Съдържание
29 отношения: Косвен падеж, Прилагателно име, Падеж (граматика), Отделителен падеж, Арабски език, Акадски език, Родителен падеж, Съществително име, Старобългарски език, Старогръцки език, Санскрит, Сказуемо, Словенски език, Творителен падеж, Хантийски език, Число (граматика), Шотландски келтски език, Шотландия, Мансийски език, Местен падеж, Именителен падеж, Звателен падеж, Винителен падеж, Готски език, Дателен падеж, Ескимоско-алеутски езици, Лужишки езици, Литовски език, Лице (граматика).
Косвен падеж
Косвен падеж е общо название на всички падежи без именителния и звателния.
Виж Двойствено число и Косвен падеж
Прилагателно име
Прилагателното име, наричано понякога за краткост само прилагателно, е част на речта, която означава признак, качество или свойство на предметите и обикновено функционира като определение на някое съществително име.
Виж Двойствено число и Прилагателно име
Падеж (граматика)
Падежът (casus) е граматична (морфологична) категория, която изразява различни отношения на предмет, обозначаван от дадена дума (име или местоимение), спрямо съдържанието на изречението.
Виж Двойствено число и Падеж (граматика)
Отделителен падеж
#виж Аблатив.
Виж Двойствено число и Отделителен падеж
Арабски език
Арабският език (العَرَبِيَّة) е семитски език, който възниква през I до IV век, а днес е роден език на около 225 000 000 души, главно в Близкия Изток и Северна Африка.
Виж Двойствено число и Арабски език
Акадски език
Акадският език е семитски език, говорен в древността в Двуречието от асирийците и вавилонците.
Виж Двойствено число и Акадски език
Родителен падеж
Родителният падеж, или генитивът (casus genitivus; γενική), е падежна форма, която в зависимост от езика може да се съчетава с различни части на речта: глагол, име (съществително, прилагателно, числително), наречие (в сравнителна степен), предлози и в най-общ смисъл изразява значение на обект, принадлежност, количество, материал, произход и др.
Виж Двойствено число и Родителен падеж
Съществително име
Съществителното име, наричано понякога за краткост само съществително (лат. субстантив), е част на речта, която означава конкретно или отвлечено понятие.
Виж Двойствено число и Съществително име
Старобългарски език
Старобългарският език е най-ранният писмено засвидетелстван славянски език.
Виж Двойствено число и Старобългарски език
Старогръцки език
Началото на ''„Одисея“'' от Омир Старогръцкият език принадлежи на индоевропейското езиково семейство.
Виж Двойствено число и Старогръцки език
Санскрит
Санскрит (संस्कृतम्,, „изтънчен език“), понякога наричан санскритски език, е древен индоарийски език и основен богослужебен език на индуизма, будизма и джайнизма.
Виж Двойствено число и Санскрит
Сказуемо
Сказуемото е главна част на изречението, която изразява дадено действие.
Виж Двойствено число и Сказуемо
Словенски език
Словенският език (slovenščina) принадлежи към групата на южнославянските езици.
Виж Двойствено число и Словенски език
Творителен падеж
Творителният падеж, или инструментал (casus instrumentalis), е падежна форма, която най-общо обозначава дадено съществително като оръдие (инструмент) или средство, чрез което даден субект осъществява или извършва дадено действие.
Виж Двойствено число и Творителен падеж
Хантийски език
Хантийският език (самоназвание: ханты ясаӈ; старо название: остяшки език) е езикът на хантите, живеещи в Ханти-Мансийски и Ямало-Ненецки автономен окръг и Томска област в Русия.
Виж Двойствено число и Хантийски език
Число (граматика)
В лингвистиката числото е граматическа категория, присъща на съществителните, прилагателните, числителните имена, местоименията и глаголите.
Виж Двойствено число и Число (граматика)
Шотландски келтски език
Шотландският келтски език (Gàidhlig, произнася се близко до галик; Scottish Gaelic), или само шотландски език, е език, който се говори в северната част на Британските острови, предимно в Шотландия.
Виж Двойствено число и Шотландски келтски език
Шотландия
Шотландия (Scotland; Alba) е историко-географски район на Великобритания в Северозападна Европа, една от четирите съставни части на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия.
Виж Двойствено число и Шотландия
Мансийски език
Мансийският език (самоназвание: мāньси лāтыӈ; старо название - вогулски език) е езикът на мансите, живеещи в Ханти-Мансийски автономен окръг и Свердловска област в Русия.
Виж Двойствено число и Мансийски език
Местен падеж
Местният падеж, или локативът (casus locativus), е падеж, който преди всичко означава място на действие или местоположение на обект, откъдето идва и названието на падежа.
Виж Двойствено число и Местен падеж
Именителен падеж
Именителният падеж, или номинативът (casus nominativus), е падеж, който обичайно обозначава подлога на изречението.
Виж Двойствено число и Именителен падеж
Звателен падеж
Звателният падеж (лат. вокатив) е падежна форма, посочваща лицето, към което е насочена речта.
Виж Двойствено число и Звателен падеж
Винителен падеж
Винителният падеж, или акузативът (casus accusativus), е падежна форма, която се съчетава с преходен глагол или с дума, означаваща състояние.
Виж Двойствено число и Винителен падеж
Готски език
Готският език е мъртъв германски език, говорен от готите, според някои сведения до 17 век.
Виж Двойствено число и Готски език
Дателен падеж
Дателният падеж, или дативът (casus dativus; δοτική), е падежна форма, която се съчетава с глагол, съществително и прилагателно име и изразява обектни, определителни и други отношения.
Виж Двойствено число и Дателен падеж
Ескимоско-алеутски езици
Ескимоско-алеутските езици са езиково семейство, произлизащо от Аляска, Северна Канада, Гренландия и Чукотка.
Виж Двойствено число и Ескимоско-алеутски езици
Лужишки езици
Общият брой на лужишките сърби в Германия е около 60 000, от които 40 000 в Саксония и 20 000 в Бранденбург.
Виж Двойствено число и Лужишки езици
Литовски език
Литовският език (lietuvių kalba) е индоевропейски език, говорен от около 4 000 000 души в Литва.
Виж Двойствено число и Литовски език
Лице (граматика)
Лице е граматическа категория от общ характер, използвана в езикознанието в няколко различни смисъла, частично припокриващи се и уточнявани с допълнителни определения.
Виж Двойствено число и Лице (граматика)