Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
ИзходящIncoming
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Старобългарска азбука

Index Старобългарска азбука

Страните по света, ползващи официална азбука, базирана на кирилица Старобългарските азбуки са две: глаголица и кирилица.

Съдържание

  1. 104 отношения: Κ, IX век, Ο, Ξ, Ν, Π, Ρ, Τ, Υ, Φ, Χ, Ψ, Ω, Μ, Θ, Ϙ, Ζ, Η, Α, Β, Γ, Δ, Ε, Λ, Ι, Ѥ, Ѫ, Ѭ, Ѯ, Ѱ, Ѳ, Ѵ, Ѹ, Ҁ, К, Кирилски цифри, Киевска Рус, Коптска азбука, П, Първа българска държава, Православна църква, О, Омега (кирилица), А, Н, Р, Румънска кирилица, Румъния, Реформи на Петър I, С, ... Разширете индекс (54 Повече ▼) »

  2. Златен век (българско средновековие)
  3. Основани в Европа през 1 хилядолетие
  4. Преславска книжовна школа

Κ

#пренасочване Капа.

Виж Старобългарска азбука и Κ

IX век

#виж 9 век.

Виж Старобългарска азбука и IX век

Ο

#виж Омикрон.

Виж Старобългарска азбука и Ο

Ξ

#виж Кси.

Виж Старобългарска азбука и Ξ

Ν

#виж Ню.

Виж Старобългарска азбука и Ν

Π

#виж Пи (буква).

Виж Старобългарска азбука и Π

Ρ

#виж Ро.

Виж Старобългарска азбука и Ρ

Τ

#виж Тау.

Виж Старобългарска азбука и Τ

Υ

#виж Ипсилон.

Виж Старобългарска азбука и Υ

Φ

#виж Фи.

Виж Старобългарска азбука и Φ

Χ

#виж Хи.

Виж Старобългарска азбука и Χ

Ψ

#виж Пси.

Виж Старобългарска азбука и Ψ

Ω

#виж Омега.

Виж Старобългарска азбука и Ω

Μ

#виж Мю.

Виж Старобългарска азбука и Μ

Θ

#виж Тета.

Виж Старобългарска азбука и Θ

Ϙ

#виж Копа.

Виж Старобългарска азбука и Ϙ

Ζ

#виж Зета (буква).

Виж Старобългарска азбука и Ζ

Η

#виж Ета (буква).

Виж Старобългарска азбука и Η

Α

#виж Алфа (буква).

Виж Старобългарска азбука и Α

Β

#виж Бета (буква).

Виж Старобългарска азбука и Β

Γ

#виж Гама (буква).

Виж Старобългарска азбука и Γ

Δ

#виж Делта.

Виж Старобългарска азбука и Δ

Ε

#виж Епсилон.

Виж Старобългарска азбука и Ε

Λ

#виж Ламбда.

Виж Старобългарска азбука и Λ

Ι

#виж Йота.

Виж Старобългарска азбука и Ι

Ѥ

Ѥ, ѥ или Йотирано е, Йотувано е, е буква от старобългарската и църковнославянска азбука.

Виж Старобългарска азбука и Ѥ

Ѫ

#виж Голям юс.

Виж Старобългарска азбука и Ѫ

Ѭ

Йотуваният голям юс, или йотуваната голяма носовка (Ѭ,ѭ), е производен на буквата голям юс, съществувала в кирилицата и глаголицата.

Виж Старобългарска азбука и Ѭ

Ѯ

Ѯ (Кси) е буква от старославянското писмо, създадена по подобие на гръцката буква Кси (Ξ ξ).

Виж Старобългарска азбука и Ѯ

Ѱ

Пси (Ѱ ѱ)е буква от старославянското писмо, по подобие на гръцката буква Пси (Ψ, ψ).

Виж Старобългарска азбука и Ѱ

Ѳ

Ѳ, ѳ или Тита е буква от ранната кирилица, произхождаща от гръцката тета (Θ, θ).

Виж Старобългарска азбука и Ѳ

Ѵ

#виж Ижица.

Виж Старобългарска азбука и Ѵ

Ѹ

#пренасочване Ук.

Виж Старобългарска азбука и Ѹ

Ҁ

Копа (ҁ) е знак от църковнославянската азбука, която била създадена по подобие на гръцката буква Копа.

Виж Старобългарска азбука и Ҁ

К

К, к e буква от кирилицата.

