Съдържание
61 отношения: IBM, USB флаш, Катоден лъч, Квантов компютър, Квантова телепортация, Квантово число, Квантово заплитане, Класическа физика, Класическа механика, Клинтън Дейвисън, Константа на Планк, Копенхаген, Прогнозиране, Парадокс на Айнщайн-Подолски-Розен, Пол Дирак, Оператор на Хамилтон, Атомна орбитала, Артър Холи Комптън, Арнолд Зомерфелд, Абсолютна нула, Алберт Айнщайн, Нилс Бор, Ричард Файнман, Съотношение на неопределеност на Хайзенберг, Струнна теория, Сатиендра Нат Бозе, Свръхфлуидност, Свръхпроводимост, Светодиод, Уравнение на Шрьодингер, Флаш-памет, Фотоелектричен ефект, Хайнрих Херц, Хилбертово пространство, Магнитно-резонансна томография, Майкъл Фарадей, Макс Планк, Макс Борн, Мисловен експеримент, Исак Нютон, Изкуствен интелект, Импулс (механика), Интегрална схема, Брюксел, Вълнова функция, Вселена, Вилхелм Вин, Волт-амперна характеристика, Волфганг Паули, Вернер Хайзенберг, ... Разширете индекс (11 Повече ▼) »
IBM
International Business Machines Corporation (IBM) (ай би ем) е американска многонационална технологична компания със седалище в Армонк, щата Ню Йорк, с операции в над 170 страни.
USB флаш
#пренасочване Флашка.
Виж Квантова механика и USB флаш
Катоден лъч
Схема на тръба на Крук. '''A''' е ниско напрежение за отопление на катода '''C'''. '''B''' е високо напрежение за захранване на анода, покрит с фосфор '''P'''.
Виж Квантова механика и Катоден лъч
Квантов компютър
Kвантов компютър е компютър, който работи на базата на квантовомеханични явления, като квантова суперпозиция и квантово заплитане (quantum entanglement), за да обработва данни.
Виж Квантова механика и Квантов компютър
Квантова телепортация
Квантова телепортация е процес, при който квантовата информация (например състояние на атоми или фотони) се предава от едно място на друго с помощта на класически комуникационен канал и по-рано споделено квантово заплитане между изпращащата и получаващата квантови системи.
Виж Квантова механика и Квантова телепортация
Квантово число
Квантово число в квантовата механика определя числената стойност на квантувана променлива величина на микроскопичен обект (елементарна частица, атомно ядро, атом и т.н.), характеризираща състоянието на частицата.
Виж Квантова механика и Квантово число
Квантово заплитане
Квантовото заплитане, също преплитане и вплитане е физично явление, при което двойка или група частици се образува, взаимодейства или споделя пространствена близост по такъв начин, че квантовото състояние на всяка частица от двойката или групата не може да бъде описано независимо от състоянието на другите, дори когато са разделени от голямо разстояние (все едно разделените частици са свързани помежду си).
Виж Квантова механика и Квантово заплитане
Класическа физика
Области на модерната физика Класическа физика означава научните теории във физиката, предшестващи по-съвременните, по-пълни и по-широко приложими теории, предмет на модерната физика.
Виж Квантова механика и Класическа физика
Класическа механика
Класическата механика е дял на физиката, обхващащ механиката на макроскопични обекти, движещи се с относително ниски скорости – от проектили до части на машини и астрономически обекти.
Виж Квантова механика и Класическа механика
Клинтън Дейвисън
Клинтън Дейвисън (Clinton Joseph Davisson) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1937 г.
Виж Квантова механика и Клинтън Дейвисън
Константа на Планк
Константа на Планк е фундаментална физична константа и основна константа в квантовата механика, свързваща енергията на електромагнитна вълна с нейната честота.
Виж Квантова механика и Константа на Планк
Копенхаген
Копенхаген (København) е столица и най-голям град на Дания.
Виж Квантова механика и Копенхаген
Прогнозиране
Прогнозиране или предвиждане на бъдещи събития е процес на изказване на твърдения относно събития, които все още не са били наблюдавани.
