По-бързо от браузъра!
103 отношения: XIV век, Кутмичевица, Кратко житие на Климент Охридски, Кирил и Методий, Кирилица, Коцел, Константин-Кирил Философ, Константинопол, Първа българска държава, Първо българско царство, Преслав, Преславска книжовна школа, Преславски народен събор, Преспанско езеро, Парос, Панония, Плиска, Покръстване на България, Охрид, Охридска архиепископия, Охридска книжовна школа, Охридско езеро, Олимп, Олимп (Мала Азия), Адриатическо море, Адриан II, Албания, Антарктика, Анастасий Библиотекар, Ангеларий, Наум Преславски, Нитра, Рим, Ростислав (Великоморавия), Родопи, Старобългарски език, Средновековие, Сава Седмочисленик, Святополк I (Великоморавия), Света Богородица Перивлепта, Свети Кирил, Свети Климент Охридски (Пловдив), Свети Климент Охридски (София), Свети Климент Охридски (база), Свети Климент и Пантелеймон, Свети Методий, Свети Дух, Симеон I, Симеон Велики, Смирненски (Пловдив), ..., София, Софийска духовна семинария, Софийски университет, Седмочисленици, Триод, Теофилакт, Теофилакт Охридски, Формоза Портуенски, Цариград, Централна Европа, Швабия, Юлиански календар, Мраморно море, Македония (област), Михаил III (Византия), Моравска мисия, Моравия, Методий, Източноправославна църква, Българска православна църква, България, Борис I, Богословски факултет (Софийски университет), Белград, Врачанска епархия, Вардар, Витиния (царство), Вихинг, Византия, Византийска империя, Владимир Расате, Величка епархия, Великоморавия, Григориански календар, Главеница, Глаголица, Горазд, Дунав, Димитри Оболенски, Димитрий Хоматиан, Домета, Девол (град), Евангелие, Люлин (район), Ливингстън (остров), Йоан VIII (папа), Йеромонах, 25 ноември, 27 юли, 8 декември, 840, 9 август, 916. Разширете индекс (53 Повече ▼) »
XIV век
#виж 14 век.
New!!: Климент Охридски и XIV век · Виж повече »
Кутмичевица
Кутмичевица, наричана също Деволски комитат, е историческа област в Югоизточна Европа по време на Средновековието.
New!!: Климент Охридски и Кутмичевица · Виж повече »
Кратко житие на Климент Охридски
„Краткото житие на Климент Охридски“ е много важен извор за делото на Кирил и Методий.
New!!: Климент Охридски и Кратко житие на Климент Охридски · Виж повече »
Кирил и Методий
''Св. св. Кирил и Методий''; Станислав Доспевски; 1860 г. ''Светите братя Кирил и Методий''; икона от Захарий Зограф от 1848 г. в Троянски манастир Св.
New!!: Климент Охридски и Кирил и Методий · Виж повече »
Кирилица
Кирилица в днешно време е наименованието на група сходни азбучни системи, използвани от различни езици в Източна Европа и Азия.
New!!: Климент Охридски и Кирилица · Виж повече »
Коцел
Княз Коцел в сръбския събрание Коцел (861-876) е княз на Блатненско славянско княжество в Панония, син на Прибин и неговата баварска съпруга.
New!!: Климент Охридски и Коцел · Виж повече »
Константин-Кирил Философ
Свети Кирил Философ (Κύριλλος, Kyrillos, Kiril, Cyril; Кѷрїллъ) е учен богослов от Византия, създател на глаголицата.
New!!: Климент Охридски и Константин-Кирил Философ · Виж повече »
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
New!!: Климент Охридски и Константинопол · Виж повече »
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
New!!: Климент Охридски и Първа българска държава · Виж повече »
Първо българско царство
#пренасочване Първа българска държава.
New!!: Климент Охридски и Първо българско царство · Виж повече »
Преслав
#пренасочване Велики Преслав.
New!!: Климент Охридски и Преслав · Виж повече »
Преславска книжовна школа
Преславската книжовна школа е първата книжовна школа в България, основана от княз Борис I през 885 или 886 в столицата Плиска.
New!!: Климент Охридски и Преславска книжовна школа · Виж повече »
Преславски народен събор
Обстановка в България към 893 г.
