Съдържание
101 отношения: XIV век, Кутмичевица, Кратко житие на Климент Охридски, Кирил и Методий, Кирилица, Коцел, Константин-Кирил Философ, Константинопол, Първа българска държава, Първо българско царство, Преслав, Преславска книжовна школа, Преславски народен събор, Преспанско езеро, Парос, Панония, Плиска, Покръстване на България, Охрид, Охридска архиепископия, Охридска книжовна школа, Охридско езеро, Олимп, Олимп (Мала Азия), Адриатическо море, Адриан II, Албания, Антарктика, Анастасий Библиотекар, Ангеларий, Наум Преславски, Нитра, Рим, Ростислав (Великоморавия), Родопи, Старобългарски език, Средновековие, Сава Седмочисленик, Святополк I (Великоморавия), Света Богородица Перивлепта, Свети Кирил, Свети Климент Охридски (Пловдив), Свети Климент Охридски (София), Свети Климент Охридски (база), Свети Климент и Пантелеймон, Свети Методий, Свети Дух, Симеон I, Симеон Велики, Смирненски (Пловдив), ... Разширете индекс (51 Повече ▼) »
- Охридчани
- Средновековни български светци
- Създатели на писмени системи
- Християнски светци от X век
XIV век
#виж 14 век.
Виж Климент Охридски и XIV век
Кутмичевица
Кутмичевица, наричана също Деволски комитат, е историческа област в Югоизточна Европа по време на Средновековието.
Виж Климент Охридски и Кутмичевица
Кратко житие на Климент Охридски
„Краткото житие на Климент Охридски“ е много важен извор за делото на Кирил и Методий.
Виж Климент Охридски и Кратко житие на Климент Охридски
Кирил и Методий
''Св. св. Кирил и Методий''; Станислав Доспевски; 1860 г. ''Светите братя Кирил и Методий''; икона от Захарий Зограф от 1848 г. в Троянски манастир Св.
Виж Климент Охридски и Кирил и Методий
Кирилица
Кирилица в днешно време е наименованието на група сходни азбучни системи, използвани от различни езици в Източна Европа и Азия.
Виж Климент Охридски и Кирилица
Коцел
Княз Коцел в сръбския събрание Коцел (861-876) е княз на Блатненско славянско княжество в Панония, син на Прибин и неговата баварска съпруга.
Константин-Кирил Философ
Свети Кирил Философ (Κύριλλος, Kyrillos, Kiril, Cyril; Кѷрїллъ) е учен богослов от Византия, създател на глаголицата.
Виж Климент Охридски и Константин-Кирил Философ
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Виж Климент Охридски и Константинопол
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в.
Виж Климент Охридски и Първа българска държава
Първо българско царство
#пренасочване Първа българска държава.
Виж Климент Охридски и Първо българско царство
Преслав
#пренасочване Велики Преслав.
Виж Климент Охридски и Преслав
Преславска книжовна школа
Преславската книжовна школа е първата книжовна школа в България, основана от княз Борис I през 885 или 886 в столицата Плиска.
Виж Климент Охридски и Преславска книжовна школа
Преславски народен събор
Обстановка в България към 893 г.
Виж Климент Охридски и Преславски народен събор
Преспанско езеро
Охридското, Голямото и Малкото Преспанско езеро Преспанското езеро или Голямо Преспанско езеро ((Големо) Преспанско Езеро; Liqeni i Prespës; Λίμνη Μεγάλη Πρέσπα) е езеро в Северна Македония, Гърция и Албания и е второто по големина езеро в географската област Македония.
Виж Климент Охридски и Преспанско езеро
Парос
Парос (Πάρος) е гръцки остров в Егейско море, 3-ти по големина в Цикладските острови.
Панония
Панония (Pannonia) е историческа област в Средна Европа и римска провинция.
Виж Климент Охридски и Панония
Плиска
Първото българско царство Плѝска е български град в община Каспичан, област Шумен, Северна България.
