Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
ИзходящIncoming
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Хърватски език

Index Хърватски език

Хърватският език е официален език в Република Хърватия, един от трите официални езика в Босна и Херцеговина и един от седемте официални езика в Автономна област Войводина (Република Сърбия).

Съдържание

  1. 60 отношения: Корчула, Константин-Кирил Философ, Паг, Петар Хекторович, Адриатическо море, Андрия Миошич Качич, Независима хърватска държава, Рим, Ренесанс, Сърбия, Станко Враз, Сръбски национализъм, Славония, Сплит, Турция, Хърватия, Хвар (град), Югославия, Марко Марулич, Мирослав Кърлежа, Методий, Иван Броз, Загреб, Задар, Башчанска плоча, Балкански полуостров, Библия, Босна (област), Босна и Херцеговина, Вук Стефанович Караджич, Войводина, Венеция, Венецианска република, Дубровник, Далмация, Джуро Даничич, Димитрия Деметер, Език (езикознание), Людевит Гай, Лингвистика, Лондон, 11 век, 1345, 14 век, 1404, 15 век, 16 век, 17 век, 1759, 18 век, ... Разширете индекс (10 Повече ▼) »

  2. Езици в Босна и Херцеговина
  3. Езици в Италия
  4. Езици в Сърбия
  5. Езици в Хърватия

Корчула

Ко́рчула (Korčula; Κορκυρα Μελαινα; Corcyra Nigra; Curzola) е шестият по големина хърватски остров в Адриатическо море, разположен в южната част на Далматинските острови.

Виж Хърватски език и Корчула

Константин-Кирил Философ

Свети Кирил Философ (Κύριλλος, Kyrillos, Kiril, Cyril; Кѷрїллъ) е учен богослов от Византия, създател на глаголицата.

Виж Хърватски език и Константин-Кирил Философ

Паг

Паг (Pag) е хърватски остров в Адриатическо море, в северната част на Далматинските острови.

Виж Хърватски език и Паг

Петар Хекторович

Двете български песни: „Къде ми си Радославе войводо?“ и „Целувам те девойко.“, Венеция, 1568 г. Петар Хекторович (Petar Hektorović) e хърватски поет и ерудит.

Виж Хърватски език и Петар Хекторович

Адриатическо море

Адриатическо море (Mare Adriatico; Jadransko morje; Jadransko more; Jadransko more; Deti Adriatik; Mare Hadriaticum) е полузатворено море, явяващо се залив на Средиземно море.

Виж Хърватски език и Адриатическо море

Андрия Миошич Качич

#пренасочване Андрия Качич Миошич.

Виж Хърватски език и Андрия Миошич Качич

Независима хърватска държава

Независимата хърватска държава (Nezavisna Država Hrvatska) е хърватско държавно образувание в годините на Втората световна война на територията на днешните Хърватия и Босна и Херцеговина, съществувала в периода 1941 – 1944 година.

Виж Хърватски език и Независима хърватска държава

Рим

Рим (на италиански и латински: Roma, Ро̀ма; на готски: ̼̰͂̿; латинска транскрипция Ruma; Ρώμη) е столицата на Италия и област Лацио.

Виж Хърватски език и Рим

Ренесанс

банкиране и счетоводство. Ренесансът (Renaissance, Rinascimento „възраждане“), е период в европейската история, отбелязващ прехода от Средновековието към Новото време и обхващащ XV и XVI век, характеризиращ се с опит за възраждане и надминаване на идеи и постижения на класическата античност.

Виж Хърватски език и Ренесанс

Сърбия

Република Сърбия (Republika Srbija) е държава в Югоизточна Европа.

Виж Хърватски език и Сърбия

Станко Враз

Мемориална плоча на Станко Враз в Загреб Станко Враз (Stanko Vraz; Stanco Vraz; истинско име Якоб Фрас) е хърватски и словенски поет романтик, просветител и обществен деятел.

Виж Хърватски език и Станко Враз

Сръбски национализъм

Карта със сръбски национални претенции от 1873 година Сръбският национализъм е политическа доктрина, според която сърбите са нация.

Виж Хърватски език и Сръбски национализъм

Славония

Славония (Slavonija; Славонија; Slawonien; Szlavónia) е историко-географска област в Източна Хърватия.

