Рас

Старобългарска азбука

Страните по света, ползващи официална азбука, базирана на кирилица Старобългарските азбуки са две: глаголица и кирилица.

Виж Първа българска държава и Старобългарска азбука

Старобългарска литература

Страница от ръкописа на Томичов псалтир от 14 век, времето на разцвета на българската книжнина, още известно като Втори златен век. Старобългарска литература се нарича този дял и период на българската литература, който е начален за нея и който обхваща периода IX-XVIII в., като някои изследователи разглеждат и по-ранни явления и текстове, писани на други езици или с други азбуки и знаци.

Виж Първа българска държава и Старобългарска литература

Старобългарска епиграфика

Старобългарската епиграфика изучава начертанието на буквите в надписите с глаголическо и с кирилско писмо от християнската епоха на Първата (865 – 1018 г.) и Втората (1186 – 1396 г.) български държави.

Виж Първа българска държава и Старобългарска епиграфика

Старобългарски

Понятието старобългарски може да се отнася до.

Виж Първа българска държава и Старобългарски

Старобългарски ръкописи

Всички ръкописи в таблицата принадлежат към категорията Старобългарска литература.

Виж Първа българска държава и Старобългарски ръкописи

Старобългарски писмени паметници

Старобългарските писмени паметници са източниците за изследване на старобългарския език.

Виж Първа българска държава и Старобългарски писмени паметници

Старобългарско укрепено селище при Балчик

Старобългарското укрепено селище северно от авиобаза Балчик е основано през VІІ в.

Виж Първа българска държава и Старобългарско укрепено селище при Балчик

Стефан Душан

Елена, съпругата на Стефан Душан Стефан Урош IV Душан (Цар Душан/ Стефан Урош IV Душан Немањић/ Стефан Душан/ Душан Силни) е средновековен сръбски цар от 8 септември 1331 до 20 декември 1355 г., създател на Душановото царство през 1346 г.

Виж Първа българска държава и Стефан Душан

Сръбски владетели

''Ранни сръбски владетели''.

Виж Първа българска държава и Сръбски владетели

Сръбско царство

Цар Стефан Душан Цар Стефан Урош Сръбско царство (Srpsko carstvo), е мултиетническо средновековно царство на Балканите, което възниква на основата на средновековната сръбска държава на Стефан Неманя (наричана още и Рашка по името на едноименната река) през XIV век и се разпростира в земи, населени със сърби, българи, гърци, албанци и власи (във и от Велика Влахия).

Виж Първа българска държава и Сръбско царство

Сръбско княжество

Сръбското княжество (Српска кнежевина) е държава в Югоизточна Европа, съществувала през VIII-X век.

Виж Първа българска държава и Сръбско княжество

Средновековна българска армия

Средновековната българска армия е основно бойно тяло на Първото и Второто българско царство.

Виж Първа българска държава и Средновековна българска армия

Средновековни български монети

Средновековните български монети са паричните знаци на българските владетели от Средновековието.

Виж Първа българска държава и Средновековни български монети

Средновековно българско укрепено селище на хълмовете Ехото и Магнолия в Балчик

Средновековното българско укрепено селище на хълмовете Ехото и Магнолия в Балчик е съществувало по времето на Първата и Втората български държави.

Виж Първа българска държава и Средновековно българско укрепено селище на хълмовете Ехото и Магнолия в Балчик

Сабя от Кабиюк

Сабята от ранносредновековния Могилен комплекс Кабиюк-Шуменско е археологическа находка от края на VII или началото на VIII век, времето на създаване и укрепване на Българската държава по Долния Дунав.

Виж Първа българска държава и Сабя от Кабиюк

Сабя от Върбица

Сабята от Върбица е археологическа находка от края на VII или началото на VIII век, когато в Малка Скития и Мизия (съотв. в дн. Румъния и България) се заселват Аспаруховите българи.

Виж Първа българска държава и Сабя от Върбица

Савин

Савѝн или Сабѝн е монарх, управлявал България от 764 до 766 г.

Виж Първа българска държава и Савин

Самуил

Самуѝл (на старобългарски) е български цар, управлявал България от 997 г.

Виж Първа българска държава и Самуил

Самуилово царство

#виж Първа българска държава.

Виж Първа българска държава и Самуилово царство

Св. св. Петър и Павел (Рас)

„Св.

Виж Първа българска държава и Св. св. Петър и Павел (Рас)

Света Богородица (Варна)

„Света Богородица“ е голям запазен ранносредновековен манастирски комплекс, открит край Варна, България, със статут на паметник на културата с национално значение от 2015 година.

Виж Първа българска държава и Света Богородица (Варна)

Свети Георги (ротонда в София)

Улица на над 2000 години между ротондата „Св. Георги“ и останките от двореца на император Константин Велики Запазените руини на късноантичния обществен комплекс, част от който е ротондата „Свети Георги“ Снимка на църквата от края на 19 век Георги Софийский Най-нови при апсидата на античната Ротонда Св.

Виж Първа българска държава и Свети Георги (ротонда в София)

Светослав I

Светослав I Игоревич (Свѧтославъ Игоревичь) е варяжки княз на Киевска Рус, наследник на княз Игор I (Ингвар).

Виж Първа българска държава и Светослав I

Силистра

Силѝстра е пристанищен град на река Дунав в Североизточна България.

Виж Първа българска държава и Силистра

Симеон I

Печат на цар Симеон I Мадридска Скилица България при цар Симеон I. След 896 година българската държава губи териториите на север от Дунав. isbn.

Виж Първа българска държава и Симеон I

Скопие

Скопие (Скопје; Shkupi, Шкуп или Шкупи; Skoplje; Üsküb, Юскюб) е столицата и най-населеният град на Северна Македония.

Виж Първа българска държава и Скопие

Славянско заселване на Балканите

Славянското заселване на Балканите е продължителен процес, продължил близо два века – от около 519 г.

Виж Първа българска държава и Славянско заселване на Балканите

Сливен

Слѝвен е град в Югоизточна България.

Виж Първа българска държава и Сливен

Смедерево

Сме́дерево (Smederevo), както ѝ Семендрия е град с община в северната част на Централна Сърбия, административен център на Подунавски окръг.

