Прилики между Българо-византийски войни и Първа българска държава
Българо-византийски войни и Първа българска държава има 64 общи неща (в Юнионпедия): Кубрат, Кубер, Куберова България, Крум, Кардам, Киевска Рус, Константин IV Погонат, Константин V Копроним, Константинопол, Пресиян II, Панония, Плиска, Покръстване на България, Петър I (България), Охрид, Одрин, Омуртаг, Аспарух, Аспарухови прабългари, Арабски халифат, Армения, Аварски хаганат, Азовско море, Албания, Никифор I, Сърбия, Струма, Стара планина, Стара Велика България, Старобългарски език, ..., Средновековие, Самуил, Симеон I, Симеон I Велики, Скопие, София, Солун, Тракия, Тервел, Телериг, Унгария, Хазарски каганат, Черно море, Македония (област), Маламир, Мизия, Иван Владислав, Загоре, Битка при Онгъла, Битка при Ахелой, Битка при Върбишкия проход, Борис I, Бесарабия, Втора българска държава, Василий II (Византийска империя), Византийска империя, Византийско владичество, Винех, Велики Преслав, Гаврил Радомир, Дунав, Днепър, Добруджа, Лъв Фока. Разширете индекс (34 Повече ▼) »
Кубрат
Кубра̀т (или Кроват, Курт, Хор Бат, Куврат, Курдбард, Χουβρατις, Κροβατον, Κουβρατος) е владетел от рода Дуло, вожд на племето уногондури,Голяма енциклопедия България, том 7, Българска академия на науките, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“, София 2012, с.
Българо-византийски войни и Кубрат · Кубрат и Първа българска държава ·
Кубер
Хан Ку̀бер е прабългарски владетел в Панония и Македония.
Българо-византийски войни и Кубер · Кубер и Първа българска държава ·
Куберова България
Куберова България е предполагаема ранносредновекова българска държава в централната част на Балканския полуостров съществувала за кратко.
Българо-византийски войни и Куберова България · Куберова България и Първа българска държава ·
Крум
Крум е средновековен български монарх, възкачил се на престола след Кардам.
Българо-византийски войни и Крум · Крум и Първа българска държава ·
Кардам
Карда̀м е български владетел в периода 777 – 803 г.
Българо-византийски войни и Кардам · Кардам и Първа българска държава ·
Киевска Рус
Киевска Рус между 1015 и 1113 г. Киевска Рус през 11 векКиевска Рус (на староруски: Кїѥвскаіа Рѹсь; на украински: Київська Русь; на руски: Киевская Русь; на беларуски: Кіеўская Русь; на латински: Ruthenia) е термин, въведен в употреба от по-късни историци за обозначаване на периода от съществуването на източнославянската държава Рус в Източна Европа от края на 9 век, като резултат от пренасянето на столицата ѝ от Ладога в Киев през 882 г.
Българо-византийски войни и Киевска Рус · Киевска Рус и Първа българска държава ·
Константин IV Погонат
Константин IV (Κωνσταντίνος Δ') е византийски император от 668 до смъртта си през 685 година.
Българо-византийски войни и Константин IV Погонат · Константин IV Погонат и Първа българска държава ·
Константин V Копроним
Константин V Копроним (Κωνσταντίνος Ε' Κοπρόνυμος) е византийски император от Исаврийската династия (наричана и Сирийска; основателят ѝ Лъв III Исавър, по народност – исавриец, е роден в сирийската област Комагена).
Българо-византийски войни и Константин V Копроним · Константин V Копроним и Първа българска държава ·
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Българо-византийски войни и Константинопол · Константинопол и Първа българска държава ·
Пресиян II
Пресия̀н II (познати са също варианти на името му Прусиан, Персиан, Пресиан и Пресиам) е първородният син и престолонаследник на цар Иван Владислав.
Българо-византийски войни и Пресиян II · Пресиян II и Първа българска държава ·
Панония
Панония (Pannonia) е историческа област в Средна Европа и римска провинция.
Българо-византийски войни и Панония · Панония и Първа българска държава ·
Плиска
Първото българско царство Плѝска е български град в община Каспичан, област Шумен, Северна България.
Българо-византийски войни и Плиска · Плиска и Първа българска държава ·
Покръстване на България
Покръстването на България е процес на приемане и утвърждаване на християнството като официална държавна религия в България, който започва през 864 г.
Българо-византийски войни и Покръстване на България · Покръстване на България и Първа българска държава ·
Петър I (България)
Пѐтър е български цар, управлявал България от 927 г.
Българо-византийски войни и Петър I (България) · Петър I (България) и Първа българска държава ·
Охрид
Охрид (Охрид) е град в югозападната част на Северна Македония, осми по големина в страната, център на Община Охрид.
