Съдържание
47 отношения: Крагуевац, Конституция на Сърбия (1869), Конституция на Сърбия (1888), Преврат и контрапреврат през 1886 г., Париж, Поморавие, Османската империя, Обсада на Плевен, Обреновичи, Ачим Чумич, Австро-сръбска конвенция, Австро-Унгария, Александър Обренович, Народна радикална партия, Ниш, Нишко споразумение (1886), Никола Пашич, Никола Христич, Руско-турска война (1877 – 1878), Регентски съвет на Княжество България (1886 – 1887), Сърбия, Съединение на Княжество България и Източна Румелия, Стевча Михайлович, Сръбски владетели, Санджак (област), София, Тимошка буна, Херцеговинско-босненско въстание (1875 – 1878), Михаил Обренович, Михаил Черняев, Михаил Белградски, Милан Пирочанац, Миливое Блазнавац, Милош Обренович, Молдова, Будапеща, Букурещки договор (1886), Битка при Ниш (1877), Битка при Сливница, Битка при Джунис, Босна, Берлинския конгрес, Бела паланка, Белград, Виена, Двойна монархия, Йован Ристич.
- Личности от Руско-турската война (1877 – 1878)
- Обреновичи
Крагуевац
Крагуевац (Kragujevac) е град в Централна Сърбия, един от центровете на историко-географската област Шумадия.
Виж Милан Обренович и Крагуевац
Конституция на Сърбия (1869)
Конституцията на Сърбия от 1869 година е основният закон на Княжество и Кралство Сърбия до 1901 година (с прекъсване между 1888 и 1894).
Виж Милан Обренович и Конституция на Сърбия (1869)
Конституция на Сърбия (1888)
Конституцията на Сърбия от 1888 година превръща страната в парламентарна монархия и е в сила до образуването на Кралството на сърби, хървати и словенци през 1918 година (с прекъсване между 1894 и 1903).
Виж Милан Обренович и Конституция на Сърбия (1888)
Преврат и контрапреврат през 1886 г.
#пренасочване Деветоавгустовски преврат.
Виж Милан Обренович и Преврат и контрапреврат през 1886 г.
Париж
Шан-з-Елизе с Триумфалната арка и бизнес квартала Дефанс в далечината Люксембургската градина, изглед от Монпарнас. Вляво в далечината е катедралата „Нотр Дам“ Париж (Paris) е столицата и най-големият град на Франция.
Поморавие
Водосборни басейни в Сърбия: в центъра са басейните на Велика Морава и на нейните притоци Западна Морава и Южна Морава Поморавието на картата на Сърбия Поморавието (Pomoravlje), също Моравско и по-рядко Моравия, е историко-географска област, заедно с Тимошко, съставляваща Източна Сърбия.
Виж Милан Обренович и Поморавие
Османската империя
#виж Османска империя.
Виж Милан Обренович и Османската империя
Обсада на Плевен
Обсадата на Плевен е най-тежката и продължителна битка в хода на Руско-турската война (1877 – 1878). Западната османска армия задържа в продължение на почти пет месеца град Плевен, обсаден от Западния руски отряд.
Виж Милан Обренович и Обсада на Плевен
Обреновичи
Обре́новичи (Обреновићи) е княжеска, а от 1882 г.
Виж Милан Обренович и Обреновичи
Ачим Чумич
Ачим Чумич е сръбски политик (напредняк), министър-председател на Сърбия от декември 1874 до февруари 1875 година.
Виж Милан Обренович и Ачим Чумич
Австро-сръбска конвенция
Австро-Унгария и Сърбия в края на XIX век Конвенцията между Австро-Унгария и Сърбия от 1881 година е тайно политическо споразумение, с което австро-унгарското правителство гарантира подкрепата си за династията на Обреновичите и насърчава сръбското териториално разширение към Македония, за сметка на отказа на сръбския владетел Милан Обренович от претенции към Босна.
