Съдържание
442 отношения: Civilization II, Halting проблем, LIGO, Кьон Вонха, Кръстьо Кръстев (физик), Кристиан Хюйгенс, Кристиан Биркеланд, Кристиан Доплер, Карл Пиърсън, Карл Уиман, Карл Фридрих Гаус, Карл Фердинанд Браун, Карл Шварцшилд, Карл Мюлер, Карл Дейвид Андерсън, Карло Рубия, Кай Сигбан, Калифорнийски технологичен институт, Камило Оливети, Кирил Серафимов, Класификация на минералите, Клаус фон Клицинг, Клифърд Шул, Клинтън Дейвисън, Клод Коен-Тануджи, Константин Новосьолов, Кенет Уилсън, Пърси Уилямс Бриджман, Пьотър Капица, Правило на дясната ръка, Принцип на относителността, Пространство, Паскал Сотировски, Патрик Блакет, Павел Черенков, Павел Брюлов, Питър Хигс, Питер Зееман, Питей, Пиер Кюри, Пиер Луи Дюлон, Пиер-Жил дьо Жен, Потсдамски университет, Порфирий Бахметиев, Порцелан, Показател на пречупване, Пол Дирак, Пол Ланжвен, Поликарп Куш, Полезни изкопаеми, ... Разширете индекс (392 Повече ▼) »
Civilization II
Sid Meier's Civilization II е походова стратегическа игра, продължение на Sid Meier's Civilization.
Halting проблем
В теорията на изчислимостта, стоп-проблемът (halting problem) се състои в това дали е възможно да бъде определено, ако е дадена произволна компютърна програма и дадени входни данни за нея, дали програмата някога ще завърши или ще работи безкрайно много време. През 1936 г., Алън Тюринг доказва, че алгоритъм, който да дава отговор на тази задача за всички двойки програма–входни данни, не може да съществува.
LIGO
LIGO или ЛИГО (Laser Interferometer Gravitational-Wave Observatory; Лазерна интерферометрова гравитационно-вълнова обсерватория) е мащабен физичен експеримент и обсерватория за откриване на космически гравитационни вълни и за развитие на гравитационно-вълнови наблюдения като астрономически инструмент.
Виж Физика и LIGO
Кьон Вонха
Кьон Вонха (хангъл:경원하) е севернокорейски ядрен физик, считан за баща на севернокорейската ядрена програма.
Кръстьо Кръстев (физик)
Кръстьо Кръстев (Christjo Christofv) е български физик и натурализиран американски гражданин.
Виж Физика и Кръстьо Кръстев (физик)
Кристиан Хюйгенс
Кристиан Хюйгенс (Christiaan Huygens) е нидерландски механик, физик, астроном и математик, създател на вълновата теория на светлината.
Кристиан Биркеланд
Кристиан Олаф Бернхард Биркеланд (13 декември 1867 – 15 юни 1917) е норвежки учен.
Виж Физика и Кристиан Биркеланд
Кристиан Доплер
Кристиан Андреас Доплер (Christian Andreas Doppler) е австрийски математик и физик.
Карл Пиърсън
Карл Пиърсън (27 март 1857 – 27 април 1936) е английски математик и биостатистик. Приписва му се създаването на дисциплината математическа статистика. Той основава първия в света университетски статистически отдел в Университетски колеж Лондон през 1911 г.
Карл Уиман
50pxКарл Едуин Уиман (Carl Edwin Wieman) е американски физик.
Карл Фридрих Гаус
Йохан Карл ФридрихГаус (Johann Carl Friedrich Gauß) е германски математик и физик със значителен принос в различни области като теория на числата, статистика, математически анализ, диференциална геометрия, геодезия, геофизика, електростатика, астрономия и оптика.
Виж Физика и Карл Фридрих Гаус
Карл Фердинанд Браун
Карл Фердинанд Брàун (Karl Ferdinand Braun) е германски физик, лауреат на Нобелова награда за физика през 1909 година, която споделя с Гулиелмо Маркони за създаването на безжичната телеграфия.
Виж Физика и Карл Фердинанд Браун
Карл Шварцшилд
Карл Шварцшилд (Karl Schwarzschild) е германски астроном и физик, допринесъл с математическите си решения за развитието на теорията на относителността и квантовата теория.
Карл Мюлер
Карл Мюлер (Karl Alexander Müller) е швейцарски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1987 г., за откриването на свръхпроводимост при керамичните материали.
Карл Дейвид Андерсън
Карл Дейвид Андерсън (Carl David Anderson) е американски физик от шведски произход, носител на Нобелова награда за физика за 1936 година за откритието на позитрона.
Виж Физика и Карл Дейвид Андерсън
Карло Рубия
Карло Рубия (Carlo Rubbia) е италиански физик, носител на Нобелова награда за физика за 1984 г.
Кай Сигбан
Кай Мане Бьоре Сигбан (Kai Manne Börje Siegbahn) е шведски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1981 г.
Калифорнийски технологичен институт
Калифорнийският технологичен институт, известен още като Калтек (California Institute of Technology или Caltech) е частен, смесен университет намиращ се в Пасадена, Калифорния в САЩ.
Виж Физика и Калифорнийски технологичен институт
Камило Оливети
Сàмуел Дàвид Камѝло Оливèти, накратко Камило Оливети (на итал. Samuel David Camillo Olivetti detto solamente Camillo) е италиански инженер и предприемач, журналист и политик, основател през 1908 г.
Кирил Серафимов
Кирил Борисов Серафимов е български физик, академик на БАН и на Международната астрономическа академия в Париж, научен секретар на БАН и директор на Централната лаборатория за космически изследвания.
Класификация на минералите
Класификацията на минералите представлява систематизирането им и разпределянето им по групи, базирани на общи свойства, състав и структура, с цел по-лесното им откриване, ползване и изучаване.
Виж Физика и Класификация на минералите
Клаус фон Клицинг
Клаус-Олаф фон Клицинг (Klaus von Klitzing)е германски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1985 г.
Виж Физика и Клаус фон Клицинг
Клифърд Шул
Клифърд Гленууд Шул (Clifford Glenwood Shull, произнася се по-близко до Шъл) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1994 г.
Клинтън Дейвисън
Клинтън Дейвисън (Clinton Joseph Davisson) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1937 г.
Клод Коен-Тануджи
Клод Коен-Тануджи (Claude Cohen-Tannoudji) е френски учен, физик, носител на Нобелова награда за физика за 1997 г.
Виж Физика и Клод Коен-Тануджи
Константин Новосьолов
Константин Сергеевич Новосьолов (Константи́н Серге́евич Новосёлов) е британски физик от руски произход.
Виж Физика и Константин Новосьолов
Кенет Уилсън
Кенет Уилсън (Kenneth Geddes Wilson) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1982 г.
Пърси Уилямс Бриджман
Пърси Уилямс Бриджман (Percy Williams Bridgman) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1946 година за приносите му във физиката на високите налягания.
Виж Физика и Пърси Уилямс Бриджман
Пьотър Капица
Пьотър Леонидович Капица (Пётр Леонидович Капица) е руски физик, академик, носител на Нобелова награда за физика за 1978 година.
Правило на дясната ръка
франка В математиката и физиката правилото на дясната ръка е често срещано мнемонично правило за ориентацията на осите в триизмерното пространство.
Виж Физика и Правило на дясната ръка
Принцип на относителността
Принцип на относителността (принцип на относителността на Айнщайн) е фундаментален физически принцип, един от принципите на симетрия във физиката, според който всички физически процеси в инерциална отправна система протичат еднакво, независимо от това дали системата е неподвижна, или се движи равномерно праволинейно.
Виж Физика и Принцип на относителността
Пространство
Триизмерно пространство в декартова координатна система Пространството е безгранична триизмерна непрекъснатост, в която се разполагат всички предмети и събития.
Паскал Сотировски
Паскал Сотировски (Паскал Сотировски) е френски и югославски астрофизик, специалист по физика на Слънцето.
Виж Физика и Паскал Сотировски
Патрик Блакет
Майнард Стюарт Блакет, барон Блакет (Patrick Blackett, Baron Blackett) е английски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1948 година.
Павел Черенков
Павел Алексеевич Черенков (Па́вел Алексе́евич Черенко́в) е виден руски физик. Носител е на Нобелова награда за физика за 1958 година заедно с Игор Там и Иля Франк, за откритието на специфично синьо излъчване при преминаване на бързи заредени частици през прозрачни течности, наречено по-късно ефект на Черенков.
Павел Брюлов
Павел Александрович Брюлов (Па̀вел Алекса̀ндрович Брюлло̀в) е руски архитект и художник-пейзажист, академик и член на Съвета на Императорската художествена академия, член на Съвета на организацията на передвижниците и пазител на днешния Държавен руски музей.
Питър Хигс
Питър Уеър Хигс (Peter Ware Higgs) е британски теоретичен физик и професор емеритус в Единбургския университет Griggs, Jessica.
Питер Зееман
Питер Зееман (Pieter Zeeman) е нидерландски физик, носител на Нобелова награда за физика през 1902 година.
Питей
Питей (Πυθέας) е древногръцки пътешественик, астроном и физик, живял през 4 век пр.н.е. Негово е най-ранното описание на Северно море.
Виж Физика и Питей
Пиер Кюри
Пиер Кюри (Pierre Curie) е френски физик, един от първите изследователи на явлението радиоактивност, член на Френската академия на науките, лауреат на Нобелова награда за физика през 1903 година.
Пиер Луи Дюлон
Пиер Луи Дюлон (Pierre Louis Dulong) е френски физик и химик.
Пиер-Жил дьо Жен
50px Пиер-Жил дьо Жен (Pierre-Gilles de Gennes) е френски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1991 г.
Потсдамски университет
276x276пкс Потсдамският университет със своите около 22 хиляди студента представлява най-големият университет във федерална провинция Бранденбург, Германия.
Виж Физика и Потсдамски университет
Порфирий Бахметиев
Порфирий Иванович Бахметиев (Бахметьев, Порфирий Иванович) е руски физик и биолог, първият професор по физика в Софийския университет „Свети Климент Охридски“.
Виж Физика и Порфирий Бахметиев
Порцелан
Рисувана порцеланова чиния Порцеланът е керамичен материал, непорест и непроницаем за вода и газ и е отличен изолатор.
Показател на пречупване
Показател на пречупване (използва се също коефициент или индекс на пречупване) е физична величина, която представлява отношението на скоростта на светлината във вакуум и скоростта на светлината в дадената среда: n.
Виж Физика и Показател на пречупване
Пол Дирак
Пол Ейдриън Морис Дирак (Paul Adrien Maurice Dirac) е английски физик, Нобелов лауреат по физика за 1933, който за първи път теоретически обосновава съществуването на античастица, която има същата маса и спин като електрона, както и електрически заряд, равен по абсолютна стойност на този на електрона, но с обратен знак.
Пол Ланжвен
Пол Ланжвен (Paul Langevin) е френски физик и обществен деятел, създател на теорията на диамагнетизма и парамагнетизма.
Поликарп Куш
Поликарп Куш (Polykarp Kusch) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1955 година заедно с Уилис Лам за точното определяне на магнитния момент на електрона и установяване на разлики с теоретично предсказаните стойности.
Полезни изкопаеми
медна руда в с. Елисейна. Полезни изкопаеми се наричат веществата, добивани от земната кора или на повърхността.
Виж Физика и Полезни изкопаеми
Петър Пенчев (физик)
Петър Бенев Пенчев е български учен-физик, професор, един от пионерите в международен план в областта на естествената радиоактивност и създател на българската ядрена физика.
