Съдържание
74 отношения: Крушедолски манастир, Кралство Сърбия, Кота Даскалов, Конституция на Сърбия (1869), Конституция на Сърбия (1888), Първи балкански съюз, Петър Топалович, Пера Тодорович (политик), Пеко Павлович, Огюст Дозон, Ачим Чумич, Австро-сръбска конвенция, Александър I Български, Александър Обренович, Андрей Самоников, Народна скупщина на Сърбия, Нишавска армия, Нишко споразумение (1886), Никола Пашич, Никола Христич, Руско-турска война (1877 – 1878), Рудолф Кевенхюлер-Меч, Съединение на Източна Румелия с Княжество България, Сръбска академия на науките и изкуствата, Сръбски въоръжени сили в Руско-турската война (1877 – 1878), Сръбски владетели, Сръбско-турска война (1876), Сръбско-турска война (1877 – 1878), Сръбско-българска война, Сава Груич, Симо Соколов, Сливнишка битка, Смолчански партизански отряд, Тако Пеев, Тихомил Николич, Тимошка армия (1885), Тимошка буна, Тимошко, Торта „Гараш“, Фрушкогорски манастири, Херцеговинско-босненско въстание (1875 – 1878), Херцеговинско-босненско въстание (1882), Чедомил Миятович, Михаил Обренович, Михаил Белградски, Михайло Катанич, Михайло Валтрович, Милутин Гарашанин, Милан I, Милан I Обренович, ... Разширете индекс (24 Повече ▼) »
Крушедолски манастир
Крушедолският манастир „Благовещение Богородично“ (Манастир Крушедол) е един от фрушкогорските манастири в Сърбия.
Виж Милан Обренович и Крушедолски манастир
Кралство Сърбия
Кралство Сърбия (Краљевина Србија / Kraljevina Srbija) е названието на сръбската държава в периода 1882 – 1918.
Виж Милан Обренович и Кралство Сърбия
Кота Даскалов
Съдебна обява за наследството на Коста Даскалов след разстрела му – в. „Српске новине“, 9 февруари 1886, бр. 32. Костадин (Коста, Кота, Кото) Петров Даскалов (Коста Даскаловић, Коста ДаскаловПирот и срез Нишавски, 1801 – 1918.) е български общественик, деец на българското Възраждане.
Виж Милан Обренович и Кота Даскалов
Конституция на Сърбия (1869)
Конституцията на Сърбия от 1869 година е основният закон на Княжество и Кралство Сърбия до 1901 година (с прекъсване между 1888 и 1894).
Виж Милан Обренович и Конституция на Сърбия (1869)
Конституция на Сърбия (1888)
Конституцията на Сърбия от 1888 година превръща страната в парламентарна монархия и е в сила до образуването на Кралството на сърби, хървати и словенци през 1918 година (с прекъсване между 1894 и 1903).
Виж Милан Обренович и Конституция на Сърбия (1888)
Първи балкански съюз
Френска карта на Балканите от 1862 г. Автор: Адолф Тиер. Първият балкански съюз е система от съюзни договори, сключени 60-те години на XIX век между балканските християнски държави срещу Османската империя.
Виж Милан Обренович и Първи балкански съюз
Петър Топалович
Петър Топалович (Петар Топаловић) е сръбски офицер, заемал висши командни и военноадминистративни длъжности при управлението на Милан Обренович.
Виж Милан Обренович и Петър Топалович
Пера Тодорович (политик)
Петроние (Пера) Тодорович е сръбски журналист и политик, един от основателите и първите лидери на Радикалната партия през 80-те години на XIX век.
Виж Милан Обренович и Пера Тодорович (политик)
Пеко Павлович
Петър (Пеко) Павлович Николич, известен като Бошкович (Петар (Пеко) Павловић Николић, Бошковић), e сръбски революционер, участник в Кресненско-Разложкото въстание.
Виж Милан Обренович и Пеко Павлович
Огюст Дозон
Луи Огюст Анри Дозон (Louis Auguste Henri Dozon) е френски филолог, албанолог, преводач и дипломат, служил на Балканите през втората половина на XIX век.