Виж Хърватски език и Славония

Сплит

Пристанището на Сплит ферибот в пристанище Сплит Сплит (Split) е град в Хърватия, най-важният център в Далмация.

Виж Хърватски език и Сплит

Турция

Ту̀рция (Türkiye) или Репу̀блика Ту̀рция (Türkiye Cumhuriyeti) е държава, чиято територия е почти изцяло разположена в Азия (97%), а останалите 3% – на Балканския полуостров в Югоизточна Европа, но повече от 20% от населението ѝ живее на Балканския полуостров.

Виж Хърватски език и Турция

Хърватия

Хърватия (Hrvatska), наричана също Хърватско или Хърватска, е държава в Югоизточна Европа.

Виж Хърватски език и Хърватия

Хвар (град)

Хвар (Hvar; Lesina; Pharia) е град в Хърватия, разположен на едноименния далматински остров Хвар, в Сплитско-далматинска жупания.

Виж Хърватски език и Хвар (град)

Югославия

Югосла̀вия (sh и Jugoslavija; sh и Југославија) е държава, съществувала в последователни държавни форми и наименования на Балканския полуостров от 1918 до 2006 година.

Виж Хърватски език и Югославия

Марко Марулич

Марко Марулич (Marko Marulić) е хърватски средновековен поет и хуманист, наричан „бащата на хърватската литература“.

Виж Хърватски език и Марко Марулич

Мирослав Кърлежа

Кърлежа с Тито през 1967 г. Мирослав Кърлежа (Miroslav Krleža) е хърватски драматург, поет и писател, автор на произведения в жанровете съвременен и исторически роман.

Виж Хърватски език и Мирослав Кърлежа

Методий

Икона Кирил (дясно) и Методий, Букурещ, XIX век Старата капела в Регенсбург, на която има паметна плоча за затвора на Методий Паметна плоча по повод затварянето на Свети Методий, Регенсбург, Старата Капела Свети Методий (Μεθόδιος, Methodios; на църковнославянски: Мєѳодїи) е високопоставен духовник, политически и културен деятел от Византия, по-голям брат на Константин-Кирил Философ.

Виж Хърватски език и Методий

Иван Броз

Иван Броз (Ivan Broz) е хърватски езиковед и литературен историк.

Виж Хърватски език и Иван Броз

Загреб

Загреб (Zagreb), предишно име Аграм (докато е в Австро-Унгария), е столицата и най-големият град на Хърватия.

Виж Хърватски език и Загреб

Задар

Задар (Zadar; Zara) е град в Южна Хърватия, в областта Северна Далмация, административен център на Задарска жупания.

Виж Хърватски език и Задар

Башчанска плоча

Башчанската плоча е сред първите паметници с надпис на хърватския вариант на старославянския език от около 1100 г.

Виж Хърватски език и Башчанска плоча

Балкански полуостров

Географска карта на Балканския полуостров Балканският полуостров, съкратено Балкани, е географски и исторически район в Югоизточна Европа, разположен между Черно, Мраморно, Егейско, Йонийско и Адриатическо море, явяващ се третия, най-източен полуостров на Южна Европа.

Виж Хърватски език и Балкански полуостров

Библия

Библията на Гутенберг, ~1455 г. Първа страница от Библията на Гутенберг Семейна Библия, 1859 г. Ролки с Петокнижието (Тора) – първата и основна част на Библията Библията (от койне гръцки: βιβλία – книги) е сборник от свещени текстове за юдаизма, и в последствие за християнството.

Виж Хърватски език и Библия

Босна (област)

#пренасочване Босна.

Виж Хърватски език и Босна (област)

Босна и Херцеговина

Босна и Херцеговина е планинска държава, разположена в западната част на Балканския полуостров.

Виж Хърватски език и Босна и Херцеговина

Вук Стефанович Караджич

#виж Вук Караджич.

Виж Хърватски език и Вук Стефанович Караджич

Войводина

Автономната област Войводина или Автономен край Войводина (Аутономна Покрајина Војводина; Vajdaság Autonóm Tartomány; Autonomna pokrajina Vojvodina; Provincia Autonomă Voievodina; Autonomna Pokrajina Vojvodina; Автономна Покраїна Войводина) е административно-териториална единица в Северна Сърбия с административен център Нови Сад.

