Съдържание
96 отношения: CERN, Physical Review, Physics Today, Physics World, R-процес, S-процес, University of British Columbia, Карат (маса), Космически лъчи, Корпускулярно-вълнов дуализъм, Псевдо-Гебер, Принцип на Паули, Парамагнетизъм, Поглъщане на неутрони, Периодична система на елементите, Ото Фриш, Ото Хан, Атомизъм, Атомна орбитала, Атомен номер, Адживика, Алфа-разпад, Алхимия, Алберт Айнщайн, Амедео Авогадро, Антоан Лавоазие, Антониус ван ден Брук, Няя, Нилс Бор, Нобелова награда за химия, Радиоактивност, Робърт Браун, Робърт Бойл, Съотношение на неопределеност на Хайзенберг, Стабилен изотоп, Стандартен модел, Свръхнова, Слънце, Слънчева система, Спектрална линия, Трансуранов елемент, Тройна хелиева реакция, Теория на Големия взрив, Франсис Уилям Астън, Фредерик Соди, Ханс Гайгер, Химичен елемент, Хелий, Хенри Моузли, Чарвака, ... Разширете индекс (46 Повече ▼) »
- Химия
CERN
#пренасочване Европейска организация за ядрени изследвания.
Виж Атом и CERN
Physical Review
#пренасочване Физикъл Ревю.
Physics Today
Physics Today („Физиката днес“) е научно списание в САЩ, създадено през 1948 г.
Physics World
#пренасочване Физикс Уърлд.
R-процес
r-процесът, наричан също процес на бързо поглъщане на неутрони, е форма на нуклеосинтез, която протича главно при срив на ядрото на свръхнови.
Виж Атом и R-процес
S-процес
s-процес, действащ в диапазона от Ag до Sb. s-процесът, наричан също процес на бавно поглъщане на неутрони, е форма на нуклеосинтез, която протича в звездите при наличие на относително ниска неутронна плътност и междинни температури.
Виж Атом и S-процес
University of British Columbia
#виж Университет на Британска Колумбия.
Виж Атом и University of British Columbia
Карат (маса)
Каратът е единица за маса, която се използва при измерването на скъпоценни камъни и перли.
Космически лъчи
Космическите лъчи са поток от елементарни частици и ядра на атоми на химически елементи, които навлизат в земната атмосфера от космическото пространство.
Корпускулярно-вълнов дуализъм
Корпускулярно-вълновият дуализъм е принцип, съгласно който дадени обекти могат да проявяват както вълнови, така и корпускулярни свойства.
Виж Атом и Корпускулярно-вълнов дуализъм
Псевдо-Гебер
Псевдо-Гебер (Pseudo-Geber) е името, използвано от съвременните изследователи, за неизвестен европейски алхимик от 13 век, понякога идентифициран с Павел Тарантски, който пише на латински книги по алхимия и металургия, подписвайки се като „Гебер“.
Принцип на Паули
Принципът на Паули, известен също като принцип на забраната е принцип в квантовата механика, формулиран от Волфганг Паули през 1925 г.
Парамагнетизъм
Пàрамагнетизъм е форма на магнетизъм, която се проявява единствено при наличието на външно магнитно поле.
Поглъщане на неутрони
Поглъщането на неутрони е ядрена реакция, при която атомно ядро и един или повече неутрони се сблъскват и се обединяват в ново по-тежко ядро.
Виж Атом и Поглъщане на неутрони
Периодична система на елементите
#пренасочване Периодична система.
Виж Атом и Периодична система на елементите
Ото Фриш
Ото Роберт Фриш (Otto Robert Frisch) е австрийско-британски физик, член на Британско кралско научно дружество.
Виж Атом и Ото Фриш
Ото Хан
Ото Хан (Otto Hahn) е германски химик, един от основоположниците на радиационната химия.
Виж Атом и Ото Хан
Атомизъм
Атомизъм (образувано от старогръцката дума ατομος – неделим) е философско учение, според което материята не е непрекъсната, а се състои от малки частици (атоми).
