Съдържание
30 отношения: Крагуевац, Кралство Сърбия, Княжество Сърбия, Княжевац, Конституция на Сърбия (1869), Първи балкански съюз, Париж, Ачим Чумич, Австро-сръбска конвенция, Австро-Унгария, Народна радикална партия, Ниш, Нови Сад, Сърбия, Сръбско-българската война, Хайделберг, Херцеговинско-босненско въстание (1875 – 1878), Четворна конвенция (1883), Чедомил Миятович, Ягодина, Михаил Обренович, Милутин Гарашанин, Милан Обренович, Милош Обренович, Илия Гарашанин, Белград, Белградски лицей, Виена, Горни Милановац, Йован Ристич.
- Възпитаници на Белградския университет
- Министри на външните работи на Сърбия
- Министри на правосъдието на Сърбия
- Министър-председатели на Сърбия
Крагуевац
Крагуевац (Kragujevac) е град в Централна Сърбия, един от центровете на историко-географската област Шумадия.
Виж Милан Пирочанац и Крагуевац
Кралство Сърбия
Кралство Сърбия (Краљевина Србија / Kraljevina Srbija) е названието на сръбската държава в периода 1882 – 1918.
Виж Милан Пирочанац и Кралство Сърбия
Княжество Сърбия
Княжество Сърбия е названието на възстановеното в началото на 19 век автономно сръбско образувание за периода 1830 – 1882.
Виж Милан Пирочанац и Княжество Сърбия
Княжевац
Княжевац или Гургусовец (Knjaževac – Кяжевац) на местния торлашки диалект: Гургусовъц), е град в Източна Сърбия, Зайчарски окръг, близо до границата с България в историческата област Тимошко, административен център на едноименната община.
Виж Милан Пирочанац и Княжевац
Конституция на Сърбия (1869)
Конституцията на Сърбия от 1869 година е основният закон на Княжество и Кралство Сърбия до 1901 година (с прекъсване между 1888 и 1894).
Виж Милан Пирочанац и Конституция на Сърбия (1869)
Първи балкански съюз
Френска карта на Балканите от 1862 г. Автор: Адолф Тиер. Първият балкански съюз е система от съюзни договори, сключени 60-те години на XIX век между балканските християнски държави срещу Османската империя.
Виж Милан Пирочанац и Първи балкански съюз
Париж
Шан-з-Елизе с Триумфалната арка и бизнес квартала Дефанс в далечината Люксембургската градина, изглед от Монпарнас. Вляво в далечината е катедралата „Нотр Дам“ Париж (Paris) е столицата и най-големият град на Франция.
Ачим Чумич
Ачим Чумич е сръбски политик (напредняк), министър-председател на Сърбия от декември 1874 до февруари 1875 година.
Виж Милан Пирочанац и Ачим Чумич
Австро-сръбска конвенция
Австро-Унгария и Сърбия в края на XIX век Конвенцията между Австро-Унгария и Сърбия от 1881 година е тайно политическо споразумение, с което австро-унгарското правителство гарантира подкрепата си за династията на Обреновичите и насърчава сръбското териториално разширение към Македония, за сметка на отказа на сръбския владетел Милан Обренович от претенции към Босна.
Виж Милан Пирочанац и Австро-сръбска конвенция
Австро-Унгария
Австро-Унгария (Österreich-Ungarn; Osztrák-Magyar Monarchia) е историческа дуалистична монархия, състояща се от две части – Представените в Имперското събрание кралства и земи (Im Reichsrat vertretenen Königreichen und Ländern) и Земите на светата маджарска корона (на унгарски: A Magyar Szent Korona Országai).
Виж Милан Пирочанац и Австро-Унгария
Народна радикална партия
Народната радикална партия (Народна радикална странка) е политическа партия в Сърбия, действала от 1881 до 1945 година.
Виж Милан Пирочанац и Народна радикална партия
Ниш
Ниш (Niš) е град в югоизточната част на Сърбия, административен център на град Ниш и Нишавски окръг.
Нови Сад
Нови Сад (Нови Сад; Nový Sad; Újvidék; Neusatz) е град в Северна Сърбия, център на областта Войводина.
Виж Милан Пирочанац и Нови Сад
Сърбия
Република Сърбия (Republika Srbija) е държава в Югоизточна Европа.
Сръбско-българската война
#виж Сръбско-българска война.
Виж Милан Пирочанац и Сръбско-българската война
Хайделберг
Хайделберг през 1620 г. откъм Хайлигенберг Хайделберг (Heidelberg) е град в южна Германия, в северозападната част на федералната провинция Баден-Вюртемберг.
