Съдържание
176 отношения: Pdf, Криогеника, Кварк, Квантова теория на полето, Квантова химия, Квантова механика, Квантова електродинамика, Квантово тунелиране, Квантово число, Китай, Класическа механика, Космология, Константа на Планк, Константа на Болцман, Психофизика, Птолемей, Принцип на относителността, Пространство, Пространство-време, Протон, Платонизъм, Поле (физика), Период, Отправна система, Обща теория на относителността, Оптика, Астрофизика, Астрономия, Атом, Атомна физика, Атомна бомба, Атомна и молекулна физика и оптика, Архимед, Архимедов винт, Аристотел, Агрофизика, Акустика, Алхацен, Алберт Айнщайн, Антиматерия, Научна революция, Налягане, Николай Коперник, Нилс Бор, Нобелова награда за физика, Неутрино, Неутрон, Неврофизика, Разстояние, Ричард Файнман, ... Разширете индекс (126 Повече ▼) »
#виж PDF.
Виж Физика и Pdf
Криогеника
Криогеника (студ и γενεια, генерация) е раздел от физиката на ниските температури, изучаващ закономерностите на изменение на свойствата на веществото в условията на ниски температури.
Кварк
Цветовете на индивидуалните кварки са произволни, но и трите цвята трябва да бъдат налице. Кварки в ядрената физика се наричат вид елементарни частици, считани за фундаменталните градивни елементи на материята.
Виж Физика и Кварк
Квантова теория на полето
Квантова теория на полето е раздел на физиката, изучаващ поведението на квантовите системи с безброй много степени на свобода.
Виж Физика и Квантова теория на полето
Квантова химия
Квантовата химия е направление в химията, което разглежда строежа и свойствата на химичните съединения, реакционната способност, кинетиката и механизма на химичните реакции от гледна точка на квантовата механика.
Квантова механика
Квантовата механика е фундаментална физична теория, раздел от теоретичната физика, описващ поведението на елементарните частици и физичните явления, съпоставими по големина с константата на Планк.
Виж Физика и Квантова механика
Квантова електродинамика
Квантовата електродинамика е една от двете трактовки на електродинамиката, която на свой ред е дял от физиката.
Виж Физика и Квантова електродинамика
Квантово тунелиране
#виж Тунелен преход.
Виж Физика и Квантово тунелиране
Квантово число
Квантово число в квантовата механика определя числената стойност на квантувана променлива величина на микроскопичен обект (елементарна частица, атомно ядро, атом и т.н.), характеризираща състоянието на частицата.
Китай
Китайската народна република, съкратено КНР ( – Джунхуа Рънмин Гунхъгуо), или просто Китай, е държава, разположена в Източна Азия.
Виж Физика и Китай
Класическа механика
Класическата механика е дял на физиката, обхващащ механиката на макроскопични обекти, движещи се с относително ниски скорости – от проектили до части на машини и астрономически обекти.
Виж Физика и Класическа механика
Космология
Космология (от гръцки κόσμος, kosmos „свят“ и -λογία, -logia „изучаване на“) е клон в астрономията, занимаващ се с изучаване на времето в е изучаването на Вселената и създаване на теории за нейния произход, история и еволюция и на едромащабната ѝ структура.
Константа на Планк
Константа на Планк е фундаментална физична константа и основна константа в квантовата механика, свързваща енергията на електромагнитна вълна с нейната честота.
Виж Физика и Константа на Планк
Константа на Болцман
Константата на Болцман k (или kB) е фундаментална физична константа, представляваща работата, която извършва една частица (атом).
Виж Физика и Константа на Болцман
Психофизика
Психофизиката е дисциплина в рамките на психологията, която изследва взаимоотношенията между физическите стимули, реакции и техните субективни корелати или обект на възприятие.
Птолемей
#виж Клавдий Птолемей.
Принцип на относителността
Принцип на относителността (принцип на относителността на Айнщайн) е фундаментален физически принцип, един от принципите на симетрия във физиката, според който всички физически процеси в инерциална отправна система протичат еднакво, независимо от това дали системата е неподвижна, или се движи равномерно праволинейно.
Виж Физика и Принцип на относителността
Пространство
Триизмерно пространство в декартова координатна система Пространството е безгранична триизмерна непрекъснатост, в която се разполагат всички предмети и събития.
