Съдържание
93 отношения: Кутмичевица, Киевска Рус, Комитопули, Константин X Дука, Константин Бодин, Константинопол, Копринища, Приздрияна, Преслав, Паристрион, Павликяни, Пирея, Плиска, Петър IV, Петър и Боян, Петър Делян, Печенеги, Охрид, Охридска архиепископия, Асеневци, Атина, Албания, Алексий I Комнин, Алексий Врана, Ниш, Никулица, Никулица Делфина, Никопол, Норманско нашествие на Балканите (1081 – 1085), Новия Рим, Несебър, Робер Гискар, Роман (цар), Стефан Неманя, Средец, Самуил, Света Богородица Атинска, Свети Пророк Илия Парнаски, Свети Димитър, Силистра, Скопие, Солун, Спатарий, Сервия, Сермон, Северна Тракия, Търново, Томор, Тесалия, Тема (Византия), ... Разширете индекс (43 Повече ▼) »
Кутмичевица
Кутмичевица, наричана също Деволски комитат, е историческа област в Югоизточна Европа по време на Средновековието.
Виж Византийско владичество над българските земи и Кутмичевица
Киевска Рус
Киевска Рус между 1015 и 1113 г. Киевска Рус през 11 векКиевска Рус (на староруски: Кїѥвскаіа Рѹсь; на украински: Київська Русь; на руски: Киевская Русь; на беларуски: Кіеўская Русь; на латински: Ruthenia) е термин, въведен в употреба от по-късни историци за обозначаване на периода от съществуването на източнославянската държава Рус в Източна Европа от края на 9 век, като резултат от пренасянето на столицата ѝ от Ладога в Киев през 882 г.
Виж Византийско владичество над българските земи и Киевска Рус
Комитопули
Държавни граници на България по време на Комитопулите (996 г.) Самуил Комитопул (упр. 997 – 1014) тема''. Битолският надпис на Иван Владислав Комитопули (на византийски гръцки: Κομητόπουλοι, Komitopuloï или Komitopuli, от гръцкото κομιτοπούλος – син на комит) са наречени синовете на управителя на комитат (област) Средец, българския болярин комит Никола.
Виж Византийско владичество над българските земи и Комитопули
Константин X Дука
Константин X Дука (Κωνσταντίνος Ι΄ Δούκας, 1006 – май 1067) е император на Византийската империя от 1059 до 1067 г.
Виж Византийско владичество над българските земи и Константин X Дука
Константин Бодин
Константѝн Бо̀дин/Бъдин е най-малкият син на зетския велик жупан, византийски протоспатарий, а впоследствие и крал Михаил от династията Воиславлевичи.
Виж Византийско владичество над българските земи и Константин Бодин
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Виж Византийско владичество над българските земи и Константинопол
Копринища
Копринища, Пронища или просто Крепостта на планината Томор (на албански: Kalaja е Tomorrit) е населявана от древни времена.
Виж Византийско владичество над българските земи и Копринища
Приздрияна
Калето с каньона на Призренска Бистрица в посока Призренец Приздрияна или Призренското кале е средновековен град, съществувал до днешния Призрен на хълма досами града над река Призренска Бистрица.
Виж Византийско владичество над българските земи и Приздрияна
Преслав
#пренасочване Велики Преслав.
Виж Византийско владичество над българските земи и Преслав
Паристрион
Тема Паристрион е тема (военноадминистративна единица) в България по време на византийската власт.
Виж Византийско владичество над българските земи и Паристрион
Павликяни
#виж Павликянство.
Виж Византийско владичество над българските земи и Павликяни
Пирея
Пирея (Πειραίας, Пиреас) е град в Централна Гърция, административен център на едноименния ном в областта Атика.
Виж Византийско владичество над българските земи и Пирея
Плиска
Първото българско царство Плѝска е български град в община Каспичан, област Шумен, Северна България.
Виж Византийско владичество над българските земи и Плиска
Петър IV
#виж Теодор-Петър.