Виж Хърватски език и Войводина

Венеция

Венеция (Venezia) е град в Североизточна Италия, център на областта Венето, пристанище на Адриатическо море с товарооборот над 20 млн.

Виж Хърватски език и Венеция

Венецианска република

Венецианската република е бивш град-държава във Венеция, Североизточна Италия.

Виж Хърватски език и Венецианска република

Дубровник

Дубрòвник (Dubrovnik; Ragusa, Рагуса) е град с древна история в най-южната част на Хърватия, на самия край на Дубровнишкия провлак.

Виж Хърватски език и Дубровник

Далмация

Далмация (Dalmacija) е историко-географска област на източното крайбрежие на Адриатическо море в днешна Хърватия, разположена между остров Раб на северозапад и залива на Котор (Бока Которска) на югоизток.

Виж Хърватски език и Далмация

Джуро Даничич

Джуро Даничич е сръбски езиковед и привърженик на т.нар.

Виж Хърватски език и Джуро Даничич

Димитрия Деметер

Димитрия Деметер е хърватски деец на илиризма и хърватското възраждане от XIX век.

Виж Хърватски език и Димитрия Деметер

Език (езикознание)

#пренасочване Език (лингвистика).

Виж Хърватски език и Език (езикознание)

Людевит Гай

Людевит Гай (Ljudevit Gaj) е хърватски политик, езиковед, журналист и писател.

Виж Хърватски език и Людевит Гай

Лингвистика

#виж Езикознание.

Виж Хърватски език и Лингвистика

Лондон

Ло̀ндон (London) е столицата на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.

Виж Хърватски език и Лондон

11 век

11 век започва на 1 януари 1001 г.

Виж Хърватски език и 11 век

1345

Света Богородица.

Виж Хърватски език и 1345

14 век

14 век започва на 1 януари 1301 г.

Виж Хърватски език и 14 век

1404

Въстание на Константин и Фружин.

Виж Хърватски език и 1404

15 век

15 век започва на 1 януари 1401 г.

Виж Хърватски език и 15 век

16 век

16 век започва на 1 януари 1501 г.

Виж Хърватски език и 16 век

17 век

17 век започва на 1 януари 1601 г.

Виж Хърватски език и 17 век

1759

1759 (хиляда седемстотин петдесет и девета) година (MDCCLIX) е.

Виж Хърватски език и 1759

18 век

18 век започва на 1 януари 1701 г.

Виж Хърватски език и 18 век

1809

1809 (MDCCCIX) година е обикновена година, започваща в неделя според Григорианския календар.

Виж Хърватски език и 1809

1816

1816 (MDCCCXVI) е високосна година, започваща в понеделник според Григорианския календар.

Виж Хърватски език и 1816

19 век

Карта на света mрез 1897 г. Британската империя е маркирана с червено Юлската революция от 1830 XIX век започва на 1 януари 1801 г.

Виж Хърватски език и 19 век

1901

1901 (MCMI) година е обикновена година, започваща във вторник според Григорианския календар.

Виж Хърватски език и 1901

1938

село Юпер, 29 януари '''1938''' 4-ти селскостопански културен и национален събор, манифестанти с политически лозунги пред Фабричния склад на Балъкчиев във Варна.

Виж Хърватски език и 1938

1988

1988 (MCMLXXXVIII) е високосна година, която започва в петък, според Григорианския календар.

Виж Хърватски език и 1988

1989

Падането на Берлинската стена през нощта на 9 ноември 1989 г., е символ за край на Студената война и за революцията наречена есента на народите, която свали комунистическите правителствата в Централна и Източна Европа, знак за обединението на Германия година по-късно.

Виж Хърватски език и 1989

20 век

20-и век започва на 1 януари 1901 г.

Виж Хърватски език и 20 век

2000

Посрещане на 2000 година във Франкфурт, Германия. 2000 (MM) година е високосна година, започваща в събота според Григорианския календар.

Виж Хърватски език и 2000

9 век

9 век започва на 1 януари 801 г.

Виж Хърватски език и 9 век

Вижте също

Езици в Босна и Херцеговина

Езици в Италия

Езици в Сърбия

Езици в Хърватия

, 1809, 1816, 19 век, 1901, 1938, 1988, 1989, 20 век, 2000, 9 век.