Виж Милан Обренович и Огюст Дозон
Ачим Чумич
Ачим Чумич е сръбски политик (напредняк), министър-председател на Сърбия от декември 1874 до февруари 1875 година.
Виж Милан Обренович и Ачим Чумич
Австро-сръбска конвенция
Австро-Унгария и Сърбия в края на XIX век Конвенцията между Австро-Унгария и Сърбия от 1881 година е тайно политическо споразумение, с което австро-унгарското правителство гарантира подкрепата си за династията на Обреновичите и насърчава сръбското териториално разширение към Македония, за сметка на отказа на сръбския владетел Милан Обренович от претенции към Босна.
Виж Милан Обренович и Австро-сръбска конвенция
Александър I Български
Алекса̀ндър I Български (Alexander I von Battenberg; Alexander Joseph von Battenberg), известен и като Алекса̀ндър Ба̀тенберг, е княз на Княжество България в периода 26 юни 1879 – 26 август 1886 година.
Виж Милан Обренович и Александър I Български
Александър Обренович
Александър Обренович (Александар Обреновић) е крал на Сърбия от 1889 до 1903 година, последният от династията на Обреновичите.
Виж Милан Обренович и Александър Обренович
Андрей Самоников
Андрей Самоников (Андреја Самониковић или Андрија Самониковић) е македонски сърбоманин, учител, деец на Сръбската пропаганда в Македония.
Виж Милан Обренович и Андрей Самоников
Народна скупщина на Сърбия
Народната скупщина на Република Сърбия (Народна скупштина Републике Србије) е парламентът на Сърбия.
Виж Милан Обренович и Народна скупщина на Сърбия
Нишавска армия
Нишавската армия е военна групировка, образувана от сръбското главно командване през септември-октомври 1885 за нашествието в Княжество България през ноември същата година.
Виж Милан Обренович и Нишавска армия
Нишко споразумение (1886)
Нишкото споразумение от октомври 1886 година е политическа спогодба, която регулира отношенията между Кралство Сърбия и Княжество България след войната помежду им от предходната година.
Виж Милан Обренович и Нишко споразумение (1886)
Никола Пашич
Никола Пашич (Никола Пашић) е сръбски политик от български произход, на няколко пъти министър-председател на Кралство Сърбия (1891 – 1892, 1904 – 1905, 1906 – 1908, 1909 – 1911, 1912 – 1918), както и министър-председател на Кралството на сърби, хървати и словенци (1918, 1921 – 1924, 1924 – 1926).
Виж Милан Обренович и Никола Пашич
Никола Христич
Никола Христич е сръбски политик, неколкократно министър-председател по времето на трима владетели от династията на Обреновичите – Михаил, Милан и Александър.
Виж Милан Обренович и Никола Христич
Руско-турска война (1877 – 1878)
Руско-турската война (1877 – 1878) между Руската империя и Османската империя е десета в поредицата от Руско-турски войни. Важна част от изострянето и решаването на Източния въпрос през 1875 – 1878 г.
Виж Милан Обренович и Руско-турска война (1877 – 1878)
Рудолф Кевенхюлер-Меч
Рудолф фон Кевенхюлер-Меч (Rudolf von Khevenhüller-Metsch) е австроунгарски аристократ, граф, дипломат.
Виж Милан Обренович и Рудолф Кевенхюлер-Меч
Съединение на Източна Румелия с Княжество България
Съединението е актът, с който на 6 септември (18 септември по нов стил) 1885 година автономната област Източна Румелия се отцепва от Османската империя и се обединява с Княжество България, противно на решенията на Великите сили на Берлинския конгрес.
Виж Милан Обренович и Съединение на Източна Румелия с Княжество България
Сръбска академия на науките и изкуствата
Сръбската академия на науките и изкуствата (Srpska Akademija Nauka i Umetnosti) е учредена със закон от Скупщината, обнародван с указ на крал Милан от 1 ноември 1886 година в Ниш.