New!!: Климент Охридски и Преславски народен събор · Виж повече »
Преспанско езеро
Охридското, Голямото и Малкото Преспанско езеро Преспанското езеро или Голямо Преспанско езеро ((Големо) Преспанско Езеро; Liqeni i Prespës; Λίμνη Μεγάλη Πρέσπα) е езеро в Северна Македония, Гърция и Албания и е второто по големина езеро в географската област Македония.
New!!: Климент Охридски и Преспанско езеро · Виж повече »
Парос
Парос (Πάρος) е гръцки остров в Егейско море, 3-ти по големина в Цикладските острови.
New!!: Климент Охридски и Парос · Виж повече »
Панония
Панония (Pannonia) е историческа област в Средна Европа и римска провинция.
New!!: Климент Охридски и Панония · Виж повече »
Плиска
Първото българско царство Плѝска е български град в община Каспичан, област Шумен, Северна България.
New!!: Климент Охридски и Плиска · Виж повече »
Покръстване на България
Покръстването на България е процес на приемане и утвърждаване на християнството като официална държавна религия в България, който започва през 864 г.
New!!: Климент Охридски и Покръстване на България · Виж повече »
Охрид
Охрид (Охрид) е град в югозападната част на Северна Македония, осми по големина в страната, център на Община Охрид.
New!!: Климент Охридски и Охрид · Виж повече »
Охридска архиепископия
Печат на Архиепископията от 1516 г. 55 Стенописи от интериора на катедралната църква на Охридската архиепископия „Света София“ Алексей, 4 февруари 1654 г. Архиепископия Охридска на Първа Юстиниана и на цяла България, съкратено наричана и Охридската архиепископия е наименованието на българската автокефална православна църква подчинена на Цариградската Вселенска патриаршия в завоюваните от Византия в 1018 г. български земи, приемница на понижената в ранг Българска патриаршия. Създадена е веднага в годината на завоеванието с Имперски указ от император Василий II и е закрита неканонично със султанско ирадие през 1767 г. по настояване на Цариградския гръцки патриархСамуил Ханджери, като нейният диоцез е присъединен към този на Цариградската патриаршия.
New!!: Климент Охридски и Охридска архиепископия · Виж повече »
Охридска книжовна школа
Асеманиевото евангелие Охридската книжовна школа или Охридско-Деволската книжовна школа е сред двата главни културни центъра на Първата българска държава, наред с Преславската книжовна школа.
New!!: Климент Охридски и Охридска книжовна школа · Виж повече »
Охридско езеро
Охридското езеро (Охридско Езеро; Liqeni i Pogradecit) е най-дълбокото езеро на Балканския полуостров, разделено между Северна Македония и Албания.
New!!: Климент Охридски и Охридско езеро · Виж повече »
Олимп
Олѝмп (в най-близките български говори О̀лимп, Όλυμπος, Олимпос) е най-високата планина в Гърция (връхМитикас, 2917,727 m) и втора на Балканския полуостров, издигаща се в централната част на страната, западно от Солунския залив на Егейско море.
New!!: Климент Охридски и Олимп · Виж повече »
Олимп (Мала Азия)
Улудаг или Олимп (Uludağ, „висока планина“) е планина в Мала Азия, в Северозападна Турция, вилает Бурса.
New!!: Климент Охридски и Олимп (Мала Азия) · Виж повече »
Адриатическо море
Адриатическо море (Mare Adriatico; Jadransko morje; Jadransko more; Jadransko more; Deti Adriatik; Mare Hadriaticum) е полузатворено море, явяващо се залив на Средиземно море.
New!!: Климент Охридски и Адриатическо море · Виж повече »
Адриан II
Адриан II е римски папа от 867 до 872 г.
New!!: Климент Охридски и Адриан II · Виж повече »
Албания
Република Албания (Republika e Shqipërisë, изговаря се Републѝка е Шкипърѝсъ, кратка форма Алба̀ния (Shqipëria, изговаря се Шкипърѝя) е страна в Южна Европа. Границите на Албания са с Черна гора на север, Косово на североизток, Северна Македония на изток и Гърция на юг. Има излаз на Адриатическо море на запад и на Йонийско море на югозапад. Площта ѝ е 29 176 km², от които 27 805 km² суша и 1371 km² водна площ.
