Съдържание
91 отношения: Кръсте Мисирков, Крушевска република, Кралство Югославия, Кирил Пейчинович, Кирил и Методий, Климент Охридски, Комунистическа съпротива във Вардарска Македония, Коминтерна, Пиринска Македония, Освободителните борби на Македония, Охридска архиепископия, Александър Караджорджевич, Антонио Милошоски, Наум Преславски, Народна република Македония, Нова Македония, Райко Жинзифов, Ранно средновековие, Резолюция по Македонския въпрос и ВМРО (об.), Сърби, Сръбска академия на науките и изкуствата, Сръбска колонизация във Вардарска Македония, Сръбски национализъм, Самуил, Скопски университет, Слободан Милошевич, София, Социалистическа република Сърбия, Социална мрежа, Спомени (Иван Михайлов), Северна Македония, Трето полувреме, Тодор Александров, Фалшифициране на историята, Философски факултет (Скопски университет), Христо Калайджиев, Христо Силянов, Югославска комунистическа партия, Югославия, Мартенски пленум на ЦК на БКП (1963), Македонска академия на науките и изкуствата, Македонска мисъл, Македонски въпрос, Македонски научен институт, Македонски преглед, Македонци (нация), Македони, Македония (област), Македонизъм, Македонизация в Пиринска Македония, ... Разширете индекс (41 Повече ▼) »
Кръсте Мисирков
Императорския Санктпетербургски университет. Мисирков в Одеса, преди 1905 г. „Посвещението на Гаврил Занетов“, 1907 година Кръсте (Кръстю, Кръсто или Кръстьо) Петков Мисирков (Крсте Петков Мисирков; Cresto Misircov) е български филолог и публицист.
Виж Историография в Северна Македония и Кръсте Мисирков
Крушевска република
Знамето на 3-ти отряд на Питу Гулиhttp://www.promacedonia.org/bugarash/znmt/znmt.html Иванов, Иван, Български бойни знамена и флагове, изд. Св. „Георги Победоносец“, София, 1998 г., „Знамената на освободителното движение и въстанията в Македония и Тракия“, стр.
Виж Историография в Северна Македония и Крушевска република
Кралство Югославия
Кралство Югославия (Краљевина Југославија; Kraljevina Jugoslavija; Kraljevina Jugoslavija) е държава на южнославянски народи в северозападната част на Балканския полуостров, съществувала в периода от 1918 до 1945 г.
Виж Историография в Северна Македония и Кралство Югославия
Кирил Пейчинович
Кирил Пейчинович е български духовник, книжовник и просветител, един от първите поддръжници на създаването на литература на новобългарски език.
Виж Историография в Северна Македония и Кирил Пейчинович
Кирил и Методий
''Св. св. Кирил и Методий''; Станислав Доспевски; 1860 г. ''Светите братя Кирил и Методий''; икона от Захарий Зограф от 1848 г. в Троянски манастир Св.
Виж Историография в Северна Македония и Кирил и Методий
Климент Охридски
Паметник на Климент и Наум в Скопие. Свети Климент Охридски е средновековен български учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език.
Виж Историография в Северна Македония и Климент Охридски
Комунистическа съпротива във Вардарска Македония
Комунистическата съпротива във Вардарска Македония (Народноослободителна Борба на Македонија) включва политическата и военна кампания на ръководените от комунистите сили на територията на Вардарска Македония.
Виж Историография в Северна Македония и Комунистическа съпротива във Вардарска Македония
Коминтерна
#пренасочване Комунистически интернационал.
Виж Историография в Северна Македония и Коминтерна
Пиринска Македония
Карта на България, област Благоевград е означена Женска носия от Пиринска Македония в Националния етнографски музей, София Пиринска Македония е названието на частта от географската област Македония, присъединена към България по време на Балканската война през 1912 година и запазена в границите ѝ след Междусъюзническата война.
Виж Историография в Северна Македония и Пиринска Македония
Освободителните борби на Македония
„Освободителните борби на Македония“ е историческо съчинение в два тома на Христо Силянов, основен източник за национал-освободителните борби на българите в Македония и Одринска Тракия в началото на XX век.
Виж Историография в Северна Македония и Освободителните борби на Македония
Охридска архиепископия
Печат на Архиепископията от 1516 г. 55 Стенописи от интериора на катедралната църква на Охридската архиепископия „Света София“ Алексей, 4 февруари 1654 г. Архиепископия Охридска на Първа Юстиниана и на цяла България, съкратено наричана и Охридската архиепископия е наименованието на българската автокефална православна църква подчинена на Цариградската Вселенска патриаршия в завоюваните от Византия в 1018 г.