Виж Първа българска държава и Смедерево

Соли

Соли е исторически регион, интегрална част от Босна (област).

Виж Първа българска държава и Соли

Списък на българските знамена

Следното е списък на знамената на България.

Виж Първа българска държава и Списък на българските знамена

Списък на българо-византийските битки

Този списък на българо-византийските битки показва битките през Българо-византийските войни между Българското царство (Първото 681–1018; Второто 1187–1396) и Византийската империя.

Виж Първа българска държава и Списък на българо-византийските битки

Списък на владетелите на Трансилвания

Това е списък на управителите на Трансилвания (Седмиградско или Седмоградско) от първите известни по име владетели от времето на Първата българска държава (от около 805 г.) до премахването на всякаква автономия/самостоятелност на областта с/след австро-унгарското съглашение (15 март 1867 г.).

Виж Първа българска държава и Списък на владетелите на Трансилвания

Севар

Сева̀р е български владетел, управлявал България в периода от 738 до 753 година (според Васил Златарски: 724 – 739, Моско Москов: 721 – 737, Иван Венедиков: 722 – 738).

Виж Първа българска държава и Севар

Северна Македония

Северна Македония (Северна Македонија; Maqedonia e Veriut), официално Република Северна Македония (Република Северна Македонија; Republika e Maqedonisë së Veriut), е независима държава в централната част на Балканския полуостров в Югоизточна Европа.

Виж Първа българска държава и Северна Македония

Туховища

Ту̀ховища (варианти на името Тувѝща или Ду̀ховища) е село в Югозападна България, част от община Сатовча, област Благоевград.

Виж Първа българска държава и Туховища

Туида

Туида е ранновизантийска средновековна крепост, чиито останки са разположени на хълма Хисарлъка в североизточната част на Сливен, от който се открива неповторима гледка към величествените Сини камъни и към самия град (хълмът се намира до кв.

Виж Първа българска държава и Туида

Траянови валове

„Траяновите валове“ на картата по история на Бесарабия на Александър Фомич Велтман, 1827 г. (дадени са в червен цвят) 360x360пкс Валове, пътища и укрепления на територията на Румъния и Молдова, които според румънските схващания са римски, византийски и готски.

Виж Първа българска държава и Траянови валове

Трикала

Трѝкала (Τρίκαλα) е град в Северозападна Тесалия, Гърция.

Виж Първа българска държава и Трикала

Трета българска държава

Герб на България (1927 – 1946) Третата българска държава е термин в историческата наука, с който се отбелязва третият етап на българската държавност.

Виж Първа българска държава и Трета българска държава

Тимочани

Тимочаните са южнославянско племе което през ранното средновековие населява територията на Горна Мизия и по-специално поречието на река Тимок в днешна Източна Сърбия, както и райони от Банат и Срем.

Виж Първа българска държава и Тимочани

Токту

Токту̀ е монарх, управлявал България от 766 до 767 г.

Виж Първа българска държава и Токту

Томор

Томор (Томорица; Tomori)е планина в централна част Албания, разположена между долините на реките Девол на север и североизток, левият ѝ приток Томорица на изток и Осум на запад.

Виж Първа българска държава и Томор

Тополи (село)

Топо̀ли е село в Североизточна България, част от община Варна, област Варна.

Виж Първа българска държава и Тополи (село)

Тесалия

Тесалия е историко-географска област в Гърция и една от 13-те административни области.

Виж Първа българска държава и Тесалия

Тервел

Тѐрвел e вторият владетел на България.

Виж Първа българска държава и Тервел

Телец (България)

Телѐц е владетел на България от около 761 до около 764 г.

Виж Първа българска държава и Телец (България)

Телериг

Телерѝг е владетел на България от 768 до 777 година.

Виж Първа българска държава и Телериг

Теофил (Византийска империя)

Теофил (Θεόφιλος; * 813; † 20 януари 842 г.) е ромейски (източноримски) император (василевс), управлявал Източната римска империя (Византия) от 829 до 842 година.

Виж Първа българска държава и Теофил (Византийска империя)

Теодор Сигрица

Теодо̀р Сѝгрица, починал 924 г., е български военен командир и аристократ, кавхан на цар Симеон I Велики (893 – 927).

Виж Първа българска държава и Теодор Сигрица

Теодор-Петър

Пѐтър II или Пѐтър IV, също и Калопетър, роден Теодо̀р, е цар на България от 1185 до 1197 г.

Виж Първа българска държава и Теодор-Петър

Теодора II

Теодора (815 – 867) е византийка императрица, съпруга на императора иконоборец Теофил и майка на император Михаил III, от чието име управлява като регент от 842 до 856, след което е отстранена от политическия живот и се замонашава.

Виж Първа българска държава и Теодора II

Ужгород

Ужгород или Унгвар (до 10 септември 1919 г. и от 1938 до 1945 г. официално на немски и унгарски Ungvár, варианти Hungvar, Ongvar, Hung Vára, 1919 – 1938 официално на чешки и словашки Užhorod, от 1945 официално на руски Ужгород, от август 1991 г.

Виж Първа българска държава и Ужгород

Уилям Шепард

Уилям Робърт Шепард (William Robert Shepherd) е американски историк и картограф.

Виж Първа българска държава и Уилям Шепард

Умор

Умо̀р е монарх, управлявал България едва за 40 дни през 766 г.

Виж Първа българска държава и Умор

Унгарци

Унгарците са нация в Централна Европа, съставляваща основното население на Унгария и значителни национални малцинства в съседните държави.

Виж Първа българска държава и Унгарци

Фока (византийска фамилия)

Император Никифор II Фока Фамилията Фока (Phocas; Foca) e знатен род от Кападокия в Мала Азия.

Виж Първа българска държава и Фока (византийска фамилия)

Фердинанд I Български

Фѐрдинанд I, роден като Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски (Ferdinand Maximilian Karl Leopold Maria von Sachsen-Coburg und Gotha), е княз на България – от 7 юли 1887 до 22 септември 1908 г., когато е обявена Независимостта на България, и цар на България – от 22 септември 1908 до абдикирането му на 3 октомври 1918 година.