Виж Физика и Петър Пенчев (физик)
Петер Грюнберг
Петер Грюнберг (Peter Grünberg) е германски физик, носител на Нобелова награда за физика за 2007 г., заедно с Албер Ферт, за откриването на гигантското магнитосъпротивление, независимо един от друг.
Оуен Ричардсън
Оуен Ричардсън (Owen Willans Richardson) е британски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1928 година.
Оуен Чембърлейн
Оуен Чембърлейн (Owen Chamberlain) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1959 година заедно с Емилио Сегре за откритието на антипротона.
Ото фон Герике
Ото фон Герике (1602 – 1686) е германски изобретател, инженер, физик и философ.
Ото Щерн
Ото Щерн (Otto Stern) е физик от германски произход, натурализиран американец.
Ото Майерхоф
Ото Фриц Майерхоф (Otto Fritz Meyerhof) е германски физик и биохимик; носител на Нобелова награда за физиология или медицина (1922 г.).
Охайски уеслиански университет
Охайският уеслиански университет (Ohio Wesleyan University), или само Уеслиън, е висше училище – частен, независим и селективен хуманитарен колеж, разположен в гр.
Виж Физика и Охайски уеслиански университет
Огюст Пикар
Огюст Антоан Пикар (Auguste Antoine Piccard) е швейцарски физик, изобретател и изследовател.
Огюстен Френел
Огюстен Френел (Augustin-Jean Fresnel) е френски физик, известен най-вече като създател на лещите на Френел, които намират различни приложения, едно от които е в морските фарове.
Оге Нилс Бор
Оге Нилс Бор (или Ааге Нилс Бор) е датски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1975 г.
Ойген Голдщайн
Ойген Голдщайн (Eugen Goldstein) е германски физик.
Ойлеров диск
Компютърно представяне на Ойлеровия диск с леко вдлъбната основа. Ойлеровият диск е научна образователна играчка, която се използва за илюстриране и изучаване на динамичната система на въртящ се диск върху плоска повърхност (например въртяща се монета), и е бил обект на редица научни трудове.
Окултизъм
Окултизъм (occultus – „скрит, таен“) е „знание за скритото“ или „знание за паранормалното“, за разлика от фактите и „познанието на измеримото“, обикновено наричано наука.
Океанология
Океанологията е наука за Земята, която изучава физическите, химическите, геоложките и биологичните процеси и явления в Световния океан.
Асен Дацев
Асен Борисов Дацев е български физик, работил в областта на обосновката на квантовата механика и класическата топлопроводност.
Ахилеас Папапетру
Ахилеас Николау Папапетру (Αχιλλέας ΝικολάουΠαπαπέτρου) е виден гръцки физик, допринесъл с изследванията си към общата теория на относителността.
Виж Физика и Ахилеас Папапетру
Артър Холи Комптън
Артър Комптън (Arthur Holly Compton) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1927 година.
Виж Физика и Артър Холи Комптън
Артър Шолоу
Артър Шолоу (Arthur Leonard Schawlow) е американски физик, известен с работата си в областта на лазерната спектроскопия, за което е удостоен с Нобелова награда за физика за 1981 г.
Арно Пензиас
Арно Алън Пензиас (Arno Allan Penzias) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1978 година, заедно с Робърт Удроу Уилсън и работещия в друга област Пьотър Капица.
Арнолд Зомерфелд
Арнолд Йоханес Вилхелм Зомерфелд (Arnold Sommerfeld; 5 декември 1868, Кьонигсберг – 26 април 1951, Мюнхен) е германски физик, известен с работата си в областта на атомната и квантовата физика, както и с големия брой талантливи ученици.
Арнолд Волфендейл
Сър Арнолд Уитъкър Волфендейл (Sir Arnold Wolfendale) е виден английски физик, бивш президент на Европейското физическо дружество (1999 – 2001), почетен професор по астрономия на Университета в Дърам, Англия.
Виж Физика и Арнолд Волфендейл
Абрам Йофе
Абрам Йофе е руски физик, академик (1920) и вицепрезидент на Академията на науките на СССР.
Абдус Салам
Абдус Салам (عبد السلام) е изтъкнат пакистански физик, носител на Нобелова награда за физика за 1979 г.
Абдул Кадир Хан
Абдул Кадир Хан е пакистански учен и металург, станал известен с така наречения Кръг на А. К. Хан.
Адриано Оливети
Адриано Оливети (Adriano Olivetti) е италиански предприемач, инженер, политик, писател, издател и специалист по градоустройство.
Азаря Поликаров
Азаря̀ Призенти Поликаров е български философ (философия на науката) и физик от еврейски произход.
Алън Сокал
Алън Дейвид Сокал (Alan David Sokal; роден 1955) е американски математик и физик, професор по математика в Университетски колеж Лондон.
Алфред Кастлер
Алфрѐд Кастлѐр (Alfred Kastler; 3 май 1902, Гебвилер, Германска империя – 7 януари 1984, Бандол, Франция) е френски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1966 година.
Албърт Майкелсън
Албърт Ейбрахам Микелсън (Albert Abraham Michelson) е американски физик от полски произход, Нобелов лауреат, известен с опита, целящ точно измерване на скоростта на Земята спрямо Световния етер, както и с точни измервания на скоростта на светлината.
Алберт Айнщайн
Алберт Айнщайн (Albert Einstein, //) е немски физик–теоретик, философ и писател от еврейски произход, работил през голяма част от живота си в Швейцария и Съединените щати.
Алберт Ферт
Албер Ферт (Albert Fert) е френски физик, носител на Нобелова награда за физика за 2007 г., заедно с Петер Грюнберг, за откриването на гигантското магнитосъпротивление, независимо един от друг.
Алесандро Волта
Алесандро Волта (Alessandro Giuseppe Antonio Anastasio Volta) е италиански учен – физик и химик, граф.
Александър Прохоров
50px Александър Михайлович Прохоров е руски учен, носител на Нобелова награда за физика за 1964 година, един от основоположниците на съвременното направление във физиката – квантова електроника.
Виж Физика и Александър Прохоров
Александър Попов (физик)
Александър Степанович Попов е руски физик.
Виж Физика и Александър Попов (физик)
Александър Петров (физик)
Александър Георгиев Петров е български физик, действителен член на Българската академия на науките.
Виж Физика и Александър Петров (физик)
Александър Фридман
Портрет на Фридман като преподавател в Киевското военно училище за летци-наблюдатели, август 1916 г. Александър Фридман (Александр Александрович Фридман) е руски физик, математик и космолог.
Виж Физика и Александър Фридман
Александър Железняков
Александър Борисович Железняков – инженер физик, ръководител на дейности в областта на ракетно-космическата техника, писател, журналист.
Виж Физика и Александър Железняков
Александър Бекерел
Александър-Едмон Бекерел, известен и като Едмон Бекерел, е френски физик, изучавал слънчевия спектър, магнетизма и електричеството.
Виж Физика и Александър Бекерел
Александър Держански
Александър Иванов Держански е български физик, работил главно в областта на физиката на частично подредените системи.
Виж Физика и Александър Держански
Алексей Абрикосов (физик)
Алексей Алексеевич Абрикосов е руски и американски физик-теоретик, носител на Нобелова награда за физика за 2003 г., познат със своите приноси в областта на физиката на кондензираната материя.
Виж Физика и Алексей Абрикосов (физик)
Американски университет в България
Американският университет в България, съкратено АУБ (American University in Bulgaria) е частен университет, разположен в Благоевград, България.
Виж Физика и Американски университет в България
Амедео Авогадро
Лоренцо Романо Амедео Карло Авогадро ди Куареня е Черето (Lorenzo Romano Amedeo Carlo Avogadro di Quaregna e Cerreto), накратко Амедѐо Авога̀дро, е италиански физик и химик.
Антъни Легет
Сър Антъни Джеймс Легет (Anthony Leggettе) е британски и американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 2003 г.
Антоан Бекерел
Антоан Сезар Бекерел (Antoine César Becquerel) (7 март 1788 — 18 януари 1878) е френски физик.
Антониус ван ден Брук
Антониус Йоханес ван ден Брук (Antonius Johannes van den Broek) е нидерландски физик.
Виж Физика и Антониус ван ден Брук
Анри Бекерел
Антоан Анри Бекерел (Antoine Henri Becquerel) е френски физик, откривател на естествената радиоактивност и носител на Нобелова награда за физика за 1903 година.
Андре-Мари Ампер
Андрѐ-Марѝ Ампѐр (André-Marie Ampère) е знаменит френски физик, математик и естествоизпитател, считан за един от основните откриватели на електромагнетизма.
Андерс Ангстрьом
Андерш Юнас Ангстрьом (Anders Jonas Ångström) е шведски физик, един от основателите на спектралния анализ.
Андерс Целзий
Обсерваторията на Целзий в Упсала Андерс Целзий (Anders Celsius) е шведски астроном, математик и физик.
Наука
Наука в най-широкия класически смисъл е систематизирано достоверно знание, което може да бъде убедително обяснено чрез логиката.
Виж Физика и Наука
Натан Розен
Натан Розен (22 март 1909 – 18 декември 1995) е американски физик–теоретик от еврейски произход, известен с изследванията си върху строежа на атома на водорода, работата си с Албърт Айнщайн и Борис Подолски върху вълновите функции на квантовото заплитане и Парадокса на Айнщайн-Подолски-Розен.
Национална природо-математическа гимназия
Националната природо-математическа гимназия „Академик Любомир Чакалов“ (съкратено НПМГ) е национална гимназия в София.
Виж Физика и Национална природо-математическа гимназия
Нийл Деграс Тайсън
Нийл Деграс Тайсън (Neil deGrasse Tyson) е американски астрофизик и популяризатор на науката.
Виж Физика и Нийл Деграс Тайсън
Никола Съботинов
Никола Василев Съботинов е български учен-физик, академик, председател на Българската академия на науките от 2008 до 2012 г.
Никола Тесла
Нико̀ла Тѐсла (Нѝкола Тèсла; Nikola Tesla) е сръбско-американски изобретател, физик и електромашинен инженер, известен най-вече с постиженията си в областта на променливия ток и електроснабдяването.
Николас Блумберген
Николас Блумберген (Nicolaas Bloembergen) е нидерландски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1981 година.
Виж Физика и Николас Блумберген
Николай Жуковски
Николай Егорович Жуковски (Никола́й Его́рович Жуко́вский) е виден руски учен, създател на съвременната аеродинамика. Заслужил професор на Московския държавен университет, професор по теоретична механика на Императорското московско техническо училище (от 1918 г.: Московско висше техническо училище); член-кореспондент на Императорската академия на науките по математически науки (1894).
Николай Басов
50п Николай Геннадиевич Басов (Николай Геннадиевич Басов) е съветски и руски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1964 година заедно с Александър Прохоров и Чарлз Хард Таунс за работата си в областта на квантовата електроника, довела до създаването на лазера и мазера.
Николай Ге
Йерусалимския храм (1858) Николай Николаевич Ге е руски художник реалист, един от учредителите на Обществото на передвижниците.
Нилс Бор
50px Нилс Хенрик Давид Бор (Niels Henrik David Bohr) е датски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1922 година.
Норман Рамзи
Норман Рамзи (Norman F. Ramsey) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1989 г.
Невил Франсис Мот
Невил Франсис Мот (Nevill Francis Mott) е британски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1977 г., заедно с Филип Андерсън и Джон ван Флек, за изследвания, независимо един от друг, на електричната структура на материята и неподредените системи.
Виж Физика и Невил Франсис Мот
Ръсел Хълс
Ръсел Алън Хълс (Russell Alan Hulse) е американски физик, носител на Нобелова награда по физика за 1993 г.
