Съдържание
100 отношения: @, Ѡ, Крумова династия, Крепча, Катедрала от консервени кутии, Качество, Капище, Кичевски манастир, Кирил и Методий, Кирило-Методиевска енциклопедия, Климент Охридски, Княжество Влахия, Кочина, Първа българска държава, Правописна реформа на българския език от 1945 година, Произход на имената на градовете в България, Палатализация, Панчарево, О, Отечественофронтовски правопис, Ѝ, Акатист, Априловска гимназия, Новгородски кодекс, Неделя, Робство, Романски народи, Съществително име, Суета, Страстите Христови, Старославянски език, Староцърковен славянски, Старобългарска литература, Старобългарски ръкописи, Стб., Стефан Младенов, Свърлиг, Свети Георги (Старо Нагоричане), Свети Йоан Владимир (Елбасан), Свещени имена, Славянски езици, Славянско заселване на Балканите, Списък на езици, използващи кирилица, Северномакедонска литература, Туховища, Топчика (пещера), Темнич, Унгария, Христо Шалдев, Число (граматика), ... Разширете индекс (50 Повече ▼) »
@
Знакът @ е типографски символ, добил голяма популярност с използването си в електронната поща.
Ѡ
Ѡ, ѡ или Омега е буква от старобългарската и църковнославянска азбука.
Крумова династия
ляво Разширение на България по времето на хан Крум. Крумовата династия е наименованието, с което съвременните историци обозначават прабългарската владетелска династия, управлявала България през 9 и 10 век.
Виж Старобългарски език и Крумова династия
Крепча
Крепча е село в Североизточна България.
Виж Старобългарски език и Крепча
Катедрала от консервени кутии
Катедралата от консервени кутии (Tin Can Cathedral; Бляшана катедра) е първата независима украинска църква в Северна Америка.
Виж Старобългарски език и Катедрала от консервени кутии
Качество
Качеството е категория, която описва характеристиките на даден обект.
Виж Старобългарски език и Качество
Капище
Капище (още свентило, кумирьница, капищьница, трэбище) се наричали свещените места на прабългарите в предхристиянската епоха.
Виж Старобългарски език и Капище
Кичевски манастир
Кичевският манастир „Въведение Богородично“, известен като „Света Богородица Пречиста“, е един от най-значимите православни обители на територията на днешна Северна Македония.
Виж Старобългарски език и Кичевски манастир
Кирил и Методий
''Св. св. Кирил и Методий''; Станислав Доспевски; 1860 г. ''Светите братя Кирил и Методий''; икона от Захарий Зограф от 1848 г. в Троянски манастир Св.
Виж Старобългарски език и Кирил и Методий
Кирило-Методиевска енциклопедия
Кирило-Методиевската енциклопедия е четиритомно специализирано и отраслово издание на Института по литература към БАН от 1985 г.
Виж Старобългарски език и Кирило-Методиевска енциклопедия
Климент Охридски
Паметник на Климент и Наум в Скопие. Свети Климент Охридски е средновековен български учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език.
Виж Старобългарски език и Климент Охридски
Княжество Влахия
Княжество Влахия или Влашкото княжество (църковносл. Землѧ̀ Ѹ҆гровлахі́йска, на старорумънски език: Цѣ́ра Рȣмѫнѣ́скъ (Ця́ра Румъня́скъ)) е самостоятелно, сравнително и относително административно образувание на/във Влашко просъществувало в периода 1330 – 1861, т.е.
Виж Старобългарски език и Княжество Влахия
Кочина
Прасета спят в кочина Кочина (на старобългарски котьць означаващо клетка за животни, кошарка), или още свинарник, е заградено място, обикновено малка сграда с дворче за отглеждане на прасета.
Виж Старобългарски език и Кочина
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в.
Виж Старобългарски език и Първа българска държава
Правописна реформа на българския език от 1945 година
Правописната реформа на българския език от 1945 г. следва линията, зададена от Лениновата реформа на руския език от 1918 г., и реформата на българския правопис от 1921 г., наложена от правителството на БЗНС.
Виж Старобългарски език и Правописна реформа на българския език от 1945 година
Произход на имената на градовете в България
Това е списък на градовете в България, структуриран по произхода на техните имена.
Виж Старобългарски език и Произход на имената на градовете в България
Палатализация
Палатализацията, или смекчаването, е свойство на съгласните във фонетиката и звукова промяна в историческата лингвистика, състояща се в доближаване до небцето (лат. palatum) на мястото на учленение на съгласна или гласна с цел улеснение на говора.