Виж Историография в Северна Македония и Охридска архиепископия
Александър Караджорджевич
Александър Карджорджевич (Александар Карађорђевић) (1806 – 1885), е княз на Сърбия в периода 1842 – 1858 г.
Виж Историография в Северна Македония и Александър Караджорджевич
Антонио Милошоски
Антонио Милошоски (Антонио Милошоски) е политик от партията ВМРО-ДПМНЕ, Северна Македония, министър на външните работи в първото и второто правителство на Никола Груевски.
Виж Историография в Северна Македония и Антонио Милошоски
Наум Преславски
#пренасочване Наум Охридски.
Виж Историография в Северна Македония и Наум Преславски
Народна република Македония
#пренасочване Социалистическа република Македония.
Виж Историография в Северна Македония и Народна република Македония
Нова Македония
„Нова Македония“ („Нова Македонија“) е най-старият ежедневен вестник в Северна Македония.
Виж Историография в Северна Македония и Нова Македония
Райко Жинзифов
Райко Иванов (Йоанов) Жинзифов е виден български поет от Българското възраждане.
Виж Историография в Северна Македония и Райко Жинзифов
Ранно средновековие
Ранното средновековие е период от човешката история и етап от Средновековната епоха, който е преход между Късната античност и Развитото средновековие.
Виж Историография в Северна Македония и Ранно средновековие
Резолюция по Македонския въпрос и ВМРО (об.)
„Резолюцията по Македонския въпрос и ВМРО (обединена)“ (Резолюция о Македонском вопросе и ВМРО (об.)) известна също като „Резолюция на Коминтерна по Македонския въпрос“ е официален политически документ на Коминтерна от януари 1934 година, с който за първи път в историята авторитетна международна организация обявява „съществуването“ на отделен македонски народ и македонски език.
Виж Историография в Северна Македония и Резолюция по Македонския въпрос и ВМРО (об.)
Сърби
Сърбите са южнославянски народ, населяващ западната част на Балканския полуостров, предимно Сърбия и Босна и Херцеговина.
Виж Историография в Северна Македония и Сърби
Сръбска академия на науките и изкуствата
Сръбската академия на науките и изкуствата (Srpska Akademija Nauka i Umetnosti) е учредена със закон от Скупщината, обнародван с указ на крал Милан от 1 ноември 1886 година в Ниш.
Виж Историография в Северна Македония и Сръбска академия на науките и изкуствата
Сръбска колонизация във Вардарска Македония
Сръбската колонизация в Македония е целенасочена политика на Кралството на сърби, хървати и словенци, от 1929 г.
Виж Историография в Северна Македония и Сръбска колонизация във Вардарска Македония
Сръбски национализъм
Карта със сръбски национални претенции от 1873 година Сръбският национализъм е политическа доктрина, според която сърбите са нация.
Виж Историография в Северна Македония и Сръбски национализъм
Самуил
Самуѝл (на старобългарски) е български цар, управлявал България от 997 г.
Виж Историография в Северна Македония и Самуил
Скопски университет
Университетът „Св.
Виж Историография в Северна Македония и Скопски университет
Слободан Милошевич
Слободан Милошевич ((МФА; Slobodan Milošević) е югославски и сръбски политик. В периода 1986 – 1989 г. е председател на Председателството на ЦК на Съюза на комунистите в Сърбия, член на Председателството (Политбюро) на ЦК на Съюза на комунистите в Югославия и член на председателството на Социалистическа република Сърбия, през 1989 – 1997 г.
Виж Историография в Северна Македония и Слободан Милошевич
София
Со̀фия е столицата и най-големият град на България.
Виж Историография в Северна Македония и София
Социалистическа република Сърбия
Социалистическа република Сърбия (Socijalistička Republika Srbija, Социјалистичка Република Србија), съкратено СРС и СР Сърбия, е историческа социалистическа държава, която е съставна част от бившата Социалистическа федеративна република Югославия, предшественик на днешна независима Сърбия.
Виж Историография в Северна Македония и Социалистическа република Сърбия
Социална мрежа
Графично представяне на социална мрежа с нейните възли и връзките между тяхСоциалната мрежа в социологията е социална структура от участници – индивиди или организации, свързани от диадични връзки и други обществени отношения (приятелство, роднински връзки, идеология, традиции, финансови отношения, др.), специфични за участниците в дадената мрежа.
Виж Историография в Северна Македония и Социална мрежа
Спомени (Иван Михайлов)
Спомени е четиритомно издание на лидера на Вътрешната македонска революционна организация Иван Михайлов, сериозен източник за историята на македонските българи и македонското освободително движение.