Рудолф Клаузиус
Рудолф Юлиус Емануел Клаузиус (Rudolf Julius Emanuel Clausius) е германски физик, смятан за един от основоположниците на термодинамиката.
Рудолф Мьосбауер
50pxРудолф Лудвиг Мьосбауер (Rudolf Ludwig Mössbauer) е германски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1961 година заедно с американеца Роберт Хофщетер за откритието на ефекта на Мьосбауер.
Рашко Зайков
Рашко Гаврилов Зайков е български професор по физика, работил в областта на теорията на елементарните частици, с научна дейност в Германия (до 1944 г.) и България.
Раджа Рамана
Доктор Раджа Рамана е индийски ядрен физик, ръководител на индийската ядрена програма от 60-те до 80-те години.
Радко Янев
Радко Кръстев Янев (Ратко Крстев Јанев) е югославски и сръбски учен и дипломат, академик на Северна Македония.
Разсейване на Ръдърфорд
Разсейване на Ръдърфорд (също Ръдърфордово разсейване) е физическо явление, еластично разсейване на заредени частици от атомни ядра вследствие на кулоновото взаимодействие.
Виж Физика и Разсейване на Ръдърфорд
Ричард Тейлър (физик)
Ричард Тейлър (Richard Taylor) е канадски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1990 г.
Виж Физика и Ричард Тейлър (физик)
Ричард Файнман
Ричард Филипс Файнман (Richard Phillips Feynman) е един от най-забележителните американски физици на 20 век, наричан най-великият ум след Айнщайн.
Рикардо Джакони
Рикардо Джакони (Riccardo Giacconi) е италиански и американски астрофизик, носител на Нобелова награда за физика (2002 г.).
Робърт Опенхаймер
Дж.
Виж Физика и Робърт Опенхаймер
Робърт Ричардсън
Робърт Колеман Ричардсън (Robert Coleman Richardsonе американск физик, носител на Нобелова награда за физика за 1996 г.
Робърт Удроу Уилсън
Робърт Удроу Уилсън (Robert Woodrow Wilson) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1978 година.
Виж Физика и Робърт Удроу Уилсън
Робърт Миликан
Робърт Миликан (Robert Andrews Millikan) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1923 година.
Робърт Бойл
Робърт Бойл (Robert Boyle; Robaird Ó Bhaoill) е ирландски физик, химик, теолог.
Робърт Ван де Грааф
Робърт Ван де Грааф (Robert J. Van de Graaff) е американски физик от нидерландски произход, професор в Принстънския университет.
Виж Физика и Робърт Ван де Грааф
Робърт Джордан
Джеймс Оливър Ригни-младши (James Oliver Rigney, Jr.), по-известен с псевдонима Робърт Джордан (Robert Jordan), е американски писател, най-известен с фентъзи поредицата „Колелото на времето“.
Робърт Лафлин
Робърт Бетс Лафлин (Robert Betts Laughlin) е американски физик, дал теоретично обяснение на дробния квантов ефект на Хол.
Роберт Хофщетер
Роберт Хофщетер (Robert Hofstadter) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1961 година „за основополагащи изследвания по разсейване на електроните от атомни ядра и свързаните с тяхоткрития в областта на структурата на нуклоните“.
Рой Глаубер
Рой Глаубер (Roy Jay Glauber) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 2005 г.
Реймънд Дейвис
Реймънд Дейвис (Raymond Davis) е американски физик и химик, носител на Нобелова награда за физика за 2002 г.
Съюз на учените в България
Съюзът на учените в България е съсловна организация на учените в страната, регистрирана като неправителствена организация с нестопанска цел.
Виж Физика и Съюз на учените в България
Съюз на физиците в България
Съюзът на физиците в България е професионална, неправителствена организация на физиците в България, наследник на българското физико-математическо дружество, основано през 1898 г.
Виж Физика и Съюз на физиците в България
Субраманиан Чандрасекар
Субраманиан Чандрасекар (சுப்பிரமணியன் சந்திரசேகர்; सुब्रह्मण्यन् चंद्रशेखर; Subrahmanyan Chandrasekhar) е американски астрофизик и физик-теоретик от индийски произход, носител на Нобелова награда за физика за 1983 г.
Виж Физика и Субраманиан Чандрасекар
Статив (техника)
Настолен триножник Статив Статив е уред за поставяне на инструменти, уреди, апарати, и др.
Стаматиос Кримигис
Стаматиос (Том) М.
Виж Физика и Стаматиос Кримигис
Стивън Уайнбърг
Стивън Уайнбърг (Steven Weinberg) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1979 година.
Стивън Хокинг
Професор Стивън Уилям Хокинг, CH CBE FRS (Stephen William Hawking) е английски физик-теоретик, космолог, астрофизик и популяризатор на науката, автор на книги и статии за новите открития и идеи за Вселената и нейното зараждане, включително и на популярната „Кратка история на времето“ (A Brief History of Time, 1988), която му спечелва международна известност.
Стивън Чу
Стивън Чу (Steven Chu) е американски физик и политик от китайски произход.
Стивън Джоунс
Стивън Джоунс (Steven Earl Jones) е американски физик.
Стойчо Панчев
Стойчо Панчев Вълчев е български физик, академик на БАН.
Стефан Маринов
Стефан Маринов е български научен и политически дисидент по време на комунистическия режим в България през втората половина на XX век.
Степан Берил
Степан Йорданович Берил (Степан Иорданович Берил) е молдовски учен (физик) в Приднестровието от български произход.
Сатиендра Нат Бозе
Сатиендра Нат Бозе (সত্যেন্দ্র নাথ বসু, IPA: ʃɔt̪ˈjeːnd̪ro naːt̪ʰ bɔʃu, произношение на бенгалски: sətˈjeːndrə naːtʰ boːs) е индийски физик от щата Западна Бенгалия, работил в областта на математичната физика.
Виж Физика и Сатиендра Нат Бозе
Сава Манов
Сава Славчев Манов е български физик и преподавател по физика.
Сади Карно (физик)
Никола̀ Леона̀р Садѝ Карно̀ (Nicolas Léonard Sadi Carnot) е френски физик и инженер, основоположник на съвременната термодинамика.
Виж Физика и Сади Карно (физик)
Саздо Иванов
Саздо Иванов Тричков е български учен, професор, последен ректор на Държавната политехника (1951 – 1953) и първи ректор на Машинно-електротехническия институт (1953 – 1960) в София.
Самюел Тинг
Самюел Тинг (丁肇中; Samuel Chao Chung Ting; пинин: Dīng Zhàozhōng) е китайско-американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1976 г., заедно с Бъртън Рихтер.
Сиверт
Сиверт (международно означение Sv) е мерна единица от SI за доза на йонизиращите лъчения.
Виж Физика и Сиверт
Символ
Везната като символ на закона и правдата Символ (на) е знак, рисунка, която представя в съкратен вид същността или значението на даден предмет, събитие или идея.
Виж Физика и Символ
Симон ван дер Меер
Симон ван дер Меер е холандски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1984 г.
Виж Физика и Симон ван дер Меер
Слюди
Колекция от 14 вида слюди, Манхатън, Ню Йорк, САЩ Мусковит – Бразилия Биотит – Бразилия Флогопит – Афганистан Парагонит Лепидолит – Минас Жерайс, Бразилия Гранули глауконит – Нидерландия Селадонит, насложен върху стилбит – Махаращра, Индия Слюдите са група планарни минерали, отнасящи се към слоестите силикати, с близки свойства и обща формула (К,Na) (Al,Mg,Fe,Li)3 (OH,F)2.
Виж Физика и Слюди
Случайност
Псевдослучайно генерирано битмапно изображение. Случайността е липсата на модел или предвидимост на събитията.
Сорбция
Лабораторен абсорбер. '''1 a)''': CO2 входов отвор; '''1 b)''': H2O входов отвор; '''2)''': изпускателен отвор; '''3)''': абсорбена колона; '''4)''': херметично затваряне.
Виж Физика и Сорбция
Соломон Салтиел
Соломон Моис Салтиел е български физик.
Сесил Франк Поуел
Сесил Франк Поуел (Cecil Frank Powell) е британски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1950 година.
Виж Физика и Сесил Франк Поуел
Сергей Вавилов
Сергей Иванович Вавилов (24 март 1891 - 25 януари 1951) - съветски физик, обществен деец, академик от 1932 г.
Такухи Минасян
Такухи Левон Минасян е българска и английска физичка, поетеса и писателка от арменски произход.
Тим Бърнърс-Лий
Сър Тимъти (Тим) Джон Бърнърс-Лий (Sir Timothy John Berners-Lee) е английски физик и компютърен специалист, основоположник и създател на World Wide Web.
Тошихиде Маскава
Тошихиде Маскава (на японски: 益川 敏英; Toshihide Maskawa) е японски физик, известен с теоретичното предвиждане за съществуването на най-малко три семейства кварки, за което заедно с Макото Кобаяши получават 1/2 от Нобеловата награда по физика за 2008 г.
Томас Йънг
Томас Йънг (Thomas Young), известен и като Томас Юнг, е английски учен енциклопедист с голям принос в изследването на светлината и зрението, в механиката, физиологията, езикознанието, музикалната хармония и египтологията.
Томас Йохан Зеебек
Томас Йохан Зеебек (Thomas Johann Seebeck) е немско-естонски физик, открил през 1821 г.
Виж Физика и Томас Йохан Зеебек
Теория на алгоритмичната информация
Теория на алгоритмичната информация е раздел от теорията на информацията и информатиката, който се занимава с взаимоотношенията между изчисленията и информацията.
Виж Физика и Теория на алгоритмичната информация
Теория на относителността
Двуизмерно представяне на време-пространствено изкривяване Теория на относителността е физическа теория на пространство-времето, описваща универсалните пространствено-временни свойства на физическите процеси.
Виж Физика и Теория на относителността
Теодор Хенш
Теодор Волфганг Хенш (Theodor W. Hänsch) е германски физик, носител на Нобелова награда за физика за 2005 г., заедно с Джон Хол, за „приноси в развитието на прецизната лазерна спектроскопия, включително за създаването на оптическия квантов синтезатор“.
Уилям Пиърс
Доктор Уилям Лутър Пиърс (William Luther Pierce) е американски политик основател на Националния Алианс и принципен идеолог на националистическото движение на Белите хора в Америка.
Уилям Алфред Фаулър
Уилям Алфред Фаулър (William A. Fowler) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1983 г.
Виж Физика и Уилям Алфред Фаулър
Уилям Стърджън
Уилям Стърджън (William Sturgeon) е английски физик и изобретател.
Уилям Томсън
Уилям Томсън на 22-годишна възраст. Уилям Томсън, лорд Келвин (William Thomson, 1st Baron Kelvin) е британски (шотландско-ирландски) физик и учен-механик, основоположник на термодинамиката.
Уилям Филипс
Уилям Филипс е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1997 г.
Уилям Хенри Браг
Уилям Хенри Браг (също: Брег, Sir William Henry Bragg) е английски физик, носител на Нобелова награда за физика през 1915 година заедно със сина си Уилям Лорънс Браг.
Уилям Шокли
Уилям Шокли (William Bradford Shockley) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1956 година.
Уилям Гилбърт
Уилям Гилбълт (William Gilbert) е английски физик, лекар и философ, известен с едни от първите изследвания на магнетизма и електричеството.
Уилям Лорънс Браг
Уилям Лорънс Браг (Sir William Lawrence Bragg) е австралийски физик, който споделя Нобеловата награда за физика за 1915 година с баща си Уилям Хенри Браг.
Виж Физика и Уилям Лорънс Браг
Уилард Бойл
Уилард Стърлинг Бойл (Willard S. Boyle.) е канадски физик, един от изобретателите на CCD устройството.
