Съдържание
37 отношения: Крагуевац, Конституция на Сърбия (1869), Конституция на Сърбия (1888), Париж, Пирот, Османска империя, Османската империя, Абдул Азис, Австро-Унгария, Александър Обренович, Народна радикална партия, Ниш, Никола Пашич, Русия, Руско-турска война (1877 – 1878), Сърбия, Стевча Михайлович, Сръбска православна църква, Сръбско-турска война (1876), Сръбско-турска война (1877 – 1878), Санстефанския мирен договор, Скупщина, Хайделберг, Херцеговинско-босненско въстание (1875 – 1878), Цариград, Михаил Обренович, Милан Обренович, Миливое Блазнавац, Балканите, Битка при Джунис, Бомбардировка на Белград (1862), Берлин, Берлинския конгрес, Белград, Враня, Виена, Велики сили.
- Министри на външните работи на Сърбия
- Министър-председатели на Сърбия
- Регенти на Сърбия
Крагуевац
Крагуевац (Kragujevac) е град в Централна Сърбия, един от центровете на историко-географската област Шумадия.
Конституция на Сърбия (1869)
Конституцията на Сърбия от 1869 година е основният закон на Княжество и Кралство Сърбия до 1901 година (с прекъсване между 1888 и 1894).
Виж Йован Ристич и Конституция на Сърбия (1869)
Конституция на Сърбия (1888)
Конституцията на Сърбия от 1888 година превръща страната в парламентарна монархия и е в сила до образуването на Кралството на сърби, хървати и словенци през 1918 година (с прекъсване между 1894 и 1903).
Виж Йован Ристич и Конституция на Сърбия (1888)
Париж
Шан-з-Елизе с Триумфалната арка и бизнес квартала Дефанс в далечината Люксембургската градина, изглед от Монпарнас. Вляво в далечината е катедралата „Нотр Дам“ Париж (Paris) е столицата и най-големият град на Франция.
Пирот
Центърът на Пирот с хотел „Пирот“ Централният площад на Пирот с Народната библиотека и Галерията (дясно) Пиротската гимназия Общинската управа в Пирот Пазарът в Пирот Пирот (Pirot) е град в Югоизточна Сърбия, център на Пиротски окръг.
Османска империя
Османската империя (на османски турски: دولتْ علیّه عثمانیّه Devlet-i Âliye-yi Osmâniyye, в превод „Велика Османска държава“, на новотурски език: Osmanlı İmparatorluğu или Osmanlı Devleti, в превод Османска империя или Османска държава), която на Запад е позната и като Турска империя или просто Турция, е историческа многонационална държава – ислямска теократична абсолютна монархия.
Виж Йован Ристич и Османска империя
Османската империя
#виж Османска империя.
Виж Йован Ристич и Османската империя
Абдул Азис
Абдул Азис (османски турски: عبد العزيز; I.) е 32-рият султан на Османската империя от 25 юни 1861 до 30 май 1876 година, когато е свален с държавен преврат.
Австро-Унгария
Австро-Унгария (Österreich-Ungarn; Osztrák-Magyar Monarchia) е историческа дуалистична монархия, състояща се от две части – Представените в Имперското събрание кралства и земи (Im Reichsrat vertretenen Königreichen und Ländern) и Земите на светата маджарска корона (на унгарски: A Magyar Szent Korona Országai).
Виж Йован Ристич и Австро-Унгария
Александър Обренович
Александър Обренович (Александар Обреновић) е крал на Сърбия от 1889 до 1903 година, последният от династията на Обреновичите.
Виж Йован Ристич и Александър Обренович
Народна радикална партия
Народната радикална партия (Народна радикална странка) е политическа партия в Сърбия, действала от 1881 до 1945 година.
Виж Йован Ристич и Народна радикална партия
Ниш
Ниш (Niš) е град в югоизточната част на Сърбия, административен център на град Ниш и Нишавски окръг.
Никола Пашич
Никола Пашич (Никола Пашић) е сръбски политик от български произход, на няколко пъти министър-председател на Кралство Сърбия (1891 – 1892, 1904 – 1905, 1906 – 1908, 1909 – 1911, 1912 – 1918), както и министър-председател на Кралството на сърби, хървати и словенци (1918, 1921 – 1924, 1924 – 1926).
Виж Йован Ристич и Никола Пашич
Русия
Русѝя (Росси́я) или Ру̀ска федера̀ция (Росси́йская Федера́ция), съкратено РФ е държава в Европа и Азия, заемаща източната част (38,6 %) на Европа и северната част (30,7 %) на Азия.
Руско-турска война (1877 – 1878)
Руско-турската война (1877 – 1878) между Руската империя и Османската империя е десета в поредицата от Руско-турски войни. Важна част от изострянето и решаването на Източния въпрос през 1875 – 1878 г.
Виж Йован Ристич и Руско-турска война (1877 – 1878)
Сърбия
Република Сърбия (Republika Srbija) е държава в Югоизточна Европа.
