Съдържание
49 отношения: IV век, Костолац, Косово, Пловдив, Одрин, Аспарух, Ахея (римска провинция), Аврелиан, Античност, Наисус, Нове, Нерон, Румъния, Римска империя, Република България, Сърбия, Стара планина, Сава (река), Сирмиум, София, Северна Македония, Северна Добруджа, Сенатски провинции, Траян, Траки, Тиберий Плавций Силван Елиан, Цибрица, Черно море, Македония (провинция), Малка Скития, Източна Римска империя, България, Виа Траяна, Виминациум, Горна Мизия, Дуросторум, Дунав, Дунавски лимес, Дрина, Дардания (Европа), Дакия, Дакийски войни, Диоклециан, Днестър, Долна Мизия, Домициан, Децебал, Европа, Евксински понт.
- Българските земи през Древността
- Историко-географски области в България
- Историко-географски области в Румъния
- Историко-географски области в Сърбия
- Сърбия през Древността
- Шар
IV век
#виж 4 век.
Виж Мизия и IV век
Костолац
ТЕЦ „Костолац“ Костолац е градче в Източна Сърбия, Браничевски окръг, разположено срещу Дунавац, край устието на река Млава, на ръкава Мали Дунав.
Виж Мизия и Костолац
Косово
Република Косово (Kosovë; Kosovo i Metohija) със столица Прищина е частично призната държава на Балканския полуостров и Европа.
Виж Мизия и Косово
Пловдив
Пло̀вдив е вторият по големина град в България.
Виж Мизия и Пловдив
Одрин
О̀дрин (наричан в исторически контекст Адрианопол, Edirne, Едирне, Αδριανούπολη, Адриануполи, катаревуса: Αδριανούπολις, Адриануполис), е град в турската част на Тракия, близо до границите с България и Гърция.
Виж Мизия и Одрин
Аспарух
Хан Аспарух(681 – 701) и хан Тервел (701 – 721) Карта на битката при Онгъла в делтата на р. Дунав, на която се вижда несъществуващият днес о-в Певки. На този остров се заселват Аспаруховите прабългари и изграждат главното си укрепление при пристигането си на Балканите.
Виж Мизия и Аспарух
Ахея (римска провинция)
Ахея (Achaea) е една от провинциите на Римската империя, като според Синекдема територията ѝ обхваща Коринтския провлак, полуостров Пелопонес и част от Тесалия в днешна Гърция.
Виж Мизия и Ахея (римска провинция)
Аврелиан
Луций Домиций Аврелиан (лат. Lucius Domitius Aurelianus) е римски император (септември 270 – септември 275 г.). Негова е заслугата за възстановяване на териториалното единство на Римска империя, след разпадането и кризата ѝ в средата на III век.
Виж Мизия и Аврелиан
Античност
Античността̀ (antiquitas) е период от историята на Средиземноморието, обхващащ приблизително времето от VIII век пр.
Наисус
#виж Найсус.
Виж Мизия и Наисус
Нове
Нове (Novae) е име на антично селище, което се намира на 4 километра източно от центъра на днешния град Свищов, България в местността Паметниците, наричана още Стъклен.
Виж Мизия и Нове
Нерон
Нерон Клавдий Цезар Август Германик (Nero Claudius Caesar Augustus Germanicus), по рождение – Луций Домиций Ахенобарб (лат. Lucius Domitius Ahenobarbus), известен под името Нерон, е римски император между 54 и 68 година, последният от Юлиево-Клавдиевата династия.
Виж Мизия и Нерон
Румъния
Румъ̀ния (România) е държава в Югоизточна Европа.
Виж Мизия и Румъния
Римска империя
Римска империя (Imperium Romanum, Res publica Romana,; 27 г. пр.н.е. – 476/1453 г.) обикновено се нарича Римската държава през столетията след реорганизацията при Октавиан Август.
Република България
#виж България.
Виж Мизия и Република България
Сърбия
Република Сърбия (Republika Srbija) е държава в Югоизточна Европа.
Виж Мизия и Сърбия
Стара планина
Стара планина (в Античността: Хемос или Хемус, Αίμος, Haemus, на славянски: Маторни гори, Коджабалкан или Балкан) е планинска верига на Балканския полуостров, на територията на България (предимно) и Сърбия.
Сава (река)
Карта на водосборния басейн на река Сава Сава (Sava; Sava; Sava и Sava) е река в Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина и Сърбия, десен приток на Дунав.
Сирмиум
Римската империя 318 - 379 година Сирмиум (лат. Sirmium) е римски град в римската провинция Панония.
Виж Мизия и Сирмиум
София
Со̀фия е столицата и най-големият град на България.
Виж Мизия и София
Северна Македония
Северна Македония (Северна Македонија; Maqedonia e Veriut), официално Република Северна Македония (Република Северна Македонија; Republika e Maqedonisë së Veriut), е независима държава в централната част на Балканския полуостров в Югоизточна Европа.
Северна Добруджа
Северна (Стара) Добруджа (Dobrogea de Nord) е делът на историко-географската област Добруджа, който се намира в пределите на Румъния.
Сенатски провинции
Римските провинции при Траян (117 г.) Сенатските провинции (provinciae publicae) са римски провинции, на които Сенатът назначава управителите, които са проконсули.
Виж Мизия и Сенатски провинции
Траян
Марк Улпий Траян (Marcus Ulpius Traianus; 53 – 117) е римски император от Нерво-Антониновата династия, вторият от т.нар.
Виж Мизия и Траян
Траки
Траките (Θρᾷκες; Thraci) са етно-културна общност (етнос) от индоевропейски племена, населявали в периода от средата на II хил.