Българо-византийски войни и Охрид · Охрид и Първа българска държава ·
Одрин
О̀дрин (наричан в исторически контекст Адрианопол, Edirne, Едирне, Αδριανούπολη, Адриануполи, катаревуса: Αδριανούπολις, Адриануполис), е град в турската част на Тракия, близо до границите с България и Гърция.
Българо-византийски войни и Одрин · Одрин и Първа българска държава ·
Омуртаг
Омурта̀г е български владетел, син на Крум.
Българо-византийски войни и Омуртаг · Омуртаг и Първа българска държава ·
Аспарух
Хан Аспарух(681 – 701) и хан Тервел (701 – 721) Карта на битката при Онгъла в делтата на р. Дунав, на която се вижда несъществуващият днес о-в Певки. На този остров се заселват Аспаруховите прабългари и изграждат главното си укрепление при пристигането си на Балканите. Карта на прабългарски погребения на Долния Дунав от 8 – 9 век. Това са около 30% от разкритите погребения в Южна Добруджа и Лудогорието. На повече от 80% от територията на днешна България няма прабългарски некрополи. Карта на сферите на племенен контрол в Българската държава след основаването ѝ. В розово са отбелязани държавните граници. В жълто са маркирани зоните под пряк прабългарски контрол, а в синьо тези под славянско самоуправление. Аспару̀х(или Испор, Исперих, Есперих, Есперерих, Аспар-хрук, Батий) е български владетел, основател на Дунавска България.
Аспарух и Българо-византийски войни · Аспарух и Първа българска държава ·
Аспарухови прабългари
Карта на битката при Онгъла в делтата на река Дунав, на която се вижда несъществуващият днес о-в Певки. На този остров се заселват Аспаруховите прабългари и изграждат главното си укрепление при пристигането си на Балканите. Карта на прабългарски погребения на Долния Дунав от VIII – IX век. Това са около 30% от разкритите погребения в Южна Добруджа и Лудогорието. На над 80% от територията на днешна България няма прабългарски некрополи. Карта на сферите на племенен контрол в Българската държава след основаването ѝ. В розово са отбелязани държавните граници. В жълто са маркирани зоните под пряк прабългарски контрол, а в синьо – тези под славянско самоуправление. Паметникът на хан Аспарухв Стрелча Хан Аспарухпреминава река Дунав с група прабългари, която е с неустановена численост и произход.
Аспарухови прабългари и Българо-византийски войни · Аспарухови прабългари и Първа българска държава ·
Арабски халифат
Арабският халифа̀т е общото название на теократична арабско-мюсюлманска държава, възникнала в резултат от арабските завоевания през VII – IX век и оглавявана от халифи – „наместници“ на Мохамед, представляващи всички мюсюлмани и притежаващи пълната религиозна и политическа власт.
Арабски халифат и Българо-византийски войни · Арабски халифат и Първа българска държава ·
Армения
Армения (Հայաստանի Հանրապետություն, Hayastani Hanrapetut’yun) е унитарна полупрезидентска република от Югозападна Азия, но политически и културно тя е приемана като част от Европа.
Армения и Българо-византийски войни · Армения и Първа българска държава ·
Аварски хаганат
Аварският хаганат е държава на аварите, просъществувала в Панония и съседните земи от около 562 година до края на осми век.
Аварски хаганат и Българо-византийски войни · Аварски хаганат и Първа българска държава ·
Азовско море
Градове около Азовско море. Азовско море (Азовское море; Азовське море; Azaq deñizi или Азакъ денъизи) е море в басейна на Атлантическия океан, като на юг чрез Керченския проток се свързва с Черно море.
Азовско море и Българо-византийски войни · Азовско море и Първа българска държава ·
Албания
Република Албания (Republika e Shqipërisë, изговаря се Републѝка е Шкипърѝсъ, кратка форма Алба̀ния (Shqipëria, изговаря се Шкипърѝя) е страна в Южна Европа. Границите на Албания са с Черна гора на север, Косово на североизток, Северна Македония на изток и Гърция на юг. Има излаз на Адриатическо море на запад и на Йонийско море на югозапад. Площта ѝ е 29 176 km², от които 27 805 km² суша и 1371 km² водна площ.
Албания и Българо-византийски войни · Албания и Първа българска държава ·
Никифор I
#пренасочване Никифор I Геник.
Българо-византийски войни и Никифор I · Никифор I и Първа българска държава ·
Сърбия
Република Сърбия (Republika Srbija) е държава в Югоизточна Европа.
Българо-византийски войни и Сърбия · Първа българска държава и Сърбия ·
Струма
Струма (Στρυμόνας, Стримонас, катаревуса: Στρυμών, Стримон) е река в Югозападна България, области Перник, Кюстендил и Благоевград и Северна Гърция, област Централна Македония, извираща от Витоша и вливаща се в Орфанския залив на Бяло море.
