Съдържание
45 отношения: XVII век, XVIII век, XX век, Кинетична енергия, Координатна система, Приложна механика, Полярна координатна система, Обща теория на относителността, Архимед, Антоан Лавоазие, Нютонова механика, Научна революция, Небесна механика, Статистическа механика, Сила, Скорост, Скорост на светлината, Слънце, Тяло (физика), Тектоника на плочите, Ускорение, Хамилтонова механика, Масов инерционен момент, Машинно инженерство, Материална точка, Михаил Ломоносов, Механична работа, Механично равновесие, Механика на флуидите, Механика на непрекъснатите среди, Международна система единици, Исак Нютон, Импулс (механика), Жозеф-Луи Лагранж, Закон на Хук, Закони на Нютон, Земя, Гравитация, Галилео Галилей, Галилееви трансформации, Готфрид Лайбниц, Древност, Лагранжова механика, Леонард Ойлер, 1748.
XVII век
#виж 17 век.
Виж Класическа механика и XVII век
XVIII век
#виж 18 век.
Виж Класическа механика и XVIII век
XX век
#виж 20 век.
Виж Класическа механика и XX век
Кинетична енергия
Кинетичната енергия Т на едно тяло е мярка за неговото механично движение и се определя като следствие от Закона за запазване на енергията.
Виж Класическа механика и Кинетична енергия
Координатна система
Сферичната координатна система е често използвана във физиката: тя свързва три числа (наричани координати) с всяка точка от евклидовото пространство – полярен радиус ''r'', полярен ъгъл ''θ'' и азимут ''φ'' Координатната система е система в геометрията, която използва числа, наричани координати, за да определи еднозначно положението на точките или на други геометрични обекти в дадено пространство или по-общо – в дадено математическо многообразие.
Виж Класическа механика и Координатна система
Приложна механика
Приложна механика (също инженерна механика) е клон на физическите науки и практическото приложение на механика.
Виж Класическа механика и Приложна механика
Полярна координатна система
Полярна мрежа, на която са изобразени основните ъгли. Полярна координатна система е двумерна координатна система, в която всяка точка в равнината се определя с две числа – полярен ъгъл и полярен радиус.
Виж Класическа механика и Полярна координатна система
Обща теория на относителността
Двуизмерен образ на изкривяването на пространство-времето. Наличието на материя променя геометрията на пространство-времето, тази (изкривена) геометрия се интерпретира като гравитация.
Виж Класическа механика и Обща теория на относителността
Архимед
Архимед (Αρχιμήδης) е древногръцки математик, астроном, физик и инженер.
Виж Класическа механика и Архимед
Антоан Лавоазие
Лабораторията на Лавоазие, Музей на изкуствата и занаятите, Париж. Антоан-Лоран дьо Лавоазие (Antoine-Laurent de Lavoisier) е френски химик, член на Парижката академия на науките (от 1772 г.) и неин председател (от 1785 г.), един от основоположниците на съвременната химия.
Виж Класическа механика и Антоан Лавоазие
Нютонова механика
#виж Закони на Нютон.
Виж Класическа механика и Нютонова механика
Научна революция
Научна революция е понятие, използвано в историята на науката, за да се опишат съществени промени в научната мисъл, възникнали вследствие на важни открития, поставяйки под въпрос съществуващите дотогава виждания за света и човека.
Виж Класическа механика и Научна революция
Небесна механика
Небесната механика е дял на астрономията, който изследва движението и гравитационните взаимодействия между небесните тела.
Виж Класическа механика и Небесна механика
Статистическа механика
Статистическата механика, също понякога наричана и статистическа физика, е приложението на математическата теория на вероятностите към класическата и квантовата механика.
Виж Класическа механика и Статистическа механика
Сила
Силата е физична величина, основно понятие във физиката, мярка за взаимодействието между телата, което предизвиква или деформация (когато тялото е с крайни размери) University Physics, Sears, Young & Zemansky, pp.
Виж Класическа механика и Сила
Скорост
Скоростта (бележи се с \vec v, velocity или vitesse) е векторна физична величина в кинематиката, която показва колко бързо се променя пространственото положение на една материална точка с времето относно избрана отправна система.
Виж Класическа механика и Скорост
Скорост на светлината
Слънчевата светлина изминава разстоянието от Слънцето до Земята за около 8 минути и 17 секунди Скоростта на светлината (означение c) е физична константа, която играе важна роля в много области на физиката.
Виж Класическа механика и Скорост на светлината
Слънце
Слънцето е звездата в центъра на Слънчевата система.
Виж Класическа механика и Слънце
Тяло (физика)
Тяло във физиката (или физическо тяло, физичен обект) е веществен материален обект, имащ постоянни: маса, форма (като правило проста) и съответен обем; при това е отделен от други тела с външна граница.
Виж Класическа механика и Тяло (физика)
Тектоника на плочите
Карта на тектонските плочи Възникването на теорията за тектоника на плочите е научна революция в геологията.
Виж Класическа механика и Тектоника на плочите
Ускорение
Ускорението е векторна физична величина, която показва изменението на скоростта на движещо се тяло за единица време, с други думи ускорението представлява производната на скоростта по времето, или, което е същото, представлява втората производна на пътя d^2S от времето dt^2.