Виж Първа българска държава и Фердинанд I Български

Хърсово (област Шумен)

Хърсово е село в Североизточна България.

Виж Първа българска държава и Хърсово (област Шумен)

Християнство в България

Християнството в България е най-разпространената религия, която изповядва мнозинството от населението на страната.

Виж Първа българска държава и Християнство в България

Хасково (област)

Област Хасково (също и Хасковска област) е област в България, разположена в южната част на страната, която граничи с Гърция и Турция.

Виж Първа българска държава и Хасково (област)

Харалд Хардрада

Харалд Хардроде, което означава Харалд Суровия, (Harald Hardråde) е крал на Норвегия от 1046 до 1066 (до 1047 съвместно с племенника си Магнус I).

Виж Първа българска държава и Харалд Хардрада

Хан (титла)

Хан е владетелска титла, произлизаща от Централна Азия и разпространена най-вече сред монголите и тюрките.

Виж Първа българска държава и Хан (титла)

Цар на българите

Цар на българите, до 1945 година Царь на българитѣ, е титлата на български владетели през Първото, Второто и Третото българско царство.

Виж Първа българска държава и Цар на българите

Царица

Елена Българска – царица на сърби и гърци Царица е титла, носена от законната съпруга на владетеля на държава, притежаващ титлата „цар“, а такива държави-царства са Първата българска държава (от Симеон Велики насетне), Втората българска държава, Царство България, Душановото царство, Руското царство и Руската империя.

Виж Първа българска държава и Царица

Цепина

Цепина е средновековна крепост, разположена северозападно от село Дорково, община Ракитово, Южна България.

Виж Първа българска държава и Цепина

Чигот

Чигот (старобълг. чиготъ σπαθάριος, līctor „високопоставен сановник“, на гръцки τζιγάτον у Теофан) е прабългарски термин от периода на Първото българско царство.

Виж Първа българска държава и Чигот

Черна (област Добрич)

Черна е село в Североизточна България.

Виж Първа българска държава и Черна (област Добрич)

Черноризец Храбър

Черноризец Храбър (Чрьноризьць Храбръ) е средновековен български духовник и писател.

Виж Първа българска държава и Черноризец Храбър

Шуменска крепост

Изглед от Шуменската крепост Изглед от Шуменската крепост Изглед от Шуменската крепост Шуменската крепост (известна в Шумен и като Старият град) се намира в Шуменското плато, край град Шумен.

Виж Първа българска държава и Шуменска крепост

Шкорпиловци

Шко̀рпиловци е село в Североизточна България.

Виж Първа българска държава и Шкорпиловци

Южни славяни

Държави, в които национален език са други славянски езици Южни славяни (истор. славини) е общо название за съвременните славянски народи, населяващи най-вече Балканския полуостров - българи, сърбохървати (сърби, хървати, бошняци, черногорци) и словенци.

Виж Първа българска държава и Южни славяни

Мутимир

Мутимир (Мутимир) е сръбски княз от династията Властимировичи, управлявал около 850 – 891 година.

Виж Първа българска държава и Мутимир

Маточина (село)

Маточина е село в Югоизточна България, в община Свиленград, област Хасково.

Виж Първа българска държава и Маточина (село)

Мачва

Долни Срем или Мачва (Macsó) е историко-географска област в Сърбия.

Виж Първа българска държава и Мачва

Маркели

Водоотбранителна кула на крепостта Маркели Маркели или Маркелли (на гръцки Μαρκέλλαι, Маркеле) е късноантична и средновековна византийска крепост, която днес се намира на територията на община Карнобат в България, на около 7,5 километра от град Карнобат.

Виж Първа българска държава и Маркели

Македония (тема)

Тема Македония (θέμα Μακεδονίας) е военноадминистративна област във Византия, която обхваща Северозападна и част от Източна ТракияОстрогорски, Г.

Виж Първа българска държава и Македония (тема)

Малък Преслав

Малък Преслав (Преславец, Преславица) е средновековен български град, важно търговско средище на долното течение на Дунав през 60-те години на X век.

Виж Първа българска държава и Малък Преслав

Маламир

Маламѝр е средновековен български владетел от Крумовата династия, управлявал Първата българска държава от 831 до 836 г.

Виж Първа българска държава и Маламир

Маламирова летопис

Надписът изяснява началната генеалогия на Крумовата династия: Маламир е син на Омуртаг и внук на Крум.

Виж Първа българска държава и Маламирова летопис

Михаил (Симеонов син)

Михаил е претендент за трона на България от 929 до 931 г.

Виж Първа българска държава и Михаил (Симеонов син)

Михаил III (Византия)

Михаил III Пияницата (Μιχαήλ Γ΄ ο Μέθυσος) е император на Византия от 842 до 867 година, от Аморийската (Фригийската) династия.

Виж Първа българска държава и Михаил III (Византия)

Михаил Саронит

Михаѝл Саронѝт (Μιχαήλ Σαρωνίτης) е византийски военачалник от XI век.

Виж Първа българска държава и Михаил Саронит

Минко Генов

Минко Генов Дюлгеров е български литературен историк и критик.

Виж Първа българска държава и Минко Генов

Монтана

Монта̀на е областен град в Северозападна България, административен и стопански център на едноименните община Монтана и област Монтана.

Виж Първа българска държава и Монтана

Методий

Икона Кирил (дясно) и Методий, Букурещ, XIX век Старата капела в Регенсбург, на която има паметна плоча за затвора на Методий Паметна плоча по повод затварянето на Свети Методий, Регенсбург, Старата Капела Свети Методий (Μεθόδιος, Methodios; на църковнославянски: Мєѳодїи) е високопоставен духовник, политически и културен деятел от Византия, по-голям брат на Константин-Кирил Философ.

Виж Първа българска държава и Методий

Меноморут

Меноморут или само Морут е български комит – владетел на земите между реките Муреш, Сомеш и Тиса по времето на унгарското завладяване на Карпатския басейн около 900 г.

Виж Първа българска държава и Меноморут

История на Косово

Карта на Балканите през 1849 г. Косово е историческа област.