Виж Милан Обренович и Сръбска академия на науките и изкуствата
Сръбски въоръжени сили в Руско-турската война (1877 – 1878)
Сръбските въоръжени сили в Руско-турската война (1877-1878) подпомагат настъплението на руските войски през втората фаза на войната (след падането на Плевен).
Виж Милан Обренович и Сръбски въоръжени сили в Руско-турската война (1877 – 1878)
Сръбски владетели
''Ранни сръбски владетели''.
Виж Милан Обренович и Сръбски владетели
Сръбско-турска война (1876)
Сръбско-турската война от 1876 г. (наричана също и Сръбско-черногорско-турска война от 1876 – 1878 г.) е въоръжен конфликт между Сърбия и Черна гора, от една страна, и Османската империя, от друга.
Виж Милан Обренович и Сръбско-турска война (1876)
Сръбско-турска война (1877 – 1878)
Сръбско-турската война (1877 – 1878) води до освобождаване на Сърбия от васалния статут спрямо Османската империя.
Виж Милан Обренович и Сръбско-турска война (1877 – 1878)
Сръбско-българска война
Сръбско-българската война започва на 14 ноември (2 ноември стар стил) 1885 г., когато Сърбия, недоволна от осъщественото Съединение на Княжество България с Източна Румелия, обявява война на България.
Виж Милан Обренович и Сръбско-българска война
Сава Груич
Генерал Сава Груич (Сава Грујић) е сръбски военен деец, политик и дипломат, участник в Сръбско-турските войни от 1876–1878 година, 5 пъти министър-председател на Сърбия в периода от 1888 до 1906 година.
Виж Милан Обренович и Сава Груич
Симо Соколов
Симо Соколов във Военната академия в Белград, 1879 г. Източник: ДА „Архиви“ Симо Соколов (Войвода Симо, Капитан Симо Грознатовски) е български революционер и офицер от сръбската армия.
Виж Милан Обренович и Симо Соколов
Сливнишка битка
Битката при Сливница е голямо сражение по време на Сръбско-българска война, водено в района на град Сливница и село Алдомировци, височините Три уши и Мека црев, в периода 5 ноември 1885 – 7 ноември 1885 година (17 – 19 ноември нов стил), в което българите се отбраняват от настъпващата сръбска армия.
Виж Милан Обренович и Сливнишка битка
Смолчански партизански отряд
Смолчанският партизански отряд е бойно формирование, назначено от главния щаб на българската армия през Сръбско-българската война от 1885 година за действия по северния стратегически фланг на сръбските войски, настъпващи към София.
Виж Милан Обренович и Смолчански партизански отряд
Тако Пеев
Тако Пеев е български просветен и обществен деец.
Виж Милан Обренович и Тако Пеев
Тихомил Николич
Тихомил Николич е сръбски офицер, военен министър при Милан Обренович и участник в Сръбско-турските войни от 1876-1878 година.
Виж Милан Обренович и Тихомил Николич
Тимошка армия (1885)
Тимошката армия е оперативна групировка, сформирана от сръбското върховно командване в навечерието на Сръбско-българската война от 1885 година с цел да окупира Северозападна България (Видин, Белоградчик, Берковица) и да предотврати българско настъпление в Източна Сърбия, докато главните сръбски сили се спуснат от долината на Нишава в Софийското поле и завземат българската столица.
Виж Милан Обренович и Тимошка армия (1885)
Тимошка буна
Тимошката или Зайчарската буна (Timočka buna) е селски бунт в Тимошко, Източна Сърбия, организиран в 1883 година от Народната радикална партия.
Виж Милан Обренович и Тимошка буна
Тимошко
Тимошко (Timočka Krajina; Valea Timocului или Timocul) е историко-географска област в Източна Сърбия, разположена по течението на река Тимок, на границата с България и Румъния.
Торта „Гараш“
Торта „Гараш“ е българска шоколадова торта, създадена в Русе, България най-вероятно в началото на ХХ век.
Виж Милан Обренович и Торта „Гараш“
Фрушкогорски манастири
Фрушкогорските манастири са в исторически Срем на картата на Войводина Фрушкогорските манастири са група от 35 исторически манастира, съществували в планината Фрушка гора в областта Срем в днешна Сърбия, Войводина – между двете битки при Мохач, когато унгарските земи са под османско владичество.
