По-бързо от браузъра!
60 отношения: IX век, XI век, Кирил и Методий, Кирилица, Киевски листове, Първа българска държава, Преславска книжовна школа, Панония, Охрид, Охридско евангелие, Асеманиево евангелие, Русия, Рупски говори, Рилски глаголически листове, Ростислав (Великоморавия), Стефан VI, Средновековие, Святополк I, Синайски псалтир, Списък на глаголическите текстове, Седмочисленици, Томичов псалтир, Фонема, Хърватско, Черноризец Храбър, Шльокавица, Мюнхенски абецедар, Мариинско евангелие, Манасиева летопис, Михаил III (Византия), Моравия, Западни славяни, Зографско четвероевангелие, Бохемия, Ватрослав Ягич, Византия, Великоморавия, Венеция, Графема, Далмация, Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост, Лайпциг, Лондон, Лондонско евангелие, 10 век, 13 век, 1344, 1345, 1356, 1360, ..., 1397, 14 век, 1483, 1887, 1895, 19 век, 863, 885, 886, 9 век. Разширете индекс (10 Повече ▼) »
IX век
#виж 9 век.
New!!: Глаголица и IX век · Виж повече »
XI век
#виж 11 век.
New!!: Глаголица и XI век · Виж повече »
Кирил и Методий
''Св. св. Кирил и Методий''; Станислав Доспевски; 1860 г. ''Светите братя Кирил и Методий''; икона от Захарий Зограф от 1848 г. в Троянски манастир Св.
New!!: Глаголица и Кирил и Методий · Виж повече »
Кирилица
Кирилица в днешно време е наименованието на група сходни азбучни системи, използвани от различни езици в Източна Европа и Азия.
New!!: Глаголица и Кирилица · Виж повече »
Киевски листове
Киевските листове (10 век) са 7 пергаментови листа малък формат (14,5 на 10,5 см), писани на глаголица.
New!!: Глаголица и Киевски листове · Виж повече »
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
New!!: Глаголица и Първа българска държава · Виж повече »
Преславска книжовна школа
Преславската книжовна школа е първата книжовна школа в България, основана от княз Борис I през 885 или 886 в столицата Плиска.
New!!: Глаголица и Преславска книжовна школа · Виж повече »
Панония
Панония (Pannonia) е историческа област в Средна Европа и римска провинция.
New!!: Глаголица и Панония · Виж повече »
Охрид
Охрид (Охрид) е град в югозападната част на Северна Македония, осми по големина в страната, център на Община Охрид.
New!!: Глаголица и Охрид · Виж повече »
Охридско евангелие
Охридското евангелие или Охридските глаголически листове (Evangelium Achridanum; Охридские глаголические листки) е текст от XI век, от Евангелието на Лука 24 и части от Евангелието на Йоан, написани на 2 пергаментни листа, около 20 х17 cm.
New!!: Глаголица и Охридско евангелие · Виж повече »
Асеманиево евангелие
Асеманиево изборно евангелие (Codex Assemanianus или Evangeliarium Assemani) е старобългарски ръкопис, написан на глаголица.
New!!: Глаголица и Асеманиево евангелие · Виж повече »
Русия
Русѝя (Росси́я) или Ру̀ска федера̀ция (Росси́йская Федера́ция), съкратено РФ е държава в Европа и Азия, заемаща източната част (38,6 %) на Европа и северната част (30,7 %) на Азия.
New!!: Глаголица и Русия · Виж повече »
Рупски говори
Рупските говори са източни български говори, заемащи обширната географска територия от Странджа, Горнотракийската низина, Източна Тракия, Западна Тракия, Родопите, районите на Разлог и Гоце Делчев, както и на Солун, Сяр, Драма и др.
New!!: Глаголица и Рупски говори · Виж повече »
Рилски глаголически листове
Рилските глаголически листове се състоят от 8 нецели пергаментни листа и 3 фрагмента от глаголическа старославянска книга от XI век.
New!!: Глаголица и Рилски глаголически листове · Виж повече »
Ростислав (Великоморавия)
Ростислав (Rastislav; Rostislav; Rastiz; Ραστισλάβος) (починал след 870), е вторият княз на Великоморавия между 846 и 870 година.