Уилард Гибс
Джозая Уилард Гибс (Josiah Willard Gibbs; р. 11 февруари 1839 — п. 28 април 1903) е американски математик, физик и физикохимик.
Уилис Лам
Уилис Юджийн Лам (Willis Eugene Lamb, Junior) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1955 година.
Университет Назарбаев
Университетът Назарбаев е автономно висше учебно заведение в казахстанската столица Астана, открито по инициатива на първия президент на страната Нурсултан Назарбаев.
Виж Физика и Университет Назарбаев
Университет Бремен
Университет Бремен е държавен университет, разположен в град Бремен, провинция Бремен, Германия.
Виж Физика и Университет Бремен
Уолтър Братейн
Уолтър Братейн (Walter Houser Brattain, Уолтър Хоузър Братейн) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1956 година заедно с Джон Бардийн и Уилям Шокли за изобретяването на транзистора.
Фьодор Литке
Фьодор Петрович Литке (Фёдор Петрович Литке) е руски мореплавател, географ, изследовател на Арктика, адмирал (1855), граф (1866).
Франсоа Араго
Франсоа̀ Жан Доминѝк Араго̀ (François Jean Dominique Arago) е френски физик, политик, математик и астроном.
Франсоа Англер
Франсоа Англер (произношение на, изписване François Englert, на български: Франсоа Енглер) е белгийски физик теоретик, носител на Нобелова награда за физика за 2013 г.
Франц
Франц (Franz) е мъжко име, германска форма на Franciscus и родственa форма на собственото име Франсис.
Виж Физика и Франц
Франц Епинус
Франц Мария Епинус (Franz Maria Aepinus) е германски физик, математик и натурфилософ.
Франк Уилчек
Франк Уилчек (Frank Wilczek) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 2004 г.
Фриц Цернике
Фредерик „Фриц“ Цернике (на холандски: Frederik 'Frits' Zernike) е холандски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1953 г., присъдена му за обосноваването на фазовоконтрастния метод и изобретяване на фазовоконтрастния микроскоп, уред, с помощта на който може да се наблюдава вътрешната структура на биологична клетка без да е необходимо тя да се оцветява.
Фридрих Хунд
ФридрихХерман Хунд (4 февруари 1896 – 31 март 1997) е германски физик от Карлсруе. Известен е с трудовете си по атомна и молекулна физика.
Фриймън Дайсън
Фриймън Дайсън (Freeman Dyson, 15 декември 1923, Кроуторн, Бъркшър, Англия – 28 февруари 2020, Принстън, Мърсър, Ню Джърси, САЩ), е американски физик теоретик от британски произход.
Фредерик Рейнс
Фредерик Рейнс (Frederick Reines) е американски физик, работил в областта на физиката на елементарните частици.
Фредерик Жолио-Кюри
Жан Фредерик Жолио-Кюри (Jean Frédéric Joliot-Curie), до брака Жан Фредерик Жолио (Jean Frédéric Joliot), е френски физик, Нобелов лауреат по химия.
Виж Физика и Фредерик Жолио-Кюри
Физичка
#виж Физика.
Виж Физика и Физичка
Физически факултет (Софийски университет)
Физическият факултет на Софийския университет е основан през 1963 г.
Виж Физика и Физически факултет (Софийски университет)
Физически институт (БАН)
Физическият институт е исторически научноизследователски институт в рамките на Българската академия на науките и е първият в областта на физическите науки в страната.
Виж Физика и Физически институт (БАН)
Филип Уорън Андерсън
Филип Уорън Андерсън (Philip Warren Anderson) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1977 г., присъдена му за „изследвания на електричните структури на материята и неподредените системи“.
Виж Физика и Филип Уорън Андерсън
Филип Ленард
Филип Ленард (Lénárd Fülöp, Ленард Фюльоп) е германски физик от унгарски произход, носител на Нобелова награда за физика през 1905 година „за своите изследвания на катодните лъчи“.
Фердинанд Райх
Фердинанд Райх(Ferdinand Reich) е германски физик и химик.
Феликс Блох
Феликс Блох(Felix Bloch) е швейцарски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1952 година.
Хърта Еъртън
Фийби Сара Хърта Еъртън (Phoebe Sarah Hertha Ayrton, на български известна и като Херта Айртон) е британска инженерка, математичка, физичка, изобретателка и суфражетка.
Христо Христов (физик)
Христо Янков Христов е български физик, академик, работил в областта на теоретичната физика, ректор на Софийския университет в периода 1972 – 1973 г.
Виж Физика и Христо Христов (физик)
Хавиер Солана
Франсиско Хавиер Солана де Мадариага (роден на 14 юли 1942 в Мадрид) е испански политик.
Хайнрих Кайзер
ХайнрихГустав Йоханес Кайзер (Heinrich Gustav Johannes Kayser) е германски физик.
Хайнрих Рорер
ХайнрихРорер (Heinrich Rohrer) е швейцарски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1986 г.
Хайнрих Херц
ХайнрихРудолф Херц (Heinrich Rudolf Hertz) е германски физик, експериментално доказал наличието на теоретично обоснованите от Джеймс Максуел електромагнитни вълни.
Хайнрих Ленц
ХайнрихФридрихЕмил Ленц (Heinrich Friedrich Emil Lenz, също, Эмилий Христианович Ленц) е руски физик, по произход балтийски немец.
Ханс Кристиан Оерстед
Ханс Кристиан Оерстед (Hans Christian Ørsted, правилно произношение Йорстед) е един от най-изявените учени на 19 век, който изиграва решаваща роля в разбирането на електромагнетизма.
Виж Физика и Ханс Кристиан Оерстед
Ханс Бете
Ханс Албрехт Бете (Hans Albrecht Bethe) е американски физик от германски произход, работил в областта на ядрената физика.
Ханс Гайгер
Ханс Гайгер (Johannes (Hans) Wilhelm Geiger) е германски физик с експериментаторска дарба – един от плеядата германски учени, допринесли за развитието на ядрената физика.
Ханс Георг Демелт
Ханс Георг Демелт (Hans G. Dehmelt) е германски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1989 г., за разработения заедно с Волфганг Паул йонен капан.
Виж Физика и Ханс Георг Демелт
Ханс Йенсен
Ханс Йенсен (Johannes Hans Daniel Jensen) е германски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1963 година.
Ханес Алфвен
Ханес Улоф Йоста Алфвѐн (Hannes Olof Gösta Alfvén) е шведски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1970 година за основополагащите му работи в теорията на магнетохидродинамиката.
Хироши Амано
Хироши Амано (天野 浩) е японски физик и изобретател, носител на Нобелова награда за физика за 2014 г.
Хидеки Юкава
Хидеки Юкава (на японски: 湯川秀樹) е първият японски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1949 година, член на японската Императорска академия от 1946.
Хорст Щьормер
50pxХорст Лудвиг Щьормер (Horst Ludwig Störmer) е германско-американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1998 г.
Херберт Крьомер
Херберт Крьомер (Herbert Kroemer) е германски физик, носител на Нобелова награда за физика за 2000 г.
Херман фон Хелмхолц
Херман Лудвиг Фердинанд фон Хелмхолц (Hermann Ludwig Ferdinand von Helmholtz) е германски физик, физиолог и философ.
Виж Физика и Херман фон Хелмхолц
Хедвиг Кон
Хедвиг Кон (Hedwig Kohn) е известна физичка, една от едва три жени, които получават хабилитация (квалификация за университетско преподаване) в Германия по физика преди Втората световна война.
Хейке Камерлинг Онес
Хейке Камерлинг Онес (Heike Kamerlingh Onnes) е нидерландски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1913 г.
Виж Физика и Хейке Камерлинг Онес
Хенри Кендъл
Хенри Кендъл (Henry W. Kendall) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1990 г.
Хенри Мозли
Хенри Мозли (Henry Gwyn Jeffreys Moseley) е британски физик, един от основоположниците на рентгеновата спектроскопия.
Хендрик Лоренц
Хендрик Антоон Лоренц (Hendrik Antoon Lorentz) e холандски физик, изследвал електромагнитното излъчване и работил върху математическото му описание.
Цветан Бончев
Цветан Бончев е български физик, професор в Софийския университет, ръководител на катедра „Атомна физика“ към Физическия факултет от 1968 до 1992 г., декан на факултета.
Централен университет на Венецуела
Централният университет на Венецуела (Universidad Central de Venezuela) е най-голямото висше училище във Венецуела.
Виж Физика и Централен университет на Венецуела
Чарлс Уилсън
Чарлс Томсън Рийс Уилсън (Charles Thomson Rees Wilson, известен като C. T. R. Wilson) е шотландски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1927 година.
Чарлз Као
Чарлз Као (高錕; Kao Kuen) е китайски, британски и американски инженер.
Чарлз Хард Таунс
Чарлз Хард Таунс (Charles Hard Townes) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1964 година.
Чарлз Гловър Баркла
Чарлз Гловър Баркла (Charles Glover Barkla) е британски физик, носител на Нобелова награда за физика през 1917 година „за откритието на характеристичното рентгеново излъчване на химичните елементи“, член на Лондонското кралско дружество и притежаващ почетна научна степен на Ливърпулския университет.
Виж Физика и Чарлз Гловър Баркла
Шуменски университет
Шуменският университет „Епископ Константин Преславски“ е държавен университет, висше училище в град Шумен, България.
Виж Физика и Шуменски университет
Шарл дьо Кулон
Шарл Огюстѐн дьо Куло̀н (Charles Augustin de Coulomb) e френски физик, офицер и военен инженер, един от създателите на електростатиката.
Шарл Дезорм
Шарл-Бернар Дезорм (Charles-Bernard Desormes) е френски физик и химик.
Шарл Едуар Гийом
Шарл Едуар Гийом (Charles Édouard Guillaume) е швейцарски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1920 година „за заслуги в точните измервания във физиката – откритие на аномалии в никелови стоманени сплави“.
Шиничиро Томонага
Шиничиро Томонага (朝永 振一郎, с хирагана: ともなが しんいちろう, по-точна транскрипция по системата на Хепбърн: Tomonaga Shin'ichirō) е японски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1965 година.
Виж Физика и Шиничиро Томонага
Шелдън Глашоу
Шелдън Лий Глашоу (Sheldon Lee Glashow) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1979 година.
Ърнест Ръдърфорд
Ърнест Ръдърфорд (Ernest Rutherford), първи барон Ръдърфорд Нелсън е британски физик от новозеландски произход, известен като баща на ядрената физика.
Ърнест Уолтън
Ърнест Уолтън (Ernest Thomas Sinton Walton) е единственият ирландски носител на Нобелова награда за физика, ученик на сър Ърнест Ръдърфорд.
Ърнест Марсдън
Ърнест Марсдън (Ernest Marsden) е английско-новозеландски физик.
Юрген Елерс
Юрген Елерс (Jürgen Ehlers) е германски физик.
Юджин Уигнър
Юджин Уигнър (известен на български и като Вигнер) (Eugene Paul Wigner; Wigner Pál Jenő) е унгарски физик и математик, носител на Нобелова награда за физика за 1963 година.
Юлиус Роберт фон Майер
Юлиус Роберт фон Майер (Julius Robert von Mayer) (25 ноември 1814 – 20 март 1878) е германски физик, лекар и биолог, един от основоположниците на термодинамиката.
Виж Физика и Юлиус Роберт фон Майер
Мъри Гел-Ман
Мъри Гел-Ман (Murray Gell-Mann) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1969 за открития, свързани с класификацията на елементарните частици и тяхното взаимодействие.
Масатоши Кошиба
Масатоши Кошиба (小柴 昌俊) е японски физик, носител на Нобелова награда за физика за 2002 г.