Виж Милан Обренович и Фрушкогорски манастири
Херцеговинско-босненско въстание (1875 – 1878)
Херцеговинско-босненското въстание от 1875 – 1878 представлява поредица от бунтове на християнското население на Херцеговина и части от Босна срещу национално-религиозния и социално-икономическия гнет в Османската империя.
Виж Милан Обренович и Херцеговинско-босненско въстание (1875 – 1878)
Херцеговинско-босненско въстание (1882)
Херцеговинско-босненското въстание от 1882 година е въоръжен бунт на мюсюлмани и сърби срещу австро-унгарската окупация, наложена на Босна и Херцеговина с решенията на Берлинския конгрес.
Виж Милан Обренович и Херцеговинско-босненско въстание (1882)
Чедомил Миятович
Чедомил Миятович е сръбски дипломат, икономист и публицист, с принос към модернизацията на Сърбия при последните Обреновичи през последните десетилетия на XX век.
Виж Милан Обренович и Чедомил Миятович
Михаил Обренович
Михаи́л Обре́нович III е сръбски княз от 1839 до 1842 и от 1860 до 1868 година.
Виж Милан Обренович и Михаил Обренович
Михаил Белградски
Михаил (Михаило) е сръбски духовник, белградски митрополит и ръководител на Сръбската православна църква в периода 1859 – 1881 и 1889 – 1898 година.
Виж Милан Обренович и Михаил Белградски
Михайло Катанич
Михайло Катанич (Михаило Катанић) е сръбски майор, участник в сръбско-турските войни (1876 – 1878) и сръбско-българската война (1885 г.). Особено се е отличил при защитата на Нешков връх(близо до Пирот) по време на сръбско-българската война.
Виж Милан Обренович и Михайло Катанич
Михайло Валтрович
Михайло Валтрович е сръбски архитект, изкуствовед и археолог.
Виж Милан Обренович и Михайло Валтрович
Милутин Гарашанин
Милутин Гарашанин (Milutin Garašanin) e сръбски политик (напредняк) от времето на Милан и Александър Обреновичи, министър-председател по време на Сръбско-българската война от 1885 година.
Виж Милан Обренович и Милутин Гарашанин
Милан I
#пренасочване Милан Обренович.
Милан I Обренович
#пренасочване Милан Обренович.
Виж Милан Обренович и Милан I Обренович
Милан IV Обренович
#пренасочване Милан Обренович.
Виж Милан Обренович и Милан IV Обренович
Милан Пирочанац
Милан Пирочанац (на сръбски: Милан Пироћанац) е сръбски политик, съосновател, идеолог и първи лидер на Прогресивната партия от 80-те години на XIX век и министър-председател на Сърбия от 2 ноември 1880 до 3 октомври 1883 година.
Виж Милан Обренович и Милан Пирочанац
Миливое Блазнавац
Миливое Петрович Блазнавац (Миливоје Петровић Блазнавац) е сръбски военен и политически деец от XIX век, регент и министър-председател в първите години от управлението на княз Милан Обренович (1868 – 1873).
Виж Милан Обренович и Миливое Блазнавац
Милош Обренович
Милош Обренович (Miloš Obrenović), наричан също Милош Теодорович, е първият княз на Сърбия след възстановяването на нейната самостоятелност през 1815.
Виж Милан Обренович и Милош Обренович
Милойко Лешанин
Милойко Лешанин (Милојко Лешјанин) е сръбски военен деец и политик, неколкократно военен министър и началник на генералния щаб през 70-те и 80-те години на XIX век.
Виж Милан Обренович и Милойко Лешанин
Иван Иванич (дипломат)
Иван Иванич (Ivan Ivanić) e сръбски дипломат и политик, историк и етнограф, деец на сръбската пропаганда в Македония.
Виж Милан Обренович и Иван Иванич (дипломат)
Извор (Софийска област)
Извор е село в Западна България.
