Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
ИзходящIncoming
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Теория на относителността

Index Теория на относителността

Двуизмерно представяне на време-пространствено изкривяване Теория на относителността е физическа теория на пространство-времето, описваща универсалните пространствено-временни свойства на физическите процеси.

Съдържание

  1. 15 отношения: Принцип на относителността, Отправна система, Обща теория на относителността, Алберт Айнщайн, Анри Поанкаре, Нютон, Неутронна звезда, Специална теория на относителността, Физика, Физика на елементарните частици, Хендрик Лоренц, Черна дупка, Макс Планк, Време, Етер (физика).

  2. Релативистична механика
  3. Теоретична физика

Принцип на относителността

Принцип на относителността (принцип на относителността на Айнщайн) е фундаментален физически принцип, един от принципите на симетрия във физиката, според който всички физически процеси в инерциална отправна система протичат еднакво, независимо от това дали системата е неподвижна, или се движи равномерно праволинейно.

Виж Теория на относителността и Принцип на относителността

Отправна система

300пОтправна система е понятие от физиката за обозначаване на гледната точка на наблюдателя.

Виж Теория на относителността и Отправна система

Обща теория на относителността

Двуизмерен образ на изкривяването на пространство-времето. Наличието на материя променя геометрията на пространство-времето, тази (изкривена) геометрия се интерпретира като гравитация.

Виж Теория на относителността и Обща теория на относителността

Алберт Айнщайн

Алберт Айнщайн (Albert Einstein, //) е немски физик–теоретик, философ и писател от еврейски произход, работил през голяма част от живота си в Швейцария и Съединените щати.

Виж Теория на относителността и Алберт Айнщайн

Анри Поанкаре

Жул Анри Поанкаре (Jules Henri Poincaré) е френски математик, физик, философ и теоретик на науката, един от най-значимите математици на 19 век.

Виж Теория на относителността и Анри Поанкаре

Нютон

---- Нютонът (символ: N) е единицата за сила от Международната система единици.

Виж Теория на относителността и Нютон

Неутронна звезда

Първото наблюдаване на неутронна звезда във видима светлина. Неутронната звезда е RX J1856.5-3754. Неутронните звезди са вид звезди, най-често срещаните в края на звездната еволюция.

Виж Теория на относителността и Неутронна звезда

Специална теория на относителността

Специалната теория на относителността (СТО) е теория във физиката, описваща измерванията в инерциални отправни системи при еднаква стойност на скоростта на светлината (c) във всяка от тях, независимо от състоянието на движение на нейния източник, и превръща скоростта на светлината от свойство на определено явление във фундаментална характеристика на пространство-времето.

Виж Теория на относителността и Специална теория на относителността

Физика

Физиката (φυσικός (фисикос) – „естествен“, φύσις (фисис) – „природа“) е естествена наука, изучаваща общите и фундаментални закономерности, определящи структурата и еволюцията на материалния свят.

Виж Теория на относителността и Физика

Физика на елементарните частици

Физика на елементарните частици е дял на физиката, занимаващ се с градивните елементи на материята и лъченията, т.нар.

Виж Теория на относителността и Физика на елементарните частици

Хендрик Лоренц

Хендрик Антоон Лоренц (Hendrik Antoon Lorentz) e холандски физик, изследвал електромагнитното излъчване и работил върху математическото му описание.

Виж Теория на относителността и Хендрик Лоренц

Черна дупка

accessdate.

Виж Теория на относителността и Черна дупка

Макс Планк

Макс Карл Ернст Лудвиг Планк (Max Karl Ernst Ludwig Planck) е известен германски физик теоретик, считан за баща на квантовата механика и един от най-видните физици на 20 век.

Виж Теория на относителността и Макс Планк

Време

Време е основно понятие във физиката и четвърто измерение в пространствено-времевия континуум.

Виж Теория на относителността и Време

Етер (физика)

Хипотетично изображение на възникването на т.нар „етерен вятър“, който би трябвало да се наблюдава при движението на Земята около Слънцето Светлинен етер (Luminiferous aether) е историческа хипотетична преносна среда от края на XIX век, която уж изпълва междузвездното пространство и в която в се е предполагало, че се разпространява светлината (откъдето и светлинен).

Виж Теория на относителността и Етер (физика)

Вижте също

Релативистична механика

Теоретична физика