Пространство-време
Пространство-време е физически и математически модел, който комбинира пространството и времето в единен пространствено-времеви континуум.
Виж Физика и Пространство-време
Протон
Протон във физиката (от гръцки – „първи, основен“) е частица с положителен електричен заряд, равен на 1,6 • 10–19 кулона и маса 938 MeV/c2 (1,6726231 • 10–27 kg, или около 1836 пъти по-голяма маса от тази на електрона.
Виж Физика и Протон
Платонизъм
Платонизмът е философията на Платон и други философски доктрини, считани за нейни производни.
Поле (физика)
Поле във физиката е форма на съществуване на материята, характеризираща всички точки на пространство-времето и притежаваща безкраен брой степени на свобода.
Период
Периодът е времето за извършване на един пълен цикъл при периодичните явления.
Виж Физика и Период
Отправна система
300пОтправна система е понятие от физиката за обозначаване на гледната точка на наблюдателя.
Обща теория на относителността
Двуизмерен образ на изкривяването на пространство-времето. Наличието на материя променя геометрията на пространство-времето, тази (изкривена) геометрия се интерпретира като гравитация.
Виж Физика и Обща теория на относителността
Оптика
Оптичен ефект Оптиката (от древногръцки ὀπτική – поглед) е дял на физиката, изследващ поведението и свойствата на светлината, нейното взаимодействие с материята, както и изработването на инструменти, които я използват или откриват.
Виж Физика и Оптика
Астрофизика
разширение на ВселенатаАстрофизиката е клон на астрономията, който изучава преди всичко свойствата на астрономическите обекти във Вселената (плътност, температура, химичен състав и други).
Астрономия
Дедал на повърхността на Луната, заснет от екипажа на Аполо през 1969 г. Намира се близо до центъра на обратната страна на Луната и има диаметър 93 km. Астрономията (ἀστρονομία) е природна наука, изучаваща движението, строежа и развитието на небесните тела.
Атом
хелиев атом, показваща ядрото (розово) и разпределението на електронния облак (черно). Ядрото (уголемено горе вдясно) на хелий-4 в действителност е сферично симетрично и силно наподобява електронния облак, макар че при по-сложни ядра това може да не е така.
Виж Физика и Атом
Атомна физика
Модел на атома (Томсън) Планетарният модел на атома (модел на Ръдърфорд) Модел на атома на Бор Атомна физика е основен раздел на физиката, който се занимава с атомa като изолирана система.
Атомна бомба
Ядрената гъба от атомната бомба, пусната над Нагазаки (Япония) през 1945 г. Атомната бомба е ядрено оръжие, използващо енергията, която се отделя при верижна реакция на делене на тежки атомни ядра.
Атомна и молекулна физика и оптика
#пренасочване Атомна, молекулярна и оптична физика.
Виж Физика и Атомна и молекулна физика и оптика
Архимед
Архимед (Αρχιμήδης) е древногръцки математик, астроном, физик и инженер.
Виж Физика и Архимед
Архимедов винт
Анимация на работата на архимедовия винт Архимедовият винт е водоподемна машина.
Аристотел
Аристотел (Ἀριστοτέλης) е древногръцки философ и учен, един от най-големите гении на Античността и е наричан „Баща на науката“.
Агрофизика
Агрофизика – наука за физичните и физико-химичните явления и процеси в почвата и културните растения, за действието на физичните фактори върху развитието на растенията.
Акустика
Акустиката е дял от физиката, наука за звука и трептенията (колебанията) на твърдите, течни и газообразни вещества, а електроакустиката изучава методите и техническите средства за превръщане на тези трептения в електрически сигнали и обратно – превръщането на електрическите трептения в механични и от тях – в звукови вълни.
Алхацен
#виж Ибн ал-Хайтам.
Виж Физика и Алхацен
Алберт Айнщайн
Алберт Айнщайн (Albert Einstein, //) е немски физик–теоретик, философ и писател от еврейски произход, работил през голяма част от живота си в Швейцария и Съединените щати.
Антиматерия
Ускорител на антипротони Антиматерия е материя, съставена от античастици.