Виж Атом и Атомизъм
Атомна орбитала
Форма на първите пет атомни орбитали: 1s, 2s, 2px, 2py и 2pz (различните цветове означават различни фази на вълновата функция) Атомна орбитала (АО) е математическа (вълнова функция), която описва поведението на един или най-много два електрона в един атом.
Атомен номер
Атомният номер, известен също като пореден номер на атома, е термин в химията и физиката, представляващ броя на протоните, съставящи атомното ядро.
Адживика
Адживика е школа в древната индийска философия и аскетично движение от епохата на Махаджанапада (6-3 век пр.н.е.). Това е едно от основните хетеродоксни (настика) течения в индуизма, наред с Чарвака, джайнизма и будизма, с които вероятно възниква по едно и също време.
Виж Атом и Адживика
Алфа-разпад
Алфа-разпад Алфа-разпад е вид радиоактивно излъчване от нестабилно атомно ядро, при което се отделят алфа-частици.
Алхимия
''Лаборатория на алхимик'' картина от книгата на ХайнрихКунрат ''Amphitheatrum sapientiae aeternae'', 1595 Алхимията (арабски: الخيمياء, al-khimia) е названието на химията преди и в процеса на навлизането й в научния ѝ период.
Виж Атом и Алхимия
Алберт Айнщайн
Алберт Айнщайн (Albert Einstein, //) е немски физик–теоретик, философ и писател от еврейски произход, работил през голяма част от живота си в Швейцария и Съединените щати.
Амедео Авогадро
Лоренцо Романо Амедео Карло Авогадро ди Куареня е Черето (Lorenzo Romano Amedeo Carlo Avogadro di Quaregna e Cerreto), накратко Амедѐо Авога̀дро, е италиански физик и химик.
Антоан Лавоазие
Лабораторията на Лавоазие, Музей на изкуствата и занаятите, Париж. Антоан-Лоран дьо Лавоазие (Antoine-Laurent de Lavoisier) е френски химик, член на Парижката академия на науките (от 1772 г.) и неин председател (от 1785 г.), един от основоположниците на съвременната химия.
Антониус ван ден Брук
Антониус Йоханес ван ден Брук (Antonius Johannes van den Broek) е нидерландски физик.
Виж Атом и Антониус ван ден Брук
Няя
Няя е една от шестте ортодоксални (астика) школи в индуистката философия.
Виж Атом и Няя
Нилс Бор
50px Нилс Хенрик Давид Бор (Niels Henrik David Bohr) е датски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1922 година.
Виж Атом и Нилс Бор
Нобелова награда за химия
Нобеловата награда за химия (Nobelpriset i kem) се присъжда ежегодно от Кралската шведска академия на науките на учени в разни области на химията.
Виж Атом и Нобелова награда за химия
Радиоактивност
Международният предупредителен знак за радиоактивност Радиоактивността (radio – „излъчвам“ и activus – „действен“), наричана също радиоактивен разпад, е процес, при който нестабилно атомно ядро губи енергия (изразена в маса в неговата отправна инерциална система) чрез излъчване на радиация, като алфа-частица, бета-частица с неутрино или само неутрино (при електронен захват) или гама-лъчи или електрон (при вътрешна конверсия).
Робърт Браун
Робърт Браун (Robert Brown) е шотландски ботаник, един от основоположниците на изследванията на флората на Австралия.
Робърт Бойл
Робърт Бойл (Robert Boyle; Robaird Ó Bhaoill) е ирландски физик, химик, теолог.
Съотношение на неопределеност на Хайзенберг
Съотношение на неопределеност на Хайзенберг е принцип в квантовата физика, според който мястото и импулсът на дадена частица не могат да бъдат точно определени едновременно.
Виж Атом и Съотношение на неопределеност на Хайзенберг
Стабилен изотоп
Стабилни изотопи са изотопите на химични елементи, които не са радиоактивни (не се разпадат спонтанно).
Стандартен модел
Стандартен модел на елементарните частици; в дясната колона са калибровъчните бозони и Хигс бозонът Стандартният модел е теоретична конструкция във физиката на елементарните частици, описваща електромагнитното, слабото и силното взаимодействие на всички елементарни частици.
