По-бързо от браузъра!
100 отношения: @, Ѡ, Крумова династия, Крепча, Катедрала от консервени кутии, Качество, Капище, Кичевски манастир, Кирил и Методий, Кирило-Методиевска енциклопедия, Климент Охридски, Княжество Влахия, Кочина, Първа българска държава, Правописна реформа на българския език от 1945 година, Произход на имената на градовете в България, Палатализация, Панчарево, О, Отечественофронтовски правопис, Ѝ, Акатист, Априловска гимназия, Новгородски кодекс, Неделя, Робство, Романски народи, Съществително име, Суета, Страстите Христови, Старославянски език, Староцърковен славянски, Старобългарска литература, Старобългарски ръкописи, Стб., Стефан Младенов, Свърлиг, Свети Георги (Старо Нагоричане), Свети Йоан Владимир (Елбасан), Свещени имена, Славянски езици, Славянско заселване на Балканите, Списък на езици, използващи кирилица, Северномакедонска литература, Туховища, Топчика (пещера), Темнич, Унгария, Христо Шалдев, Число (граматика), ..., Число в българския език, Южни славяни, Южнославянски езици, Мурфатларски скален комплекс, Митар, Мирмидони, Минало несвършено деятелно причастие, Местоимение, Иван Момчилов, Ижица, Икономическа история на България, Имена на Истанбул, Именник на българските ханове, За буквите, Загоре, Звателен падеж, Зимна Богородица, Зографски листове, Българска филология, Български книжовен език, Българи, Българо-византийски войни, Братя Кунчеви, Батошевски надпис, Битолски надпис, Богослужебен език, Болван, Беседа против триезичниците, Беларуска азбука, Възходяща звучност на праславянската сричка, Вселена, Втора българска държава, Варна, Вампир, Видинско царство, Влъхва, Влашко, Великденски поздрав, Граматическа категория, Глава, Глагол, Двойствено число, Деепричастие, Езици в Европа, Луна, Левач, Йосип Щросмайер, Йоан Кръстител, Йоан Екзарх, Йозеф Добровски. Разширете индекс (50 Повече ▼) »
@
Знакът @ е типографски символ, добил голяма популярност с използването си в електронната поща.
New!!: Старобългарски език и @ · Виж повече »
Ѡ
Ѡ, ѡ или Омега е буква от старобългарската и църковнославянска азбука.
New!!: Старобългарски език и Ѡ · Виж повече »
Крумова династия
ляво Разширение на България по времето на хан Крум. Крумовата династия е наименованието, с което съвременните историци обозначават прабългарската владетелска династия, управлявала България през 9 и 10 век.
New!!: Старобългарски език и Крумова династия · Виж повече »
Крепча
Крепча е село в Североизточна България.
New!!: Старобългарски език и Крепча · Виж повече »
Катедрала от консервени кутии
Катедралата от консервени кутии (Tin Can Cathedral; Бляшана катедра) е първата независима украинска църква в Северна Америка.
New!!: Старобългарски език и Катедрала от консервени кутии · Виж повече »
Качество
Качеството е категория, която описва характеристиките на даден обект.
New!!: Старобългарски език и Качество · Виж повече »
Капище
Капище (още свентило, кумирьница, капищьница, трэбище) се наричали свещените места на прабългарите в предхристиянската епоха.
New!!: Старобългарски език и Капище · Виж повече »
Кичевски манастир
Кичевският манастир „Въведение Богородично“, известен като „Света Богородица Пречиста“, е един от най-значимите православни обители на територията на днешна Северна Македония.
New!!: Старобългарски език и Кичевски манастир · Виж повече »
Кирил и Методий
''Св. св. Кирил и Методий''; Станислав Доспевски; 1860 г. ''Светите братя Кирил и Методий''; икона от Захарий Зограф от 1848 г. в Троянски манастир Св.
New!!: Старобългарски език и Кирил и Методий · Виж повече »
Кирило-Методиевска енциклопедия
Кирило-Методиевската енциклопедия е четиритомно специализирано и отраслово издание на Института по литература към БАН от 1985 г.
New!!: Старобългарски език и Кирило-Методиевска енциклопедия · Виж повече »
Климент Охридски
Паметник на Климент и Наум в Скопие. Свети Климент Охридски е средновековен български учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език.