New!!: Глаголица и Ростислав (Великоморавия) · Виж повече »
Стефан VI
Стефан VI (V) (Stephanus PP.) е римски папа от септември 885 г.
New!!: Глаголица и Стефан VI · Виж повече »
Средновековие
„Света София“, построена между 532 и 537 г. (Минаретата са от турския период.) Византийската империя съществува през цялото Средновековие Средновековие, или Средни векове, е средният период от схематичното разделяне на европейската история на три периода: Античност, Средновековие и Ново време.
New!!: Глаголица и Средновековие · Виж повече »
Святополк I
Святополк I Окаяни е велик княз на Киевска Рус от 1015 до 1019.
New!!: Глаголица и Святополк I · Виж повече »
Синайски псалтир
Синайският псалтир (Psalterium Sinaiticum) е старобългарски глаголически ръкопис, създаден през X - XI век.
New!!: Глаголица и Синайски псалтир · Виж повече »
Списък на глаголическите текстове
Списъкът на глаголическите текстове съдържа известни текстове, написани на глаголица, като са посочени редица сведения, сред които: кога и къде е написан текстът, къде се съхранява оригиналът, съществуват ли преписи и къде се съхраняват те.
New!!: Глаголица и Списък на глаголическите текстове · Виж повече »
Седмочисленици
Мозайка със Седмочислениците в църквата „Свети Седмочисленици“ „Св. Наум“ край Охрид Седмочисленици е събирателно название за 7 светци, почитани от Българската православна и други църкви като създатели и разпространители на глаголицата и кирилицата.
New!!: Глаголица и Седмочисленици · Виж повече »
Томичов псалтир
Томичовият псалтир (1360) Томичовият псалтир е среднобългарски илюстрован ръкопис от времето на цар Иван Александър.
New!!: Глаголица и Томичов псалтир · Виж повече »
Фонема
Фонемата (от гръцки φώνημα, „звук“) е най-малката звуково неделима частица от състава на думата, която може да изпълнява смислоразличителна функция в морфемите и в думите.
New!!: Глаголица и Фонема · Виж повече »
Хърватско
#виж Хърватия.
New!!: Глаголица и Хърватско · Виж повече »
Черноризец Храбър
Черноризец Храбър (Чрьноризьць Храбръ) е средновековен български духовник и писател.
New!!: Глаголица и Черноризец Храбър · Виж повече »
Шльокавица
„Наука християнска за християните от Филибелийската държава“ „To4nite таксита“ – лозунг на българска таксиметрова компания отчасти на шльокавица Еленската базилика на книжовен български и шльокавица Име на магазин за цветя на шльокавица Гробът на епископ Андреа Канова в Пловдив с надпис на български с латиница Графит на шльокавица в Красно село, 7 ноември 2021 година „Шльо̀кавица“ (назовавана също майму̀ница, за други примери за наименования виж по-долу) е начин на изписване на български език, при който се използва несистематизирана комбинация от латински букви, цифри и други символи, намиращи се на клавиатурата на компютър, мобилен телефон или друго електронно устройство.
New!!: Глаголица и Шльокавица · Виж повече »
Мюнхенски абецедар
Мюнхенският абецедар от втората половина на XI – началото на XII век, е един от най-старите писмени паметници на старобългарската азбука, написана на глаголица и кирилица.
New!!: Глаголица и Мюнхенски абецедар · Виж повече »
Мариинско евангелие
Заставка и инициал в Мариинското евангелие Мариинското четвероевангелие (Codex Marianus) е глаголически илюстрован ръкопис, датиращ от началото на ΧΙ век.
New!!: Глаголица и Мариинско евангелие · Виж повече »
Манасиева летопис
Манасиевата летопис, или Манасиева хроника, е български средновековен писмен паметник, превод на Световната летопис на ромейския писател Константин Манасий.
New!!: Глаголица и Манасиева летопис · Виж повече »
Михаил III (Византия)
Михаил III Пияницата (Μιχαήλ Γ΄ ο Μέθυσος) е император на Византия от 842 до 867 година, от Аморийската (Фригийската) династия.