Виж Старобългарски език и Палатализация
Панчарево
Панчарѐво, погрешно изписвано като Панчерево, е квартал в югоизточната част на София, Западна България, област София, административен център на район „Панчарево“ на Столичната община.
Виж Старобългарски език и Панчарево
О
О, о е буква от кирилицата (15-а в българската, 16-а в руската и беларуската, 18-а в сръбската, 19-а в македонската и украинската).
Отечественофронтовски правопис
Отечественофронтовският правопис, наричан още съвременен правопис, е името, с което се назовава официалната българска правописна система, която се използва днес.
Виж Старобългарски език и Отечественофронтовски правопис
Ѝ
И с ударение (главна: Ѝ, малка ѝ) е знак от кирилицата.
Акатист
„Похвала на Богородица с акатист“ (икона, XIV век) Акатист – (от гръцки ακάθιστος – буквално не се седи) в християнското богослужение е песнопение, свързано с усилена молитва, при което вярващите стоят прави.
Виж Старобългарски език и Акатист
Априловска гимназия
Националната Априловска гимназия е средно училище с хуманитарен и чуждоезиков профил в град Габрово.
Виж Старобългарски език и Априловска гимназия
Новгородски кодекс
Новгородският кодекс или Новгородският псалтир са най-старата книга на Руските земи.
Виж Старобългарски език и Новгородски кодекс
Неделя
Неделя е седмият ден от седмицата.
Виж Старобългарски език и Неделя
Робство
мрежа, е приготвян за продажба, 1905 г. Робски окови Робството е социално-икономическа и правна система, при която хора, наричани роби, са разглеждани като собственост на други хора, наричани робовладелци.
Виж Старобългарски език и Робство
Романски народи
Романските народи (с етимология от латинското име на Рим – Roma), наричани още романоезични, са третата основна група народи в Европа след славянските и германски народи, чийто общ произход е по-скоро лингвистично (от романските езици) и културно-антропологично обособен, отколкото чисто етнически.
Виж Старобългарски език и Романски народи
Съществително име
Съществителното име, наричано понякога за краткост само съществително (лат. субстантив), е част на речта, която означава конкретно или отвлечено понятие.
Виж Старобългарски език и Съществително име
Суета
Образът на суетата в огледалото – картина от Чарлс Гилбърт Суетата (κενοδοξία); (vanitas) се определя като прекомерна вяра в собствените възможности или привлекателността спрямо други хора.
Виж Старобългарски език и Суета
Страстите Христови
Страстите Христови (от старобълг. *strastь „страдание“.
Виж Старобългарски език и Страстите Христови
Старославянски език
#виж Старобългарски език.
Виж Старобългарски език и Старославянски език
Староцърковен славянски
#виж Старобългарски език.
Виж Старобългарски език и Староцърковен славянски
Старобългарска литература
Страница от ръкописа на Томичов псалтир от 14 век, времето на разцвета на българската книжнина, още известно като Втори златен век. Старобългарска литература се нарича този дял и период на българската литература, който е начален за нея и който обхваща периода IX-XVIII в., като някои изследователи разглеждат и по-ранни явления и текстове, писани на други езици или с други азбуки и знаци.
Виж Старобългарски език и Старобългарска литература
Старобългарски ръкописи
Всички ръкописи в таблицата принадлежат към категорията Старобългарска литература.
Виж Старобългарски език и Старобългарски ръкописи
Стб.
#виж Старобългарски език.
Виж Старобългарски език и Стб.
Стефан Младенов
Стефан Младенов Младенов е български езиковед и диалектолог, специалист по индоевропейско езикознание, славистика, балканистика, българистика и учен със световна известност и авторитет, академик.
Виж Старобългарски език и Стефан Младенов
Свърлиг
Свърлиг (Svrljig) е град в Тимошко, Източна Сърбия.
Виж Старобългарски език и Свърлиг
Свети Георги (Старо Нагоричане)
„Свети Великомъченик Георги“ или „Свети Георги“ („Свети Георгиј“, „Свети Ѓорѓи“) е исторически православен манастир в село Старо Нагоричане, Северна Македония, основан през XI век.
Виж Старобългарски език и Свети Георги (Старо Нагоричане)
Свети Йоан Владимир (Елбасан)
„Свети Йоан Владимир“ (Shen Gjon, Шен Гьон, Манастир Светог Јована Владимира) е действащ манастир на Албанската православна църква, намиращ се на 7 km западно от Елбасан в селото Шийон на планинския хребет Черменика.