Виж Старобългарска азбука и К

Кирилски цифри

Часовникова кула с кирилски числа в Суздал Циферблатът на кулата в Суздал Кирилските цифри са бройна система, основана на кирилицата, използвана в Първата българска държава и от южните и източните славяни.

Виж Старобългарска азбука и Кирилски цифри

Киевска Рус

Киевска Рус между 1015 и 1113 г. Киевска Рус през 11 векКиевска Рус (на староруски: Кїѥвскаіа Рѹсь; на украински: Київська Русь; на руски: Киевская Русь; на беларуски: Кіеўская Русь; на латински: Ruthenia) е термин, въведен в употреба от по-късни историци за обозначаване на периода от съществуването на източнославянската държава Рус в Източна Европа от края на 9 век, като резултат от пренасянето на столицата ѝ от Ладога в Киев през 882 г.

Виж Старобългарска азбука и Киевска Рус

Коптска азбука

Коптската азбука е азбука, използвана за записване на коптския език.

Виж Старобългарска азбука и Коптска азбука

П

П, п е буква от кирилицата.

Виж Старобългарска азбука и П

Първа българска държава

Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в.

Виж Старобългарска азбука и Първа българска държава

Православна църква

Православната църква, наричана още Източноправославна църква, е втората най-голяма християнска общност, наброяваща приблизително 225 000 000 членове.

Виж Старобългарска азбука и Православна църква

О

О, о е буква от кирилицата (15-а в българската, 16-а в руската и беларуската, 18-а в сръбската, 19-а в македонската и украинската).

Виж Старобългарска азбука и О

Омега (кирилица)

#пренасочване Ѡ.

Виж Старобългарска азбука и Омега (кирилица)

А

А, а e първата буква от българската и всички кирилски азбуки.

Виж Старобългарска азбука и А

Н

Н, н е буква от кирилицата.

Виж Старобългарска азбука и Н

Р

Р, р e буква от кирилицата.

Виж Старобългарска азбука и Р

Румънска кирилица

Румънската кирилица (молдова-влашка азбука, кирилица, използвана в Румъния, старата кирилица, използвана в Молдова) се е използвала за записване на румънския език до 1865 г.

Виж Старобългарска азбука и Румънска кирилица

Румъния

Румъ̀ния (România) е държава в Югоизточна Европа.

Виж Старобългарска азбука и Румъния

Реформи на Петър I

Реформите на Петър I са основни преобразувания в държавния и обществен живот на Руското царство, извършени по време на царуването на Петър Велики.

Виж Старобългарска азбука и Реформи на Петър I

С

С, с е буква от кирилицата, осемнадесетата буква от българската азбука.

Виж Старобългарска азбука и С

Средновековие

„Света София“, построена между 532 и 537 г. (Минаретата са от турския период.) Византийската империя съществува през цялото Средновековие Средновековие, или Средни векове, е средният период от схематичното разделяне на европейската история на три периода: Античност, Средновековие и Ново време.

Виж Старобългарска азбука и Средновековие

Северна Азия

Северна Азия Северна Азия е регион на Азия.

Виж Старобългарска азбука и Северна Азия

Т

Т, т е буква от кирилицата (19-а в българската, 20-а в руската и беларуската азбука, 22-рата в сръбската и 23-та в украинската азбука).

Виж Старобългарска азбука и Т

Трансилванска школа

Трансилванската школа (Școala Ardeleană) е културно движение през втората половина на XVIII век сред румънците униати в Трансилвания, по това време част от Хабсбургската монархия.

Виж Старобългарска азбука и Трансилванска школа

Транслитерация

Транслитерация (от латинските думи trans - пре(з) и littera - буква, буквално „презаписване“) е прехвърлянето, преобразуването, често машинно, или програмно, е вид преобразуване на текст от един език и писмена форма в друг, който включва размяна на букви по предвидими начини или в лингвистиката това е предаването на текст от една писмена система със средствата на друга писмена система, с помощта на определено съответствие между графемите на двете системи.

Виж Старобългарска азбука и Транслитерация

Ф

Ф, ф e буква от кирилицата.

Виж Старобългарска азбука и Ф

Х

Х, хe буква от кирилицата.

Виж Старобългарска азбука и Х

Хърватско кралство

Земите на бъдещото Хърватско кралство 800 г. след заселването на хървати и сърби на Балканите – виж и сръбски земи Кралство Хърватия (Regnum Croatiae; Kraljevina Hrvatska, Hrvatsko Kraljevstvo) е средновековна държава (925 – 1102) на Балканите.

Виж Старобългарска азбука и Хърватско кралство

Ц

Ц, ц e буква от кирилицата.

Виж Старобългарска азбука и Ц

Църква (институция)

Християнската църква води своето начало от новозаветно време и по-конкретно от времето на петдесятница (Деяния на апостолите 2 гл.), когато с упълномощаването чрез Светия Духбило поставено началото на дейността на апостолската църква.

Виж Старобългарска азбука и Църква (институция)

Централна Азия

Централна Азия или Средна Азия е регион в Азия, разпростиращ се от Каспийско море на запад до централен Китай на изток, север в южна Русия и на юг в северен Пакистан.

Виж Старобългарска азбука и Централна Азия

Ч

Ч, ч е буква от кирилицата и обозначава беззвучната задвенечна преградно-проходна съгласна.

Виж Старобългарска азбука и Ч

Ш

Ш, ш e буква от кирилицата.

Виж Старобългарска азбука и Ш

Щ

Щ, щ е буква от кирилицата, представяща съчетанието от звукове в българския език, или в руския и в украинския.

Виж Старобългарска азбука и Щ

Ъ

Ъ, ъ или ер голям е буква от кирилицата, 27-а в българската азбука.

Виж Старобългарска азбука и Ъ

Ы

Ы, ы е буква от кирилицата.

Виж Старобългарска азбука и Ы

Ь

Буквата ь, наричана ер малък, е двадесет и осмата буква от българската азбука.

Виж Старобългарска азбука и Ь

Ю

Ю, ю е буква в много от славянските кирилски азбуки (29-а в българската, 31-ва в беларуската, 32-ра в руската и украинската азбука) и в зависимост от положението ѝ обозначава звука или.

Виж Старобългарска азбука и Ю

Югоизточна Европа

#виж Балкански полуостров.

Виж Старобългарска азбука и Югоизточна Европа

Юникод

#виж Уникод.

Виж Старобългарска азбука и Юникод

Я

Я, я е буква от кирилицата.

Виж Старобългарска азбука и Я

Ят

Ѣ, ѣ или Ят, двойно Е или Е-двойно (на старобългарски: ѣть, на руски и ять; jat) е името на тридесет и втората буква от старата кирилица ѣ или на тридесет и третата буква от глаголицата, както и на звука, който те предават.

Виж Старобългарска азбука и Ят

М

М, м е буква от всички кирилски азбуки, обикновено обозначаваща звучна двубърнена носова съгласна.

Виж Старобългарска азбука и М

МФА

#виж Международна фонетична азбука.

Виж Старобългарска азбука и МФА

Малък юс

Ѧ, ѧ, малък юс, малка носовка е буква от кирилицата, използвана за предаване на носова предна гласна, чието произношение е близко до  (ен).

Виж Старобългарска азбука и Малък юс

Молдова

Република Молдова (Republica Moldova) е държава в Източна Европа, граничеща с Румъния и Украйна.

Виж Старобългарска азбука и Молдова

И

И, и e буква от кирилицата.

Виж Старобългарска азбука и И

Иван Асен II

Ива̀н Асѐн II, в историографията срещан също като Иван II Асен, рядко като Йоан Асен II или Йоан II Асен, е цар на България от 1218 г.

Виж Старобългарска азбука и Иван Асен II

Източна Европа

Източна Европа Ѝзточна Евро̀па е термин, който се отнася за геополитически регион обхващащ източната част на Европейския континент.

Виж Старобългарска азбука и Източна Европа

Ж

Ж, ж e буква от кирилицата.

Виж Старобългарска азбука и Ж

З

З, з e буква от кирилицата.

Виж Старобългарска азбука и З

За буквите

„За буквите“ (на старобългарски) е единственото запазено полемическо съчинение от Черноризец Храбър, вероятно писано в края на 9 век, около 893 година.

Виж Старобългарска азбука и За буквите

Б

Б, б е втората буква от всички славянски езици и в голяма част от кирилицата.

Виж Старобългарска азбука и Б

БПЦ

#пренасочване Българска православна църква – Българска патриаршия.

Виж Старобългарска азбука и БПЦ

В

В, в е третата буква в кирилицата, която представя звука /в/.

Виж Старобългарска азбука и В

Втора българска държава

Втората българска държава е създадена през 1185 г. след въстанието на Асен и Петър срещу ромейската власт. Коронясването на Петър IV за български цар и сключеното впоследствие примирие с ромейския император Исак II Ангел установява възобновяването на българската държава.