Виж Византийско владичество над българските земи и Петър IV
Петър и Боян
България при цар Самуил. Петър и Боян са български боляри от североизточните български земи, живели в края на Х век.
Виж Византийско владичество над българските земи и Петър и Боян
Петър Делян
Пѐтър Делян е български цар в периода 1040 – 1041 г.
Виж Византийско владичество над българските земи и Петър Делян
Печенеги
Територия, контролирана от печенегите около 1030 година Печенегите или печенезите (pacanāk; πατζιναικος; besenyő; pacinacae, bisseni) са съюз на тюркоезични номадски или полуномадски племена от Централна Азия, които се установяват в Северното Причерноморие в края на IX век, а през XI-XII век част от тяхсе преселват на Балканите.
Виж Византийско владичество над българските земи и Печенеги
Охрид
Охрид (Охрид) е град в югозападната част на Северна Македония, осми по големина в страната, център на Община Охрид.
Виж Византийско владичество над българските земи и Охрид
Охридска архиепископия
Печат на Архиепископията от 1516 г. 55 Стенописи от интериора на катедралната църква на Охридската архиепископия „Света София“ Алексей, 4 февруари 1654 г. Архиепископия Охридска на Първа Юстиниана и на цяла България, съкратено наричана и Охридската архиепископия е наименованието на българската автокефална православна църква подчинена на Цариградската Вселенска патриаршия в завоюваните от Византия в 1018 г.
Виж Византийско владичество над българските земи и Охридска архиепископия
Асеневци
313x313пкс Династията на Асеневци (Asseniden, Asseniter, във Византия са наричани Ασάνης, Asanes) управлява Второто българско царство между 1187 и 1280 г.
Виж Византийско владичество над българските земи и Асеневци
Атина
Атѝна (Αθήνα) е столицата и най-големият град на Гърция, както и седалище на областта Атика.
Виж Византийско владичество над българските земи и Атина
Албания
Република Албания (Republika e Shqipërisë, изговаря се Републѝка е Шкипърѝсъ, кратка форма Алба̀ния (Shqipëria, изговаря се Шкипърѝя) е страна в Южна Европа. Границите на Албания са с Черна гора на север, Косово на североизток, Северна Македония на изток и Гърция на юг.
Виж Византийско владичество над българските земи и Албания
Алексий I Комнин
Алексий I Комнин (Ἀλέξιος Α' Κομνηνός) е византийски император от 1081 до смъртта си през 1118 г.
Виж Византийско владичество над българските земи и Алексий I Комнин
Алексий Врана
Алѐксий Вра̀на (на гръцки: Ἀλέξιος Βρανᾶς) е византийски благородник и военачалник от края на 12 век.
Виж Византийско владичество над българските земи и Алексий Врана
Ниш
Ниш (Niš) е град в югоизточната част на Сърбия, административен център на град Ниш и Нишавски окръг.
Виж Византийско владичество над българските земи и Ниш
Никулица
Никулица или Николица (Νικολιτζãς) е български аристократ, болярин от края на Х – началото на ХІ век.
Виж Византийско владичество над българските земи и Никулица
Никулица Делфина
Никулица Делфина (Νικουλιτζάς Δελφινάς) е византийски аристократ от XI век, управител на град Лариса в Тесалия.
Виж Византийско владичество над българските земи и Никулица Делфина
Никопол
Нико̀пол (Nicopolis; Niğbolu; на гръцки: Νικόπολις) е град в Северна България.
Виж Византийско владичество над българските земи и Никопол
Норманско нашествие на Балканите (1081 – 1085)
Норманското нашествие на Балканите се провежда в периода 1081 – 1085 година от норманите от южна Италия под ръководството на Робер Гискар, херцог на Апулия и Калабрия срещу Византийската империя, водена от император Алексий I Комнин.
Виж Византийско владичество над българските земи и Норманско нашествие на Балканите (1081 – 1085)
Новия Рим
#пренасочване Нов Рим.
Виж Византийско владичество над българските земи и Новия Рим
Несебър
---- Несѐбър е курортен град в югоизточна България, разположен на брега на Черно море.
Виж Византийско владичество над българските земи и Несебър
Робер Гискар
Робер дьо Отвил, наричан и Гискар (Robert de Hauteville, Robert Guiscard, Robertus Guiscardus o Viscardus, където второто име означава „Лукавият“, „Хитрият“, „Лисицата“) е нормански благородник от клана Отвили, придобил значителни феодални владения, побеждавайки ломбардите и сарацините в Южна Италия.
Виж Византийско владичество над българските земи и Робер Гискар
Роман (цар)
Ро̀ман е цар на България от 977 до 997 г.
Виж Византийско владичество над българските земи и Роман (цар)
Стефан Неманя
Стефан Неманя (Стеван Немања) е средновековен владетел, велик жупан на Велико княжество Сърбия.
Виж Византийско владичество над българските земи и Стефан Неманя
Средец
Средец може да се отнася за.
Виж Византийско владичество над българските земи и Средец
Самуил
Самуѝл (на старобългарски) е български цар, управлявал България от 997 г.
Виж Византийско владичество над българските земи и Самуил
Света Богородица Атинска
Църквата „Света Богородица Атинска“ (Παναγία η Αθηνιώτισσα) е в продължение на хилядолетие символа на християнството и християнизацията на Гърция.
Виж Византийско владичество над българските земи и Света Богородица Атинска
Свети Пророк Илия Парнаски
Манастирът „Свети Пророк Илия Парнаски“ е бивш мъжки, сега женски православен манастир намиращ се на югозападните склонове на планината Парнас, над село Хрисо, на средата на пътя между Делфи и Амфиса.
Виж Византийско владичество над българските земи и Свети Пророк Илия Парнаски
Свети Димитър
#виж Димитър Солунски.
Виж Византийско владичество над българските земи и Свети Димитър
Силистра
Силѝстра е пристанищен град на река Дунав в Североизточна България.
Виж Византийско владичество над българските земи и Силистра
Скопие
Скопие (Скопје; Shkupi, Шкуп или Шкупи; Skoplje; Üsküb, Юскюб) е столицата и най-населеният град на Северна Македония.
Виж Византийско владичество над българските земи и Скопие
Солун
Солун (Θεσσαλονίκη, Тесалоники) е вторият по големина град в Гърция след столицата Атина.
Виж Византийско владичество над българските земи и Солун
Спатарий
Римски кавалерист носещ спата – възстановка Спатарий (Spatharius), букв.
Виж Византийско владичество над българските земи и Спатарий
Сервия
Сѐрвия, известен и с турската форма на името Серфидже или Селфидже (Σέρβια; Serfice, Серфидже), е малък град в Република Гърция, център на дем Сервия в област Западна Македония.
Виж Византийско владичество над българските земи и Сервия
Сермон
Сермон е името, с което византийският летописец Йоан Скилица нарича управника на Срем, отказал да се подчини на византийския император Василий II след покоряването на по-голямата част от България през 1018 г.
Виж Византийско владичество над българските земи и Сермон
Северна Тракия
Северна Тракия или Българска Тракия е историко-географска област в България, част от Тракия, която обхваща Горнотракийската низина, Средна гора, части от Задбалканските котловини и Стара планина, както и българските части от Родопите и Странджа.
Виж Византийско владичество над българските земи и Северна Тракия
Търново
#виж Велико Търново.
Виж Византийско владичество над българските земи и Търново
Томор
Томор (Томорица; Tomori)е планина в централна част Албания, разположена между долините на реките Девол на север и североизток, левият ѝ приток Томорица на изток и Осум на запад.
Виж Византийско владичество над българските земи и Томор
Тесалия
Тесалия е историко-географска област в Гърция и една от 13-те административни области.
Виж Византийско владичество над българските земи и Тесалия
Тема (Византия)
Първите теми след смъртта на Ираклий и загубата на Светите земи с Божи гроб – 650 г. Византийските теми през 950 г. Темите във Византийската империя в 1025 г., непосредствено след завладяването на България и ренесанса на Македонската династия Темата (буквално „това, което е положено в основата“) е основна военно-административна област на Източната Римска империя.
