Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
ИзходящIncoming
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Словения

Index Словения

Република Словения (Slovenija) е държава в южната част на Централна Европа.

Отваряне в Google Maps

Съдържание

  1. 55 отношения: XXV летни олимпийски игри, Карантания, Континентален климат, Президент на Словения, Постойна (пещера), ООН, Австрия, Австро-Унгария, Адриатическо море, Албанци, НАТО, Наташа Пирц Мусар, Сърби, Съвет на Европа, Средиземноморски климат, СФР Югославия, Словенци, Унгарски език, Унгарци, Унгария, Унитарна държава, Хървати, Хърватия, Хабсбурги, Химн на Словения, Централноевропейско време, Черногорци, Югославски динар, Югославия, Македонци, Министър-председател на Словения, Международен валутен фонд, Италия, Италиански език, Италианци, Изпълнителна власт, Инициатива „Три морета“, Законодателен орган, Барселона, Бошняци, БВП, Въоръжени сили на Словения, Десетдневна война, ЕС, Евро, Европейския съюз, Единен пазар на ЕС, Любляна, .eu, .si, ... Разширете индекс (5 Повече ▼) »

  2. Балкански държави
  3. Основани в Европа през 1991 година
  4. Членове на ЕС
  5. Членове на Инициатива „Три морета“
  6. Членове на НАТО

XXV летни олимпийски игри

#виж Летни олимпийски игри 1992.

Виж Словения и XXV летни олимпийски игри

Карантания

Карантания Трон на карантански княз Карантания е ранносредновековна славянска държава на Хорутаните в Централна Европа, възникнала през 7 век и просъществувала близо триста години.

Виж Словения и Карантания

Континентален климат

Карта на света, показваща областите с континентален климат. Континенталният климат е тип климат, характеризиращ се със значителна годишна температурна амплитуда, горещо лято, студена зима и умерено количество валежи.

Виж Словения и Континентален климат

Президент на Словения

Президентът на Република Словения (Predsednik Republike Slovenije) е държавният глава на Словения.

Виж Словения и Президент на Словения

Постойна (пещера)

Пещерата Постойна (Postojnska jama, Постойнска яма) е карстова пещерна система с дължина 20 570 m и дълбочина 115 m, намираща се на около 10 km край словенския град Постойна.

Виж Словения и Постойна (пещера)

ООН

#виж Организация на обединените нации.

Виж Словения и ООН

Австрия

А̀встрия, официално Репу̀блика А̀встрия (Republik Österreich или само Österreich) е вътрешноконтинентална страна, разположена в Централна Европа.

Виж Словения и Австрия

Австро-Унгария

Австро-Унгария (Österreich-Ungarn; Osztrák-Magyar Monarchia) е историческа дуалистична монархия, състояща се от две части – Представените в Имперското събрание кралства и земи (Im Reichsrat vertretenen Königreichen und Ländern) и Земите на светата маджарска корона (на унгарски: A Magyar Szent Korona Országai).

Виж Словения и Австро-Унгария

Адриатическо море

Адриатическо море (Mare Adriatico; Jadransko morje; Jadransko more; Jadransko more; Deti Adriatik; Mare Hadriaticum) е полузатворено море, явяващо се залив на Средиземно море.

Виж Словения и Адриатическо море

Албанци

Албанците (Shqiptarë) са народност, наброяваща около 6 млн.

Виж Словения и Албанци

НАТО

Организацията на Северноатлантическия договор, НАТО (North Atlantic Treaty Organization, NATO; Organisation du traité de l'Atlantique nord, OTAN) е международна организация за военно сътрудничество, основана с подписването на Северноатлантическия договор на 4 април 1949 г.

Виж Словения и НАТО

Наташа Пирц Мусар

Наташа Пирц Мусар (Nataša Pirc Musar) е словенски политик, юристка и журналистка.

