Съдържание
24 отношения: Княжество Сърбия, Петър I (Русия), Австрийска империя, Август Шльоцер, Стематография, Сръбска редакция на старобългарския език, Христофор Жефарович, Хабсбурги, Шумадийско-войводински говор, Матица сръбска, Михаил Обренович, Балкански полуостров, Белградска крепост, Вук Караджич, Вукова реформа, Втора българска легия, Войводина, Военна граница, Голямо сръбско преселение, Ерней Копитар, Йозеф Добровски, 17 век, 18 век, 19 век.
- Сръбски език
Княжество Сърбия
Княжество Сърбия е названието на възстановеното в началото на 19 век автономно сръбско образувание за периода 1830 – 1882.
Виж Славяносръбски език и Княжество Сърбия
Петър I (Русия)
Петър I Алексеевич (Пётр I Алексеевич) е последният цар на Руското царство (1682 – 1721) и първият император (1721 – 1725) на Руската империя от династията Романови.
Виж Славяносръбски език и Петър I (Русия)
Австрийска империя
Австрийската империя (Kaiserthum Österreich) е историческа държава в Централна Европа със столица Виена, обединила наследствените владения на Хабсбургите, които дотогава нямат общо название.
Виж Славяносръбски език и Австрийска империя
Август Шльоцер
Август Лудвиг фон Шльоцер (August Ludwig von Schlözer) е германски и руски историк, публицист и статистик.
Виж Славяносръбски език и Август Шльоцер
Стематография
Стематографията е книга от Христофор Жефарович, съдържаща хералдически изображения, и състояща се от 54 непагинирани листа с гравюри и текстове, поясняващи изображенията.
Виж Славяносръбски език и Стематография
Сръбска редакция на старобългарския език
Мирославовото евангелие се съхранява в Националния музей в Белград като символ за началото на самостоятелната сръбска книжовност през средновековието Сръбската редакция на старобългарския език е една от редакциите на старобългарския, формирала се в Сърбия.
Виж Славяносръбски език и Сръбска редакция на старобългарския език
Христофор Жефарович
Христофор Жефарович (Hristofor Žefarović; Христофор Жефаровиќ) е български зограф, гравьор, писател и поет, деец на илиризма.
Виж Славяносръбски език и Христофор Жефарович
Хабсбурги
Австрийската империя до ''Аусглайха'' от 1867 г. Хабсбурги (Habsburg), и по-рядко Хапсбурги, е германска аристократична династия, която от 1278 до 1918 г.
Виж Славяносръбски език и Хабсбурги
Шумадийско-войводински говор
Разпространение на диалекта в синьо Шумадийско-войводинският говор е диалект на сръбския език, част от щокавските говори и основа на сръбската книжовна норма.
Виж Славяносръбски език и Шумадийско-войводински говор
Матица сръбска
Матица сръбска Матица сръбска (ср. Матица српска) е най-старото научно, книжовно и културно дружество в Сърбия със седалище в Нови Сад, Войводина.
Виж Славяносръбски език и Матица сръбска
Михаил Обренович
Михаи́л Обре́нович III е сръбски княз от 1839 до 1842 и от 1860 до 1868 година.
Виж Славяносръбски език и Михаил Обренович
Балкански полуостров
Географска карта на Балканския полуостров Балканският полуостров, съкратено Балкани, е географски и исторически район в Югоизточна Европа, разположен между Черно, Мраморно, Егейско, Йонийско и Адриатическо море, явяващ се третия, най-източен полуостров на Южна Европа.
Виж Славяносръбски език и Балкански полуостров
Белградска крепост
Белград на Днестър, дава името и на този български град край Дунав Белградската крепост е укрепление, изградено за защита на средновековния Белград.
Виж Славяносръбски език и Белградска крепост
Вук Караджич
Вук Стефанович Караджич (Vuk Stefanović Karadžić) (7 ноември 1787 - 7 февруари 1864) е сръбски езиковед, реформатор и кодификатор на съвременния сръбски език.
Виж Славяносръбски език и Вук Караджич
Вукова реформа
фес Девизът на Вуковата реформа бил: „Пиши, както говориш!“ старовлашки тип на Вук в Тършич, Западна Сърбия Под Вукова реформа или Вукова книжовна реформа се разбира реорганизацията в периода 1814 – 1868 г.
Виж Славяносръбски език и Вукова реформа
Втора българска легия
Участници във Втората българска легия Втората българска легия е доброволческа формация, която се обучава в Белград през 1867-1868 година за повдигане на освободително въстание на българите в Османската империя.
Виж Славяносръбски език и Втора българска легия
Войводина
Автономната област Войводина или Автономен край Войводина (Аутономна Покрајина Војводина; Vajdaság Autonóm Tartomány; Autonomna pokrajina Vojvodina; Provincia Autonomă Voievodina; Autonomna Pokrajina Vojvodina; Автономна Покраїна Войводина) е административно-териториална единица в Северна Сърбия с административен център Нови Сад.
Виж Славяносръбски език и Войводина
Военна граница
Военната граница е de facto исторически обособила се област по време на стогодишната хърватско-османска война през 15-16 век и просъществувала до 19 век (официално през годините 1530 – 1882).
Виж Славяносръбски език и Военна граница
Голямо сръбско преселение
Сърбите пресичат Дунав през 1690 година Голямото сръбско преселение (Велике сеобе Срба) е общо наименование на две преселнически вълни на сърби от Османската империя в Хабсбургската монархия.
Виж Славяносръбски език и Голямо сръбско преселение
Ерней Копитар
#пренасочване Йерней Копитар.
Виж Славяносръбски език и Ерней Копитар
Йозеф Добровски
Йозеф Добровски е чешки филолог, основоположник на славистиката като наука, един от основоположниците на Чешкото национално възраждане.
Виж Славяносръбски език и Йозеф Добровски
17 век
17 век започва на 1 януари 1601 г.
Виж Славяносръбски език и 17 век
18 век
18 век започва на 1 януари 1701 г.
Виж Славяносръбски език и 18 век
19 век
Карта на света mрез 1897 г. Британската империя е маркирана с червено Юлската революция от 1830 XIX век започва на 1 януари 1801 г.
Виж Славяносръбски език и 19 век
Вижте също
Сръбски език
- Š
- Босненска арабица
- Бре (междуметие)
- Гаица
- Декларация за общ език
- Договор от Нови Сад
- Комитет по стандартизация на сръбския език
- Славяносръбски език
- Сръбска азбука
- Сръбски език
- Сръбски речник