Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
ИзходящIncoming
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Български език

Index Български език

Бъ̀лгарският езѝк е индоевропейски език от групата на южнославянските езици, като образува неговата източна подгрупа.

Съдържание

  1. 115 отношения: IX век, VI век, VII век, X век, XIX век, К, Кюстендилско, Кирил и Методий, Книжовен език, Константин-Кирил Философ, П, Първа българска държава, Правописна реформа (1945), Правописна реформа на българския език от 1945, Проходна съгласна, Преславска книжовна школа, Преградна съгласна, Предна гласна, Падеж (граматика), Падежи и падежни остатъци в българския език, Петър Берон (просветител), Петричко, Персийски език, О, Освобождение, Освобождение на България, Омарчевски правопис, Определителен член в българския език, А, Африкат, Н, Национален език, Народна република България, Носова съгласна, Небна съгласна, Р, Руска редакция на старобългарския език, Руско влияние върху българския език, Радомирско, Разложко, Редакции на старобългарския език, Република България, С, Струмишко, Странична съгласна, Средна гласна, Самоковско, Славянски езици, Сложно съставно изречение, Сложно съчинено изречение, ... Разширете индекс (65 Повече ▼) »

  2. Езици в Гърция
  3. Езици в Молдова
  4. Езици в Румъния
  5. Езици в Северна Македония
  6. Езици в Сърбия
  7. Езици в Турция
  8. Езици в Украйна

IX век

#виж 9 век.

Виж Български език и IX век

VI век

#виж 6 век.

Виж Български език и VI век

VII век

#виж 7 век.

Виж Български език и VII век

X век

#виж 10 век.

Виж Български език и X век

XIX век

#виж 19 век.

Виж Български език и XIX век

К

К, к e буква от кирилицата.

Виж Български език и К

Кюстендилско

Карта на Краище с Кюстендилско в югозападната част Кюстендилско е историко-географска област в Югозападна България, около град Кюстендил.

Виж Български език и Кюстендилско

Кирил и Методий

''Св. св. Кирил и Методий''; Станислав Доспевски; 1860 г. ''Светите братя Кирил и Методий''; икона от Захарий Зограф от 1848 г. в Троянски манастир Св.

Виж Български език и Кирил и Методий

Книжовен език

Книжовният (литературният) език е кодифицирана (тоест с правен, юридически или квази-правен статус) разновидност на езика, за разлика от наречията, диалектите, говорите, жаргона и т.н.

Виж Български език и Книжовен език

Константин-Кирил Философ

Свети Кирил Философ (Κύριλλος, Kyrillos, Kiril, Cyril; Кѷрїллъ) е учен богослов от Византия, създател на глаголицата.

Виж Български език и Константин-Кирил Философ

П

П, п е буква от кирилицата.

Виж Български език и П

Първа българска държава

Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в.

Виж Български език и Първа българска държава

Правописна реформа (1945)

#пренасочване Правописна реформа на българския език от 1945 година.

Виж Български език и Правописна реформа (1945)

Правописна реформа на българския език от 1945

#пренасочване Правописна реформа на българския език от 1945 година.

Виж Български език и Правописна реформа на българския език от 1945

Проходна съгласна

Проходните съгласни (фрикативни) (от лат.: frico), известни още и като търкави, се учленяват като въздухът се прокарва през тесния процеп, създаден между два близко поставени учленителни органи.

Виж Български език и Проходна съгласна

Преславска книжовна школа

Преславската книжовна школа е първата книжовна школа в България, основана от княз Борис I през 885 или 886 в столицата Плиска.

Виж Български език и Преславска книжовна школа

Преградна съгласна

Преградни съгласни е събирателно име за звуковете, които се произвеждат чрез образуването на преграда в говорния апарат с помощта на езика, устните или други органи.

Виж Български език и Преградна съгласна

Предна гласна

Предна гласна е категория гласни звукове, характеризиращи се с разположение на най-високата точка на езика в предната част на устата.

Виж Български език и Предна гласна

Падеж (граматика)

Падежът (casus) е граматична (морфологична) категория, която изразява различни отношения на предмет, обозначаван от дадена дума (име или местоимение), спрямо съдържанието на изречението.

Виж Български език и Падеж (граматика)

Падежи и падежни остатъци в българския език

В българския говор е останал един-единствен падеж (като се изключи именителният — падежът на подлога) и това е звателният падеж.