New!!: Климент Охридски и Албания · Виж повече »
Антарктика
Карта на Антарктика База Амундсен-Скот, Южният полюс е означен зад сградите> ВръхХершел, Източна Антарктика Музеят в Грютвикен, Южна Джорджия Антарктика е географски регион, обхващащ континента Антарктида и водите и островните територии в Южния океан разположени южно от Антарктическата конвергенция.
New!!: Климент Охридски и Антарктика · Виж повече »
Анастасий Библиотекар
Анастасий Библиотекар (Anastasius Bibliothecarius; р. ок. 800 – поч. 878 или 879 г.) е бил църковен писател в Рим, през 855 г.
New!!: Климент Охридски и Анастасий Библиотекар · Виж повече »
Ангеларий
#пренасочване Ангеларий Охридски.
New!!: Климент Охридски и Ангеларий · Виж повече »
Наум Преславски
#пренасочване Наум Охридски.
New!!: Климент Охридски и Наум Преславски · Виж повече »
Нитра
Нѝтра (Nitra) е град в Западна Словакия, център на Нитранския край.
New!!: Климент Охридски и Нитра · Виж повече »
Рим
Рим (на италиански и латински: Roma, Ро̀ма; на готски: ̼̰͂̿; латинска транскрипция Ruma; Ρώμη) е столицата на Италия и област Лацио.
New!!: Климент Охридски и Рим · Виж повече »
Ростислав (Великоморавия)
Ростислав (Rastislav; Rostislav; Rastiz; Ραστισλάβος) (починал след 870), е вторият княз на Великоморавия между 846 и 870 година.
New!!: Климент Охридски и Ростислав (Великоморавия) · Виж повече »
Родопи
Родопите (вариант на името Родопа, Ροδόπη) е планина в Южна България и Северна Гърция, част от Рило-Родопския масив.
New!!: Климент Охридски и Родопи · Виж повече »
Старобългарски език
Старобългарският език е най-ранният писмено засвидетелстван славянски език.
New!!: Климент Охридски и Старобългарски език · Виж повече »
Средновековие
„Света София“, построена между 532 и 537 г. (Минаретата са от турския период.) Византийската империя съществува през цялото Средновековие Средновековие, или Средни векове, е средният период от схематичното разделяне на европейската история на три периода: Античност, Средновековие и Ново време.
New!!: Климент Охридски и Средновековие · Виж повече »
Сава Седмочисленик
Свети Сава Седмочисленик (роден около 810-840 г. и починал между 880 и 920 г.) е български книжовник от 9 век; ученик на Кирил и Методий.
New!!: Климент Охридски и Сава Седмочисленик · Виж повече »
Святополк I (Великоморавия)
Святополк (около 830-894) от Моймировата династия бил княз на Княжество Нитра (850 – 871), а след това княз на Великоморавия.
New!!: Климент Охридски и Святополк I (Великоморавия) · Виж повече »
Света Богородица Перивлепта
„Света Богородица Перивлепта“ или Перивлептос, наричана „Свети Климент“ („Света Богородица Перивлепта“), е средновековна православна църква от XIII век в град Охрид, Северна Македония, втори катедрален храм на Охридската архиепископия (XV-XVIII век).
New!!: Климент Охридски и Света Богородица Перивлепта · Виж повече »
Свети Кирил
#виж Константин-Кирил Философ.
New!!: Климент Охридски и Свети Кирил · Виж повече »
Свети Климент Охридски (Пловдив)
Храмът „Свети Климент Охридски“ е източноправославна църква, която се намира в парк „Ружа“ в квартал „Христо Смирненски“ на град в Пловдив.
New!!: Климент Охридски и Свети Климент Охридски (Пловдив) · Виж повече »
Свети Климент Охридски (София)
„Свети Климент Охридски“ е българска православна църква, параклис на Богословския факултет на Софийския университет, разположен в центъра на столицата София.
New!!: Климент Охридски и Свети Климент Охридски (София) · Виж повече »
Свети Климент Охридски (база)
Българската база през 2012 г. Топографска карта на района на базата, 2012 г. Изследователската база „Свети Климент Охридски“ е българско научно съоръжение на остров Ливингстън, част от антарктическия архипелаг Южни Шетландски острови.
