Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
ИзходящIncoming
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Химия

Index Химия

Химията е наука, която изучава състава, структурата и свойствата на веществата (химичните елементи и техните съединения), както и превръщането на едни вещества в други в хода на различни химични реакции.

Съдържание

  1. 83 отношения: III век, XVII век, Карл Вилхелм Шееле, Канада (философ), Колоидна химия, Природни науки, Платон, Периодична система на елементите, Органична химия, Органично съединение, Органично вещество, Организъм, Олимпиодор Млади, Аристотел, Агрегатно състояние, Алберт Велики, Алесандро Волта, Александрия, Антоан Лавоазие, Аналитична химия, Наркотични вещества, Нилс Бор, Неорганична химия, Русия, Радиационна химия, Робърт Бойл, Роджър Бейкън, Реймонд Лулий, Сатурн (планета), Свободна енергия на Гибс, Слънце, Смърт, Тот, Теоретична химия, Франсис Бейкън, Фридрих Вьолер, Физикохимия, Хигс бозон, Химична реакция, Химично съединение, Химично инженерство, Химическа промишленост, Хермес, Хермес Трисмегист, Херметизъм, Число на Авогадро, Ърнест Ръдърфорд, Юпитер (планета), Ядрена химия, Марс (планета), ... Разширете индекс (33 Повече ▼) »

III век

#виж 3 век.

Виж Химия и III век

XVII век

#виж 17 век.

Виж Химия и XVII век

Карл Вилхелм Шееле

Паметник на Карл Вилхелм Шееле в Шьопинг Карл Вилхелм Шееле (Carl Wilhelm Scheele) е шведски химик (немец по произход), който открива много химични вещества, най-значимото от които е кислородът (преди Джоузеф Пристли).

Виж Химия и Карл Вилхелм Шееле

Канада (философ)

Канада (санскрит: कणाद) е древноиндийски философ, основател на философската школа Вайшешика,Канада, философ, Булич, Сергей Константинович автор на трактата Вайшешика-сутра или Канада-сутра.

Виж Химия и Канада (философ)

Колоидна химия

Колоидната химия е дял от физикохимията за дисперсните системи и повърхностните явления на междуфазовата граница.

Виж Химия и Колоидна химия

Природни науки

Природни науки, наречени също естествени науки са науки, чиято цел е изучаването, описването, разбирането и предсказването на природните явления на основата на наблюдения, експерименти и теоретично моделиране.

Виж Химия и Природни науки

Платон

Пла̀тон (Πλάτων) е древногръцки учен, математик и философ.

Виж Химия и Платон

Периодична система на елементите

#пренасочване Периодична система.

Виж Химия и Периодична система на елементите

Органична химия

Органичната химия е основен дял на химията, който изучава структурата, свойствата, състава и синтеза на органичните съединения – въглеводородите и техните производни.

Виж Химия и Органична химия

Органично съединение

Метанът е най-простото възможно органично съединение Органично съединение е всяко химично съединение на въглерода без карбидите, оксидите, въглеродната киселина и нейните производни.

Виж Химия и Органично съединение

Органично вещество

#виж Органично съединение.

Виж Химия и Органично вещество

Организъм

прокариотен организъм. В биологията организмът (Gaeabionta, Biota, Vitae, Eobionti или Bionta) е съвкупност от съгласувани системи от органи.

Виж Химия и Организъм

Олимпиодор Млади

Олимпиодор Млади (Ὀλυμπιόδωρος ὁ Νεώτερος.; Olympiodorus) (495 – 570 г.) e неоплатонически философ, последният философ от платоническата и неоплатоническата традиция в Александрия, след Юстиниановия декрет от 529 г., който затваря Платоновата академия.

Виж Химия и Олимпиодор Млади

Аристотел

Аристотел (Ἀριστοτέλης) е древногръцки философ и учен, един от най-големите гении на Античността и е наричан „Баща на науката“.

Виж Химия и Аристотел

Агрегатно състояние

Четирите основни агрегатни състояния – по посока на часовниковата стрелка от горния ляв ъгъл: твърдо, течно, плазма и газ, представени от ледена скулптура, капка вода, електрическа дъга от трансформатор на Тесла и въздухоколо облаците Агрегатно състояние е състояние на веществото, което се характеризира с определени качествени свойства.

Виж Химия и Агрегатно състояние

Алберт Велики

Албертус Магнус, фреска (1352) в Тревизо, Италия Алберт Велики (Albertus Magnus, наричан още Албертус Магнус или Алберт от Кьолн) е немски философ, богослов, светец на Католическата църква и доминикански епископ.