Виж Милан Обренович и Извор (Софийска област)
Българска криза
Княжество България и Източна Румелия през 1882 г. Съединението Българската криза е изостряне на международните отношения в средата на 80-те години на XIX век, предизвикано от присъединяването на Източна Румелия към Княжество България и от борбата между Великите сили за влияние над обединената страна и района на Проливите, свързващи Средиземно и Черно море.
Виж Милан Обренович и Българска криза
Бреговски инцидент
Бреговският инцидент (Бреговска афера), наричан също Бреговски въпрос или Бреговска криза, е граничен инцидент между Княжество България и Кралство Сърбия от пролетта на 1884 година, довел до рязко влошаване на отношенията между тях.
Виж Милан Обренович и Бреговски инцидент
Бой при Брезник
Боят при Брезник от 6 ноември 1885 година е бой по време на Сръбско-българската война, завършил с разгром на българския Радомирски отряд от сръбската Моравска дивизия.
Виж Милан Обренович и Бой при Брезник
Външна политика на Княжество България (1887 – 1894)
Външната политика на Княжество България през 1887–1894 година преследва утвърждаване на националния суверенитет чрез международно признаване на княз Фердинанд, ликвидиране на османските претенции над Южна България, преодоляване на търговските ограничения на Берлинския договор, консолидиране и приобщаване на българската народност в Македония.
Виж Милан Обренович и Външна политика на Княжество България (1887 – 1894)
Васил Карагьозов (опълченец)
Васил Захариев Карагьозов е български опълченец.
Виж Милан Обренович и Васил Карагьозов (опълченец)
Военен музей (Белград)
Военният музей (Војни музеј) е военно-исторически музей, намиращ се в Белград на Калемегдан.
Виж Милан Обренович и Военен музей (Белград)
Гранд хотел „Ислях хане“
Гранд хотел „Исляххане“ е историческа сграда в град Русе, България.
Виж Милан Обренович и Гранд хотел „Ислях хане“
Драгутин Франасович
Драгутин Франасович е сръбски офицер и дипломат на активна служба през втората половина на XIX век.
Виж Милан Обренович и Драгутин Франасович
Данило Стефанович
Данило Стефанович (или Стеванович) е министър-председател на Сърбия от януари до август 1875 година.
Виж Милан Обренович и Данило Стефанович
Димитър Греков
Димитър Панайотов Греков е български политик и юрист, деец на Консервативната и Народнолибералната партия, министър-председател на България от 19 януари до 1 октомври 1899 г.
Виж Милан Обренович и Димитър Греков
Лазар Комарчич
Лазар Комарчич (Лазар Комарчић) е сръбски журналист публицист и писател на произведения в жанра драма, криминален роман и научна фантастика.
Виж Милан Обренович и Лазар Комарчич
Личности, свързани с Руско-турската война (1877-1878)
Това е списък на личности, свързани с Руско-турската война (1877 – 1878).
Виж Милан Обренович и Личности, свързани с Руско-турската война (1877-1878)
Либерализъм в Сърбия
Либерализмът в Сърбия е политическо движение, следващо идеологията на либерализма, появило се в Сърбия в началото на XIX век и съществуващо до наши дни.
Виж Милан Обренович и Либерализъм в Сърбия
Йован Атанацкович
Йован Атанацкович (Jovan Atanacković) е сръбски военен и революционер, деец на сръбската пропаганда в Македония, военен министър на Сърбия.
Виж Милан Обренович и Йован Атанацкович
Йован Авакумович
Йован Авакумович (Јован Авакумовић) е сръбски юрист и политик, водач на Либералната партия през 1889–1895 и 1901–1903 година.
Виж Милан Обренович и Йован Авакумович
Йован Ристич
Йован Ристич (Јован Ристић) е сръбски държавник от втората половина на XIX век.
Виж Милан Обренович и Йован Ристич
Йован Белимаркович
Йован Белимаркович (Јован Белимарковић) е сръбски офицер (генерал) с голям принос в подготовката и командването на сръбската армия по време на войните с Османската империя от 1876 – 1878 година, както и във вътрешнополитическия живот на страната си при второто управление на Обреновичите.
Виж Милан Обренович и Йован Белимаркович