Научна революция
Научна революция е понятие, използвано в историята на науката, за да се опишат съществени промени в научната мисъл, възникнали вследствие на важни открития, поставяйки под въпрос съществуващите дотогава виждания за света и човека.
Налягане
Налягането (с означение p) е физична величина, характеризираща големината на натиска (нормалната съставяща на силата), който действа върху единица площ.
Николай Коперник
Николай Коперник (Nicolaus Copernicus Torinensis; Mikołaj Kopernik; Nikolaus Kopernikus) е полски математик и астроном от времето на Ренесанса, живял в провинция Кралска Прусия, част от територията на Кралство Полша, и писал главно на латински.
Нилс Бор
50px Нилс Хенрик Давид Бор (Niels Henrik David Bohr) е датски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1922 година.
Нобелова награда за физика
Нобеловата награда за физика е награда присъждана ежегодно от Кралската шведска академия на науките.
Виж Физика и Нобелова награда за физика
Неутрино
Неутриното е елементарна частица, която взаимодейства единствено чрез слабото ядрено взаимодействие и гравитацията.
Неутрон
Неутро̀н е термин от физиката, означаващ елементарна частица с нулев електрически заряд, маса в покой 940 MeV (малко над тази на протона) и спин ½.
Виж Физика и Неутрон
Неврофизика
Неврофизика е клон на биофизиката, занимаващ се с нервната система.
Разстояние
В червено, жълто и синьо са означени различни пътища между двете точки, в зелено - евклидовото разстояние Разстояние е величина, използвана в математиката и физиката като мярка за това колко близко или колко далече е едно тяло от друго.
Ричард Файнман
Ричард Филипс Файнман (Richard Phillips Feynman) е един от най-забележителните американски физици на 20 век, наричан най-великият ум след Айнщайн.
Рим
Рим (на италиански и латински: Roma, Ро̀ма; на готски: ̼̰͂̿; латинска транскрипция Ruma; Ρώμη) е столицата на Италия и област Лацио.
Виж Физика и Рим
Роберт Опенхаймер
#виж Робърт Опенхаймер.
Виж Физика и Роберт Опенхаймер
Роджър Пенроуз
Роджър Пенроуз (Roger Penrose) е английски математик и теоретичен физик.
Статистическа сума
Статистическата сума (обикновено се отбелязва със Z, от нем. – Zustandssumme) е величина в статистическата физика, която съдържа информация за физичните свойства на система в състояние на термодинамично равновесие.
Виж Физика и Статистическа сума
Статистическа физика
#виж Статистическа механика.
Виж Физика и Статистическа физика
Стивън Хокинг
Професор Стивън Уилям Хокинг, CH CBE FRS (Stephen William Hawking) е английски физик-теоретик, космолог, астрофизик и популяризатор на науката, автор на книги и статии за новите открития и идеи за Вселената и нейното зараждане, включително и на популярната „Кратка история на времето“ (A Brief History of Time, 1988), която му спечелва международна известност.
Свръхпроводимост
Свръхпроводимостта е физическа характеристика на някои материали при ниски температури.
Свободна енергия на Гибс
В термодинамиката енергията на Гибс (G) отбелязва способността на даден процес да протича спонтанно.
Виж Физика и Свободна енергия на Гибс
Сила
Силата е физична величина, основно понятие във физиката, мярка за взаимодействието между телата, което предизвиква или деформация (когато тялото е с крайни размери) University Physics, Sears, Young & Zemansky, pp.
Виж Физика и Сила
Силно ядрено взаимодействие
Силно ядрено взаимодействие (наричано понякога само силно взаимодействие) е едно от четирите фундаментални взаимодействия във физиката, наред с електромагнитното взаимодействие, слабото ядрено взаимодействие и гравитацията.
Виж Физика и Силно ядрено взаимодействие
Симетрия
Симетрична и асиметрична фигура. Обръчите от тази сфера илюстрират идеалната симетрия на този обект – сферата е симетрична спряма всеки свой диаметър, спрямо всяко свое диаметрално сечение и спрямо центъра си.
Скорост
Скоростта (бележи се с \vec v, velocity или vitesse) е векторна физична величина в кинематиката, която показва колко бързо се променя пространственото положение на една материална точка с времето относно избрана отправна система.
