Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
ИзходящIncoming
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Австро-сръбска конвенция

Index Австро-сръбска конвенция

Австро-Унгария и Сърбия в края на XIX век Конвенцията между Австро-Унгария и Сърбия от 1881 година е тайно политическо споразумение, с което австро-унгарското правителство гарантира подкрепата си за династията на Обреновичите и насърчава сръбското териториално разширение към Македония, за сметка на отказа на сръбския владетел Милан Обренович от претенции към Босна.

Съдържание

  1. 30 отношения: Караджорджевичи, Княжество България, Османската империя, Обреновичи, Австро-Унгария, Александър Обренович, Ниш, Новопазарски санджак, Русия, Руско-турска война (1877 – 1878), Съюз на тримата императори, Съединистка акция (1880), Сръбско-българската война, Санстефански договор, Солун, Хайнрих фон Хаймерле, Херцеговинско-босненско въстание (1882), Херцеговина, Чедомил Миятович, Македония (област), Милан Пирочанац, Милан Обренович, Източна Румелия, Балкани, Босна и Херцеговина, Берлински договор, Белград, Вардар, Виена, Йован Ристич.

  2. 19 век в Сърбия

Караджорджевичи

Караджорджевичи или Карагеоргиевичи (Карађорђевићи) е сръбска княжеска, а от 1903 г.

Виж Австро-сръбска конвенция и Караджорджевичи

Княжество България

Княжество България е официалното наименование на България от приемането на Търновската конституция през 1879 г., последвано от Съединението на Източна Румелия, до обявяването на независимост през 1908 г.

Виж Австро-сръбска конвенция и Княжество България

Османската империя

#виж Османска империя.

Виж Австро-сръбска конвенция и Османската империя

Обреновичи

Обре́новичи (Обреновићи) е княжеска, а от 1882 г.

Виж Австро-сръбска конвенция и Обреновичи

Австро-Унгария

Австро-Унгария (Österreich-Ungarn; Osztrák-Magyar Monarchia) е историческа дуалистична монархия, състояща се от две части – Представените в Имперското събрание кралства и земи (Im Reichsrat vertretenen Königreichen und Ländern) и Земите на светата маджарска корона (на унгарски: A Magyar Szent Korona Országai).

Виж Австро-сръбска конвенция и Австро-Унгария

Александър Обренович

Александър Обренович (Александар Обреновић) е крал на Сърбия от 1889 до 1903 година, последният от династията на Обреновичите.

Виж Австро-сръбска конвенция и Александър Обренович

Ниш

Ниш (Niš) е град в югоизточната част на Сърбия, административен център на град Ниш и Нишавски окръг.

Виж Австро-сръбска конвенция и Ниш

Новопазарски санджак

Новопазарският санджак (разговорно наричан и само Санджак от 1878 г., т.е. това е областта на днешния Санджак в Сърбия и Черна гора) е османска административна единица с център Нови пазар, формирана териториално след Руско-турската война през 1878 г.

Виж Австро-сръбска конвенция и Новопазарски санджак

Русия

Русѝя (Росси́я) или Ру̀ска федера̀ция (Росси́йская Федера́ция), съкратено РФ е държава в Европа и Азия, заемаща източната част (38,6 %) на Европа и северната част (30,7 %) на Азия.

Виж Австро-сръбска конвенция и Русия

Руско-турска война (1877 – 1878)

Руско-турската война (1877 – 1878) между Руската империя и Османската империя е десета в поредицата от Руско-турски войни. Важна част от изострянето и решаването на Източния въпрос през 1875 – 1878 г.

Виж Австро-сръбска конвенция и Руско-турска война (1877 – 1878)

Съюз на тримата императори

Съюзът на тримата императори (Dreikaiserbund) е неустойчив съюз между Руската империя, Германската империя и Австро-Унгарската империя, замислен от Ото фон Бисмарк като част от неговата политика на създаване на система от международни съюзи с оглед защита на Германия и запазване на мира в Европа.