Покръстване на България
Покръстването на България е процес на приемане и утвърждаване на християнството като официална държавна религия в България, който започва през 864 г.
Виж Климент Охридски и Покръстване на България
Охрид
Охрид (Охрид) е град в югозападната част на Северна Македония, осми по големина в страната, център на Община Охрид.
Охридска архиепископия
Печат на Архиепископията от 1516 г. 55 Стенописи от интериора на катедралната църква на Охридската архиепископия „Света София“ Алексей, 4 февруари 1654 г. Архиепископия Охридска на Първа Юстиниана и на цяла България, съкратено наричана и Охридската архиепископия е наименованието на българската автокефална православна църква подчинена на Цариградската Вселенска патриаршия в завоюваните от Византия в 1018 г.
Виж Климент Охридски и Охридска архиепископия
Охридска книжовна школа
Асеманиевото евангелие Охридската книжовна школа или Охридско-Деволската книжовна школа е сред двата главни културни центъра на Първата българска държава, наред с Преславската книжовна школа.
Виж Климент Охридски и Охридска книжовна школа
Охридско езеро
Охридското езеро (Охридско Езеро; Liqeni i Pogradecit) е най-дълбокото езеро на Балканския полуостров, разделено между Северна Македония и Албания.
Виж Климент Охридски и Охридско езеро
Олимп
Олѝмп (в най-близките български говори О̀лимп, Όλυμπος, Олимпос) е най-високата планина в Гърция (връхМитикас, 2917,727 m) и втора на Балканския полуостров, издигаща се в централната част на страната, западно от Солунския залив на Егейско море.
Олимп (Мала Азия)
Улудаг или Олимп (Uludağ, „висока планина“) е планина в Мала Азия, в Северозападна Турция, вилает Бурса.
Виж Климент Охридски и Олимп (Мала Азия)
Адриатическо море
Адриатическо море (Mare Adriatico; Jadransko morje; Jadransko more; Jadransko more; Deti Adriatik; Mare Hadriaticum) е полузатворено море, явяващо се залив на Средиземно море.
Виж Климент Охридски и Адриатическо море
Адриан II
Адриан II е римски папа от 867 до 872 г.
Виж Климент Охридски и Адриан II
Албания
Република Албания (Republika e Shqipërisë, изговаря се Републѝка е Шкипърѝсъ, кратка форма Алба̀ния (Shqipëria, изговаря се Шкипърѝя) е страна в Южна Европа. Границите на Албания са с Черна гора на север, Косово на североизток, Северна Македония на изток и Гърция на юг.
Виж Климент Охридски и Албания
Антарктика
Карта на Антарктика База Амундсен-Скот, Южният полюс е означен зад сградите> ВръхХершел, Източна Антарктика Музеят в Грютвикен, Южна Джорджия Антарктика е географски регион, обхващащ континента Антарктида и водите и островните територии в Южния океан разположени южно от Антарктическата конвергенция.
Виж Климент Охридски и Антарктика
Анастасий Библиотекар
Анастасий Библиотекар (Anastasius Bibliothecarius; р. ок. 800 – поч. 878 или 879 г.) е бил църковен писател в Рим, през 855 г.
Виж Климент Охридски и Анастасий Библиотекар
Ангеларий
#пренасочване Ангеларий Охридски.
Виж Климент Охридски и Ангеларий
Наум Преславски
#пренасочване Наум Охридски.
Виж Климент Охридски и Наум Преславски
Нитра
Нѝтра (Nitra) е град в Западна Словакия, център на Нитранския край.
Рим
Рим (на италиански и латински: Roma, Ро̀ма; на готски: ̼̰͂̿; латинска транскрипция Ruma; Ρώμη) е столицата на Италия и област Лацио.