Виж Мизия и Траки
Тиберий Плавций Силван Елиан
Тиберий Плавций Силван Елиан (Tiberius Plautius Silvanus Aelianus) e патриций и консул през 45 и 74 г.
Виж Мизия и Тиберий Плавций Силван Елиан
Цибрица
Цибрица (Cibrica; Tsibritsa; Tzibritza; на латински: Ciabrus) е река в Северозападна България, област Монтана – общини Монтана, Якимово и Вълчедръм, десен приток на река Дунав.
Виж Мизия и Цибрица
Черно море
Изключителни икономически зони в Черно море към 2015 г. Черно море (შავი ზღვა) е вътрешноконтинентално море между Югоизточна Европа и Мала Азия.
Македония (провинция)
Македония (Macedonia; Ἐπαρχία Μακεδονίας) е римска провинция, заемаща централната и южна част на Балканския полуостров.
Виж Мизия и Македония (провинция)
Малка Скития
Древни градове и колонии в ''Scythia Minor'' Малка Скития (Scythia Minor) е античното означение на днешна Добруджа.
Източна Римска империя
#пренасочване Византийска империя.
Виж Мизия и Източна Римска империя
България
Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.
Виж Мизия и България
Виа Траяна
Виа Траяна е древноримски път в южната част на Апенинския полуостров, построен от император Траян в 109 г.
Виминациум
Виминациум Виминациум Балканският полуостров 582 – 612 г. Виминациум (лат.: Viminacium) е античен важен граничен град на римската провинция Мизия, впоследствие Горна Мизия, който става през 68/69 г.
Горна Мизия
Горна Мизия (Moesia Superior) е провинция на Римската империя, образувана през 85 – 86 г.
Дуросторум
#виж Силистра.
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
Виж Мизия и Дунав
Дунавски лимес
Под Дунавски лимес (на, лимес, означаващо граница) се разбира границата на Римската империя по река Дунав с прилежащата фортификационна система, която е съставлявала външния отбранителен пръстен на империята.
Дрина
Карта на водосборните басейни на реките в Сърбия (водосборният басейн на река Длина е в западната част на страната и е оцветен в светлокафяво) Дрина (Drina; Дрина) е река в Босна и Херцеговина и Сърбия, десен приток на Сава.
Виж Мизия и Дрина
Дардания (Европа)
Дардания е историческа област на Балканите, римска и византийска провинция (3 – 4 век).
Дакия
Дакия (Dacia Traiana) е антична източноевропейска монархия, заемаща обширна територия предимно в земите на днешна Румъния.
Виж Мизия и Дакия
Дакийски войни
Дакийските войни са двата похода на римския император Траян в началото на 2 век, в земите на даките (Карпатите в областта на днешна Румъния), предхождани от несполучлив опит за настъпление срещу тяхна император Домициан, в края на 1 век.
Диоклециан
Диоклециан, чието пълно име е Гай Аврелий Валерий Диоклециан (Gaius Aurelius Valerius Diocletianus), е римски император от 20 ноември 284 г.
Днестър
Схематична карта на река Днестър и водосборът ѝ Днестър (на древногръцки Tỳras; Дністер; Nistru; Днестр) е голяма европейска река протичаща по територията на Лвовска, Ивано-Франкивска, Тернопилска, Чернивецка, Хмелницка, Виницка и Одеска област в Украйна и в Молдова, вливаща се в Черно море.
Виж Мизия и Днестър
Долна Мизия
Римските провинции в Южна Европа (от Атлас от 19 век) Темите на Източен Рим Долна Мизия (лат. Moesia Inferior) е провинция на Римската империя до 314 г., когато попада в Източната Римска империя.
Домициан
Тит Флавий Домициан (Titus Flavius Domitianus) е третият и последен римски император от династията на Флавиите.
Виж Мизия и Домициан
Децебал
Децебал (Decebalus; Decebal) е владетел на даките в периода 86 – 106 г.
Виж Мизия и Децебал
Европа
Европа е най-западният полуостров на Евразия, обикновено разглеждан като самостоятелен континент.
Виж Мизия и Европа
Евксински понт
#виж Черно море.
Вижте също
Българските земи през Древността
Историко-географски области в България
- Българска гора
- Герлово
- Добруджа
- Загоре
- Западни покрайнини
- Краище
- Македония (област)
- Мизия
- Пиринска Македония
- Северна България
- Северна Тракия
- Синтика
- Тракия
- Чеч
- Южна България
Историко-географски области в Румъния
- Банат
- Буджак
- Буковина
- Добруджа
- Кришана
- Марамуреш
- Мизия
- Молдова (област)
- Мунтения
- Олтения
- Северна Добруджа
- Трансилвания
Историко-географски области в Сърбия
- Банат
- Бачка
- Българска гора
- Войводина
- Краище
- Левач
- Македония (област)
- Мачва
- Мизия
- Санджак (област)
- Срем
- Стара Рашка
- Стара Сърбия
- Темнич
- Шумадия
Сърбия през Древността
- Мизия
- Сингидунум
- Халес
Шар
- Белоброд
- Беревце
- Бляч
- Брезовица
- Вейце
- Вешала
- Вича (Косово)
- Вратница
- Голем турчин
- Големо Яжинско езеро
- Готовуша (Косово)
- Джини бег
- Кобилица (връх)
- Лешочки манастир
- Ливадишко езеро
- Люботрън
- Мало Яжинско езеро
- Мизия
- Ополе (област)
- Пена
- Рогачево (община Йегуновце)
- Севце
- Скордиски
- Шар
- Шарпланински езера