Българо-византийски войни и Струма · Първа българска държава и Струма ·
Стара планина
Стара планина (в Античността: Хемос или Хемус, Αίμος, Haemus, на славянски: Маторни гори, Коджабалкан или Балкан) е планинска верига на Балканския полуостров, на територията на България (предимно) и Сърбия.
Българо-византийски войни и Стара планина · Първа българска държава и Стара планина ·
Стара Велика България
alt.
Българо-византийски войни и Стара Велика България · Първа българска държава и Стара Велика България ·
Старобългарски език
Старобългарският език е най-ранният писмено засвидетелстван славянски език.
Българо-византийски войни и Старобългарски език · Първа българска държава и Старобългарски език ·
Средновековие
„Света София“, построена между 532 и 537 г. (Минаретата са от турския период.) Византийската империя съществува през цялото Средновековие Средновековие, или Средни векове, е средният период от схематичното разделяне на европейската история на три периода: Античност, Средновековие и Ново време.
Българо-византийски войни и Средновековие · Първа българска държава и Средновековие ·
Самуил
Самуѝл (на старобългарски) е български цар, управлявал България от 997 г.
Българо-византийски войни и Самуил · Първа българска държава и Самуил ·
Симеон I
Печат на цар Симеон I Мадридска Скилица България при цар Симеон I. След 896 година българската държава губи териториите на север от Дунав. isbn.
Българо-византийски войни и Симеон I · Първа българска държава и Симеон I ·
Симеон I Велики
#виж Симеон I.
Българо-византийски войни и Симеон I Велики · Първа българска държава и Симеон I Велики ·
Скопие
Скопие (Скопје; Shkupi, Шкуп или Шкупи; Skoplje; Üsküb, Юскюб) е столицата и най-населеният град на Северна Македония.
Българо-византийски войни и Скопие · Първа българска държава и Скопие ·
София
Со̀фия е столицата и най-големият град на България.
Българо-византийски войни и София · Първа българска държава и София ·
Солун
Солун (Θεσσαλονίκη, Тесалоники) е вторият по големина град в Гърция след столицата Атина.
Българо-византийски войни и Солун · Първа българска държава и Солун ·
Тракия
Етнографска карта на Източна и Западна Тракия през 1912 година Територии в Източна и Западна Тракия и Македония освободени от българските войски към 1913 година Стара карта на Тракия (в зелено), Македония и Мизия (1907 г.) Стара карта на Тракия (1585 г.) Тракия (Θράκη, Траки, Trakya, Тракя, Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която в днешно време обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция.
Българо-византийски войни и Тракия · Първа българска държава и Тракия ·
Тервел
Тѐрвел e вторият владетел на България.
Българо-византийски войни и Тервел · Първа българска държава и Тервел ·
Телериг
Телерѝг е владетел на България от 768 до 777 година.
Българо-византийски войни и Телериг · Първа българска държава и Телериг ·
Унгария
Унгария (Magyarország) е вътрешноконтинентална държава в Централна Европа.
Българо-византийски войни и Унгария · Първа българска държава и Унгария ·
Хазарски каганат
Хазарският каганат е голяма средновековна номадска държава, създадена в средата на 7 век на територията на днешен Дагестан върху останките на Западнотюркския (Тюркския) хаганат в съседство с Кубратова Стара Велика България.
Българо-византийски войни и Хазарски каганат · Първа българска държава и Хазарски каганат ·
Черно море
Изключителни икономически зони в Черно море към 2015 г. Черно море (შავი ზღვა) е вътрешноконтинентално море между Югоизточна Европа и Мала Азия.
Българо-византийски войни и Черно море · Първа българска държава и Черно море ·
Македония (област)
Македония (Μακεδονία; Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души.
Българо-византийски войни и Македония (област) · Македония (област) и Първа българска държава ·
Маламир
Маламѝр е средновековен български владетел от Крумовата династия, управлявал Първата българска държава от 831 до 836 г.
Българо-византийски войни и Маламир · Маламир и Първа българска държава ·
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
Българо-византийски войни и Мизия · Мизия и Първа българска държава ·
Иван Владислав
#пренасочване Йоан Владислав.
Българо-византийски войни и Иван Владислав · Иван Владислав и Първа българска държава ·
Загоре
Загоре (известна още като Загора, Загорие и Загория) е историческото название на областта между Средна гора на север, Чирпанските възвишения – на запад, Черно море на изток и Родопите, Сакар и Странджа на юг, намираща се на територията на днешна България.
Българо-византийски войни и Загоре · Загоре и Първа българска държава ·
Битка при Онгъла
Битката при Онгъла се състои през 680 г.