Виж Словения и Наташа Пирц Мусар

Сърби

Сърбите са южнославянски народ, населяващ западната част на Балканския полуостров, предимно Сърбия и Босна и Херцеговина.

Виж Словения и Сърби

Съвет на Европа

Внимание: Европейският съвет, Съветът на Европейския съюз и Съветът на Европа са различни организации, като последната не е институция на ЕС. Съветът на Европа (СЕ), (Council of Europe; Conseil de l'Europe) е политическа международна организация на страните от Европа (т.нар.

Виж Словения и Съвет на Европа

Средиземноморски климат

Средиземноморският климат е климатичен тип в класификацията на Кьопен, означаван със символа Cs.

Виж Словения и Средиземноморски климат

СФР Югославия

#виж Социалистическа федеративна република Югославия.

Виж Словения и СФР Югославия

Словенци

Словенците са южнославянски народ.

Виж Словения и Словенци

Унгарски език

Унгарският език е угро-фински език, нямащ нищо общо с останалите езици от Централна Европа.

Виж Словения и Унгарски език

Унгарци

Унгарците са нация в Централна Европа, съставляваща основното население на Унгария и значителни национални малцинства в съседните държави.

Виж Словения и Унгарци

Унгария

Унгария (Magyarország) е вътрешноконтинентална държава в Централна Европа.

Виж Словения и Унгария

Унитарна държава

Унитарна държава е форма на държавно устройство.

Виж Словения и Унитарна държава

Хървати

Хърватите (Hrvati) са южнославянски народ, населяващ западната част на Балканския полуостров, предимно Хърватия, където броят им е 89,6%, в Босна и Херцеговина, където са третият по численост народ (след бошняците и сърбите) с 14,3%, и Сърбия (най-вече Войводина), където представляват около 1% от населението.

Виж Словения и Хървати

Хърватия

Хърватия (Hrvatska), наричана също Хърватско или Хърватска, е държава в Югоизточна Европа.

Виж Словения и Хърватия

Хабсбурги

Австрийската империя до ''Аусглайха'' от 1867 г. Хабсбурги (Habsburg), и по-рядко Хапсбурги, е германска аристократична династия, която от 1278 до 1918 г.

Виж Словения и Хабсбурги

Химн на Словения

Наздравица (Zdravljica) е стихотворение, написано от Франце Прешерн през 1844 г.

Виж Словения и Химн на Словения

Централноевропейско време

#виж UTC+1.

Виж Словения и Централноевропейско време

Черногорци

Черногорците са южнославянски народ населяващ Черна гора, където наброяват 45% от населението.

Виж Словения и Черногорци

Югославски динар

Югославският динар (DIN, YUD) е валута на бившите Кралство Югославия, социалистическа Югославия и Съюзна република Югославия.

Виж Словения и Югославски динар

Югославия

Югосла̀вия (sh и Jugoslavija; sh и Југославија) е държава, съществувала в последователни държавни форми и наименования на Балканския полуостров от 1918 до 2006 година.

Виж Словения и Югославия

Македонци

Бигорската света обител от началото на XX век Македо̀нци (Μακεδόνες, Македонес, македонци) са жителите на географската област Македония.

Виж Словения и Македонци

Министър-председател на Словения

Министър-председателят на Словения (Predsednik Vlade Republike Slovenije) е главата на изпълнителната власт в Словения.

Виж Словения и Министър-председател на Словения

Международен валутен фонд

Членовете на МВФ в световен мащаб (оцветени в зелено) Международният валутен фонд (МВФ, Fonds monétaire international, FMI; International Monetary Fund, IMF) е международна организация, която се грижи за управлението на световната финансова система, като наблюдава валутните курсове и платежния баланс и предлага техническо и финансово сътрудничество при нужда.

Виж Словения и Международен валутен фонд

Италия

Италия (Italia), официално название Италианска република (Repubblica Italiana), е държава, разположена в Южна и Западна Европа, чиято територия до голяма степен съвпада с географския регион Италия.