Виж Старобългарска азбука и Втора българска държава

Влашко

Влашко или Влахия (Țara Românească, в превод „Романска страна“) е историко-географска област, разположена в съвременна Румъния.

Виж Старобългарска азбука и Влашко

Велика Румъния

Карта на кралство Румъния в най-широките му граници Административна карта на кралство Румъния през 1930 г. С названието Велика Румъния (România Mare) се нарича територията на Румъния по време на кралство Румъния, когато след присъединяването на Трансилвания и провъзгласяването на независимостта на Румъния границите са максимално разширени между двете световни войни, между 1919 и 1940 година.

Виж Старобългарска азбука и Велика Румъния

Г

Различните форми на буквата г отгоре надолуːнормален шрифт; българска кирилица; курсивна форма в руската и българската кирилица; сръбски/македонски курсив Г, г е четвъртата буква в кирилицата.

Виж Старобългарска азбука и Г

Гръцка азбука

Гръ̀цката а̀збука (Ελληνικό αλφάβητο) представлява сбор от 24 букви, което се отнася както за писмеността в съвременна Гърция (новогръцки), така и за старогръцкия език през Античността.

Виж Старобългарска азбука и Гръцка азбука

Глаголица

Глаголицата Глаго̀лицата е азбука, създадена от византийските духовници Кирил и Методий в периода между 855 и 862 година.

Виж Старобългарска азбука и Глаголица

Геез (писменост)

---- Битие 29.11–16 на геез Геез е сричкова писмена система (абугида), използвана първоначално от езика геез.

Виж Старобългарска азбука и Геез (писменост)

Д

Д, д е петата буква в почти всички славянски кирилски азбуки (само в украинската азбука е шеста).

Виж Старобългарска азбука и Д

Є

Є, є е осмата буква в украинската азбука и притежава звуковата стойност (/йе/).

Виж Старобългарска азбука и Є

І

І, і, наричана още десетично и, е буква от кирилицата, използвана в беларуския, казахския и украинския език.

Виж Старобългарска азбука и І

Ї

Ї, ї (произнася се Йи) е буква от кирилицата, 13-а буква от украинската азбука.

Виж Старобългарска азбука и Ї

Евроазийство

#пренасочване Евразийство.

Виж Старобългарска азбука и Евроазийство

Еврейска писменост

Мраморна стела с еврейски надпис до разкопките на северозападната порта на средновековната крепост в София Еврейската писменост е позвукова писмена система, използвана за нуждите на иврит и другите еврейски езици като идиш, ладински и юдео-арабски.

Виж Старобългарска азбука и Еврейска писменост

Ѕ

S, ѕ (произнася се дзе) e буква от кирилицата.

Виж Старобългарска азбука и Ѕ

Ћ

Ћ, ћ е буква от сръбската кирилска азбука.

Виж Старобългарска азбука и Ћ

Л

Л, л e буква от кирилицата.

Виж Старобългарска азбука и Л

Лигатура (типография)

Лигатури в писмения латински Лигатурата е похват при изписването на букви, при който две или повече графеми се сливат в един символ.

Виж Старобългарска азбука и Лигатура (типография)

Йотиран малък юс

Йотираният малък юс или йотирана малка носовка (Ѩ, ѩ) представлява буквосъчетание на с носовата предна гласна 35px (малък юс, Ѧ).

Виж Старобългарска азбука и Йотиран малък юс

16 век

16 век започва на 1 януари 1501 г.

Виж Старобългарска азбука и 16 век

Вижте също

Златен век (българско средновековие)

Основани в Европа през 1 хилядолетие

Преславска книжовна школа

, Средновековие, Северна Азия, Т, Трансилванска школа, Транслитерация, Ф, Х, Хърватско кралство, Ц, Църква (институция), Централна Азия, Ч, Ш, Щ, Ъ, Ы, Ь, Ю, Югоизточна Европа, Юникод, Я, Ят, М, МФА, Малък юс, Молдова, И, Иван Асен II, Източна Европа, Ж, З, За буквите, Б, БПЦ, В, Втора българска държава, Влашко, Велика Румъния, Г, Гръцка азбука, Глаголица, Геез (писменост), Д, Є, І, Ї, Евроазийство, Еврейска писменост, Ѕ, Ћ, Л, Лигатура (типография), Йотиран малък юс, 16 век.