Виж Австро-сръбска конвенция и Съюз на тримата императори

Съединистка акция (1880)

Берлинския конгрес Съединистката акция от 1880 година е опит за обединение на Източна Румелия и Княжество България, осуетен от Русия и Великобритания.

Виж Австро-сръбска конвенция и Съединистка акция (1880)

Сръбско-българската война

#виж Сръбско-българска война.

Виж Австро-сръбска конвенция и Сръбско-българската война

Санстефански договор

#виж Санстефански мирен договор.

Виж Австро-сръбска конвенция и Санстефански договор

Солун

Солун (Θεσσαλονίκη, Тесалоники) е вторият по големина град в Гърция след столицата Атина.

Виж Австро-сръбска конвенция и Солун

Хайнрих фон Хаймерле

ХайнрихКарл фон Хаймерле е дипломат и външен министър на Австро-Унгария.

Виж Австро-сръбска конвенция и Хайнрих фон Хаймерле

Херцеговинско-босненско въстание (1882)

Херцеговинско-босненското въстание от 1882 година е въоръжен бунт на мюсюлмани и сърби срещу австро-унгарската окупация, наложена на Босна и Херцеговина с решенията на Берлинския конгрес.

Виж Австро-сръбска конвенция и Херцеговинско-босненско въстание (1882)

Херцеговина

Херцеговина е историко-географска област в западната част на Балканския полуостров.

Виж Австро-сръбска конвенция и Херцеговина

Чедомил Миятович

Чедомил Миятович е сръбски дипломат, икономист и публицист, с принос към модернизацията на Сърбия при последните Обреновичи през последните десетилетия на XX век.

Виж Австро-сръбска конвенция и Чедомил Миятович

Македония (област)

Македония (Μακεδονία; Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души.

Виж Австро-сръбска конвенция и Македония (област)

Милан Пирочанац

Милан Пирочанац (на сръбски: Милан Пироћанац) е сръбски политик, съосновател, идеолог и първи лидер на Прогресивната партия от 80-те години на XIX век и министър-председател на Сърбия от 2 ноември 1880 до 3 октомври 1883 година.

Виж Австро-сръбска конвенция и Милан Пирочанац

Милан Обренович

Милан I Обренович (Милан Обреновић) е сръбски княз (1868 – 1882) и по-късно крал (1882 – 1889).

Виж Австро-сръбска конвенция и Милан Обренович

Източна Румелия

Източна Румелия е автономна провинция на Османската империя, създадена в Южна България съгласно Берлинския договор от 1878 година и просъществувала до Съединението с Княжество България през 1885 г.

Виж Австро-сръбска конвенция и Източна Румелия

Балкани

#виж Балкански полуостров.

Виж Австро-сръбска конвенция и Балкани

Босна и Херцеговина

Босна и Херцеговина е планинска държава, разположена в западната част на Балканския полуостров.

Виж Австро-сръбска конвенция и Босна и Херцеговина

Берлински договор

Берлинският договор от 1/13 юли 1878 г.

Виж Австро-сръбска конвенция и Берлински договор

Белград

Белград (Београд) е столицата и най-големият град в днешна Сърбия.

Виж Австро-сръбска конвенция и Белград

Вардар

Ва̀рдар (Вардар; Αξιός, Аксиос или Βαρδάρης, Вардарис), в древността известна като Аксий, е най-дългата и значима река в историко-географската област Македония, протичаща през територията на Северна Македония и Гърция.

Виж Австро-сръбска конвенция и Вардар

Виена

Виена (Wien; на австро-баварски: Wean, Bécs) е столицата и най-големият град на Австрия, със статут на една от нейните девет провинции.

Виж Австро-сръбска конвенция и Виена

Йован Ристич

Йован Ристич (Јован Ристић) е сръбски държавник от втората половина на XIX век.

Виж Австро-сръбска конвенция и Йован Ристич

Вижте също

19 век в Сърбия