Виж Първа българска държава и История на Косово

История на Пловдив

Историята на Пловдив води началото си от неолита през VI хилядолетие пр.н.е., а съвременния град съществува без прекъсване от IV хилядолетие пр.н.е.

Виж Първа българска държава и История на Пловдив

История на Стара Загора

Историята на Стара Загора обхваща близо 8 хилядолетия, като най-ранните находки са от епохата на неолита.

Виж Първа българска държава и История на Стара Загора

История на Търговище

Историята на Търговище е позната от 5 хилядолетие пр.н.е. насам.

Виж Първа българска държава и История на Търговище

История на Тесалия

Географски граници на областта Историята на Тесалия датира от около 2500 г. пр.н.е., като преди идването на ахейците е населявана от предгръцки племена.

Виж Първа българска държава и История на Тесалия

История на Молдова

Молдавия по времето на Стефан Велики през 1483 година Бесарабската губерния през 1883 година Териториите на Молдова са обитавани от даките през Античността, по-късно от романизирани даки в Ранното средновековие.

Виж Първа българска държава и История на Молдова

История на евреите по българските земи

Историята на евреите по българските земи започва още през II век, когато след втората юдейско-римска война евреи се заселват по българските земи, като вероятно са били разселени от римляните на Балканите от района на Близкия изток.

Виж Първа българска държава и История на евреите по българските земи

История на Дупница

Панорамна снимка на Дупница от началото на 20 век Дупница е съвременен град в България, но в района му е документиран културен и социален живот още отпреди древността.

Виж Първа българска държава и История на Дупница

История на Епир

Карта на '''Античен Епир''' Епир е бил обитаван от времето на палеолита.

Виж Първа българска държава и История на Епир

Ирина Комнина

Ирина Комнина Дукина (Ειρήνη Κομνηνή) е българска царица (1237 – 1241), съпруга на цар Иван Асен II, майка на цар Михаил II Асен и вероятно негова регентка (1246 – 1256).

Виж Първа българска държава и Ирина Комнина

Ирина Лакапина

Мария-Ирина Лакапина (Μαρία/Ειρήνη Λακαπηνή, Irene Lekapene; † ок. 966) е византийска принцеса и българска царица, съпруга на цар Петър I.

Виж Първа българска държава и Ирина Лакапина

Иван Рилски

Св.

Виж Първа българска държава и Иван Рилски

Идилево

Идилево е село в Северна България, община Севлиево, област Габрово.

Виж Първа българска държава и Идилево

Икономическа история на България

Стопанска история на България – това е икономическата история на България.

Виж Първа българска държава и Икономическа история на България

Империя

Статуя на Юлий Цезар Империя (imperium – „власт“) е монархия, управлявана от император, или група държави намиращи се под обща върховна власт.

Виж Първа българска държава и Империя

Желязковец

Желязковец е село в Североизточна България.

Виж Първа българска държава и Желязковец

Закон за съдене на хората

Закон за съдене на хората (ЗСЛ) е правен документ от времето на Първата българска държава.

Виж Първа българска държава и Закон за съдене на хората

Западна Месопотамия

Западна Месопотамия е катепанат (византийска военно-административна област), създаден през 971 г.

Виж Първа българска държава и Западна Месопотамия

Златарски манастир

Златарският манастир „Св.

Виж Първа българска държава и Златарски манастир

Златен век (българско средновековие)

Златен век е наричан периодът на културен разцвет на българската държава при управлението на цар Симеон Велики.

Виж Първа българска държава и Златен век (българско средновековие)

Българска архитектура

Архитектурата заема важно място в културното развитие на народите, населявали българските земи.

Виж Първа българска държава и Българска архитектура

Български средновековен каменен вал в Северна Добруджа

Каменният вал при крепост № 6 между Кюстенджа и Мурфатлар Каменният вал Каменният вал в Българска ранносредновековна отбранителна система Българският средновековен каменен вал в Северна Добруджа е триелементна укрепена линия от епохата на Първото българско царство в Северна Добруджа.

Виж Първа българска държава и Български средновековен каменен вал в Северна Добруджа

Български шевици

Шевица, Варненско Шевица, Казанлъшко Мотив от ръкав на риза Българските шевици са красива бродерия върху дрехите.

Виж Първа българска държава и Български шевици

Български комитати

Комитатите са административно-териториални единици по времето на Първата българска държава.

Виж Първа българска държава и Български комитати

Български език

Бъ̀лгарският езѝк е индоевропейски език от групата на южнославянските езици, като образува неговата източна подгрупа.

Виж Първа българска държава и Български език

Българи

Българите са южнославянски, балкански народ, чийто майчин език е българският.

Виж Първа българска държава и Българи

Българи в Румъния

Българите в Румъния (Bulgarii din România) са етническа група в Румъния.

Виж Първа българска държава и Българи в Румъния

България

Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.

Виж Първа българска държава и България

България (тема)

Византийските теми на Балканския полуостров през 1045 година Тема България е византийска военно-административна единица по време на византийската власт в България (1018 – 1185).

Виж Първа българска държава и България (тема)

Българо-сръбски войни (Средновековие)

Българо-сръбските войни са серия от конфликти между Първата и Втората българска държава и ранните средновековни сръбски държави, Рашка (също Велико княжество Сърбия), Дукля, Кралство Рашка (също Сръбско кралство) и др.

Виж Първа българска държава и Българо-сръбски войни (Средновековие)

Бяла (област Варна)

Бя̀ла е град в Североизточна България.

Виж Първа българска държава и Бяла (област Варна)

Бухово

Бухово е град в състава на район „Кремиковци“ на Столичната община, област София.

Виж Първа българска държава и Бухово

Будва

мини Будва (Будва) е град, разположен на адриатическото крайбрежие на Черна гора.

Виж Първа българска държава и Будва

Брегалнишка мисия

Брегалнишката мисия е легендарна мисионерско-просветителска акция на Константин-Кирил Философ сред славяните по река Брегалница в югозападните територии на тогавашна България.