Масимо Оливети
Масимо Оливети (Massimo Olivetti) е италиански предприемач и изобретател, един от синовете на основателя на Оливети – Камило Оливети.
Матей Матеев
Матей Драгомиров Матеев е български физик, академик.
Математическа гимназия „Гео Милев“
Математическа гимназия (МГ) „Гео Милев“ е средно учебно заведение в гр.
Виж Физика и Математическа гимназия „Гео Милев“
Мартин Пърл
Мартин Луис Пърл (Martin Lewis Perl) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1995 г.
Мартин Райл
Мартин Райл (Martin Ryle) е британски физик и астроном, носител на Нобелова награда за физика за 1974 г.
Мартинус Велтман
50pxМартинус Велтман (Martinus Veltman) е нидерландски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1999 г.
Мария Кюри
Ма̀рия Сальо̀меа Склодо̀вска-Кюрѝ (Marie Curie; Maria Salomea Skłodowska-Curie) е полско-френска физичка и химичка, пионер в областта на радиологията и първи носител на две Нобелови награди, както и единствената жена носителка на Нобелова награда в две различни области на науката – физика и химия.
Мария Гьоперт-Майер
Мария Гьоперт-Майер (Maria Göppert-Mayer; Maria Goeppert-Mayer) е германска физичка, лауреат на Нобелова награда за физика за 1963 година и втората жена след Мария Кюри, носител на тази награда.
Виж Физика и Мария Гьоперт-Майер
Мариана Сендова
Мариана Стоянова Сендова е български учен, физик, понастоящем професор в Ню Колидж, Флорида, САЩ.
Марио Джу
Марио Джу (на италиански: Mario Tchou, по-правилно: Mario Zhū, на традиционен китайски: 馬里奧·朱, на опростен китайски: 马里奥·朱) е италиански инженер и специалист по информатика от китайски произход, експерт по електроника, един от разработчиците на Оливети, известен с ролята си в разработката на високотехнологичния проект на Оливети Elea.
Майкъл Фарадей
Майкъл Фарадей (Michael Faraday) е британски учен – физик и химик, известен предимно с откритията и приносите си в областта на електромагнетизма и електрохимията.
Макс фон Лауе
Макс фон Лауе (Max Theodore Felix von Laue) е германски физик, носител на Нобелова награда за физика през 1914 година "за откриването на дифракцията на рентгенови лъчи от кристали.
Макс Планк
Макс Карл Ернст Лудвиг Планк (Max Karl Ernst Ludwig Planck) е известен германски физик теоретик, считан за баща на квантовата механика и един от най-видните физици на 20 век.
Макото Кобаяши
Макото Кобаяши (Makoto Kobayashi; на японски: 小林 誠) е японски физик.
Мане Сигбан
Мане Сигбан (Karl Manne Georg Siegbahn) е шведски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1924 година.
Митко Гогошев
Митко Маринов Гогошев е български учен, физик, доктор на физическите науки, съосновател на Тракийския университет, директор на астрономическата обсерватория в Стара Загора от 1974 година и един от пионерите на космическите изследвания в България.
Мичъл Фейгенбаум
Мичъл Фейгенбаум (Mitchell Jay Feigenbaum; роден на 19 декември 1944 г. в Ню Йорк, САЩ) е американски специалист в областта на физико-математическите науки.
Мичио Каку
Мичио Каку (加來 道雄; Kaku Michio) е американски физик теоретик, един от създателите на теорията на струнните полета, която е раздел на теорията на струните.
Милко Борисов
Милко Борисов Иванов е виден български физик, академик, член-кореспондент, дългогодишен преподавател, създател на Института по физика на твърдото тяло при Българската академия на науките и негов директор от 1973 до 1991 г.
Минко Балкански
Минко Минев Балкански е френски физик (професор в университета „Мария и Пиер Кюри“ в Париж) от български произход.
Морис Гринберг
Морис Аврам Гринберг е български физик и специалист в областта на когнитивните науки.
Могъщата петорка
Милий Балакирев Модест Мусоргски, 1865 г. Николай Римски-Корсаков, 1866 г. Цезар Кюи, 1870 г. Александър Бородин, 1865 г. Владимир Стасов Чайковски и „Могъщата петорка“ „Могъщата петорка“ („Могучая кучка“, „Балакиревский кружок“, „Новая русская музыкальная школа“) е творческо обединение на руски композитори, създадено в Санкт Петербург в края на 1850-те и началото на 1860-те години.
Метод „Монте Карло“
Методите „Монте Карло“ (или още експериментите „Монте Карло“) са широк клас от изчислителни алгоритми, които използват повтарянето на случайни извадки за постигане на числов резултат, разчитайки случайността да разкрие по начало детерминизирани явления.
Виж Физика и Метод „Монте Карло“
Мегнад Саха
Мегнад Саха (মেঘনাদ সাহা) е индийски астрофизик и политик (член на парламента на Индия).
Мелвин Шварц
Мелвин Шварц (Melvin Schwartz) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1988 г., заедно с Джак Стайнбъргър и Лион Ледърман, за откриването на мюонното неутрино.
Менискус (физика)
Междумолекулните връзки в живака са по-силни от адхезията и той не мокри стъклото, затова образува изпъкнала повърхност, докато водата мокри стените на съда и затова повърхността ѝ е вдлъбната.
Виж Физика и Менискус (физика)
Исаму Акасаки
Исаму Акасаки (勇 赤崎, роден на 30 януари 1929 г.) е японски учен, специализирал в областта на полупроводниковата технология.
Исидор от Милет
Църквата „Света София“ в Константинопол Исидор от Милет (Isidor(os) от Miletus; на гръцки: Ισίδωρος ο Μιλήσιος; * 442; † 537) e късноантичен архитект, физик и математик.
Ирен Жолио-Кюри
Ирен Жолио-Кюри (Irène Joliot-Curie) е френска химичка, физичка и политик, носителка на Нобелова награда за химия през 1935 г.
Ивар Йевер
50px Ивар Йевер (Ivar Giaever) е норвежко-американски физик, работил най-вече в областта на свръхпроводимостта и биофизиката.
Ивайло Пенчев
Ивайло Пенков Пенчев е български предприемач, съосновател и изпълнителен директор на Уолтопия.
Иван Тодоров (физик)
Иван Тодоров е български физик-теоретик, академик на Българската академия на науките.
Виж Физика и Иван Тодоров (физик)
Иван Златев (физик)
Иван Стоянов Златев е виден български физик, дългогодишен председател на Дружеството на физиците в България, професор с научни приноси основно в областта на термодинамиката и квантовата теория на полето.
Виж Физика и Иван Златев (физик)
Иван Лалов
Иван Йотов Лалов е български физик, професор в Софийския университет, ректор на университета в периода 1993 – 1999 г.
Игор Курчатов
Игор Василевич Курча̀тов е руски съветски физик, първият организатор и ръководител на научните изследвания по атомна наука и техника в Съветския съюз.
Игор Там
Игор Евгениевич Там (И́горь Евге́ньевич Тамм) е руски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1958 година заедно с Павел Черенков и Иля Франк.
Изак Бивас
Изак Маир Бивас е български учен, физик, доктор на физическите науки, професор, ръководител на лаборатория „Течни кристали“ и заместник-директор на Института по физика на твърдото тяло към Българската академия на науките.
Изидор Раби
Изидор Раби (Isidor Rabi) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1944 година.
Иля Франк
Иля Михайлович Франк (Илья́ Миха́йлович Франк) е руски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1958 година заедно с Черенков и Там.
Интердисциплинарност
Интердисциплинарност обозначава съчетателното прилагане на няколко академични дисциплини при решаването на даден научен въпрос с цел постигане на целокупно познание чрез взаимодействието на различни дисциплинарни перспективи и методическо многообразие.
Виж Физика и Интердисциплинарност
Жак Кюри
Жак Кюри (Jacques Curie) е френски физик, един от откривателите на пиезоелектричния ефект, занимаващ се и с минералогия.
Жан Пелтие
Жан Шарл Атаназ Пелтиѐ (Jean-Charles Athanase Peltier) e френски физик, известен с трудовете си по термоелектричество, електромагнетизъм и метеорология.
Жан Батист Перен
Жан Батист Перен (Jean Baptiste Perrin) е френски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1926 година.
Жан-Анри Фабр
Жан-Анри Фабр (Jean Henri Fabre; 1823 – 1915) е френски ентомолог и автор.
Жан-Батист Био
Жан-Батист Био (Jean-Baptiste Biot; 21 април 1774 – 3 февруари 1862) е френски физик, астроном и математик, избран за академик на 4 академии.
Жорж Шарпак
Жорж Шарпак (Georges Charpak) е френски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1992 г.
Жорж Льометр
Жорж Анри Жозеф Едуар Льометр (Georges Henri Joseph Édouard Lemaître) (17 юли 1894 – 20 юни 1966) е белгийски католически свещеник, почетен архиерей и професор по физика и астрономия в Католическия университет в Льовен.
Завод „М. В. Ломоносов“
319x319пкс Откъс от учебен запис по математика Държавното индустриално предприятие "Михаил Василиевич Ломоносов" - град Плевен, по-късно станало Завод "М.
Виж Физика и Завод „М. В. Ломоносов“
Зигмунт Врублевски
Зѝгмунт Фльорѐнти Врублѐвски (Zygmunt Florenty Wróblewski; Сигизмунд Флорентий Антонович Врублевский) е полски физик и революционер, участник в полското Януарско въстание (1863 – 1864) и преподавател в Ягелонския университет (1882 – 1888).
Виж Физика и Зигмунт Врублевски
Бъртън Рихтер
Бъртън Рихтер (Burton Richter) американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1976 година.
Бъртрам Брокхауз
Бъртрам Брокхауз (Bertram Neville Brockhouse) е канадски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1994 г.
Бярни Тригвасон
Бярни Валдимар Тригвасон (Bjarni Valdimar Tryggvason) е канадски астронавт от исландски произход.
Брайън Грийн
Брайън Грийн (Brian Greene) е физик-теоретик и популяризатор на науката.
Брайън Джоузефсън
Брайън Джоузефсън (Brian Josephson) е уелски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1973 г.
Виж Физика и Брайън Джоузефсън
Биотит
Плочка черен биотит Биотит от региона Еронго, Намибия Биотитът е широко разпространена магнезиево-желязна слюда от клас силикати.
Виж Физика и Биотит
Биофизика
Биофизиката e дял от медицинската физика, която използва методи на изследване обикновено приложими в физика върху биологията, за да получи резултати, приложими в медицината.
Биене (физика)
Бѝенето е физично явление при интерференция на две близки по честота монохроматични и кохерентни хармонични колебания, което се изразява в периодично увеличаване и намаляване на амплитудата на сумарното колебание.
Бостънски университет
Бостънският университет (Boston University, също известен като BU или като Boston U.) е частен изследователски университет в Бостън, Масачузетс.
Виж Физика и Бостънски университет
Борис Стефанов (физик)
Борис Йорданов Стефанов е български физик, работил в областта на физиката на плазмата.
Виж Физика и Борис Стефанов (физик)
Божествена комедия
Катедралата на Флоренция. „Божествена комедия“ или само „Комедия“ (Commedia, по-късно Divina Commedia) е италианска алегорично-поучителна поема от Данте Алигиери,Данте се появява в тройната роля на герой, разказвач и автор.
Виж Физика и Божествена комедия
Бен Рой Мотелсон
Бен Мотелсон (Ben Roy Mottelson) е американско-датски физик.