Ростислав (Великоморавия)
Ростислав (Rastislav; Rostislav; Rastiz; Ραστισλάβος) (починал след 870), е вторият княз на Великоморавия между 846 и 870 година.
Виж Климент Охридски и Ростислав (Великоморавия)
Родопи
Родопите (вариант на името Родопа, Ροδόπη) е планина в Южна България и Северна Гърция, част от Рило-Родопския масив.
Старобългарски език
Старобългарският език е най-ранният писмено засвидетелстван славянски език.
Виж Климент Охридски и Старобългарски език
Средновековие
„Света София“, построена между 532 и 537 г. (Минаретата са от турския период.) Византийската империя съществува през цялото Средновековие Средновековие, или Средни векове, е средният период от схематичното разделяне на европейската история на три периода: Античност, Средновековие и Ново време.
Виж Климент Охридски и Средновековие
Сава Седмочисленик
Свети Сава Седмочисленик (роден около 810-840 г. и починал между 880 и 920 г.) е български книжовник от 9 век; ученик на Кирил и Методий.
Виж Климент Охридски и Сава Седмочисленик
Святополк I (Великоморавия)
Святополк (около 830-894) от Моймировата династия бил княз на Княжество Нитра (850 – 871), а след това княз на Великоморавия.
Виж Климент Охридски и Святополк I (Великоморавия)
Света Богородица Перивлепта
„Света Богородица Перивлепта“ или Перивлептос, наричана „Свети Климент“ („Света Богородица Перивлепта“), е средновековна православна църква от XIII век в град Охрид, Северна Македония, втори катедрален храм на Охридската архиепископия (XV-XVIII век).
Виж Климент Охридски и Света Богородица Перивлепта
Свети Кирил
#виж Константин-Кирил Философ.
Виж Климент Охридски и Свети Кирил
Свети Климент Охридски (Пловдив)
Храмът „Свети Климент Охридски“ е източноправославна църква, която се намира в парк „Ружа“ в квартал „Христо Смирненски“ на град в Пловдив.
Виж Климент Охридски и Свети Климент Охридски (Пловдив)
Свети Климент Охридски (София)
„Свети Климент Охридски“ е българска православна църква, параклис на Богословския факултет на Софийския университет, разположен в центъра на столицата София.
Виж Климент Охридски и Свети Климент Охридски (София)
Свети Климент Охридски (база)
Българската база през 2012 г. Топографска карта на района на базата, 2012 г. Изследователската база „Свети Климент Охридски“ е българско научно съоръжение на остров Ливингстън, част от антарктическия архипелаг Южни Шетландски острови.
Виж Климент Охридски и Свети Климент Охридски (база)
Свети Климент и Пантелеймон
Археологически разкопки край нововъзстановения храм „Свети Климент и Пантелеймон“, наричан още „Свети Климент Стари“ и Манастир Плаошник („Свети Климент и Пантелејмон“) е български средновековен манастир, разположен на хълма Плаошник в старата част на Охрид, Северна Македония.
Виж Климент Охридски и Свети Климент и Пантелеймон
Свети Методий
#виж Методий.
Виж Климент Охридски и Свети Методий
Свети Дух
Светият Духв християнството е едно от Лицата на Светата Троица, третата Ипостас на триединния Бог.
Виж Климент Охридски и Свети Дух
Симеон I
Печат на цар Симеон I Мадридска Скилица България при цар Симеон I. След 896 година българската държава губи териториите на север от Дунав. isbn.
Виж Климент Охридски и Симеон I
Симеон Велики
#виж Симеон I.
Виж Климент Охридски и Симеон Велики
Смирненски (Пловдив)
Пловдивският квартал „Смирненски“ се намира в западната част на града и административно е в състава на район „Западен“.
Виж Климент Охридски и Смирненски (Пловдив)
София
Со̀фия е столицата и най-големият град на България.
Софийска духовна семинария
Софийската духовна семинария „Св.