Виж Първа българска държава и Брегалнишка мисия

Батурих

Батурих(Baturich, Bathurich, Baturicus, Baturih, † 12 януари 847) е (смятано от 739 г.) петият епископ на Регенсбург от 817 до 847 г.

Виж Първа българска държава и Батурих

Багаин

Багаин е титла по времето на Първата българска държава, носена от боляри, които стоят по-ниско по длъжност от боилите.

Виж Първа българска държава и Багаин

Базилики

Basilicorum libri LX. Ed. G. E. Heimbach, C. G. Heimbach. Lipsiae, 1846 Базиликите или Василиките (τὰ Βασιλικά) са средновековен свод на византийското право навлязъл във всеобщата юриспруденция от 11 век, който навлязъл и в българската юриспруденция и средновековно право от края на Първата българска държава и с византийското владичество.

Виж Първа българска държава и Базилики

Балчик

Балчѝк е крайбрежен град в североизточна България, административен център на община Балчик в област Добрич.

Виж Първа българска държава и Балчик

Битка при Крета

Битката при Крета се води през 1009 г.

Виж Първа българска държава и Битка при Крета

Битка при Катасирти

Битката при Катасирти е голямо сражение между българи и византийци, състояло се през август 917 г., непосредствено след битката при Ахелой в малко селце близко до Константинопол.

Виж Първа българска държава и Битка при Катасирти

Битка при Пиги

„Битката при Пиги (Извора)“ (Пηγή 'пиги' – извор) е голямо сражение между българи и византийци при Цариград в местността „Извора“ с дворцово-църковния комплекс Света Богородица Живоносен източник непосредствено пред Селиврийските врата (Порта Пиги или Празничните врата) на Цариградските стени, станало между 11 и 18 март 921 г.

Виж Първа българска държава и Битка при Пиги

Битка при Ахелой

Победата на българите в битката при Ахелой Битката при Ахело̀й се е състояла на 20 август 917 г.

Виж Първа българска държава и Битка при Ахелой

Битка при Аркадиопол (1194)

Битката при Аркадиопол се провежда през 1194 г.

Виж Първа българска държава и Битка при Аркадиопол (1194)

Битка при Анхиало (708)

Битката при Анхиало се състои през 708 г.

Виж Първа българска държава и Битка при Анхиало (708)

Битка при Анхиало (763)

Битката при Анхиало на 30 юни 763 г.

Виж Първа българска държава и Битка при Анхиало (763)

Битка при Ришкия проход

Битката при Ришкия проход (битката в прохода Верегава) е голямо сражение между българи и византийци, състояло се през 759 г.

Виж Първа българска държава и Битка при Ришкия проход

Битка при Струмица

Битката при Струмица през август 1014 г.

Виж Първа българска държава и Битка при Струмица

Битка при Скопие

Битката при Скопие през 1003 г.

Виж Първа българска държава и Битка при Скопие

Битка при Солун (1004)

Битката при Солун през 1004 г.

Виж Първа българска държава и Битка при Солун (1004)

Битка при Солун (1014)

Битката при Солун през 1014 г. е въоръжено стълкновение между българи и византийци, станало към края на войните на цар Самуил с Византия.

Виж Първа българска държава и Битка при Солун (1014)

Битка при Солун (1040 първа)

Битката при Солун се провежда през 1040 г.

Виж Първа българска държава и Битка при Солун (1040 първа)

Битка при Солун (995)

Битката при Солун от 995 г.

Виж Първа българска държава и Битка при Солун (995)

Битка при Сперхей

Битката при Сперхей (на гръцки: Μάχη τουΣπερχειού) се води по бреговете на едноименната река в областта Фтиотида, днешна Гърция, през 996 г.

Виж Първа българска държава и Битка при Сперхей

Битка при Сетина

Битката при Сетина е поражението, което българският цар Иван Владислав търпи през есента на 1017 г.

Виж Първа българска държава и Битка при Сетина

Битка при Траянови врата

Битката при Траянови врата (Μάχη στις Πύλες τουΤραϊανού (Ма́хи стис Пи́лес ту Траяну́)) от 17 август 986 г.

Виж Първа българска държава и Битка при Траянови врата

Битка при Южен Буг

Битката при Южен Буг се провежда по бреговете на река Южен Буг в днешна Украйна.

Виж Първа българска държава и Битка при Южен Буг

Битка при Маркели (756)

Битката при Маркели през 756 г.

Виж Първа българска държава и Битка при Маркели (756)

Битка при Маркели (792)

Битката при Маркели, Тракия, през юли 792 г.

Виж Първа българска държава и Битка при Маркели (792)

Битка при Булгарофигон

Битката при Булгарофигон е голямо сражение между българи и византийци разиграло се през лятото на 896 г., край град Булгарофигон (дн. Бабаески, Турция).

Виж Първа българска държава и Битка при Булгарофигон

Битка при Битоля (1015)

В битката при Битоля (наричана още битка в Пелагонийското поле) през есента на 1015 г.

Виж Първа българска държава и Битка при Битоля (1015)

Битка при Босненските планини

България и Хърватия, около 925 г. Битката при Босненските планини се провежда между армиите на българския цар Симеон I и хърватския крал Томислав.

Виж Първа българска държава и Битка при Босненските планини

Битка при Върбишкия проход

Битката във Върбишкия проход се разиграва на 26 юли 811 г. между български войски, водени от хан Крум, и войските на Византийската империя.

Виж Първа българска държава и Битка при Върбишкия проход

Битка при Версиникия

Битката при Версиникия е битка между българи и византийци, състояла се на 22 юни 813 г.

Виж Първа българска държава и Битка при Версиникия

Битка при Дръстър (968)

Битката при Дръстър се провежда през пролетта на 968 г.

Виж Първа българска държава и Битка при Дръстър (968)

Битка при Драч (1018)

Обсадата или битката при Драч през февруари 1018 г.

Виж Първа българска държава и Битка при Драч (1018)

Битка при Девина

Битката при Девина (Диавена) е военен сблъсък между българи и византийци, състоял се на 17 юли 1279 (или 1280) близо до крепостта Девина и Котленския проход.