Виж Старобългарски език и Свети Йоан Владимир (Елбасан)
Свещени имена
Свещени имена е термин от палеографията за съкратено изписване на лични имена, титли, термини и често срещани думи в старобългарската богословска литература.
Виж Старобългарски език и Свещени имена
Славянски езици
Славянските езици са езици от индоевропейското езиково семейство, които са обединени от съвременната лингвистика в една група.
Виж Старобългарски език и Славянски езици
Славянско заселване на Балканите
Славянското заселване на Балканите е продължителен процес, продължил близо два века – от около 519 г.
Виж Старобългарски език и Славянско заселване на Балканите
Списък на езици, използващи кирилица
Този списък показва езици, които използват или са използвали азбука въз основа на кирилицата.
Виж Старобългарски език и Списък на езици, използващи кирилица
Северномакедонска литература
Северномакедонската литература (македонска книжевност) е литературата, написана на северномакедонска литературна норма, която е официална в Северна Македония.
Виж Старобългарски език и Северномакедонска литература
Туховища
Ту̀ховища (варианти на името Тувѝща или Ду̀ховища) е село в Югозападна България, част от община Сатовча, област Благоевград.
Виж Старобългарски език и Туховища
Топчика (пещера)
Топчика е пещера, намираща се местността Сушица до село Добростан, община Асеновград, област Пловдив.
Виж Старобългарски език и Топчика (пещера)
Темнич
Карта на етносите по река Велика Морава с региона на Темнич Темнич (от старобългарски: Тѣмнъ/Тѣмнѝ) е географски регион/област в Поморавието между Велика Морава, планината Ухор и Западна Морава (Сръбска Морава).
Виж Старобългарски език и Темнич
Унгария
Унгария (Magyarország) е вътрешноконтинентална държава в Централна Европа.
Виж Старобългарски език и Унгария
Христо Шалдев
Христо Тръпков Шалдев с псевдоним Лефтер е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Старобългарски език и Христо Шалдев
Число (граматика)
В лингвистиката числото е граматическа категория, присъща на съществителните, прилагателните, числителните имена, местоименията и глаголите.
Виж Старобългарски език и Число (граматика)
Число в българския език
Число в българския език е граматическа категория, изразяваща по най-общ начин количеството на назованите предмети.
Виж Старобългарски език и Число в българския език
Южни славяни
Държави, в които национален език са други славянски езици Южни славяни (истор. славини) е общо название за съвременните славянски народи, населяващи най-вече Балканския полуостров - българи, сърбохървати (сърби, хървати, бошняци, черногорци) и словенци.
Виж Старобългарски език и Южни славяни
Южнославянски езици
Южнославянските езици представляват обособена група сред славянските езици.
Виж Старобългарски език и Южнославянски езици
Мурфатларски скален комплекс
Средновековният български скален манастрир при Мурфатлар, съвременен външен вид на незавършената сграда, която го покрива Релеф на лъв от Мурфатлар, сходен с намерения такъв в Стара Загора, експониран в музея в Кюстенджа Мурфатларският скален манастир се намира край гр.
Виж Старобългарски език и Мурфатларски скален комплекс
Митар
Митар е старобългарското означение на фискалните чиновници в Римската империя, които събирали данъците в парѝ.
Виж Старобългарски език и Митар
Мирмидони
Мирмидоните или Мирмидонците (Μυρμιδόνες) са митично ахейско племе от остров Егина.
Виж Старобългарски език и Мирмидони
Минало несвършено деятелно причастие
Минало несвършено деятелно причастие е причастие в българския език, служещо за образуване на преизказни и предположителни глаголни форми на минало несвършено време.
Виж Старобългарски език и Минало несвършено деятелно причастие
Местоимение
Местоимението е самостойна изменяема част на речта, която замества име (съществително, прилагателно или числително).
Виж Старобългарски език и Местоимение
Иван Момчилов
Иван Николов Момчилов е български просветител, учител, училищен реформатор и автор на множество учебници и учебни помагала.
Виж Старобългарски език и Иван Момчилов
Ижица
Ѵ, ѵ или Ѝжицата е буква от ранната кирилица.
Виж Старобългарски език и Ижица
Икономическа история на България
Стопанска история на България – това е икономическата история на България.