Виж Български език и Падежи и падежни остатъци в българския език

Петър Берон (просветител)

Петър Хаджи Берович е български лекар, стопански и просветен деец и дарител.

Виж Български език и Петър Берон (просветител)

Петричко

Карта на Беласица и Огражден с Петричко в източната част Петричко е историко-географска област в Югозападна България, около град Петрич.

Виж Български език и Петричко

Персийски език

Персийският език (فارسی) е ирански език от семейството на индоевропейските езици, говорен от повече от 60 милиона души в Иран, Афганистан и Таджикистан, където е официален език, както и в Узбекистан, Пакистан, Ирак и много страни по света със значителни персийскоезични имигрантски общности.

Виж Български език и Персийски език

О

О, о е буква от кирилицата (15-а в българската, 16-а в руската и беларуската, 18-а в сръбската, 19-а в македонската и украинската).

Виж Български език и О

Освобождение

#виж Освобождение на България.

Виж Български език и Освобождение

Освобождение на България

Освобождението на България обхваща събитията, свързани с възстановяването на българската държавност след почти петстотингодишно османско владичество.

Виж Български език и Освобождение на България

Омарчевски правопис

Омарчевският правопис, известен още като правопис на БЗНС или земеделски правопис, е въведен с правописната реформа на правителството на БЗНС през 1921 г.

Виж Български език и Омарчевски правопис

Определителен член в българския език

Определителният член в българския език е морфема, която се добавя в края на думите, след всички други морфеми, включително след окончанието.

Виж Български език и Определителен член в българския език

А

А, а e първата буква от българската и всички кирилски азбуки.

Виж Български език и А

Африкат

Африкат (от латинския глагол affrico) – преградно-проходна съгласна – съгласен звук, при чието учленяване отначало има преграда по пътя на издишната струя, а след премахването ѝ на същото място се образува тесен проход, в чиито стени се трие излизащият въздух.

Виж Български език и Африкат

Н

Н, н е буква от кирилицата.

Виж Български език и Н

Национален език

Национален език е общата система на даден език, която обединява неговите варианти като книжовен език, териториални диалекти, просторечие, жаргон, професионални говори и т.н.

Виж Български език и Национален език

Народна република България

Наро̀дна репу̀блика Бълга̀рия (съкратено НРБ) е официалното име на България от 15 септември 1946 г.

Виж Български език и Народна република България

Носова съгласна

Носовите съгласни са група съгласни звукове, които се учленяват при пълна оклузия на устната кухина, като вместо това въздухът преминава през носа.

Виж Български език и Носова съгласна

Небна съгласна

Небните съгласни (палатални) представляват съгласни звукове, чието учленение се извършва като средната част на езика се доближи или допре до твърдото предно небце (лат.: palatum).

Виж Български език и Небна съгласна

Р

Р, р e буква от кирилицата.

Виж Български език и Р

Руска редакция на старобългарския език

През 10 век в Киевска Рус е прието християнството.

Виж Български език и Руска редакция на старобългарския език

Руско влияние върху българския език

В течение на векове, най-вече през Възраждането, българският и руският език са си оказвали взаимно влияние.

Виж Български език и Руско влияние върху българския език

Радомирско

#виж Мрака.

Виж Български език и Радомирско

Разложко

#виж Разлог (област).

Виж Български език и Разложко

Редакции на старобългарския език

В Средновековието старобългарският език се използва като писмен език в редица славянски и неславянски страни.

Виж Български език и Редакции на старобългарския език

Република България

#виж България.

Виж Български език и Република България

С

С, с е буква от кирилицата, осемнадесетата буква от българската азбука.

Виж Български език и С

Струмишко

#виж Струмица.

Виж Български език и Струмишко

Странична съгласна

Страничните съгласни (също латерални) са група съгласни, които се учленяват чрез насочване на въздушен поток от двете страни на езика, докато той предотвратява преминаването му през средната част на устата.

Виж Български език и Странична съгласна

Средна гласна

Средните гласни са група гласни звукове, използвани в някои човешки езици.

Виж Български език и Средна гласна

Самоковско

Карта на Самоковската котловина Самоковско е историко-географска област в Западна България, около град Самоков.

Виж Български език и Самоковско

Славянски езици

Славянските езици са езици от индоевропейското езиково семейство, които са обединени от съвременната лингвистика в една група.

Виж Български език и Славянски езици

Сложно съставно изречение

Сложното съставно изречение с подчинено изречение е вид сложно изречение.

Виж Български език и Сложно съставно изречение

Сложно съчинено изречение

Сложното съчинено изречение е сложно изречение, в което отделните прости изречения образуват смислово и структурно синтактично обединение, запазвайки формата си на относително самостойни изречения.

Виж Български език и Сложно съчинено изречение

Софийско

Карта на Западна Стара планина със Софийско в южната част Софийско е историко-географска област в Западна България, около град София.

Виж Български език и Софийско

Северна Македония

Северна Македония (Северна Македонија; Maqedonia e Veriut), официално Република Северна Македония (Република Северна Македонија; Republika e Maqedonisë së Veriut), е независима държава в централната част на Балканския полуостров в Югоизточна Европа.

Виж Български език и Северна Македония

Т

Т, т е буква от кирилицата (19-а в българската, 20-а в руската и беларуската азбука, 22-рата в сръбската и 23-та в украинската азбука).

Виж Български език и Т

Транскрибиране на български език

При транскрибирането на български език стремежът е звуковете да се предават възможно най-точно, като тези които не присъстват в българския език, се предават с най-близкото им българско съответствие.

Виж Български език и Транскрибиране на български език

Трептяща съгласна

Трептящата съгласна представлява съгласен звук, който бива звукоучленен посредством трептения между дейния и неподвижния учленителни органи.

Виж Български език и Трептяща съгласна

У

У, у е буква от кирилицата, двадесета поредна в българската азбука.

Виж Български език и У

Устнено-зъбна съгласна

Устнено-зъбните съгласни (също лабиодентални консонанти) са група съгласни звукове, чието учленение става посредством долната устна и горните зъби.

Виж Български език и Устнено-зъбна съгласна

Ф

Ф, ф e буква от кирилицата.

Виж Български език и Ф

Х

Х, хe буква от кирилицата.

Виж Български език и Х

Ц

Ц, ц e буква от кирилицата.

Виж Български език и Ц

Църковнославянски език

Старобългарският език или църковнославянският език е основният богослужебен език на част от православните църкви, главно в Източна и Югоизточна Европа.

Виж Български език и Църковнославянски език

Ч

Ч, ч е буква от кирилицата и обозначава беззвучната задвенечна преградно-проходна съгласна.

Виж Български език и Ч

Ш

Ш, ш e буква от кирилицата.

Виж Български език и Ш

Щ

Щ, щ е буква от кирилицата, представяща съчетанието от звукове в българския език, или в руския и в украинския.

Виж Български език и Щ

Ъ

Ъ, ъ или ер голям е буква от кирилицата, 27-а в българската азбука.

Виж Български език и Ъ

Ь

Буквата ь, наричана ер малък, е двадесет и осмата буква от българската азбука.

Виж Български език и Ь

Ю

Ю, ю е буква в много от славянските кирилски азбуки (29-а в българската, 31-ва в беларуската, 32-ра в руската и украинската азбука) и в зависимост от положението ѝ обозначава звука или.

Виж Български език и Ю

Я

Я, я е буква от кирилицата.

Виж Български език и Я

Ят

Ѣ, ѣ или Ят, двойно Е или Е-двойно (на старобългарски: ѣть, на руски и ять; jat) е името на тридесет и втората буква от старата кирилица ѣ или на тридесет и третата буква от глаголицата, както и на звука, който те предават.

Виж Български език и Ят

М

М, м е буква от всички кирилски азбуки, обикновено обозначаваща звучна двубърнена носова съгласна.

Виж Български език и М

Македонска азбука

#пренасочване Северномакедонска азбука.

Виж Български език и Македонска азбука

Македонска литературна норма

Македонската литературна норма, често наричана македонски език, е официалният език на Република Северна Македония, принадлежащ към южнославянската езикова група, като част от нейната източна подгрупа.

Виж Български език и Македонска литературна норма

Мала Азия

Географски обхват на Мала Азия Мала Азия, наричана още Анатолия и Анадол, е полуостров и историко-географска област в Западна Азия и съставлява приблизително 3/4 от азиатската територия на Турция, а като историко-географска област включва цяла Азиатска Турция.

Виж Български език и Мала Азия

Мостич

Надгробната плоча на Мостич Чъргубилят Мо̀стич (Мостичь) е висш държавен сановник и военачалник при царете Симеон I и Петър I. Води войски по времето, когато България е с най-обширна територия.

Виж Български език и Мостич

Морфология (езикознание)

Морфологията (от гръцки морфе – форма, логос – наука) като дял от лингвистиката е наука, която изучава формите на думите – техния строеж и значение.

Виж Български език и Морфология (езикознание)

И

И, и e буква от кирилицата.

Виж Български език и И

Иванчевски правопис

Иванчевският правопис е името, давано понякога – Из историята на нашето езиково строителство, Л.

Виж Български език и Иванчевски правопис

Източни южнославянски езици

Източните южнославянски диалекти представляват източната подгрупа на южнославянските езици.

Виж Български език и Източни южнославянски езици

Именителен падеж

Именителният падеж, или номинативът (casus nominativus), е падеж, който обичайно обозначава подлога на изречението.

Виж Български език и Именителен падеж

Институт за български език

#пренасочване Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“.

Виж Български език и Институт за български език

Ж

Ж, ж e буква от кирилицата.

Виж Български език и Ж

З

З, з e буква от кирилицата.

Виж Български език и З

Зъбна съгласна

Зъ̀бните (дентални) съгласни представляват съгласен звук, чието учленение протича при допир между предната част на езика (според съответната му част – върхови, плоскоезични, подвърхови) и горния ред зъби (and и други).

Виж Български език и Зъбна съгласна

Задна гласна

Задна гласна е категория гласни звукове, характеризиращи се с разположение на най-високата точка на езика в задната част на устата.

Виж Български език и Задна гласна

Заднонебна съгласна

Заднонебните съгласни, известни още като „веларни“ (лат.: velum - „завеса“), се звукоучленяват като задната част от средата на езика се приближи до задното меко небце (велум).

Виж Български език и Заднонебна съгласна

Зографски манастир

„Светѝ Гео̀рги Зогра̀ф“, наричан още Зогра̀фски манастѝр (Μονή Ζωγράφου), е български православен манастир, който се намира в монашеската република Света гора на полуостров Атон, Гърция.

Виж Български език и Зографски манастир

Б

Б, б е втората буква от всички славянски езици и в голяма част от кирилицата.

Виж Български език и Б

Български книжовен език

Български книжовен език, а също и български литературен език, се нарича кодифицираният вариант на общата езикова система на българския език, която е съвкупност едновременно от литературния език, но и от териториалните български диалекти, професионални говори, просторечие, жаргон и т.н.

Виж Български език и Български книжовен език

Българистика

Българистика е научноизследователска област, акцентираща основно върху българския език (вкл. неговата история, старобългарски език и т.н.), българската литература и обхващаща още по-разширено българската култура (вкл.

Виж Български език и Българистика

България

Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.

Виж Български език и България

Бюрото за преброяване на населението на САЩ

#виж Бюро за преброяване на населението на САЩ.

Виж Български език и Бюрото за преброяване на населението на САЩ

БАН

#виж Българска академия на науките.

Виж Български език и БАН

Балкански полуостров

Географска карта на Балканския полуостров Балканският полуостров, съкратено Балкани, е географски и исторически район в Югоизточна Европа, разположен между Черно, Мраморно, Егейско, Йонийско и Адриатическо море, явяващ се третия, най-източен полуостров на Южна Европа.

Виж Български език и Балкански полуостров

Банатска българска книжовна норма

Банатската българска книжовна норма или само Банатска писмена норма е писмено-регионална норма на българския език, използвана от банатските българи.

Виж Български език и Банатска българска книжовна норма

Библия

Библията на Гутенберг, ~1455 г. Първа страница от Библията на Гутенберг Семейна Библия, 1859 г. Ролки с Петокнижието (Тора) – първата и основна част на Библията Библията (от койне гръцки: βιβλία – книги) е сборник от свещени текстове за юдаизма, и в последствие за християнството.

Виж Български език и Библия

Благоевградско

Карта на Пиринска Македония с Благоевградско в северозападната част Благоевградско, в миналото Горноджумайско, е историко-географска област в Югозападна България, около град Благоевград.

Виж Български език и Благоевградско

Бесарабски български език

Бесарабският български език е диалект на българския език, говорен от бесарабските българи. Той е част от източно-българските диалекти, като е запазил някои архаични думи и е приел някои руски думи.

Виж Български език и Бесарабски български език

В

В, в е третата буква в кирилицата, която представя звука /в/.

Виж Български език и В

Втора българска държава

Втората българска държава е създадена през 1185 г. след въстанието на Асен и Петър срещу ромейската власт. Коронясването на Петър IV за български цар и сключеното впоследствие примирие с ромейския император Исак II Ангел установява възобновяването на българската държава.

Виж Български език и Втора българска държава

Време (граматика)

Време е морфологична категория, която изразява отношението на действието, изразено чрез глагола, към момента на изказването.

Виж Български език и Време (граматика)

Временно руско управление

Временно руско управление в България, съкратено ВРУ, е наричано управлението от руски граждански и военни власти от юни 1877 г.

Виж Български език и Временно руско управление

Великоморавия

Великоморавия, или Велика Моравия (Velká Morava, Velkomoravská říše – Великоморавска царство; Moravia Magna), е средновековна славянска държава в Централна Европа.

Виж Български език и Великоморавия

Венечна съгласна

Венѐчните (алвеолни) съгласни се учленяват, поставяйки езика срещу (или близо до) венците.

Виж Български език и Венечна съгласна

Г

Различните форми на буквата г отгоре надолуːнормален шрифт; българска кирилица; курсивна форма в руската и българската кирилица; сръбски/македонски курсив Г, г е четвъртата буква в кирилицата.

Виж Български език и Г

Глаголица

Глаголицата Глаго̀лицата е азбука, създадена от византийските духовници Кирил и Методий в периода между 855 и 862 година.

Виж Български език и Глаголица

Голям юс

Голям юс, или голяма носовка, е наименованието, давано на специфична фонема, съществувала в старобългарския език и съответстващите ѝ букви (Ѫ, ѫ) в кирилицата и глаголицата.

Виж Български език и Голям юс

Д

Д, д е петата буква в почти всички славянски кирилски азбуки (само в украинската азбука е шеста).

Виж Български език и Д

Дриновски правопис

Дриновският правопис носи името на своя създател Марин Дринов, залягайки в основата на първия официален български правопис.

Виж Български език и Дриновски правопис

Двубърнена съгласна

Билабиална (двуустнена/двубърнена) съгласна представлява съгласен звук, чието учленение става посредством устните (лат. labia).

Виж Български език и Двубърнена съгласна

Диван (мебел)

Кожен диван Дива̀нът (също диванче, канапѐ, канапѐнце, кушѐтка, со̀фа) е вид мека мебел, предназначена за сядане и отдих.

Виж Български език и Диван (мебел)

Деветосептемврийски преврат

Деветосептемврийският преврат е насилствено завземане на централната и местната власт в Царство България, организирано от опозиционната политическа коалиция Отечествен фронт и извършено през нощта на 8 срещу 9 септември 1944 година.

Виж Български език и Деветосептемврийски преврат

Е

Е, е е буква от кирилицата.

Виж Български език и Е

Европейски съюз

Европейският съюз (съкратено ЕС, Евросъюз) е политически и икономически съюз между 27 европейски държави.

Виж Български език и Европейски съюз

Л

Л, л e буква от кирилицата.

Виж Български език и Л

Й

Й, й или И кратко или И с кратка (И кратко; И краткое; I нескладовае; Iй, йот) е буква от кирилицата.

Виж Български език и Й

Вижте също

Езици в Гърция

Езици в Молдова

Езици в Румъния

Езици в Северна Македония

Езици в Сърбия

Езици в Турция

Езици в Украйна

, Софийско, Северна Македония, Т, Транскрибиране на български език, Трептяща съгласна, У, Устнено-зъбна съгласна, Ф, Х, Ц, Църковнославянски език, Ч, Ш, Щ, Ъ, Ь, Ю, Я, Ят, М, Македонска азбука, Македонска литературна норма, Мала Азия, Мостич, Морфология (езикознание), И, Иванчевски правопис, Източни южнославянски езици, Именителен падеж, Институт за български език, Ж, З, Зъбна съгласна, Задна гласна, Заднонебна съгласна, Зографски манастир, Б, Български книжовен език, Българистика, България, Бюрото за преброяване на населението на САЩ, БАН, Балкански полуостров, Банатска българска книжовна норма, Библия, Благоевградско, Бесарабски български език, В, Втора българска държава, Време (граматика), Временно руско управление, Великоморавия, Венечна съгласна, Г, Глаголица, Голям юс, Д, Дриновски правопис, Двубърнена съгласна, Диван (мебел), Деветосептемврийски преврат, Е, Европейски съюз, Л, Й.