New!!: Климент Охридски и Свети Климент Охридски (база) · Виж повече »
Свети Климент и Пантелеймон
Археологически разкопки край нововъзстановения храм „Свети Климент и Пантелеймон“, наричан още „Свети Климент Стари“ и Манастир Плаошник („Свети Климент и Пантелејмон“) е български средновековен манастир, разположен на хълма Плаошник в старата част на Охрид, Северна Македония.
New!!: Климент Охридски и Свети Климент и Пантелеймон · Виж повече »
Свети Методий
#виж Методий.
New!!: Климент Охридски и Свети Методий · Виж повече »
Свети Дух
Светият Духв християнството е едно от Лицата на Светата Троица, третата Ипостас на триединния Бог.
New!!: Климент Охридски и Свети Дух · Виж повече »
Симеон I
Печат на цар Симеон I Мадридска Скилица България при цар Симеон I. След 896 година българската държава губи териториите на север от Дунав. isbn.
New!!: Климент Охридски и Симеон I · Виж повече »
Симеон Велики
#виж Симеон I.
New!!: Климент Охридски и Симеон Велики · Виж повече »
Смирненски (Пловдив)
Пловдивският квартал „Смирненски“ се намира в западната част на града и административно е в състава на район „Западен“.
New!!: Климент Охридски и Смирненски (Пловдив) · Виж повече »
София
Со̀фия е столицата и най-големият град на България.
New!!: Климент Охридски и София · Виж повече »
Софийска духовна семинария
Софийската духовна семинария „Св.
New!!: Климент Охридски и Софийска духовна семинария · Виж повече »
Софийски университет
Софийският университет „Св.
New!!: Климент Охридски и Софийски университет · Виж повече »
Седмочисленици
Мозайка със Седмочислениците в църквата „Свети Седмочисленици“ „Св. Наум“ край Охрид Седмочисленици е събирателно название за 7 светци, почитани от Българската православна и други църкви като създатели и разпространители на глаголицата и кирилицата.
New!!: Климент Охридски и Седмочисленици · Виж повече »
Триод
Триод (на гр. Τριῴδιον, от τρεις – три + ωδή – песен) е сборник от канони, състоящи се от 3 песнопения.
New!!: Климент Охридски и Триод · Виж повече »
Теофилакт
#виж Теофилакт Охридски.
New!!: Климент Охридски и Теофилакт · Виж повече »
Теофилакт Охридски
Теофилакт, архиепископ Охридски и на Цяла България (Θεοφύλακτος, Αρχιεπίσκοπος Αχρίδος και πάσης Βουλγαρίας) е византийски духовник, охридски архиепископ между 1084 и 1107 година.
New!!: Климент Охридски и Теофилакт Охридски · Виж повече »
Формоза Портуенски
#виж Формоза (папа).
New!!: Климент Охридски и Формоза Портуенски · Виж повече »
Цариград
#виж Истанбул.
New!!: Климент Охридски и Цариград · Виж повече »
Централна Европа
Държавите от Централна Европа Европа Центра̀лна Евро̀па е географски регион, който обхваща площ от 1 253 371 km², или 11,9% от повърхността на Европа.
New!!: Климент Охридски и Централна Европа · Виж повече »
Швабия
окръг Швабия. Карта на населените места в Швабия през 1572 г. Швабия (Schwaben или Schwabenland) е историческа и етнографска област в границите на Германия.
New!!: Климент Охридски и Швабия · Виж повече »
Юлиански календар
Юлианският календар (наричан също „стар стил“) е предложен от Юлий Цезар през 46 г. пр.н.е. (708 AUC) като реформа на римския календар.
New!!: Климент Охридски и Юлиански календар · Виж повече »
Мраморно море
Мраморно море (Marmara Denizi; Θάλασσα τουΜαρμαρά) е вътрешно море, част от Атлантическия океан, разположено между Балканския полуостров на северозапад и север и Мала Азия на североизток, изток и юг.
New!!: Климент Охридски и Мраморно море · Виж повече »
Македония (област)
Македония (Μακεδονία; Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души.
New!!: Климент Охридски и Македония (област) · Виж повече »
Михаил III (Византия)
Михаил III Пияницата (Μιχαήλ Γ΄ ο Μέθυσος) е император на Византия от 842 до 867 година, от Аморийската (Фригийската) династия.