New!!: Старобългарски език и Климент Охридски · Виж повече »
Княжество Влахия
Княжество Влахия или Влашкото княжество (църковносл. Землѧ̀ Ѹ҆гровлахі́йска, на старорумънски език: Цѣ́ра Рȣмѫнѣ́скъ (Ця́ра Румъня́скъ)) е самостоятелно, сравнително и относително административно образувание на/във Влашко просъществувало в периода 1330 – 1861, т.е.
New!!: Старобългарски език и Княжество Влахия · Виж повече »
Кочина
Прасета спят в кочина Кочина (на старобългарски котьць означаващо клетка за животни, кошарка), или още свинарник, е заградено място, обикновено малка сграда с дворче за отглеждане на прасета.
New!!: Старобългарски език и Кочина · Виж повече »
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
New!!: Старобългарски език и Първа българска държава · Виж повече »
Правописна реформа на българския език от 1945 година
Правописната реформа на българския език от 1945 г. следва линията, зададена от Лениновата реформа на руския език от 1918 г., и реформата на българския правопис от 1921 г., наложена от правителството на БЗНС.
New!!: Старобългарски език и Правописна реформа на българския език от 1945 година · Виж повече »
Произход на имената на градовете в България
Това е списък на градовете в България, структуриран по произхода на техните имена.
New!!: Старобългарски език и Произход на имената на градовете в България · Виж повече »
Палатализация
Палатализацията, или смекчаването, е свойство на съгласните във фонетиката и звукова промяна в историческата лингвистика, състояща се в доближаване до небцето (лат. palatum) на мястото на учленение на съгласна или гласна с цел улеснение на говора.
New!!: Старобългарски език и Палатализация · Виж повече »
Панчарево
Панчарѐво, погрешно изписвано като Панчерево, е квартал в югоизточната част на София, Западна България, област София, административен център на район „Панчарево“ на Столичната община.
New!!: Старобългарски език и Панчарево · Виж повече »
О
О, о е буква от кирилицата (15-а в българската, 16-а в руската и беларуската, 18-а в сръбската, 19-а в македонската и украинската).
New!!: Старобългарски език и О · Виж повече »
Отечественофронтовски правопис
Отечественофронтовският правопис, наричан още съвременен правопис, е името, с което се назовава официалната българска правописна система, която се използва днес.
New!!: Старобългарски език и Отечественофронтовски правопис · Виж повече »
Ѝ
И с ударение (главна: Ѝ, малка ѝ) е знак от кирилицата.
New!!: Старобългарски език и Ѝ · Виж повече »
Акатист
„Похвала на Богородица с акатист“ (икона, XIV век) Акатист – (от гръцки ακάθιστος – буквално не се седи) в християнското богослужение е песнопение, свързано с усилена молитва, при което вярващите стоят прави.
New!!: Старобългарски език и Акатист · Виж повече »
Априловска гимназия
Националната Априловска гимназия е средно училище с хуманитарен и чуждоезиков профил в град Габрово.
New!!: Старобългарски език и Априловска гимназия · Виж повече »
Новгородски кодекс
Новгородският кодекс или Новгородският псалтир са най-старата книга на Руските земи.
New!!: Старобългарски език и Новгородски кодекс · Виж повече »
Неделя
Неделя е седмият ден от седмицата.
New!!: Старобългарски език и Неделя · Виж повече »
Робство
мрежа, е приготвян за продажба, 1905 г. Робски окови Робството е социално-икономическа и правна система, при която хора, наричани роби, са разглеждани като собственост на други хора, наричани робовладелци.
New!!: Старобългарски език и Робство · Виж повече »
Романски народи
Романските народи (с етимология от латинското име на Рим – Roma), наричани още романоезични, са третата основна група народи в Европа след славянските и германски народи, чийто общ произход е по-скоро лингвистично (от романските езици) и културно-антропологично обособен, отколкото чисто етнически.
New!!: Старобългарски език и Романски народи · Виж повече »
Съществително име
Съществителното име, наричано понякога за краткост само съществително (лат. субстантив), е част на речта, която означава конкретно или отвлечено понятие.
New!!: Старобългарски език и Съществително име · Виж повече »
Суета
Образът на суетата в огледалото – картина от Чарлс Гилбърт Суетата (κενοδοξία); (vanitas) се определя като прекомерна вяра в собствените възможности или привлекателността спрямо други хора.