Виж Историография в Северна Македония и Спомени (Иван Михайлов)
Северна Македония
Северна Македония (Северна Македонија; Maqedonia e Veriut), официално Република Северна Македония (Република Северна Македонија; Republika e Maqedonisë së Veriut), е независима държава в централната част на Балканския полуостров в Югоизточна Европа.
Виж Историография в Северна Македония и Северна Македония
Трето полувреме
„Трето полувреме“ е филм от 2012 година, от Република Северна Македония, с режисьор сърбина по бащина линия Дарко Митревски.
Виж Историография в Северна Македония и Трето полувреме
Тодор Александров
Тодор Александров Попорушев е български революционер, член на Централния комитет и лидер на Вътрешната македонска революционна организация.
Виж Историография в Северна Македония и Тодор Александров
Фалшифициране на историята
Фалшифициране или пренаписване на исто́рията е съзнателно изкривяване на историческите събития.
Виж Историография в Северна Македония и Фалшифициране на историята
Философски факултет (Скопски университет)
Философският факултет (Филозофски факултет) към Скопския университет „Св. св. Кирил и Методий“ е най-високата обществена, образователна и научна институция в областта на философските науки в Северна Македония.
Виж Историография в Северна Македония и Философски факултет (Скопски университет)
Христо Калайджиев
Христо Константинов Калайджиев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, Вътрешната македонска революционна организация (обединена) и член на Централния комитет на Българската комунистическа партия.
Виж Историография в Северна Македония и Христо Калайджиев
Христо Силянов
Христо Иванов Силянов е български революционер, поет, историк и мемоарист, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, като документира дейността ѝ в най-известния си труд „Освободителните борби на Македония“ (2 тома, 1934 и 1943).
Виж Историография в Северна Македония и Христо Силянов
Югославска комунистическа партия
#пренасочване Съюз на комунистите на Югославия.
Виж Историография в Северна Македония и Югославска комунистическа партия
Югославия
Югосла̀вия (sh и Jugoslavija; sh и Југославија) е държава, съществувала в последователни държавни форми и наименования на Балканския полуостров от 1918 до 2006 година.
Виж Историография в Северна Македония и Югославия
Мартенски пленум на ЦК на БКП (1963)
На 11 и 12 март 1963 година в София е проведен пленум на ЦК на БКП, който прави категоричен обрат в партийната линия по македонския въпрос.
Виж Историография в Северна Македония и Мартенски пленум на ЦК на БКП (1963)
Македонска академия на науките и изкуствата
Македонската академия на науките и изкуствата (Македонска академија на нaуките и уметностите – МАНУ) научна организация в Република Северна Македония, създадена на 23 февруари 1967 година.
Виж Историография в Северна Македония и Македонска академия на науките и изкуствата
Македонска мисъл
Протокол от Решение на Политбюро на БКП от 15 март 1947 година за македонските емигрантски институции: „Списание „Македонска мисъл“ и вестник „Македонско знаме“ да престанат да излизат“ „Македонска мисъл.
Виж Историография в Северна Македония и Македонска мисъл
Македонски въпрос
Държавни граници в Македония 1878 – 1914 Държавни граници в Македония 1914 – 1999 Македонският въпрос или по-рядко Македонското питане (Македонско прашање; Μακεδονικό ζήτημα, Македонико Зитима, Makedonsko pitanje) се нарича въпросът за принадлежността на територията, населението и историческото наследство на Македония по време и след разпадането на Османската империя в края на XIX век и началото на XX век.
Виж Историография в Северна Македония и Македонски въпрос
Македонски научен институт
Македонският научен институт е българска научна организация, създадена през 1923 г., която има за цел изучаването на географската област Македония и предимно на българското население в нея.
Виж Историография в Северна Македония и Македонски научен институт
Македонски преглед
„Македонски преглед“ е българско тримесечно научно списание, издавано от Македонския научен институт от 1924 година.
Виж Историография в Северна Македония и Македонски преглед
Македонци (нация)
Македонците (македонци), наричани понякога славомакедонци, съгласно идеологията на македонизма са славяноезичните жители на географската област Македония или произхождащите от нея такива, които имат македонска национална идентичност.
Виж Историография в Северна Македония и Македонци (нация)
Македони
#пренасочване Древни македонци.
Виж Историография в Северна Македония и Македони
Македония (област)
Македония (Μακεδονία; Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души.
Виж Историография в Северна Македония и Македония (област)
Македонизъм
„За македонцките работи“ на Кръсте Мисирков, издадена през 1903 г. в София Македонизмът е политическа доктрина и национална идеология, която обосновава съществуването в миналото и днес на македонска идентичност и самостоятелна македонска нация, език и култура, различни от българската, гръцката и сръбската.