Беноа Пол Емил Клапейрон
Беноа Пол Емил Клапейрон (Benoît Paul Émile Clapeyron) е френски физик и инженер, един от основоположниците на термодинамиката.
Виж Физика и Беноа Пол Емил Клапейрон
Васил Андреев (физик)
Васил Методиев Андреев е български учен-физик.
Виж Физика и Васил Андреев (физик)
Васил Захариев (метеоролог)
Васил Иванов Захариев е български физик, метеоролог.
Виж Физика и Васил Захариев (метеоролог)
Василий Фесенков
Василий Григориевич Фесенков (Васи́лий Григо́рьевич Фесе́нков) е руски астроном, доктор по физико-математическите науки, академик на Академия на науките на СССР, един от основателите на руската астрофизика.
Вал Логсдън Фич
Вал Логсдън Фич (Val Logsdon Fitch) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1980 г.
Валтер Шотки
Валтер Херман Шотки (Walter Hermann Schottky) е немски физик с голям принос към йонните и електронни емисии, който в 1915 година изобретява електронната лампа с екранираща решетка, а през 1919 година пентода – електронна лампа с 5 електрода.
Валтер Боте
Валтер Боте (Walther Wilhelm Georg Bothe) е германски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1954 година.
Валтер Герлах
Валтер Герлах(Walter Gerlach) е германски физик.
Виталий Волошинов
Виталий Борисович Волошинов (20 март 1947 г. Берлин, Германия – 28 септември 2019 г. Москва, Русия) – съветски и руски физик, учен в областта на акустооптика, почетен преподавател в Московския университет.
Виж Физика и Виталий Волошинов
Виталий Гинзбург
Виталий Лазаревич Гинзбург e руски физик, носител на Нобелова награда за физика за 2003 г.
Виктор Франц Хес
Виктор Франц Хес (Victor Franz Hess) е американски физик от австрийски произход, носител на Нобелова награда за физика за 1936 година.
Вилхелм Рьонтген
Вилхелм Конрад Рьонтген (срещано и като Рентген; Wilhelm Conrad Röntgen) е германски физик.
Вилхелм Вин
Вилхелм Вин (Wilhelm Carl Werner Otto Fritz Franz Wien) е германски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1911 година.
Вилхелм Вебер
Вилхелм Едуард Вебер (Wilhelm Eduard Weber; 24 октомври 1804 – 23 юни 1891) е германски физик.
Винченцо Вивиани
Винченцо Вивиани (Vincenzo Viviani) е италиански математик, физик и астроном.
Водоснабдителна система
Хранилище за вода в двореца на Плиска Стар водопровод с керамични тръби в крепостта Гоньо, Грузия Водоснабдителната система е съвкупност от инженерни съоръжения за водоснабдяване на населените места, промишлени и селскостопански обекти се осъществява от изградена водоснабдителна система.
Виж Физика и Водоснабдителна система
Волфганг Кетерле
Волфганг Кетерле (Wolfgang Ketterle) е германски физик, изследвал лазерното охлаждане.
Волфганг Паул
Волфганг Паул (Wolfgang Paul) е германски физик, носител е на Нобелова награда за физика за 1989 г., за разработването на четириполюсния „йонен капан“.
Волфганг Паули
Волфганг Ернст Паули (Wolfgang Ernst Pauli) e австрийски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1945 година за открития от него принцип на Паули.
Вернер Колхьорстер
Вернер ХейнрихГустав Колхорстер (Werner Kolhörster; 28 декември 1887 – 5 август 1946) е германски физик, един от първите изследователи на космически лъчи.
Виж Физика и Вернер Колхьорстер
Вернер Хайзенберг
Вернер Карл Хайзенберг (Werner Karl Heisenberg) е германски физик, един от основоположниците на квантовата механика, носител на Нобелова награда за физика за 1932 година.
Виж Физика и Вернер Хайзенберг
Величина
Величина е общо название на количествено отношение на физични или математически обекти (дължина, площ, обем, маса, време и т.н.). Всеки отделен вид величина изразява определен начин на сравнение на геометрични фигури или физични тела.
Венката Раман
Сър Чандрасекхара Венката Раман (Sir Chandrasekhara Venkata Raman; சந்திரசேகர வெங்கடராமன்; चन्द्रशेखर वेङ्कट रामन्) е индийски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1930 г., присъдена му за откритието на нееластично разсейване на светлината, наречено по-късно ефект на Раман, откъдето произлиза и свързаната с него Раманова спектроскопия.
Гюстав Пиер Труве
Гюста̀в Пиѐр Трувѐ (Gustave Pierre Trouvé) е френски изобретател, електроинженер и физик.
Виж Физика и Гюстав Пиер Труве
Густав Кирхоф
Густав Роберт Кирхоф (Gustav Robert Kirchhoff) е германски физик, със съществен принос в теориите на електрическите вериги, спектроскопията, излъчването на абсолютно черното тяло.
Густав Лудвиг Херц
Густав Лудвиг Херц (Gustav Ludwig Hertz) е германски физик, носител на Нобелова награда за физика през 1925 г.
Виж Физика и Густав Лудвиг Херц
Габриел Липман
Габриел Липман (Gabriel Lippmann) е френски физик, носител на Нобелова награда за физика през 1908 година.
Галилео Галилей
Галилео Галилей (Galileo Galilei) е италиански физик, астроном, астролог и философ, считан заедно с Френсис Бейкън за основоположник на съвременния научен метод.
Галерия Умберто I
Галерия Умберто I (Galleria Umberto I) е търговска галерия, построена в Неапол между 1887 и 1890 година.
Виж Физика и Галерия Умберто I
Гийом Амонтон
Гийом Амонтон (Guillaume Amontons) е френски физик.
Герардус 'т Хоофт
Герардус 'т Хоофт (Gerardus 't Hooft) е нидерландски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1999 г.
Виж Физика и Герардус 'т Хоофт
Герд Биниг
Герд Биниг (Gerd Binnig) е германски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1986 г.
Георг Ом
Георг Зимон Ом (Georg Simon Ohm) е немски физик.
Георги Наджаков
Георги Стефанов Наджаков (род. 26 декември 1896 в Дупница, поч. 24 февруари 1981 в София) е изтъкнат български физик, талантлив преподавател, ректор на Софийския университет (1947 – 1951), активен обществен деец, автор на първото българско откритие – фотоелектретното състояние на веществото.
Георги Несторов
Георги Тодоров Несторов е български геофизик и радиоинженер.
Георги Манев (физик)
Георги Иванов Манев е виден български физик, професор, първият университетски преподавател по теоретична физика в България.
Виж Физика и Георги Манев (физик)
Георгий Хрисоцок
Георгий Хрисоцок (Giorgios Chrisococcus, Georgius Chrysococces) е гръцки физик, астроном и математик през 15 век в Константинопол.
Дъглас Ошероф
50px Дъглас Дийн Ошероф (Douglas Dean Osheroff) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1996 г.
Даниъл Ци
Даниъл Чи Ци (Daniel Chee Tsui) е американски физик от китайски произход, работил в областта на електрическите свойства на тънки филми и микроструктурата на полупроводниците.
Джъндао Ли
Джъндао Ли (李政道; Lǐ Zhèngdào; Tsung-Dao Lee) е американски физик от китайски произход, лауреат на Нобелова награда за физика за 1957 година заедно с Джъннин Ян за приносите му в областта на елементарните частици.
Джъннин Ян
Джъннин Ян (Chen-Ning Franklin Yang; на традиционен китайски: 楊振寧; на опростен китайски: 杨振宁, на пинин: Yáng Zhènníng) е китайски физик, работещ в областта на статистическата механика.
Джузепе Меркали
Джузепе Меркали (Giuseppe Mercalli) е италиански вулканолог и сеизмолог, разработил 10-степенна ска̀ла за отчитане силата на земетресенията и създал подробен каталог на италианските земетресения.
Джулиан Швингър
Джулиан Швингър (Julian Seymour Schwinger) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1965 година за фундаменталните му разработки в областта на квантовата електродинамика.
Джак Стайнбъргър
Джак Стайнбъргър (Jack Steinberger, роден като Ханс Якоб Щайнбергер) е роден в Германия американски физик от еврейски произход, носител на Нобелова награда за физика за 1988 г., заедно с Мелвин Шварц и Лион Ледърман, за откриването на мюоното неутрино.
Джанбатиста Бенедети
Джанбатиста Бенедети (Gianbattista Benedetti) е италиански физик и математик.
Виж Физика и Джанбатиста Бенедети
Джослин Бел
Сюзън Джослин Бел (Susan Jocelyn Bell), известна и като Джослин Бел Бърнел (с фамилия по съпруг), е северноирландска учена, физичка, дама-командор на Ордена на Британската империя, член на Кралското научно дружество и Кралското астрономическо дружество.
Джоузеф Тейлър
Джоузеф Хуутън Тейлър (Joseph Hooton Taylor, Jr.) е американски физик и астроном, известен с откриването на първия двоен пулсар, на базата на което извършва прецизни тестове на Общата теория на относителността, за което е награден с Нобелова награда за физика за 1993 г.
Джоузеф Хенри
Джоузеф Хенри (Joseph Henry) е американски физик, допринесъл много за изследването на явлението електромагнетизъм.
Джоузеф Блек
Джоузеф Блек (Joseph Black) е шотландски лекар, химик и физик, известен с разработките си върху латентната топлина, специфичната топлина, както в откриването на въглеродния диоксид.
Джоузеф Джон Томсън
Джоузеф Джон Томсън известен като Дж.
Виж Физика и Джоузеф Джон Томсън
Джордж Паджет Томсън
Джордж Паджет Томсън (George Paget Thomson) е английски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1937 година.
Виж Физика и Джордж Паджет Томсън
Джордж Стибиц
Джордж Робърт Стибиц (George Robert Stibitz) (30 април 1904 – 31 януари 1995) е американски физик и изобретател, създал първият двоичен електро-механичен компютър (с релета).
Джордж Смут
Джордж Фитцджералд Смут III (George Fitzgerald Smoot III) е американски астрофизик и космолог, носител на Нобелова награда за физика за 2006 г., заедно с Джон Мадър.
Джордж Смит (физик)
Джордж Елууд Смит (George E. Smith) е американски учен, един от изобретателите на CCD устройствата.
Виж Физика и Джордж Смит (физик)
Джордж Грийн
Джордж Грийн (George Green) е английски физик и математик.
Джон Кокрофт
Джон Кокрофт (Sir John Douglas Cockroft) е британски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1951 година заедно с Ърнест Уолтън.
Джон Атанасов
Джон Вѝнсънт Атана̀сов (John Vincent Atanasoff) е американски физик, математик и електроинженер.
Джон Робърт Шрифър
Джон Робърт Шрифър (John Robert Schrieffer) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1972 година заедно с Лион Купър и Джон Бардийн за създаване на теорията на свръхпроводимостта.
Виж Физика и Джон Робърт Шрифър
Джон Робисън
Джон Робисън (John Robison) е шотландски физик, професор по естествена философия в Единбургския университет.
Джон Смийтън
Джон Смийтън (John Smeaton) е английски инженер, известен със строителството на мостове, канали, пристанища и морски фарове.
Джон Тиндал
Джон Тиндал (John Tyndall) е ирландски физик.
Джон Уилър
Джон Арчибалд Уилър (John Archibald Wheeler; 9 юли 1911 г., Джаксънвил, Флорида, САЩ — 13 април 2008 г., Хайтстаун, Ню Джърси, САЩ) е американски физик-теоретик, член на Националната академия на науките на САЩ (от 1952 г.) Президент е на Американското физическо общество от 1966 г.