Свръхнова
Остатък от свръхновата на Кеплер. Свръхнова, заснета от космическия телескоп Хъбъл В астрономията свръхнова (също супернова) се отнася до няколко вида звездни експлозии, пораждащи изключително ярки обекти, които постепенно избледняват в течение на няколко месеца или седмици.
Виж Атом и Свръхнова
Слънце
Слънцето е звездата в центъра на Слънчевата система.
Виж Атом и Слънце
Слънчева система
своята атмосфера Слънчевата система е група астрономически обекти, включваща Слънцето и небесните тела, обикалящи около него – планети, планети джуджета, спътници, астероиди, комети, междупланетен прахи газ.
Спектрална линия
Непрекъснат спектър Емисионен линеен спектър Абсорбционен линеен спектър Спектрална линия се нарича тъмна или светла линия на фона на иначе хомогенен и непрекъснат оптичен спектър, която се дължи на наличието или на отсъствието на фотони в тесен честотен диапазон, сравняван със съседните му честоти.
Трансуранов елемент
Трансуранови елементи е общо наименование на химичните елементи с атомен номер, по-голям от този на урана - 92.
Виж Атом и Трансуранов елемент
Тройна хелиева реакция
Схема на тройна хелиева реакция Тройната хелиева реакция е процес на ядрен синтез, протичащ в някои звезди, при който три ядра на хелий-4 се обединяват в ядро на въглерод-12.
Виж Атом и Тройна хелиева реакция
Теория на Големия взрив
сингулярност. Пространството се е разширило оттогава насам, поради което ни изглежда, че звездите и галактиките са се отдалечили едни от други. Големият взрив е космологична научна теория, описваща ранното развитие на Вселената.
Виж Атом и Теория на Големия взрив
Франсис Уилям Астън
Франсис Уилям Астън (Francis William Aston) е английски химик и физик, носител на Нобелова награда за химия през 1922 година „за откриването на голям брой изотопи на нерадиоактивни елементи, с помощта на изобретения от него мас-спектрометър, както и за формулирането на правилото за целочисленост“.
Виж Атом и Франсис Уилям Астън
Фредерик Соди
Фредерик Соди (Frederick Soddy) е английски радиохимик, носител на Нобелова награда за химия за 1921 г.
Ханс Гайгер
Ханс Гайгер (Johannes (Hans) Wilhelm Geiger) е германски физик с експериментаторска дарба – един от плеядата германски учени, допринесли за развитието на ядрената физика.
Химичен елемент
Периодична система на елементите Химичен елемент се нарича всяка група от атоми, които имат еднакъв брой протони в ядрата си.
Хелий
Хелият е химичен елемент с атомен номер 2 и атомна маса 4,002602.
Виж Атом и Хелий
Хенри Моузли
#виж Хенри Мозли.
Чарвака
Чарвака или Локаята е школа в древната индийска философия, възникнала в епохата на Махаджанапада (6 – 3 век пр.н.е.). Според чарвака вселената се състои от четири елемента: земя, огън, вода и въздух, като за всеки елемент е характерна особена разновидност от атоми.
Виж Атом и Чарвака
Ървинг Лангмюр
Ървинг Лангмюр (Irving Langmuir) е американски химик и физик, носител на Нобелова награда за химия за 1932 година.
Ърнест Ръдърфорд
Ърнест Ръдърфорд (Ernest Rutherford), първи барон Ръдърфорд Нелсън е британски физик от новозеландски произход, известен като баща на ядрената физика.
Ърнест Марсдън
Ърнест Марсдън (Ernest Marsden) е английско-новозеландски физик.
Ядрена сила
Диаграма на Файнман на взаимодействието между протон и неутрон с посредничеството на пион Ядрената сила е остатъчен ефект от силното ядрено взаимодействие, действащ върху адроните и свързващ протоните и неутроните в атомното ядро.
Млечен път
Млечният път (Via Lactea) е спиралната галактика, в която се намира Слънчевата система.
Модел на Бор
атомната орбитала, обикаля около положително зареденото атомно ядро. Преходът на електрона към друга орбита е съпроводен с излъчване или поглъщане на квант електромагнитна енергия (''hν'').
Молекула
Тримерно (ляво и център) и двумерно (дясно) представяне на молекулата на органичното съединение атисан (atisane) Молекулата (molecula, идва от moles — маса) е структура от атоми, свързани помежду си чрез химични връзки.