Виж Физика и Скорост
Скорост на светлината
Слънчевата светлина изминава разстоянието от Слънцето до Земята за около 8 минути и 17 секунди Скоростта на светлината (означение c) е физична константа, която играе важна роля в много области на физиката.
Виж Физика и Скорост на светлината
Слабо ядрено взаимодействие
Слабото ядрено взаимодействие (понякога наричано само слабо взаимодействие) е едно от четирите фундаментални взаимодействия във физиката заедно с електромагнитното, силното ядрено взаимодействие и гравитацията.
Виж Физика и Слабо ядрено взаимодействие
Специална теория на относителността
Специалната теория на относителността (СТО) е теория във физиката, описваща измерванията в инерциални отправни системи при еднаква стойност на скоростта на светлината (c) във всяка от тях, независимо от състоянието на движение на нейния източник, и превръща скоростта на светлината от свойство на определено явление във фундаментална характеристика на пространство-времето.
Виж Физика и Специална теория на относителността
Талес
Талес (на гръцки: Θαλής) от Милет е древногръцки философ, един от Седемте мъдреци.
Виж Физика и Талес
Топлинна машина
#виж Топлинен двигател.
Техника
Думата техника произлиза от гръцката дума τέχνη (изкуство, майсторство, умение) и има следните значения.
Виж Физика и Техника
Термоядрен синтез
Пример за ядрен синтез между деутерий и тритий Термоядреният синтез (също така се употребява ядрен синтез) е вид ядрена реакция, при която две или повече атомни ядра се сливат, образувайки по-тежко ядро.
Виж Физика и Термоядрен синтез
Термодинамично равновесие
Състоянието на дадена система се определя като термодинамично равновесие, ако тя е едновременно в термично, механично и химично равновесие.
Виж Физика и Термодинамично равновесие
Термодинамика
Термодинамиката (от гръцки: θέρμη, топлина и δύναμις, сила; буквално може да се преведе като топлосила) е клон на природните науки (основно физиката и химията), занимаващ се с топлинните процеси, протичащи в телата следствие промяната на температура, обем и налягане и връзката с други форми на енергия и работа.
Температура
Температурата (означава се със символа T) (temperatura – правилно смесване, нормално състояние) е физична величина, характеризираща средната кинетична енергия на частиците от дадена макроскопична система, намираща се в състояние на термодинамично равновесие.
Теория на хаоса
Теория на хаоса е математически апарат, опериращ на базата на поведението на някои нелинейни динамични системи и описващ явление, известно като хаос – още и като термина „чувствителност към началните условия“.
Теория на относителността
Двуизмерно представяне на време-пространствено изкривяване Теория на относителността е физическа теория на пространство-времето, описваща универсалните пространствено-временни свойства на физическите процеси.
Виж Физика и Теория на относителността
Уравнения на Максуел
Уравненията на Максуел или уравнения на Максуел-Херц са система от 4 уравнения, обобщени от Джеймс Кларк Максуел, които описват поведението на електрическото, магнитното и електромагнитното поле, както и взаимодействието им с веществени среди.
Виж Физика и Уравнения на Максуел
Уравнение на Шрьодингер
Уравнението на Шрьодингер е постулат в квантовата механика.
Виж Физика и Уравнение на Шрьодингер
Франция
Франция (France) е държава в Западна Европа, включваща също няколко отвъдморски територии, разположени на други континенти.
Виж Физика и Франция
Френска революция
Френската революция, наричана също Велика френска революция, протича във Франция през 1789 и 1799 г.
Виж Физика и Френска революция
Физика (Аристотел)
„Физика“ (Physica) е фундаментален трактат от Аристотел, който се счита че е заложил основите на физиката като наука (в докласически, преди Нютон смисъл).
Виж Физика и Физика (Аристотел)
Физика на твърдото тяло
Кристали и аморфни телаФизиката на твърдото тяло е най-големият подраздел на физиката на кондензираната материя и си поставя за цел изучаването на материята в твърдо състояние или т.нар.
Виж Физика и Физика на твърдото тяло
Физика на атмосферата
#виж Атмосферна физика.
Виж Физика и Физика на атмосферата
Физика на кондензираната материя
Физика на кондензираната материя (също на кондензираните среди) е дял от физиката, който изучава макроскопичните физически свойства на веществото и по-точно на неговата кондензирана фаза (без газове и плазма).