Виж Първа българска държава и Битка при Девина

Битка при Литосория

Битката при Литосория е едно от стълкновенията по време на походите на византийския император Константин V Копроним срещу българите.

Виж Първа българска държава и Битка при Литосория

Битолски надпис

Битолският надпис е надпис на старобългарски език от времето на Йоан Владислав (1015 – 1018), последният цар на Първото българско царство.

Виж Първа българска държава и Битолски надпис

Биагота

Биагота е чешка княгиня, съпруга на Пшемисловския херцог (дук) на Бохемия Болеслав I Страшни.

Виж Първа българска държава и Биагота

Борис I

България при Борис I Княз Борѝс I (срещан и като Богор, Богорис), почитан от Православната църква като Св.

Виж Първа българска държава и Борис I

Борис II

Борѝс II е български цар, управлявал България от 970 до 971 г.

Виж Първа българска държава и Борис II

Болярин

Болярин е средновековна наследствена титла, носена от най-висшата прослойка на феодалната аристокрация на България, Русия, Влашко и Молдова между X и XVII век.

Виж Първа българска държава и Болярин

Берковица

Берко̀вица е град в област Монтана, Северозападна България.

Виж Първа българска държава и Берковица

Беласишка битка

Бела̀сишката битка, известна още като битката при Беласица, битката при Ключ или битката при Клидион (на гръцки: Μάχη τουΚλειδίου), се състои на 29 юли 1014 г.

Виж Първа българска държава и Беласишка битка

Белград

Белград (Београд) е столицата и най-големият град в днешна Сърбия.

Виж Първа българска държава и Белград

Белградска крепост (Албания)

Белградската крепост или Белградското кале (албански: Kalaja д Bashtovës) е антична и средновековна крепост, построена върху скалист хълм на левия бряг на река Осум над град Берат в Албания на 214 м надморска височина.

Виж Първа българска държава и Белградска крепост (Албания)

Въстание на Петър Делян

Териториален обхват на въстанието на Петър Делян Въстанието на Петър Делян е въстание от 1040 – 1041 г.

Виж Първа българска държава и Въстание на Петър Делян

Въстание на комитопулите

Въстанието на комитопулите е движението срещу Византия, което се заражда в периода 969 – 976 г.

Виж Първа българска държава и Въстание на комитопулите

Въстание на Георги Войтех

Въстанието на Георги Войтехпрез 1072 г.

Виж Първа българска държава и Въстание на Георги Войтех

Върбово (област Смолян)

Върбово е село в Южна България.

Виж Първа българска държава и Върбово (област Смолян)

Възкресение Христово (Йерусалим)

„Възкресение Христово“ (كنيسة القيامة; Սուրբ Հարություն տաճար; Ναός της Αναστάσεως; Sanctum Sepulchrum) е християнска църква, построена на мястото, където според преданието е разпнат, погребан, а сетне и възкръснал Иисус Христос.

Виж Първа българска държава и Възкресение Христово (Йерусалим)

Въоръжени сили на Молдова

Емблема на Въоръжените сили на Република Молдова. Въоръжените сили на Република Молдова (на молдовски (румънски): Forțele armate ale Republicii Moldova) са съставени от Националната армия (Armata Națională) и от Войските на карабинерите (Trupele de carabinieri).

Виж Първа българска държава и Въоръжени сили на Молдова

Втора българска държава

Втората българска държава е създадена през 1185 г. след въстанието на Асен и Петър срещу ромейската власт. Коронясването на Петър IV за български цар и сключеното впоследствие примирие с ромейския император Исак II Ангел установява възобновяването на българската държава.

Виж Първа българска държава и Втора българска държава

Василий II Българоубиец

Василий II Българоубиец (Βασίλειος Β΄ Βουλγαροκτόνος) е император на Византия от Македонската династия, управлявал от 976 до 1025 година.

Виж Първа българска държава и Василий II Българоубиец

Варда Склир

византийците Варда Склир (Βάρδας Σκληρός) е византийски военачалник от II-та половина на X век със съществен принос за прогонването на нахлулите на Балканите войски на Киевска Рус и за завземането на Източна България от византийците.

Виж Първа българска държава и Варда Склир

Видин (област)

Релефна карта Област Видин (също и Видинска област) е област в България.

Виж Първа българска държава и Видин (област)

Византийска империя

Византийска империя, Византия или Източна Римска империя са въведени през XVI век съвременни названия, обозначаващи източната част от Римската империя, просъществувала до 1453 г.

Виж Първа българска държава и Византийска империя

Византийско-селджукски конфликти

Византийско-селджукските конфликти са серия военни сблъсъци в Мала Азия и Сирия между византийците и селджуците в периода от втората половина на 11 век до началото на 14 век.

Виж Първа българска държава и Византийско-селджукски конфликти

Византийско-български договор (716)

Византийско-български мирен договор от 716 г.

Виж Първа българска държава и Византийско-български договор (716)

Византийско-български договор (815)

Византийско-българският договор от 815 г. е 30-годишен мирен договор, подписан в Константинопол между българския хан Омуртаг и византийския император Лъв V Арменец.

Виж Първа българска държава и Византийско-български договор (815)

Византийско-османски войни

Византийско-османските войни са серия военни конфликти между османските турци и византийците за период от два века (от средата на 13 до средата на 15 век), които в крайна сметка водят чрез превземането на Константинопол от Мехмед Завоевателя до окончателното унищожаване на Византийската империя, последвано от възход на Османската империя през следващите два века и половина (до края на 17 век с т.нар.

Виж Първа българска държава и Византийско-османски войни

Винех

Кан Винѐхе монарх, управлявал България от 756 до 760 г.

Виж Първа българска държава и Винех

Влашко

Влашко или Влахия (Țara Românească, в превод „Романска страна“) е историко-географска област, разположена в съвременна Румъния.

Виж Първа българска държава и Влашко

Владислав Граматик

Владислав Граматик е български книжовник, писал на среднобългарски език и работил през втората половина на XV век в Северна Македония.

Виж Първа българска държава и Владислав Граматик

Владимир I

Владимир I Велики е княз на Киев от 980 до 1015 и православен светец, син на княз Светослав I и наследник на брат си княз Ярополк I. Той е известен с покръстването на Киевска Рус през 988.