New!!: Старобългарски език и Суета · Виж повече »
Страстите Христови
Страстите Христови (от старобълг. *strastь „страдание“.
New!!: Старобългарски език и Страстите Христови · Виж повече »
Старославянски език
#виж Старобългарски език.
New!!: Старобългарски език и Старославянски език · Виж повече »
Староцърковен славянски
#виж Старобългарски език.
New!!: Старобългарски език и Староцърковен славянски · Виж повече »
Старобългарска литература
Страница от ръкописа на Томичов псалтир от 14 век, времето на разцвета на българската книжнина, още известно като Втори златен век. Старобългарска литература се нарича този дял и период на българската литература, който е начален за нея и който обхваща периода IX-XVIII в., като някои изследователи разглеждат и по-ранни явления и текстове, писани на други езици или с други азбуки и знаци.
New!!: Старобългарски език и Старобългарска литература · Виж повече »
Старобългарски ръкописи
Всички ръкописи в таблицата принадлежат към категорията Старобългарска литература.
New!!: Старобългарски език и Старобългарски ръкописи · Виж повече »
Стб.
#виж Старобългарски език.
New!!: Старобългарски език и Стб. · Виж повече »
Стефан Младенов
Стефан Младенов Младенов е български езиковед и диалектолог, специалист по индоевропейско езикознание, славистика, балканистика, българистика и учен със световна известност и авторитет, академик.
New!!: Старобългарски език и Стефан Младенов · Виж повече »
Свърлиг
Свърлиг (Svrljig) е град в Тимошко, Източна Сърбия.
New!!: Старобългарски език и Свърлиг · Виж повече »
Свети Георги (Старо Нагоричане)
„Свети Великомъченик Георги“ или „Свети Георги“ („Свети Георгиј“, „Свети Ѓорѓи“) е исторически православен манастир в село Старо Нагоричане, Северна Македония, основан през XI век.
New!!: Старобългарски език и Свети Георги (Старо Нагоричане) · Виж повече »
Свети Йоан Владимир (Елбасан)
„Свети Йоан Владимир“ (Shen Gjon, Шен Гьон, Манастир Светог Јована Владимира) е действащ манастир на Албанската православна църква, намиращ се на 7 km западно от Елбасан в селото Шийон на планинския хребет Черменика.
New!!: Старобългарски език и Свети Йоан Владимир (Елбасан) · Виж повече »
Свещени имена
Свещени имена е термин от палеографията за съкратено изписване на лични имена, титли, термини и често срещани думи в старобългарската богословска литература.
New!!: Старобългарски език и Свещени имена · Виж повече »
Славянски езици
Славянските езици са езици от индоевропейското езиково семейство, които са обединени от съвременната лингвистика в една група.
New!!: Старобългарски език и Славянски езици · Виж повече »
Славянско заселване на Балканите
Славянското заселване на Балканите е продължителен процес, продължил близо два века – от около 519 г.
New!!: Старобългарски език и Славянско заселване на Балканите · Виж повече »
Списък на езици, използващи кирилица
Този списък показва езици, които използват или са използвали азбука въз основа на кирилицата.
New!!: Старобългарски език и Списък на езици, използващи кирилица · Виж повече »
Северномакедонска литература
Северномакедонската литература (македонска книжевност) е литературата, написана на северномакедонска литературна норма, която е официална в Северна Македония.
New!!: Старобългарски език и Северномакедонска литература · Виж повече »
Туховища
Ту̀ховища (варианти на името Тувѝща или Ду̀ховища) е село в Югозападна България, част от община Сатовча, област Благоевград.
New!!: Старобългарски език и Туховища · Виж повече »
Топчика (пещера)
Топчика е пещера, намираща се местността Сушица до село Добростан, община Асеновград, област Пловдив.
New!!: Старобългарски език и Топчика (пещера) · Виж повече »
Темнич
Карта на етносите по река Велика Морава с региона на Темнич Темнич (от старобългарски: Тѣмнъ/Тѣмнѝ) е географски регион/област в Поморавието между Велика Морава, планината Ухор и Западна Морава (Сръбска Морава).
New!!: Старобългарски език и Темнич · Виж повече »
Унгария
Унгария (Magyarország) е вътрешноконтинентална държава в Централна Европа.