Виж Физика и Физика на кондензираната материя
Физика на елементарните частици
Физика на елементарните частици е дял на физиката, занимаващ се с градивните елементи на материята и лъченията, т.нар.
Виж Физика и Физика на елементарните частици
Физикохимия
Капка вода, демонстрация на повърхностно напрежение Физикохимията е наука, изучаваща дисперсни явления в химическите системи според принципите, методите и концепциите на физиката като движение, енергия, сила, време, термодинамика, квантова химия, механика, аналитична динамика и химическо равновесие.
Философия на физиката
Във философията, философия на физиката изучава фундаменталните философски въпроси, които са в основата на модерната физика, изучаването на материята и енергията, и как те взаимодействат.
Виж Физика и Философия на физиката
Фотон
Фотон (φωτός – светлина) е елементарна частица, един от калибровъчните бозони, който е преносител на квант енергия на електромагнитното излъчване.
Виж Физика и Фотон
Фонон
Собствени режими на трептене разпространяващи се в кристала. Амплитудата на трептене е преувеличена за по-лесно изобразяване, в кристалите тя е много по-малка от размера на решетката.
Виж Физика и Фонон
Фермион
Фермиони се наричат всички елементарни частици с полуцял спин (1/2, 3/2, 5/2,...). Например електрон, протон, неутрон, неутрино, кварк.
Виж Физика и Фермион
Хармоничен осцилатор
Схема на просто хармонично движение Хармоничен осцилатор в класическата механика се нарича всяка система, която при отместване от нейното равновесно положение изпитва сила, връщаща я към равновесното положение.
Виж Физика и Хармоничен осцилатор
Хамилтонова механика
Хамилтоновата механика представлява преформулиране на класическата механика и е създадена през 1833 г.
Виж Физика и Хамилтонова механика
Ханс Кристиан Оерстед
Ханс Кристиан Оерстед (Hans Christian Ørsted, правилно произношение Йорстед) е един от най-изявените учени на 19 век, който изиграва решаваща роля в разбирането на електромагнетизма.
Виж Физика и Ханс Кристиан Оерстед
Хидродинамика
Хидродинамиката (от гръцки - движение на водата) е раздел от механиката, който изучава законите за движението на течностите под действието на външни сили и изследва механичните взаимодействия между течността и отделените от нея твърди тела.
Химия
Химията е наука, която изучава състава, структурата и свойствата на веществата (химичните елементи и техните съединения), както и превръщането на едни вещества в други в хода на различни химични реакции.
Виж Физика и Химия
Хелиоцентрична система
Художествено представяне на хелиоцентричния модел Хелиоцентризмът е теория за строежа на Вселената, според която Слънцето се намира в центъра на Вселената, а Земята и другите планети обикалят около него.
Виж Физика и Хелиоцентрична система
Число на Авогадро
Числото на Авогадро (константа на Авогадро) определя броя на структурните (градивни) единици (атоми, молекули, йони) в 1 mol вещество.
Виж Физика и Число на Авогадро
Черна дупка
accessdate.
Ядрена физика
Ядрената физика е клон на физиката, изследващ ядрото на атома, най-често във връзка с ядрената енергия.
Маса
Масата е скаларна физична величина, една от основните във физиката.
Виж Физика и Маса
Материя (физика)
Тази статия е за понятието, използвано във физиката и химията.
Материалознание
Материалознание е научна дисциплина, която има отношение към няколко дяла на науката и изучава връзката между структурата на материалите (на атомно ниво) и техните свойства, както и приложенията им в различни инженерни и научни области.
Математическа физика
Математическата физика е научна дисциплина, която в основата си е приложение на математически методи за решаване на физични проблеми и формулиране на физични теории.
Виж Физика и Математическа физика
Математика
Формули Математика (μάθημα, матема – знание, изучаване, учене) е изучаването на области като количествата (т.е. теория на числата) Определение за „математика“ от Оксфордския речник на английския език,, математически – абсктрактни структури (включително пространствените структури), типовете физично пространство, извършването на изчисления и математически анализ.
Маглев
JR-МАГЛЕВ МАГЛЕВ (съкратено от магнитна левитация) е транспортна технология, която позволява придвижване и управление на транспортно средство посредством действието на магнитни сили.