Виж Химия и Алберт Велики

Алесандро Волта

Алесандро Волта (Alessandro Giuseppe Antonio Anastasio Volta) е италиански учен – физик и химик, граф.

Виж Химия и Алесандро Волта

Александрия

Александрия (الإسكندرية – al-’Iskandariya, إسكندريه – Eskendereyya, Ἀλεξάνδρεια, ⲁⲗⲉⲝⲁⲛⲇⲣⲓⲁ или ⲣⲁⲕⲟϯ, произнася се като Ракоди) е най-голямото морско пристанище и втори по големина град в Египет, административен център на мухафаза Александрия.

Виж Химия и Александрия

Антоан Лавоазие

Лабораторията на Лавоазие, Музей на изкуствата и занаятите, Париж. Антоан-Лоран дьо Лавоазие (Antoine-Laurent de Lavoisier) е френски химик, член на Парижката академия на науките (от 1772 г.) и неин председател (от 1785 г.), един от основоположниците на съвременната химия.

Виж Химия и Антоан Лавоазие

Аналитична химия

Аналитичната химия е дял от химията, който изучава разделянето, идентифицирането и количествената оценка на химичните компоненти на естествени или изкуствени материали.

Виж Химия и Аналитична химия

Наркотични вещества

#виж Наркотично вещество.

Виж Химия и Наркотични вещества

Нилс Бор

50px Нилс Хенрик Давид Бор (Niels Henrik David Bohr) е датски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1922 година.

Виж Химия и Нилс Бор

Неорганична химия

Йонна структура на дикалиев оксид, K2O Неорганичната химия е дял от химията, който се занимава с изследването на свойствата и поведението на неорганичните съединения – техният строеж и способността им да реагират с други вещества.

Виж Химия и Неорганична химия

Русия

Русѝя (Росси́я) или Ру̀ска федера̀ция (Росси́йская Федера́ция), съкратено РФ е държава в Европа и Азия, заемаща източната част (38,6 %) на Европа и северната част (30,7 %) на Азия.

Виж Химия и Русия

Радиационна химия

Радиационна химия е раздел на ядрената химия, който изучава химичното въздействие на радиацията върху веществата.

Виж Химия и Радиационна химия

Робърт Бойл

Робърт Бойл (Robert Boyle; Robaird Ó Bhaoill) е ирландски физик, химик, теолог.

Виж Химия и Робърт Бойл

Роджър Бейкън

Роджър Бейкън (Roger Bacon) е английски философ и алхимик, сред най-известните францисканци на своето време.

Виж Химия и Роджър Бейкън

Реймонд Лулий

#пренасочване Раймонд Лулий.

Виж Химия и Реймонд Лулий

Сатурн (планета)

Сатурн е шестата планета от Слънчевата система.

Виж Химия и Сатурн (планета)

Свободна енергия на Гибс

В термодинамиката енергията на Гибс (G) отбелязва способността на даден процес да протича спонтанно.

Виж Химия и Свободна енергия на Гибс

Слънце

Слънцето е звездата в центъра на Слънчевата система.

Виж Химия и Слънце

Смърт

---- ''„Смърт, последен предел на нещата“'', по Хораций Смъртта е пълно и необратимо прекратяване на жизнените процеси в живите организми и естествен край на всеки живот.

Виж Химия и Смърт

Тот

Тот е смятан за едно от най-важните божества в египетската митология.

Виж Химия и Тот

Теоретична химия

Теоретичната химия е дял на химията, в който основно място заемат теоретични обобщения, включени в теоретичен арсенал на съвременната химия.

Виж Химия и Теоретична химия

Франсис Бейкън

#виж Френсис Бейкън.

Виж Химия и Франсис Бейкън

Фридрих Вьолер

ФридрихВьолер (Friedrich Wöhler) е германски химик.

Виж Химия и Фридрих Вьолер

Физикохимия

Капка вода, демонстрация на повърхностно напрежение Физикохимията е наука, изучаваща дисперсни явления в химическите системи според принципите, методите и концепциите на физиката като движение, енергия, сила, време, термодинамика, квантова химия, механика, аналитична динамика и химическо равновесие.

Виж Химия и Физикохимия

Хигс бозон

Хигс бозонът е масивна скаларна елементарна частица.

Виж Химия и Хигс бозон

Химична реакция

Химичната реакция е процес, който води дo химична трансформация на едни химични вещества в други вещества (сложни), най-често различни по състав и строеж от изходните.