Виж Старобългарски език и Икономическа история на България
Имена на Истанбул
Истанбул или Цариград (Κωνσταντινούπολις, Константинуполис или Πόλις, Полис т.е. Градът, Constantinopolis; старобългарски: Цѣсарьградъ, Царьгра̀дъ; قسطنطینية, Константиние; Царьгра́д, Царгород; Κωνσταντινούπολη, Константинуполи; Цариград; Ţarigrad) е стара имперска столица и през многовековното си съществуване е имал много имена с различен произход. Имперския център Константинопол българите от VIII-XI в.
Виж Старобългарски език и Имена на Истанбул
Именник на българските ханове
Московски (синодален) препис на именника Именникът на българските ханове е кратък средновековен летопис, запазен в късни преводи от XV-XVI век на руската редакция на старобългарския език, съдържащ имената и родовете на няколко ранни прабългарски владетели.
Виж Старобългарски език и Именник на българските ханове
За буквите
„За буквите“ (на старобългарски) е единственото запазено полемическо съчинение от Черноризец Храбър, вероятно писано в края на 9 век, около 893 година.
Виж Старобългарски език и За буквите
Загоре
Загоре (известна още като Загора, Загорие и Загория) е историческото название на областта между Средна гора на север, Чирпанските възвишения – на запад, Черно море на изток и Родопите, Сакар и Странджа на юг, намираща се на територията на днешна България.
Виж Старобългарски език и Загоре
Звателен падеж
Звателният падеж (лат. вокатив) е падежна форма, посочваща лицето, към което е насочена речта.
Виж Старобългарски език и Звателен падеж
Зимна Богородица
Зимна Богородица (или Вълча Богородица, Миши празник, Сретение) е славянски празник в българския народен календар, който се отбелязва на 2 февруари.
Виж Старобългарски език и Зимна Богородица
Зографски листове
Зографските листове са откъслек от кирилски пергаментен ръкопис в библиотеката на Зографския манастир.
Виж Старобългарски език и Зографски листове
Българска филология
Българска филология е учебна дисциплина и научна (филологическа) област, която изучава езика, текстовете, текстологията, литературата, обичаите, традициите, етнографската и духовната култура на българите.
Виж Старобългарски език и Българска филология
Български книжовен език
Български книжовен език, а също и български литературен език, се нарича кодифицираният вариант на общата езикова система на българския език, която е съвкупност едновременно от литературния език, но и от териториалните български диалекти, професионални говори, просторечие, жаргон и т.н.
Виж Старобългарски език и Български книжовен език
Българи
Българите са южнославянски, балкански народ, чийто майчин език е българският.
Виж Старобългарски език и Българи
Българо-византийски войни
Българо-византийските войни са поредица от сблъсъци между българи и византийци, които протичат през по-голямата част от Средновековието предимно на Балканския полуостров.
Виж Старобългарски език и Българо-византийски войни
Братя Кунчеви
Братя Кунчеви е село в Южна България.
Виж Старобългарски език и Братя Кунчеви
Батошевски надпис
Батòшевски нàдпис представляват 17 реда от старобългарски надпис върху два мраморни фрагмента със средни размери 0,42x0,43 m, намерени в Батошевския манастир.
Виж Старобългарски език и Батошевски надпис
Битолски надпис
Битолският надпис е надпис на старобългарски език от времето на Йоан Владислав (1015 – 1018), последният цар на Първото българско царство.
Виж Старобългарски език и Битолски надпис
Богослужебен език
Богослужебният език (наричан също и литургичен език, свещен език, църковен език) е езикът на който се води богослужението (литургията); създава се религиозна/църковна литература; води се църковната канцелария, а понякога се използва и за религиозно образование.
Виж Старобългарски език и Богослужебен език
Болван
Болван (в буквален превод от старобългарски: скулптура) или Бован е българска средновековна крепост в Поморавието, находяща се на 9 km източно от град Алексинац до едноименното село Болван.
Виж Старобългарски език и Болван
Беседа против триезичниците
Беседата против триезичниците е произнесена от Константин-Кирил Философ във Венеция срещу латинското духовенство, което поддържало теорията за трите „свещени езика“ на християнството – иврит, латински и гръцки.
Виж Старобългарски език и Беседа против триезичниците
Беларуска азбука
Беларуската азбука (или наричана все още Белоруска) се основава на кирилицата и произлиза от азбуката на старобългарския език.
Виж Старобългарски език и Беларуска азбука
Възходяща звучност на праславянската сричка
В епохата след изчезване на ларингалите и в праславянски има както отворени (завършващи на гласна), така и затворени срички (завършващи на съгласна).