Виж Милан Обренович и Австро-сръбска конвенция
Австро-Унгария
Австро-Унгария (Österreich-Ungarn; Osztrák-Magyar Monarchia) е историческа дуалистична монархия, състояща се от две части – Представените в Имперското събрание кралства и земи (Im Reichsrat vertretenen Königreichen und Ländern) и Земите на светата маджарска корона (на унгарски: A Magyar Szent Korona Országai).
Виж Милан Обренович и Австро-Унгария
Александър Обренович
Александър Обренович (Александар Обреновић) е крал на Сърбия от 1889 до 1903 година, последният от династията на Обреновичите.
Виж Милан Обренович и Александър Обренович
Народна радикална партия
Народната радикална партия (Народна радикална странка) е политическа партия в Сърбия, действала от 1881 до 1945 година.
Виж Милан Обренович и Народна радикална партия
Ниш
Ниш (Niš) е град в югоизточната част на Сърбия, административен център на град Ниш и Нишавски окръг.
Нишко споразумение (1886)
Нишкото споразумение от октомври 1886 година е политическа спогодба, която регулира отношенията между Кралство Сърбия и Княжество България след войната помежду им от предходната година.
Виж Милан Обренович и Нишко споразумение (1886)
Никола Пашич
Никола Пашич (Никола Пашић) е сръбски политик от български произход, на няколко пъти министър-председател на Кралство Сърбия (1891 – 1892, 1904 – 1905, 1906 – 1908, 1909 – 1911, 1912 – 1918), както и министър-председател на Кралството на сърби, хървати и словенци (1918, 1921 – 1924, 1924 – 1926).
Виж Милан Обренович и Никола Пашич
Никола Христич
Никола Христич е сръбски политик, неколкократно министър-председател по времето на трима владетели от династията на Обреновичите – Михаил, Милан и Александър.
Виж Милан Обренович и Никола Христич
Руско-турска война (1877 – 1878)
Руско-турската война (1877 – 1878) между Руската империя и Османската империя е десета в поредицата от Руско-турски войни. Важна част от изострянето и решаването на Източния въпрос през 1875 – 1878 г.
Виж Милан Обренович и Руско-турска война (1877 – 1878)
Регентски съвет на Княжество България (1886 – 1887)
Регентският съвет на Княжество България е създаден след абдикацията на княз Александър I. Съществува от 26 август 1886 до 2 август 1887 г.
Виж Милан Обренович и Регентски съвет на Княжество България (1886 – 1887)
Сърбия
Република Сърбия (Republika Srbija) е държава в Югоизточна Европа.
Съединение на Княжество България и Източна Румелия
#виж Съединение на Източна Румелия с Княжество България.
Виж Милан Обренович и Съединение на Княжество България и Източна Румелия
Стевча Михайлович
Стевча Михайлович е сръбски политик, министър-председател на Сърбия по време на Източната криза от 1875-1878 година.
Виж Милан Обренович и Стевча Михайлович
Сръбски владетели
''Ранни сръбски владетели''.
Виж Милан Обренович и Сръбски владетели
Санджак (област)
Санджак Карта на Санджак на териториите на Сърбия и Черна гора Санджак е историко-географска и етнографска област в Сърбия и Черна гора, административно е разделена между двете държави в 12 общини: Сърбия.
Виж Милан Обренович и Санджак (област)
София
Со̀фия е столицата и най-големият град на България.
Тимошка буна
Тимошката или Зайчарската буна (Timočka buna) е селски бунт в Тимошко, Източна Сърбия, организиран в 1883 година от Народната радикална партия.
Виж Милан Обренович и Тимошка буна
Херцеговинско-босненско въстание (1875 – 1878)
Херцеговинско-босненското въстание от 1875 – 1878 представлява поредица от бунтове на християнското население на Херцеговина и части от Босна срещу национално-религиозния и социално-икономическия гнет в Османската империя.