Виж Физика и Маглев
Магнитно поле
Магнитното поле е векторно поле, което се създава от частици с ненулев магнитен момент (например от магнитния момент на електроните в атомите на постоянен магнит) или от промяната на електрическото поле във времето.
Магнетизъм
Магнетизмът е раздел от физиката, който изучава магнитните явления.
Многомерна геометрия
Многомерна геометрия е сборно понятие, с което се означават клоновете от геометрията, които се занимават с пространства с повече от три размерности.
Виж Физика и Многомерна геометрия
Мощност
Мощността е физична величина (означавана обикновено с P) и представлява отношението на пренесената енергия (или работата извършена от дадена сила) за определен интервал от време към големината на този интервал.
Виж Физика и Мощност
Молекулна физика
Молекулната физика е раздел от физиката, който изучава физичните свойства на телата, като разглежда техния молекулен строеж.
Момент на сила
Момент на сила, наричан също въртящ момент или само момент, е физична величина, изразяваща въздействието на сила върху въртяща се система, разположена на разстояние от нейната ос на въртене.
Момент на импулса
Момент на импулса (кинетичен момент, ъглов момент, орбитален момент) е физична величина, характеризираща твърдо тяло при въртенето му около дадена ос на симетрия.
Виж Физика и Момент на импулса
Механична работа
Работа или механична работа във физиката и механиката е мярка за количеството енергия, което се пренася от една система в друга.
Механично равновесие
Механично равновесие в класическата механика е състояние на дадена система, при което сумата от всички сили, действащи на дадено тяло е нула, както и сумата на всички въртящи моменти също е нула.
Виж Физика и Механично равновесие
Механика на непрекъснатите среди
Механика на непрекъснатите среди е клон на механиката, който се занимава с анализа на кинематиката на механичното поведение на материали, моделирани като непрекъсната маса, а не като отделни частици.
Виж Физика и Механика на непрекъснатите среди
Механика на Лагранж
Механика на Лагранж е преформулировка на класическата механика, въведена от Жозеф Луи Лагранж през 1788 г.
Виж Физика и Механика на Лагранж
Медицинска физика
Медицинска физика (биомедицинска физика, медицинска биофизика, приложна физика в медицината и други) е клон на приложната физика, свързан с приложението на физиката в медицината.
Виж Физика и Медицинска физика
История на физиката
Първите стъпки в познанията за някои физични явления възникват още в древността, доразвиват се от Аристотел, Архимед и др., но появата на физиката като самостоятелна наука се свързва Ренесанса.
Виж Физика и История на физиката
Исак Нютон
Исак Нютон (Isaac Newton, на английски се произнася Айзък Нютън) е английски физик, математик, астроном, философ, алхимик и богослов.
Ибн ал-Хайтам
Абу Али ал-Хасан Ибн ал-Хайтам (أبو علي الحسن بن الهيثم), известен също с латинизираното име Алхазен (или Алхацен), е арабски математик, астроном и оптик.
Иконофизика
Иконофизика е интердисциплинарно изследователско поле, прилагащо теории и модели.
Имануел Кант
Имануел Кант (Immanuel Kant; 22 април 1724 – 12 февруари 1804) е германски философ от 18 век от пруския град Кьонигсберг.
Импулс (механика)
Импулс или импулс на тяло във физиката е физична величина, свързана с определена отправна система и представляваща произведението на масата на тялото m\, и неговата скорост \vec.
Виж Физика и Импулс (механика)
Индия
Индия, официално Република Индия (भारत गणराज्य Bhārat Gaṇarājya; Republic of India), е държава в Южна Азия.
Виж Физика и Индия
Инженеринг
#виж Инженерна наука.
Инквизиция
Светата инквизиция, или както е по-широко известна, Инквизицията, (от лат. Inquisition – „следствие“, „разследване“) е съществувало в миналото учреждение на Католическата църква.
Закони на Нютон
Законите на Нютон са закони на класическата механика, които позволяват да се запишат уравненията на движение за всяка механична система.
Земя
Земята е третата планета в Слънчевата система.
Виж Физика и Земя
Библия
Библията на Гутенберг, ~1455 г. Първа страница от Библията на Гутенберг Семейна Библия, 1859 г. Ролки с Петокнижието (Тора) – първата и основна част на Библията Библията (от койне гръцки: βιβλία – книги) е сборник от свещени текстове за юдаизма, и в последствие за християнството.