New!!: Старобългарски език и Унгария · Виж повече »
Христо Шалдев
Христо Тръпков Шалдев с псевдоним Лефтер е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
New!!: Старобългарски език и Христо Шалдев · Виж повече »
Число (граматика)
В лингвистиката числото е граматическа категория, присъща на съществителните, прилагателните, числителните имена, местоименията и глаголите.
New!!: Старобългарски език и Число (граматика) · Виж повече »
Число в българския език
Число в българския език е граматическа категория, изразяваща по най-общ начин количеството на назованите предмети.
New!!: Старобългарски език и Число в българския език · Виж повече »
Южни славяни
Държави, в които национален език са други славянски езици Южни славяни (истор. славини) е общо название за съвременните славянски народи, населяващи най-вече Балканския полуостров - българи, сърбохървати (сърби, хървати, бошняци, черногорци) и словенци.
New!!: Старобългарски език и Южни славяни · Виж повече »
Южнославянски езици
Южнославянските езици представляват обособена група сред славянските езици.
New!!: Старобългарски език и Южнославянски езици · Виж повече »
Мурфатларски скален комплекс
Средновековният български скален манастрир при Мурфатлар, съвременен външен вид на незавършената сграда, която го покрива Релеф на лъв от Мурфатлар, сходен с намерения такъв в Стара Загора, експониран в музея в Кюстенджа Мурфатларският скален манастир се намира край гр.
New!!: Старобългарски език и Мурфатларски скален комплекс · Виж повече »
Митар
Митар е старобългарското означение на фискалните чиновници в Римската империя, които събирали данъците в парѝ.
New!!: Старобългарски език и Митар · Виж повече »
Мирмидони
Мирмидоните или Мирмидонците (Μυρμιδόνες) са митично ахейско племе от остров Егина.
New!!: Старобългарски език и Мирмидони · Виж повече »
Минало несвършено деятелно причастие
Минало несвършено деятелно причастие е причастие в българския език, служещо за образуване на преизказни и предположителни глаголни форми на минало несвършено време.
New!!: Старобългарски език и Минало несвършено деятелно причастие · Виж повече »
Местоимение
Местоимението е самостойна изменяема част на речта, която замества име (съществително, прилагателно или числително).
New!!: Старобългарски език и Местоимение · Виж повече »
Иван Момчилов
Иван Николов Момчилов е български просветител, учител, училищен реформатор и автор на множество учебници и учебни помагала.
New!!: Старобългарски език и Иван Момчилов · Виж повече »
Ижица
Ѵ, ѵ или Ѝжицата е буква от ранната кирилица.
New!!: Старобългарски език и Ижица · Виж повече »
Икономическа история на България
Стопанска история на България – това е икономическата история на България.
New!!: Старобългарски език и Икономическа история на България · Виж повече »
Имена на Истанбул
Истанбул или Цариград (Κωνσταντινούπολις, Константинуполис или Πόλις, Полис т.е. Градът, Constantinopolis; старобългарски: Цѣсарьградъ, Царьгра̀дъ; قسطنطینية, Константиние; Царьгра́д, Царгород; Κωνσταντινούπολη, Константинуполи; Цариград; Ţarigrad) е стара имперска столица и през многовековното си съществуване е имал много имена с различен произход. Имперския център Константинопол българите от VIII-XI в.
New!!: Старобългарски език и Имена на Истанбул · Виж повече »
Именник на българските ханове
Московски (синодален) препис на именника Именникът на българските ханове е кратък средновековен летопис, запазен в късни преводи от XV-XVI век на руската редакция на старобългарския език, съдържащ имената и родовете на няколко ранни прабългарски владетели.
New!!: Старобългарски език и Именник на българските ханове · Виж повече »
За буквите
„За буквите“ (на старобългарски) е единственото запазено полемическо съчинение от Черноризец Храбър, вероятно писано в края на 9 век, около 893 година.
New!!: Старобългарски език и За буквите · Виж повече »
Загоре
Загоре (известна още като Загора, Загорие и Загория) е историческото название на областта между Средна гора на север, Чирпанските възвишения – на запад, Черно море на изток и Родопите, Сакар и Странджа на юг, намираща се на територията на днешна България.
New!!: Старобългарски език и Загоре · Виж повече »
Звателен падеж
Звателният падеж (лат. вокатив) е падежна форма, посочваща лицето, към което е насочена речта.
