Съдържание
46 отношения: Кюстендилски триод, Кирилица, Клоцов сборник, Първа българска държава, Пергамент, Охридско евангелие, Асеманиево евангелие, Акростих, Новгородски листове, Радомиров псалтир, Раждавички сборник, Рилски глаголически листове, Супрасълски сборник, Савина книга, Синайски молитвеник, Синайски псалтир, Софийски песнивец, Търновско евангелие, Томичов псалтир, Тертерово евангелие, Хилендарски листове, Четвероевангелие на цар Иван Александър, Мариинско евангелие, Македонски кирилски лист, Манасиева летопис, Зографски листове, Зографско четвероевангелие, Бдински сборник, Битолски триод, Боянски палимпсест, Борилов синодик, Болонски псалтир, Втора българска държава, Врачанско евангелие, Ватикански палимпсест, Ватопедска грамота, Виргинска грамота, Глаголица, Дубровнишка грамота, Драганов миней, Добромирово евангелие, Добрейшово евангелие, Енински апостол, Епиграфика, Листове на Ундолски, Ловчански сборник.
Кюстендилски триод
Кюстендилският триод e среднобългарски книжовен паметник от края на XIII в.
Виж Старобългарски писмени паметници и Кюстендилски триод
Кирилица
Кирилица в днешно време е наименованието на група сходни азбучни системи, използвани от различни езици в Източна Европа и Азия.
Виж Старобългарски писмени паметници и Кирилица
Клоцов сборник
Лист от Клоцовия сборник Клоцовият сборник (Glagolita Glocianus) е глаголически ръкопис от XI век.
Виж Старобългарски писмени паметници и Клоцов сборник
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в.
Виж Старобългарски писмени паметници и Първа българска държава
Пергамент
Папска була на папа Юлий II, написана върху пергамент. Пергаментът е материал за свитъци или страници на книги направен от фина телешка, овча или козя кожа.
Виж Старобългарски писмени паметници и Пергамент
Охридско евангелие
Охридското евангелие или Охридските глаголически листове (Evangelium Achridanum; Охридские глаголические листки) е текст от XI век, от Евангелието на Лука 24 и части от Евангелието на Йоан, написани на 2 пергаментни листа, около 20 х17 cm.
Виж Старобългарски писмени паметници и Охридско евангелие
Асеманиево евангелие
Асеманиево изборно евангелие (Codex Assemanianus или Evangeliarium Assemani) е старобългарски ръкопис, написан на глаголица.
Виж Старобългарски писмени паметници и Асеманиево евангелие
Акростих
Акростихът е вид поема или друг вид текст в стихова форма, написани така, че първите букви на стиховете, параграфите или други повтарящи се структури в текста да образуват ново послание.
Виж Старобългарски писмени паметници и Акростих
Новгородски листове
Новгородските листове са два листа от кирилски пергаментен ръкопис.
Виж Старобългарски писмени паметници и Новгородски листове
Радомиров псалтир
Радомировият псалтир е среднобългарски пергаментен ръкопис в библиотеката на Зографския манастир (сигнатура I.д.13).
Виж Старобългарски писмени паметници и Радомиров псалтир
Раждавички сборник
Раждавички сборник или Ръждавички сборник e български книжовен паметник от XII век.
Виж Старобългарски писмени паметници и Раждавички сборник
Рилски глаголически листове
Рилските глаголически листове се състоят от 8 нецели пергаментни листа и 3 фрагмента от глаголическа старославянска книга от XI век.
Виж Старобългарски писмени паметници и Рилски глаголически листове
Супрасълски сборник
Супрасълският сборник (Codex Suprasliensis) е старобългарски кирилски ръкопис от средата на 10 век.
Виж Старобългарски писмени паметници и Супрасълски сборник
Савина книга
Савина книга или Савово изборно евангелие е кирилски ръкопис от 10 или 11 век, писан в Източна България.
Виж Старобългарски писмени паметници и Савина книга
Синайски молитвеник
Синайският молитвеник (Euchologium Sinaiticum) e глаголически ръкопис от ΧΙ век.
Виж Старобългарски писмени паметници и Синайски молитвеник
Синайски псалтир
Синайският псалтир (Psalterium Sinaiticum) е старобългарски глаголически ръкопис, създаден през X - XI век.
Виж Старобългарски писмени паметници и Синайски псалтир
Софийски песнивец
Софийският песнивец, известен също и като Кукленски псалтир или Софийски псалтир, е среднобългарски ръкопис, създаден през 1337 година по поръчка на цар Иван Александър.
Виж Старобългарски писмени паметници и Софийски песнивец
Търновско евангелие
Търновското евангелие е среднобългарски ръкопис в библиотеката на Хърватската академия на науките и изкуствата (сигнатура III.a.30) в Загреб.
Виж Старобългарски писмени паметници и Търновско евангелие
Томичов псалтир
Томичовият псалтир (1360) Томичовият псалтир е среднобългарски илюстрован ръкопис от времето на цар Иван Александър.
Виж Старобългарски писмени паметници и Томичов псалтир
Тертерово евангелие
Тертеровото евангелие или Тертерово четириевангелие е среднобългарски ръкопис в библиотеката на Хилендарския манастир.
Виж Старобългарски писмени паметници и Тертерово евангелие
Хилендарски листове
Хилендарските листове са остатък от несъхранил се старобългарски ръкопис, датиращ от края на X или първата половина на XI век.