Виж Физика и Библия
Биофизика
Биофизиката e дял от медицинската физика, която използва методи на изследване обикновено приложими в физика върху биологията, за да получи резултати, приложими в медицината.
Бозон
Бозони се наричат елементарните частици с цял спин.
Виж Физика и Бозон
Вълна
Вълна на водната повърхност Вълна̀та е периодична или непериодична промяна на физическите параметри на дадена система, причинена от действие или взаимодействие, която се разпространява с крайна скорост, зависеща от характеристиките на средата.
Виж Физика и Вълна
Вълнова функция
Вълновата функция е математически инструмент, използван в квантовата механика, за описване на физични системи.
Втората световна война
#виж Втора световна война.
Виж Физика и Втората световна война
Време
Време е основно понятие във физиката и четвърто измерение в пространствено-времевия континуум.
Виж Физика и Време
Вавилон
Музей Пергамон, Берлин) Вавилон (на вавилонски: babili; בבל) е един от най-известните древни градове, столица на Старовавилонското и през VII и VI век пр.н.е.
Виж Физика и Вавилон
Гърция
Гърция, официално Република Гърция (Ελλάδα, Елада или катаревуса: Ελλάς, Елас, пълно име: Ελληνική Δημοκρατία, Елиники Димократия, Гръцка република), е държава в Югоизточна Европа, заемаща най-южната част на Балканския полуостров.
Виж Физика и Гърция
Гравитационно взаимодействие
#виж Гравитация.
Виж Физика и Гравитационно взаимодействие
Гравитон
---- Гравитонът е хипотетична елементарна частица, квант - носител на гравитационното взаимодействие.
Галилео Галилей
Галилео Галилей (Galileo Galilei) е италиански физик, астроном, астролог и философ, считан заедно с Френсис Бейкън за основоположник на съвременния научен метод.
Глуон
Глуони във физиката на елементарните частици се наричат реални векторни калибровъчни бозони, които са носители на силните взаимодействия на цветните заряди в квантовата хромодинамика.
Виж Физика и Глуон
Готфрид Лайбниц
Готфрид Вилхелм Лайбниц (Gottfried Wilhelm Leibniz) е германски философ, математик, дипломат, библиотекар и юрист, заемащ важно място в историята на математиката и философията.
Геофизика
Слънчевият вятър е отклонен от магнитосферата. Геофизиката е физика на Земята и нейната среда в космоса.
Дължина
Дължина Дължина е физична величина, характеризираща линейното измерение на даден обект, обикновено по направления на най-големия размер.
Виж Физика и Дължина
Древен Китай
#виж История на Китай#Древен Китай.
Движение
#пренасочване Механично движение.
Джордано Бруно
Джордано Бруно (Giordano Bruno), роден Филипо Бруно, известен още като Бруно от Нола или Бруно Ноланеца, е италиански монахдоминиканец, философ, астроном, математик и драматург, който първи отстоява идеята за безкрайността на Вселената.
Джеймс Кларк Максуел
Джеймс Кларк Максуел (James Clerk Maxwell) е шотландски физик и математик, член на Единбургското кралско дружество (от 1855) и на Лондонското кралско дружество (от 1861).
Виж Физика и Джеймс Кларк Максуел
Доминикански орден
Св. Доминик Доминиканският орден (Ordo fratrum praedicatorum, OP) е католически монашески орден, съществуващ от XIII в.
Виж Физика и Доминикански орден
Демокрит
Демокрит е древногръцки философ, последовател на Левкип и систематизатор на атомизма.
Ервин Шрьодингер
Ервин Рудолф Йозеф Александер Шрьодингер (Erwin Rudolf Josef Alexander Schrödinger) е австрийски физик теоретик, един от създателите на квантовата механика, съществено допринесъл за нейното развитие, по-специално с формулирането на вълновите уравнения (стационарно и зависещо от времето уравнение на Шрьодингер), за което е удостоен с Нобелова награда за физика през 1933 г., поделена с Пол Дирак.
Ернст Мах
Ернст Мах(Ernst Mach) е австрийски физик и философ.