Битка при Онгъла и Българо-византийски войни · Битка при Онгъла и Първа българска държава ·
Битка при Ахелой
Победата на българите в битката при Ахелой Битката при Ахело̀й се е състояла на 20 август 917 г.
Битка при Ахелой и Българо-византийски войни · Битка при Ахелой и Първа българска държава ·
Битка при Върбишкия проход
Битката във Върбишкия проход се разиграва на 26 юли 811 г. между български войски, водени от хан Крум, и войските на Византийската империя.
Битка при Върбишкия проход и Българо-византийски войни · Битка при Върбишкия проход и Първа българска държава ·
Борис I
България при Борис I Княз Борѝс I (срещан и като Богор, Богорис), почитан от Православната църква като Св.
Борис I и Българо-византийски войни · Борис I и Първа българска държава ·
Бесарабия
Бесарабия е историко-географска област в днешна Молдова и Украйна, разположена между реките Прут и Днестър.
Бесарабия и Българо-византийски войни · Бесарабия и Първа българска държава ·
Втора българска държава
Втората българска държава е създадена през 1185 г. след въстанието на Асен и Петър срещу ромейската власт. Коронясването на Петър IV за български цар и сключеното впоследствие примирие с ромейския император Исак II Ангел установява възобновяването на българската държава. Втората българска държава е феодална държава, империя, продължителка на Първата българска държава (681 – 1018). Тя просъществува до 1396 г., (според някои до 1422), когато Видинското царство е превзето от Османската империя. Институциите във Втората българска държава са изцяло повлияни от византийската държавност.
Българо-византийски войни и Втора българска държава · Втора българска държава и Първа българска държава ·
Василий II (Византийска империя)
#пренасочване Василий II Българоубиец.
Българо-византийски войни и Василий II (Византийска империя) · Василий II (Византийска империя) и Първа българска държава ·
Византийска империя
Византийска империя, Византия или Източна Римска империя са въведени през XVI век съвременни названия, обозначаващи източната част от Римската империя, просъществувала до 1453 г.
Българо-византийски войни и Византийска империя · Византийска империя и Първа българска държава ·
Византийско владичество
#пренасочване Византийско владичество над българските земи.
Българо-византийски войни и Византийско владичество · Византийско владичество и Първа българска държава ·
Винех
Кан Винѐхе монарх, управлявал България от 756 до 760 г.
Българо-византийски войни и Винех · Винех и Първа българска държава ·
Велики Преслав
Старата столица Преслав Дворцов комплекс Общ изглед на Преслав, 22 юли 1912 г. 4-ти селскостопански културен и национален събор, 28 – 29 август 1938 г., гр. Варна. Велѝки Пресла̀в (само Преслав до 1993 година) е град в област Шумен, Североизточна България.
Българо-византийски войни и Велики Преслав · Велики Преслав и Първа българска държава ·
Гаврил Радомир
Гаврил (Гавраил, Габриел) Радомир е български цар в периода 1014 – март 1015 г., първороден син на цар Самуил и Агата.
Българо-византийски войни и Гаврил Радомир · Гаврил Радомир и Първа българска държава ·
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
Българо-византийски войни и Дунав · Дунав и Първа българска държава ·
Днепър
Днепър в Смоленск Карта на водосборния басейн на река Днепър Днѐпър (Днепр; Дняпро; Дніпро) е четвъртата по дължина река в Европа след Волга, Дунав и Урал, протичаща по териториите на Русия (485 km), Беларус (595 km) и Украйна (1006 km) и още 115 km от течението на реката, протичащо по граница между Беларус и Украйна.
Българо-византийски войни и Днепър · Днепър и Първа българска държава ·
Добруджа
До̀бруджа (на старобългарски: До̀бротица, Dobrogea; произнася се: Доброджя) е историко-географска област, представляваща в голямата си част плато, заемаща площ над 23 000 км2 (9000 мили2).
Българо-византийски войни и Добруджа · Добруджа и Първа българска държава ·
Лъв Фока
Лъв Фока Стари (Λέων Φωκᾶς, fl. 900 – 919) e висш византийски военачалник от X в.
Българо-византийски войни и Лъв Фока · Лъв Фока и Първа българска държава ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Българо-византийски войни и Първа българска държава са по-чести
- Какви са приликите между Българо-византийски войни и Първа българска държава
Сравнение между Българо-византийски войни и Първа българска държава
Българо-византийски войни има 315 връзки, докато Първа българска държава има 154. Тъй като те са по-чести 64, индекса Jaccard е 13.65% = 64 / (315 + 154).
Препратки
Тази статия показва връзката между Българо-византийски войни и Първа българска държава. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: