Съдържание
49 отношения: Климент Охридски, Правописна реформа на българския език от 1945, Палатализация в славянските езици, Автономна област Войводина, Руска редакция на старобългарския език, Редакции на старобългарския език, Сърбия, Сърбохърватски език, Старобългарски език, Сръбска редакция на старобългарския език, Сръбска азбука, Сръбски език, Среднобългарски език, Славянски езици, Славяносръбски език, Словенски език, Словения, Северна Македония, Хърватски език, Хърватия, Църковнославянски език, Черна гора, Черногорски език, Югоизточна Европа, Южен праславянски макродиалект, Македонска литературна норма, Македонски език, Иванчевски правопис, Източни български говори, Индоевропейски езици, Западни български говори, Български език, България, Балкански полуостров, Балкански езиков съюз, Банатска българска книжовна норма, Босна и Херцеговина, Босненски език, Вук Караджич, Граждански шрифт, Глаголица, Диалектен континуум, Ерней Копитар, Евтимиева реформа, 10 век, 11 век, 5 век, 7 век, 9 век.
Климент Охридски
Паметник на Климент и Наум в Скопие. Свети Климент Охридски е средновековен български учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език.
Виж Южнославянски езици и Климент Охридски
Правописна реформа на българския език от 1945
#пренасочване Правописна реформа на българския език от 1945 година.
Виж Южнославянски езици и Правописна реформа на българския език от 1945
Палатализация в славянските езици
Процесите на палатализация в славянските езици започват още в праславянския език и предизвикват съществени промени във фонетичната система, тясно свързани със закона за синхармонизма.
Виж Южнославянски езици и Палатализация в славянските езици
Автономна област Войводина
#виж Войводина.
Виж Южнославянски езици и Автономна област Войводина
Руска редакция на старобългарския език
През 10 век в Киевска Рус е прието християнството.
Виж Южнославянски езици и Руска редакция на старобългарския език
Редакции на старобългарския език
В Средновековието старобългарският език се използва като писмен език в редица славянски и неславянски страни.
Виж Южнославянски езици и Редакции на старобългарския език
Сърбия
Република Сърбия (Republika Srbija) е държава в Югоизточна Европа.
Виж Южнославянски езици и Сърбия
Сърбохърватски език
300px Етнополитически варианти на сърбохърватската диасистема (за 2006) Сърбохърватски език е сборно наименование на няколко южнославянски езика, които се говорят в страните от бивша Югославия.
Виж Южнославянски езици и Сърбохърватски език
Старобългарски език
Старобългарският език е най-ранният писмено засвидетелстван славянски език.
Виж Южнославянски езици и Старобългарски език
Сръбска редакция на старобългарския език
Мирославовото евангелие се съхранява в Националния музей в Белград като символ за началото на самостоятелната сръбска книжовност през средновековието Сръбската редакция на старобългарския език е една от редакциите на старобългарския, формирала се в Сърбия.
Виж Южнославянски езици и Сръбска редакция на старобългарския език
Сръбска азбука
Сръбската азбука (српска азбука), или сръбската кирилица (српска ћирилица), е вариант на кирилицата, въведен от сръбския просветител и реформатор на сръбския език Вук Караджич през 1818 г.
Виж Южнославянски езици и Сръбска азбука
Сръбски език
Райони, в които абсолютно или относително е застъпен говорът на сръбски, хърватски, босненски или черногорски език (2006 г.) – данни на ниво община Сръбският език (српски језик) се говори от около 8,5 милиона души главно в Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора и е официален език в Сърбия, Черна гора и Босна и Херцеговина.
Виж Южнославянски езици и Сръбски език
Среднобългарски език
Среднобългарският език е книжовен език по времето на Втората българска държава, ползван по българските земи до ХVІІ век, също като книжовен общославянски език на южните и източните славяни, както и като официален в османската султанска канцелария и в княжествата Влахия и Молдова.
Виж Южнославянски езици и Среднобългарски език
Славянски езици
Славянските езици са езици от индоевропейското езиково семейство, които са обединени от съвременната лингвистика в една група.
Виж Южнославянски езици и Славянски езици
Славяносръбски език
Списанието „Славеносербски магазин“ от 1768 г., т.е. точно век преди окончателната победа на Вуковата реформа Славяносръбският език (славяносербскій, словенскій) (и Славеносрпски језик) е стара книжовна разновидност на сръбския език, използвана в края на 18-и и началото на 19-и в.
Виж Южнославянски езици и Славяносръбски език
Словенски език
Словенският език (slovenščina) принадлежи към групата на южнославянските езици.
Виж Южнославянски езици и Словенски език
Словения
Република Словения (Slovenija) е държава в южната част на Централна Европа.
Виж Южнославянски езици и Словения
Северна Македония
Северна Македония (Северна Македонија; Maqedonia e Veriut), официално Република Северна Македония (Република Северна Македонија; Republika e Maqedonisë së Veriut), е независима държава в централната част на Балканския полуостров в Югоизточна Европа.
Виж Южнославянски езици и Северна Македония
Хърватски език
Хърватският език е официален език в Република Хърватия, един от трите официални езика в Босна и Херцеговина и един от седемте официални езика в Автономна област Войводина (Република Сърбия).
Виж Южнославянски езици и Хърватски език
Хърватия
Хърватия (Hrvatska), наричана също Хърватско или Хърватска, е държава в Югоизточна Европа.
Виж Южнославянски езици и Хърватия
Църковнославянски език
Старобългарският език или църковнославянският език е основният богослужебен език на част от православните църкви, главно в Източна и Югоизточна Европа.
Виж Южнославянски езици и Църковнославянски език
Черна гора
Черна гора (Crna Gora, „Черна планина“) е държава на Балканския полуостров.
Виж Южнославянски езици и Черна гора
Черногорски език
Черногорският език, съгласно конституцията на Черна гора, е официален език в Черна гора и е резултат на нормирането в стандартен език на един от т.нар.
Виж Южнославянски езици и Черногорски език
Югоизточна Европа
#виж Балкански полуостров.
Виж Южнославянски езици и Югоизточна Европа
Южен праславянски макродиалект
Южният праславянски макродиалект се оформя в края на съществуването на праславянския език.
Виж Южнославянски езици и Южен праславянски макродиалект
Македонска литературна норма
Македонската литературна норма, често наричана македонски език, е официалният език на Република Северна Македония, принадлежащ към южнославянската езикова група, като част от нейната източна подгрупа.
Виж Южнославянски езици и Македонска литературна норма
Македонски език
#пренасочване Македонска литературна норма.
Виж Южнославянски езици и Македонски език
Иванчевски правопис
Иванчевският правопис е името, давано понякога – Из историята на нашето езиково строителство, Л.
Виж Южнославянски езици и Иванчевски правопис
Източни български говори
Източни български говори се наричат диалектите на българския език на изток от ятовата граница.
Виж Южнославянски езици и Източни български говори
Индоевропейски езици
Родословно дърво на индоевропейските езици Индоевропейските езици (в миналото наричани още индогермански) са езиково семейство, обхващащо около 443 езика и диалекта (оценка на SIL), говорени от около три милиарда души.
Виж Южнославянски езици и Индоевропейски езици
Западни български говори
Западните говори са говорите на българския език, обхващащи земите на запад от ятовата граница.
Виж Южнославянски езици и Западни български говори
Български език
Бъ̀лгарският езѝк е индоевропейски език от групата на южнославянските езици, като образува неговата източна подгрупа.
Виж Южнославянски езици и Български език
България
Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.
Виж Южнославянски езици и България
Балкански полуостров
Географска карта на Балканския полуостров Балканският полуостров, съкратено Балкани, е географски и исторически район в Югоизточна Европа, разположен между Черно, Мраморно, Егейско, Йонийско и Адриатическо море, явяващ се третия, най-източен полуостров на Южна Европа.
Виж Южнославянски езици и Балкански полуостров
Балкански езиков съюз
Балканският езиков съюз е езиков съюз — група езици, които, без да имат общ произход, споделят определени граматически характеристики, — включващ няколко езика от Балканския полуостров.
Виж Южнославянски езици и Балкански езиков съюз
Банатска българска книжовна норма
Банатската българска книжовна норма или само Банатска писмена норма е писмено-регионална норма на българския език, използвана от банатските българи.
Виж Южнославянски езици и Банатска българска книжовна норма
Босна и Херцеговина
Босна и Херцеговина е планинска държава, разположена в западната част на Балканския полуостров.
Виж Южнославянски езици и Босна и Херцеговина
Босненски език
#виж Бошняшки език.
Виж Южнославянски езици и Босненски език
Вук Караджич
Вук Стефанович Караджич (Vuk Stefanović Karadžić) (7 ноември 1787 - 7 февруари 1864) е сръбски езиковед, реформатор и кодификатор на съвременния сръбски език.
Виж Южнославянски езици и Вук Караджич
Граждански шрифт
Граждански шрифт. 1707 „Геометриа славенски землемерие“ – първата книга, набрана с граждански шрифт Гражданският шрифт (Гражда́нский шрифт), или както е по-популярен като Руска азбука или Руска кирилица, е модификация на кирилицата, въведена от руския цар Петър I в периода 1708 – 1710 г.
Виж Южнославянски езици и Граждански шрифт
Глаголица
Глаголицата Глаго̀лицата е азбука, създадена от византийските духовници Кирил и Методий в периода между 855 и 862 година.
Виж Южнославянски езици и Глаголица
Диалектен континуум
Романски езици в Европа. Западно-романските езици исторически представляват един неравномерно разпределен диалектен континуум. На изток е обозначен източнороманският езиков ареал.
Виж Южнославянски езици и Диалектен континуум
Ерней Копитар
#пренасочване Йерней Копитар.
Виж Южнославянски езици и Ерней Копитар
Евтимиева реформа
Правописната и езиковата реформа на Евтимий Търновски е реорганизация на българския книжовен език, извършена от последния търновски патриархпрез втората половина на 14 век.
Виж Южнославянски езици и Евтимиева реформа
10 век
10 век започва на 1 януари 901 г.
Виж Южнославянски езици и 10 век
11 век
11 век започва на 1 януари 1001 г.
Виж Южнославянски езици и 11 век
5 век
V век започва на 1 януари 401 г.
Виж Южнославянски езици и 5 век
7 век
VІІ век започва на 1 януари 601 г.
Виж Южнославянски езици и 7 век
9 век
9 век започва на 1 януари 801 г.
Виж Южнославянски езици и 9 век