Съдържание
14 отношения: Причастие, Прилагателни имена, Прилагателно име, Предлог, Определение (граматика), Фонетика, Части на речта, Числително име, Морфология (езикознание), Морфема, Местоимение, Иван Куцаров, Граматика, Лексикална семантика.
- Части на речта
Причастие
Причастието е нелична глаголна форма, която означава признак или резултат от действие.
Прилагателни имена
#виж Прилагателно име.
Виж Наречие и Прилагателни имена
Прилагателно име
Прилагателното име, наричано понякога за краткост само прилагателно, е част на речта, която означава признак, качество или свойство на предметите и обикновено функционира като определение на някое съществително име.
Виж Наречие и Прилагателно име
Предлог
Предлогът е неизменяема част на речта, която стои пред съществителното, прилагателното, числителното или местоимението и изразява неговата синтактична зависимост в изречението.
Определение (граматика)
Определението (или Атрибутивното определение) е второстепенна част на изречението.
Виж Наречие и Определение (граматика)
Фонетика
Фонетиката е наука (дял от лингвистиката), която изучава звука, неговия строй и системата на човешкия език, както и звуковите промени в думите.
Части на речта
#виж Част на речта.
Числително име
Числителното име е изменяема част на речта, която определя броя или реда на предметите.
Морфология (езикознание)
Морфологията (от гръцки морфе – форма, логос – наука) като дял от лингвистиката е наука, която изучава формите на думите – техния строеж и значение.
Виж Наречие и Морфология (езикознание)
Морфема
Морфемата (Μορφήμ – „форма“, в смисъл на оформям, давам значение) е най-малката смислова единица в езика.
Местоимение
Местоимението е самостойна изменяема част на речта, която замества име (съществително, прилагателно или числително).
Иван Куцаров
Иван Костадинов Куцаров е български езиковед, специалист по морфология на съвременния български език, история на славистиката и сравнителна граматика на славянските езици, автор на първата функционално-семантична граматика на българския език, създател на школа в своята научна област, получил широко признание и известност в България и в чужбина.
Граматика
Алегорично представяне на граматиката и нейните дисциплини като армии от Antoine Furetière, в ''Nouvelle Allegorique, ou Histoire Des Derniers Troubles Arrivez Au Royaume D’Eloquence'' (1659) Граматиката е основен дял от езикознанието, изучаващ строежа на езика.
Лексикална семантика
Лексикалната семантика е подполе в лингвистичната семантика.
Виж Наречие и Лексикална семантика