Виж Климент Охридски и Софийска духовна семинария
Софийски университет
Софийският университет „Св.
Виж Климент Охридски и Софийски университет
Седмочисленици
Мозайка със Седмочислениците в църквата „Свети Седмочисленици“ „Св. Наум“ край Охрид Седмочисленици е събирателно название за 7 светци, почитани от Българската православна и други църкви като създатели и разпространители на глаголицата и кирилицата.
Виж Климент Охридски и Седмочисленици
Триод
Триод (на гр. Τριῴδιον, от τρεις – три + ωδή – песен) е сборник от канони, състоящи се от 3 песнопения.
Теофилакт
#виж Теофилакт Охридски.
Виж Климент Охридски и Теофилакт
Теофилакт Охридски
Теофилакт, архиепископ Охридски и на Цяла България (Θεοφύλακτος, Αρχιεπίσκοπος Αχρίδος και πάσης Βουλγαρίας) е византийски духовник, охридски архиепископ между 1084 и 1107 година.
Виж Климент Охридски и Теофилакт Охридски
Формоза Портуенски
#виж Формоза (папа).
Виж Климент Охридски и Формоза Портуенски
Цариград
#виж Истанбул.
Виж Климент Охридски и Цариград
Централна Европа
Държавите от Централна Европа Европа Центра̀лна Евро̀па е географски регион, който обхваща площ от 1 253 371 km², или 11,9% от повърхността на Европа.
Виж Климент Охридски и Централна Европа
Швабия
окръг Швабия. Карта на населените места в Швабия през 1572 г. Швабия (Schwaben или Schwabenland) е историческа и етнографска област в границите на Германия.
Юлиански календар
Юлианският календар (наричан също „стар стил“) е предложен от Юлий Цезар през 46 г. пр.н.е. (708 AUC) като реформа на римския календар.
Виж Климент Охридски и Юлиански календар
Мраморно море
Мраморно море (Marmara Denizi; Θάλασσα τουΜαρμαρά) е вътрешно море, част от Атлантическия океан, разположено между Балканския полуостров на северозапад и север и Мала Азия на североизток, изток и юг.
Виж Климент Охридски и Мраморно море
Македония (област)
Македония (Μακεδονία; Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души.
Виж Климент Охридски и Македония (област)
Михаил III (Византия)
Михаил III Пияницата (Μιχαήλ Γ΄ ο Μέθυσος) е император на Византия от 842 до 867 година, от Аморийската (Фригийската) династия.
Виж Климент Охридски и Михаил III (Византия)
Моравска мисия
Моравската мисия е пътуване на братята Кирил и Методий през 863 г.
Виж Климент Охридски и Моравска мисия
Моравия
Моравия (на чешки и Morava; Mähren; Morawy; Morvaország) е историческа област в източната част на днешна Чехия.
Виж Климент Охридски и Моравия
Методий
Икона Кирил (дясно) и Методий, Букурещ, XIX век Старата капела в Регенсбург, на която има паметна плоча за затвора на Методий Паметна плоча по повод затварянето на Свети Методий, Регенсбург, Старата Капела Свети Методий (Μεθόδιος, Methodios; на църковнославянски: Мєѳодїи) е високопоставен духовник, политически и културен деятел от Византия, по-голям брат на Константин-Кирил Философ.
Виж Климент Охридски и Методий
Източноправославна църква
#виж Православна църква.
Виж Климент Охридски и Източноправославна църква
Българска православна църква
#пренасочване Българска православна църква – Българска патриаршия.
Виж Климент Охридски и Българска православна църква
България
Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.
Виж Климент Охридски и България
Борис I
България при Борис I Княз Борѝс I (срещан и като Богор, Богорис), почитан от Православната църква като Св.
Виж Климент Охридски и Борис I
Богословски факултет (Софийски университет)
Богословският факултет е основно структурно звено в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, основано през 1923 г.