Виж Старобългарски език и Възходяща звучност на праславянската сричка
Вселена
Вселена е понятие, което обикновено означава целия пространствено-времеви континуум, в който съществуваме, заедно с всички форми на енергия и материя в него – планети, звезди, галактики и междугалактично пространство.
Виж Старобългарски език и Вселена
Втора българска държава
Втората българска държава е създадена през 1185 г. след въстанието на Асен и Петър срещу ромейската власт. Коронясването на Петър IV за български цар и сключеното впоследствие примирие с ромейския император Исак II Ангел установява възобновяването на българската държава.
Виж Старобългарски език и Втора българска държава
Варна
Брегът на Морската градина Ва̀рна е най-големият град в Североизточна България, разположен по бреговете на Черно море и Варненското езеро и е административен център на едноименните община и област.
Виж Старобългарски език и Варна
Вампир
Вампирите (Въпир, Кръвник, Кръволок, Упир), митологически и фантастични персонажи, които пият човешка или животинска кръв, за да поддържат силата и съществуването си.
Виж Старобългарски език и Вампир
Видинско царство
Видинското царство (на среднобългарски: Бъдинское цѣсарство) е самостоятелна българска държава, появила се в резултат от феодалната разпокъсаност на България през 14 век.
Виж Старобългарски език и Видинско царство
Влъхва
Среща на княз Олег с кудесником (волхвом) Поклонението на влъхвите (Кремиковски манастир) Влъхва (мн.ч. влъхви, стб.) в славянското езичество означава жрец, добър магьосник, гадател, прорицател, лечител.
Виж Старобългарски език и Влъхва
Влашко
Влашко или Влахия (Țara Românească, в превод „Романска страна“) е историко-географска област, разположена в съвременна Румъния.
Виж Старобългарски език и Влашко
Великденски поздрав
Руската империя от началото на 20 век. Великденският поздрав е обичай, разпространен сред православните, древноизточни и други християнски общности, които се поздравяват в първия ден на Великден.
Виж Старобългарски език и Великденски поздрав
Граматическа категория
Граматическа категория е всеки пределно общ по обхват и неразчленим по съдържание елемент от граматическото значение на дума или израз.
Виж Старобългарски език и Граматическа категория
Глава
Глава Глава (caput) е част от тялото на човек или на животно, в която се намира мозъкът, органите на зрението, слуха, вкуса, обонянието и устата.
Виж Старобългарски език и Глава
Глагол
Глаголът е част на речта, която означава динамичен признак на лице или предмет като процес във времето.
Виж Старобългарски език и Глагол
Двойствено число
Двойственото число е форма на граматическото число, която показва, че съответната част на речта назовава две лица или два предмета.
Виж Старобългарски език и Двойствено число
Деепричастие
Деепричастието е нелична глаголна форма, често срещана в славянските езици, например в българския, руския, чешкия език и др.
Виж Старобългарски език и Деепричастие
Езици в Европа
Повечето от днешните езици, които се използват в Европа са от индоевропейското езиково семейство.
Виж Старобългарски език и Езици в Европа
Луна
Луната е единственият естествен спътник на Земята и петият по размери в Слънчевата система.
Виж Старобългарски език и Луна
Левач
Карта на етносите по река Велика Морава с региона на Левач Левач или Левоч (от старобългарски: Лѣвъ/Лѣвѝ) е географски регион (област) на/в Поморавието, разположен в Поморавски окръг на Централна Сърбия.
Виж Старобългарски език и Левач
Йосип Щросмайер
Йосип Юрай Щросмайер (Josip Juraj Strossmayer или Štrosmajer) е хърватски католически епископ, теолог и меценат, изтъкнат политически и обществен деятел.
Виж Старобългарски език и Йосип Щросмайер
Йоан Кръстител
Йоан Кръстител (старобългарски: Іоаннъ Крестѧи, старогръцки: Ἰωάννης ὁ βαπτίζων), известен и като Йоан Предтеча, е братовчед и предшественик на Иисус Христос, който според Евангелието, предсказва пришествието на Месията (Христа).
Виж Старобългарски език и Йоан Кръстител
Йоан Екзарх
Йоан Екзарх(на старобългарски: Їѡаннъ Єѯархъ) е средновековен български писател и преводач, един от най-важните представители на Преславската книжовна школа от края на 9 и началото на 10 век.
Виж Старобългарски език и Йоан Екзарх
Йозеф Добровски
Йозеф Добровски е чешки филолог, основоположник на славистиката като наука, един от основоположниците на Чешкото национално възраждане.
Виж Старобългарски език и Йозеф Добровски