Виж Първа българска държава и Владимир I

Владимир Расате

Владимѝр Раса̀те е княз на България от 889 до 893 г.

Виж Първа българска държава и Владимир Расате

Войводина

Автономната област Войводина или Автономен край Войводина (Аутономна Покрајина Војводина; Vajdaság Autonóm Tartomány; Autonomna pokrajina Vojvodina; Provincia Autonomă Voievodina; Autonomna Pokrajina Vojvodina; Автономна Покраїна Войводина) е административно-териториална единица в Северна Сърбия с административен център Нови Сад.

Виж Първа българска държава и Войводина

Вокил

Вокѝл (или Укил) е българска (прабългарска) владетелска династия, вписана в Именника на българските ханове, от която произхождат няколко владетели, управлявали България през VIII век.

Виж Първа българска държава и Вокил

Военна история на България

Военната история на България може да бъде условно разделена на 6 големи периода на базата на развитието на българската войска от древността до наши дни: военна история на българските земи от древността до падането под османска власт (1396), въоръжени борби за освобождение (1396 – 1878), военна история от Освобождението до края на Първата световна война (1878 – 1919), военна история на България от края на Първата световна война до края на Втората световна война (1919 – 1945), история на Българската народна армия (1945 – 1989), съвременна история на Българската армия.

Виж Първа българска държава и Военна история на България

Военноукрепително дело в българските земи

Военноукрепителното дело в български земи се заражда още в античността.

Виж Първа българска държава и Военноукрепително дело в българските земи

Велбъжд

Велбъждско деспотство (1373 – 1395) Велбъжд или Велбужд е укрепен средновековен град на мястото на днешния Кюстендил, приемник на античния град Пауталия.

Виж Първа българска държава и Велбъжд

Велик жупан

Икона на сръбския велик жупан Стефан Неманя (канонизиран като свети Симеон) Велик жупан е титла, използвана на Балканите през Средновековието.

Виж Първа българска държава и Велик жупан

Велика Морава

Карта на водосборните басейни на реките в Сърбия Карта на етносите по река Велика Морава Велика Морава или само Морава (Velika Morava) е река в Сърбия, десен приток на Дунав.

Виж Първа българска държава и Велика Морава

Велики Преслав

Старата столица Преслав Дворцов комплекс Общ изглед на Преслав, 22 юли 1912 г. 4-ти селскостопански културен и национален събор, 28 – 29 август 1938 г., гр. Варна. Велѝки Пресла̀в (само Преслав до 1993 година) е град в област Шумен, Североизточна България.

Виж Първа българска държава и Велики Преслав

Велико преселение на народите

Миграции 2 – 5 век. Карта на света през 820 г. Великото преселение на народите е мощен миграционен процес на евразийски племена през IV – VII век от новата ера.

Виж Първа българска държава и Велико преселение на народите

Великоморавия

Великоморавия, или Велика Моравия (Velká Morava, Velkomoravská říše – Великоморавска царство; Moravia Magna), е средновековна славянска държава в Централна Европа.

Виж Първа българска държава и Великоморавия

Гранични заграждения

Граничните заграждения представляват стени, валове, ровове или метални огради, които служат за ограничаване и контролиране на движението на хора през държавни граници или други военни, политически и административни линии.

Виж Първа българска държава и Гранични заграждения

Габровица

Га̀бровица е село в Южна България.

Виж Първа българска държава и Габровица

Галиче

Га̀личе е село в северозападна България.

Виж Първа българска държава и Галиче

Галово

Га̀лово е село в Северозападна България.

Виж Първа българска държава и Галово

Глаголица

Глаголицата Глаго̀лицата е азбука, създадена от византийските духовници Кирил и Методий в периода между 855 и 862 година.

Виж Първа българска държава и Глаголица

Глад (пояснение)

Глад може да се отнася за.

Виж Първа българска държава и Глад (пояснение)

Горна Мизия

Горна Мизия (Moesia Superior) е провинция на Римската империя, образувана през 85 – 86 г.

Виж Първа българска държава и Горна Мизия

Голия

Голия (ср. Голија) е планина в Сърбия.

Виж Първа българска държава и Голия

Гелу

Гелу (Gelu; Gyalu) е легендарен войвода на Трансилвания през IX век по време на унгарското завладяване на Панония.

Виж Първа българска държава и Гелу

Генерал

Генерал (във флота: адмирал) е най-висшето генералско военно звание в Република България.

Виж Първа българска държава и Генерал

Георги Маниак

Георги Маниак (Giorgio Maniace) (неизв. – 1043) е изтъкнат от хрониките византийски пълководец от XI век бил първоначално на служба в арменските земи (Малка Армения).

Виж Първа българска държава и Георги Маниак

Георги Владимиров

Георги Владимиров е български културолог и историк.

Виж Първа българска държава и Георги Владимиров

Георги Войтех

България под византийска власт Георги Войтех(Γεώργιος ὁ Βοϊτάχος) е български аристократ от XI век, скопски първенец и организатор на въстание срещу византийското владичество по времето на византийския император Михаил VII Дука.

Виж Първа българска държава и Георги Войтех

Дунавска България

#виж Първа българска държава.

Виж Първа българска държава и Дунавска България

Дупница

Ду̀пница е град в Югозападна България, област Кюстендил, административен център на община Дупница.

Виж Първа българска държава и Дупница

Дамян Български

Дамян е български патриархот епохата на Първата българска държава.

Виж Първа българска държава и Дамян Български

Джебел

Централна улица Жилищен район Джѐбел е град в Южна България.

Виж Първа българска държава и Джебел

Добруджа

До̀бруджа (на старобългарски: До̀бротица, Dobrogea; произнася се: Доброджя) е историко-географска област, представляваща в голямата си част плато, заемаща площ над 23 000 км2 (9000 мили2).

Виж Първа българска държава и Добруджа

Долна Кабда

До̀лна Ка̀бда е село в Североизточна България.

Виж Първа българска държава и Долна Кабда

Дервишка могила

Дервишка могила е село в Южна България.

