Отваряне в Google MapsСъдържание
15 отношения: Панония, Османската империя, Австро-Унгария, Рашка, Сърбия, Средновековие, Сава (река), Твърдко I, Херцеговина, Босна и Херцеговина, Босненска бановина, Босненско кралство, Дрина, Динарски планини, 19 век.
Панония
Панония (Pannonia) е историческа област в Средна Европа и римска провинция.
Виж Босна и Панония
Османската империя
#виж Османска империя.
Виж Босна и Османската империя
Австро-Унгария
Австро-Унгария (Österreich-Ungarn; Osztrák-Magyar Monarchia) е историческа дуалистична монархия, състояща се от две части – Представените в Имперското събрание кралства и земи (Im Reichsrat vertretenen Königreichen und Ländern) и Земите на светата маджарска корона (на унгарски: A Magyar Szent Korona Országai).
Рашка
Рашка (Рашка) е историческа област в западната част на Балканския полуостров.
Виж Босна и Рашка
Сърбия
Република Сърбия (Republika Srbija) е държава в Югоизточна Европа.
Виж Босна и Сърбия
Средновековие
„Света София“, построена между 532 и 537 г. (Минаретата са от турския период.) Византийската империя съществува през цялото Средновековие Средновековие, или Средни векове, е средният период от схематичното разделяне на европейската история на три периода: Античност, Средновековие и Ново време.
Сава (река)
Карта на водосборния басейн на река Сава Сава (Sava; Sava; Sava и Sava) е река в Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина и Сърбия, десен приток на Дунав.
Твърдко I
Стефан Твърдко I Котроманич (Stjepan Tvrtko I Kotromanić) е бан (1353 – 1377) и крал (1377 – 1391) на Босна от династията Котроманичи.
Херцеговина
Херцеговина е историко-географска област в западната част на Балканския полуостров.
Босна и Херцеговина
Босна и Херцеговина е планинска държава, разположена в западната част на Балканския полуостров.
Виж Босна и Босна и Херцеговина
Босненска бановина
Босненската бановина (Bosanska banovina) е средновековна държава в Югоизточна Европа през XII-XIV век.
Виж Босна и Босненска бановина
Босненско кралство
Босненското кралство (Босанско краљевство) държава, съществувала на Балканите през XIV-XV век.
Виж Босна и Босненско кралство
Дрина
Карта на водосборните басейни на реките в Сърбия (водосборният басейн на река Длина е в западната част на страната и е оцветен в светлокафяво) Дрина (Drina; Дрина) е река в Босна и Херцеговина и Сърбия, десен приток на Сава.
Виж Босна и Дрина
Динарски планини
Динарските планини или просто Динарите, е най-обширната планинска система на Балканския полуостров, с дължина около 650 km от Юлийските Алпи на северозапад до река Дрин на югоизток и ширина от 60 km на северозапад до 230 km на югоизток и се простира на територията на Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна Гора, Косово и Албания.
19 век
Карта на света mрез 1897 г. Британската империя е маркирана с червено Юлската революция от 1830 XIX век започва на 1 януари 1801 г.
Виж Босна и 19 век