Виж Атом и Молекула
Местен мехур
Схема на Местния мехур, включващ Слънцето и Бета Голямо куче, и съседния мехур, включващ Антарес Местният мехур е кухина в междузвездната среда на ръкава Орион от Млечния път, която включва Местния междузвезден облак, в който от своя страна се намират Слънчевата система и Земята.
Исак Нютон
Исак Нютон (Isaac Newton, на английски се произнася Айзък Нютън) е английски физик, математик, астроном, философ, алхимик и богослов.
Индия
Индия, официално Република Индия (भारत गणराज्य Bhārat Gaṇarājya; Republic of India), е държава в Южна Азия.
Виж Атом и Индия
Жан Батист Перен
Жан Батист Перен (Jean Baptiste Perrin) е френски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1926 година.
Жозеф Пруст
Жозеф Луи Пруст (Proust, Joseph-Louis) е френски химик, член на Парижката академия на науките, професор в артилерийска школа в Испания и ръководител на Кралската химическа лаборатория в Мадрид.
Женева
Женѐва е град в Югозападна Швейцария и е главен административен център на едноименния кантон Женева.
Виж Атом и Женева
Закон за запазване на масата
Законът за запазване на масата е физичен закон, съгласно който масата на една физична система се запазва при всички природни и изкуствени процеси.
Виж Атом и Закон за запазване на масата
Закон на Кулон
Илюстрация на закона на Кулон, два отрицателни или два положителни заряда се отблъскват, докато отрицателен и положителен заряд се привличат Законът на Кулон е закон от електростатиката.
Звезда
Хъбъл Звезда е небесно тяло, представляващо голямо кълбо газ (плазма в хидростатично равновесие), произвеждащо енергия чрез термоядрен синтез, основно превръщане на водород в хелий.
Виж Атом и Звезда
Земя
Земята е третата планета в Слънчевата система.
Виж Атом и Земя
Брауново движение
Топлинното хаотично движение на атоми и молекули Брауново движение е топлинното движение на микрочастици от твърдо вещество (прашинки), намиращи се в течна или газообразна среда.
Благороден газ
Благородни газове или още инертни газове е събирателно наименование за химичните елементи от осемнадесета група на периодичната система на елементите.
Бор (елемент)
Бор е химичен елемент, означаван със символа B, от 2-ри период, 13 (IIIA) група на периодичната система, с атомен номер 5 и атомна маса 10,811.
Бозе-Айнщайнова кондензация
Разпределение на скоростите в свръхохладен газ от рубидиеви атоми, потвърждаващ откриването на нова форма на материята, кондензацията на Бозе-Айнщайн. Първото разпределение отговаря на момента преди появата на Бозе-Айнщайновата кондензация.
Виж Атом и Бозе-Айнщайнова кондензация
Бета-разпад
W-бозон Бета-разпадът в атомната и ядрената физика е вид радиоактивен разпад, при който се излъчва бета-частица – електрон (β−) или позитрон (β+).
Берилий
Берилият (Beryllium) е химичен елемент, светлосив лек метал с атомен номер 4 и означение Be.
Виж Атом и Берилий
Вселена
Вселена е понятие, което обикновено означава целия пространствено-времеви континуум, в който съществуваме, заедно с всички форми на енергия и материя в него – планети, звезди, галактики и междугалактично пространство.
Виж Атом и Вселена
Вайшешика
Вайшешика е една от шестте ортодоксални (астика) школи в индуистката философия, тясно свързана с школата Няя.
Виж Атом и Вайшешика
Валентен електрон
Схема на химично съединение с четири ковалентни връзки, показваща валентните електрони, оцветени в синьо и червено Валентният електрон е електрон от даден атом, който може да участва в образуването на химични връзки.
Водороден атом
Схема на водороден атом Водородният атом е атом на химичния елемент водород.
Вернер Хайзенберг
Вернер Карл Хайзенберг (Werner Karl Heisenberg) е германски физик, един от основоположниците на квантовата механика, носител на Нобелова награда за физика за 1932 година.
