Съдържание
20 отношения: Критско въстание (1896 – 1897), Константин Стоилов, Конституция на Сърбия (1869), Конституция на Сърбия (1888), Правителство на Стоилов (1894–1899), Петър I Караджорджевич, Обреновичи, Народна радикална партия, Сърбия, Сръбски владетели, Свети Марко (Белград), Скупщина, София, Майски преврат в Сърбия, Македония (област), Милан Обренович, Българо-сръбско споразумение (1897), Белград, Гръцко-турска война (1897), Йован Ристич.
- Белградчани
- Жертви на политически убийства в Сърбия
- Носители на Ордена на Свети Сава
- Обреновичи
Критско въстание (1896 – 1897)
Критското въстание от 1896 – 1897 година е въстание на християнското население на Крит срещу османското господство, което предизвиква война между Гърция и Османската империя и завършва с фактическо обособяване на острова от империята.
Виж Александър Обренович и Критско въстание (1896 – 1897)
Константин Стоилов
Константин Стоилов Константинов е български държавник.
Виж Александър Обренович и Константин Стоилов
Конституция на Сърбия (1869)
Конституцията на Сърбия от 1869 година е основният закон на Княжество и Кралство Сърбия до 1901 година (с прекъсване между 1888 и 1894).
Виж Александър Обренович и Конституция на Сърбия (1869)
Конституция на Сърбия (1888)
Конституцията на Сърбия от 1888 година превръща страната в парламентарна монархия и е в сила до образуването на Кралството на сърби, хървати и словенци през 1918 година (с прекъсване между 1894 и 1903).
Виж Александър Обренович и Конституция на Сърбия (1888)
Правителство на Стоилов (1894–1899)
#пренасочване Правителство на Константин Стоилов 3.
Виж Александър Обренович и Правителство на Стоилов (1894–1899)
Петър I Караджорджевич
Петър I Караджорджевич (Petar I Karađorđević) е крал на Сърбия от 1903 до 1918 г.
Виж Александър Обренович и Петър I Караджорджевич
Обреновичи
Обре́новичи (Обреновићи) е княжеска, а от 1882 г.
Виж Александър Обренович и Обреновичи
Народна радикална партия
Народната радикална партия (Народна радикална странка) е политическа партия в Сърбия, действала от 1881 до 1945 година.
Виж Александър Обренович и Народна радикална партия
Сърбия
Република Сърбия (Republika Srbija) е държава в Югоизточна Европа.
Виж Александър Обренович и Сърбия
Сръбски владетели
''Ранни сръбски владетели''.
Виж Александър Обренович и Сръбски владетели
Свети Марко (Белград)
Саркофагът на Стефан Душан „Свети Марко“ (Crkva Svetog Marka) е сръбска православна катедрала и място за поклонение в Белград.
Виж Александър Обренович и Свети Марко (Белград)
Скупщина
#пренасочване Народна скупщина на Сърбия.
Виж Александър Обренович и Скупщина
София
Со̀фия е столицата и най-големият град на България.
Виж Александър Обренович и София
Майски преврат в Сърбия
Крал Александър и кралица Драга Майският преврат в Сърбия е извършен на 29 май (11 юни нов стил) 1903 година с убийството на крал Александър Обренович от офицери-заговорници.
Виж Александър Обренович и Майски преврат в Сърбия
Македония (област)
Македония (Μακεδονία; Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души.
Виж Александър Обренович и Македония (област)
Милан Обренович
Милан I Обренович (Милан Обреновић) е сръбски княз (1868 – 1882) и по-късно крал (1882 – 1889).
Виж Александър Обренович и Милан Обренович
Българо-сръбско споразумение (1897)
Българо-сръбското споразумение от 19 февруари 1897 година е договореност между България и Сърбия да се въздържат от действия в Европейска Турция без предварителни консултации и да работят заедно за националните си интереси чрез развитие на църковното и училищното дело в османските владения.
Виж Александър Обренович и Българо-сръбско споразумение (1897)
Белград
Белград (Београд) е столицата и най-големият град в днешна Сърбия.
Виж Александър Обренович и Белград
Гръцко-турска война (1897)
Гръцко-турската война от 1897 година е въоръжен конфликт между Гърция и Османската империя, предизвикан от опита на критските гърци да се отцепят от империята.
Виж Александър Обренович и Гръцко-турска война (1897)
Йован Ристич
Йован Ристич (Јован Ристић) е сръбски държавник от втората половина на XIX век.
Виж Александър Обренович и Йован Ристич
Вижте също
Белградчани
- Александър Обренович
- Йован Йованович Пижон
- Йованка Броз
- Петър I Караджорджевич
- Петър II Караджорджевич
- Фирмилиан Скопски
Жертви на политически убийства в Сърбия
- Александър Обренович
- Велимир Прелич
- Драгутин Йованович
- Желко Ражнатович
- Йован Долгач
- Лазар Петрович
- Михаил Обренович
- Мицко Кръстев
- Стефан Недич
Носители на Ордена на Свети Сава
- Аделина Ърби
- Александър Карелин
- Александър Обренович
- Алексей Брусилов
- Алексий II Московски
- Антон Филипс
- Братя Люмиер
- Видкун Квислинг
- Виктор Орбан
- Владе Дивац
- Владимир Путин
- Герман Каравангелис
- Герман Сръбски
- Густав Круп фон Болен унд Халбах
- Дмитрий Медведев
- Едвард Ридз-Шмигли
- Иван Ястребов
- Ивана Бърлич-Мажуранич
- Ивица Драгутинович
- Карл Молдън
- Карол Шимановски
- Любомир Вулович
- Милан Миличевич
- Милутин Миланкович
- Мирослав Мишкович
- Никола Миротич
- Петър VII
Обреновичи
- Александър Обренович
- Милан Обренович
- Милан Обренович II
- Милош Обренович
- Михаил Обренович
- Обреновичи