Виж Квантова механика и Прогнозиране
Парадокс на Айнщайн-Подолски-Розен
Парадоксът на Айнщайн-Подолски-Розен е мисловен експеримент в квантовата механика, чиято първоначална цел е да покаже, че квантово-механичното описание на света е непълно и че след време квантовата механика би трябвало да отстъпи място на по-пълна (детерминистична) теория.
Виж Квантова механика и Парадокс на Айнщайн-Подолски-Розен
Пол Дирак
Пол Ейдриън Морис Дирак (Paul Adrien Maurice Dirac) е английски физик, Нобелов лауреат по физика за 1933, който за първи път теоретически обосновава съществуването на античастица, която има същата маса и спин като електрона, както и електрически заряд, равен по абсолютна стойност на този на електрона, но с обратен знак.
Виж Квантова механика и Пол Дирак
Оператор на Хамилтон
Хамилтоновият оператор представлява трансформация на Лежандр спрямо оператора на Лагранж.
Виж Квантова механика и Оператор на Хамилтон
Атомна орбитала
Форма на първите пет атомни орбитали: 1s, 2s, 2px, 2py и 2pz (различните цветове означават различни фази на вълновата функция) Атомна орбитала (АО) е математическа (вълнова функция), която описва поведението на един или най-много два електрона в един атом.
Виж Квантова механика и Атомна орбитала
Артър Холи Комптън
Артър Комптън (Arthur Holly Compton) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1927 година.
Виж Квантова механика и Артър Холи Комптън
Арнолд Зомерфелд
Арнолд Йоханес Вилхелм Зомерфелд (Arnold Sommerfeld; 5 декември 1868, Кьонигсберг – 26 април 1951, Мюнхен) е германски физик, известен с работата си в областта на атомната и квантовата физика, както и с големия брой талантливи ученици.
Виж Квантова механика и Арнолд Зомерфелд
Абсолютна нула
Абсолютната нула е най-ниската теоретично възможна температура по скалата на Келвин, която едно тяло може да има.
Виж Квантова механика и Абсолютна нула
Алберт Айнщайн
Алберт Айнщайн (Albert Einstein, //) е немски физик–теоретик, философ и писател от еврейски произход, работил през голяма част от живота си в Швейцария и Съединените щати.
Виж Квантова механика и Алберт Айнщайн
Нилс Бор
50px Нилс Хенрик Давид Бор (Niels Henrik David Bohr) е датски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1922 година.
Виж Квантова механика и Нилс Бор
Ричард Файнман
Ричард Филипс Файнман (Richard Phillips Feynman) е един от най-забележителните американски физици на 20 век, наричан най-великият ум след Айнщайн.
Виж Квантова механика и Ричард Файнман
Съотношение на неопределеност на Хайзенберг
Съотношение на неопределеност на Хайзенберг е принцип в квантовата физика, според който мястото и импулсът на дадена частица не могат да бъдат точно определени едновременно.
Виж Квантова механика и Съотношение на неопределеност на Хайзенберг
Струнна теория
#виж Теория на струните.
Виж Квантова механика и Струнна теория
Сатиендра Нат Бозе
Сатиендра Нат Бозе (সত্যেন্দ্র নাথ বসু, IPA: ʃɔt̪ˈjeːnd̪ro naːt̪ʰ bɔʃu, произношение на бенгалски: sətˈjeːndrə naːtʰ boːs) е индийски физик от щата Западна Бенгалия, работил в областта на математичната физика.
Виж Квантова механика и Сатиендра Нат Бозе
Свръхфлуидност
Аномално течение на хелий-II Свръхфлуидността е особено състояние на веществото, (термодинамична фаза), възникваща при на температура достатъчно близки до абсолютната нула.
Виж Квантова механика и Свръхфлуидност
Свръхпроводимост
Свръхпроводимостта е физическа характеристика на някои материали при ниски температури.
