Съдържание
26 отношения: Карагеорги Петрович, Княжество Сърбия, Конституция, Първо сръбско въстание, Османска империя, Обреновичи, Австрийска империя, Александър Караджорджевич, Руска империя, Станое Станоевич, Свети Марко (Белград), Смедеревски санджак, Сенат, Тимошко, Унгария, Михаил Обренович, Милан Обренович, Милан Обренович II, Белград, Второ сръбско въстание, Влашко, 13 юни, 1804, 1810, 1813, 1815.
Карагеорги Петрович
Георги или Джордже Петрович, по прякор Карагеорги или Караджордже (Ђорђе Петровић, Карађорђе или Đorđe Petrović, Karađorđe), е сръбски вожд и основоположник на династията на Караджорджевичите.
Виж Милош Обренович и Карагеорги Петрович
Княжество Сърбия
Княжество Сърбия е названието на възстановеното в началото на 19 век автономно сръбско образувание за периода 1830 – 1882.
Виж Милош Обренович и Княжество Сърбия
Конституция
Конституцията (или основен закон) е върховен закон и другите закони не могат да ѝ противоречат.
Виж Милош Обренович и Конституция
Първо сръбско въстание
Първото сръбско въстание (Први српски устанак) е въстание на сърбите в Смедеревския санджак, продължило от 1804 до 1813 година, първи етап на Сръбската революция.
Виж Милош Обренович и Първо сръбско въстание
Османска империя
Османската империя (на османски турски: دولتْ علیّه عثمانیّه Devlet-i Âliye-yi Osmâniyye, в превод „Велика Османска държава“, на новотурски език: Osmanlı İmparatorluğu или Osmanlı Devleti, в превод Османска империя или Османска държава), която на Запад е позната и като Турска империя или просто Турция, е историческа многонационална държава – ислямска теократична абсолютна монархия.
Виж Милош Обренович и Османска империя
Обреновичи
Обре́новичи (Обреновићи) е княжеска, а от 1882 г.
Виж Милош Обренович и Обреновичи
Австрийска империя
Австрийската империя (Kaiserthum Österreich) е историческа държава в Централна Европа със столица Виена, обединила наследствените владения на Хабсбургите, които дотогава нямат общо название.
Виж Милош Обренович и Австрийска империя
Александър Караджорджевич
Александър Карджорджевич (Александар Карађорђевић) (1806 – 1885), е княз на Сърбия в периода 1842 – 1858 г.
Виж Милош Обренович и Александър Караджорджевич
Руска империя
Руска империя (Российская империя) e официално название на Русия от 1721 до 1917 г.
Виж Милош Обренович и Руска империя
Станое Станоевич
Станое Станоевич е първият сръбски енциклопедист.
Виж Милош Обренович и Станое Станоевич
Свети Марко (Белград)
Саркофагът на Стефан Душан „Свети Марко“ (Crkva Svetog Marka) е сръбска православна катедрала и място за поклонение в Белград.
Виж Милош Обренович и Свети Марко (Белград)
Смедеревски санджак
Смедеревският санджак, добил още популярност и като Белградски пашалък /макар това да не е коректното османско наименование/, е историко-географска област, където избухва Първото сръбско въстание.
Виж Милош Обренович и Смедеревски санджак
Сенат
Сенат (лат. senatus, от senex – Съвет на старейшините) е един от висшите държавни органи в древен Рим.
Тимошко
Тимошко (Timočka Krajina; Valea Timocului или Timocul) е историко-географска област в Източна Сърбия, разположена по течението на река Тимок, на границата с България и Румъния.
Унгария
Унгария (Magyarország) е вътрешноконтинентална държава в Централна Европа.
Михаил Обренович
Михаи́л Обре́нович III е сръбски княз от 1839 до 1842 и от 1860 до 1868 година.
Виж Милош Обренович и Михаил Обренович
Милан Обренович
Милан I Обренович (Милан Обреновић) е сръбски княз (1868 – 1882) и по-късно крал (1882 – 1889).
Виж Милош Обренович и Милан Обренович
Милан Обренович II
Милан Обренович II (Милан Обреновић), е княз на Сърбия в периода 13 юни – 8 юли 1839 г.
Виж Милош Обренович и Милан Обренович II
Белград
Белград (Београд) е столицата и най-големият град в днешна Сърбия.
Второ сръбско въстание
Второто сръбско въстание (Други српски устанак) е въстание срещу османската власт в Смедеревския санджак, втори етап от Сръбската революция.
Виж Милош Обренович и Второ сръбско въстание
Влашко
Влашко или Влахия (Țara Românească, в превод „Романска страна“) е историко-географска област, разположена в съвременна Румъния.
13 юни
13 юни е 164-тият ден в годината според григорианския календар (165-и през високосна).
1804
1804 (MDCCCIV) е високосна година, започваща в неделя според Григорианския календар.
1810
1810 (MDCCCX) година е обикновена година, започваща в понеделник според Григорианския календар.
1813
1813 (MDCCCXIII) година е обикновена година, започваща в петък според Григорианския календар.
1815
1815 (MDCCCXV) година е обикновена година, започваща в неделя според Григорианския календар.