Виж Химия и Химична реакция

Химично съединение

Химичното съединение е сложно химично вещество, съставено от идентични молекули на атоми на два или повече химични елемента, свързани помежду си с химични връзки и имащи определени химични свойства.

Виж Химия и Химично съединение

Химично инженерство

Химичното инженерство е приложна наука и академична дисциплина, която обединява химията, физиката и машиностроенето.

Виж Химия и Химично инженерство

Химическа промишленост

Химическата промишленост отрасъл на преработващата промишленост, обхващащ създаването на продукти чрез използването на химически процеси за преобразуването на органични и неорганични суровини.

Виж Химия и Химическа промишленост

Хермес

Хермес (Ἑρμῆς) в древногръцката митология е син на Зевс и плеядата Мая, която е дъщеря на титана Атлас.

Виж Химия и Хермес

Хермес Трисмегист

Хермес Трисмегист (Ερμής ο Τρισμέγιστος., Хермес Триждивеликия; Mercurius ter Maximus) е синкретизъм на гръцкия бог Хермес и египетския Тот.

Виж Химия и Хермес Трисмегист

Херметизъм

Херметизмът е философско-религиозно течение с езотеричен характер.

Виж Химия и Херметизъм

Число на Авогадро

Числото на Авогадро (константа на Авогадро) определя броя на структурните (градивни) единици (атоми, молекули, йони) в 1 mol вещество.

Виж Химия и Число на Авогадро

Ърнест Ръдърфорд

Ърнест Ръдърфорд (Ernest Rutherford), първи барон Ръдърфорд Нелсън е британски физик от новозеландски произход, известен като баща на ядрената физика.

Виж Химия и Ърнест Ръдърфорд

Юпитер (планета)

Юпитер е петата по отдалеченост от Слънцето планета и най-голямата (с голяма преднина) в Слънчевата система.

Виж Химия и Юпитер (планета)

Ядрена химия

Ядрената химия е дял от химията, който се занимава с радиоактивността и ядрените реакции, радиоактивните елементи (например актинидите, радия и радона) и химията на оборудването, свързано с радиоактивност и ядрени реакции (например ядрените реактори).

Виж Химия и Ядрена химия

Марс (планета)

#пренасочване Марс.

Виж Химия и Марс (планета)

Михаил Ломоносов

Михаил Василиевич Ломоносов (Михаи́л Васи́льевич Ломоно́сов) е руски учен, енциклопедист, учен и писател, представител на класицизма.

Виж Химия и Михаил Ломоносов

Металоорганична химия

Металоорганично, или органометално, се нарича всяко органично съединение, в молекулите на което метален атом е свързан с един или повече въглеродни атоми от органична група.

Виж Химия и Металоорганична химия

Меркурий (планета)

Меркурий е най-малката планета в Слънчевата система и най-близката до Слънцето, около което прави по една обиколка на всеки 87,969 земни денонощия.

Виж Химия и Меркурий (планета)

Мед (елемент)

#виж Мед.

Виж Химия и Мед (елемент)

Испания

Кралство Испания (Reino de España, или Испания (España на Конституцията на Испания.) е държава, разположена в Югозападна Европа. Намира се на Иберийския полуостров (Пиренейския полуостров), където са и Португалия, Гибралтар и Андора.

Виж Химия и Испания

Биохимия

Молекулата на живота – ДНК Биохимията е наука за химичния състав, устройството, термодинамиката и обменните процеси в живите организми, които протичат в тяхна молекулно и клетъчно равнище.

Виж Химия и Биохимия

Божествена комедия

Катедралата на Флоренция. „Божествена комедия“ или само „Комедия“ (Commedia, по-късно Divina Commedia) е италианска алегорично-поучителна поема от Данте Алигиери,Данте се появява в тройната роля на герой, разказвач и автор.

Виж Химия и Божествена комедия

Бозе-Айнщайнова кондензация

Разпределение на скоростите в свръхохладен газ от рубидиеви атоми, потвърждаващ откриването на нова форма на материята, кондензацията на Бозе-Айнщайн. Първото разпределение отговаря на момента преди появата на Бозе-Айнщайновата кондензация.

Виж Химия и Бозе-Айнщайнова кондензация

Болос Демокритос

Болос Демокритос (на гръцки:Βῶλος ὁ Μενδήσιος) е елинизиран египетски философ, неопитагорейски автор на произведения по езотерика и медицина, в Птолемейски Египет, живял трети век преди Христа.

Виж Химия и Болос Демокритос

Вещество

Веществото е една от двете форми на съществуване на материята, която за разлика от полето се характеризира с маса в покой.