Виж Квантова механика и Свръхпроводимост
Светодиод
Светодиодът или светоизлъчващият диод (light-emitting diode, LED) е полупроводников диод, който се състои от p-n преход, излъчващ некохерентна светлина в тесен спектър, когато през него протича електрически ток в права посока.
Виж Квантова механика и Светодиод
Уравнение на Шрьодингер
Уравнението на Шрьодингер е постулат в квантовата механика.
Виж Квантова механика и Уравнение на Шрьодингер
Флаш-памет
#пренасочване Флашпамет.
Виж Квантова механика и Флаш-памет
Фотоелектричен ефект
Схематична диаграма на фотоелектричния ефект Фотоелектричен ефект (фотоелектронна емисия) е физично явление, което се състои в отделянето на електрони от повърхността на дадено вещество при облъчването му със светлина.
Виж Квантова механика и Фотоелектричен ефект
Хайнрих Херц
ХайнрихРудолф Херц (Heinrich Rudolf Hertz) е германски физик, експериментално доказал наличието на теоретично обоснованите от Джеймс Максуел електромагнитни вълни.
Виж Квантова механика и Хайнрих Херц
Хилбертово пространство
Положението на вибрираща струна може да бъде моделирано като точка в Хилбертово пространство. Разлагането на вибриращата струна в отделни обертонове е дадено от проекцията на точката върху координатни оси в пространството.
Виж Квантова механика и Хилбертово пространство
Магнитно-резонансна томография
Ядрено-магнитен резонанс - равнина на напречно сечение Магнитно-резонансната томография (наричана съкратено и само ядрено-магнитен резонанс) е техника на образна диагностика в здравеопазването, основана на физичното явление ядрен магнитен резонанс (ЯМР).
Виж Квантова механика и Магнитно-резонансна томография
Майкъл Фарадей
Майкъл Фарадей (Michael Faraday) е британски учен – физик и химик, известен предимно с откритията и приносите си в областта на електромагнетизма и електрохимията.
Виж Квантова механика и Майкъл Фарадей
Макс Планк
Макс Карл Ернст Лудвиг Планк (Max Karl Ernst Ludwig Planck) е известен германски физик теоретик, считан за баща на квантовата механика и един от най-видните физици на 20 век.
Виж Квантова механика и Макс Планк
Макс Борн
Макс Борн (Max Born) е германски физик и математик, носител на Нобелова награда за физика за 1954 г., считан за един от основателите на квантовата механика и създател (заедно с Макс фон Лауе) на теорията на кристалната решетка.
Виж Квантова механика и Макс Борн
Мисловен експеримент
Мисловен експеримент (gedankenexperiment) е всеки опит, който би могъл да провери валидността на дадена физична теория, но към настоящия момент не може да бъде проведен, главно поради технически съображения.
Виж Квантова механика и Мисловен експеримент
Исак Нютон
Исак Нютон (Isaac Newton, на английски се произнася Айзък Нютън) е английски физик, математик, астроном, философ, алхимик и богослов.
Виж Квантова механика и Исак Нютон
Изкуствен интелект
РобоКъп е състезание за роботи с изкуствен интелект Изкуственият интелект (ИИ; artificial intelligence, AI) е интелектът, демонстриран от компютри, за разлика от естествения интелект, демонстриран от животни и хора.
Виж Квантова механика и Изкуствен интелект
Импулс (механика)
Импулс или импулс на тяло във физиката е физична величина, свързана с определена отправна система и представляваща произведението на масата на тялото m\, и неговата скорост \vec.
Виж Квантова механика и Импулс (механика)
Интегрална схема
Интегрална схема Atmel Diopsis 740 System on Chip (EPROM памет) с отвор в средата през който се вижда ИС. Отворът позволява съдържанието на паметта да бъде изтрито с ултравиолетови лъчи Интегрална схема (ИС, микрочип или чип) е електронна схема с миниатюрни размери, състояща се от полупроводникови устройства и пасивни компоненти.
Виж Квантова механика и Интегрална схема
Брюксел
Брюксел (Bruxelles; Brussel; Brüssel) е столица на Белгия.
Виж Квантова механика и Брюксел
Вълнова функция
Вълновата функция е математически инструмент, използван в квантовата механика, за описване на физични системи.