New!!: Старобългарски език и Звателен падеж · Виж повече »
Зимна Богородица
Зимна Богородица (или Вълча Богородица, Миши празник, Сретение) е славянски празник в българския народен календар, който се отбелязва на 2 февруари.
New!!: Старобългарски език и Зимна Богородица · Виж повече »
Зографски листове
Зографските листове са откъслек от кирилски пергаментен ръкопис в библиотеката на Зографския манастир.
New!!: Старобългарски език и Зографски листове · Виж повече »
Българска филология
Българска филология е учебна дисциплина и научна (филологическа) област, която изучава езика, текстовете, текстологията, литературата, обичаите, традициите, етнографската и духовната култура на българите.
New!!: Старобългарски език и Българска филология · Виж повече »
Български книжовен език
Български книжовен език, а също и български литературен език, се нарича кодифицираният вариант на общата езикова система на българския език, която е съвкупност едновременно от литературния език, но и от териториалните български диалекти, професионални говори, просторечие, жаргон и т.н.
New!!: Старобългарски език и Български книжовен език · Виж повече »
Българи
Българите са южнославянски, балкански народ, чийто майчин език е българският.
New!!: Старобългарски език и Българи · Виж повече »
Българо-византийски войни
Българо-византийските войни са поредица от сблъсъци между българи и византийци, които протичат през по-голямата част от Средновековието предимно на Балканския полуостров.
New!!: Старобългарски език и Българо-византийски войни · Виж повече »
Братя Кунчеви
Братя Кунчеви е село в Южна България.
New!!: Старобългарски език и Братя Кунчеви · Виж повече »
Батошевски надпис
Батòшевски нàдпис представляват 17 реда от старобългарски надпис върху два мраморни фрагмента със средни размери 0,42x0,43 m, намерени в Батошевския манастир.
New!!: Старобългарски език и Батошевски надпис · Виж повече »
Битолски надпис
Битолският надпис е надпис на старобългарски език от времето на Йоан Владислав (1015 – 1018), последният цар на Първото българско царство.
New!!: Старобългарски език и Битолски надпис · Виж повече »
Богослужебен език
Богослужебният език (наричан също и литургичен език, свещен език, църковен език) е езикът на който се води богослужението (литургията); създава се религиозна/църковна литература; води се църковната канцелария, а понякога се използва и за религиозно образование.
New!!: Старобългарски език и Богослужебен език · Виж повече »
Болван
Болван (в буквален превод от старобългарски: скулптура) или Бован е българска средновековна крепост в Поморавието, находяща се на 9 km източно от град Алексинац до едноименното село Болван.
New!!: Старобългарски език и Болван · Виж повече »
Беседа против триезичниците
Беседата против триезичниците е произнесена от Константин-Кирил Философ във Венеция срещу латинското духовенство, което поддържало теорията за трите „свещени езика“ на християнството – иврит, латински и гръцки.
New!!: Старобългарски език и Беседа против триезичниците · Виж повече »
Беларуска азбука
Беларуската азбука (или наричана все още Белоруска) се основава на кирилицата и произлиза от азбуката на старобългарския език.
New!!: Старобългарски език и Беларуска азбука · Виж повече »
Възходяща звучност на праславянската сричка
В епохата след изчезване на ларингалите и в праславянски има както отворени (завършващи на гласна), така и затворени срички (завършващи на съгласна).
New!!: Старобългарски език и Възходяща звучност на праславянската сричка · Виж повече »
Вселена
Вселена е понятие, което обикновено означава целия пространствено-времеви континуум, в който съществуваме, заедно с всички форми на енергия и материя в него – планети, звезди, галактики и междугалактично пространство.
New!!: Старобългарски език и Вселена · Виж повече »
Втора българска държава
Втората българска държава е създадена през 1185 г. след въстанието на Асен и Петър срещу ромейската власт. Коронясването на Петър IV за български цар и сключеното впоследствие примирие с ромейския император Исак II Ангел установява възобновяването на българската държава. Втората българска държава е феодална държава, империя, продължителка на Първата българска държава (681 – 1018). Тя просъществува до 1396 г., (според някои до 1422), когато Видинското царство е превзето от Османската империя. Институциите във Втората българска държава са изцяло повлияни от византийската държавност.