Виж Византийско владичество над българските земи и Тема (Византия)
Теодор-Петър
Пѐтър II или Пѐтър IV, също и Калопетър, роден Теодо̀р, е цар на България от 1185 до 1197 г.
Виж Византийско владичество над българските земи и Теодор-Петър
Халеева комета
Халѐевата комѐта е ярка комета с орбитален период от 75,32 години.
Виж Византийско владичество над българските земи и Халеева комета
Цариград
#виж Истанбул.
Виж Византийско владичество над българските земи и Цариград
Червен (крепост)
Чѐрвен е средновековен български град, един от най-значимите военни, културни и църковни центрове на Втората българска държава (12-14 век).
Виж Византийско владичество над българските земи и Червен (крепост)
Мария (съпруга на Иван Владислав)
Мария е последната българска царица на Първото българско царство, съпруга на цар Иван Владислав.
Виж Византийско владичество над българските земи и Мария (съпруга на Иван Владислав)
Михаил VII
#пренасочване Михаил VII Дука.
Виж Византийско владичество над българските земи и Михаил VII
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав.
Виж Византийско владичество над българските земи и Мизия
Мохамед Ал-Идриси
#пренасочване Мохамед ал-Идриси.
Виж Византийско владичество над българските земи и Мохамед Ал-Идриси
Истанбул
Истанбу̀л (İstanbul, /isˈtanbuɫ/), известен в миналото още като Цариград, Константинопол и Византион, е най-големият град в Турция, който служи като икономически, културен и исторически център на страната.
Виж Византийско владичество над българските земи и Истанбул
История на България
Историята на българските земи може да бъде условно разделена на 5 основни периода: Праистория, Античност, Средновековие, Османско владичество и Съвременна история.
Виж Византийско владичество над българските земи и История на България
Исаак II Ангел
#пренасочване Исак II Ангел.
Виж Византийско владичество над българските земи и Исаак II Ангел
Иван Асен I
Ива̀н Асѐн I, наричан също Белгу̀н, в историографията срещан и като Иван I Асен, Иван Асен или само Асен, рядко Йоан Асен I или Йоан I Асен, е цар на България от 1190 до 1195 г.
Виж Византийско владичество над българските земи и Иван Асен I
Иван Владислав
#пренасочване Йоан Владислав.
Виж Византийско владичество над българските земи и Иван Владислав
България
Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.
Виж Византийско владичество над българските земи и България
България (тема)
Византийските теми на Балканския полуостров през 1045 година Тема България е византийска военно-административна единица по време на византийската власт в България (1018 – 1185).
Виж Византийско владичество над българските земи и България (тема)
Българите в техните исторически, етнографически и политически граници
„Българите в техните исторически, етнографически и политически граници 679 – 1917“ e атлас, издаден в 1917 година от Димитър Ризов в Берлин.
Бунт на Добромир
Бунтът на Добромир (Δοβρόμηρος) е антиимперско брожение, избухнало в 1079 г.
Виж Византийско владичество над българските земи и Бунт на Добромир
Балкански походи на Маврикий
Балканските походи на Маврикий са поредица военни походи на император Маврикий (582 – 602) целящи отстраняването на аварската и славянска заплаха от източноримските балкански провинции в края на VI век.
Виж Византийско владичество над българските земи и Балкански походи на Маврикий
Балкани
#виж Балкански полуостров.
Виж Византийско владичество над българските земи и Балкани
Бесарабия
Бесарабия е историко-географска област в днешна Молдова и Украйна, разположена между реките Прут и Днестър.
Виж Византийско владичество над българските земи и Бесарабия
Беласишка битка
Бела̀сишката битка, известна още като битката при Беласица, битката при Ключ или битката при Клидион (на гръцки: Μάχη τουΚλειδίου), се състои на 29 юли 1014 г.
Виж Византийско владичество над българските земи и Беласишка битка
Белград
Белград (Београд) е столицата и най-големият град в днешна Сърбия.