Виж Старобългарски писмени паметници и Хилендарски листове
Четвероевангелие на цар Иван Александър
Четвероевангелието на цар Иван Александър е илюстрован ръкопис на среднобългарски език, преписан през 1355 – 1356 г.
Виж Старобългарски писмени паметници и Четвероевангелие на цар Иван Александър
Мариинско евангелие
Заставка и инициал в Мариинското евангелие Мариинското четвероевангелие (Codex Marianus) е глаголически илюстрован ръкопис, датиращ от началото на ΧΙ век.
Виж Старобългарски писмени паметници и Мариинско евангелие
Македонски кирилски лист
Македонският кирилски лист или Хилфердингов лист или Лист на Хилфердинг (Македонский кириллический листок) е кирилски пергаментен ръкопис от първата половина на X век.
Виж Старобългарски писмени паметници и Македонски кирилски лист
Манасиева летопис
Манасиевата летопис, или Манасиева хроника, е български средновековен писмен паметник, превод на Световната летопис на ромейския писател Константин Манасий.
Виж Старобългарски писмени паметници и Манасиева летопис
Зографски листове
Зографските листове са откъслек от кирилски пергаментен ръкопис в библиотеката на Зографския манастир.
Виж Старобългарски писмени паметници и Зографски листове
Зографско четвероевангелие
Зографското четвероевангелие или Зографско глаголическо евангелие (Codex Zographensis) е средновековен български ръкопис на четирите евангелия.
Виж Старобългарски писмени паметници и Зографско четвероевангелие
Бдински сборник
Бдински сборник е среднобългарски хартиен ръкопис, съхраняван в Университетската библиотека на град Гент, Белгия.
Виж Старобългарски писмени паметници и Бдински сборник
Битолски триод
Битолският триод e среднобългарски книжовен паметник, постен триод (трипесник) от последната четвърт на XII век.
Виж Старобългарски писмени паметници и Битолски триод
Боянски палимпсест
Боянският палимпсест или Боянско евангелие е старобългарски ръкопис, първоначално написан с обла глаголица.
Виж Старобългарски писмени паметници и Боянски палимпсест
Борилов синодик
Борѝлов синодик („Синодик, който се чете в първата неделя на Великия пост“) е среднобългарско книжовно произведение от началото на XIII век.
Виж Старобългарски писмени паметници и Борилов синодик
Болонски псалтир
Болонският псалтир е среднобългарски ръкопис в библиотеката на Болонския университет (№ 2499).
Виж Старобългарски писмени паметници и Болонски псалтир
Втора българска държава
Втората българска държава е създадена през 1185 г. след въстанието на Асен и Петър срещу ромейската власт. Коронясването на Петър IV за български цар и сключеното впоследствие примирие с ромейския император Исак II Ангел установява възобновяването на българската държава.
Виж Старобългарски писмени паметници и Втора българска държава
Врачанско евангелие
Врачанското евангелие е старобългарски паметник от 13 век.
Виж Старобългарски писмени паметници и Врачанско евангелие
Ватикански палимпсест
Ватиканският палимпсест е старобългарски пергаментен ръкопис с 203 страници на кирилица, който съдържа най-стария познат препис на Евангелието на славянски език.
Виж Старобългарски писмени паметници и Ватикански палимпсест
Ватопедска грамота
Ватопедската грамота е дарствен хрисовул, издаден от цар Иван Асен II на манастира „Св. Богородица Ватопедска“ в Атон.
Виж Старобългарски писмени паметници и Ватопедска грамота
Виргинска грамота
Виргинската грамота е дарствен хрисовул, издаден от цар Константин Асен на манастира „Свети Георги Бързи“ на Виргино бърдо при Скопие.
Виж Старобългарски писмени паметници и Виргинска грамота
Глаголица
Глаголицата Глаго̀лицата е азбука, създадена от византийските духовници Кирил и Методий в периода между 855 и 862 година.
Виж Старобългарски писмени паметници и Глаголица
Дубровнишка грамота
Дубровнишката грамота е документ от 1230 година, с който българският цар Иван Асен II дава на дубровнишките търговци правото да търгуват свободно в държавата му.
Виж Старобългарски писмени паметници и Дубровнишка грамота
Драганов миней
Драганов миней Драгановият миней (наричан още Зографски трефологий) е богослужебна книга от втората половина на ХІІІ век с голямо значение за изучаването на литургическата поезия и музика през Второто българско царство.
Виж Старобългарски писмени паметници и Драганов миней
Добромирово евангелие
Добромирово евангелие (Evangelium Dobromiri) е един от най-старите среднобългарски писмени паметници, възникнал през 12 век в югозападните български краища.
Виж Старобългарски писмени паметници и Добромирово евангелие
Добрейшово евангелие
Добрейшово евангелие е среднобългарски илюстрован ръкопис от началото на 13 век.
Виж Старобългарски писмени паметници и Добрейшово евангелие
Енински апостол
Енинският апостол е старобългарски ръкопис от 10 или 11 век.
Виж Старобългарски писмени паметници и Енински апостол
Епиграфика
Розетския камък Епиграфика (от старогръцки: επιγραφή, надпис) е дял от палеографията.
Виж Старобългарски писмени паметници и Епиграфика
Листове на Ундолски
#пренасочване Ундолски листове.
Виж Старобългарски писмени паметници и Листове на Ундолски
Ловчански сборник
Ловчански сборник е среднобългарски хартиен ръкопис със смесено съдържание.
Виж Старобългарски писмени паметници и Ловчански сборник