Виж Климент Охридски и Богословски факултет (Софийски университет)
Белград
Белград (Београд) е столицата и най-големият град в днешна Сърбия.
Виж Климент Охридски и Белград
Врачанска епархия
Врачанската епархия е епархия на Българска православна църква със седалище в град Враца и архиерейски наместничества в Бяла Слатина, Оряхово.
Виж Климент Охридски и Врачанска епархия
Вардар
Ва̀рдар (Вардар; Αξιός, Аксиос или Βαρδάρης, Вардарис), в древността известна като Аксий, е най-дългата и значима река в историко-географската област Македония, протичаща през територията на Северна Македония и Гърция.
Витиния (царство)
#пренасочване Витиния.
Виж Климент Охридски и Витиния (царство)
Вихинг
Вихинг (Wiching; Bichingus; Vuichingus; Wihingus; Wihhingus; Wihcingus; Viching; Uuichinus; Vigling), † 12 септември 912) е епископ на Нитра от 880–881 и през 885–891/892/893 г. и епископ на Пасау през 898–899 година.
Византия
#пренасочване Византийска империя.
Виж Климент Охридски и Византия
Византийска империя
Византийска империя, Византия или Източна Римска империя са въведени през XVI век съвременни названия, обозначаващи източната част от Римската империя, просъществувала до 1453 г.
Виж Климент Охридски и Византийска империя
Владимир Расате
Владимѝр Раса̀те е княз на България от 889 до 893 г.
Виж Климент Охридски и Владимир Расате
Величка епархия
Величката или Велицката епархия (Επισκοπή Βελίτσης; Величка епархија) е историческа православна епархия на Българската патриаршия, съществувала в IX - X век.
Виж Климент Охридски и Величка епархия
Великоморавия
Великоморавия, или Велика Моравия (Velká Morava, Velkomoravská říše – Великоморавска царство; Moravia Magna), е средновековна славянска държава в Централна Европа.
Виж Климент Охридски и Великоморавия
Григориански календар
Григорианският календар (понякога наричан и Грегориански календар или „нов стил“) е съвременният международно признат светски календар, на който се основава и международният стандарт ISO 8601.
Виж Климент Охридски и Григориански календар
Главеница
#пренасочване Главиница (средновековен град).
Виж Климент Охридски и Главеница
Глаголица
Глаголицата Глаго̀лицата е азбука, създадена от византийските духовници Кирил и Методий в периода между 855 и 862 година.
Виж Климент Охридски и Глаголица
Горазд
Свети Горазд е светец, един от Светите Седмочисленици.
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
Димитри Оболенски
Сър Димитри Оболенски (Дмитрий Оболенский) е руски и британски историк.
Виж Климент Охридски и Димитри Оболенски
Димитрий Хоматиан
#виж Димитър Хоматиан.
Виж Климент Охридски и Димитрий Хоматиан
Домета
Домета (Добета) е български болярин от 80-те години на 9 век.
Девол (град)
Дево̀л е средновековен град, важен административен, църковен и културен център в Първата българска държава.
Виж Климент Охридски и Девол (град)
Евангелие
Ева̀нгелие (εὐαγγέλιον – „блага вест“) или Благовестие, е името на четири библейски книги от Новия завет.
Виж Климент Охридски и Евангелие
Люлин (район)
Люлин е най-населеният административен район в Столичната община.
Виж Климент Охридски и Люлин (район)
Ливингстън (остров)
Ливингстън (Livingston) е антарктически остров в архипелага Южни Шетландски острови, Западна Антарктика, разположен между островите Гринуич и Сноу.
Виж Климент Охридски и Ливингстън (остров)
Йоан VIII (папа)
Йоан VIII (Ioannes PP.); ? – 16 декември 882) – римски папа от 14 декември 872 г. до 16 декември 882 г. При възкачването си на престола на свети Петър заварва славянската панонско-моравска архиепископска катедра на св.