Виж Словения и Италия

Италиански език

Италианският език (italiano или lingua italiana) е език от романския клон на индоевропейските езици.

Виж Словения и Италиански език

Италианци

Италианците са романоезичен народ с обща численост между 120 и 140 000 000 души, което прави около 2% от населението на света.

Виж Словения и Италианци

Изпълнителна власт

Изпълнителната власт е част от управлението на държавата, натоварена с прилагането на законите, както и на ежедневните дела на правителствено ниво.

Виж Словения и Изпълнителна власт

Инициатива „Три морета“

Инициатива „Три морета“ (съкратено TSI), известна още като Инициатива за Балтийско, Адриатическо, Черно море (BABS) или просто като „Трите морета“, е организация на тринадесет държави в Европейския съюз.

Виж Словения и Инициатива „Три морета“

Законодателен орган

#пренасочване Законодателна власт.

Виж Словения и Законодателен орган

Барселона

Базиликата „Саграда Фамилия“ в Барселона Барселона (среща се и като Барцелона) (на испански и каталонски: Barcelona, произношение на каталонски:, произношение на испански) е град в Североизточна Испания, столица на автономната област Каталония и административен център на провинция Барселона.

Виж Словения и Барселона

Бошняци

Бошняците или босненците са южнославянски народ от северозападната част на Балканския полуостров, която в Босна и Херцеговина съставлява 51% от населението според преброяването от 2013 г.

Виж Словения и Бошняци

БВП

#виж Брутен вътрешен продукт.

Виж Словения и БВП

Въоръжени сили на Словения

Словенска войска (Slovenska vojska, SV) е официалното наименование на въоръжените сили на Република Словения.

Виж Словения и Въоръжени сили на Словения

Десетдневна война

Десетдневната война (Desetdnevna vojna), понякога наричана Словенска война за независимост (Slovenska osamosvojitvena vojna), е кратък военен конфликт между словенската териториална отбрана и Югославската народна армия (ЮНА).

Виж Словения и Десетдневна война

ЕС

#виж Европейски съюз.

Виж Словения и ЕС

Евро

Евро (банков код: EUR, символ: €, мн.ч. евро) е паричната единица на еврозоната, включваща 20 държави от Европейския съюз.

Виж Словения и Евро

Европейския съюз

#виж Европейски съюз.

Виж Словения и Европейския съюз

Единен пазар на ЕС

Единен пазар на ЕС или Вътрешен пазар на ЕС е общ пазар, който осигурява „четирите свободи“ – по-свободно движение на хора, услуги, стоки и капитали в рамките на Европейския съюз (ЕС).

Виж Словения и Единен пазар на ЕС

Любляна

Любляна (Ljubljana) е столицата на Словения.

Виж Словения и Любляна

.eu

.eu е национален интернет домейн от първо ниво на Европейския съюз и организациите и гражданите на страните членки.

Виж Словения и .eu

.si

.si е национален интернет домейн от първо ниво (ccTLD) предназначен за Словения.

Виж Словения и .si

18 февруари

18 февруари е 49-ият ден в годината според григорианския календар.

Виж Словения и 18 февруари

1991

Карта на трите балтийски държави и техните национални цветове.

Виж Словения и 1991

1993

1993 (MCMXCIII) е обикновена година, започваща в петък според Григорианския календар.

Виж Словения и 1993

2000

Посрещане на 2000 година във Франкфурт, Германия. 2000 (MM) година е високосна година, започваща в събота според Григорианския календар.

Виж Словения и 2000

26 декември

26 декември е 360-ият ден в годината според григорианския календар (361-ви през високосна).

Виж Словения и 26 декември

Вижте също

Балкански държави

Основани в Европа през 1991 година

Членове на ЕС

Членове на Инициатива „Три морета“

Членове на НАТО

, 18 февруари, 1991, 1993, 2000, 26 декември.