Виж Квантова механика и Вълнова функция
Вселена
Вселена е понятие, което обикновено означава целия пространствено-времеви континуум, в който съществуваме, заедно с всички форми на енергия и материя в него – планети, звезди, галактики и междугалактично пространство.
Виж Квантова механика и Вселена
Вилхелм Вин
Вилхелм Вин (Wilhelm Carl Werner Otto Fritz Franz Wien) е германски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1911 година.
Виж Квантова механика и Вилхелм Вин
Волт-амперна характеристика
Волт-амперна характеристика (ВАХ) се нарича графиката на зависимостта на тока (I) от напрежението (U) за даден елемент или за част от една електрическа схема.
Виж Квантова механика и Волт-амперна характеристика
Волфганг Паули
Волфганг Ернст Паули (Wolfgang Ernst Pauli) e австрийски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1945 година за открития от него принцип на Паули.
Виж Квантова механика и Волфганг Паули
Вернер Хайзенберг
Вернер Карл Хайзенберг (Werner Karl Heisenberg) е германски физик, един от основоположниците на квантовата механика, носител на Нобелова награда за физика за 1932 година.
Виж Квантова механика и Вернер Хайзенберг
Густав Кирхоф
Густав Роберт Кирхоф (Gustav Robert Kirchhoff) е германски физик, със съществен принос в теориите на електрическите вериги, спектроскопията, излъчването на абсолютно черното тяло.
Виж Квантова механика и Густав Кирхоф
Давид Хилберт
Давѝд Хѝлберт (David Hilbert) е германски математик, нареждан сред най-влиятелните на 19 и 20 век.
Виж Квантова механика и Давид Хилберт
Движение
#пренасочване Механично движение.
Виж Квантова механика и Движение
Джон фон Нойман
Джон фон Нойман (John von Neumann; Neumann János) (28 декември 1903 – 8 февруари 1957) е роден в Унгария американски физик, математик и енциклопедист от еврейско потекло, направил множество важни приноси към квантовата физика, функционалния анализ, теорията на множествата, икономиката, информатиката, статистиката и други области, свързани с математиката.
Виж Квантова механика и Джон фон Нойман
Ервин Шрьодингер
Ервин Рудолф Йозеф Александер Шрьодингер (Erwin Rudolf Josef Alexander Schrödinger) е австрийски физик теоретик, един от създателите на квантовата механика, съществено допринесъл за нейното развитие, по-специално с формулирането на вълновите уравнения (стационарно и зависещо от времето уравнение на Шрьодингер), за което е удостоен с Нобелова награда за физика през 1933 г., поделена с Пол Дирак.
Виж Квантова механика и Ервин Шрьодингер
Електронен микроскоп
Сименс, 1973 г. Мравка видяна през Сканиращ електронен микроскоп Електронният микроскоп е вид микроскоп, с чиято помощ се изследват обекти, невидими за обикновения оптичен уред - например клетъчни органели, вируси, протеини и т.н.
Виж Квантова механика и Електронен микроскоп
Енрико Ферми
Енрѝко Фѐрми (Enrico Fermi) е изтъкнат италиански и натурализиран американски физик, създател на първия в света ядрен реактор и първата верижна реакция.
Виж Квантова механика и Енрико Ферми
Енергийно ниво
#пренасочване Енергетично ниво.
Виж Квантова механика и Енергийно ниво
Лудвиг Болцман
Лудвиг Болцман (Ludwig Eduard Boltzmann) е австрийски физик, смятан за основоположник на статистическата механика.
Виж Квантова механика и Лудвиг Болцман
Луи дьо Бройл
Луи дьо Бройл (Louis-Victor-Pierre-Raymond, 7th duc de Broglie познат като Louis de Broglie) е френски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1929 година.
Виж Квантова механика и Луи дьо Бройл
1920-те
1920-те са третото десетилетие на 20 век, обхващащо периода от 1 януари 1920 до 31 декември 1929 година.
Виж Квантова механика и 1920-те