Съдържание
32 отношения: International Standard Book Number, Карл II Плешиви, Карл III, Карломан (крал на Бавария), Кирил и Методий, Коцел, Константин-Кирил Философ, Първа българска империя, Адриан II, Николай I (папа), Регенсбург, Сърбия, Сремска Митровица, Санкт Гален, Святополк I (Великоморавия), Сирмиум, Славомир, Фулденски анали, Франки, Чешката република, Михаил III (Византия), Микулчице, Моравия, Моймир, Моймировичи, Методий, Източнофранкско кралство, Бертински летописи, Великоморавия, Дунав, Девин (крепост), Лудвиг Немски.
- Великоморавия
- Починали през 9 век
- Православни монарси
International Standard Book Number
#пренасочване Международен стандартен номер на книга.
Виж Ростислав (Великоморавия) и International Standard Book Number
Карл II Плешиви
Карл II Плешивия (Charles le Chauve; * (13 юни 823; † 6 октомври 877) е император на Свещената Римска империя и крал на Западно-франкското кралство.
Виж Ростислав (Великоморавия) и Карл II Плешиви
Карл III
Карл III (Karl III; * 13 юни 832, † 13 януари 888, Нойдинген), познат още като Карл Дебели, от рода на Каролингите, е крал на Източнофранкското кралство (876 – 887), крал на Италия (879 – 887), крал на частичното кралство Бавария (от 882), западнофранкски крал (885 – 888) и римски император (881 – 888).
Виж Ростислав (Великоморавия) и Карл III
Карломан (крал на Бавария)
Карломан (Karlmann; Carloman); Karlomannus; 830 – 22 септември 880) е крал на Бавария (от 876 г.) и Италия (от 877 г.) от династията на Каролингите.
Виж Ростислав (Великоморавия) и Карломан (крал на Бавария)
Кирил и Методий
''Св. св. Кирил и Методий''; Станислав Доспевски; 1860 г. ''Светите братя Кирил и Методий''; икона от Захарий Зограф от 1848 г. в Троянски манастир Св.
Виж Ростислав (Великоморавия) и Кирил и Методий
Коцел
Княз Коцел в сръбския събрание Коцел (861-876) е княз на Блатненско славянско княжество в Панония, син на Прибин и неговата баварска съпруга.
Виж Ростислав (Великоморавия) и Коцел
Константин-Кирил Философ
Свети Кирил Философ (Κύριλλος, Kyrillos, Kiril, Cyril; Кѷрїллъ) е учен богослов от Византия, създател на глаголицата.
Виж Ростислав (Великоморавия) и Константин-Кирил Философ
Първа българска империя
#виж Първа българска държава.
Виж Ростислав (Великоморавия) и Първа българска империя
Адриан II
Адриан II е римски папа от 867 до 872 г.
Виж Ростислав (Великоморавия) и Адриан II
Николай I (папа)
Николай I „Велики“ (лат: Nicolaus I, * 800 в Рим; † 13 ноември 867 в Рим) е римски папа от 24 април 858 година до смъртта си 13 ноември 867 година.
Виж Ростислав (Великоморавия) и Николай I (папа)
Регенсбург
Регенсбург (на австро-баварски Rengschburg „Ренгшбург“, Ratisbona или Castra Regina, което означава „крепостта на река Реген“) е град във федерална провинция Бавария, Германия.
Виж Ростислав (Великоморавия) и Регенсбург
Сърбия
Република Сърбия (Republika Srbija) е държава в Югоизточна Европа.
Виж Ростислав (Великоморавия) и Сърбия
Сремска Митровица
Сремска Митровица (Сремска Митровица) е град в Сърбия, автономна област Войводина, административен център на Сремски окръг и община Град Сремска Митровица.
Виж Ростислав (Великоморавия) и Сремска Митровица
Санкт Гален
Санкт Галѐн (Sankt Gallen, на немски се изговаря по-близко до Занкт Гален, Saint-Gall, Сент Гал, San Gallo, Сан Гало) е курортен град в Североизточна Швейцария.
Виж Ростислав (Великоморавия) и Санкт Гален
Святополк I (Великоморавия)
Святополк (около 830-894) от Моймировата династия бил княз на Княжество Нитра (850 – 871), а след това княз на Великоморавия.
Виж Ростислав (Великоморавия) и Святополк I (Великоморавия)
Сирмиум
Римската империя 318 - 379 година Сирмиум (лат. Sirmium) е римски град в римската провинция Панония.
Виж Ростислав (Великоморавия) и Сирмиум
Славомир
Свещеник Славомир е временен управител на Великоморавия през 871 година.
Виж Ростислав (Великоморавия) и Славомир
Фулденски анали
Фулденските анали са историческа хроника за Източното франкско кралство от IX-X в.
Виж Ростислав (Великоморавия) и Фулденски анали
Франки
---- Територия на Франкската империя Статуя на Карл Велики във Франкфурт Франките са група германски племена, които идват от Фризия и се заселват в късната Римска империя като федерати.
Виж Ростислав (Великоморавия) и Франки
Чешката република
#виж Чехия.
Виж Ростислав (Великоморавия) и Чешката република
Михаил III (Византия)
Михаил III Пияницата (Μιχαήλ Γ΄ ο Μέθυσος) е император на Византия от 842 до 867 година, от Аморийската (Фригийската) династия.
Виж Ростислав (Великоморавия) и Михаил III (Византия)
Микулчице
Микулчице (Mikulčice) е село в Чехия, разположено в окръг Ходонин, Южноморавски край.
Виж Ростислав (Великоморавия) и Микулчице
Моравия
Моравия (на чешки и Morava; Mähren; Morawy; Morvaország) е историческа област в източната част на днешна Чехия.
Виж Ростислав (Великоморавия) и Моравия
Моймир
Моймир, фреска от ротондата в Зноймо Моймир (Moimarus, Moymarus, на чешки и Mojmír I., около 795 – 846) е първият исторически достоверен княз на Моравското княжество, първият княз на Великоморавия (833 – 846) и основател на Моймировата династия.
Виж Ростислав (Великоморавия) и Моймир
Моймировичи
Моймировичи (Mojmírovci)- съвременно название на династия, чиито представители управляват Моравия, Великоморавското княжество и Нитранското княжество през IX-X век.
Виж Ростислав (Великоморавия) и Моймировичи
Методий
Икона Кирил (дясно) и Методий, Букурещ, XIX век Старата капела в Регенсбург, на която има паметна плоча за затвора на Методий Паметна плоча по повод затварянето на Свети Методий, Регенсбург, Старата Капела Свети Методий (Μεθόδιος, Methodios; на църковнославянски: Мєѳодїи) е високопоставен духовник, политически и културен деятел от Византия, по-голям брат на Константин-Кирил Философ.
Виж Ростислав (Великоморавия) и Методий
Източнофранкско кралство
Източното франкско кралство (Regnum Francorum orientalium) е създадено след разпадането на Франкската империя, в резултат на Вердюнския договор от 843 година.
Виж Ростислав (Великоморавия) и Източнофранкско кралство
Бертински летописи
Бертинските летописи са наративен източник за историята на Франкската империя и Германия от VIII-IX в.
Виж Ростислав (Великоморавия) и Бертински летописи
Великоморавия
Великоморавия, или Велика Моравия (Velká Morava, Velkomoravská říše – Великоморавска царство; Moravia Magna), е средновековна славянска държава в Централна Европа.
Виж Ростислав (Великоморавия) и Великоморавия
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
Виж Ростислав (Великоморавия) и Дунав
Девин (крепост)
Крепостта Девин Девин (hrad Devín, Devínsky hrad) е крепост в Девин, квартал на Братислава, столицата на Словакия.
Виж Ростислав (Великоморавия) и Девин (крепост)
Лудвиг Немски
Лудвиг II, наречен Лудвиг Немски (Ludwig der Deutsche), от династията на Каролингите, е крал на Бавария (817 – 843) и от 840 до 876 година крал на източните франки.
Виж Ростислав (Великоморавия) и Лудвиг Немски
Вижте също
Великоморавия
- Братиславски замък
- Великоморавия
- Глаголица
- Девин (крепост)
- Кирил и Методий
- Копчани
- Микулчице
- Моймир
- Моймир II
- Моймировичи
- Моравци
- Нитра
- Нитранско княжество
- Прибина
- Ростислав (Великоморавия)
- Святополк I (Великоморавия)
- Святополк II (Великоморавия)
- Славомир
- Старобългарски език
Починали през 9 век
- Адриан (граф на Орлеан)
- Айо (Фриули)
- Ал-Фаргани
- Балдерих
- Велф II (Линцгау)
- Владимир Расате
- Георгий Синкел
- Герсвинд
- Евдокия Декаполитиса
- Ефросина (съпруга на Михаил II)
- Звиница
- Исбул
- Йосиф Студит
- Лъв Математик
- Мария Амнийска
- Нений
- Никифор (кесар)
- Олиба I от Каркасон
- Петър (дипломат)
- Петър Атонски
- Попо I (Грабфелд)
- Прокопия
- Ростислав (Великоморавия)
- Сергий II (херцог на Неапол)
- Теодосия Арсаберина
- Теодота
- Теофано (съпруга на Ставракий)
- Фотий I Константинополски
- Хунфрид I
Православни монарси
- Александрос I
- Александру Йоан Куза
- Александър II (Владимирско-Суздалско княжество)
- Андрей II
- Андрей III
- Анна Велика Комнина
- Белош
- Борис III
- Борис Годунов
- Василий (Владимирско-Суздалско княжество)
- Георги Бранкович
- Георгиос II
- Давид Комнин
- Даниил Галицки
- Дмитрий I
- Дмитрий II
- Дмитрий III
- Йоан I Дука
- Карол II
- Константин (Владимирско-Суздалско княжество)
- Константин Асен
- Константинос I
- Константинос II
- Лазар Бранкович (деспот)
- Михаил I (Владимирско-Суздалско княжество)
- Михаил II (Владимирско-Суздалско княжество)
- Михаил IV Пафлагон
- Михай I
- Михай Витязул
- Никола I
- Николай Мингрели
- Олга Киевска
- Павлос I
- Петър I Караджорджевич
- Ростислав (Великоморавия)
- Светослав III (Владимирско-Суздалско княжество)
- Симеон Сакскобургготски
- Стефан Бранкович
- Стефан Владислав II
- Стефан Лазаревич
- Страцимир Завидович
- Юрий II
- Яков Светослав
- Ярослав III (Владимирско-Суздалско княжество)