Джон Уилям Стрът
Джон Уилям Стрът, трети лорд Рейли (John Strutt, 3rd Baron Rayleigh) e английски физик, който заедно със сър Уилям Рамзи открива аргона, за което откритие получава Нобелова награда за физика през 1904 година.
Джон Хол
Джон Хол (John Lewis „Jan“ Hall) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 2005 г., заедно с Теодор Хенш, за „приноси в развитието на прецизната лазерна спектроскопия, включително за създаването на оптическия квантов синтезатор“.
Джон ван Флек
Джон ван Флек (John Hasbrouck Van Vleck)) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1977 г., заедно с Филип Андерсън и Невил Мот, за изследвания, независими един от друг, на електричната структура на материята и неподредените системи.
Джон Мадър
Джон Мадър (John C. Mather) е американски астрофизик и космолог, носител на Нобелова награда за физика за 2006 г., заедно с Джордж Смут, за „откриването на анизотропията на реликтовото излъчване (микровълновото фоново лъчение)“.
Джон Мичъл
Джон Мичъл (John Michell; 25 декември 1724 – 29 април 1793) е виден английски естествоизпитател, геолог и свещеник от графство Йоркшър.
Джон Моукли
Джон Уилям Моукли (John William Mauchly) е американски физик и инженер, създал заедно с Джон Преспър Екерт първия цифров електронен компютър с общо предназначение ENIAC.
Джон Бардийн
Джон Бардийн (John Bardeen) е американски физик и електроинженер, единственият, който получава две Нобелови награди за физика – за 1956 и 1972 година.
Джон Далтон
Джон Далтон (John Dalton (ˈdɔːltən)) е английски физик и химик, известен с приносите си в развитието на атомистическите възгледи в химията.
Джеръм Фридман
Джеръм Фридман (Jerome Friedman) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1990 г.
Джейкъб Пъркинс
Джейкъб Пъркинс (Jacob Perkins) е американски изобретател и физик, работил дълго време във Великобритания.
Джеймс Кронин
Джеймс Уотсън Кронин (James Watson Cronin) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1980 г.
Джеймс Кларк Максуел
Джеймс Кларк Максуел (James Clerk Maxwell) е шотландски физик и математик, член на Единбургското кралско дружество (от 1855) и на Лондонското кралско дружество (от 1861).
Виж Физика и Джеймс Кларк Максуел
Джеймс Рейнуотър
Джеймс Райнуотър (James Rainwater) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1975 година за приноса му в определянето на геометрията на някои атомни ядра.
Джеймс Франк
Джеймс Франк (James Franck) е германски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1925 година.
Джеймс Чадуик
Сър Джеймс Чадуик (James Chadwick) е английски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1935 година.
Диамант
Диамант Държавите в топ 10 с най-висок добив на диаманти Държави – членки на сдружението за сертифициране на диамантите, извлечени по процеса „Кимбърли“ Диамантът (ἀδάμας – „несломим, несъкрушим“), наричан също елмаз (ألماس, производно също на гръцката форма ἀδάμας), е минерал, естествен полиморфен алотроп на въглерода.
Виж Физика и Диамант
Дмитрий Ширков
Дмѝтрий Васѝлевич Ширко̀в (Дмитрий Васильевич Ширков; Dmitry Shirkov) е роден на 3 март 1928 г.
Дмитрий Менделеев
Дмитрий Иванович Менделеев (Дми́трий Ива́нович Менделе́ев) е руски учен енциклопедист – химик, физикохимик, физик, икономист, технолог, геолог, метеоролог, педагог, преподавател, въздухоплавател и приборостроител.
Виж Физика и Дмитрий Менделеев
Дмитрий Иваненко
Дмитрий Дмитриевич Иване́нко (Дмитрий Дмитриевич Иваненко) е виден съветски (украински и руски) физик-теоретик.
Доналд Глейзър
Доналд Глейзър (Donald Arthur Glaser) е американски физик и невробиолог, носител на Нобелова награда за физика за 1960 г.
Дейвид Полицер
Хю Дейвид Полицер (Hugh David Politzer) е американски физик, лауреат на Нобелова награда за физика за 2004 г.
Дейвид Брюстер
Дейвид Брюстер Сър Дейвид Брюстер (Sir David Brewster), роден на 11 декември 1781 г., починал на 10 февруари 1868 г.
Дейвид Грос
Дейвид Грос (David Gross) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 2004 г., заедно с Франк Уилчек и Дейвид Полицер, „за откриването на асимптотичната свобода в теорията за силното ядрено взаимодействие“.
Дейвид Лий
Дейвид Лий (David Lee) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1996 г.
Денис Габор
Денис Габор, CBE (Gábor Dénes, Габор Денеш) е унгаро-английски физик и електроинженер.
Ервин Шрьодингер
Ервин Рудолф Йозеф Александер Шрьодингер (Erwin Rudolf Josef Alexander Schrödinger) е австрийски физик теоретик, един от създателите на квантовата механика, съществено допринесъл за нейното развитие, по-специално с формулирането на вълновите уравнения (стационарно и зависещо от времето уравнение на Шрьодингер), за което е удостоен с Нобелова награда за физика през 1933 г., поделена с Пол Дирак.
Ерик Корнел
50pxЕрик Алин Корнел (Eric Allin Cornell) е американски физик.
Ернст Карл Абе
Ернст Карл Абе (Ernst Karl Abbe) е германски физик, оптик, астроном, предприемач и социален реформатор.
Ернст Руска
Микроскопът на Ернст Руска от музея в Мюнхен Ернст Руска е германски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1986 г.
Ернст Мах
Ернст Мах(Ernst Mach) е австрийски физик и философ.
Ернст Месершмид
Ернст Ви́ли Ме́сершмид (Ernst Willi Messerschmid; е роден на 21 май 1945 г. в Ройтлинген, Вюртемберг, (Германия) е германски учен и астронавт.
Еванджелиста Торичели
Еванджелиста Торичели (Evangelista Torricelli; 15 октомври 1608, Рим – 25 октомври 1647, Флоренция) е италиански физик и математик.
Виж Физика и Еванджелиста Торичели
Едуард Телер
Едуард Телер (Teller Ede) (15 януари 1908, Будапеща – 9 септември 2003, Станфорд) е американски физик от унгарски произход, известен най-вече с работата си по създаването на водородната бомба, поради което понякога е наричан Баща на водородната бомба.
Едуард Уитън
Едуард Уитън е американски математик и теоретичен физик, професор в Института за модерни изследвания.
Едуард Милс Пърсел
Едуард Милс Пърсел (Edward Mills Purcell) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1952 година за откриването на ядрения магнитен резонанс и нови методи за подобряване на точността му.
Виж Физика и Едуард Милс Пърсел
Едуард Виктор Епълтън
Едуард Виктор Епълтън (Edward Victor Appleton) е британски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1947 година.
Виж Физика и Едуард Виктор Епълтън
Експериментална физика
В научното поле на физиката експерименталната физика е категорията от дисциплини и поддисциплини, заети с наблюдаването на физичните явления с цел да се съберат данни за заобикалящия свят и да се потвърдят или отхвърлят изградени концепции чрез провеждането на експерименти.
Виж Физика и Експериментална физика
Еластична деформация
Илюстрация на междуатомна еластична деформация Еластичната деформация е физически термин - деформацията, при която след прекратяване на действието на външните сили тялото възстановява размера и формата си.
Виж Физика и Еластична деформация
Елисавета Карамихайлова
Елисавета Иванова Карамихайлова е български физик.
Виж Физика и Елисавета Карамихайлова
Електрическа дъга
Електрическа дъга между два пирона Eлектрическата дъга (също волтова дъга или дъгов разряд) е физическо явление, един от видовете електрически разряд в газове.
Виж Физика и Електрическа дъга
Електрически ток
Електрическият ток, най-често наричан просто ток, е физическо явление, представляващо насоченото движение на електрически заряди, например под въздействието на електрическо поле.
Електроанализ
Електроанализът е физичен метод в аналитичната химия, основан на претеглянето на веществата, отлагащи се на електрода в свободно състояние или като окиси при електролиза.
Емил Раковица
Емил Раковица (на румънски: Emil Racoviță) (15 ноември 1868, Яш – 17 ноември 1947, Клуж-Напока) румънски биолог, зоолог, спелеолог, пътешественик-изследовател на Антарктида.
Емил Джаков
Емил Стефанов Джаков е български физик, работил в областта на електрониката.
Емилио Сегре
Емилио Сегре (Emilio Gino Segrè) е италиански физик, носител на Нобелова награда за физика за 1959 година за откритието на антипротона.
Енрико Ферми
Енрѝко Фѐрми (Enrico Fermi) е изтъкнат италиански и натурализиран американски физик, създател на първия в света ядрен реактор и първата верижна реакция.
Любомир Цонев
Доцент доктор Любомир Цонев е български физик.
Лудвиг Прантъл
Лудвиг Прантъл (Ludwig Prandtl) е германски учен, известен с трудовете си в областта на хидродинамиката.
Лудвиг Болцман
Лудвиг Болцман (Ludwig Eduard Boltzmann) е австрийски физик, смятан за основоположник на статистическата механика.
Лудвиг Лоренц
Лудвиг Валентин Лоренц (18 януари 1829 – 9 юни 1891) е датски математик и физик.
Луи Неел
Луи Йожѐн Фелѝкс Неѐл (Louis Eugène Félix Néel) е френски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1970 г.
Луи дьо Бройл
Луи дьо Бройл (Louis-Victor-Pierre-Raymond, 7th duc de Broglie познат като Louis de Broglie) е френски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1929 година.
Луис Харолд Грей
Луис Харолд Грей (10 ноември 1905 г. – 9 юли 1965 г.) е английски физик, работил основно върху въздействието на радиацията върху биологични обекти и е един от пионерите на радиобиологията.
Луиджи Галвани
Луиджи Галвани (Luigi Galvani) (9 септември 1737 – 4 декември 1798) е италиански лекар и физик, живял в Болоня.
Ладзаро Спаланцани
Ладзаро Спаланцани (Lazzaro Spallanzani) е известен италиански йезуит, натуралист и физик.Счита се за „научен баща“ на изкуственото осеменяване.
Виж Физика и Ладзаро Спаланцани
Лайденски университет
Лайденският университет е обществен университет в Лайден, Нидерландия.
Виж Физика и Лайденски университет
Лиза Майтнер
Лиза Майтнер или Лизе Майтнер (Lise Meitner) е австрийска физичка от еврейски произход, една от пионерите в изследванията в ядрената физика и радиоактивността.
Лий Смолин
Лий Смолин (Lee Smolin; р. 1955 г.) е американски физик теоретик, добил известност с трудовете си по примкова квантова гравитация, теория на относителността и космология.
Лион Купър
Лион Купър (Leon Nathan Cooper) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1972 година за създаване на теорията на свръхпроводимостта.
Лион Ледърман
Лион Ледърман (Leon M. Lederman) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1988 г., заедно с Джак Стайнбъргър и Мелвин Шварц, за откриването на мюонното неутрино.
Лозан Спасов
Лозан Спасов Славов, повече познат по презимето си като Лозан Спасов, е изтъкнат български учен, физик в областта на приложната физика, член-кореспондент на Българската академия на науките.
Лев Ландау
50px Лев Давидович Ландау е руски (съветски) учен, с големи приноси в областта на теоретичната физика.
Лео Силард
Лео Силард (Szilárd Leó) е американо-немско-унгарски физик от еврейски произход.
Лео Есаки
Лео Есаки (江崎 玲於奈) е японски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1973 г.
Леон Фуко
Леон Фуко (Jean Bernard Léon Foucault) е френски физик, член на Парижката академия на науките (1865).
Йохан Кристиан Погендорф
Йохан Кристиан Погендорф (Johann Christian Poggendorff) е германски физик.