Европа
Европа е най-западният полуостров на Евразия, обикновено разглеждан като самостоятелен континент.
Виж Физика и Европа
Египет
Арабска република Египет (جمهورية مصر العربية, джумхурийят миср ал арабийя) или само Египет е държава в североизточната част на Африка с населени места, съсредоточени предимно край течението на река Нил.
Виж Физика и Египет
Електричество
Светкавиците са сред най-зрелищните електрически явления Електричество е обобщаващо наименование за явленията, които са резултат от движението или натрупването на електрически заряди.
Електрически ток
Електрическият ток, най-често наричан просто ток, е физическо явление, представляващо насоченото движение на електрически заряди, например под въздействието на електрическо поле.
Електрически заряд
Електрически заряд (или количество електричество) е физическа характеристика на материята, водеща до поява на сила, когато се намира в близост до друга електрически заредена материя.
Виж Физика и Електрически заряд
Електрическо поле
Електрическо поле (или електрично поле) е един от компонентите на електромагнитното поле, съществуващо в пространството около заредени частици.
Виж Физика и Електрическо поле
Електростатика
Електростатиката е дял от физиката, разглеждащ взаимодействията между постоянно електрическо поле и заредени частици.
Електромагнитно взаимодействие
Електромагнитното взаимодействие е едно от четирите фундаментални взаимодействия във физиката, възникващо между обектите с електрически заряд.
Виж Физика и Електромагнитно взаимодействие
Електромагнитно излъчване
Електромагнитното излъчване (ЕМИ) е разпространяваща се през пространството вълна с електрическа и магнитна компонента.
Виж Физика и Електромагнитно излъчване
Електромагнитно поле
Електромагнитно поле е съвкупността от електрическото и магнитното поле, които могат да преминават едно в друго.
Виж Физика и Електромагнитно поле
Електромагнетизъм
#виж Електромагнитно взаимодействие.
Виж Физика и Електромагнетизъм
Електрон
Електрон е елементарна частица, присъстваща в електронните обвивки на атомите на всички химични елементи.
Електроника
Електрониката е инженерна наука, чиято цел е ползването за полезни цели на контролирано и регулирано движение на електрони в различна среда.
Елементарна частица
Във физиката на елементарните частици под елементарна частица се разбира частица, за която няма експериментални доказателства за наличието на вътрешна структура, т.е.
Виж Физика и Елементарна частица
Ентропия
Термодинамична система с ниска ентропия Термодинамична система с висока ентропия Ентропия е физична величина, която представлява мярка за безпорядъка на термодинамичните системи.
Енергия
Енергията (– активност, работа) е скаларна физична величина, която характеризира способността на дадена система да променя състоянието на заобикалящата среда или да извършва работа.
Виж Физика и Енергия
Енергия на нулевата точка
#пренасочване Нулева енергия.
Виж Физика и Енергия на нулевата точка
Лудвиг Болцман
Лудвиг Болцман (Ludwig Eduard Boltzmann) е австрийски физик, смятан за основоположник на статистическата механика.
Луис Комфорт Тифани
Луис Комфорт Тифани (Louis Comfort Tiffany, 18 февруари 1848 – 17 януари 1933) е американски художник и дизайнер, работил в областта на декоративните изкуства и известен най-вече с работите си от цветно стъкло в стил ар нуво.
Виж Физика и Луис Комфорт Тифани
Лайнъс Полинг
Лайнъс Карл Полинг (Linus Carl Pauling) е американски химик от немски произход, носител на две Нобелови награди – Нобелова награда за химия за 1954 г.
Лаплас
#виж Пиер-Симон Лаплас.
Виж Физика и Лаплас
Йейлски университет
Йейлският университет (Yale University), често наричан само Йейл, е сред най-известните частни университети в САЩ, намиращ се в гр.
Виж Физика и Йейлски университет
12 век
12 век започва на 1 януари 1101 г.
Виж Физика и 12 век
17 век
17 век започва на 1 януари 1601 г.
Виж Физика и 17 век
20 век
20-и век започва на 1 януари 1901 г.
Виж Физика и 20 век
4-вектор
В специалната теория на относителността, 4-вектор (също четири-вектор или квадривектор) е обект с четири съставящи, които се трансформират по определен начин под Лоренцова трансформация.