New!!: Климент Охридски и Михаил III (Византия) · Виж повече »
Моравска мисия
Моравската мисия е пътуване на братята Кирил и Методий през 863 г.
New!!: Климент Охридски и Моравска мисия · Виж повече »
Моравия
Моравия (на чешки и Morava; Mähren; Morawy; Morvaország) е историческа област в източната част на днешна Чехия.
New!!: Климент Охридски и Моравия · Виж повече »
Методий
Икона Кирил (дясно) и Методий, Букурещ, XIX век Старата капела в Регенсбург, на която има паметна плоча за затвора на Методий Паметна плоча по повод затварянето на Свети Методий, Регенсбург, Старата Капела Свети Методий (Μεθόδιος, Methodios; на църковнославянски: Мєѳодїи) е високопоставен духовник, политически и културен деятел от Византия, по-голям брат на Константин-Кирил Философ.
New!!: Климент Охридски и Методий · Виж повече »
Източноправославна църква
#виж Православна църква.
New!!: Климент Охридски и Източноправославна църква · Виж повече »
Българска православна църква
#пренасочване Българска православна църква – Българска патриаршия.
New!!: Климент Охридски и Българска православна църква · Виж повече »
България
Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.
New!!: Климент Охридски и България · Виж повече »
Борис I
България при Борис I Княз Борѝс I (срещан и като Богор, Богорис), почитан от Православната църква като Св.
New!!: Климент Охридски и Борис I · Виж повече »
Богословски факултет (Софийски университет)
Богословският факултет е основно структурно звено в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, основано през 1923 г.
New!!: Климент Охридски и Богословски факултет (Софийски университет) · Виж повече »
Белград
Белград (Београд) е столицата и най-големият град в днешна Сърбия.
New!!: Климент Охридски и Белград · Виж повече »
Врачанска епархия
Врачанската епархия е епархия на Българска православна църква със седалище в град Враца и архиерейски наместничества в Бяла Слатина, Оряхово.
New!!: Климент Охридски и Врачанска епархия · Виж повече »
Вардар
Ва̀рдар (Вардар; Αξιός, Аксиос или Βαρδάρης, Вардарис), в древността известна като Аксий, е най-дългата и значима река в историко-географската област Македония, протичаща през територията на Северна Македония и Гърция.
New!!: Климент Охридски и Вардар · Виж повече »
Витиния (царство)
#пренасочване Витиния.
New!!: Климент Охридски и Витиния (царство) · Виж повече »
Вихинг
Вихинг (Wiching; Bichingus; Vuichingus; Wihingus; Wihhingus; Wihcingus; Viching; Uuichinus; Vigling), † 12 септември 912) е епископ на Нитра от 880–881 и през 885–891/892/893 г. и епископ на Пасау през 898–899 година. Вихинг се смята за конкурент на великомоправския архиепископ Методий от Солун. След 874 г. той се съюзява с великомоправския княз Свентоплук, който през 880 г. го изпраща в Рим при папа Йоан VIII, за да бъде помазан за епископ на Нитра. През тази година папата подкрепя и Методий в ползването на славянската литургия. Понеже Вихинг изпраща фалшиво „папско писмо“ до Свентоплук, според което Методий да бъде свален, през 881 г. Методий премества Вихинг за наказание във Вислания. Той се опитва няколко пъти да се върне от там обратно, но учениците на Методий винаги му попречвали. След смъртта на Методий през 885 г. Вихинг става отново епископ. Вихинг пречи на Горазд да стане наследник на Методий. Новият папа Стефан V е против славянската литургия и е съгласен да бъдат изгонени учениците на Методий от Моравия. Наследен е в Пасау от Рихард, в Нитра от Бистрик.
New!!: Климент Охридски и Вихинг · Виж повече »
Византия
#пренасочване Византийска империя.
New!!: Климент Охридски и Византия · Виж повече »
Византийска империя
Византийска империя, Византия или Източна Римска империя са въведени през XVI век съвременни названия, обозначаващи източната част от Римската империя, просъществувала до 1453 г.
New!!: Климент Охридски и Византийска империя · Виж повече »
Владимир Расате
Владимѝр Раса̀те е княз на България от 889 до 893 г.