Виж Физика и Йохан Кристиан Погендорф
Йохан Готлиб Ньоремберг
Йохан Готлиб Ньоремберг (Johann Gottlieb Nörremberg) е германски физик.
Виж Физика и Йохан Готлиб Ньоремберг
Йохан Георг Беднорц
Йохан Георг Беднорц (Johannes Georg Bednorz) е германски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1987 г.
Виж Физика и Йохан Георг Беднорц
Йохан Ламберт
Йохан ХайнрихЛамберт (Johann Heinrich Lambert; Жан-Анри Ламбер, Jean-Henri Lambert) е швейцарски учен енциклопедист.
Йоханес Щарк
Йоханес Щарк (Johannes Stark) е германски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1919 г.
Йоханес ван дер Ваалс
Йоханес Дидерик ван дер Ваалс (Johannes Diderik van der Waals) е нидерландски физик, носител на Нобелова награда за физика през 1910 година.
Виж Физика и Йоханес ван дер Ваалс
Йордан Касабов
Йордан Димитров Касабов е изтъкнат български физик, основател и директор на Институт по микроелектроника (ИМЕ), член-кореспондент на БАН, способен създател, организатор и ръководител на българската микроелектроника, основана на технологията MOS (метал-окис-полупроводник).
Йордан Попйорданов (физик)
Йордан Попйорданов (Јордан Поп Јорданов) е северномакедонски физик, председател на Македонската академия на науките и изкуствата от 1983 до 1991 година.
Виж Физика и Йордан Попйорданов (физик)
Йозеф фон Фраунхофер
Йозеф фон Фраунхофер (Joseph von Fraunhofer) е германски учен, изобретател и предприемач, влязъл в историята на естествените науки със своите работи като физик, оптик и астроном.
Виж Физика и Йозеф фон Фраунхофер
Йоичиро Намбу
Йоичиро Намбу (Yoichiro Nambu) е американски физик от японски произход, носител на Нобелова награда за физика за 2008 г.
, Петър Пенчев (физик), Петер Грюнберг, Оуен Ричардсън, Оуен Чембърлейн, Ото фон Герике, Ото Щерн, Ото Майерхоф, Охайски уеслиански университет, Огюст Пикар, Огюстен Френел, Оге Нилс Бор, Ойген Голдщайн, Ойлеров диск, Окултизъм, Океанология, Асен Дацев, Ахилеас Папапетру, Артър Холи Комптън, Артър Шолоу, Арно Пензиас, Арнолд Зомерфелд, Арнолд Волфендейл, Абрам Йофе, Абдус Салам, Абдул Кадир Хан, Адриано Оливети, Азаря Поликаров, Алън Сокал, Алфред Кастлер, Албърт Майкелсън, Алберт Айнщайн, Алберт Ферт, Алесандро Волта, Александър Прохоров, Александър Попов (физик), Александър Петров (физик), Александър Фридман, Александър Железняков, Александър Бекерел, Александър Держански, Алексей Абрикосов (физик), Американски университет в България, Амедео Авогадро, Антъни Легет, Антоан Бекерел, Антониус ван ден Брук, Анри Бекерел, Андре-Мари Ампер, Андерс Ангстрьом, Андерс Целзий, Наука, Натан Розен, Национална природо-математическа гимназия, Нийл Деграс Тайсън, Никола Съботинов, Никола Тесла, Николас Блумберген, Николай Жуковски, Николай Басов, Николай Ге, Нилс Бор, Норман Рамзи, Невил Франсис Мот, Ръсел Хълс, Рудолф Клаузиус, Рудолф Мьосбауер, Рашко Зайков, Раджа Рамана, Радко Янев, Разсейване на Ръдърфорд, Ричард Тейлър (физик), Ричард Файнман, Рикардо Джакони, Робърт Опенхаймер, Робърт Ричардсън, Робърт Удроу Уилсън, Робърт Миликан, Робърт Бойл, Робърт Ван де Грааф, Робърт Джордан, Робърт Лафлин, Роберт Хофщетер, Рой Глаубер, Реймънд Дейвис, Съюз на учените в България, Съюз на физиците в България, Субраманиан Чандрасекар, Статив (техника), Стаматиос Кримигис, Стивън Уайнбърг, Стивън Хокинг, Стивън Чу, Стивън Джоунс, Стойчо Панчев, Стефан Маринов, Степан Берил, Сатиендра Нат Бозе, Сава Манов, Сади Карно (физик), Саздо Иванов, Самюел Тинг, Сиверт, Символ, Симон ван дер Меер, Слюди, Случайност, Сорбция, Соломон Салтиел, Сесил Франк Поуел, Сергей Вавилов, Такухи Минасян, Тим Бърнърс-Лий, Тошихиде Маскава, Томас Йънг, Томас Йохан Зеебек, Теория на алгоритмичната информация, Теория на относителността, Теодор Хенш, Уилям Пиърс, Уилям Алфред Фаулър, Уилям Стърджън, Уилям Томсън, Уилям Филипс, Уилям Хенри Браг, Уилям Шокли, Уилям Гилбърт, Уилям Лорънс Браг, Уилард Бойл, Уилард Гибс, Уилис Лам, Университет Назарбаев, Университет Бремен, Уолтър Братейн, Фьодор Литке, Франсоа Араго, Франсоа Англер, Франц, Франц Епинус, Франк Уилчек, Фриц Цернике, Фридрих Хунд, Фриймън Дайсън, Фредерик Рейнс, Фредерик Жолио-Кюри, Физичка, Физически факултет (Софийски университет), Физически институт (БАН), Филип Уорън Андерсън, Филип Ленард, Фердинанд Райх, Феликс Блох, Хърта Еъртън, Христо Христов (физик), Хавиер Солана, Хайнрих Кайзер, Хайнрих Рорер, Хайнрих Херц, Хайнрих Ленц, Ханс Кристиан Оерстед, Ханс Бете, Ханс Гайгер, Ханс Георг Демелт, Ханс Йенсен, Ханес Алфвен, Хироши Амано, Хидеки Юкава, Хорст Щьормер, Херберт Крьомер, Херман фон Хелмхолц, Хедвиг Кон, Хейке Камерлинг Онес, Хенри Кендъл, Хенри Мозли, Хендрик Лоренц, Цветан Бончев, Централен университет на Венецуела, Чарлс Уилсън, Чарлз Као, Чарлз Хард Таунс, Чарлз Гловър Баркла, Шуменски университет, Шарл дьо Кулон, Шарл Дезорм, Шарл Едуар Гийом, Шиничиро Томонага, Шелдън Глашоу, Ърнест Ръдърфорд, Ърнест Уолтън, Ърнест Марсдън, Юрген Елерс, Юджин Уигнър, Юлиус Роберт фон Майер, Мъри Гел-Ман, Масатоши Кошиба, Масимо Оливети, Матей Матеев, Математическа гимназия „Гео Милев“, Мартин Пърл, Мартин Райл, Мартинус Велтман, Мария Кюри, Мария Гьоперт-Майер, Мариана Сендова, Марио Джу, Майкъл Фарадей, Макс фон Лауе, Макс Планк, Макото Кобаяши, Мане Сигбан, Митко Гогошев, Мичъл Фейгенбаум, Мичио Каку, Милко Борисов, Минко Балкански, Морис Гринберг, Могъщата петорка, Метод „Монте Карло“, Мегнад Саха, Мелвин Шварц, Менискус (физика), Исаму Акасаки, Исидор от Милет, Ирен Жолио-Кюри, Ивар Йевер, Ивайло Пенчев, Иван Тодоров (физик), Иван Златев (физик), Иван Лалов, Игор Курчатов, Игор Там, Изак Бивас, Изидор Раби, Иля Франк, Интердисциплинарност, Жак Кюри, Жан Пелтие, Жан Батист Перен, Жан-Анри Фабр, Жан-Батист Био, Жорж Шарпак, Жорж Льометр, Завод „М. В. Ломоносов“, Зигмунт Врублевски, Бъртън Рихтер, Бъртрам Брокхауз, Бярни Тригвасон, Брайън Грийн, Брайън Джоузефсън, Биотит, Биофизика, Биене (физика), Бостънски университет, Борис Стефанов (физик), Божествена комедия, Бен Рой Мотелсон, Беноа Пол Емил Клапейрон, Васил Андреев (физик), Васил Захариев (метеоролог), Василий Фесенков, Вал Логсдън Фич, Валтер Шотки, Валтер Боте, Валтер Герлах, Виталий Волошинов, Виталий Гинзбург, Виктор Франц Хес, Вилхелм Рьонтген, Вилхелм Вин, Вилхелм Вебер, Винченцо Вивиани, Водоснабдителна система, Волфганг Кетерле, Волфганг Паул, Волфганг Паули, Вернер Колхьорстер, Вернер Хайзенберг, Величина, Венката Раман, Гюстав Пиер Труве, Густав Кирхоф, Густав Лудвиг Херц, Габриел Липман, Галилео Галилей, Галерия Умберто I, Гийом Амонтон, Герардус 'т Хоофт, Герд Биниг, Георг Ом, Георги Наджаков, Георги Несторов, Георги Манев (физик), Георгий Хрисоцок, Дъглас Ошероф, Даниъл Ци, Джъндао Ли, Джъннин Ян, Джузепе Меркали, Джулиан Швингър, Джак Стайнбъргър, Джанбатиста Бенедети, Джослин Бел, Джоузеф Тейлър, Джоузеф Хенри, Джоузеф Блек, Джоузеф Джон Томсън, Джордж Паджет Томсън, Джордж Стибиц, Джордж Смут, Джордж Смит (физик), Джордж Грийн, Джон Кокрофт, Джон Атанасов, Джон Робърт Шрифър, Джон Робисън, Джон Смийтън, Джон Тиндал, Джон Уилър, Джон Уилям Стрът, Джон Хол, Джон ван Флек, Джон Мадър, Джон Мичъл, Джон Моукли, Джон Бардийн, Джон Далтон, Джеръм Фридман, Джейкъб Пъркинс, Джеймс Кронин, Джеймс Кларк Максуел, Джеймс Рейнуотър, Джеймс Франк, Джеймс Чадуик, Диамант, Дмитрий Ширков, Дмитрий Менделеев, Дмитрий Иваненко, Доналд Глейзър, Дейвид Полицер, Дейвид Брюстер, Дейвид Грос, Дейвид Лий, Денис Габор, Ервин Шрьодингер, Ерик Корнел, Ернст Карл Абе, Ернст Руска, Ернст Мах, Ернст Месершмид, Еванджелиста Торичели, Едуард Телер, Едуард Уитън, Едуард Милс Пърсел, Едуард Виктор Епълтън, Експериментална физика, Еластична деформация, Елисавета Карамихайлова, Електрическа дъга, Електрически ток, Електроанализ, Емил Раковица, Емил Джаков, Емилио Сегре, Енрико Ферми, Любомир Цонев, Лудвиг Прантъл, Лудвиг Болцман, Лудвиг Лоренц, Луи Неел, Луи дьо Бройл, Луис Харолд Грей, Луиджи Галвани, Ладзаро Спаланцани, Лайденски университет, Лиза Майтнер, Лий Смолин, Лион Купър, Лион Ледърман, Лозан Спасов, Лев Ландау, Лео Силард, Лео Есаки, Леон Фуко, Йохан Кристиан Погендорф, Йохан Готлиб Ньоремберг, Йохан Георг Беднорц, Йохан Ламберт, Йоханес Щарк, Йоханес ван дер Ваалс, Йордан Касабов, Йордан Попйорданов (физик), Йозеф фон Фраунхофер, Йоичиро Намбу.