Виж Историография в Северна Македония и Македонизъм
Македонизация в Пиринска Македония
Македонизацията в Пиринска Македония е процес, при който от страна на властите в България и Югославия се провежда политика по зараждане на общност в Пиринска Македония с изявено македонско национално самосъзнание.
Виж Историография в Северна Македония и Македонизация в Пиринска Македония
Михайло Апостолски
Михайло Апостолски (Михајло Апостолски, понякога Михаило Апостолски) е комунист от Вардарска Македония, югославски генерал, политик и историк.
Виж Историография в Северна Македония и Михайло Апостолски
Мелник
Мѐлник (Μελένικο, Меленико, катаревуса: Μελένικον, Меленикон) е най-малкият град в България, разположен в област Благоевград, община Сандански.
Виж Историография в Северна Македония и Мелник
Иван Катарджиев
Иван Катарджиев (Иван Катарџиев) е историк и общественик от Република Македония, академик на Македонската академия на науките и изкуствата.
Виж Историография в Северна Македония и Иван Катарджиев
Иван Михайлов
Иван (Ванчо, Ванче) Михайлов Гаврилов е български революционер, деец на българското националноосвободително движение в Македония, дългогодишен лидер на Вътрешната македонска революционна организация, писател, последната голяма фигура в историята на македонското освободително движение.
Виж Историография в Северна Македония и Иван Михайлов
Илинденска организация
Илинденската организация е взаимоспомагателна и културно-просветна организация на български бежанци от Македония, бивши участници в националноосвободителното движение, съществувала в периода 1921-1947 година.
Виж Историография в Северна Македония и Илинденска организация
Илинденско-Преображенско въстание
Автономия“, който обявява за началото на въстанието Илинденско-Преображенското въстание е въстание в Османската империя, организирано от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).
Виж Историография в Северна Македония и Илинденско-Преображенско въстание
Институт за национална история
Институтът за национална история (Институт за национална историја) на Северна Македония е основан с наредба на правителството на Народна република Македония на 22 юли 1948 година.
Виж Историография в Северна Македония и Институт за национална история
Защо ние македонците сме отделна нация
„Защо ние македонците сме отделна нация“ („Зошто ние Македонците сме одделна нација“) е политическа статия на Васил Ивановски, подписана с псевдонима Бистришки.
Виж Историография в Северна Македония и Защо ние македонците сме отделна нация
Зоран Тодоровски
Доктор Зоран Тодоровски (Зоран Тодоровски) е историк от Република Македония.
Виж Историография в Северна Македония и Зоран Тодоровски
Българска комунистическа партия
Българската комунистическа партия (съкратено БКП) е политическа партия в България, която управлява страната в периода от 1944 г.
Виж Историография в Северна Македония и Българска комунистическа партия
Българска екзархия
Българската екзархия е върховна национална организация на Българската православна църква, учредена с ферман на султан Абдул Азис от 27 февруари 1870 година.
Виж Историография в Северна Македония и Българска екзархия
Българска Екзархия
#виж Българска екзархия.
Виж Историография в Северна Македония и Българска Екзархия
Българи
Българите са южнославянски, балкански народ, чийто майчин език е българският.
Виж Историография в Северна Македония и Българи
Българофобия
Гръцка пощенска картичка с последните думи на Павлос Мелас: „Да не остане (жив) българин“. В Гърция, Мелас е смятан за национален герой. date.
Виж Историография в Северна Македония и Българофобия
Балкански войни
С името балкански войни се означават 2 войни в новата история на България и на Балканите изобщо.
Виж Историография в Северна Македония и Балкански войни
Бане Андреев
Бане Андреев Ронков, наричан Ронката (Бане Андреев – Ронката), е македонски и югославски комунистически партизанин и политик.
Виж Историография в Северна Македония и Бане Андреев
Блаже Конески
Блаже Конески (Блаже Конески) e македонски югославски книжовник, културен деец и общественик – поет, писател, есеист, филолог, преводач и професор във Философския факултет на Държавен университет „Св.
Виж Историография в Северна Македония и Блаже Конески
Блаже Ристовски
Блаже Петров Ристовски (Блаже Петров Ристовски), роден като Благой Петров Ристов, e историк, филолог и фолклорист от Република Македония, академик на Македонската академия на науките и изкуствата.
Виж Историография в Северна Македония и Блаже Ристовски
Богомилство
Развитие на Богомилството Богомилите са идейни последователи на учението на български свещеник, живял по време на царуването на цар Петър I (927 – 969), известен като поп Богомил.