Виж Класическа механика и Ускорение
Хамилтонова механика
Хамилтоновата механика представлява преформулиране на класическата механика и е създадена през 1833 г.
Виж Класическа механика и Хамилтонова механика
Масов инерционен момент
В класическата механика, инерционният момент, наричан също масов инерционен момент или инерчен момент, (SI единици kg·m²·rad-2) е мярка за „съпротивата“, която едно тяло оказва на промяна в състоянието си на въртеливо движение.
Виж Класическа механика и Масов инерционен момент
Машинно инженерство
#виж Машиностроене.
Виж Класическа механика и Машинно инженерство
Материална точка
Материална точка се нарича идеализиран модел на тяло с определена маса, чиито размери, форма и вътрешна структура са пренебрежими при разглеждането на даден проблем.
Виж Класическа механика и Материална точка
Михаил Ломоносов
Михаил Василиевич Ломоносов (Михаи́л Васи́льевич Ломоно́сов) е руски учен, енциклопедист, учен и писател, представител на класицизма.
Виж Класическа механика и Михаил Ломоносов
Механична работа
Работа или механична работа във физиката и механиката е мярка за количеството енергия, което се пренася от една система в друга.
Виж Класическа механика и Механична работа
Механично равновесие
Механично равновесие в класическата механика е състояние на дадена система, при което сумата от всички сили, действащи на дадено тяло е нула, както и сумата на всички въртящи моменти също е нула.
Виж Класическа механика и Механично равновесие
Механика на флуидите
Механика на флуидите също и хидрогазодинамика или хидроаеромеханика е дял от физиката, чийто обект на изследване е макроскопичното физическо поведение и механичните взаимодействия на флуидите („флуиди“ е общото име на течностите и газовете), раздел е от механиката на непрекъснатите среди.
Виж Класическа механика и Механика на флуидите
Механика на непрекъснатите среди
Механика на непрекъснатите среди е клон на механиката, който се занимава с анализа на кинематиката на механичното поведение на материали, моделирани като непрекъсната маса, а не като отделни частици.
Виж Класическа механика и Механика на непрекъснатите среди
Международна система единици
Международната система единици (международно означение SI, Système international d'unités) е съвременната форма на метричната система (наречена така заради една от основните си мерни единици – метъра) и е най-широко използваната система единици както в науката, така и в стопанството и техниката.
Виж Класическа механика и Международна система единици
Исак Нютон
Исак Нютон (Isaac Newton, на английски се произнася Айзък Нютън) е английски физик, математик, астроном, философ, алхимик и богослов.
Виж Класическа механика и Исак Нютон
Импулс (механика)
Импулс или импулс на тяло във физиката е физична величина, свързана с определена отправна система и представляваща произведението на масата на тялото m\, и неговата скорост \vec.
Виж Класическа механика и Импулс (механика)
Жозеф-Луи Лагранж
Жозеф Луи Лагранж (Joseph Louis Lagrange) или още Джузепе Лодовико Лагранджиа (Giuseppe Lodovico Lagrangia) е италианско-френски математик, физик, астроном, известен с трудовете си в областта на математическия анализ, диференциалната геометрия и аналитичната механика.
Виж Класическа механика и Жозеф-Луи Лагранж
Закон на Хук
Законът на Хук във физиката е експериментално изведена зависимост, според която приложената към твърдо тяло сила води до еластична деформация, правопропорционална на тази сила.
Виж Класическа механика и Закон на Хук
Закони на Нютон
Законите на Нютон са закони на класическата механика, които позволяват да се запишат уравненията на движение за всяка механична система.
Виж Класическа механика и Закони на Нютон
Земя
Земята е третата планета в Слънчевата система.
Виж Класическа механика и Земя
Гравитация
Гравитацията (също гравитационно взаимодействие, всемирно привличане, универсално притегляне; gravitas – „тежест“) е природно явление, в резултат на което всички обекти, притежаващи маса или енергия – включително планети, звезди, галактики и дори светлината – се привличат (или гравитират) един към друг.
Виж Класическа механика и Гравитация
Галилео Галилей
Галилео Галилей (Galileo Galilei) е италиански физик, астроном, астролог и философ, считан заедно с Френсис Бейкън за основоположник на съвременния научен метод.
Виж Класическа механика и Галилео Галилей
Галилееви трансформации
Галилееви трансформации във физиката и класическата механика представляват координатни трансформации между две координатни системи, които се различават в постоянната си скорост една спрямо друга.
Виж Класическа механика и Галилееви трансформации
Готфрид Лайбниц
Готфрид Вилхелм Лайбниц (Gottfried Wilhelm Leibniz) е германски философ, математик, дипломат, библиотекар и юрист, заемащ важно място в историята на математиката и философията.
Виж Класическа механика и Готфрид Лайбниц
Древност
Древност или древна история е период от човешката история, който покрива времето от около 3300/3000 г.
Виж Класическа механика и Древност
Лагранжова механика
#виж Механика на Лагранж.
Виж Класическа механика и Лагранжова механика
Леонард Ойлер
Леонард Ойлер (Leonhard Euler) е швейцарски математик, физик и астроном, работил през голяма част от живота си в Русия и Прусия.
Виж Класическа механика и Леонард Ойлер
1748
1748 (хиляда седемстотин четиридесет и осма) година (MDCCXLVIII) е.
Виж Класическа механика и 1748