Галактика
Сблъсък на галактики NGC 2207 и IC 2163. След милиарди години ще оцелее само едната от тях. Смята се, че по-голямата NGC 2207 (ляво) ще погълне по-малката IC 2163. Галактика (Γαλαξίας – Млечен път) е гравитационно свързана система от звезди, междузвезден газ и прах, плазма, а също и невидима тъмна материя.
Виж Атом и Галактика
Гилбърт Люис
Гилбърт Нютън Люис (Gilbert Newton Lewis) е американски физикохимик.
Готварска сол
мини Готварската сол, в ежедневието обикновено наричана просто сол, е минерал, съставен главно от натриев хлорид (NaCl), химично съединение от групата на солите.
Древна Гърция
Древна Гърция или древногръцка цивилизация е период в историята на Гърция, но и на източното Средиземноморие, който започва след края на бронзовата епоха и преминава в елинистическа епоха след смъртта на Александър III Македонски (323 г.
Джайнизъм
Махавира Джина. Символът на джайнизма. Знамето на джайнизма. Джайнизъм (जैन;, джайна; जिन,, джина – „победител“) e традиционна дхармическа религия, възникнала в Индия през периода от 9 до 6 в.
Виж Атом и Джайнизъм
Джоузеф Джон Томсън
Джоузеф Джон Томсън известен като Дж.
Виж Атом и Джоузеф Джон Томсън
Джон Далтон
Джон Далтон (John Dalton (ˈdɔːltən)) е английски физик и химик, известен с приносите си в развитието на атомистическите възгледи в химията.
Джеймс Чадуик
Сър Джеймс Чадуик (James Chadwick) е английски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1935 година.
Дмитрий Менделеев
Дмитрий Иванович Менделеев (Дми́трий Ива́нович Менделе́ев) е руски учен енциклопедист – химик, физикохимик, физик, икономист, технолог, геолог, метеоролог, педагог, преподавател, въздухоплавател и приборостроител.
Деутерий
Деутерият е стабилен изотоп на водорода.
Виж Атом и Деутерий
Детектор на елементарни частици
Детектор на елементарни частици, също детектор на йонизиращо излъчване, е устройство, използвано в експерименталната физика на елементарните частици и предназначено за откриване и измерване на параметрите на елементарните частици с висока енергия като космическите лъчи или частици, родени при ядрен разпад или в ускорителите.
Виж Атом и Детектор на елементарни частици
Демокрит
Демокрит е древногръцки философ, последовател на Левкип и систематизатор на атомизма.
Виж Атом и Демокрит
Ервин Шрьодингер
Ервин Рудолф Йозеф Александер Шрьодингер (Erwin Rudolf Josef Alexander Schrödinger) е австрийски физик теоретик, един от създателите на квантовата механика, съществено допринесъл за нейното развитие, по-специално с формулирането на вълновите уравнения (стационарно и зависещо от времето уравнение на Шрьодингер), за което е удостоен с Нобелова награда за физика през 1933 г., поделена с Пол Дирак.
Луи дьо Бройл
Луи дьо Бройл (Louis-Victor-Pierre-Raymond, 7th duc de Broglie познат като Louis de Broglie) е френски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1929 година.
Литий
Литият е химичен елемент със символ Li и атомен номер 3.
Виж Атом и Литий
Лиза Майтнер
Лиза Майтнер или Лизе Майтнер (Lise Meitner) е австрийска физичка от еврейски произход, една от пионерите в изследванията в ядрената физика и радиоактивността.
Левкип
Левкип е древногръцки философ.
Виж Атом и Левкип
Йохан Йозеф Лошмит
Йохан Йозеф Лошмит (Johann Josef Loschmidt) е австрийски физик и химик.
Вижте също
Химия
- Алотропия
- Атом
- Биофизическа химия
- Биохимия на растенията
- Кристалография
- Магнетохимия
- Механохимия
- Молекула
- Надмолекулярна химия
- Органична химия
- Смес
- Сплав
- Стереохимия
- Теоретична химия
- Фотохимия
- Химичен елемент
- Химичен синтез
- Химическа биология
- Химична реакция
- Химично съединение
- Химично уравнение
- Химия
- Химия на околната среда
- Ядрена химия