Виж Милан Обренович и Херцеговинско-босненско въстание (1875 – 1878)
Михаил Обренович
Михаи́л Обре́нович III е сръбски княз от 1839 до 1842 и от 1860 до 1868 година.
Виж Милан Обренович и Михаил Обренович
Михаил Черняев
Михаил Григориевич Черняев (Михаил Григорьевич Черняев.) е руски офицер (генерал-лейтенант), участник в Сръбско-турската война (1876).
Виж Милан Обренович и Михаил Черняев
Михаил Белградски
Михаил (Михаило) е сръбски духовник, белградски митрополит и ръководител на Сръбската православна църква в периода 1859 – 1881 и 1889 – 1898 година.
Виж Милан Обренович и Михаил Белградски
Милан Пирочанац
Милан Пирочанац (на сръбски: Милан Пироћанац) е сръбски политик, съосновател, идеолог и първи лидер на Прогресивната партия от 80-те години на XIX век и министър-председател на Сърбия от 2 ноември 1880 до 3 октомври 1883 година.
Виж Милан Обренович и Милан Пирочанац
Миливое Блазнавац
Миливое Петрович Блазнавац (Миливоје Петровић Блазнавац) е сръбски военен и политически деец от XIX век, регент и министър-председател в първите години от управлението на княз Милан Обренович (1868 – 1873).
Виж Милан Обренович и Миливое Блазнавац
Милош Обренович
Милош Обренович (Miloš Obrenović), наричан също Милош Теодорович, е първият княз на Сърбия след възстановяването на нейната самостоятелност през 1815.
Виж Милан Обренович и Милош Обренович
Молдова
Република Молдова (Republica Moldova) е държава в Източна Европа, граничеща с Румъния и Украйна.
Будапеща
Будапеща (Budapest) е най-големият град и столицата на Унгария.
Виж Милан Обренович и Будапеща
Букурещки договор (1886)
Букурещкият договор от 19 февруари (3 март по нов стил) 1886 година е мирен договор, който слага край на Сръбско-българската война.
Виж Милан Обренович и Букурещки договор (1886)
Битка при Ниш (1877)
Битката при Ниш през декември 1877 година е сражение от Втората сръбско-турска война, в резултат на което градът е трайно присъединен към Сърбия.
Виж Милан Обренович и Битка при Ниш (1877)
Битка при Сливница
#виж Сливнишка битка.
Виж Милан Обренович и Битка при Сливница
Битка при Джунис
Битката при Джунис на 17 октомври 1876 година е решителното сражение в Първата сръбско-турска война, в което турците пробиват сръбската отбрана в долината на Южна Морава.
Виж Милан Обренович и Битка при Джунис
Босна
Босна е историко-географска област, заемаща северната и централната част от днешната държава Босна и Херцеговина.
Берлинския конгрес
#виж Берлински конгрес.
Виж Милан Обренович и Берлинския конгрес
Бела паланка
Бела паланка (Bela Palanka) е град в Сърбия, разположен в окръг Пирот.
Виж Милан Обренович и Бела паланка
Белград
Белград (Београд) е столицата и най-големият град в днешна Сърбия.
Виена
Виена (Wien; на австро-баварски: Wean, Bécs) е столицата и най-големият град на Австрия, със статут на една от нейните девет провинции.
Двойна монархия
#виж Австро-Унгария.
Виж Милан Обренович и Двойна монархия
Йован Ристич
Йован Ристич (Јован Ристић) е сръбски държавник от втората половина на XIX век.
Виж Милан Обренович и Йован Ристич
Вижте също
Личности от Руско-турската война (1877 – 1878)
- Милан Обренович
- Никола I
- Русел Судзиловски
Обреновичи
- Александър Обренович
- Милан Обренович
- Милан Обренович II
- Милош Обренович
- Михаил Обренович
- Обреновичи