New!!: Глаголица и Михаил III (Византия) · Виж повече »
Моравия
Моравия (на чешки и Morava; Mähren; Morawy; Morvaország) е историческа област в източната част на днешна Чехия.
New!!: Глаголица и Моравия · Виж повече »
Западни славяни
Западнославянски държави Западните славяни в днешно време живеят на територията на три държави – Полша, Чехия и Словакия.
New!!: Глаголица и Западни славяни · Виж повече »
Зографско четвероевангелие
Зографското четвероевангелие или Зографско глаголическо евангелие (Codex Zographensis) е средновековен български ръкопис на четирите евангелия.
New!!: Глаголица и Зографско четвероевангелие · Виж повече »
Бохемия
Бохемия (Čechy; Böhmen) е историческа област в западната и централната част на съвременната държава Чехия (Česko).
New!!: Глаголица и Бохемия · Виж повече »
Ватрослав Ягич
Ва̀трослав Ягич (Vatroslav Jagić) е хърватски езиковед, един от най-изтъкнатите слависти от втората половина на XIX век.
New!!: Глаголица и Ватрослав Ягич · Виж повече »
Византия
#пренасочване Византийска империя.
New!!: Глаголица и Византия · Виж повече »
Великоморавия
Великоморавия, или Велика Моравия (Velká Morava, Velkomoravská říše – Великоморавска царство; Moravia Magna), е средновековна славянска държава в Централна Европа.
New!!: Глаголица и Великоморавия · Виж повече »
Венеция
Венеция (Venezia) е град в Североизточна Италия, център на областта Венето, пристанище на Адриатическо море с товарооборот над 20 млн.
New!!: Глаголица и Венеция · Виж повече »
Графема
Графема (от гръцкия глагол γράφω, gráphō — пиша) или писмено̀ е основният елемент на всяка писмена система.
New!!: Глаголица и Графема · Виж повече »
Далмация
Далмация (Dalmacija) е историко-географска област на източното крайбрежие на Адриатическо море в днешна Хърватия, разположена между остров Раб на северозапад и залива на Котор (Бока Которска) на югоизток.
New!!: Глаголица и Далмация · Виж повече »
Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост
#пренасочване Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.
New!!: Глаголица и Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост · Виж повече »
Лайпциг
Лайпциг (Leipzig; Lipsk; Lipsko; Lipsk) е най-големият град в Саксония, Германия.
New!!: Глаголица и Лайпциг · Виж повече »
Лондон
Ло̀ндон (London) е столицата на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.
New!!: Глаголица и Лондон · Виж повече »
Лондонско евангелие
#пренасочване Четвероевангелие на цар Иван Александър.
New!!: Глаголица и Лондонско евангелие · Виж повече »
10 век
10 век започва на 1 януари 901 г.
New!!: Глаголица и 10 век · Виж повече »
13 век
13 век започва на 1 януари 1201 г.
New!!: Глаголица и 13 век · Виж повече »
1344
1344 година (MCCCXLIV).
New!!: Глаголица и 1344 · Виж повече »
1345
Света Богородица.
New!!: Глаголица и 1345 · Виж повече »
1356
Няма описание.
New!!: Глаголица и 1356 · Виж повече »
1360
Няма описание.
New!!: Глаголица и 1360 · Виж повече »
1397
Няма описание.
New!!: Глаголица и 1397 · Виж повече »
14 век
14 век започва на 1 януари 1301 г.
New!!: Глаголица и 14 век · Виж повече »
1483
Няма описание.
New!!: Глаголица и 1483 · Виж повече »
1887
Няма описание.
New!!: Глаголица и 1887 · Виж повече »
1895
Няма описание.
New!!: Глаголица и 1895 · Виж повече »
19 век
Карта на света mрез 1897 г. Британската империя е маркирана с червено Юлската революция от 1830 XIX век започва на 1 януари 1801 г.
New!!: Глаголица и 19 век · Виж повече »
863
Няма описание.
New!!: Глаголица и 863 · Виж повече »
885
Няма описание.
New!!: Глаголица и 885 · Виж повече »
886
Няма описание.
New!!: Глаголица и 886 · Виж повече »
9 век
9 век започва на 1 януари 801 г.
New!!: Глаголица и 9 век · Виж повече »