New!!: Старобългарски език и Втора българска държава · Виж повече »
Варна
Брегът на Морската градина Ва̀рна е най-големият град в Североизточна България, разположен по бреговете на Черно море и Варненското езеро и е административен център на едноименните община и област.
New!!: Старобългарски език и Варна · Виж повече »
Вампир
Вампирите (Въпир, Кръвник, Кръволок, Упир), митологически и фантастични персонажи, които пият човешка или животинска кръв, за да поддържат силата и съществуването си.
New!!: Старобългарски език и Вампир · Виж повече »
Видинско царство
Видинското царство (на среднобългарски: Бъдинское цѣсарство) е самостоятелна българска държава, появила се в резултат от феодалната разпокъсаност на България през 14 век.
New!!: Старобългарски език и Видинско царство · Виж повече »
Влъхва
Среща на княз Олег с кудесником (волхвом) Поклонението на влъхвите (Кремиковски манастир) Влъхва (мн.ч. влъхви, стб.) в славянското езичество означава жрец, добър магьосник, гадател, прорицател, лечител.
New!!: Старобългарски език и Влъхва · Виж повече »
Влашко
Влашко или Влахия (Țara Românească, в превод „Романска страна“) е историко-географска област, разположена в съвременна Румъния.
New!!: Старобългарски език и Влашко · Виж повече »
Великденски поздрав
Руската империя от началото на 20 век. Великденският поздрав е обичай, разпространен сред православните, древноизточни и други християнски общности, които се поздравяват в първия ден на Великден.
New!!: Старобългарски език и Великденски поздрав · Виж повече »
Граматическа категория
Граматическа категория е всеки пределно общ по обхват и неразчленим по съдържание елемент от граматическото значение на дума или израз.
New!!: Старобългарски език и Граматическа категория · Виж повече »
Глава
Глава Глава (caput) е част от тялото на човек или на животно, в която се намира мозъкът, органите на зрението, слуха, вкуса, обонянието и устата.
New!!: Старобългарски език и Глава · Виж повече »
Глагол
Глаголът е част на речта, която означава динамичен признак на лице или предмет като процес във времето.
New!!: Старобългарски език и Глагол · Виж повече »
Двойствено число
Двойственото число е форма на граматическото число, която показва, че съответната част на речта назовава две лица или два предмета.
New!!: Старобългарски език и Двойствено число · Виж повече »
Деепричастие
Деепричастието е нелична глаголна форма, често срещана в славянските езици, например в българския, руския, чешкия език и др.
New!!: Старобългарски език и Деепричастие · Виж повече »
Езици в Европа
Повечето от днешните езици, които се използват в Европа са от индоевропейското езиково семейство.
New!!: Старобългарски език и Езици в Европа · Виж повече »
Луна
Луната е единственият естествен спътник на Земята и петият по размери в Слънчевата система.
New!!: Старобългарски език и Луна · Виж повече »
Левач
Карта на етносите по река Велика Морава с региона на Левач Левач или Левоч (от старобългарски: Лѣвъ/Лѣвѝ) е географски регион (област) на/в Поморавието, разположен в Поморавски окръг на Централна Сърбия.
New!!: Старобългарски език и Левач · Виж повече »
Йосип Щросмайер
Йосип Юрай Щросмайер (Josip Juraj Strossmayer или Štrosmajer) е хърватски католически епископ, теолог и меценат, изтъкнат политически и обществен деятел.
New!!: Старобългарски език и Йосип Щросмайер · Виж повече »
Йоан Кръстител
Йоан Кръстител (старобългарски: Іоаннъ Крестѧи, старогръцки: Ἰωάννης ὁ βαπτίζων), известен и като Йоан Предтеча, е братовчед и предшественик на Иисус Христос, който според Евангелието, предсказва пришествието на Месията (Христа).
New!!: Старобългарски език и Йоан Кръстител · Виж повече »
Йоан Екзарх
Йоан Екзарх(на старобългарски: Їѡаннъ Єѯархъ) е средновековен български писател и преводач, един от най-важните представители на Преславската книжовна школа от края на 9 и началото на 10 век.
New!!: Старобългарски език и Йоан Екзарх · Виж повече »
Йозеф Добровски
Йозеф Добровски е чешки филолог, основоположник на славистиката като наука, един от основоположниците на Чешкото национално възраждане.
New!!: Старобългарски език и Йозеф Добровски · Виж повече »