Стевча Михайлович
Стевча Михайлович е сръбски политик, министър-председател на Сърбия по време на Източната криза от 1875-1878 година.
Виж Йован Ристич и Стевча Михайлович
Сръбска православна църква
Сръбската православна църква (Srpska pravoslavna crkva) е православна автокефална поместна църква, включваща около 11 милиона души, начело с патриархПорфирий (интронизиран на 18 февруари 2021 г.).
Виж Йован Ристич и Сръбска православна църква
Сръбско-турска война (1876)
Сръбско-турската война от 1876 г. (наричана също и Сръбско-черногорско-турска война от 1876 – 1878 г.) е въоръжен конфликт между Сърбия и Черна гора, от една страна, и Османската империя, от друга.
Виж Йован Ристич и Сръбско-турска война (1876)
Сръбско-турска война (1877 – 1878)
Сръбско-турската война (1877 – 1878) води до освобождаване на Сърбия от васалния статут спрямо Османската империя.
Виж Йован Ристич и Сръбско-турска война (1877 – 1878)
Санстефанския мирен договор
#виж Санстефански мирен договор.
Виж Йован Ристич и Санстефанския мирен договор
Скупщина
#пренасочване Народна скупщина на Сърбия.
Хайделберг
Хайделберг през 1620 г. откъм Хайлигенберг Хайделберг (Heidelberg) е град в южна Германия, в северозападната част на федералната провинция Баден-Вюртемберг.
Херцеговинско-босненско въстание (1875 – 1878)
Херцеговинско-босненското въстание от 1875 – 1878 представлява поредица от бунтове на християнското население на Херцеговина и части от Босна срещу национално-религиозния и социално-икономическия гнет в Османската империя.
Виж Йован Ристич и Херцеговинско-босненско въстание (1875 – 1878)
Цариград
#виж Истанбул.
Михаил Обренович
Михаи́л Обре́нович III е сръбски княз от 1839 до 1842 и от 1860 до 1868 година.
Виж Йован Ристич и Михаил Обренович
Милан Обренович
Милан I Обренович (Милан Обреновић) е сръбски княз (1868 – 1882) и по-късно крал (1882 – 1889).
Виж Йован Ристич и Милан Обренович
Миливое Блазнавац
Миливое Петрович Блазнавац (Миливоје Петровић Блазнавац) е сръбски военен и политически деец от XIX век, регент и министър-председател в първите години от управлението на княз Милан Обренович (1868 – 1873).
Виж Йован Ристич и Миливое Блазнавац
Балканите
#виж Балкански полуостров.
Битка при Джунис
Битката при Джунис на 17 октомври 1876 година е решителното сражение в Първата сръбско-турска война, в което турците пробиват сръбската отбрана в долината на Южна Морава.
Виж Йован Ристич и Битка при Джунис
Бомбардировка на Белград (1862)
Бомбардировката на Белград от турската артилерия през юни 1862 година е връхната точка на сръбско-турския конфликт от 60-те години на XIX век.
Виж Йован Ристич и Бомбардировка на Белград (1862)
Берлин
Берлѝн (Berlin) е столицата и една от 16-те провинции на Германия.
Берлинския конгрес
#виж Берлински конгрес.
Виж Йован Ристич и Берлинския конгрес
Белград
Белград (Београд) е столицата и най-големият град в днешна Сърбия.
Враня
Враня (Vranje) е град в Южна Сърбия, административен център на Пчински окръг и Градска община Враня.
Виена
Виена (Wien; на австро-баварски: Wean, Bécs) е столицата и най-големият град на Австрия, със статут на една от нейните девет провинции.
Велики сили
#вижВелика сила.
Виж Йован Ристич и Велики сили
Вижте също
Министри на външните работи на Сърбия
- Вук Драшкович
- Джордже Симич
- Димитрие Давидович
- Драгутин Франасович
- Ивица Дачич
- Илия Гарашанин
- Йован Авакумович
- Йован Йованович Пижон
- Йован Ристич
- Милан Пирочанац
- Милован Милованович
- Никола Пашич
- Никола Христич
- Сава Груич
- Стоян Новакович
- Стоян Протич
- Чедомил Миятович
Министър-председатели на Сърбия
- Александър Вучич
- Ана Бърнабич
- Ачим Чумич
- Воислав Кощуница
- Данило Стефанович
- Джордже Симич
- Димитрие Давидович
- Зоран Джинджич
- Ивица Дачич
- Илия Гарашанин
- Йован Авакумович
- Йован Ристич
- Карагеорги Петрович
- Матея Ненадович
- Милан Пирочанац
- Миливое Блазнавац
- Милован Милованович
- Министър-председател на Сърбия
- Младен Милованович
- Никола Пашич
- Никола Христич
- Сава Груич
- Стевча Михайлович
- Стоян Новакович
Регенти на Сърбия
- Александър I Караджорджевич
- Елена Българска
- Елена Палеологина (деспотица на Сърбия)
- Йован Белимаркович
- Йован Ристич
- Миливое Блазнавац
- Милица Хребелянович
- Стефан Бранкович