Кубрат и Първа българска държава

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Кубрат и Първа българска държава

Кубрат vs. Първа българска държава

Кубра̀т (или Кроват, Курт, Хор Бат, Куврат, Курдбард, Χουβρατις, Κροβατον, Κουβρατος) е владетел от рода Дуло, вожд на племето уногондури,Голяма енциклопедия България, том 7, Българска академия на науките, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“, София 2012, с. Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.

Кубер

Хан Ку̀бер е прабългарски владетел в Панония и Македония.

Кубер и Кубрат · Кубер и Първа българска държава · Виж повече »

Котраг

Котра̀г е вторият син на хан Кубрат.

Котраг и Кубрат · Котраг и Първа българска държава · Виж повече »

Патриарх Никифор

#пренасочване Никифор I Константинополски.

Кубрат и Патриарх Никифор · Патриарх Никифор и Първа българска държава · Виж повече »

Персия

Пе́рсия произлиза от Персис – древногръцката форма на Парс (или Фарс) и е латинизирано название на историческата област Фарс в Южен Иран, използвана в западните страни до 1935 г.

Кубрат и Персия · Персия и Първа българска държава · Виж повече »

Аспарух

Хан Аспарух(681 – 701) и хан Тервел (701 – 721) Карта на битката при Онгъла в делтата на р. Дунав, на която се вижда несъществуващият днес о-в Певки. На този остров се заселват Аспаруховите прабългари и изграждат главното си укрепление при пристигането си на Балканите. Карта на прабългарски погребения на Долния Дунав от 8 – 9 век. Това са около 30% от разкритите погребения в Южна Добруджа и Лудогорието. На повече от 80% от територията на днешна България няма прабългарски некрополи. Карта на сферите на племенен контрол в Българската държава след основаването ѝ. В розово са отбелязани държавните граници. В жълто са маркирани зоните под пряк прабългарски контрол, а в синьо тези под славянско самоуправление. Аспару̀х(или Испор, Исперих, Есперих, Есперерих, Аспар-хрук, Батий) е български владетел, основател на Дунавска България.

Аспарух и Кубрат · Аспарух и Първа българска държава · Виж повече »

Арабски халифат

Арабският халифа̀т е общото название на теократична арабско-мюсюлманска държава, възникнала в резултат от арабските завоевания през VII – IX век и оглавявана от халифи – „наместници“ на Мохамед, представляващи всички мюсюлмани и притежаващи пълната религиозна и политическа власт.

Арабски халифат и Кубрат · Арабски халифат и Първа българска държава · Виж повече »

Аварски хаганат

Аварският хаганат е държава на аварите, просъществувала в Панония и съседните земи от около 562 година до края на осми век.

Аварски хаганат и Кубрат · Аварски хаганат и Първа българска държава · Виж повече »

Алцек

Алцѐк (Alzeco, Alcek, Aldigar, Altsek, Altzek, Alzec, Altsikurs) според Теофан Изповедник е вероятно брат на хан Аспарухи пети син на хан Кубрат, гасталд (княз) в Самниум, живял в Гало Матезе, Сепино, Бояно и Изерния на регион Молизе в Централна Италия.

Алцек и Кубрат · Алцек и Първа българска държава · Виж повече »

Стара Велика България

alt.

Кубрат и Стара Велика България · Първа българска държава и Стара Велика България · Виж повече »

Теофан Изповедник

Теофан Изповедник (Θεοφάνης, Теофанис) е византийски духовник и летописец, ревностен защитник на иконопочитанието.

Кубрат и Теофан Изповедник · Първа българска държава и Теофан Изповедник · Виж повече »

Хазарски каганат

Хазарският каганат е голяма средновековна номадска държава, създадена в средата на 7 век на територията на днешен Дагестан върху останките на Западнотюркския (Тюркския) хаганат в съседство с Кубратова Стара Велика България.

Кубрат и Хазарски каганат · Първа българска държава и Хазарски каганат · Виж повече »

Черно море

Изключителни икономически зони в Черно море към 2015 г. Черно море (შავი ზღვა) е вътрешноконтинентално море между Югоизточна Европа и Мала Азия.

Кубрат и Черно море · Първа българска държава и Черно море · Виж повече »

Мала Перешчепина

Мала Перешчепина (Мала Перещепина) е село в Централна Украйна, Новосанжарски район на Полтавска област с население 2025 души (2004).

Кубрат и Мала Перешчепина · Мала Перешчепина и Първа българска държава · Виж повече »

Италия

Италия (Italia), официално название Италианска република (Repubblica Italiana), е държава, разположена в Южна и Западна Европа, чиято територия до голяма степен съвпада с географския регион Италия.

Италия и Кубрат · Италия и Първа българска държава · Виж повече »

Батбаян

Ба̀тбаян (Големият Баян или Боян; също Бат Бай или Бат Боян) от рода Дуло е последният владетел на Стара Велика България.

Батбаян и Кубрат · Батбаян и Първа българска държава · Виж повече »

Днепър

Днепър в Смоленск Карта на водосборния басейн на река Днепър Днѐпър (Днепр; Дняпро; Дніпро) е четвъртата по дължина река в Европа след Волга, Дунав и Урал, протичаща по териториите на Русия (485 km), Беларус (595 km) и Украйна (1006 km) и още 115 km от течението на реката, протичащо по граница между Беларус и Украйна.

Днепър и Кубрат · Днепър и Първа българска държава · Виж повече »

Дон (река)

#виж Дон.

Дон (река) и Кубрат · Дон (река) и Първа българска държава · Виж повече »

Йоан Никиуски

Йоа̀н Никиу̀ски е египетски коптски епископ на Никиу (Пашати) – град в делтата на Нил, назначен през 696 г.

Йоан Никиуски и Кубрат · Йоан Никиуски и Първа българска държава · Виж повече »