Виж Химия и Вещество

Венера (планета)

Венера е втората по ред планета от Слънчевата система и носи името на богинята Венера от римската митология.

Виж Химия и Венера (планета)

Гръцки език

Гръцкият език (самоназвание: ελληνικά, произнесено елиника̀, старогръцко произношение хеленика̀) е индоевропейски език, говорен от около 13 000 000 души в Гърция, Кипър и гръцката диаспора в целия свят.

Виж Химия и Гръцки език

Германия

Герма̀ния (Deutschland), официално име Федерална република Германия (Bundesrepublik Deutschland), ФРГ (BRD), е федерална парламентарна република в Централна Европа.

Виж Химия и Германия

Данте Алигиери

Данте Алигиери (Dante Alighieri), много често наричан само Данте, е италиански поет, писател, литератор, философ и политически мислител от град Флоренция по време на Средновековието.

Виж Химия и Данте Алигиери

Джоузеф Пристли

Джоузеф Пристли (Joseph Priestley) е английски свещеник-протестант, естествоизпитател, теолог и философ, обществен деец, член на Лондонското кралско дружество (1767).

Виж Химия и Джоузеф Пристли

Джоузеф Блек

Джоузеф Блек (Joseph Black) е шотландски лекар, химик и физик, известен с разработките си върху латентната топлина, специфичната топлина, както в откриването на въглеродния диоксид.

Виж Химия и Джоузеф Блек

Джон Далтон

Джон Далтон (John Dalton (ˈdɔːltən)) е английски физик и химик, известен с приносите си в развитието на атомистическите възгледи в химията.

Виж Химия и Джон Далтон

Дмитрий Менделеев

Дмитрий Иванович Менделеев (Дми́трий Ива́нович Менделе́ев) е руски учен енциклопедист – химик, физикохимик, физик, икономист, технолог, геолог, метеоролог, педагог, преподавател, въздухоплавател и приборостроител.

Виж Химия и Дмитрий Менделеев

Демокрит

Демокрит е древногръцки философ, последовател на Левкип и систематизатор на атомизма.

Виж Химия и Демокрит

Етер (физика)

Хипотетично изображение на възникването на т.нар „етерен вятър“, който би трябвало да се наблюдава при движението на Земята около Слънцето Светлинен етер (Luminiferous aether) е историческа хипотетична преносна среда от края на XIX век, която уж изпълва междузвездното пространство и в която в се е предполагало, че се разпространява светлината (откъдето и светлинен).

Виж Химия и Етер (физика)

Европа

Европа е най-западният полуостров на Евразия, обикновено разглеждан като самостоятелен континент.

Виж Химия и Европа

Египет

Арабска република Египет (جمهورية مصر العربية, джумхурийят миср ал арабийя) или само Египет е държава в североизточната част на Африка с населени места, съсредоточени предимно край течението на река Нил.

Виж Химия и Египет

Луна

Луната е единственият естествен спътник на Земята и петият по размери в Слънчевата система.

Виж Химия и Луна

Латински език

Латинският език (lingua latīna) е древен италийски език.

Виж Химия и Латински език

Левкип

Левкип е древногръцки философ.

Виж Химия и Левкип

10 век

10 век започва на 1 януари 901 г.

Виж Химия и 10 век

13 век

13 век започва на 1 януари 1201 г.

Виж Химия и 13 век

14 век

14 век започва на 1 януари 1301 г.

Виж Химия и 14 век

18 век

18 век започва на 1 януари 1701 г.

Виж Химия и 18 век

19 век

Карта на света mрез 1897 г. Британската империя е маркирана с червено Юлската революция от 1830 XIX век започва на 1 януари 1801 г.

Виж Химия и 19 век

200 г. пр.н.е.

200 година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.

Виж Химия и 200 г. пр.н.е.

330 г. пр.н.е.

330 (триста и тридесета) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.

Виж Химия и 330 г. пр.н.е.

8 век

8 век започва на 1 януари 701 г.

Виж Химия и 8 век

, Михаил Ломоносов, Металоорганична химия, Меркурий (планета), Мед (елемент), Испания, Биохимия, Божествена комедия, Бозе-Айнщайнова кондензация, Болос Демокритос, Вещество, Венера (планета), Гръцки език, Германия, Данте Алигиери, Джоузеф Пристли, Джоузеф Блек, Джон Далтон, Дмитрий Менделеев, Демокрит, Етер (физика), Европа, Египет, Луна, Латински език, Левкип, 10 век, 13 век, 14 век, 18 век, 19 век, 200 г. пр.н.е., 330 г. пр.н.е., 8 век.