Виж Историография в Северна Македония и Богомилство
Божидар Димитров
Божидар Димитров Стоянов е български историк дългогодишен директор на НИМ.
Виж Историография в Северна Македония и Божидар Димитров
Белград
Белград (Београд) е столицата и най-големият град в днешна Сърбия.
Виж Историография в Северна Македония и Белград
Вътрешна македонска революционна организация
Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) е националноосвободителна организация на българите в Македония.
Виж Историография в Северна Македония и Вътрешна македонска революционна организация
Вътрешна македоно-одринска революционна организация
Правилник на организацията Правилник на четите на ТМОРО Наредба за районните и селските ръководни тела на ТМОРО Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) е националноосвободителна организация на българите в Османската империя.
Виж Историография в Северна Македония и Вътрешна македоно-одринска революционна организация
Втора световна война
Втората световна война е глобална война, която продължава от 1 септември 1939 г.
Виж Историография в Северна Македония и Втора световна война
Васил Ивановски
Васил Атанасов Ивановски, известен още с псевдонимите си Бистришки, Бистрицки, Динко Динков и Наско, е български комунистически деец, публицист, македонист, „теоретик“ на „македонската нация“ в рамките на ВМРО (обединена)“, деен участник в македонизацията на Пиринска Македония след Втората световна война.
Виж Историография в Северна Македония и Васил Ивановски
Вардарска Македония
Вардарска Македония е названието на частта от географската област Македония, окупирана от Сърбия през 1912 г.
Виж Историография в Северна Македония и Вардарска Македония
Гърци
Гърците (Έλληνες) са индоевропейски народ, представляващ мнозинство в Гърция и Кипър и говорещ гръцки език.
Виж Историография в Северна Македония и Гърци
Григор Пърличев
Григор Ставрев Пърличев е български възрожденец, учител, писател и преводач от Охрид.
Виж Историография в Северна Македония и Григор Пърличев
Гоце Делчев
Георги (Гоце) Николов Делчев е един от най-значимите български революционери, водач и идеолог на Българските македоно-одрински революционни комитети, по-късно известни като Вътрешна македоно-одринска революционна организация.
Виж Историография в Северна Македония и Гоце Делчев
Георги Пулевски
Георги М.
Виж Историография в Северна Македония и Георги Пулевски
Георги Радулов
Професор д-р Георги Николов Радулов е български публицист, преподавател по автоматизация на минното производство в Минно-геоложкия университет.
Виж Историография в Северна Македония и Георги Радулов
Дарко Митревски
Дарко Митревски е филмов режисьор от Северна Македония.
Виж Историография в Северна Македония и Дарко Митревски
Десетте лъжи на македонизма
Десетте лъжи на македонизма (Десетте лаги на македонизмот) е книга от 2000 година на българския историк Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей, издадена на български и македонски литературен език.
Виж Историография в Северна Македония и Десетте лъжи на македонизма
Езикови комисии на АСНОМ
Михаил Петрушевски и най-вдясно Йован Костовски.Шклифов, Благой. За разширението на диалектната основа на българския книжовен език и неговото обновление, Veritas Et Pneuma Publishers Ltd., София, 2003, стр.17.
Виж Историография в Северна Македония и Езикови комисии на АСНОМ
Емануил Васкидович
„Старогръцка граматика“ от Васкидович, 1837 Емануил К.
Виж Историография в Северна Македония и Емануил Васкидович
Лазар Колишевски
По-късна преписка на обвинителния акт срещу Колишев, Петре Пирузе и други комунисти. Лазар Колишевски (Лазар Колишевски, роден като Лазар Панев Колишев) е югославски политик, дългогодишен секретар на Македонската комунистическа партия (след 1952 г.
Виж Историография в Северна Македония и Лазар Колишевски
Йордан Хаджиконстантинов-Джинот
#пренасочване Йордан Хаджиконстантинов – Джинот.
Виж Историография в Северна Македония и Йордан Хаджиконстантинов-Джинот
1845
Меморандумът от 1845 година е първата програма за културно-национална автономия на българите.
Виж Историография в Северна Македония и 1845
2021
2021 (MMXXI) е обикновена година, започваща в петък според григорианския календар.
Виж Историография в Северна Македония и 2021
5 ноември
5 ноември е 309-ият ден в годината според григорианския календар (310-и през високосна).
Виж Историография в Северна Македония и 5 ноември
8 август
8 август е 220-ият ден в годината според григорианския календар (221-ви през високосна).
Виж Историография в Северна Македония и 8 август