Съдържание
20 отношения: Китайски език, Падеж (граматика), Португалски език, Определителен член в българския език, Руски език, Рупски говори, Род (граматика), Родителен падеж, Съществително име, Френски език, Число (граматика), Японски език, Македонска литературна норма, Именителен падеж, Индонезийски език, Западна Европа, Български език, Винителен падеж, Дателен падеж, Латински език.
- Граматика
- Части на речта
Китайски език
Китайският език (汉语/漢語, пинин: Hànyǔ; 中文, Huáyǔ или 中文, Zhōngwén) може да бъде разглеждан като отделен език, но също и като езиково семейство, тъй като представлява съвкупност от местните езици, говорени от китайската етническа група хан.
Падеж (граматика)
Падежът (casus) е граматична (морфологична) категория, която изразява различни отношения на предмет, обозначаван от дадена дума (име или местоимение), спрямо съдържанието на изречението.
Виж Членуване и Падеж (граматика)
Португалски език
Португалският език (português или língua portuguesa) е романски език, единствен официален език в Португалия, Бразилия, Мозамбик, Ангола, Кабо Верде, Гвинея-Бисау и Сау Томе и Принсипи и един от официалните езици на Екваториална Гвинея и Източен Тимор.
Виж Членуване и Португалски език
Определителен член в българския език
Определителният член в българския език е морфема, която се добавя в края на думите, след всички други морфеми, включително след окончанието.
Виж Членуване и Определителен член в българския език
Руски език
Ру̀ски езѝк – географски най-разпространеният език в Евразия, също така е и най-използваният славянски език в света.
Рупски говори
Рупските говори са източни български говори, заемащи обширната географска територия от Странджа, Горнотракийската низина, Източна Тракия, Западна Тракия, Родопите, районите на Разлог и Гоце Делчев, както и на Солун, Сяр, Драма и др.
Род (граматика)
Родът е граматическа категория на имената в някои езици.
Виж Членуване и Род (граматика)
Родителен падеж
Родителният падеж, или генитивът (casus genitivus; γενική), е падежна форма, която в зависимост от езика може да се съчетава с различни части на речта: глагол, име (съществително, прилагателно, числително), наречие (в сравнителна степен), предлози и в най-общ смисъл изразява значение на обект, принадлежност, количество, материал, произход и др.
Виж Членуване и Родителен падеж
Съществително име
Съществителното име, наричано понякога за краткост само съществително (лат. субстантив), е част на речта, която означава конкретно или отвлечено понятие.
Виж Членуване и Съществително име
Френски език
Френският език (français или française) е трети сред романските езици по отношение на броя на хората, които го говорят като роден език, след испанския и португалския.
Число (граматика)
В лингвистиката числото е граматическа категория, присъща на съществителните, прилагателните, числителните имена, местоименията и глаголите.
Виж Членуване и Число (граматика)
Японски език
Япо̀нският езѝк (日本語 nihongo) е език, говорен от 127 милиона души главно в Япония, където той е националният език.
Македонска литературна норма
Македонската литературна норма, често наричана македонски език, е официалният език на Република Северна Македония, принадлежащ към южнославянската езикова група, като част от нейната източна подгрупа.
Виж Членуване и Македонска литературна норма
Именителен падеж
Именителният падеж, или номинативът (casus nominativus), е падеж, който обичайно обозначава подлога на изречението.
Виж Членуване и Именителен падеж
Индонезийски език
Индонезийският език (Bahasa Indonesia, Бахаса Индонезия) е малайско-полинезийски език, говорен от почти цялото население на Индонезия, което наброява над 200 милиона.
Виж Членуване и Индонезийски език
Западна Европа
Западна Европа Западна Европа е регионът, включващ западните страни в Европа.
Виж Членуване и Западна Европа
Български език
Бъ̀лгарският езѝк е индоевропейски език от групата на южнославянските езици, като образува неговата източна подгрупа.
Виж Членуване и Български език
Винителен падеж
Винителният падеж, или акузативът (casus accusativus), е падежна форма, която се съчетава с преходен глагол или с дума, означаваща състояние.
Виж Членуване и Винителен падеж
Дателен падеж
Дателният падеж, или дативът (casus dativus; δοτική), е падежна форма, която се съчетава с глагол, съществително и прилагателно име и изразява обектни, определителни и други отношения.
Латински език
Латинският език (lingua latīna) е древен италийски език.
Вижте също
Граматика
- Генеративна граматика
- Граматика
- Двойно отрицание
- Елипса (литература)
- Залог
- Морфология (езикознание)
- Полисиндетон
- Приложение (граматика)
- Синтаксис
- Сказуемо
- Склонение
- Солецизъм
- Супин
- Съществително име
- Съюз (част на речта)
- Част на речта
- Членуване