Виж Климент Охридски и Йоан VIII (папа)
Йеромонах
Йеромонах(Ἱερομόναχος: от Ἱερος – „свят, свещен“ и μοναχός – „един, сам“) в Православната църква е монах, който е приел свещенически сан.
Виж Климент Охридски и Йеромонах
25 ноември
25 ноември е 329-ият ден в годината според григорианския календар (330-и през високосна година).
Виж Климент Охридски и 25 ноември
27 юли
27 юли е 208-ият ден в годината според григорианския календар (209-и през високосна).
8 декември
8 декември е 342-рият ден в годината според григорианския календар (343-ти през високосна).
Виж Климент Охридски и 8 декември
9 август
9 август е 221-вият ден в годината според григорианския календар (222-ри през високосна година).
Виж Климент Охридски и 9 август
Вижте също
Охридчани
- Александър Протогеров
- Али паша Арабаджи
- Анастасиос Пихеон
- Бранко Младенович
- Владимир Бояджиев
- Гордана Силяновска
- Гордана Янкулоска
- Григор Копров
- Григор Пърличев
- Гьоко Танески
- Давид Охридски
- Деян Йекич
- Ева Нединковска
- Еюп Сабри Акгьол
- Зоран Ставрески
- Зюхди Охри
- Иван Снегаров
- Ирфан Охри
- Калиопи
- Кирил Пърличев
- Климент Бояджиев
- Климент Охридски
- Константина Русинска
- Коста Абраш
- Коста Шахов
- Кръстю Златарев
- Кузман Шапкарев
- Лев Главинчев
- Люба Огненова
- Марко Бошнаков
- Методи Патчев
- Михаил Друмеш
- Мишо Юзмески
- Наум Охридски
- Охридчани
- Петър Чаулев
- Сехадете Мекули
- Стефан Дедов
- Темко Попов
- Хамди Охри
- Христо Узунов
- Хюсеин паша Охрили
- Цветан Грозданов
- Юда Леон бен Моисей Москони
- Янка Каневчева
- Янко Попович
Средновековни български светци
- Ангеларий Охридски
- Борис I
- Гавриил Лесновски
- Евтимий Български
- Енравота
- Иван Рилски
- Йоаким I Български
- Йоан Кукузел
- Кирил и Методий
- Климент Охридски
- Козма Зографски
- Макарий Български
- Наум Охридски
- Петър I (България)
- Прохор Пчински
- Ромил Видински
- Сава Седмочисленик
- Седмочисленици
- Теодосий Търновски
Създатели на писмени системи
- Антон Безеншек
- Бенджамин Франклин
- Вук Караджич
- Вулфила
- Дж. Р. Р. Толкин
- Джон Дий
- Джон Елиът
- Евандър
- Кармента
- Кирил и Методий
- Клавдий
- Климент Охридски
- Луи Брайл
- Мани
- Марк Тулий Тирон
- Месроп Мащоц
- Сами Фрашъри
- Самюъл Морз
- Седжон
- Секвоя (вожд)
- Соломана Канте
- Томас Мор
- Тот
- Тхонми Самбхота
- Фарнаваз I
- Франц Габелсбергер
- Хайнрих Корнелий Агрипа фон Нетесхайм
- Хилдегард фон Бинген
- Цандзие
Християнски светци от X век
- Адалберт Пражки
- Аделхайд Бургундска
- Бруно (Кьолн)
- Вацлав I Свети
- Волфганг от Регенсбург
- Жеро д'Орияк
- Иван Рилски
- Климент Охридски
- Кунигунда Люксембургска
- Лука Еладски
- Людмила Чешка
- Михаил Малеин
- Наум Охридски
- Олга Киевска
- Петър I (България)
- Пиетро I Орсеоло
- Радбод Утрехтски
- Света Матилда
- Симеон Метафраст
- Улрих Аугсбургски
- Хайнрих II (Свещена Римска империя)