Виж Византийско владичество над българските земи и Белград
Беломорието
#виж Източна Македония и Тракия.
Виж Византийско владичество над българските земи и Беломорието
Въстание на Георги Войтех
Въстанието на Георги Войтехпрез 1072 г.
Виж Византийско владичество над българските земи и Въстание на Георги Войтех
Второ българско царство
#пренасочване Втора българска държава.
Виж Византийско владичество над българските земи и Второ българско царство
Василий II
#пренасочване Василий II Българоубиец.
Виж Византийско владичество над българските земи и Василий II
Василий II Българоубиец
Василий II Българоубиец (Βασίλειος Β΄ Βουλγαροκτόνος) е император на Византия от Македонската династия, управлявал от 976 до 1025 година.
Виж Византийско владичество над българските земи и Василий II Българоубиец
Видин
Вѝдин е град в Северозападна България, разположен на десния бряг на река Дунав.
Виж Византийско владичество над българските земи и Видин
Византия
#пренасочване Византийска империя.
Виж Византийско владичество над българските земи и Византия
Византийска империя
Византийска империя, Византия или Източна Римска империя са въведени през XVI век съвременни названия, обозначаващи източната част от Римската империя, просъществувала до 1453 г.
Виж Византийско владичество над българските земи и Византийска империя
Георги Войтех
България под византийска власт Георги Войтех(Γεώργιος ὁ Βοϊτάχος) е български аристократ от XI век, скопски първенец и организатор на въстание срещу византийското владичество по времето на византийския император Михаил VII Дука.
Виж Византийско владичество над българските земи и Георги Войтех
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
Виж Византийско владичество над българските земи и Дунав
Дунавски лимес
Под Дунавски лимес (на, лимес, означаващо граница) се разбира границата на Римската империя по река Дунав с прилежащата фортификационна система, която е съставлявала външния отбранителен пръстен на империята.
Виж Византийско владичество над българските земи и Дунавски лимес
Дръстър
Дръстър (на старобългарски: дръстръ) е средновековна крепост на мястото на днешна Силистра.
Виж Византийско владичество над българските земи и Дръстър
Драч
Драч(Durrësi, Дуръс,Dyrrhachium, Дирахиум, Durazzo, Дурацо, Δυρράχιο, Дирахио, катаревуса: Δυρράχιον, Дирахион) е град в Албания, административен център на едноименните област и окръг.
Виж Византийско владичество над българските земи и Драч
Димитър Ризов
Димитър Христов Ризов е български революционер, общественик, политик, публицист и дипломат.
Виж Византийско владичество над българските земи и Димитър Ризов
Димитровден
Димитровден е народен и православен празник, отбелязван на 26 октомври в памет на свети Димитър Солунски.
Виж Византийско владичество над българските земи и Димитровден
Добруджа
До̀бруджа (на старобългарски: До̀бротица, Dobrogea; произнася се: Доброджя) е историко-географска област, представляваща в голямата си част плато, заемаща площ над 23 000 км2 (9000 мили2).
Виж Византийско владичество над българските земи и Добруджа
Лариса
Ла̀риса (Λάρισα) е град в Централна Гърция, център на дем Лариса, ном Лариса и на област Тесалия.
Виж Византийско владичество над българските земи и Лариса
Ливадия (крепост)
Средновековният замък „Ливадия“ (Μεσαιωνικό κάστρο Λιβαδειάς) се намира на върха на хълма извисяващ се южно над съвременния град Ливадия.
Виж Византийско владичество над българските земи и Ливадия (крепост)
Йоан Скилица
Йоан Скилица (Ἰωάννης Σκυλίτζης) е византийски историк от края на XI век.
Виж Византийско владичество над българските земи и Йоан Скилица
26 октомври
26 октомври е 299-ият ден в годината според григорианския календар (300-и през високосна година).
Виж Византийско владичество над българските земи и 26 октомври
9 век
9 век започва на 1 януари 801 г.
Виж Византийско владичество над българските земи и 9 век