Виж Първа българска държава и Дервишка могила

Девин

Девин (до 1934 г. Дьовленъ) е град в Южна България, административен център на община Девин.

Виж Първа българска държава и Девин

Етнографски музей (Разград)

Етнографският музей в Разград е музей, посветен на културата на една от местните етнографски групи – капанците.

Виж Първа българска държава и Етнографски музей (Разград)

Ефрем

Ефрем е село в Южна България.

Виж Първа българска държава и Ефрем

Евстатий Малеин

Евстатий Малeин е водещ византийски генерал и един от най-богатите и влиятелни членове на анатолийската военна аристокрация в края на X век.

Виж Първа българска държава и Евстатий Малеин

Елемаг

Елемаг, по-късно известен като Елинагос Франтцес е български болярин от времето на Първото българско царство, управлявал в името на цар Самуил крепостта Белиград (дн.

Виж Първа българска държава и Елемаг

Енравота

Енраво̀та е най-големият син на хан Омуртаг.

Виж Първа българска държава и Енравота

Лъв Аргир (X век)

Лъв Аргир (Λέων Ἀργυρός) е византийски аристократ и генерал, активен през първите десетилетия на X век.

Виж Първа българска държава и Лъв Аргир (X век)

Лъв Математик

Лъв Математик Философ (Леон Математикос, Философос) е значим византийски изследовател, математик и философ от IX век, архиепископ на Солун (840-843).

Виж Първа българска държава и Лъв Математик

Лъв Дякон

Лъв Дякон (гръцки: Λέων ο Διάκονος) e византийски историк от 10 век, описал събитята в периода от 959 г.

Виж Първа българска държава и Лъв Дякон

Лариса

Ла̀риса (Λάρισα) е град в Централна Гърция, център на дем Лариса, ном Лариса и на област Тесалия.

Виж Първа българска държава и Лариса

Лазарово

Ла̀зарово (до февруари 1950 г. Струпен) е село в Северна България.

Виж Първа българска държава и Лазарово

Ловешка средновековна крепост

Макет на крепостта Ловешката средновековна крепост е разположена на хълм, наречен през периода на османското владичество „Хисаря“.

Виж Първа българска държава и Ловешка средновековна крепост

Ловеч

Ло̀веч е град в Централна Северна България.

Виж Първа българска държава и Ловеч

Лозарство

Гроздове на „Каберне совиньон“, най-разпространения гроздов сорт в света Лоза̀рството е: Енциклопедия „България“, том 3, стр.

Виж Първа българска държава и Лозарство

Лежа

Лежа или Леж (Lezhë) е град в Северна Албания, център на едноименния окръг Лежа и област Лежа.

Виж Първа българска държава и Лежа

Йоан I Цимиски

Йоан I Цимиски (варианти: Йоан Цимисхи, Йоан Цимисхий; Ιωάννης Τσιμισκής, също Τζιμισχῆς; Հովհաննես Ա Չմշկիկ) е византийски император от 969 до 976 година.

Виж Първа българска държава и Йоан I Цимиски

Йоан Дебърски

Йоан Дебърски е български духовник, първият предстоятел (между 1018/19 и 1037 г.) на Охридската архиепископия.

Виж Първа българска държава и Йоан Дебърски

Йоан Екзарх

Йоан Екзарх(на старобългарски: Їѡаннъ Єѯархъ) е средновековен български писател и преводач, един от най-важните представители на Преславската книжовна школа от края на 9 и началото на 10 век.

Виж Първа българска държава и Йоан Екзарх

10 век

10 век започва на 1 януари 901 г.

Виж Първа българска държава и 10 век

13 века България (орден)

Орденът „13 века България“ е втория (считано от октомври 1981 г.) по старшинство орден в наградната система на НРБ.Учреден е на 16 октомври 1981 г.

Виж Първа българска държава и 13 века България (орден)

1300 години България

„1300 години България“ са поредица от чествания и събития, организирани в България в 1981 година по повод годишнината от създаването на Първата българска държава.

Виж Първа българска държава и 1300 години България

2081

2081 (ММLXXXI) е обикновена година, започваща в сряда според григорианския календар.

Виж Първа българска държава и 2081

7 век

VІІ век започва на 1 януари 601 г.

Виж Първа българска държава и 7 век

896

896 (осемстотин деветдесет и шеста) година по юлианския календар е високосна година, започваща в четвъртък.

Виж Първа българска държава и 896

9 век

9 век започва на 1 януари 801 г.

Виж Първа българска държава и 9 век

Юнионпедия е понятие карта или семантична мрежа организирана като една енциклопедия - речника. Тя дава кратко определение на всяка концепция и неговите взаимоотношения.

Това е гигантска онлайн умствена карта, която служи като основа за концептуални схеми. Той е свободен да използва и всяка статия или документ може да бъде изтеглена. Това е инструмент, ресурс или справка за проучване, изследвания, образование, обучение или преподаване, която може да се използва от учители, възпитатели, ученици или студенти; за академичния свят: за училище, основно, средно, средно училище, средно, техническо степен, колеж, университет, студент, магистърска или докторска степен; за документи, доклади, проекти, идеи, документация, изследвания, резюмета, или дисертация. Тук е определение, обяснението, описанието, или значението на всяка значителна, на която имате нужда от информация, както и списък на свързаните с тях понятия като речник. Предлага се в Български, Английски, Испански, Португалски, Японски, Китайски, Френски, Немски, Италиански, Полски, Холандски, Руски, Arabic, Хинди, Шведски, Украински, Унгарски, Каталонски, Чехия, Иврит, Датски, Фински, Индонезийски, Norwegian, Румънският, Турски, Виетнамски, Корейски, Thai, Гръцки, Хърватският, Словашки, Литовски, Филипински, Латвийски, Естонски и Словенски Още езици.

Информацията се основава на статии от Уикипедия и други проекти на Уикимедия и е достъпна съгласно лиценза Creative Commons Признание - Споделяне на споделеното.

Юнионпедия не е одобрена от или свързана с Фондация Wikimedia.

Google Play, Android и логото на Google Play са запазени марки на Google Inc.

Декларация за поверителност