New!!: Климент Охридски и Владимир Расате · Виж повече »
Величка епархия
Величката или Велицката епархия (Επισκοπή Βελίτσης; Величка епархија) е историческа православна епархия на Българската патриаршия, съществувала в IX - X век.
New!!: Климент Охридски и Величка епархия · Виж повече »
Великоморавия
Великоморавия, или Велика Моравия (Velká Morava, Velkomoravská říše – Великоморавска царство; Moravia Magna), е средновековна славянска държава в Централна Европа.
New!!: Климент Охридски и Великоморавия · Виж повече »
Григориански календар
Григорианският календар (понякога наричан и Грегориански календар или „нов стил“) е съвременният международно признат светски календар, на който се основава и международният стандарт ISO 8601.
New!!: Климент Охридски и Григориански календар · Виж повече »
Главеница
#пренасочване Главиница (средновековен град).
New!!: Климент Охридски и Главеница · Виж повече »
Глаголица
Глаголицата Глаго̀лицата е азбука, създадена от византийските духовници Кирил и Методий в периода между 855 и 862 година.
New!!: Климент Охридски и Глаголица · Виж повече »
Горазд
Свети Горазд е светец, един от Светите Седмочисленици.
New!!: Климент Охридски и Горазд · Виж повече »
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
New!!: Климент Охридски и Дунав · Виж повече »
Димитри Оболенски
Сър Димитри Оболенски (Дмитрий Оболенский) е руски и британски историк.
New!!: Климент Охридски и Димитри Оболенски · Виж повече »
Димитрий Хоматиан
#виж Димитър Хоматиан.
New!!: Климент Охридски и Димитрий Хоматиан · Виж повече »
Домета
Домета (Добета) е български болярин от 80-те години на 9 век.
New!!: Климент Охридски и Домета · Виж повече »
Девол (град)
Дево̀л е средновековен град, важен административен, църковен и културен център в Първата българска държава.
New!!: Климент Охридски и Девол (град) · Виж повече »
Евангелие
Ева̀нгелие (εὐαγγέλιον – „блага вест“) или Благовестие, е името на четири библейски книги от Новия завет.
New!!: Климент Охридски и Евангелие · Виж повече »
Люлин (район)
Люлин е най-населеният административен район в Столичната община.
New!!: Климент Охридски и Люлин (район) · Виж повече »
Ливингстън (остров)
Ливингстън (Livingston) е антарктически остров в архипелага Южни Шетландски острови, Западна Антарктика, разположен между островите Гринуич и Сноу.
New!!: Климент Охридски и Ливингстън (остров) · Виж повече »
Йоан VIII (папа)
Йоан VIII (Ioannes PP.); ? – 16 декември 882) – римски папа от 14 декември 872 г. до 16 декември 882 г. При възкачването си на престола на свети Петър заварва славянската панонско-моравска архиепископска катедра на св. Методий завзета от немското духовенство, а самия него – заточен от 870 г. в манастира в град Елванген През 873 г. взема енергични мерки и славянският равноапостол е освободен след две и половина години страдания и унижения. По-късно го възстановява като архиепископ на Великоморавия. Папа Йоан VIII умира между 15 и 16 декември 882 г. Според Фулденските анали, глава 4-та, той е убит от свои роднини.
New!!: Климент Охридски и Йоан VIII (папа) · Виж повече »
Йеромонах
Йеромонах(Ἱερομόναχος: от Ἱερος – „свят, свещен“ и μοναχός – „един, сам“) в Православната църква е монах, който е приел свещенически сан.
New!!: Климент Охридски и Йеромонах · Виж повече »
25 ноември
25 ноември е 329-ият ден в годината според григорианския календар (330-и през високосна година).
New!!: Климент Охридски и 25 ноември · Виж повече »
27 юли
27 юли е 208-ият ден в годината според григорианския календар (209-и през високосна).
New!!: Климент Охридски и 27 юли · Виж повече »
8 декември
8 декември е 342-рият ден в годината според григорианския календар (343-ти през високосна).
New!!: Климент Охридски и 8 декември · Виж повече »
840
Няма описание.
New!!: Климент Охридски и 840 · Виж повече »
9 август
9 август е 221-вият ден в годината според григорианския календар (222-ри през високосна година).
New!!: Климент Охридски и 9 август · Виж повече »
916
Няма описание.
New!!: Климент Охридски и 916 · Виж повече »
