Прилики между Крум и Първа българска държава
Крум и Първа българска държава има 24 общи неща (в Юнионпедия): Кубер, Кардам, Карл Велики, Константинопол, Плиска, Покръстване на България, Одрин, Омуртаг, Аварски хаганат, Струма, Стара планина, Средновековие, София, Тракия, Трансилвания, Тервел, Теофан Изповедник, Франкска империя, Македония (област), Мизия, Балкански полуостров, Върбишки проход, Дунав, Европа.
Кубер
Хан Ку̀бер е прабългарски владетел в Панония и Македония.
Крум и Кубер · Кубер и Първа българска държава ·
Кардам
Карда̀м е български владетел в периода 777 – 803 г.
Кардам и Крум · Кардам и Първа българска държава ·
Карл Велики
Карл Велики (Carolus Magnus, Karolus Magnus; Charlemagne; Karl der Große; * вероятно на 2 април 747 или 748; † 28 януари 814 в Аахен) от фамилията на Каролингите е от 9 октомври 768 г.
Карл Велики и Крум · Карл Велики и Първа българска държава ·
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Константинопол и Крум · Константинопол и Първа българска държава ·
Плиска
Първото българско царство Плѝска е български град в община Каспичан, област Шумен, Северна България.
Крум и Плиска · Плиска и Първа българска държава ·
Покръстване на България
Покръстването на България е процес на приемане и утвърждаване на християнството като официална държавна религия в България, който започва през 864 г.
Крум и Покръстване на България · Покръстване на България и Първа българска държава ·
Одрин
О̀дрин (наричан в исторически контекст Адрианопол, Edirne, Едирне, Αδριανούπολη, Адриануполи, катаревуса: Αδριανούπολις, Адриануполис), е град в турската част на Тракия, близо до границите с България и Гърция.
Крум и Одрин · Одрин и Първа българска държава ·
Омуртаг
Омурта̀г е български владетел, син на Крум.
Крум и Омуртаг · Омуртаг и Първа българска държава ·
Аварски хаганат
Аварският хаганат е държава на аварите, просъществувала в Панония и съседните земи от около 562 година до края на осми век.
Аварски хаганат и Крум · Аварски хаганат и Първа българска държава ·
Струма
Струма (Στρυμόνας, Стримонас, катаревуса: Στρυμών, Стримон) е река в Югозападна България, области Перник, Кюстендил и Благоевград и Северна Гърция, област Централна Македония, извираща от Витоша и вливаща се в Орфанския залив на Бяло море.
Крум и Струма · Първа българска държава и Струма ·
Стара планина
Стара планина (в Античността: Хемос или Хемус, Αίμος, Haemus, на славянски: Маторни гори, Коджабалкан или Балкан) е планинска верига на Балканския полуостров, на територията на България (предимно) и Сърбия.
Крум и Стара планина · Първа българска държава и Стара планина ·
Средновековие
„Света София“, построена между 532 и 537 г. (Минаретата са от турския период.) Византийската империя съществува през цялото Средновековие Средновековие, или Средни векове, е средният период от схематичното разделяне на европейската история на три периода: Античност, Средновековие и Ново време.
Крум и Средновековие · Първа българска държава и Средновековие ·
София
Со̀фия е столицата и най-големият град на България.
Крум и София · Първа българска държава и София ·
Тракия
Етнографска карта на Източна и Западна Тракия през 1912 година Територии в Източна и Западна Тракия и Македония освободени от българските войски към 1913 година Стара карта на Тракия (в зелено), Македония и Мизия (1907 г.) Стара карта на Тракия (1585 г.) Тракия (Θράκη, Траки, Trakya, Тракя, Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която в днешно време обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция.
Крум и Тракия · Първа българска държава и Тракия ·
Трансилвания
Трансилвания или Седмиградско, Седмоградско (Transilvania или Ardeal, Erdély; Siebenbürgen; Τρανσυλβανία) е историко-географска област, обхващаща северозападната част на днешна Румъния.
Крум и Трансилвания · Първа българска държава и Трансилвания ·
Тервел
Тѐрвел e вторият владетел на България.
Крум и Тервел · Първа българска държава и Тервел ·
Теофан Изповедник
Теофан Изповедник (Θεοφάνης, Теофанис) е византийски духовник и летописец, ревностен защитник на иконопочитанието.
Крум и Теофан Изповедник · Първа българска държава и Теофан Изповедник ·
Франкска империя
Експанзията на Франкската империя през годините Франкската империя (Imperium Francorum), Франкия, Франкско кралство (на латински: Regnum Francorum, Кралство на франките) представлява територия, населена и управлявана от франките от III до X век.
Крум и Франкска империя · Първа българска държава и Франкска империя ·
Македония (област)
Македония (Μακεδονία; Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души.
Крум и Македония (област) · Македония (област) и Първа българска държава ·
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
Крум и Мизия · Мизия и Първа българска държава ·
Балкански полуостров
Географска карта на Балканския полуостров Балканският полуостров, съкратено Балкани, е географски и исторически район в Югоизточна Европа, разположен между Черно, Мраморно, Егейско, Йонийско и Адриатическо море, явяващ се третия, най-източен полуостров на Южна Европа.
Балкански полуостров и Крум · Балкански полуостров и Първа българска държава ·
Върбишки проход
Карта на Върбишки проход Върбишки проход Хижа Върбишки проход Върбишки проход е планински проход (седловина) между Котленска планина на запад и Върбишка планина на изток (части от Източна Стара планина), в Община Върбица, област Шумен и Община Сунгурларе, област Бургас.
Върбишки проход и Крум · Върбишки проход и Първа българска държава ·
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
Дунав и Крум · Дунав и Първа българска държава ·
Европа
Европа е най-западният полуостров на Евразия, обикновено разглеждан като самостоятелен континент.
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Крум и Първа българска държава са по-чести
- Какви са приликите между Крум и Първа българска държава
Сравнение между Крум и Първа българска държава
Крум има 62 връзки, докато Първа българска държава има 154. Тъй като те са по-чести 24, индекса Jaccard е 11.11% = 24 / (62 + 154).
Препратки
Тази статия показва връзката между Крум и Първа българска държава. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: