Съдържание
11 отношения: Константинопол, Палеологов ренесанс, Свети Лука (Дистомо), Симеон Велики, Магнаурска школа, Македонска династия, Златен век (българско средновековие), България, Василий II, Византия, Лувър.
- Византийска архитектура
- Изкуство на Византия
- История на Македония
- Македонска династия
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Виж Македонски ренесанс и Константинопол
Палеологов ренесанс
Палеологовият ренесанс е художествен период, част от византийското изкуство, което се появява и придобива разпространение след възстановяването на Византия през 1261 г.
Виж Македонски ренесанс и Палеологов ренесанс
Свети Лука (Дистомо)
„Свети преподобни Лука“ (Ὅσιος Λουκᾶς) е главен православен манастир на Църквата на Гърция и на цяла Елада.
Виж Македонски ренесанс и Свети Лука (Дистомо)
Симеон Велики
#виж Симеон I.
Виж Македонски ренесанс и Симеон Велики
Магнаурска школа
Магнаурската школа (също Магнаура или Магнавра, вероятно от латински: Magna aula – „Голяма зала“) е най-висшето и престижно училище във Византийската империя, основано през 425 г.
Виж Македонски ренесанс и Магнаурска школа
Македонска династия
Македонска династия е византийска династия, управлявала Византия от 867 година до 1056 г., когато настъпва и културният Византийски ренесанс.
Виж Македонски ренесанс и Македонска династия
Златен век (българско средновековие)
Златен век е наричан периодът на културен разцвет на българската държава при управлението на цар Симеон Велики.
Виж Македонски ренесанс и Златен век (българско средновековие)
България
Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.
Виж Македонски ренесанс и България
Василий II
#пренасочване Василий II Българоубиец.
Виж Македонски ренесанс и Василий II
Византия
#пренасочване Византийска империя.
Виж Македонски ренесанс и Византия
Лувър
Лувърът (Le musée du Louvre) е най-големият национален музей на Франция и е най-посещаваният музей в света с 9,3 млн.
Виж Македонски ренесанс и Лувър
Вижте също
Византийска архитектура
- Арка на Галерий
- Византийска архитектура
- Купол
- Македонски ренесанс
- Неовизантийски стил
Изкуство на Византия
- Дафни (манастир)
- Дейсис
- Елеуса
- Изкуство на Византия
- Кастелсеприо
- Корона на свети Стефан
- Костурски византийски музей
- Критска школа
- Македонски ренесанс
- Мозайка
- Нов манастир (Хиос)
- Палеологов ренесанс
- Преславско съкровище
- Сант Аполинаре ин Класе
- Света Богородица Керска
- Света Богородица Памакаристос
- Христос Спасител (Константинопол)
История на Македония
- Автономия за Македония и Одринско
- Български освободителни братства
- Върховен македоно-одрински комитет
- Глаголица
- Илинденска организация
- Историография в Северна Македония
- Македония за македонците
- Македоно-одринско опълчение
- Македонски българи
- Македонски ренесанс
- Меморандум за независимостта на Македония (1913)
- Независима държава Македония
- Северна Македония (книга)
- Стара Сърбия
- Старобългарски език
- Създаване на македонската нация
Македонска династия
- Александър (Византийска империя)
- Анастасо-Теофано
- Анна Порфирогенита
- Базилики
- Василий I Македонец
- Василий II Българоубиец
- Василий Лакапин
- Евдокия Баяна
- Евдокия Ингерина
- Елена Алипина
- Елена Лакапина
- Зоя (императрица)
- Зоя Зауцена
- Зоя Карбонопсина
- Йоан I Цимиски
- Константин IX Мономах
- Константин VII Багренородни
- Константин VIII
- Константин Лакапин
- Лъв VI Философ
- Македония (тема)
- Македонска династия
- Македонски ренесанс
- Михаил IV Пафлагон
- Михаил V Калафат
- Никифор II Фока
- Роман I Лакапин
- Роман II (Византийска империя)
- Роман III Аргир
- Стефан I Константинополски
- Стефан Лакапин
- Стилиан Зауца
- Теодора (Византийска империя)
- Теодора (съпруга на Роман I Лакапин)
- Теодора Порфирогенита
- Теофания (императрица)
- Теофилакт Лакапин
- Христофор Лакапин