Виж Милан Пирочанац и Хайделберг
Херцеговинско-босненско въстание (1875 – 1878)
Херцеговинско-босненското въстание от 1875 – 1878 представлява поредица от бунтове на християнското население на Херцеговина и части от Босна срещу национално-религиозния и социално-икономическия гнет в Османската империя.
Виж Милан Пирочанац и Херцеговинско-босненско въстание (1875 – 1878)
Четворна конвенция (1883)
„Четворната конвенция“ (Convention à quatre) е споразумение между Австро-Унгария, Сърбия, България и Османската империя от 27 април (9 май по нов стил) 1883 година за довършване на основните железопътни линии, пресичащи Балканския полуостров.
Виж Милан Пирочанац и Четворна конвенция (1883)
Чедомил Миятович
Чедомил Миятович е сръбски дипломат, икономист и публицист, с принос към модернизацията на Сърбия при последните Обреновичи през последните десетилетия на XX век.
Виж Милан Пирочанац и Чедомил Миятович
Ягодина
Ягодина е село в Южна България.
Михаил Обренович
Михаи́л Обре́нович III е сръбски княз от 1839 до 1842 и от 1860 до 1868 година.
Виж Милан Пирочанац и Михаил Обренович
Милутин Гарашанин
Милутин Гарашанин (Milutin Garašanin) e сръбски политик (напредняк) от времето на Милан и Александър Обреновичи, министър-председател по време на Сръбско-българската война от 1885 година.
Виж Милан Пирочанац и Милутин Гарашанин
Милан Обренович
Милан I Обренович (Милан Обреновић) е сръбски княз (1868 – 1882) и по-късно крал (1882 – 1889).
Виж Милан Пирочанац и Милан Обренович
Милош Обренович
Милош Обренович (Miloš Obrenović), наричан също Милош Теодорович, е първият княз на Сърбия след възстановяването на нейната самостоятелност през 1815.
Виж Милан Пирочанац и Милош Обренович
Илия Гарашанин
Илия Гарашанин е сръбски министър-председател, вътрешен и външен министър, политик и държавник от 19 век.
Виж Милан Пирочанац и Илия Гарашанин
Белград
Белград (Београд) е столицата и най-големият град в днешна Сърбия.
Белградски лицей
Лицеят на Княжество Сърбия е първото висше училище, в което се преподава на сръбски език.
Виж Милан Пирочанац и Белградски лицей
Виена
Виена (Wien; на австро-баварски: Wean, Bécs) е столицата и най-големият град на Австрия, със статут на една от нейните девет провинции.
Горни Милановац
Горни Милановац (Горњи Милановац), бивш Деспотовац, е град в Сърбия, Моравишки окръг, административен център на община Горни Милановац.
Виж Милан Пирочанац и Горни Милановац
Йован Ристич
Йован Ристич (Јован Ристић) е сръбски държавник от втората половина на XIX век.
Виж Милан Пирочанац и Йован Ристич
Вижте също
Възпитаници на Белградския университет
- Александра Чворович
- Бесим Бокши
- Борка Драгоевич-Йосифовска
- Босилка Пушич
- Весна Голдсуърди
- Данило Тюрк
- Душан Ковачевич
- Еди Шукриу
- Иван Микулчич
- Милан Пирочанац
- Милева Първанович
- Милош Църнянски
- Радослав Павлович (драматург)
- Сехадете Мекули
- Стефан Симич
- Тихомил Николич
Министри на външните работи на Сърбия
- Вук Драшкович
- Джордже Симич
- Димитрие Давидович
- Драгутин Франасович
- Ивица Дачич
- Илия Гарашанин
- Йован Авакумович
- Йован Йованович Пижон
- Йован Ристич
- Милан Пирочанац
- Милован Милованович
- Никола Пашич
- Никола Христич
- Сава Груич
- Стоян Новакович
- Стоян Протич
- Чедомил Миятович
Министри на правосъдието на Сърбия
- Йован Авакумович
- Милан Пирочанац
- Милован Милованович
Министър-председатели на Сърбия
- Александър Вучич
- Ана Бърнабич
- Ачим Чумич
- Воислав Кощуница
- Данило Стефанович
- Джордже Симич
- Димитрие Давидович
- Зоран Джинджич
- Ивица Дачич
- Илия Гарашанин
- Йован Авакумович
- Йован Ристич
- Карагеорги Петрович
- Матея Ненадович
- Милан Пирочанац
- Миливое Блазнавац
- Милован Милованович
- Министър-председател на Сърбия
- Младен Милованович
- Никола Пашич
- Никола Христич
- Сава Груич
- Стевча Михайлович
- Стоян Новакович